Историята не се шегува ("Yeni Safak", Турция)

Статия за визията в Турция върху развиващите се процеси в региона. Обобщаваме изводите от статията в планетарен мащаб за обрисуване на пълната картина на случващото се в света в разгарящата се Четвърта световна война. Подчертаните места в статията са мой.

Романтизацията на каквито и да е събития демонстрира нежелание да се разбира историята. Освен това, времената на годинатя нямат никакво отношение към историческите събития. Годишните времена — това са циклически състояния на природата. За това, колко е необоснован подхода, опитващ се да свързва историята с климата, аз писах в цикъл статии, посветени на «лириката на арабската пролет». Знанието за това, с какви катастрофи завършва такава «пролет», която сравняват с младежките движения на XIX век, влиза в числото аксиоматични исторически истини. Известни са ни последствията от «пражката пролет» на XX век. За да се романтизират такъв род реакция или движения, на тях понякога се присвояват определени цветове. Но резултатът е един и същ. Вземете «оранжевата революция» в Украйна. До какво състояние доведе тя тази нещастна страна? Украинската криза се разгръща право пред очите ни.

Сега ясно виждаме, че арабската пролет бе операция, която, както и пражката пролет, бе проведена от някои сили за това, да се тестират в определено направление диапазонът съществуващи очаквания и вътрешни динамики. Да се вижда в този процес прославленият бунт на либералните араби — значи дълбоко да се заблуждаваме. Това, което писаха за масовите реакции такива мислители, като Ортега-и-Гассет, както преди съхранява своята актуалност. С други думи, драмата на Мурси и «Братя-мюсулмани» може да се разбере чрез изявление на вътрешните противоречия, съществуващи в процесите, които изначално доведоха «Братята» на власт.

Подстрекавайки арабската пролет, правителите на света (преди всичко САЩ) с един изстрел убиваха два заека. Първата цел бе в ликвидация на прогнилия режим на БААС. Втората — в създаване на обективни условия за това, да се упрости политическата карта на Близкия и Средния Изток чрез разпалване на конфликти на мазхабна и этническа почва в условията на хаос, възникнал след отстраняване на разложилите се управляващи конструкции. По мое мнение, днес ни предстои да достигнем именно този втори стадии. Активизацията на Израел и неговото кръвопролитно вмешателство в сектора Газа — не е нищо друго, свен пореднастъпка по пътя за узряване на този процес. Струва си да признаем, че моментът бе избран идеално. Как на палестинските братя може да помогне потъналата в гражданска война Сирия, почти претърпелият разпад Ирак, контролираният от военен режим Египет, заетият с търсенето на пътища на развитие на умерени отношения със Запада Иран или Ливан, където едва-едва се съхранява крехкият баланс на силите?

Вземайки под внимание всички тези събития, ние трябва добре да разбираме положението на Турция, оставаща единственият верен приятел на Палестина. В течение на последните две години се предприемат опити да се направи и Турция част от разгледаният по-горе сценарий. Преди всичко ще признаем, че очакванията в Турция на арабска пролет не се оправдаха. Очевидно е, че рационалните предпочитания на Турция и нейната регионална политика бяха на страна усилване движението «Братя-мюсулмани», които дойдоха на власт чрез избори. Но причината за разочарованието на Турция трябва да се търси в това, че нейната политика изначално бе романтизирана. И едва угасна пролетният софизъм, на смяна дойде суровата действителност. Появи се стремеж към това, Турция да бъде също включена в сценарият на тази мащабна кинокартина и да изиграе отредената и роля. Сега става ясно, че започвайки със събитията в Гези, за дестабилизация на Турция се използваше всяка възможност. Преди всичко се прилагаха активни усилия за това по шаблона, който е добре известен на нашата страна, да се създадат всички условия за намеса на военните. Както често подчертаваше в своите статии нашият колега Хашмет Бабаоглу, от Таксим се опитваха да направят Тахрир, а по-точно да превърнат Турция в Египет, станал жертва на военен преврат.

Изходът от инициативите, които се опитваха да реализират на територията на Турция, възможно би удивил и самите силни мира сего. Да се свали избраната власт в Турция се оказа не така просто, както в Египет. У «Братя—мюсульмани» нямаше никакъв политически опит. А Турция е носител на важно наследство, с корени от 1946 година, когато в страната възникна многопартийна система. Натрупването на това наследство стана въпреки всички военни преврати в Турция. Дори повече, аз предполагам че у обществеността в Турция, преживяла държавен преврат на 12 септември 1980 год, се е изработила особена възприемчивост към предупреждаването и отстраняването на опитите за вмешателство на военните. С други думи, този път е закрит.

Турция активно се съпротивлява на разиграваният сценарий. И единственото, на което тя се опира тук е политическата воля и решимост. Съдейки по всичко, в блиските години още ни предстои да преминем не малко изпитания. Разслоението в обществото, което днес не е по душа на мнозина — най-вероятно и е това, за което се предназначаваше цялото нагнетяване на напрежение. И причината за такова разминаване на мнения се крие съвсем не в налагането на този или друг образ на живот. Ако турската икономика продължава да крепне, и, което е още по-важно, кюрдският и алавитският проблеми се приближат към своето решение, Турция ще стане страна, с която ще трябва да се съобразяваш. Близкото десетилетие има критическо значение за Турция. Не малка роля се пада тук на кюрдските политици. Следва да се отбележи, че в този план събитията се развиват много обнадеждаващо. Положението на кюрдите фактически ги сближава с Турция. Възниква група здравомислещи кюрдски идейни лидери. Кюрдите практически сведоха на нула влиянието на либералната интелигенция след като в Турция прекрати своето съществуване режимът на опека.

Новият разкол в политическата култура на Турция е разривът между патриотизмът и подходите, които разлагат любовта към страната с политически илюзии. Какво може да се каже на тези, които твърдят: «Моето главно нещастие е в това, че по погрешка съм се родил в Турция, а не в Швеция или Канада»? На кюрдите вече е понятна незначителността на людете, които дошли като туристи в Диарбекир или Мардин, между прочее се опитват да наложат на живеещите там кюрди определена гледна точка. Новият кюрдски елит се отличава с това, че знае какво говори вътрешният глас на кюрдският народ, нему е свойствено разбиране на реалиите, характерни за Турция (сега е ред на за алавитите, които в настоящо време се надяват на поддръжка от Германия).

Какво може да се направи сега, когато ситуацията в региона изисква активното участие на Турция? Това разбира се зависи от събитията, които ще повлияят на арабската общественост, а по-точно — от това, как днешните събития в Газа ще повлияят на политическото съзнание на тази общественост. Турция остава единствената страна, която чува гласа на Газа, и тя ще продължава да върви против всички. При това, изходя например, от опита на съвместните действия с Бразилия на преговорите по ядрената програма на Иран, искам да подчертая важността от сътрудничество с не чуждите за Близкият Изток страни от Латинска Америка, Китай, и възможно, създаването на определен блок с тяхно участие. (БРИКС + Аржентина + Турция? - бел. пр.) Не трябва да се забравя, че игрите на пространството на Близкият Изток формират бъдещето на нефтените месторождения на Източното Средиземноморие. С други думи, всичко случващо се днес — не е просто религиозна война. Това е глобален проблем. Историята не е шега.

"Yeni Safak", Турция