Американскаята империя пприближава преломен момент ("Global Research", Канада)

Източник: http://www.globalresearch.ca/us-empire-reaches-breaking-point-greatest-threat-to-humanity-time-to-end-it/5392310

САЩ са станали «най-голямата угроза за човечеството». С това е време да се приключи.

Народът на САЩ е длъжен да положи край на интервенционисткото насилие на американската империя.

Това е първа част от серията от две части за американската империя. Втора част ще бъде посветена на имперската икономика и това, как тя не работи за благото на американците и болшинството хора в света.

Историкът Уилям Блум (William Blum), водещ летопис на американската империя, тази седмица публикувал своят 130-и антиимперски доклад. В него той отбелязва, че мнозина на нашата планета считат САЩ «най-голямата угроза за мира в цял свят». Такава гледна точка се придържат 24% допитани. В Русия такава угроза виждат 2%, а в Китай 6% от населението на планетата.

Това не трябва да предизвиква удивление, защото Съединените Щати бомбят, свалят демократически избрани правителства и окупират множество страни. Блум детайлно следи за тези интервенции и съобщава, че след окончание Втората световна война Съединените Щати на Америка:

— са се опитвали да свалят 50 и повече правителства на чуждестранни държави, голяма част от които е била избрана по демократически път;

— хвърляли са бомби в повече от 30 страни;

— правели са опити за убийства на повече от 50 чуждестранни ръководители;

— опитвали са се да подавят популистски или националистически движения в 20 страни;

— грубо са се вмешвали в демократически избори като минимум в 30 страни, за което се повествува в 18-та глава на неговата книга «Държава-подлец: пътеводител по единствената свръхдържава в света» (Rogue State: A Guide to the World’s Only Superpower).

Изглежда, че людете в света фактически са прави, когато наричат Съединените Щати най-голямата угроза за мира в цял свят.

Но независимо от такова обществено мнение за САЩ, американските ръководители изглежда не обръщат на това внимание или просто не го забелязват. Както отбелязва Блум, държавният секретар Джон Керри казва: «По време на своите задгранични пътувания аз като никога преди забелязвам жаждата за американско лидерство в света».

А кандидатите за бъдещи лидери демонстрират своята поддръжка за военна интервенция. Кандидатът за вице-президент от републиканците в кампанията от 2012 год Пол Райан (Paul Ryan) заяви: «Необходимо ни е да напомним, че светът се нуждае от американското лидерство». А главният претендент за предлагане кандидати за президент от Демократическата партия Хилари Клинтън каза: «Съединените Щати могат, длъжни са и ще лидират в това ново столетие».

По-точна оценка дава доктор Мартин Лутер Кинг в епохата на виетнамската война, когато заявява: «Най-голям доставчик на насилие в света: моята собствена държава. Аз не мога да мълча». Народът на Съединените Щати е длъжен да последва доктор Кинг и да положи край на интервенционисткото насилие на американската империя.

Обзор на най-горещите точки в американската империя
САЩ участват във военни спорове по цял свят, макар всеки от тези конфликти може да доведе до много по-мащабна война. Изглежда ролята на САЩ се заключава в провоциране на насилие, а не в неговото сдържане; във вмешателство вместо това, да даде на людете от тази или друга страна или регион възможност самостоятелно да разрешат споровете. Могъществото на империите е дело скъпостръващо както във финансов план, така и в плана на човешкият живот. То струва скъпо на Съединените Щати и техният народ. А може империята в този период на икономически неуредици толкова да се е изтощила, че хората могат да се съберат заедно и да създадат свое движение, което да и сложи край?

В света има множество горещи точки, където американската империя участва в насилие, поддържа го и одобрително се отнася към неговата ескалация. Ето един бегъл обзор.

Израел-Палестина. Израел е затънал в насилие още до своето основаване. Това насилие се осъществява с цел изгнание на палестинците от своите домове и създаване на «еврейска държава». Бившият държавен секретар и командващ обединените сили на НАТО Александър Хейг (Alexander Haig), изглежда най-честно от всички описва това, какво Израел е за САЩ, наричайки тази страна «непотопяем линкьор на Америка в Близкият Изток».

Американският линкьор Израел в днешно време се занимава с поредното масово убийство на палестинското население в Газа. Може да напишем цяла статия за жестокостите на това нападение и за тази лъжа, на която то е основано, но ще бъдем кратки. В този момент Израел развива настъпление на Газа, преминавайки от «железен купол към железен юмрук». Последният път когато се провеждаше наземно настъпление против Газа (това бе през януари 2009 год в хода на операция «Лято олово»), загинаха 1400 палестинци, основно мирни жители.

Протести преминаха по цялата територия на САЩ, състояли се в Бостън, Детройт, Вашингтон около Белият дом и до зданието на израелското посолство. Тази седмица, когато ню-йоркските политици заявиха своята вярност към Израел, в града се появиха протестиращи, изразили друга гледна точка. Освен това, по цялата страна преминават студентски протести, а също се усилва международният бойкот на Израел с извеждане оттам на инвестиции. Масови протести преминават по цял свят.

Правителството на САЩ поддържа Израел, каквото и да му струва. Даже когато Израел убива играещи на плажа деца, Съединените Щати по най-невероятен начин обвиняват в това палестинците. Съединените Щати никога не говорят, че народът на Газа се защитава от ежедневни жестокости и зверства от страна на Израел, и че това продължава десятилетия. Но те постоянно твърдят, че Израел има право на самозащита. Социалните мрежи помагат да се показва реалността на този конфликт, където е пълно с манипулаций и превзетост. Завесата на тайната е свалена.

Както често бива в горещите точки, където се провежда интервенция, обществото в САЩ и Израел бива тъпкано с лъжлива, неточна и превзета информация. Това особено ярко се проявява в хода на текущото настъпление в Газа. Един от най-ефективните пропагандистски трикове, за който много съобщаваха в САЩ, стана така нареченото прекратяване на огъня при посредничество на заставащото против ХАМАС правителство на Египет и Израел. Палестинците в преговорите не участвоваха, доколкото това би довело до ограничение на техните права; но Израел се възползва от това неучастие като оправдание за разширение на войната и провеждане на наземна интервенция. Представете си друга ситуация, в която Сирия води преговори за прекратяване на огъня с ХАМАС и дава на ХАМАС всичко, което тази организация би помолила. Би ли се съгласил на такова Израел?

Водещите СМИ биват уличавани в лъжи и изкривяване на фактите. Най-въпиющ пример — ABC News, която показа видео на спасяващи се с бягство палестинци и заяви, че това са израелтяни. На ABC News се наложи да признае толкова явна лъжа, но такова признание не променя нейното превзето отношение. New York Times хванаха за ръката, когато той променяше заглавието за страшното убийство на четири палестински момченца, играещи на плажа. Превзетостта на вестника и поддръжката на война от него е очевидна. NBC също се отметна със скандал, свързан с нейните репортажи, когато тя отстрани журналист, осветяващ случващото се в Газа и станал свидетел на убийството от Израел четири деца на плажа точно преди началото на наземното нахлуване. Възмущението от това решение бе толкова мощно, че NBC бе принудена да върне репортера. Очевидно, че на американските средства за масова информация не може да се вярва, когато те дават в ефир репортажи за случващото се в Палестина.

Украйна. Ние съобщаваме за събитията на Украина повече от година. Както и в случая с Израел, тук също са чести примерите на тенденциозно освещение на събитията в американските СМИ. Роберт Пери (Robert Parry) пише, че «американската мейнстриймова преса безспирно представя лъжлива картина на тази криза от самото начало». Той указва на това, че СМИ не пишат за мястото и ролята на десните екстремисти в новото правителство на Украйна, но пишат за руското «нахлуване» в Крим, макар никакви руски войски не са пресичали границата. Той съобщава за плана за твърди ограничения и режим на икономии, който бе утвърден от новите украински лидери при поддръжка на САЩ, за секретната визита в Украйна на главата на ЦРУ, за която СМИ премълчаха, а също за много други лъжливи коментарии и недомлъвки.

Корпоративните СМИ също нищо не съобщават за това, как два украински лидера, отбрани след поддържан и профинансиран от САЩ преврат (осъществен против избраният президент уж с цел създаване на демокрация в Украйна), действат в пълно съответствие с американските пожелания. В документа от Wikileaks президентът е наречен «инсайдерът от „Нашата Украйна" Петр Порошенко», а също е показано, как той от 2006 год работи като агент на американската държава. Бившият сътрудник на разузнаването Рей Макгавърн (Ray McGovern) указва на прехванат телефонен разговор на американските ръководители, които заявяват, че бившият банкер и действащ премиер-министър на Украина Арсений Петрович Яценюк е поставено лице на САЩ. Двата нови ръководителя буквално потопиха Украйна в дългове пред западните банкери и постъпват в строго съответствие с пожеланията на западните държави, съгласявайки се на исканията за жестока икономия.

Сега изникна нов скандал във връзка със сваленият пътнически самолет. Изглежда самолетът е бил сбит с ракета. Ние публикувахме две съобщения за това събитие: едно във версията на New York Times, а второто в изложение на Russia Today, за да покажем резкият контраст между тях. RT, демонстрирайки наличието у Киев на съответна бойна техника, съобщава, че Киев е прехвърлил в този регион ракети, способни да сбиват самолети, а преди десет години е сбил руски самолет. Американските средства за масова информация за това не съобщават. Те въобще са изключили възможността за пуск на ракета от киевските власти и спорят само за това, кой е произвел съдбоносния пуск — Русия или сепаратистите от източна Украйна.

И Киев, и източна Украйна отричат, че са свалили лайнера. Владимир Путин възложи вината за катастрофата на Киев, продължаващ своите атаки против източна Украйна, и призова за прекратяване на огъня. Обама след ден се присъедини към този призив. Киев бомби източна Украйна от въздуха. На даденият момент са събрани не всички факти, и затова сега ние просто отбелязваме несоътветствията в репортажите. Би било разумно да не се правят никакви предположения и догадки, а да се дочака появата на улики и доказателства. И точно това не трябва да послужи за оправдание за пряко въвличане на САЩ и ескалация на бойните действия. Надяваме се, че Украйна ще избере път на прекратяване на огъня и мирно регулиране на конфликта.

Също много забележително е отсъствието на репортажи за Украйна. В руските СМИ се появяват някакви невероятни истории за зверства на десните екстремисти в източна Украйна. Ние не виждаме каквито и да били западни СМИ да представят опровержения на тези съобщения. В едно съобщение се разказва, как украинските екстремисти разпъват на кръст дете пред очите на майка му, заставяйки я да гледа, а после привързват към танк и влачат жената по площада, докато тя не издъхва. Накои наричат случващото се геноцид и говорят за обстрели на жилищни здания. Юристът-международник Франсис Бойл (Francis Boyle) заяви в интервю, че САЩ подстрекават към геноцид и му съдействат.

Ирак. След военните нападения и икономически ембарго от президентите Джордж Буш-старши, Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама страната потъна в хаос. Във властта цари разнобой, новата мюсулманска групировка «Ислямска държава Ирак и Леванта» със сила захвана множество крупни градове на страната, и тръгнаха разговори за разчленение на Ирак на няколко части. Обама вече изпрати в Ирак стотици военнослужащи, а председателят на Обединеният комитет на началниците на щабове Мартин Демпси (Martin Dempsey) не изключва възможност за създаване там на крупна групировка войски. Той казва, че «ако ни принудят към това нашите национални интереси, ние ще изпратим там допълнителни войски». Множество представители на властта просто не осъзнават, че причина за проблемите в Ирак са американската интервенция и окупация, и че новите войски проблема няма да решат, а само ще задълбочат. Както пише Крис Хеджес (Chris Hedges), «Ислямската държава Ирак и Леванта» това е «окончателният отговор на колективното унижение на окупираната страна, логическо следствие на „Шок и трепет"...»

Ние с удоволствие наблюдаваме, как двете партии се усилва опозицията на военно вмешателство в Ирак от страна на членовете на конгреса, които настояват Обама да получава в конгреса разрешение за своите действия, както това налага конституцията. Писмо на тази тема, автори на което стават демократът Барбара Ли (Barbara Lee) и републиканецът Скот Ригъл (Scott Regall), е подписано от 103 члена на конгреса.

А корпоративните СМИ отново играят своята обичайна роля, водейки пропаганда сред американците и искайки от тях поддръжка за нова война в Ирак. Те постоянно показват в ефира хора, изказващи се в защита на предишните нападения и окупацията на Ирак, но никога не канят на своите предавания противници на войната. Средствата за масова информация също преувеличават междуконфесионалните разногласия, които са се нагнетявали от САЩ по време на окупацията, за да е по-леко да се контролира населението. Независимо от масираната пропаганда, болшинството в американското общество застава против военната интервенция в Ирак, а поддържат тази позиция само 20 процента.

Противниците на поредната иракска война бързо организираха протести по цялата страна. Обикновено пропагандата за война работи достатъчно дълго преди началото на бойните действия. Но сега обществото е все по-малко възприимчиво към такава пропаганда, демонстрирайки своят имунитет и противодействие на новата война в Ирак и атаката срещу Сирия.

Както отбелязва Уилям Блум, Хилари Клинтън сега признава, че е допусналагрешка , гласувайки за използването на сила в Ирак. Но тя е неправа и по отношение изхода на тази война. Блум съобщава, че през 2007 год Клинтън заявява: «Американските военни свършиха своята работа... Американската армия достигна успех». Може ли обществото да доверява на човек, който допуска толкова сериозни грешки в своите воинствени и агресивни съждения?

Афганистан. Най-дългата война в американската история предположително завършва — много бавно. Президентът Обама се съгласи на извод на войските през 2016 год. Сега темповете на извода могат да се изменят, понеже в Афганистан бе избран президент, по-дружелюбно настроен по отношение САЩ. Водещият кандидат за президент Хилари Клинтън заявява, че не е против съхранение на американските войски в Афганистан и след 2016 год. Клинтън отбелязва, че с избирането на новият президент може да се появи «правова основа» САЩ да останат в Афганистан.

Това, което не закриха в Афганистан, е секретният баграмски затвор, който официално наричат «място за задържане под стража в Парван». В този затвор, носещ неофициалното название «афганистанско Гуантанамо», се държат 40 секретни «затворници». Тези затворници се държат там много години, не предявявайки им никакви обвинения. Говорят, че там се държат пакистанци, йеменци, тунисци, узбеки и руснаци. У баграмските затворници има даже по-малко права, отколкото у затворниците в Гуантанамо, и за условията на тяхното съществуване е неизвестно почти нищо. Тази седмица се появиха съобщения, че затворниците в Баграм са обявили гладна стачка. Това говорит за наличие на сериозни проблеми в този затвор. Ако американците съхранят своето присъствие в Афганистан, затворниците, най-вероятно ще останат в това «място за задържане».

Развъртане към Азия. Ключева във външната политика на президента Обама е поставена така нареченото привързване към Азия. Толкова мащабен пренос на усилия към Азиатско-Тихоокеанският регион има за цел да съсредоточит вниманието на американската армия върху Китай, който САЩ считат свой единствен икономически съперник и страна, представяща алтернатива на крупният финансов капитализъм.

Такова привързване доведе до сериозни изменения в много страни от региона, а също до ръст на напрежението. Най-важна такава страна може да наречем Япония, доколкото това е третата в света икономика и държава, имаща дълга история на милитаризъм. Япония има крупни въоръжени сили, и тя сътрудничи със САЩ на протежение десятилетия, но в нейната «пацифистска» конституция има положение, забраняващо на Токио да участва във война задграница . Статия 9 от конституцията гласи:

«Искренно стремейки се към международен мир, основан на справедливост и порядък, японският народ на вечни времена се отказва от война като суверенно право на нацията, а също от угроза или прилагане на въоръжена сила като средство за разрешение на международни спорове. За достигане на целта, указана в предишният абзац, никога занапред няма да се създават сухопътни, морски и военно-въздушни сили, както и други средства за война. Право за водене на война от държавата не се признава».

Полковникът в оставка Ен Райт (Ann Wright) отбелязва, че САЩ призовават Япония да измени това ограничение. Японската конституция е писана във Вашингтон, но когато Китай става комунистическа страна, САЩ решават, че Япония трябва да участва в милитаристските действия в региона. Както съобщава Блум, на 1 юли премиер-министър Абе изпълни желанието на американците. Не променяйки нито дума в текста, той по-новому интерпретира конституцията, подразбирайки, че Япония не може да нападне друга страна самостоятелно, но има право да направи това в съюз с друга държава. (Интересно, що за държава е имал превид?) Такова едностранно изменение бе направено въпреки мощната опозиция в Япония. Един протестиращ даже се самозапали жив.

Вече започнаха да възникват моменти на напрежение между Китай от една страна, и Япония и нейният съюзник САЩ от друга. През ноември миналата година възникнаха множество проблеми, когато Япония и САЩ нарушиха пределите на «зони на ПВО» на Китай, заради което китайците по тревога вдигаха своите истребители и ги изпращаха във Източно-Китайско море. Напрежението навярно ще нараства, защото Съединените Щати изпратиха в Азиатско-Тихоокеанският регион безпилотни летателни апарати, разполагайки ги на своите военни бази в Япония.

Съединените Щати също са сключили ред нови съглашения с Австралия, и в резултат бившият премиер-министър на страната Малкольм Фрейзер (Malcolm Fraser) предупреди, че тя може да се окаже въвлечена във война против Китай, доколкото сега въоръжените сили на САЩ и Австралия са тясно свързани със съюзнически задължения. Точно така бяха подписани нови военни съглашения между САЩ и Филипините, против които излезе народът на страната. Възникна ситуация, в която някои видяха признак за ново превръщане на страната в американска колония.

Текат протести и в Южна Корея, доколкото тази страна все повече се въвлича в политиката на американското «привръзване към Азия». «Мирният остров» Чеджу в Южна Корея привлече особено внимание, тъй като страната, разрушена на свое време от марионеточното правителство на САЩ, бива принуждавана да даде съгласие за разполагане там на военно-морска база, което противоречи на мирните възгледи на местното население.

Брус Ганьон (Bruce Gagnon), борещ се заедно с населението на Чеджу против строителството на база и активно работещ в организацията «Ветерани за мир» предупреждава, че САЩ могат да наскочат на проблеми в отношенията с Китай. А Найл Боуи (Nile Bowie) заявява, че движението за мир трябва да отделя повече внимание на Китай. В света има много горещи точки, но бъдещите военни конфликти верояно ще произтекат от азиатската привръзка на Обама.

Това са само неотдавна появивилите се горещи точки. САЩ също провеждат политика на милитаризация в Африка. При президента Обама бързо се разраства Африканското командване AfriCom. На страниците на Tom Dispatch се съобщава, че американските военни проявяват активност в Алжир и Ангола, в Бенин и Ботсвана, в Буркина-Фасо и Бурунди, в Камерун и Кабо-Верде, в Сенегал и на Сейшелите, в Того и Тунис, в Уганда и Замбия. Където и да вземеш — север или юг на африканският континент, запад или изток, Африканският Рог или Сахел, центърът на континента или островите на крайбрежието — навсякъде американците дейно се занимават със своята работа. Строителство на бази, сътрудничество в сферата на безопасността, специални операции, развитие мрежи на тилово снабдяване — всичко това са неопровержими доказателства за експанзия. Но не за Африканското командване.

И разбира се, съществува Иран, който като че се отдръпна от края на военната пропаст. Но с Иран у САЩ съществува отдавнъшен спор и противоречия, възникнали тогава, когато ЦРУ в резултат на преврат през 1953 год постави на власт шаха, който после свалиха в хода на иранската революция от 1979 год. Оттогава между двете страни върви непрекращаващ се конфликт. Сега текат доста пассивни ядрени преговори, но Иран винаги има шанс да се превърне в гореща точка, доколкото той се отказа да стане част от американската империя.

Крах на американската империя?

Американската империя е най-голямата в световната история, доколкото у нея по цял свят са разхвърлени повече от 1100 военни бази и обекти. Да я сравним с двете други най-големи империи: на пика Римската империя през 117 год до н.е. е имала 37 бази, а на пика Британската империя през 1898 год е имала 36 бази. Американската империя не само е най-голямата в историята, тя още е и най-разрушителната.

Всеки от описаните в тази статия конфликти е способен в резултат на ескалация да се превърне в крупна война, в която ще бъдат въвлечени американски наземни войски. За спъващата се американска икономика такава скъпа армия вече не е по джоба. Народът на САЩ вече не поддържа войната, а народите на света възстават против американското управление. Людете започват да се сплотяват, за да положат конец на американският милитаризъм и американската империя.

"Global Research", Канада