Демокрация – просто маска на олигархията

Всички улични лидери си присвояват правото да говорят от името на народа, но демократическият свят се оказва фикция

Вълната «оранжеви революций», Майдан и «арабската пролет» преимнаваха под лозунга за демократизация. Всички улични лидери си присвояваха правото да говорят от името на народа и да твърдят, че изпълняват неговата воля. Цената на тази демагогия е не по-голяма от пукнат грош; ясно е, че истинските цели на тези, които свяляха законната власт, към народовластие нямат никакво отношение. Но възниква вепросът: а възможна ли е демокрацията по принцип? Говоря за демокрация в нейния истински смисъл, тоест за власт на народа, а не за лозунг на политическите кариеристи и манипулатори.

Отхвърляйки настрани идеалистическите представи за живота, всеки ще забележи, че народът – това е сложна и крайно нееднородна структура, състояща се от ред социални групи, чийто интереси не просто са различни, а понякога пряко противоположни. Състоянието на разкол, конфликт на идеали – не е отклонение от нормата. Точно напротив: само в най-редки случаи, пред лицето на страшна беда, борбата във обществото отхожда на втори план. Всички сплотява общата мъка. Така вълкът и заекът по време на горски пожар заедно бягат от огъня. Но само животът да влезе в спокойно, мирно русло, веднага отново се разгаря социалният конфликт.

Така, обликът на народа определя тази негова част, която е удържала връх в социалната борба и е наложила на всички останали своята воля, своят мироглед, своите идеали. Оттук произтича, че «мнението на народа» – това е мнение само на тази част от обществото, която доминира. Разбира се, печели не този, който добре играе, а този, който определя правилата на играта, тоест елитът. Затова елитът е непобедим до тогава, докато е способен да налага на конкурентите своите правила.

Представителите на власт имащите прекрасно разбират, че най-добрият способ да съхранят своето изключително положение е в това, да снижават интелектуалното ниво на конкурентите. Системата за училищно образование, при която децата на елита получават огромно приемущество, а от децата на простият народ растят Бивиси и Батхеди, е пример за това. Не е удивително, че затъпяващите методики на преподаване се обявяват още и за най-ефективни.

Освен това, елитът съзнателно води политика, стимулираща разпад на народа на нови и нови социални групички за това, те да потъват в безкрайно гризане една с друга. Тяхната безполезна борба и бутафорски победи всячески се рекламират и широко освещават в СМИ, които разбира се се финансират и напълно контролират от елита.

Но във всички времена пред елитът стои въпросът, как да обоснове своето право на власт. И от зората на съществуване на цивилизацията елитът е измислил типично манипулативно решение на този проблем. «Ние управляваме затова, защото сме най-добрите» – ето отговора на елита на поставеният въпрос. Впоследствие елитът подготвя ново обоснование на своето право на власт. Така се появява друг принцип – «Ние управляваме затова, защото вие сами ни избрахте». С други думи, на обществено-политическата арена излиза демокрацията. При това и старият принцип не бива окончателно отхвърлен: напротив, той добива нов живот. Властта, всъщност дълбоко презираща останалото население, се заема всячески да лъсти «простият народ», да въздава дан на неговата мъдрост и проницателност.

Тук е уместно да цитираме дореволюционният публицист Сидис, преди повече от сто години описал този прийом:

«Уличният оратор застава на греда или на каруца и започва да разглаголства пред тълпата. По най-груб начин той прославя великият ум и честност на народа, доблестта на гражданите, ловко заявявайки на своите слушатели, че с такива дарования те трябва ясно да виждат, как зависи процъвтяването на страната от тази политика, която той одобрява, от тази партия, доблестен поборник на която е той. Неговите доказателства са нелепи, неговите мотиви са презрени, и въпреки това  обикновено той увлича след себе си масата, ако само не се появи друг оратор и не увлече в друго направление».

Клопката е проста: след като народът е толкова умен и компетентен, то той и избира най-достойните свои представители. Мишеловката се затваря, колелото на сътбата е направило своя кръг и се е върнало към това, с което всичко и започва. Ход, направо да кажем, гениален. Ако по-рано практически кастовата затвореност на елита е била очевидна за всички, то сега всеки получава правото на избира и да бъде избран. Равенство и мир на големите възможности! Но ние с вас разбираме, че това е не повече от илюзия: нали системата е построена така, че обикновеният човек по принцип не е способен да плати разходите за избирателната кампания. Побеждават само тези, зад които стоят големите пари.

За никого не е секрет, че провеждането на предизборни кампаний даже на областно ниво струва милиони долари. Какво тогава да говорим за президентски мащаб! Принципът «Който плаща, той поръчва музиката» още никой не е отменял, затова известните политици са публично олицетворение на определени влиятелни групи. Подводната част на айсберга не се афишира, но не е трудно да се досетим, че тя се състои от крупни собственици, в ръцете на които освен това е съсредоточен контрол над средствата за масова информация (чети: манипулации).

Но богатството (а заедно с него и властта) се достигат много тежко. Преди да се полети, трябва ох как да се попълзи! Тези немного, които от низовете са могли да пробият нагоре, са преминали през всевъзможни унижения. На тях им се е налагало да се извъртат, подмазват, угаждат. А в някои случаи, възможно, не е минало и без престъпления. Налагало им се е да изгризват място под слънцето и усилено да работят с лакти. Те във всеки момент са рискували да получат куршум от конкурентите... Та нима вие мислите, че след всичко това, докопали се до власт и пари, те ще се съгласят на това, да бъдат контролирани от «простият народ»? Бъдете уверени, че човек, от кожата си излязал, за да стане част от елита, ще направи всичко, за да съхрани своя статус и да го предаде на своите деца.

Разбира се, болшинството членове на елита са получили своето положение по наследство. На тях не се е налагало да се издигат нагоре: те вече са се родили горе. Мръсната и подла работа за тях са направили техните предшественици. Ако предшествениците са били от низовете, то потомците изначално са представители на друг свят. Елитарният морал, особена култура, тип на поведение и даже друг език те са впитали с млякото на майките. Да станат такива, като всички, за тях е съвершено непоносимо. И неслучайно разорилите се милионери понякога предпочитали да си пуснат куршум в челото. Тоест животът на обикновен човек те са считали по-лош от смъртта. Наистина, лошо е да си беден, но много по-лошо е отначало да вкусиш богатства и власт, а после да се сринеш в нужда и безправие. Освен това, народът за елита представлява потенциална конкурентна угроза, затова се възприема от елита не само като чуждородна, но и като враждебна маса.

По тези причини власт имущите не са никакви слуги на народа. Те се стремят по максимум да използват народа в своите цели. Така е било и в предишните епохи, затова каквато и система за управление да вземем, ще получим елитаристска модел (олигархия). В днешно време, когато елитът счита за изгодни за себе си да не афишира твърде своята роля, в качеството на декорация се използва демокрацията, която са обявили за най-прогресивна, най-добра от всички някога съществуващи системи. И масите са повярвали в това. Но идеята за народовластие, при цялата ѝ външна привлекателност, не издържа никаква критика.

Съдете сами. В съответствие с принципа на демокрация се счита, че да гласува и като така опосредовено да управлява страната може всеки, достигнал пълнолетие. Хората така силно са повярвали в светостта на тази идея, че не забелязват нейната абсурдност. Нима ще позволят на всеки пълнолетен да оперира болните? Разбира се не. Нужно е да се изучи няколко години в медицинско висше учебно заведение. Нима ще позволят на човек само на това основание, че е достигнал пълнолетие, да управлява автомобил? Отново не. Нужно е още да се сдаде изпит за права. Та нима управление на цяла страна е по-просто от управление на автомобил?! Нима за приемане на правилни решения в областта на политиката и икономиката не се изискват специални знания?

Струва си малко да се замислим на тази темя, като веднага става очевидна чудовищна перспектива. Ако принципът на демокрация се реализира на практика, то това би предоставило право да се занимава с най-сложна работа на милиони абсолютни непрофесионалисти, които освен това считат това право естествено. Представете си страна, в която с преподаване в университетите се занимават метачи, такси шофьорите нямат права за управление, а в болниците оперират асенизатори. Кажете, че това е бълнуване, че такова не може да бъде? Е защо е бълнуване? Това се счита за висше достижение на политическата мисъл.

Привържениците на демокрацията обичат да казват, че всеки човек има право да се разпорежда със своята сътба. Да, но само със своята. Не с моята. И ако на «лекар», който няма диплом, аз мога и да не отида, то решение, осветено от мнението на неквалифицираното болшинство, става закон, и това аз вече не мога да пренебрегна. С други думи, цялото общество става заложник на малограмотната маса.

Вървим нататък. Възможна ли е демокрация в армията? Не. Войниците не си избират командир. Възможна ли е демокрация в училище? Не. Възможна ли е демокрация в комерсиална фирма? Даже събранието на акционерите – това е поредната фикция, доколкото всичко решават държателите на контролен пакет, тоест не всички акционери, а само част.

С други думи, където и да погледнем, каквато и сфера на живот да вземем, никъде няма и не може да има демокрация. На масите не е позволено да тържествуват никъде. Та откъде накъде на тълпата трябва да се даде на откуп цяла страна?! Представете си, че въпросът, кога да се сее пшеница, поставят на всеобщо гласуване, и хората, нищо не разбиращи в селско стопанство, с болшинство гласове решат за селянина какво да прави. А ако той не се подчини на тяхното решение, то него като метежник вкарат в затвор... Невероятно? Нелепо? Как така, това е и народовластие в действие! На референдумите приемат Основният закон на страната, на референдуми решават землените, финансовите и прочие най-важни въпроси. Особенно поразително е, че има много хора, даже не интересуващи се от политика и икономика, но, въпреки това, отиващи да «изпълняват своя граждански дълг».

А всъщност, кои в обществото са повече – талантливи или глупави и сиви? Разбира се, глупави и сиви. Досколкото демокрацията е власт на болшинството, то това по определение е власт на посредствеността. Тоест на практика демократическият принцип може да се реализира само във вид на охлокрация.

Но нима мислите, че елитът ще се съгласи да бъде заложник на капризите на масите? Разбира се не. Затова власт имущите влагат огромни средства в развитие на технологиите за манипулиране на общественото мнение. В резултат населението всъщност нищо не решава: на него само му се струва, като че то живее по собствена воля. Всъщност неговите желания и стремления са отрано предопределени от елита.

Не е удивително, че благодаря интензивната промивка на мозъци масите са повярвали, като че демократическият свят съществува столетия, но това не е така. Ако исключим първобитните времена, за които малко е известно, то в историята на човечеството никога не е имало истинска демокрация. Така наречената антична гръцка демокрация всъщност е типична олигархия, власт на крупните робовладелци: нали болшинството население на гръцките полиси не е имало избирателни права. Да гласуват са имали право само свободните хора, самостоятелно водещи стопанска дейност и способни да преодолеят имуществен ценз.

Западната «демокрация» на миналите епохи никак не може да бъде призната за народовластие заради това, че съществуващият тогава имуществен ценз отсичал абсолютно болшинство от народа от участие в избирателният процес. Какво и да говорим, само преди 70-80 години в Европа управляват ярко изразени тоталитарни режими! Хитлер в Германия, Цанков в България, Франко в Испания, Мусолини в Италия, Салазар в Португалия, Антонеску в Румъния, Пилсудски в Полша, Хорти в Унгария...

Да, сега на масите предоставят някакви права и свободи. Но малко нещо – и маската отлита настрана. Въпреки това, макар властта на елита да бива ужасна и омерзителна, то властта на тълпата може да бъде само ужасна и омерзителна. И слава Богу, че на масите никога не се е удавало надълго да се удържат у лостовете за управление на обществото.

Така трябва твърдо да усвоим, че този, който се скланя пред мнението на народа, този, който обожествява народа, всъщност се скланя пред мнението на меншинството, а демокрация въобще не съществува.

Източник: http://tehnowar.ru/9908-demokratiya-eto-maska-oligarhii.html