(1) Забележка: заглавието на статията е оставено без изменение, въпреки че по мое мнение не отразява точно същността ѝ.
Президентът на САЩ Барак Обама по идващи до автора сведения се намира в депресия. Путин демонстрира колосална твърдост по отношение към своя визави. Всичко е толкова лошо, че в Белия дом вече са готови да вярват във най-най-лошото. Навярно, ако някой каже, че Путин е заповядал от руските географски карти да се махне САЩ, то Обама вероятно би повярвал и на това.
След това, което се
случи в петък, Обама ще поввярва абсолютно на всичко, ако идва от
Путин. Ние писахме за това, че на президентът Обама не е следвало да звъни на
президентът Путин и както виждате, бяхме прави. Путин леко издържа натиск, какъвто не би издържала ни една страна в света, освен, възможно,
Китай. Половината президенти на всички страни биха седели с мокри от
страх панталони, само при известие, че им звъни президентът
Обама. Путин при това не само не се изплаши, но и контратакува Обама.
По някаква причина американските полтитолози никак не могат да обяснят на своите заказчици, че не следва да се правят неща които ще нанесат урон на собствената
страна. Въпреки това обаждането на Обама показа, че политолозите не разбират какво се случва. Там все още считат, че Путин се бои от САЩ и обезателно ще се предаде само Обама да натисне. Нужно е да се отбележи, че Обама е неспособен «натискач», но и Путин съвсем не е този когото може да натискаш. Днес ситуацията изглежда по-зле, отколкото изглеждаше миналия петък, тоест до позвъняването на Обама и до отговора на Путин.
Властите в САЩ минават вече на истеричен вик и вой. Така например беше казано, че на Сноуден не трябва да се
дава трибуна. Позволете, а конституционното право на всеки
американец на свобода на словото и свобода на събранията? Да, американците лишиха
Сноуден от американски паспорт, но той все така е гражданин на
САЩ. По мнение неизвестно на кого – Сноуден е престъпник, да, нека допуснем, но нали и престъпниците също имат права. Така че в този случай САЩ изглеждат
съвсем неубедително и отказвайки му свобода на словото си нанасят поредния ущърб. Конституцията – тя за всички е конституция, а не боздуган
изключително за главите на собствените граждани. Затова пак можем да
говорим за новите тъпизми в политиката на САЩ. Въобще този рунд Обама загуби
даже без намек на организирано съпротивление.
Путин пък напротив, не само спечели рунда, но и не обръщайки внимание на последствията вдигна от затоплените места две армии и обяви внезапни учения, а в Пентагона веднагически всички се разтичаха. Дявол знае какво има този русин на ум. Въобще сега в
Пентагона вече говорят, че Путин отработва военно нахлуване и възможно това ще бъде Сирия. По мнение на автора това разбира се е пълна глупост,
но има един момент, който може да се обсъди. На всички е известно, че тази есен трябва да се състои срещата на Обама и Путин, а следващата
година започва Олимпиадата в Сочи. В периода на студената война, САЩ вече бойкотираха летните московски Олимпийски игри.
Тогава това завърши с поражение на
САЩ, та нали в игрите недошлите не получават медали. Освен САЩ никой не поддържа тогава този бойкот. САЩ постъпиха ужасно със собствените си спортисти,
които са се готвили за възможно най-главната олимпиада в живота си и не можаха да вземат участие в нея, защото някой чиновник взел такова
решение. Някой помни ли името на американския президент от тогава? А
московската Олимпиада-80 помнят всички. Та кой загуби?
Добре ще подскажем, тогава президент
бе също демократ – Джими Картър. Ще тръгне ли днешния демократ да
поддържа бойкот на Олимпиадата в Сочи, към което призовава
Саакашвили? Нужно е да се каже, че Русия разбира се се отдава в Олимпиадата
по пълна програма. Инфраструктурата се строи най-съвременна, и това ще е значителен тласък за туризма в бъдеще. Ако в тези условия
САЩ предпочетат да бойкотират Олимпиадата, то вероятно ще изпитат на себе си най-лошата форма на путиновия гняв.
Тук би следвало да се отбележи, че
гневът на Русия това не е гневът на САЩ или Британия. Вижте Англия, е
понадуха бузки по повод Литвиненко и пак се налижи да топат до Путин
приветливо въртейки опашка. САЩ без Русия също няма да могат. Е не може да
игнорираш страна, която се е разпънала от едния океан до другия
(през Балтика), че още и контролира Северния морски път. Така или
иначе, но да се взаимодейства с Русия ще се наложи. Виж Русия такава
жизненноважна необходимост няма. Освен САЩ и Англия е пълно с развити страни, които с удоволствие ще взаимодействат с
Русия и вече няма да се боят от повелителния глас на Вашингтон.
В САЩ темата за бойкот на руската
олимпиада пак е жива. Първо тази идея на високо ниво изказа
бившия посланник на САЩ в НАТО Кърт Уокър в 2010 г. Господин Уокър може да бъде разбран, претърпявайки съкрушително поражение от ръждивите руски танкове
НАТО нищо не можа да противопостави на Путин освен непонятно
блеене за възможни неприятности във вида на бойкот на Олимпиадата в Сочи. Тогава
славните грузински солдати показаха най-добрите резултати по бяг от
противника и строшиха най-добрите подобни резултати в НАТО за цялата история на
съществуване на тази организация.
Сега тази тема изплува отново, но започва изобщо не с олимпиадата. Както е известно нас ни чака доста наситена
политическа есен. Предстоят и избори в Германия и среща във формата G-20. Също е запланирана среща на Обама и Путин. Това изглежда е най-голямото предизвикателство между двете страни. Впрочем останалите страни също «приседнаха». Някой да е чул Меркел да се изказва по повод срещата на Сноудън с
правозащитниците в Шереметиево? А може би Оланд да е избухнал в гневна реч
поддържайки съюзника по НАТО - САЩ? Ето ви и отговор на въпроса. Сноудън
не е повод, че да се късат заради него жили.
Тук водораздела преминава по линията
«Путин-Сноудън». Ако ти е по-важен Сноудън, то тогава ще се наложи да се откажеш
от добри отношения с Путин. Руският президент вече показа, че
компромиси тук няма да има. Обама ще трябва да се примири с това. За
западните партньори изборът е в друга плоскост. Да се поддържа САЩ или
Русия. Впрочем за щастие за Европа има и трети
вариант, просто да отстъпи встрани. Което собствено Европа и направи.
Говорейки за САЩ е нужно да се отбележи, че
както и за останалите страни, за САЩ е изключително неизгодно сега да се конфронтира с
Русия още и затова, че това ще препечата към Русия още и Китай, който добре съзнава своята тежест и своята способност да усилва противодействието, но само в качеството на съдействаща тежест. Сам Китай против САЩ в името
непонятно на какви интереси естествено няма да тръгне, а виж получил някаква ценова преференция на суровини, че и заедно с Русия,
разбира се ще потегли, междувременно предвижвайки и своите си интереси.
Преди векове старика МакКейн се оказа прав, когато каза че за презагрузка с Русия трябва да се забрави. Това е чистата правда и ние на протежение вече повече от две години говорим именно за това. За презагрузка в този вид в който я виждат САЩ ще се наложи да се
забрави. Затова защото това е презапуск на старата система на американско
доминиране която Путин няма да поддържи ако ще да я презагрузяваш три пъти от начало. Откровенно казано терминът бе съвсем не лош, а виж всичко
останало, то е обикновения държавно-департаментски талаш, с който американците привично тъпчат цял свят вече на протежение много години. Изглежда у мнозина страни се изработи вече устойчив механизъм на невъзприятие. САЩ за длъжни да преминат от слова към
дело. И с това дело трябва да работят не маккейните.
Главата на департамента по национална
безопасност на САЩ Джанет Наполитано изведнаж скоропостижно излезе в оставка, и
никой не обели зъб защо, а тук загадка няма. Причина стана все тоя господин Сноудън. Освен че извика противостояние вътре в администрацията, тук има още нещо, за което е
нужно да се разкаже. Буквално от първия ден на бягството на Сноудън, госпожа
Наролитано с мафиотска настойчивост извиваше ръце на всички, за да
окаже максимално давление на Русия и да постигне предаване на беглеца.
От друга страна нейното ведомство се
оказа в числото виновни и неумеещи да пази държавни тайни. Настанаха търкания, госпожа Наролитано се стараеше да защити честта на
мундира и предпочете екскалация в противопоставянето, призовавайки да се
инициират действия против Русия. Администрацията на Обама предпочете
вариант на упростяване на ситуацията: да се прехвърли вината лично на нея и да се изправи в
оставка. Джанет Наполитано е една от най-амбициозните особи в
американския истеблишмент, но както виждате на авторитета на Путин е подвластно
даже активно влияние на вътрешния подбор на кадрите в САЩ. Това е много
силен показател.
Необходимо е да се отбележи този момент
особено. От известно време на изборни постове в САЩ и на назначаеми от
американския президент длъжности се появяват лица, които така или
иначе са длъжни да имат някакви качества, които да помагат в работата с
Русия. Спомнете си Кондолиза Райс, тя получи своето място само затова,
че заяви, че в съвершенство владее руски. По-късно това се оказа несъвсем руски, а чешки и не в съвершенство, а "малко" и не "може да
говори", а само да слуша. Разбира ли тя при това за какво иде
реч, вече съвсем никого не вълнуваше. Въобще всичко се оказа лъжа и
завърши с провал.
Авторът на статията вече сотен път повтаря: няма значение говори ли някой там руски или въобще не
говори. Всъщност Горбачов също приеха с отворени обятия, защото говорел английски. Е може би за Запад той да е бил свой, но в Русия днес ще се намерят малко хора, които откровено да му желаят дълги години живот.
Важно е друго, да умееш да разбираш противника(партньора) не на неговия език, а по неговите ответни действия. Като тогава, когато САЩ позволиха на
Саакашвили да устрои войната в Южна Осетия, въпросът бе би ли Медведев воювал с Грузия.
Всички дружно решиха че не, а се оказа съвсем иначе! Ето този
момент бяха длъжни да предвидят държавните деятели, а не "по чешки да
слушат"! Вие ще кажете че е трудно да се предвидят действията на човек, който
даже не е призидент, а само премиер-министър, но ръководи
президента. Тук авторът ще каже, че това е поредната глупост. Ако
премиер-министърът ръководи президента, то защо да се ориентираш на
президента?
За кой ли път се налага да се
констатира, че в САЩ съществува огромен проблем с кадрите, с
аналитиците, с политолозите. (Да добавя - не толкова съществува проблем, кадри, аналитици и политолози има. Просто тези със здрав разум са обявени за "комунисти" и "леви", и решенията се вземат по "правилната партийна линия", което води и до сегашната ситуация) Това което се налага да се слуша от хората
на ръководните високи постове изглежда като бълнуване насън, за
съжалене поредното. Точно такова бълнуване се слушаше до това и няма никакви
признаци, че в бъдеще нещо ще се измени. САЩ са закостенели в грешките си. Ето това е главния проблем на САЩ. На Америка е нужна не презагрузка с
Русия, Русия си се развива съвсем нормално и динамично. На Америка
категорически се предписва перестройка, като непременно условие за оцеляване. Ще тръгне ли Америка да бойкотира олимпиадата в Русия: най-вероятно
не. Ще се откаже ли Обама от срещата с Путин тази есен, разбира се също не. Всички знаят, този който не се е явил на двубоя – предварително е загубил!
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.