
Сега ясно виждаме, че арабската пролет бе операция, която, както и пражката пролет, бе проведена от някои сили за това, да се тестират в определено направление диапазонът съществуващи очаквания и вътрешни динамики. Да се вижда в този процес прославленият бунт на либералните араби — значи дълбоко да се заблуждаваме. Това, което писаха за масовите реакции такива мислители, като Ортега-и-Гассет, както преди съхранява своята актуалност. С други думи, драмата на Мурси и «Братя-мюсулмани» може да се разбере чрез изявление на вътрешните противоречия, съществуващи в процесите, които изначално доведоха «Братята» на власт.
Подстрекавайки арабската пролет, правителите на света (преди всичко САЩ) с един изстрел убиваха два заека. Първата цел бе в ликвидация на прогнилия режим на БААС. Втората — в създаване на обективни условия за това, да се упрости политическата карта на Близкия и Средния Изток чрез разпалване на конфликти на мазхабна и этническа почва в условията на хаос, възникнал след отстраняване на разложилите се управляващи конструкции. По мое мнение, днес ни предстои да достигнем именно този втори стадии. Активизацията на Израел и неговото кръвопролитно вмешателство в сектора Газа — не е нищо друго, свен пореднастъпка по пътя за узряване на този процес. Струва си да признаем, че моментът бе избран идеално. Как на палестинските братя може да помогне потъналата в гражданска война Сирия, почти претърпелият разпад Ирак, контролираният от военен режим Египет, заетият с търсенето на пътища на развитие на умерени отношения със Запада Иран или Ливан, където едва-едва се съхранява крехкият баланс на силите?
Вземайки под внимание всички тези събития, ние трябва добре да разбираме положението на Турция, оставаща единственият верен приятел на Палестина. В течение на последните две години се предприемат опити да се направи и Турция част от разгледаният по-горе сценарий. Преди всичко ще признаем, че очакванията в Турция на арабска пролет не се оправдаха. Очевидно е, че рационалните предпочитания на Турция и нейната регионална политика бяха на страна усилване движението «Братя-мюсулмани», които дойдоха на власт чрез избори. Но причината за разочарованието на Турция трябва да се търси в това, че нейната политика изначално бе романтизирана. И едва угасна пролетният софизъм, на смяна дойде суровата действителност. Появи се стремеж към това, Турция да бъде също включена в сценарият на тази мащабна кинокартина и да изиграе отредената и роля. Сега става ясно, че започвайки със събитията в Гези, за дестабилизация на Турция се използваше всяка възможност. Преди всичко се прилагаха активни усилия за това по шаблона, който е добре известен на нашата страна, да се създадат всички условия за намеса на военните. Както често подчертаваше в своите статии нашият колега Хашмет Бабаоглу, от Таксим се опитваха да направят Тахрир, а по-точно да превърнат Турция в Египет, станал жертва на военен преврат.
Изходът от инициативите, които се опитваха да реализират на територията на Турция, възможно би удивил и самите силни мира сего. Да се свали избраната власт в Турция се оказа не така просто, както в Египет. У «Братя—мюсульмани» нямаше никакъв политически опит. А Турция е носител на важно наследство, с корени от 1946 година, когато в страната възникна многопартийна система. Натрупването на това наследство стана въпреки всички военни преврати в Турция. Дори повече, аз предполагам че у обществеността в Турция, преживяла държавен преврат на 12 септември 1980 год, се е изработила особена възприемчивост към предупреждаването и отстраняването на опитите за вмешателство на военните. С други думи, този път е закрит.
Турция активно се съпротивлява на разиграваният сценарий. И единственото, на което тя се опира тук е политическата воля и решимост. Съдейки по всичко, в блиските години още ни предстои да преминем не малко изпитания. Разслоението в обществото, което днес не е по душа на мнозина — най-вероятно и е това, за което се предназначаваше цялото нагнетяване на напрежение. И причината за такова разминаване на мнения се крие съвсем не в налагането на този или друг образ на живот. Ако турската икономика продължава да крепне, и, което е още по-важно, кюрдският и алавитският проблеми се приближат към своето решение, Турция ще стане страна, с която ще трябва да се съобразяваш. Близкото десетилетие има критическо значение за Турция. Не малка роля се пада тук на кюрдските политици. Следва да се отбележи, че в този план събитията се развиват много обнадеждаващо. Положението на кюрдите фактически ги сближава с Турция. Възниква група здравомислещи кюрдски идейни лидери. Кюрдите практически сведоха на нула влиянието на либералната интелигенция след като в Турция прекрати своето съществуване режимът на опека.
Новият разкол в политическата култура на Турция е разривът между патриотизмът и подходите, които разлагат любовта към страната с политически илюзии. Какво може да се каже на тези, които твърдят: «Моето главно нещастие е в това, че по погрешка съм се родил в Турция, а не в Швеция или Канада»? На кюрдите вече е понятна незначителността на людете, които дошли като туристи в Диарбекир или Мардин, между прочее се опитват да наложат на живеещите там кюрди определена гледна точка. Новият кюрдски елит се отличава с това, че знае какво говори вътрешният глас на кюрдският народ, нему е свойствено разбиране на реалиите, характерни за Турция (сега е ред на за алавитите, които в настоящо време се надяват на поддръжка от Германия).
Какво може да се направи сега, когато ситуацията в региона изисква активното участие на Турция? Това разбира се зависи от събитията, които ще повлияят на арабската общественост, а по-точно — от това, как днешните събития в Газа ще повлияят на политическото съзнание на тази общественост. Турция остава единствената страна, която чува гласа на Газа, и тя ще продължава да върви против всички. При това, изходя например, от опита на съвместните действия с Бразилия на преговорите по ядрената програма на Иран, искам да подчертая важността от сътрудничество с не чуждите за Близкият Изток страни от Латинска Америка, Китай, и възможно, създаването на определен блок с тяхно участие. (БРИКС + Аржентина + Турция? - бел. пр.) Не трябва да се забравя, че игрите на пространството на Близкият Изток формират бъдещето на нефтените месторождения на Източното Средиземноморие. С други думи, всичко случващо се днес — не е просто религиозна война. Това е глобален проблем. Историята не е шега.
"Yeni Safak", Турция
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.