Запад повече няма какво да ни предложи..

Особенностите на новата студена война са такива. Нашите противници останаха без най-главното си оръжие.

Защото в Русия сега има всичко: дънки, кока-кола, четиристотин вида салам, стриптийз и порно, холивудски филми и даже екшъни с Брус Ли, парламент, кретени в парламента, полиция, изразите «упс» и «wow», свободен излаз от страната, частна собственост с възможност да отвориш своя собствена пивница, рекет и мафия, книги за рекета и мафията, геи с пера в задника и бойни педераси, «ГУЛАГ Архипелаг» не под възглавницата, а в магазините и даже в училищната програма, полово възпитание, вносен ширпотреб и шоколадчета «Марс» на касата, дъвка, безработица, неувереност в утрешния ден, цигари «Малборо», «по колкото искаш бутилки на ръка», разпродажби с намаление, комици на фона на тухлени стени, специален антивоенен певец (даже няколко сменяеми), екология и борци за нея, полети до Париж "по работа", сервис, коли даже у бедняците, сектанти, акции, пак дънки (специално продрани на коленете), концерти на «Джетро Тал», музеи на восъчни фигури и съвременно изкуство, места в хотелите, ягоди цяла година, които никому не са нужни, защото е невъзможно да се ядат, престрелки на улиците, етническо напрежение и, накрая, търговски марки.

В Русия няма: шеста точка от Конституцията и 121-а точка от УК, обезателни партийни събрания, желязна завеса, необходимост да се перат найлоновите пликчета с изображението на Брус Ли, нуждата да се преписва един от друг «Джетро Талл» и препечатва по нощите «ГУЛАГ Архипелаг» (и даже въобще да се чете), дефицит, заглушватели на чуждите радиостанций, разпределители и месо по талони.
С две думи: Русия — това днес е обикновена капиталистическа страна. Цялата импортна «необикновен, загадъчен и красив живот», с помощта на изображението на който Съветският Съюз бе разкъртван, като с лом, сега е тук в цял ръст. Някой тъгува, някой е щастлив — но това е така.

Ето затова и «освободителите» с години нищо не могат да направят. Те нищо не могат да предложат, освен абстракции. Какво искат? Шендерович по Първи канал? Защо, като от него има достатъчно и в други места. Възможност публично да намушкват кокошка в наследника на меченце? На какво число граждани е необходима такава възможность?

Искат да победят корупцията? Не, сериозно? Без шега? С Немцов, с Касянов -- да вземат и победят корупцията? Е, юнаци. Дайте им фолио за шапчици.

Не, на бившите хазяи на живота, увы, няма какво повече да предложат. Всичко, с което те съблазняваха и увличаха, вече е тук. Далеч не на всички и се хареса. Някои въобще не го преживяха. Някои милиони.

Да се обясни,защо  при Навални ще живеем като в Швейцария, а не така, като в Сомалия, е леко само на хипстерите. На останалите е трудно.

От  друга страна, на всички вече е ясно, за какво не ни казваха, когато предлагаха голи женки на подиумите и жвачка вместо ръждивите танкове. У танковете, оказва се, съществува мило свойство: те изпълняват желания. На нас за това Жванецкий някога ни разказваше, когато още бе способен да го прави.

Без танкове твоята жвачка утре ще ти я вземат. А с танкове ти можеш да натрупваш държавен дълг колкото искаш, да печаташ свои пари и заставяш всички да ги ползват, да създаваш медиа-империи и обясняваш на всички, какъв си ти правилен, бял и пухкав..

Какво се случва сега пред очите ни? Нашите освободителни приятели, които през цялото време ни съветваха да вземаме пример от Америка, сега се гърчат в припадък — защото ние, накрая, започваме във всякакъв смисъл да вземаме от нея пример наистина.

Това е комично. Да се обясняваш с години в любов к чуждестранния Маккейн, не разбирайки, че своя собствен Маккейн, когато дойде тук на власт, ще смачка любителите на чуждестранното с палец и ще изтрие палеца о крачола. А виж сега това понимание изведнаж рязко започна да идва.

Мечтите често се сбъдват. Бойте се от това винаги.

Автор Максим Туханин