Американскаята империя пприближава преломен момент ("Global Research", Канада)

Източник: http://www.globalresearch.ca/us-empire-reaches-breaking-point-greatest-threat-to-humanity-time-to-end-it/5392310

САЩ са станали «най-голямата угроза за човечеството». С това е време да се приключи.

Народът на САЩ е длъжен да положи край на интервенционисткото насилие на американската империя.

Това е първа част от серията от две части за американската империя. Втора част ще бъде посветена на имперската икономика и това, как тя не работи за благото на американците и болшинството хора в света.

Историкът Уилям Блум (William Blum), водещ летопис на американската империя, тази седмица публикувал своят 130-и антиимперски доклад. В него той отбелязва, че мнозина на нашата планета считат САЩ «най-голямата угроза за мира в цял свят». Такава гледна точка се придържат 24% допитани. В Русия такава угроза виждат 2%, а в Китай 6% от населението на планетата.

Това не трябва да предизвиква удивление, защото Съединените Щати бомбят, свалят демократически избрани правителства и окупират множество страни. Блум детайлно следи за тези интервенции и съобщава, че след окончание Втората световна война Съединените Щати на Америка:

— са се опитвали да свалят 50 и повече правителства на чуждестранни държави, голяма част от които е била избрана по демократически път;

— хвърляли са бомби в повече от 30 страни;

— правели са опити за убийства на повече от 50 чуждестранни ръководители;

— опитвали са се да подавят популистски или националистически движения в 20 страни;

— грубо са се вмешвали в демократически избори като минимум в 30 страни, за което се повествува в 18-та глава на неговата книга «Държава-подлец: пътеводител по единствената свръхдържава в света» (Rogue State: A Guide to the World’s Only Superpower).

Изглежда, че людете в света фактически са прави, когато наричат Съединените Щати най-голямата угроза за мира в цял свят.

Но независимо от такова обществено мнение за САЩ, американските ръководители изглежда не обръщат на това внимание или просто не го забелязват. Както отбелязва Блум, държавният секретар Джон Керри казва: «По време на своите задгранични пътувания аз като никога преди забелязвам жаждата за американско лидерство в света».

А кандидатите за бъдещи лидери демонстрират своята поддръжка за военна интервенция. Кандидатът за вице-президент от републиканците в кампанията от 2012 год Пол Райан (Paul Ryan) заяви: «Необходимо ни е да напомним, че светът се нуждае от американското лидерство». А главният претендент за предлагане кандидати за президент от Демократическата партия Хилари Клинтън каза: «Съединените Щати могат, длъжни са и ще лидират в това ново столетие».

По-точна оценка дава доктор Мартин Лутер Кинг в епохата на виетнамската война, когато заявява: «Най-голям доставчик на насилие в света: моята собствена държава. Аз не мога да мълча». Народът на Съединените Щати е длъжен да последва доктор Кинг и да положи край на интервенционисткото насилие на американската империя.

Обзор на най-горещите точки в американската империя
САЩ участват във военни спорове по цял свят, макар всеки от тези конфликти може да доведе до много по-мащабна война. Изглежда ролята на САЩ се заключава в провоциране на насилие, а не в неговото сдържане; във вмешателство вместо това, да даде на людете от тази или друга страна или регион възможност самостоятелно да разрешат споровете. Могъществото на империите е дело скъпостръващо както във финансов план, така и в плана на човешкият живот. То струва скъпо на Съединените Щати и техният народ. А може империята в този период на икономически неуредици толкова да се е изтощила, че хората могат да се съберат заедно и да създадат свое движение, което да и сложи край?

В света има множество горещи точки, където американската империя участва в насилие, поддържа го и одобрително се отнася към неговата ескалация. Ето един бегъл обзор.

Израел-Палестина. Израел е затънал в насилие още до своето основаване. Това насилие се осъществява с цел изгнание на палестинците от своите домове и създаване на «еврейска държава». Бившият държавен секретар и командващ обединените сили на НАТО Александър Хейг (Alexander Haig), изглежда най-честно от всички описва това, какво Израел е за САЩ, наричайки тази страна «непотопяем линкьор на Америка в Близкият Изток».

Американският линкьор Израел в днешно време се занимава с поредното масово убийство на палестинското население в Газа. Може да напишем цяла статия за жестокостите на това нападение и за тази лъжа, на която то е основано, но ще бъдем кратки. В този момент Израел развива настъпление на Газа, преминавайки от «железен купол към железен юмрук». Последният път когато се провеждаше наземно настъпление против Газа (това бе през януари 2009 год в хода на операция «Лято олово»), загинаха 1400 палестинци, основно мирни жители.

Протести преминаха по цялата територия на САЩ, състояли се в Бостън, Детройт, Вашингтон около Белият дом и до зданието на израелското посолство. Тази седмица, когато ню-йоркските политици заявиха своята вярност към Израел, в града се появиха протестиращи, изразили друга гледна точка. Освен това, по цялата страна преминават студентски протести, а също се усилва международният бойкот на Израел с извеждане оттам на инвестиции. Масови протести преминават по цял свят.

Правителството на САЩ поддържа Израел, каквото и да му струва. Даже когато Израел убива играещи на плажа деца, Съединените Щати по най-невероятен начин обвиняват в това палестинците. Съединените Щати никога не говорят, че народът на Газа се защитава от ежедневни жестокости и зверства от страна на Израел, и че това продължава десятилетия. Но те постоянно твърдят, че Израел има право на самозащита. Социалните мрежи помагат да се показва реалността на този конфликт, където е пълно с манипулаций и превзетост. Завесата на тайната е свалена.

Както често бива в горещите точки, където се провежда интервенция, обществото в САЩ и Израел бива тъпкано с лъжлива, неточна и превзета информация. Това особено ярко се проявява в хода на текущото настъпление в Газа. Един от най-ефективните пропагандистски трикове, за който много съобщаваха в САЩ, стана така нареченото прекратяване на огъня при посредничество на заставащото против ХАМАС правителство на Египет и Израел. Палестинците в преговорите не участвоваха, доколкото това би довело до ограничение на техните права; но Израел се възползва от това неучастие като оправдание за разширение на войната и провеждане на наземна интервенция. Представете си друга ситуация, в която Сирия води преговори за прекратяване на огъня с ХАМАС и дава на ХАМАС всичко, което тази организация би помолила. Би ли се съгласил на такова Израел?

Водещите СМИ биват уличавани в лъжи и изкривяване на фактите. Най-въпиющ пример — ABC News, която показа видео на спасяващи се с бягство палестинци и заяви, че това са израелтяни. На ABC News се наложи да признае толкова явна лъжа, но такова признание не променя нейното превзето отношение. New York Times хванаха за ръката, когато той променяше заглавието за страшното убийство на четири палестински момченца, играещи на плажа. Превзетостта на вестника и поддръжката на война от него е очевидна. NBC също се отметна със скандал, свързан с нейните репортажи, когато тя отстрани журналист, осветяващ случващото се в Газа и станал свидетел на убийството от Израел четири деца на плажа точно преди началото на наземното нахлуване. Възмущението от това решение бе толкова мощно, че NBC бе принудена да върне репортера. Очевидно, че на американските средства за масова информация не може да се вярва, когато те дават в ефир репортажи за случващото се в Палестина.

Украйна. Ние съобщаваме за събитията на Украина повече от година. Както и в случая с Израел, тук също са чести примерите на тенденциозно освещение на събитията в американските СМИ. Роберт Пери (Robert Parry) пише, че «американската мейнстриймова преса безспирно представя лъжлива картина на тази криза от самото начало». Той указва на това, че СМИ не пишат за мястото и ролята на десните екстремисти в новото правителство на Украйна, но пишат за руското «нахлуване» в Крим, макар никакви руски войски не са пресичали границата. Той съобщава за плана за твърди ограничения и режим на икономии, който бе утвърден от новите украински лидери при поддръжка на САЩ, за секретната визита в Украйна на главата на ЦРУ, за която СМИ премълчаха, а също за много други лъжливи коментарии и недомлъвки.

Корпоративните СМИ също нищо не съобщават за това, как два украински лидера, отбрани след поддържан и профинансиран от САЩ преврат (осъществен против избраният президент уж с цел създаване на демокрация в Украйна), действат в пълно съответствие с американските пожелания. В документа от Wikileaks президентът е наречен «инсайдерът от „Нашата Украйна" Петр Порошенко», а също е показано, как той от 2006 год работи като агент на американската държава. Бившият сътрудник на разузнаването Рей Макгавърн (Ray McGovern) указва на прехванат телефонен разговор на американските ръководители, които заявяват, че бившият банкер и действащ премиер-министър на Украина Арсений Петрович Яценюк е поставено лице на САЩ. Двата нови ръководителя буквално потопиха Украйна в дългове пред западните банкери и постъпват в строго съответствие с пожеланията на западните държави, съгласявайки се на исканията за жестока икономия.

Сега изникна нов скандал във връзка със сваленият пътнически самолет. Изглежда самолетът е бил сбит с ракета. Ние публикувахме две съобщения за това събитие: едно във версията на New York Times, а второто в изложение на Russia Today, за да покажем резкият контраст между тях. RT, демонстрирайки наличието у Киев на съответна бойна техника, съобщава, че Киев е прехвърлил в този регион ракети, способни да сбиват самолети, а преди десет години е сбил руски самолет. Американските средства за масова информация за това не съобщават. Те въобще са изключили възможността за пуск на ракета от киевските власти и спорят само за това, кой е произвел съдбоносния пуск — Русия или сепаратистите от източна Украйна.

И Киев, и източна Украйна отричат, че са свалили лайнера. Владимир Путин възложи вината за катастрофата на Киев, продължаващ своите атаки против източна Украйна, и призова за прекратяване на огъня. Обама след ден се присъедини към този призив. Киев бомби източна Украйна от въздуха. На даденият момент са събрани не всички факти, и затова сега ние просто отбелязваме несоътветствията в репортажите. Би било разумно да не се правят никакви предположения и догадки, а да се дочака появата на улики и доказателства. И точно това не трябва да послужи за оправдание за пряко въвличане на САЩ и ескалация на бойните действия. Надяваме се, че Украйна ще избере път на прекратяване на огъня и мирно регулиране на конфликта.

Също много забележително е отсъствието на репортажи за Украйна. В руските СМИ се появяват някакви невероятни истории за зверства на десните екстремисти в източна Украйна. Ние не виждаме каквито и да били западни СМИ да представят опровержения на тези съобщения. В едно съобщение се разказва, как украинските екстремисти разпъват на кръст дете пред очите на майка му, заставяйки я да гледа, а после привързват към танк и влачат жената по площада, докато тя не издъхва. Накои наричат случващото се геноцид и говорят за обстрели на жилищни здания. Юристът-международник Франсис Бойл (Francis Boyle) заяви в интервю, че САЩ подстрекават към геноцид и му съдействат.

Ирак. След военните нападения и икономически ембарго от президентите Джордж Буш-старши, Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама страната потъна в хаос. Във властта цари разнобой, новата мюсулманска групировка «Ислямска държава Ирак и Леванта» със сила захвана множество крупни градове на страната, и тръгнаха разговори за разчленение на Ирак на няколко части. Обама вече изпрати в Ирак стотици военнослужащи, а председателят на Обединеният комитет на началниците на щабове Мартин Демпси (Martin Dempsey) не изключва възможност за създаване там на крупна групировка войски. Той казва, че «ако ни принудят към това нашите национални интереси, ние ще изпратим там допълнителни войски». Множество представители на властта просто не осъзнават, че причина за проблемите в Ирак са американската интервенция и окупация, и че новите войски проблема няма да решат, а само ще задълбочат. Както пише Крис Хеджес (Chris Hedges), «Ислямската държава Ирак и Леванта» това е «окончателният отговор на колективното унижение на окупираната страна, логическо следствие на „Шок и трепет"...»

Ние с удоволствие наблюдаваме, как двете партии се усилва опозицията на военно вмешателство в Ирак от страна на членовете на конгреса, които настояват Обама да получава в конгреса разрешение за своите действия, както това налага конституцията. Писмо на тази тема, автори на което стават демократът Барбара Ли (Barbara Lee) и републиканецът Скот Ригъл (Scott Regall), е подписано от 103 члена на конгреса.

А корпоративните СМИ отново играят своята обичайна роля, водейки пропаганда сред американците и искайки от тях поддръжка за нова война в Ирак. Те постоянно показват в ефира хора, изказващи се в защита на предишните нападения и окупацията на Ирак, но никога не канят на своите предавания противници на войната. Средствата за масова информация също преувеличават междуконфесионалните разногласия, които са се нагнетявали от САЩ по време на окупацията, за да е по-леко да се контролира населението. Независимо от масираната пропаганда, болшинството в американското общество застава против военната интервенция в Ирак, а поддържат тази позиция само 20 процента.

Противниците на поредната иракска война бързо организираха протести по цялата страна. Обикновено пропагандата за война работи достатъчно дълго преди началото на бойните действия. Но сега обществото е все по-малко възприимчиво към такава пропаганда, демонстрирайки своят имунитет и противодействие на новата война в Ирак и атаката срещу Сирия.

Както отбелязва Уилям Блум, Хилари Клинтън сега признава, че е допусналагрешка , гласувайки за използването на сила в Ирак. Но тя е неправа и по отношение изхода на тази война. Блум съобщава, че през 2007 год Клинтън заявява: «Американските военни свършиха своята работа... Американската армия достигна успех». Може ли обществото да доверява на човек, който допуска толкова сериозни грешки в своите воинствени и агресивни съждения?

Афганистан. Най-дългата война в американската история предположително завършва — много бавно. Президентът Обама се съгласи на извод на войските през 2016 год. Сега темповете на извода могат да се изменят, понеже в Афганистан бе избран президент, по-дружелюбно настроен по отношение САЩ. Водещият кандидат за президент Хилари Клинтън заявява, че не е против съхранение на американските войски в Афганистан и след 2016 год. Клинтън отбелязва, че с избирането на новият президент може да се появи «правова основа» САЩ да останат в Афганистан.

Това, което не закриха в Афганистан, е секретният баграмски затвор, който официално наричат «място за задържане под стража в Парван». В този затвор, носещ неофициалното название «афганистанско Гуантанамо», се държат 40 секретни «затворници». Тези затворници се държат там много години, не предявявайки им никакви обвинения. Говорят, че там се държат пакистанци, йеменци, тунисци, узбеки и руснаци. У баграмските затворници има даже по-малко права, отколкото у затворниците в Гуантанамо, и за условията на тяхното съществуване е неизвестно почти нищо. Тази седмица се появиха съобщения, че затворниците в Баграм са обявили гладна стачка. Това говорит за наличие на сериозни проблеми в този затвор. Ако американците съхранят своето присъствие в Афганистан, затворниците, най-вероятно ще останат в това «място за задържане».

Развъртане към Азия. Ключева във външната политика на президента Обама е поставена така нареченото привързване към Азия. Толкова мащабен пренос на усилия към Азиатско-Тихоокеанският регион има за цел да съсредоточит вниманието на американската армия върху Китай, който САЩ считат свой единствен икономически съперник и страна, представяща алтернатива на крупният финансов капитализъм.

Такова привързване доведе до сериозни изменения в много страни от региона, а също до ръст на напрежението. Най-важна такава страна може да наречем Япония, доколкото това е третата в света икономика и държава, имаща дълга история на милитаризъм. Япония има крупни въоръжени сили, и тя сътрудничи със САЩ на протежение десятилетия, но в нейната «пацифистска» конституция има положение, забраняващо на Токио да участва във война задграница . Статия 9 от конституцията гласи:

«Искренно стремейки се към международен мир, основан на справедливост и порядък, японският народ на вечни времена се отказва от война като суверенно право на нацията, а също от угроза или прилагане на въоръжена сила като средство за разрешение на международни спорове. За достигане на целта, указана в предишният абзац, никога занапред няма да се създават сухопътни, морски и военно-въздушни сили, както и други средства за война. Право за водене на война от държавата не се признава».

Полковникът в оставка Ен Райт (Ann Wright) отбелязва, че САЩ призовават Япония да измени това ограничение. Японската конституция е писана във Вашингтон, но когато Китай става комунистическа страна, САЩ решават, че Япония трябва да участва в милитаристските действия в региона. Както съобщава Блум, на 1 юли премиер-министър Абе изпълни желанието на американците. Не променяйки нито дума в текста, той по-новому интерпретира конституцията, подразбирайки, че Япония не може да нападне друга страна самостоятелно, но има право да направи това в съюз с друга държава. (Интересно, що за държава е имал превид?) Такова едностранно изменение бе направено въпреки мощната опозиция в Япония. Един протестиращ даже се самозапали жив.

Вече започнаха да възникват моменти на напрежение между Китай от една страна, и Япония и нейният съюзник САЩ от друга. През ноември миналата година възникнаха множество проблеми, когато Япония и САЩ нарушиха пределите на «зони на ПВО» на Китай, заради което китайците по тревога вдигаха своите истребители и ги изпращаха във Източно-Китайско море. Напрежението навярно ще нараства, защото Съединените Щати изпратиха в Азиатско-Тихоокеанският регион безпилотни летателни апарати, разполагайки ги на своите военни бази в Япония.

Съединените Щати също са сключили ред нови съглашения с Австралия, и в резултат бившият премиер-министър на страната Малкольм Фрейзер (Malcolm Fraser) предупреди, че тя може да се окаже въвлечена във война против Китай, доколкото сега въоръжените сили на САЩ и Австралия са тясно свързани със съюзнически задължения. Точно така бяха подписани нови военни съглашения между САЩ и Филипините, против които излезе народът на страната. Възникна ситуация, в която някои видяха признак за ново превръщане на страната в американска колония.

Текат протести и в Южна Корея, доколкото тази страна все повече се въвлича в политиката на американското «привръзване към Азия». «Мирният остров» Чеджу в Южна Корея привлече особено внимание, тъй като страната, разрушена на свое време от марионеточното правителство на САЩ, бива принуждавана да даде съгласие за разполагане там на военно-морска база, което противоречи на мирните възгледи на местното население.

Брус Ганьон (Bruce Gagnon), борещ се заедно с населението на Чеджу против строителството на база и активно работещ в организацията «Ветерани за мир» предупреждава, че САЩ могат да наскочат на проблеми в отношенията с Китай. А Найл Боуи (Nile Bowie) заявява, че движението за мир трябва да отделя повече внимание на Китай. В света има много горещи точки, но бъдещите военни конфликти верояно ще произтекат от азиатската привръзка на Обама.

Това са само неотдавна появивилите се горещи точки. САЩ също провеждат политика на милитаризация в Африка. При президента Обама бързо се разраства Африканското командване AfriCom. На страниците на Tom Dispatch се съобщава, че американските военни проявяват активност в Алжир и Ангола, в Бенин и Ботсвана, в Буркина-Фасо и Бурунди, в Камерун и Кабо-Верде, в Сенегал и на Сейшелите, в Того и Тунис, в Уганда и Замбия. Където и да вземеш — север или юг на африканският континент, запад или изток, Африканският Рог или Сахел, центърът на континента или островите на крайбрежието — навсякъде американците дейно се занимават със своята работа. Строителство на бази, сътрудничество в сферата на безопасността, специални операции, развитие мрежи на тилово снабдяване — всичко това са неопровержими доказателства за експанзия. Но не за Африканското командване.

И разбира се, съществува Иран, който като че се отдръпна от края на военната пропаст. Но с Иран у САЩ съществува отдавнъшен спор и противоречия, възникнали тогава, когато ЦРУ в резултат на преврат през 1953 год постави на власт шаха, който после свалиха в хода на иранската революция от 1979 год. Оттогава между двете страни върви непрекращаващ се конфликт. Сега текат доста пассивни ядрени преговори, но Иран винаги има шанс да се превърне в гореща точка, доколкото той се отказа да стане част от американската империя.

Крах на американската империя?

Американската империя е най-голямата в световната история, доколкото у нея по цял свят са разхвърлени повече от 1100 военни бази и обекти. Да я сравним с двете други най-големи империи: на пика Римската империя през 117 год до н.е. е имала 37 бази, а на пика Британската империя през 1898 год е имала 36 бази. Американската империя не само е най-голямата в историята, тя още е и най-разрушителната.

Всеки от описаните в тази статия конфликти е способен в резултат на ескалация да се превърне в крупна война, в която ще бъдат въвлечени американски наземни войски. За спъващата се американска икономика такава скъпа армия вече не е по джоба. Народът на САЩ вече не поддържа войната, а народите на света възстават против американското управление. Людете започват да се сплотяват, за да положат конец на американският милитаризъм и американската империя.

"Global Research", Канада

Америка е готова за авторитаризъм («AlterNet», САЩ)

Америка се намира на ръба на фашистско въстание. В същото време, докат либералите поливат с кал своите опоненти от дясната страна на политическият спектър, а консерваторите от своя страна, наричат социалисти и марксисти своите леви противници, неотдавна започнаха да се появяват данни, съгласно които в подем са протофашистските движения.

Огънят на фашизма вече се разпали. Във времето, докато Републиканската партия държи като минимум една от клонките на федералното правителство, САЩ никога няма да бъдат способни честно и грамотно да се справят с икономическата политика, която уничтожи работническата класа и едва не изтреби средните слоеве. Можем да се обзаложим, че конгресът, контролиран от Републиканската партия, ще доведе работата до там, че усилията на демократите за повишение на заплатите, реформиране на данъчният кодекс и възстановление на нашата разрушаваща се инфраструктура ще бъдат поставени под угроза. И всичко това ще бъде направено с цел да се защитят богатите от изплащане на техният справедлив дял.

Дълговременната безработица обещава да стане норма, така както и отсъствието на повишение на заплатите, които и така са на минимално допустимо ниво. Станалото постоянна практика лишение от правата на собственност в случай неплатеж по лихви, увеличаващия се личен дълг и количеството банкрути, намалението на личните спестявания и пенсионни натрупвания, изнасяне на работните места на аутсорсинг зад граница, продължаващото влошаване състоянието на нашите училища, болници, путища, мостове, аеропорти, а също нормативите, които съхраняват нашата храна, вода и чист въздух, изглежда също ще се съхранява. Всичко това се случва благодаря тези огромни изгоди, бонуси, субсидии за данъкоплатци, данъчни отстъпки и компенсации, които постоянно се дават на нашите корпоративни господа.

«Положението в САЩ много прилича на Ваймарска Германия» - каза по повода Ноъм Чомски. «Паралелите са изключително големи, и на Съединените Щати им е провървяло много, че за това време така и не е възникнала нито една честна и харизматична фигура».

С такава дълбока структурна икономическа болест, и явно нежелание на Демократическата партия да защитава идеалите на Новият курс, Чомски предупреждава: «ако дойде някой, който е харизматичен и честен, страната ще е в реална опасност заради фрустрация, разочарование, обоснован гняв и отсъствие на логически последователен отговори. Какво ще мислят хората, ако някой каже: «Аз имам отговор! Ние имаме ли враг»? В Германия това бяха евреите. Тук това са нелегалните мигранти и чернокожите. Ще ни говорят, че белите мъже – това е преследвано меншинство. Ще ни говорят, че защитаваме себе ис и сме съвестта на нацията. Военната сила ще се възхвалява. Людете ще бъдат избивани. И, ако това се случи, ние ще бъдем по-опасни от Германия. Съединените Щати са свръхдържава. Германия бе силна, но нейните противници бяха по-силни. Аз не мисля, че тези събития са се случвали чак толкова отдавна. Ако допитванията до общественото мнение са верни, то ноемврийските избори ще спечелят не републиканците, а побъркани ултрадесни републиканци».

Неотдавнашна авторска статия в The New York Times под название «Данни за ненавистта» потвърждава опасенията на Чомски. Дон Блек, бивш лидер на ку-клукс-клан, основа през 1995 год интернет-сайт на ненавистта Stormfront. Негови най-популярни групи са «Съюз на национал-социалистите» (иначе казано – нацистите), «Фанати и привържъници на Адолф Хитлер» (още по-големи нацисти). Съгласно Quantcast, през минялият месец сайтът е бил посетен от повече от 400 хиляди човека. Докладът на Правовият ценътр по бедност на Юга свързва примерно 100 убийства, извършени за последните 5 години, с регистрирани ползватели на Stormfront.

«Националистическите постери на белите на сайта Stormfront имат претенции към много групи. Те често пишат за престъпления, извършвани от афро-американци против белите; те се жалватот  «нахлуване» на мексиканците; те обичат да осмиват гейовете и феминистките. Но, изглежда техният основен проблем – това са евреите» – пишет Сет Стефенс-Давидовиц.

На 5 ноември 2008 год, в денят когато Барак Обама бе избран за президент, на сайта има място най-голямото едновременно увеличение на членовете.
Правовият център по бедност на Юга проброи към днешна дата в страната 939 ултрадесни групи на ненавист, включая неонацисти, куклуксклановци, бели националисти, неоконфедерати, скинхед-расисти, борци с престъпността на границата с незаконни методи и т.н.

От 2000 год количеството групи на ненавист нарастна с 56%. Това увеличение стана заради гнева и страха, които бяха предизвикани от печалното състояние на икономиката на страната, притокът небели имигранти и съкращението на бялото болшинство, символ на което стана избирането на първият президент-афроамериканец. Количеството на т.н. патриотически групи, включващи въоръжени формирования, значително е нарастнало след избирането на президента Обама през 2008, увеличавайки се с 813%, от 149 групи през 2008 год до най-голямата численост в историята – 1360 групи през 2012. Правовият център предоставя данни, че тяхното количество е спаднало до 1096 през 2013. (Изниква въпроса - намалението броя на групите е поради разпадането им, или поради тяхното обединение и консолидация под обща шапка - бел.пр.)

Тук имаме добре забележим значителен ръст, и имаме всички основания, за да започнем да се безпокоим от ситуацията. Неспособността грамотно да се решат нашите икономически проблеми и ситуацията с най-бедните слоеве на населението, неспособността да се намерят работни места за безработните с адекватно ниво на заплата и прогрессиращото неравенство на доходите водят към това, че все по-голямо число американци стават възприимчиви към истеричните и повтарящи се измишления на ультрадесните.

«Ненавистта към радикалният ислям се трансформира в ненавист към всички мюсулмани. Ненавистта към работещите без документи, работещи в такива щати като Аризона, се сменя с ненавист към всички мексиканци и хора от Централна Америка. Ненавистта към тези, които се считат патриоти, от страна на преимуществено масовото движение на белите, ще стане ненавист към всички афроамериканци (така е в оригинала – бел.пр.). Ненавистта към либералите ще се трансформира в ненавист към всички демократически институти, от университетите и правителствените агентства до културните институти и СМИ», - пише Крис Едж.

Америка е готова да падне под ударите на протофашистско движение, и това въобще не е преувеличение.

Историята не се шегува ("Yeni Safak", Турция)

Статия за визията в Турция върху развиващите се процеси в региона. Обобщаваме изводите от статията в планетарен мащаб за обрисуване на пълната картина на случващото се в света в разгарящата се Четвърта световна война. Подчертаните места в статията са мой.

Романтизацията на каквито и да е събития демонстрира нежелание да се разбира историята. Освен това, времената на годинатя нямат никакво отношение към историческите събития. Годишните времена — това са циклически състояния на природата. За това, колко е необоснован подхода, опитващ се да свързва историята с климата, аз писах в цикъл статии, посветени на «лириката на арабската пролет». Знанието за това, с какви катастрофи завършва такава «пролет», която сравняват с младежките движения на XIX век, влиза в числото аксиоматични исторически истини. Известни са ни последствията от «пражката пролет» на XX век. За да се романтизират такъв род реакция или движения, на тях понякога се присвояват определени цветове. Но резултатът е един и същ. Вземете «оранжевата революция» в Украйна. До какво състояние доведе тя тази нещастна страна? Украинската криза се разгръща право пред очите ни.

Сега ясно виждаме, че арабската пролет бе операция, която, както и пражката пролет, бе проведена от някои сили за това, да се тестират в определено направление диапазонът съществуващи очаквания и вътрешни динамики. Да се вижда в този процес прославленият бунт на либералните араби — значи дълбоко да се заблуждаваме. Това, което писаха за масовите реакции такива мислители, като Ортега-и-Гассет, както преди съхранява своята актуалност. С други думи, драмата на Мурси и «Братя-мюсулмани» може да се разбере чрез изявление на вътрешните противоречия, съществуващи в процесите, които изначално доведоха «Братята» на власт.

Подстрекавайки арабската пролет, правителите на света (преди всичко САЩ) с един изстрел убиваха два заека. Първата цел бе в ликвидация на прогнилия режим на БААС. Втората — в създаване на обективни условия за това, да се упрости политическата карта на Близкия и Средния Изток чрез разпалване на конфликти на мазхабна и этническа почва в условията на хаос, възникнал след отстраняване на разложилите се управляващи конструкции. По мое мнение, днес ни предстои да достигнем именно този втори стадии. Активизацията на Израел и неговото кръвопролитно вмешателство в сектора Газа — не е нищо друго, свен пореднастъпка по пътя за узряване на този процес. Струва си да признаем, че моментът бе избран идеално. Как на палестинските братя може да помогне потъналата в гражданска война Сирия, почти претърпелият разпад Ирак, контролираният от военен режим Египет, заетият с търсенето на пътища на развитие на умерени отношения със Запада Иран или Ливан, където едва-едва се съхранява крехкият баланс на силите?

Вземайки под внимание всички тези събития, ние трябва добре да разбираме положението на Турция, оставаща единственият верен приятел на Палестина. В течение на последните две години се предприемат опити да се направи и Турция част от разгледаният по-горе сценарий. Преди всичко ще признаем, че очакванията в Турция на арабска пролет не се оправдаха. Очевидно е, че рационалните предпочитания на Турция и нейната регионална политика бяха на страна усилване движението «Братя-мюсулмани», които дойдоха на власт чрез избори. Но причината за разочарованието на Турция трябва да се търси в това, че нейната политика изначално бе романтизирана. И едва угасна пролетният софизъм, на смяна дойде суровата действителност. Появи се стремеж към това, Турция да бъде също включена в сценарият на тази мащабна кинокартина и да изиграе отредената и роля. Сега става ясно, че започвайки със събитията в Гези, за дестабилизация на Турция се използваше всяка възможност. Преди всичко се прилагаха активни усилия за това по шаблона, който е добре известен на нашата страна, да се създадат всички условия за намеса на военните. Както често подчертаваше в своите статии нашият колега Хашмет Бабаоглу, от Таксим се опитваха да направят Тахрир, а по-точно да превърнат Турция в Египет, станал жертва на военен преврат.

Изходът от инициативите, които се опитваха да реализират на територията на Турция, възможно би удивил и самите силни мира сего. Да се свали избраната власт в Турция се оказа не така просто, както в Египет. У «Братя—мюсульмани» нямаше никакъв политически опит. А Турция е носител на важно наследство, с корени от 1946 година, когато в страната възникна многопартийна система. Натрупването на това наследство стана въпреки всички военни преврати в Турция. Дори повече, аз предполагам че у обществеността в Турция, преживяла държавен преврат на 12 септември 1980 год, се е изработила особена възприемчивост към предупреждаването и отстраняването на опитите за вмешателство на военните. С други думи, този път е закрит.

Турция активно се съпротивлява на разиграваният сценарий. И единственото, на което тя се опира тук е политическата воля и решимост. Съдейки по всичко, в блиските години още ни предстои да преминем не малко изпитания. Разслоението в обществото, което днес не е по душа на мнозина — най-вероятно и е това, за което се предназначаваше цялото нагнетяване на напрежение. И причината за такова разминаване на мнения се крие съвсем не в налагането на този или друг образ на живот. Ако турската икономика продължава да крепне, и, което е още по-важно, кюрдският и алавитският проблеми се приближат към своето решение, Турция ще стане страна, с която ще трябва да се съобразяваш. Близкото десетилетие има критическо значение за Турция. Не малка роля се пада тук на кюрдските политици. Следва да се отбележи, че в този план събитията се развиват много обнадеждаващо. Положението на кюрдите фактически ги сближава с Турция. Възниква група здравомислещи кюрдски идейни лидери. Кюрдите практически сведоха на нула влиянието на либералната интелигенция след като в Турция прекрати своето съществуване режимът на опека.

Новият разкол в политическата култура на Турция е разривът между патриотизмът и подходите, които разлагат любовта към страната с политически илюзии. Какво може да се каже на тези, които твърдят: «Моето главно нещастие е в това, че по погрешка съм се родил в Турция, а не в Швеция или Канада»? На кюрдите вече е понятна незначителността на людете, които дошли като туристи в Диарбекир или Мардин, между прочее се опитват да наложат на живеещите там кюрди определена гледна точка. Новият кюрдски елит се отличава с това, че знае какво говори вътрешният глас на кюрдският народ, нему е свойствено разбиране на реалиите, характерни за Турция (сега е ред на за алавитите, които в настоящо време се надяват на поддръжка от Германия).

Какво може да се направи сега, когато ситуацията в региона изисква активното участие на Турция? Това разбира се зависи от събитията, които ще повлияят на арабската общественост, а по-точно — от това, как днешните събития в Газа ще повлияят на политическото съзнание на тази общественост. Турция остава единствената страна, която чува гласа на Газа, и тя ще продължава да върви против всички. При това, изходя например, от опита на съвместните действия с Бразилия на преговорите по ядрената програма на Иран, искам да подчертая важността от сътрудничество с не чуждите за Близкият Изток страни от Латинска Америка, Китай, и възможно, създаването на определен блок с тяхно участие. (БРИКС + Аржентина + Турция? - бел. пр.) Не трябва да се забравя, че игрите на пространството на Близкият Изток формират бъдещето на нефтените месторождения на Източното Средиземноморие. С други думи, всичко случващо се днес — не е просто религиозна война. Това е глобален проблем. Историята не е шега.

"Yeni Safak", Турция

Глазьев, Сергей Юрьевич за Украйна

Визитна картичка:
Серге́й Ю́рьевич Гла́зьев (р. 1 января 1961, Запорожье, СССР) — руски икономист, политик, съветник на президента на РФ В.Путин по въпросите на регионалната икономическа интеграция.
Бивши министър на външноикономическите връзки на Русия, депутат от Държавната дума I, III, IV мандат. Кандидат за президент на Руската Федерация (2004). Заместник генерален секретар на ЕврАзЕС (от 27 ноември 2008 год). Доктор на икономическите науки, професор, академик на Руската академия на науките (от 2008 г.), член на Националната академия на науките на Украйна (от 4 февруари 2009 год)

В бой! До последният украинец!

Източник: http://politikus.ru/events/25105-v-boy-do-poslednego-ukrainca.html

Набралата неотдавна популярност шега, че САЩ са готови да воюват с Русия до последният украинец... изглежда, даже и не е шега.

Днес Верховната рада на Украйна поддържа иницативата на президента и объяви нова вълна на мобилизация.

Това ще е вече третата вълна. Къде изчезнаха войниците, призовани в армията по-рано, опитайте да отговорите сами. У някого има ли познати, призовани пролетта? Те вече върнаха ли се? Цели? И всички?

А помните ли, след победата на изборите някой на всички обещаваше, че войната не трябва да продължава месеци, че АТО трябва да завърши за броени часове - кой беше това?


Това беше вашият президент, скъпи украинци. Когото някой от вас избира. Два месеца минаха от този момент, когато президентът обеща да завърши АТО за броени часове и след инаугурацията да пристигне на визита в Донецк.

Два месеца!

А новата вълна мобилизация, която ще протече в течение на 45 дни съгласно приетият от Върховната рада документ, означава още минимум два месеца война. Като минимум! Защото след 1-2 месеца новобранците, призовани в рамките на третата вълна, едва ще започнат да попълват военните части и да се отправят в зоната на бойните действия. И въобще не за това на следващият ден да се върнат у дома.

Още два месеца война - това значи, че АТО ще продължи до края на септември. Минимум до края на септември! А там - дъждове... разпутица... провален урожай... първи сняг... втори сняг...

И как ви се струва перспективата?

За броени часове, казвате, господин Порошенко? Мирен план, казвате?

Интересно заявление прозвуча от Парубий, цитирам: "За провеждане на третата вълна мобилизация ще бъде също създадена система за попълнение некомплекта на личният състав".

Знаете ли, какво значи? Това значи, че мобилизацията се провежда с цел да се попълнят войските, които са понесли загуби в хода на провеждане на АТО.

А сега още един интересен въпрос: призивниците в рамките на новата вълна на мобилизация ще преминават ли пълноценно обучение или веднага ще се отправят на фронта? Ако ще ги учат, то колко дълго? Седмица? За да се срещнат в боя с опълчението на Донбас, което воюва вече трети месец?

Но главното не е това.

Главният въпрос е - защо?

Защо се канят да воюват, по-точно да умират, новите солдати, които е решил да призове Порошенко? За Едину Украину?

Това те така си мислят. Всъщност Едина Украина имаше при Янукович. И при Ющенко. И при Кравчук с Кучма. Може би тя бе не такава единна, както искаха някои и точно не такава успешна, както искаха болшинството, но беше.

А сега?

Защо именно след идването на власт на Турчинов, Аваков, Парубий и Яценюк започна война? Защо след победата на Порошенко на изборите войната не спря? При това ни за броени часове, ни след месец, ни след два, и не ще спре, както вече стана ясно, до дълбока есен.

Защо така?

Мислите пак е виновна Русия?

Аз даже няма да питам за доказателства за руското участие във войната. Аз просто ще запитам, защо? Защо и е на Русия нужно да воюва с Украйна? Защо?

Русия сама даде независимост на Украйна преди 23 години.

Защо при Кравчук, Кучма, Янукович и даже при Ющенко с Тимошенко Русия не воюваше, а сега, ако вярваме на Киев, изведнаж започна?

И защо на Русия и е нужен Донбас? За своя сметка да строи разрушените градове? За да отдели от бюджета десетки милиарда рубли за изплащане на пенсий и социални пособия на жителите на Донбас? Та за Русия Крим да вдигне - вече е задача, а 7-милионен Донбас - това въобще в никакъв бюджет не ще влезе.

Вие разбира се все едно ще мислите, че това всичко е коварен замисъл на Русия. Само отговорете, защо в април Киев отказа да насрочи референдум за федерализация, за който молеше юго-изтока? Та нали в април никой не искаше независимост, народът просто искаше референдум. И нищо страшно във федерализацията няма - федерации са Русия, САЩ, Швейцария, Германия - и нищо, живеят. Германия - вече не е пример? А Швейцария? Къде е проблема? Не говоря вече за това, че референдумът можеше да се проведе, а самият закон за федерализация - докато обсъдят, докато приемат, а и какво ще има в този закон - неизвестно. Та защо в Киев отказаха?

А аз ще ви кажа защо. Защото никой не искаше да върви заедно с народа. При това ни с народа от изтока, ни с народа от запада. Плюят Турчинов, Яценюк и Порошенко на народа. Просто на юго-изтока това го разбраха много добре, а на запада засега не много. Макар Порошенко да плюе от единаква камбанария и на тези, и на другите. Какво даде той на запада? Какво даде той на майдана? Освободи страната от олигарси? Продаде своя бизнес, както обеща? Проведе лустрация? Победи корупцията? Изясни, кой стреля на майдана? Нищо!

Нищо Порошенко за народа не направи, не прави и не възнамерява да прави. И Турчинов тоже. И Яценюк. И Аваков. И всички останали, които получиха власт. На тях просто им бе нужна власт. И плюят те на народа. И юго-изтока това веднага го разбра, а запада с киевляните - засега не.

А знаете ли, кое е най-гнусното? Най-гнусното е, че на Порошенко войната също не е нужна. Мислите, той получава удоволствие? Нищо подобно. Той пие в три гърла за да заглуши страха пред утрешния ден. Би му било много по-просто да пусне Донбас, да изпълни обещанието за мир, да върне солдатите у дома и спокойно да управлява. Толкова повече, че без заминалите на война войници може да се провали урожая. Та и останалото производство, лишено от работна ръка, също в близко време ще му дойде края.

Но Порошенко нищо фактически не решава. Той е просто марионетка в ръцете на Вашингтон. А на Вашингтон е нужна война. Война, в която украинците ще убиват русите и обратно. И Вашингтон плюе на народа на Украйна от още по-висока камбанария отколкото това може да направи Порошенко. У пана Валцман даже такава камбанария няма, от която на украинският народ може да плюне господин Обама.

Затова украинците, които се отправят да воюват на изток, отиват да воюват, по-точно да умират, не за Едину Украину и още по-малко за свобода, незалежност и самостийност. Те отиват да умират за интересите на САЩ.

Украинците умират за това, афроамериканците да получат безплатно медицинско обезпечение, както обеща Обама. За това, американското правителство да може да покрива дълговете на своите банки и корпораций. За това, целият свят да продължава да седи на долара. За това, в САЩ да е най-високото жизнено равнище. И за това, самите американци да не се налага да умират на война.

Ето за всичко това САЩ за готови да воюват с Русия до последният украинец. Готови са да воюват и ще воюват. А украинците в това отчаяно и беззаветно ще им помогнат.

А Едина Украина - тя напротив се принася в жертва на американските интереси. С всеки ден война Украйна става все по-малко едина, каквото и да не говорят по този повод украинските телеканали.

Какво направи Порошенко за да спре войната и да предотврати отделението на Донбас? Поговори с Донецк? Не. Поговори с Москва? Не. Той поговори с Вашингтон и възобнови АТО. Погреба няколко хиляди солдати и объяви нова вълна мобилизация за да попълни загубите, да отстрани некомплекта, да даде на командирите пушечно месо.

И знаете ли, какво още е любопитно? Съотношението на загуби на украинската армия и опълчението е примерно 10:1. Тоест на 10 убити украински солдати се пада един убит опълченец. Примерно. А какво значи това? Това значи, че в хода на войната загубата на мъжко население на западна Украина десет пъти превишава загубата на мъжко население на изтока. С което и поздравявам всички истински украинци, особено западэнци. С такива темпове след няколко години не само Донецк, но и Тернопол ще говори на руски. Не говоря вече за Киев.

Удачно всички украинци да повоюват за Америка!

За свободна, демократическа Америка, която донесе мир и покой на Ирак и Сърбия, Либия и Сирия. А сега и на Украйна.

Напред, за американската мечта! За медицинска застраховка за всеки негър! За нов джип за всеки каубой! За ипотека за всеки американец! За долар за всеки жител на Земята! За куршум за всеки украинец!

Напред! Против Русия! Против Донбас! Против самите себе си!

В бой! До последният украинец!


   Коментари на читатели от ресурса pikabu.ru - без превод

+73 goldsnake отправлено8 часов назад  #

По статье остается не понятным зачем сшп нужна война в руине, а именно: 1. чтобы создать неблагоприятный регион в границах России (как это не получилось сделать на Кавказе и т.д.), очень классно получается: государство-банкрот с населением с ужасной русофобией сможет нормально зарабатывать только в России (жду не дождусь разорванных пуканов укропов когда обещания о работе в ес окажутся пустышкой) 2. чтобы страны Евросоюза ввели полный пакет санкций и переключились на американский товарный рынок (это реально спасет сшп от дефолта) 3. чтобы ЕС отказались покупать российский газ и покупали американский, это один; из-за высокой стоимости американского газа все европейские товары потеряют конкурентоспособность и американские товары станут более доступными для Европы, это два. 4. чтобы затормозить развитие антидолларового сообщества стран БРИКС, если хотя бы одна из этих стран выведет доллар из валютных резеров - экономике сшп конец 5. чтобы затормозить развитие Евразийского союза  +20 Rosek отправлено8 часов назад  # забыл сказать о другой стороне развития. Таможенный союз Белоруссии, Казахстана и России а так же «Руань» как валюта экономики периода перехода к новым мировым отношениям. развитие есть, его не может не быть ответить +19 Kilatif отправлено7 часов назад  # Есть еще одна, очень важная причина. Если глянуть в историю США, то можно увидеть, что она стала такой могущественной как сейчас только за счет войны других стран. То есть за счет продажи военной техники и т.д. она поднялась на такой уровень. В тоже время, в США растет гос. долг, у которого есть потолок роста, но который постоянно поднимают. В последний раз, поднятие потолка гос. долга вызвало существенный резонанс среди населения США, поэтому тупо США нужны деньги. И самый лучший для них вариант получить деньги и одновременно перевести внимание со своих проблем на другие - это развязать войну в других странах. Таким образом они получат новые военные контракты, огромные деньги и профит. З.Ы. Все вышесказанное сугубо мое личное мнение, которое основывается на некоторых фактах.    +144 MadOleg отправлено10 часов назад  # Ах тыж вражина ватная! ФСБшник недоделанный! это Путин всё придумал! Это он во всем виноват!!! Ватники! Крым! Боинг! Террористы! Россия бомбит Украину! Порошенко хороший! Обама - брат! (голова взорвалась) #сарказм    +9 c11ooc отправлено5 часов назад  #

Колониализъм, диктатори и религиозен екстремизъм: 10 причини за кървавият хаос в съвременният свят

("AlterNet", САЩ) Роберто Сейвио (Roberto Savio) Независимо от това, че никой още официално не е обявил за началото на Третата световна война, конфликтите по цял свят вече достигат ниво, невиждано от 1944 година. Разбира се, за подавляващото болшинство жители на нашата планета новостите за тези конфликти в чуждите страни вече са успели да станат неотделима част от ежедневните емисии новини, обаче още една порция ежедневни новини касае този хаос, който се случва в нашите собствени страни. Тази информация изглежда толкова сложна и забъркана, че мнозина са престанали да се опитват поне малко да се ориентират в нея, затова аз си помислих че ще е полезно, ако предложа 10 обяснения на това, как ни се удаде да провоцираме толкова проблеми. 1) Светът в този вид, в който съществува сега, се е сформира благодарение политиката на колониалните държави, които са си го поделили помежду си, начертали границите на страните без учет за съществуващите етнически, религиозни и културни реалий. Това на първо място касае Африка и арабският свят, където концепцията за държава е била насилствено наложена на представителите на племената и клановете. Нито една от днес съществуващите арабски държави не е съществовала до началото на епохата на колониализма. Сирия, Ливан, Ирак, страните от Персийският залив (в това число Саудитска Арабия) са влизали в състава на Османската империя. Когато в резултат на Първата световна война Османската империя прекратява своето съществуване (както и Руската, Германската и Австро-Унгарската империи), победителите — Британия и Франция — сядат на масата и начертават граници на държави, които те възнамеряват да управляват, както по-рано правят с Африка. Именно затова не си струва да разглеждаме тези държави в качество на еквиваленти на държави съв своя собствена история на национална идентичност. 2) След края на колониалната епоха става очевидно, че за съхранение на тези изкуствени граници и предотвратяване на тяхната дезинтеграция са необходими диктатори, способни да запълнят вакуума, останал след напускането на колониалните държави. С няколко изключения от нормата демокрации са използвани само за това, за да се достигне властта. Арабската пролет действително помогна на хората да се избавят от диктаторите и автократите, но само за да дойдат на тяхно място хаос и воюващи по между си групировки (като в Либия) или нови автократи, както това се случи в Египет. Историята на Югославия е изключитело поучителна. След Втората световна война маршал Тито ликвидира кралство Югославия и създава Социалистическа федеративна република Югославия. Но всички знаем, че Югославия не прежива смъртта на своя диктатор. Главният урок е в това, че в отсъствие на истински колективен и обединяващ процес, в отсъствие на силно гражданско общество, решаваща роля винаги ще играят местните идентичности. Затова ще мине достатъчно много време, преди много нови държави да станат истински държави, в които няма вътрешни конфликти. (Това е интересна теза на автора, с която противоречи не само формалната логика, но и на древната и съвременна история, а именно - държава без вътрешни конфликти не съществува и не може да съществува по принцип. - бел.пр.) 3) От времената на Втората световна война вмешателство на колониалните и велики държави в процеса на консолидация на нови държави става отличен пример за антропогенни катастрофи. Да вземем например Ирак. Когато през 2003 год след нахлуването в Ирак САЩ вземат управлението на страната, генерал Джей Гарнер (Jay Garner) бива назначен за глава на американската окупационна администрация и заема този пост само един месец, тъй като (постът - бел.пр.) бива считан за твърде открит пред погледите на местните жители. Гарнер бива сменен от дипломатът Йен Бремер (Jan Bremmer), който заема този пост след двучасов брифинг на държавният секретар Кондолиза Райс (Condolezza Rice). Бремер незабавно разпуска армията (в резултат на което се появяват 250 хиляди безработни) и уволнява от администрацията всички членове на БААС, партията на Садам Хюсейн. Това води до дестабилизация на ситуацията в страната, и днешният хаос в Ирак е пряко следствие на това решение. Днешният премиер-министър на Ирак Нури ал-Малики (Nouri al-Maliki), когото сега Вашингтон се опитва да снеме от поста, считайки че именно той е причина за поляризацията между сунити и шиити, преди се ползва с поддръжката на САЩ. Така както и президентът на Афганистан Хамид Карзай (Hamid Karzai), който сега изповядва откровено антиамерикански възгледи. Тази традиция има корени още в първото нахлуване на САЩ във Виетнам, когато Вашингтон поставя на глава на страната Нго Дин Дием, въстанал против него и по-късно убит. Нямам възможност да изброя всички примери на подобни грешки, извършени от другите западни държави. Същността е в това, че всички лидери, получили длъжности с помощта на поддръжка от вън, са управлявали кратко и са донесли със себе си нестабилност. 4) Днес религиозните войни и ислямиският екстремизъм стават все по-сериозна и плашеща угроза. Малцина се опитват да разберат,защо  хиляди млади хора са готови да станат смъртници. Но съществува ясна взаимовръзка между отсъствието на развитие и работни места и безпорядъците на религиозна почва. В мюсулманските страни на Азия (арабските мюсулмани са по-малко от 20% от общия брой на мюсулманите в света) екстремизъм практически не съществува. Също така малцина разбират, че борбата между суннити и шиити финансират такива страни, като Саудитска Арабия, Катар и Иран. Тези религиозни течения са съществували рамо до рамо в течение на много столетия, а сега водят опосредована война — например в Сирия. Саудитска Арабия финансира салафитите (пуританска форма на исляма), и е предоставила почти 2 милиарда долара на новият египетски автократ Абдел Фатах ас-Сиси (Abdel Fattah el-Sisi), защото той се бори против Мюсулманското братство, проповедващо край на властта на крале и шейхове и начало на властта на народа. Ирак също е станал място на опосредована война между Саудитска Арабия, защитница на сунитите, и Иран, защитник на шиитите. Затова когато разглеждаме тези религиозни войни, трябва първо да търсим тези, които стоят зад тях. Религиите стват воинстващи само тогава, когато някой се опитва да ги използва за свои цели. Спомнете си европейската история, където кралете са провоцирали войни на религиозна почва, в които разбира се са се сражавали простите люде. Но ако пуснете джина от бутилката, ще ви потрябва много време, за да го вкарате обратно. Затова темата на религиозните войни още дълго ще ни преследва. 5) След окончанието на студената война в света, стабилността на който се държеше на баланса на сили на две свръхдържави, започна топене. Опитите да се създадат регионални и международни алиянси, предназначени да осигуряват стабилност, винаги се свеждаха на нула от националните интереси. Най-добър пример тук е Европа. Докато всички разсъждаваха за Крим, Украйна и Владимир Путин (когото представяха за параноик, побъркан от идеята за опитите на Запад да обкръжи Русия, начиная от администрацията на Джордж Буш-младши), а също за това, как да го заставят да се вслуша в казаното от САЩ и Европа, европейските компании продължаваха да въртят бизнес с Русия, независимо на повсеместните разговори за ембарго. Австрия без излишен шум подписа с Русия съглашение за присъединение към проекта "Южен поток" — ето ви и единството на Европа, която гръмко заявяваше за необходимостта да съкрати своята зависимост от руските енергоресурси. В текущият момент се изгражда многополярен свят, но доколко стабилен ще бъде той, засега остава неясно. В Азия Китай и Япония, така както и техните съседи, увеличиват инвестициите си в отбрана. И макар местните конфликти, такива като сблъсъците в Сирия, Ирак и Судан, едва ли ще прерастнат в мащабен регионален конфликт, в случая с Азия всичко ще бъде именно така. 6) В свят, който става все по-разделен в резултат на възраждането на национални интереси, самата идея за съвместно управление губи своята привлекателност и сила — и не само в Европа. ООН вече загуби своя статус на арена за достигане на консенсус и легитимност. Двата двигателя на глобализацията — търговия и финанси — не са неотделими съставящи на ООН, която се е концентрирала на въпросите за развитие, мир, права на човека, защита на околната среда, образование и така нататък. Макар тези теми безусловно са главни за жизнеспособното световно устройство, тези люде, в ръцете на които е съсредоточена властта, не ги считат за такива. Извод: ООН губи своята значимост. 7) В същото време ценности и идеи, считали се за универсални, такива като сътрудничество, взаимна помощ, международна социална справедливост и мир, също губят своята значимост. Президентът на Франция Франсуа Олланд се среща с президентът на САЩ Барак Обама не за това, за да обсъди въпроса как да се прекрати геноцидът в Судан или похищението на деца в Нигерия, но за да го помоли да говори с министърът на юстицията, която е наложила гигантска глоба на френската банка BNP-Parisbas във връзка с обвиненияята в мошенническа дейност. На последната среща на лидерите на Голямата седморка не бяха повдигнати проблемите за изменение на климата и преговори за ядреното разоръжение — а нали тези два проблема са главните угрози за нашата планета! 8) След колониализма и тоталитарните режими ключева фразa за периода след края на Втората световна война стана "внедрение на демокрация". Но след края на студената война демокрацията започнаха да въьприемат като даденост. Всъщност в течение на последните 20 години формулата на представителната демокрация постепенно губеше своя блясък. Прагматизмът доведе до загуба на дългосрочното видение, а политиката днес все повече напомня просто администриране. Гражданите все по-рядко се определят към някакви политически партии, които всъщност, са се концентрирали върху и във себе си и са станали самодостатъчни. Партиите повече не считат международната политика инструмент на властта, и всички решения се приемат без тяхно участие. Това става причина за приемане на такива решения, които засто никак не отразяват чувствата и приоритетите на гражданите. Това, как преди няколко години в Европейската комисия бе решен въпросът за финансова помощ на Кипър, стана нагледен пример за отсъствие на прозрачност. Малка група хора, несъмнено по-често прави грешки от голяма… 9) Много важен елемент на глобалният хаос стана подемът на това, което неговите привържъници, особено във финансовият свят, наричат "нова икономика", тоест икономика, която подразбира постояна безработица, отсъствие на инвестиций в социалната сфера, снижение на данъците за крупните капитали, маргинализация на профсъюзите и намаляване ролята на държавата като регулатор и гарант на социална справедливост. Неравенството достигна безпрецедентно ниво. На 85-те най-богати хора на планетата принадлежи толкова, колкото притежават 2,5 милиарда души. 10) Всичко това води до следващия извод. Няма нищо удивително в това, че водещите СМИ по цял свят освещават случващите се в света събития еднакво. Днес информацията практически изключва анализ, заставяйки ни да се концентрираме на събитията. Способността на СМИ да се определят в световният хаос е минимална, затова те просто повторят това, което им говорят политическите лидери. Пред нас са СМИ, които подробно анализират ситуацията във страната и абсолютно повърхностно се отнасят към събитията, случващи се в света. Всички СМИ, като правило, зависят от три международни информационни агентства, които представят западният свят и неговите интереси. Вие някъде виждали ли сте съобщения за газовото съглашение между Австрия и Русия? И накрая: постарайте се никога да не се спирате на това, което пишат във вестниците, винаги търсете в интернет допълнителни и противоположни гледни точки. Това ще ви помогне да гледате на света със своите собствени очи, а не с очите на някого, който най-вероятно е част от системата, провокирала целият този хаос. Не плувайте по течението, старайте се да откриете обратната сторона на луната. И ако ви говорят, че има хора, по-добре от вас ориентиращи се в ситуацията, какво пък, дочакайте резултатите. Бъдете себе си, и ако допуснете грешка, това поне  ще бъде ваша собствена грешка. Оригинал на публикацията: Colonialism, Strongmen and Religious Extremism: 10 Reasons Why the World Is a Bloody Mess

Валентин Катасонов: Санкциите и угрозите с военни интервенции са нищо по сравнение с петата колона

Източник

Публикувам тази статия за сравнително самостоятелно размишление на читателя за положението в България. Описаните от проф. Катасонов факти за положението на Русия, наложени върху българската действителност логично и бързо довеждат до аналогични изводи за днешното положение в България, с единствената корекция, че в България въобще не съществуват национално-отговорни и патриотични сили, а цялата управленска върхушка (партиите, мафията, парламентът, президентът, олигарсите, "комунистите", медиите) са изключително пета колона работеща за чужди интереси. Което отговаря на въпроса и защо Майдан (цветна революция) в България е невъзможна - силите, имащи интереси в България винаги могат да окажат натиск върху българската върхушка и да постигнат целите си без Майдан. Опитът #ДАНСwithme от тази година единствено доказа, че контролът е тотален, и първоначалните прогнози за излизане на България от хватката след оставката на ГЕРБ и изборът на БСП са неверни, и че БСП е също така добре контролирана отвън от същите сили, които контролират ГЕРБ (нищо общо с "ръката на Москва"), че "цветна революция" е ненужна и безсмислена, същите цели се достигат с много по-малко сили и финансиране. Понякога едно посещение на американски сенатор е достатъчно.

Украйна стана своеобразна лакмусова хартия, която изяви слабостите на нашата собствена икономическа и политическа системи. Ако в Русия днес не се случи това, което се случи с Украйна пред очите ни, това не значи, че «всичко е добре в руското кралство». Утре това може да стане и у нас. Само ще започне всичко не на Майдана, а на Болотен площад, и после ще прерастне в гражданска война с непрогнозирани последствия.

Ние говорихме за това, че събитията в Украйна са неизбежен резултат от това, че там в течение на две десетилетия «незалежност» се сформира капитализъм – колониален, олигархически, компрадорски и т. п. Ключева роля в развитие на събитията в Украйна играят техните местни олигарси. Независимо от това, как в най-близко време ще се развиват събитията около Украйна, активите на украинските олигарси (както вътрешните, така и задграничните) при съхранение курса на страната на Запад рано или късно ще преминат под контрол на транснационалните банки и транснационалните корпорации. Такава е крайната цел на плановете за така наричаната евроинтеграция на Украйна, разработани в Брюксел и Вашингтон.

Интересно, на какво разчитат украинските олигарси? Този, който в дома (тоест в Украйна) е хазяин, всички много нагледно видяхме през декември 2013 год, когато чиновничката на Държавния департамент Виктория Нуланд извика на килима първият украински олигарх Ринат Ахметов, устрои му разгон и изиска да се «наведе ред». Командата бе дадена на всички олигарси, и те, затичали като попарени хлебарки, започнаха да готвят Майдан.

А нима в Русия ние имаме друг обществен модел? Не, все същият колониален, олигархически и компрадорски капитализъм, само в малко смекчен вариант. Не на последно място за сметка по-умелото лавиране на властта и умението на първите лица на държавата (на първо място президента) да се договарят с олигарсите. Но всичко това е ненадежно.

На нас днес е сложно не само да помагаме на нашите братя в Украйна, но даже да защитим самите себе си. Твърде често в нашите СМИ в последно време започнаха да засягат темата за петата колона в Русия. Даже президентът В.В. Путин неотдавна използва този термин. В своето изказване пред Федералното Събрание март тази година той заяви: «Западните политици ни плашат не само със санкции, но и с изостряне на вътрешните проблеми. Бихме искали да знаем какво имат предвид: действията на някоя пета колона, разни видове национал-предатели, или разчитат да влошат социално-икономическото положение в Русия и така да провокират недоволство сред хората? Разглеждаме подобни заявления като безотговорни и явно агресивни, и ще реагираме на това съответно».

От наша гледна точка, угрозата за Русия от страна на петата колона днес е по-реална и опасна, отколкото угрозите от преки военни интервенции, икономически санкций и действия на западните спецслужби. Бих искал да обърна внимание, че нашите СМИ употребяват термина «пета колона» в единствено число. Всъщност у нас вече има много такива пети колони. Фактически, петата колона е многоглава хидра. Темата за петата колона е много сложна и разнопланова. В тази публикация аз само искам да проведа инвентаризация на главите на «хидрата». По мои оценки, такива глави са не по-малко от седем. Накратко ще ги изброя.

1. Офшорна аристокрация (ОА) – тясна група хора, които формално се считат граждани на Руската Федерация, а фактически са нерезиденти, тъй като техните капитали, активи и имущество са извън пределите на страната. ОА присъства в правителството, бизнеса, СМИ, армията и спецслужбите. Примерът на Украйна показва, че ради съхранението на своите активи зад граница офшорната аристокрация е готова да изпълнява всички команди «оттам», включая организация и финансиране на граждански войни, преврати, «антитерористически операции». Разбира се, ние сме далеч от илюзията, че цялата подривна работа и цялата въоръжена дейност в зоните на интереси на Вашингтон може да се профинансира от местната офшорна аристокрация, но тя може да работи също в качество на посредник, с помощта на който за Вашингтон е удобно да осъществява такова финансиране. В частност, съществува подозрение, че украинският олигарх Коломойски финансира създадените от него военизирани отряди, хвърлени за подавяне на ДНР и ЛНР, не от собствения джоб. Този олигарх е само «прозорче», чрез което парите на Вашингтон се предават на частните военни структури. Отначало Вашингтон превежда пари на офшорните сметки на Коломойски, а после те вече постъпват на сметките на олигарха в Украйна. Имаме определеная уверенност, че и в Русия днес има свои коломойски, които по същия начин получават пари от Вашингтон чрез своите офшорни структури и така участват в подривна дейност против Русия.

2. Чуждестранният капитал във страната. Първо, чуждестранните компании и банки са идеално «портмоне» за финансиране на всякакви подривни акций във страната. Второ, чуждестранните компании и банки по команда на финансовият интернационал могат да дестабилизират икономическата, политическата и социалната ситуация в страната. Достатъчно е да си спомним такъв «дребен» случай, като блокирането на операциите с картите на руските «дъщери» на международните корпорации Visa и MasterCard. Тук няма нищо удивително, тъй като тези корпорации са тясно свързани с американските спецслужби. Не трябва да храним иллюзии, че западните банки и компании от други сектори нямат  такива връзки. На Запад вече отдавна е построен много солиден вертикал на властта, за който нашите учебници по «пазарна икономика» пазят пълно мълчание.

3. СМИ, финансирани иззад граница или от вътрешни източници, подконтролни на Запада. За съжаление, до сега нашите власти даже не са започвали сериозно обсъждане за поставяне под ефективен контрол на намиращите се в руска юрисдикция СМИ. Събитията в Украйна «отсветиха» тези антируски СМИ, но те продължават да действат.

4. Част от многомилионната армия имигранти. Сред тях има немалко хора, дошли в Русия не само и не толкова за заработка, колкото за изпълнение на специална мисия. Множество от тях имат военна подготовка и са готови по команда да участват в бойни действия. (Този фактор вероятно не е от значение за България, като пренебрегнем американските бази и изпращаните в тях за "тренировка" либийски "военни" - бел.пр.)

5. Неправителствени организации (НПО). Даже след приемане в Руската Федерация на закона за чуждестранните агенти много от НПО продължават да остават чуждестранни агенти без да го декларират. Съществуват множество финансови схеми за да се обхождат изискванията на посочения закон.

6. Централната банка на Руската Федерация (Банк России) като особено екстериториално образование, контролирано от Федералната резервна система на САЩ. В закона за ЦБ РФ, който на свое време се разработваше не без участие и влияние от страна на западните «експерти», се уговаря особен статус на Банка Русия, който фактически го прави неподконтролен на руската държава.

7. Руските банки, които от тази година, съгласно американският закон ФАТКА, подпадат под пряк административен контрол от страна на данъчната служба на САЩ. Те даже официално ще се именуват данъчни агенти на САЩ. Всеки агент, в това число данъчен, се намира «на къс повод» у своя куратор. Вече не се налага да говорим за това, че докато нашите банки осъществяват разчети в долари, те ще остават «на кукичката» на Вашингтон, защото всички доларови операции преминават през банковата система на САЩ. Последният ярък пример, че за руските банки Вашингтон е по-близо от Москва е историята с «дъщерите» на руските банки «Сбербанк» и ВТБ в Украйна. Те се оказаха в групата на тези избрани банки, на които Киев поръча търгуването със специални облигации, пуснати от Министерство на финансите на Украйна за финансиране на военните операции на Юго-Изтока на Украйна.

Разбира се, аз изброявам само най-главните «глави» на хидрата под название «пета колона». Има и други. Всички те са се затаили, но никъде не са изчезнали. Достатъчно е да погледнем офшорната аристокрация. Тя, независимо от постоянните призиви за борба с офшорите, никъде не е изчезнала. Протичат само определени перегруппировки и передислокации на нейните задгранични активи, но активите (с някои изключения) както преди остават зад пределите на Русия. Ако не искаме това у нас да започне война по украински сценарий, необходимо е незабавно да се пристъпи към работа по неутрализация на тази многоглава хидра, при това трябва да се бие по всички глави. Съдейки по косвени данни, даже в дневният ред на нашият Съвет по безопасност проблемът за петата колона се засяга само мимоходом. В Държавната Дума, съдейки по названията на готвещите се и приемани закони, даденият проблем не е прочувстван от депутатите. След бурни дебати в Държавната Дума по повод финансираните иззад граница НПО ентусиазмът на народните избранници на фронта за борба с петата колона съществено намаля. Като начало следва поне да се уделя повече внимание на публикациите по темата за петата колона. Днес тази тема в нашите СМИ за съжаление е маргинална. (не би могло да бъде иначе, тъй като СМИ са така или иначе част от петата колона - бел.пр.)

Ноам Хомски: Америка – световен лидер в извършването на «най-големите международни престъпления» («AlterNet», САЩ)

На първа страница The New York Times на 26 юни е публикувано фото на жени, оплакващи убит иракец.

 Той е една от безчислените жертви на военната кампания на Ислямската държава Ирак и Леванта (ИДИЛ), в хода на която иракската армия, която САЩ снабдяват с оръжие и обучават в течение на много години, бързо се разтапя, оставяйки по-голяма част от Ирак на няколко хиляди боевици, което едва ли можд да се нарече нов опит в империалистическата история.

Точно над картинката е напечатан знаменитият девиз на вестника: «У нас са всички новости, които могат да се напечатат».

Това е критически пропуск. На първа страница би трябвало да бъдат приведени думи от Нюрнбергския процес –думи , които трябва да бъдат повтаряни до тогава, докато не проникнат в общественоето съзнание: агресията е «най-голямото международно престъпление, отличаващо се от другите военни престъпления само с това, че тя включва в себе си същинско зло».

Освен това, следните думи трябва да станат наставление за генералният прокурор на САЩ Роберт Джексън: «Свидетелствата, на основание които ние съдим фигурантите по делото сега, са свидетелства, на основание които историята ще ни съди утре. Да дадем на осъдените чаша с отрова значи да я поднесем към собствените си устни».

За трибуналите на Втората световна война не е имало ни най-малко значение, че японските империалисти се стремили да подарят «рай на земята» на китайците, които безжалостно са изтребвали, или че Хитлер е въвел войски в Полша през 1939 год само в целите защита от «дивия терор» на поляците. Това е същото, като да отпиеш от отровна чаша.

Тези, които са се оказали не от тази страна на тоягата, не са склонни към илюзии. Абдел Бари Атван, редактор на панарабски сайт, отбелязва, че «основен фактор, довел до днешния хаос [в Ирак], станаха американската/западната окупация и нейната поддръжка от страна на арабите. Всички останали версии са безоснователни и съществуват само за да отвлекат вниманието на общественността от тази истина».

В скорощно интервю с Мойерс и Ко (Moyers & Company) иракският специалист Раед Джарар рисува в общи черти това, което ние на Запад сме длъжни да знаем. Както и много иракци, той е наполовина шиит, наполовина сунит, и до началото на нахлуването в Ирак едва е знаел за религиозната идентичност на родствениците си, защото «религиозните секти в действителност не бяха част от националното съзнание».

Джарар е убеден, че «тази междурелигиозна разпра, която разрушава страната... очевидно започна с американското нахлуване и окупация».

Агресорите унищожиха «иракската национална идентичност и я замениха с религиозна и етническа». Всичко започна с учредяването от Съединените Щати на Съвет на управляващите, основан на религиозна идентичност, съвершенно нетипична за Ирак.

В днешния ден шиити и сунити са най-зли врагове благодарение на чука, с който работят Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни (бивши министър на отбраната на САЩ и вице-президент при администрацията на Джордж Буш-младши съответно) и други подобни - тези, които съвершенно не разбират, какво се скрива зад насилието и терора, и които са способствали за създаването на конфликти, които днес разкъсват региона на парчета.

Другите заглавия тръбят за възраждане на ислямистското движение Талибан в Афганистан. Журналистът Ананд Гопал (Anand Gopal) обяснява причините за това в своята знакова книга «Сред живите добри хора няма: Америка, Талибан и Войната през очите на афганец» (No Good Men Among the Living: America, the Taliban, and the War through Afghan Eyes).

През 2001-2002 години, когато американският чук удари по Афганистан, наследниците на «Ал-Каида» там скоро исчезнаха, а талибаните се разсеяха, защото болшинството от тях, по традиция, предпочете да се присъедини към новите завоеватели.

Тогава Вашингтон съвершенно се отчая в своите опити да намери терористи за да ги унищожи. Властните личности, посадени от него в качеството на правители, бързо разбраха, че те биха могли да се възползат от отсътствието на внимание от страна на Вашингтон и да нападнат своите врагове, включая тези, които охотно сътрудничат с американските завоеватели.

Пожелания за Украйна ("Respekt", Чехия)

Фактът си остава факт: Русия без Киев в икономически план ще може, а Киев без Русия — не
Украинската армия отвоюва територия на изток — проруските сепаратисти напуснаха Славянск. Изглежда, това е победен марш. Но означава ли това , че Путин губи? Аз много бих искал това, но, както е известно, разсъждение, основано на желание, бива лъжливо.

Американският мозъчен център Brooking Institute, който е трудно да бъде подозиран в симпатии към Русия, неотдавна публикува анализ, изводите на който иронически се адресират до тези, които искат само едно — поражение и наказание на Русия. В такъв случай, пишат авторите, следва да се желае само едно - Украйна да остане под пълен контрол на Москва, защото това икономически ще унищожи Русия.

Изследването на института се основава на еднозначни данни, които ние често не искаме да забележим, защото пред фактите предпочитаме теории и собствените си пожелания. А фактът се заключава в това, че Русия днес финансово дотира украинската икономика с минимум 5 милиарда долара годишно (но това може да бъде и сума от 10 милиарда), особенно чрез покупка на некачествена продукция от украинската промишленост. Това са влакови състави, железни пътища и военен арсенал. Русите купуват  тази продукция, независимо че могат да я заменят със своя собствена. Но през последните месеци тези покупки бяха спрени по заповед на Путин.

Не съществуват разчети, колко ще струва изменение на украинската икономика, за да престане тя да зависи от Русия, но авторите от Brooking Institute за пример дават следният паралел: обединението на Германия изиска масивни инвестиции, за да откъсне бившата ГДР от руските пазари. За 20 години за това отидоха почти 3 трилиона долара. Ако се вземе под внимание това, че украинците заработват, грубо казано, една десета част от това, което получават немците, изтръгването на Украйна от зависимост от руската икономика ще струва около 300 милиарда долара. Кой ще ги даде? Брюксел? Вашингтон? Дайте да не храним илюзий.

 За съжаление, фактът си остава факт: Русия без Киев в икономически план може, а Киев без Русия — не. Ако, разбира се, Западът не предложи тези 300 милиарда. Но има още един факт, че Русия не ще может икономически да удържи Украйна без огромни разходи, които ще поставят руската икономика на колени. Затова не е в интересите на Путин да прави от Украйна «Малорусия», както и той да не би искал това политически.

От това следва, пишат авторите на анализа, че, ако наша главна цел не е да накажем Русия и за нас е по-важно бъдещето на Украйна, на нас ще се наложи да се съгласим с това, че тази страна ще е принудена още много дълго да живее в пространството между Русия и Запада и да зависи от техните договорености.

Аз много бих искал, това да не беше така и украинците да биха могли свободно да решават, искат ли те на Запад. А още аз много бих искал, Русия да бъде наказана за своята агресивна политика. Но се боя, че моите желания противоречат на това, което се нарича икономическа реалност.

 

"Respekt", Чехия