Когнитивният дисонанс на майдана

Попаднах на любопитна статия за разминаването на действителността и въображението у някой от жителите на Украйна. Тъй като има известни паралели с разминаването на действителността и въображението у българските граждани, реших да преведа статията както е, като вмъкна няколко примера от българската действителност в края, и оставя психологическото обяснение такова, каквото е в оргинала, и оставя читателя сам да си направи изводите.

В последно време в Украйна широко се разпространява явление, което аз не мога да назова иначе, освен като доброволна колективна шизофрения. Голямо количество хора старателно игнорират объективната реалност. И поне това да бяха малограмотни сельски жители, но не — напълно образовани граждани, имащи достъп не само до «зомбосандъка» подцензурната украинска ТВ, но и до източници на алтернативна информация в интернет.

Независимо от това, всички те дума по дума повтарят едни и същи лъжливи пропагандистски щампи. Реальността постоянно опровергава тяхното въображение, но те дали не разбират това, дали просто не си признават. Което неизбежно води до когнитивен дисонанс в мащабите на страната.

Реалност: съгласно всички класически политологически определения, в Киев имаше олигархически въоръжен преврат. В резултат на който на власт дойдоха персонажи, които никога не биха могли да властват чрез избори.

Въображението не вярва: на власт дойдоха демократи и евроинтегратори.

Реалността търпеливо доказва: Турчинов узурпира властта, пряко нарушавайки Конституцията и други закони на Украйна. «И.о. президент» не може да бъде Върховен главнокомандващ, няма право да назначава министри от силовият блок, има ред други съществени ограничения на пълномощията по сравнение с истинският президент (всичко това грубо се нарушава от Турчинов и компания). Освен това, Турчинов съвмещава длъжностите на глава на законодателната и изпълнителната власти. Последен, който си присвои аналогични пълномощия, бе Адолф Хитлер.

Въображението не отстъпва: у нас има тържество на демокрацията.

Реалност: на евромайдан даже в пиковите дни имаше по-малко от 1% от населението на Украйна. Плюс, по данни на социолозите, примерно 65–70%от участниците бяха безработни жители от селските местности в Западна Украйна. Затова евромайданът е незначително меншенство от украинците, освен това не представително.

Въображението: «це воля народу».

Реалност: наблюдава се жестока цензура. Почти всички телеканали и болшинството новинарски сайтовв вещаят «единствено правилната линия на партията». Несъгласните и другомислещите заплашват, бият, арестуват и тиранизират.

Въображение: настъпи свобода.

Реалност: след идването на власт на временното правителство икономическата ситуация стремително се влошава.

Въображение: виновни са Янукович и Путин. Лично.

Реалност: евромайданът практически от началото бе напълнен с ксенофобска и русофобска риторика. «Хто не скаче, той москаль», «Геть вiд Москви», «Москалiв на ножi» и даже «диви азиатски орди» (което е още една пряка препрадка към Третия райх, тъй като автор на този израз е доктор Гьобелс).

Въображение: няма никаква ксенофобия, моля ви, моля ви!

Реалност: на майдан командват боевици от ультрадесни групировки («Белый молот», «Тризуб им. Бандеры», «Викинг», «Патриот Украины» и прочие) и футболни ультраси, имащи откровено расистска и нацистска идеология. Това се потвърждава с ксенофобски крясъци, символика (различни свастики, руни, келтски кръстове, надписи «14/88») и даже от интервюта на самите майдановци, които не считат за неправилно да признават всичко това.

Въображение: «тесадеца» и «героиукраины».

Реалност: «сотните на майдана» вече няколко седмици активно се занимават с бандитизъм. Практически нито ден не минава без престрелки, ограбления, мародерство, кражби на автомобили, въпиющи случаи на рекет, немотивировано насилие, опити за палежи и прочие явно углавни проявления.

Въображение: всичко това са провокации на «титушките», истинските майдановци са светци.

Реалност: жителите на юго-изтока на Украйна събират огромни митинги на протест против нелегитимното «временно правителство».

Въображение: всички украинци са за майдан, а протестират само «титушките». Путин ги е вкарал в Украйна със стотици хиляди.

Реалност: опитите за захват на областните администраци на юго-изтока бяха направени от «гастрольори», предимствено от Западна Украйна. Жителите на тези градове създадоха народни дружини по самоотбрана и отбиха (и продолжават да отбиват) тези опити. Например в Харков от няколко десетки задържани штурмовици само един се оказа харковчанин, останалите са били привозени с автобуси от други градове.

Въображение: местните привърженици на евромайдана са «бити» от привозените от Русия «наемници».

Реалност: на територията на Крим вежливите хора поддържат спокойствие и порядък (в Севастопол нивото на престъпност даже спадна по сравнение с обичайното).

Въображение: злобният Путин и неговата «кървава гебня» планират да устроят в Крим геноцид, затова трябва срочно да се евакуира местното население.

Реалност: списъкът пострадали от привържениците на хунтата се изчислява вече на стотици, ако не на хиляди. Числото пострадали от «вежливите хора» — нула.

Въображение: Русия иска да потопи Украйна в кръв.

Реалност: Американският авионосец дрейфува в Егейско море и никъде няма да ходи. Но даже и да би искал да плава в Черно море, на това юридически пречи конвенцията Монтрьо, а физически — мостът през Босфора.

Въображение: от ден на ден ще доплува Шести флот на САЩ и ще устрои на проклетите москали Армагедон. Чисто от любов към «украинската свободолюбива демокрация», аха.

 

Българската действителност: В реалността България е с разрушена промишленост, селско стопанство и енергетика. Страната се управлява от полу- и чисто мафиотски структури, представяща местното колониално управление, центърът на което се намира във Вашингтон. Влияние върху указаните структури има също така и ЕС, но като подконтролна от САЩ структура неговото влияние не е определящо.

Във въображението България е равноправна европейска страна, благополучна и динамично развиваща се.

Налице е невротическа картина на света, напълно откъсната от действителността. Защо това се случва? Изключителният социален психолог и философ Ерих Фром отдавна е дал изчерпателен отговор на този въпрос.
Първо, поразителният контраст между светлите очаквания от евромайдана и плашещата реалност на неговите резултати води до изключително силна фрустрация на неговите привърженици. Психиката на тези хора се стреми да подави фрустриращите преживявания, а най-просто е това да се направи чрез игнориране или отрицание на безпокоящите факти. При това външни опити да се върнат такива хора към реалността извикват само агресия.

«Оставете ни илюзиите — като че крещят те — ние, освен тях, повече нищо нямаме».

Част от тяхното съзнание разбира цялата дълбочина на ситуацията. Че в страната се е установила диктатура, в столицата и другите градове безпределничат банди ультрадесни, резкият разрив на икономическите отношения с Русия води Украйна към банкрут, Украйна губи част от територията си и може въобще да се разцепи. Подсъзнателно разбиране има, а за смяна няма нито сили, нито желания. Слабохарактерните хора по-просто отричат реалността, отколкот да признаят нейната непривлекателност.

Второ, за привържениците на майдана е срамно да признаят даже на себе си, че в създалата се в Украйна обстановка има и част от тяхна вина. Както писа Ерих Фром, обикновените хора панически се боят от отговорност. Затова и я прехвърлят на когото падне — на бившата опозиция, на обстоятелствата, на предишната власт и разбира се, на козните на «злобните москали» въобще и Путин в частност.

И трети фактор — това са обществените очаквания. По-точно, представата на тези люде за това, какво очакват от тях окръжаващите (и желание да съответстват на очакванията). Например, те считат, че «ура-патриотизъмът» — това е правилно, затова всячески го демонстрират (но при това могат с години да не плащат данъци или въобще да работят за интересите на трети страни). Тоест това са не дълбоки убеждения, а форма на конформизъм. И естествено, масираната антируска пропаганда в СМИ играе във формиране на подобно въсприятие на реалността не последна роля. 

 

Всички тези фактори са налице също и в българската действителност. Искаше ми се да добавя, с тази разлика, че масираната антируска пропаганда в СМИ отсъства, но за съжаление това не е истина, достатъчно е да се погледне вестник Дневник, за да се убедим в обратното.

Изводите оставям на читателя.