Не идвайки, Обама попада в поредната клопка на Путин

Източник: http://politikus.ru/events/5499-ne-priehav-obama-popadet-v-ocherednuyu-lovushku-putina.html

 

Ако е истина, че демокрация това не е като варен боб, то международна политика навярно може да се представи като пача с хрян, който също не е толкова прост, но пък винаги е остър и толкова по-изразителен, колкото повече хрян се поднася към блюдото. Такива мисли владееха автора по пътя към къщи след редакциона командировка. Зад прозореца ръмеше дъжд, колите се влачеха бавно и гладният корем куркаше по-силно от Юконовската осморка.

По радиото говореха всички, които не ги мързеше и дрънкаха каквото им попадне. Говореха за това, как да въздействат на Русия и за това, че Путин е станал съвершено неуправляем. Най-горещите глави изхвърляха идеята Путин да се заплаши и да няма среща с него преди «двадесетицата». Понякога слушаш и мислиш, тези хора със всичкия ли си са? Това говорят политици, които се считат грамотни? Нима не разбират, че те отдавна отдавна не "го" управляват, а "той" тях отдавна и уверено води точно по тази бразда, която му е нужна и съвсем не е изгодна за тях.

На западните политици вече отдавна им е време да разберат, че Путин от никого от тях не се бои и ако отстъпва в нещо, то само затова, че това е изгодно за Русия. Спомнете си какво той каза, отговаряйки на въпросите на журналистите. Сноудън може да остане; условието е само едно – да не нанася ущърб на партньорите (САЩ). Което, собствено казано, какво значи? Путин се изплашил че Обама ще озвереее и ще го накаже? Разбира се не. Но той точно показа, че това е нежелан вариант. Американците веднага хванаха този сигнал, не разбирайки, че той е лъжлив.

Сега, решили че това е реален лост за влияние над Путин, американците ще натискат на него, докато не разберат, че няма никаква полза от това. Каква полза от това за Путин? Съвсем пряка. Той, давайки им лъжлив лост и наблюдавайки за безкрайните им бесплодни усилия, печели време, което съвсем сигурно работи за него. Техния удар попада в пустота, определена им точно за това. Ако не бе това, то възможно те сами биха търсили реален лост за влияние и възможно даже биха го намерили, но Путин им отвлече вниманието. И това е далеч не първия случай.
Спомнете си, как противодействайки на НАТО в Афганистан, Путин говореше за това, че ако САЩ излязат от Афганистан, то на Русия ще и бъде много трудно. Американците веднагически глътнаха примамката и започнаха да провеждат по-евтиния транзит през руска територия, в противен случай обещаха да спрат операциите в Афганистан. В резултат американците получават транзит и устойчиво се настаняват върху таралежа. Сега вече Путин е в състояние да манкира с транзита и да издига свои условия. Едновременно Обама не може да изведе войската от Афганистан, така че руският транзит става крайно важен руски лост на влияние. Но и това не е всичко.

Постоянно ориентирайки се на собствените си интереси Путин, за удивление на американците, заема антиамериканска позиция. Това разбира се, вбесява тези, които са привикнали към предан поглед и желание демонстрационно да се бяга и бързо да се изпълняват заповедите на «вашингтонския обком». Само това, че у някого има собствени национални интереси, привежда конгресмените и сенаторите в пристъп на бяс. Противостоейки на САЩ в Грузия и Косово, Русия явно не дава на американците поле за маневри. Където и да се тикнат САЩ, там вече Русия активно противостои на техните интереси. Путин буквално седи на американските рамене. С това е свързана и активността на Русия по отношение Сирия. Русия обозначи зоната на своите интереси и с това сериозно озадачи тези, които бяха привикнали да хазяйничат в тази зона.

Американците се опитват да намерят промежутъчен ход, когато заинтересована строна би се оказала Русия и такъв ход е напълно възможен, например, сочинската олимпиада следващата година. В САЩ вече не за пръв път се раздават гласове, призоваващи към бойкот на олимпиадата в Сочи. Но това пак е такъв ход, който ще донесе само загуби в имиджа, както това бе в 80-та година миналия век. Тогава някои държави рискуваха да бойкотират лятната олимпиада в Москва. Нацоналните олимпийски комитети, които не пратиха свои команди, бяха ошашарени, че спортистите все едно отидоха, макар и не в състава на националния отбор. По такъв начин бойкотът се провали.

Особено пострадаха от това САЩ, защото още 1984 г, Олимпиадата в Лос Анджелес бойкотираха страните от източния блок. Някому се струва че това бяха равностойни удари? Разбира се не. САЩ винаги се представяха за световен доминант и в никой случай не търпяха непокорност. Така бойкотът на олимпиадата в Лос Анджелес се оказа значително по-чувствителен. Америка бе шокирана от ставащото, и именно затова тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън нарече Съветският Съюз «Империя на Злото». Повече обаче той нищо не можеше да направи. СССР бе минимум равен противник, и дори да не превъзхождаше САЩ по ядерена мощ, то във всеки случай не отстъпваше.

Тогава и бе започната финансовата война с използване на деривати, които добиват американската икономика днес. Кризата в американската икономика не дойде от самосебе си. Ако СССР се бе държал още няколко години, то всичко би могло да свърши с финансов крах на САЩ. Но предалия Съветският Съюз Горбачов, фактически спаси Запада, който веднага започна да гребе с пълни шепи от разтурилия се СССР, поддържайки себе си и отсрочвайки съдния ден, който настигна западната икономика след 15 години.

От тези времена много се промени. Главно изменение в Русия може да се счита «случилия се» Путин, резултатите от което днес са на всички пред очите. А виж Западът не направи за себе си никакви изводи и сега все още се разплаща за миналото без каквато и да е надежда да не стъпи точно в «същото» в бъдеще. Виждаме, че Запад ползва все тези приеми: икономическо и военно давление, информационен налет. Тези на комуто се струва, че никакви други инструменти не съществуват, трябва да напомним този случай, когато за пореден път Западът набеляза нов набор санкции против Иран. Тогава Путин предложи, напротив, да се отслабят съществуващите санкции, справедливо предполагайки, че това ще доведе до подобрение на отношенията. Моркова, както е известно, работи по-добре от камшика поне заради това, че не предполага същия негативен твърд ответ.

Но в този епизод има и още един много силен момент. В резултат на предложението на Путин целия свят видя, че Путин е за позитивни методи в международната политика, а САЩ, напротив, за негативни. Путин предлага мир и ослабване на санкциите, а САЩ война и нови санкции. Та кой в този смисъл изглежда по-изгодно? Създава се такова усещане, че Путин умело е наредил около западните политици гребла и мотики, и те не пропускат нито една единица от този селскостопански инвентар. Тоест, количеството цицини съответства на количеството наредени гребла.

В настоящето бойкот на сочинската олимпиада просто е невозможен - спортистите на САЩ няма да слушат никого и все едно ще дойдат в Сочи. Много се измени от времето на онази московска Олимпиада-80. Сега бъртвежите на Държавния департамент далеч не са «непререкаемата истина». Все по-малко хора са готови просто да дослушат до края поредното държавно-департаментско бълнуване. САЩ престанаха да бъдат привлекателни по цял свят. Руската имиграция в САЩ отдавна вече секна. По такъв начин не идвайки на среща с Путин, САЩ ще покажат, че международни срещи могат да минават и без тях. Качеството на мероприятието най-вероятно от това няма да пострада, но за сметка на това ще отвори нова световна «история, вече без САЩ». Ето това вече ще  бъде смъртоносен капан от който САЩ вече няма да могат да се изплъзнат.