Балканската шахматна дъска: дипломация на руската рубла и интересите на ЕС

Източник:  http://telegrafist.org/2013/07/03/69855/

През 1998 г Збигнев Бжезински твърдеше, че «държавата, която господства в Евразия би контролирала два от трите най-развити и икономически продуктивни световни региони. Един поглед на картата позволява да се предположи, че контролът над Евразия почти автоматически влече подчинение на Африка, превръщайки Западното полушарие и Океания в геополитическа периферия на централния континент». Неговата книга «Великата шахматна дъска» внесе наистина крупен принос в изследванията по геополитика. Описвайки новите предизвикателства на американската външна политика в многополярния свят, Бжезински определя като геополитическа ахилесова пета на XXI век територията, която той нарича Глобални Балкани, т.е. «полосата от Евразия между Европа и Далечния Изток».

Бъдейки исторически арена на спорове между Съединените Щати, Русия и Европа, а също източник на регионална нестабилност, Балканите претърпяват преход към нова архитектура по безопасност, природата на която не е до край ясна; все по-решаваща роля играят новите сили, а старите действащи лица губят своето геополитическо влияние в региона. Постепенният упадък на лидерството на САЩ съвпада с рецесията на еврозоната: Евросъюза се възприема като неспособен да даде на Балканите нов път към някаква форма на паневропейска интеграция и да осигури стимули за сериозни структурни и икономически реформи. Този политически вакуум оставя територията подложена на влияние от други активни страни, например Турция и даже Израел, но преди всичко – Русия.

Потвърждение на изказаното предположение става обновеното евразийство на Владимир Путин. Близкият до Кремъл и военните кръгове руски политолог Александър Дугин признава, че крайната геостратегическа цел на Русия е реструктурирането на континенталният блок против атлантическите държави, възползвайки се от огромният стратегически и демографски потенциал на евразийския континент. Следвайки този подход, Русия трябва да се ръководи от многомерна външна политика, въздържайки се от тесни отношения с ЕС, Китай и регионалните държави например, Иран и Турция.

Постсъветското пространство (или «близката чужбина» в руската политическа риторика) подчертава историческото и културното сходство със славянските общности и представлява централна област на внимание за външнополитическите проекти на Москва. Енергетическите връзки са ключови инструменти за политическо влияние при проекцията на сила от страна на Русия върху "близката чужбина".

Проектът «Южен поток» представлява крайъгтлен камък на тази тенденция – след завършване на строителството газопроводът ще доставя руски газ по дъното на Черно море в България, разделяйки се в две направления: на север в Австрия и на юг в Италия. Отчитайки прогнозите, съгласно които търсенето в Европа на импортен газ в следващите няколко години значително ще нарастне (достигайки до 2020 г 80 милиарда кубически метра и превишавайки 140 милиарда кубически метра към 2030 г), проектът «Южен поток» ще има решаващо значение за енергоснабдяването на Европа.

С намерението да закрепи политическата ориентация на проекта «Южен поток», Русия сключи междуправителствени съглашения с ред Балкански страни, сред които Хърватия, Словения, Сърбия и България. Москва се стреми към стимулиране на по-дълбока икономическа интеграция на Балканите, агитирайки по възможност страните от региона да встъпват в Митническия съюз на Русия, Беларусия и Казахстан.

"Близката чужбина" се разглежда не само като зона на естествена експанзия на руските интереси, но и като фактор в усиливащото се съревнование на Москва с Китай – в днешно време активен конкурент на Балканите. Неопределеността относно бъдещето на еврозоната бе неизбежно експортирана на периферията на ЕС, което се съпровождаше със съкращение на ВВП на балканските страни през 2009 г с 5,2 процента. Своето влияние Москва повишава за сметка на това, че се възприниема от балканските държави като надежден партньор. Неразрешеният въпрос Косово и относителното (или, като минимум, временното) снижение на пряката роля на ЕС и НАТО в региона се разглежда от Москва като благоприятна възможност.

Поощрявайки руските компании да инвестират в региона и издигайки флагът на културното родство, Русия вижда в Балканите икономически възел, осигуряващ по-удобен достъп към европейските пазари. Избирането за президент на Сърбия ориентиращия се към Русия Томислав Николич ускори програмите за реконструкция на хидроелектростанциите, модернизация на железните пътища и превъоръжение на сръбската армия. В качество на допълнение към тези проекти Белград също трябва да получи руски кредити на сума 800 милиона долара.

През 2011 г Русия способства за крупни вложения в секторът на недвижимост в Черногория, а също и в нефтогазовия комплекс в Македония. На свой ред повече от 200 словенски компании работят почти в 50 руски региона. На фона на изложеното, преките чужди инвестиции на Евросъюза в последните няколко години рязко тръгнаха надолу.

А освен това, недостигът на средства и надеждни источници на природен газ стават главни причини, заради които се оказа в тупик флагманският проект на ЕС, проектът «Южен газов коридор» – газопроводът Набуко, газов мост от Азив в Европа, основно предназначение на когото всъщност, бе да се заобиколи Русия и се свърже турско-българската граница с Баумгартен в Австрия чрез България, Румъния и Унгария. В случай че бъде построен мощността на 1300-километровия тръбопровод ще бъдет в района 10-23 милиарда кубически метра за година, което е една трета от фактическата производителност на «Южен поток».

Широко разпространение получи представата, че в процеса на използване на енергетическите връзки в сферата на външната политика от Русия на Балканите в качество на инструменти за развитие на отношенията в сферата на дипломацията и безопасността, напротив, ЕС де факто се оттегля от региона.

Европейците остават верни на принципа стабилизация чрез интеграция, който избраха в края на 1990-те г. във формата както на военни, така и на граждански мисии. Най-мащабнияот тях в днешно време е проектът ЕВЛЕКС в Косово, задачата на който е в способстването на развитието на правова държава с помощта на административен мандат.

И въпреки това, ако на Евросъюза е съдено да бъде сериозен играч в бъдеще, в своето увлечение в процеса на разширение и създаване на архитектура на безопасност на Балканите Брюксел ще трябва да изяви нови направления за съвместна дейност. Това ще направи възможно продвижението на неговите интереси – в рамките на общоевропейското пространство – и в същото време ще повлече икономическо сътрудничество с Русия от по-добри позиции за търг.