Ноам Хомски: Америка – световен лидер в извършването на «най-големите международни престъпления» («AlterNet», САЩ)

На първа страница The New York Times на 26 юни е публикувано фото на жени, оплакващи убит иракец.

 Той е една от безчислените жертви на военната кампания на Ислямската държава Ирак и Леванта (ИДИЛ), в хода на която иракската армия, която САЩ снабдяват с оръжие и обучават в течение на много години, бързо се разтапя, оставяйки по-голяма част от Ирак на няколко хиляди боевици, което едва ли можд да се нарече нов опит в империалистическата история.

Точно над картинката е напечатан знаменитият девиз на вестника: «У нас са всички новости, които могат да се напечатат».

Това е критически пропуск. На първа страница би трябвало да бъдат приведени думи от Нюрнбергския процес –думи , които трябва да бъдат повтаряни до тогава, докато не проникнат в общественоето съзнание: агресията е «най-голямото международно престъпление, отличаващо се от другите военни престъпления само с това, че тя включва в себе си същинско зло».

Освен това, следните думи трябва да станат наставление за генералният прокурор на САЩ Роберт Джексън: «Свидетелствата, на основание които ние съдим фигурантите по делото сега, са свидетелства, на основание които историята ще ни съди утре. Да дадем на осъдените чаша с отрова значи да я поднесем към собствените си устни».

За трибуналите на Втората световна война не е имало ни най-малко значение, че японските империалисти се стремили да подарят «рай на земята» на китайците, които безжалостно са изтребвали, или че Хитлер е въвел войски в Полша през 1939 год само в целите защита от «дивия терор» на поляците. Това е същото, като да отпиеш от отровна чаша.

Тези, които са се оказали не от тази страна на тоягата, не са склонни към илюзии. Абдел Бари Атван, редактор на панарабски сайт, отбелязва, че «основен фактор, довел до днешния хаос [в Ирак], станаха американската/западната окупация и нейната поддръжка от страна на арабите. Всички останали версии са безоснователни и съществуват само за да отвлекат вниманието на общественността от тази истина».

В скорощно интервю с Мойерс и Ко (Moyers & Company) иракският специалист Раед Джарар рисува в общи черти това, което ние на Запад сме длъжни да знаем. Както и много иракци, той е наполовина шиит, наполовина сунит, и до началото на нахлуването в Ирак едва е знаел за религиозната идентичност на родствениците си, защото «религиозните секти в действителност не бяха част от националното съзнание».

Джарар е убеден, че «тази междурелигиозна разпра, която разрушава страната... очевидно започна с американското нахлуване и окупация».

Агресорите унищожиха «иракската национална идентичност и я замениха с религиозна и етническа». Всичко започна с учредяването от Съединените Щати на Съвет на управляващите, основан на религиозна идентичност, съвершенно нетипична за Ирак.

В днешния ден шиити и сунити са най-зли врагове благодарение на чука, с който работят Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни (бивши министър на отбраната на САЩ и вице-президент при администрацията на Джордж Буш-младши съответно) и други подобни - тези, които съвершенно не разбират, какво се скрива зад насилието и терора, и които са способствали за създаването на конфликти, които днес разкъсват региона на парчета.

Другите заглавия тръбят за възраждане на ислямистското движение Талибан в Афганистан. Журналистът Ананд Гопал (Anand Gopal) обяснява причините за това в своята знакова книга «Сред живите добри хора няма: Америка, Талибан и Войната през очите на афганец» (No Good Men Among the Living: America, the Taliban, and the War through Afghan Eyes).

През 2001-2002 години, когато американският чук удари по Афганистан, наследниците на «Ал-Каида» там скоро исчезнаха, а талибаните се разсеяха, защото болшинството от тях, по традиция, предпочете да се присъедини към новите завоеватели.

Тогава Вашингтон съвершенно се отчая в своите опити да намери терористи за да ги унищожи. Властните личности, посадени от него в качеството на правители, бързо разбраха, че те биха могли да се възползат от отсътствието на внимание от страна на Вашингтон и да нападнат своите врагове, включая тези, които охотно сътрудничат с американските завоеватели.