Мозайка, или "СМИ, хватит лгать" в България

13 август, полет FB0462 Амстердам-София. Появява се цяла количка вестници, заглавията, с които успявам да се запозная в полет са "Стандарт", "24 часа", "Капитал" и "Животът днес". Търся информация, и установявам, че такава липсва, което не беше изненада. Почти същото е положението и в онлайн изданието "Дневник", макар там има наченки на поднасяне на правдиви частици информация, понякога главно благодарение на читателите. Въпреки това обаче там описания по-долу ефект също се наблюдава и дори усилва от същите тези читатели. И така за какво става дума? Говорим за така наречената "мозаечност на информацията, или "прескок". Съгласно книгата "Манипулация на съзнанието - 2" от Сергей Смирнов - Сергей Георгиевич Кара-Мурза втори в анализа прием за манипулация е точно описания по-горе. Дефиниция: "Рязко изменение на темата на обсъждане, "прескок" от един обсъждаем въпрос на друг по такъв начин, че у приемника не би се появиля възможност да обмисли и критически оцени получената непосредствено преди това информация". Главната стюардеса на полета на въпроса ми "Кой е най-политическия вестник" заяви, че тя "вестници не чете, те всички пишат едно и също", а аз бързо установявам, че те го пишат и по един и същи начин. А именно използвайки споменатия вече прием на манипулация. "Информацията" поднесена на гражданите от българските медии е видимо насочена не към изясняване на фактите, а напротив, като приемът "мозайка" се използва масово. Невъзможно е съсредоточаването върху определена тема или мисъл, тя веднага прескача на нещо друго и напълно различно, така че общата картина въобще не се получава (исках да напиша в началото "се размива", но така е по-точно).

И така - търсейки информация във вестниците единственото, което ще получите от това е манипулация, още известна като "промиване на мозъка". Вестниците, които изброих, а не се съмнявам и всички вестници в България, както и новините по телевизията, които вече имах възможност да гледам, прилагат в масов мащаб посочения подход. Нека отбележим, че според Смирнов - Кара-Мурза "По време на перестройката ни беше наложено ново средство на господство, което като че съответства на общочовешките ценности и нормите на демокрация — манипулация на съзнанието. Относително това нововъведение в нашето общество протече разкол. Част от хората приветстваха прехода от открито принуждение, което в съветско време на мнозина се стуваше нетърпимо, към манипулация. Камшик — това боли, а духовен наркотик — това е приятно. Ако все едно силният заставя слабият да се подчини на неговата воля, то нека го направи с помощта на наркотика, а не камшика.

Други считат, че наркотикът е по-лош от камшика, наричат манипулацията "най-изострена и злокачествена форма на тоталитаризъм".

Така че става дума за избора не между демокрация и тоталитаризъм, а между разни типове "тирания". Представата, като че наличието на "демократически механизми" обеспечава свободата на човека, а тяхното отсътствие я подавя е плод на наивност."

Привеждам цитат от увода на книгата напълно, тъй като съм сигурен, че мнозинството читатели не са запознати с нея. И така изводът е: достатъчно е човек да знае какво търси, и то дори не е скрито, а просто се излива от всички възможни източници. Информацията поднесена от СМИ в България е насочена към манипулация на съзнанието на гледащия/слушащия/четящия така, че той да няма възможност за обмисляне и критическа оценка на поднесената информация.

Трябва да отбележа, че това не е единствения прием, използван от българските медии, но този е най-лесно откриваем. Широко използван например е и приемът "позоваване на авторитет".

Трябва да се отбележи разбира се, че тук и там в поднесената информация се срещат и правдиви изказвания. Така например Капитал - "България ще иска от Брюксел по-нисък акциз на горивата за земеделие". Стандарт, интервю на Антон Дончев - "Нацията трябваше да бъде накарана да повярва в капитализма". "Животът днес", интервю на Екатерина Бончева (член на Комисията по досиетата) - "Може би не е точно сценарии, но е имало някакъв замисъл, по който е трябвало да бъде осъществен този преход. Начинът, по който бе разграбена България, начинът по който през годините се структурира олигархията, не могат да са случайни".

Задължително обаче трябва да се отбележи, че за обема на посочените издания единственото прилагателно, с което може да се охарактеризира процентът истина е "микроскопичен".

Нека дам и кратък коментар на горните изказвания. Първо ако България иска от Брюксел решение по това, какъв акциз да бъде приложен на каквото и да е, то очевидно е, че български национален суверенитет като минимум по въпроса за акциза на горивата не съществува, а отношенията София-Брюксел са отношения колония-метрополия.
Второ - защо беше необходимо нацията да бъде накарана да повярва в капитализма? Ако капитализмът беше по-добър, по-напредничъв и по-прогресивен, то не бе необходимо никого да "караме да повярва". Вярата изключва разбирането и логиката, тоест капитализмът не бе по-добър, по-напредничъв и по-прогресивен, просто бе наложен като модел, и нацията бе "накарана да повярва", а приемуществата на капитализма бързо бяха нивелирани от неговите недостатъци. Тук българското общество падна във втория капан, наречен "демократични ценности", "многопартийна система" и "пазарни механизми". Привеждам термините, тъй като те са много добре познати на читателите. Зад тези термини се крие също така прием на манипулацията, наречен "заместване на понятията". И така зад тези термини не се крие нищо ново, но те се използват като камуфлажна мрежа за прикриване на колониалното управление и създаване изкривена картина на протичащите процеси.
И последно - Екатерина Бончева вече говори за сценарии на прехода. Това, което тя не казва, или може би това което редакторът не пропуска, е, че този сценарии бе насочен към обезличаването на България като суверенна държава и подчиняването и на външни интереси, което пряко се потвърждава от Капитал в статията за акциза на горивата. Същата тема проблесна за секунда през моите полузатворени от джетлаг клепки в предаване на Бойко Василев, когато стана дума за английския и немския посланници. Въпросът беше защо посланниците се вмъкват в българския политически живот. Отговорът разбира се е прост като бобено зърно - защото те са наблюдаващите на местно ниво от метрополията, иначе казано "гаулайтери" на българското управление, но той разбира се не бе и не би могъл да бъде даден на българския гражданин.

И така да обобщя. В българските СМИ информацията се използва единствено и само за манипулация. Българският гражданин няма, а по сценарии не би трябвало и да има достъп до правдива и обективна информация. Лъжата която ни залива ежедневно и ежечасно е насочена единствено към обезличаване, обезверяване и в крайна сметка поробване на българите от новите колонизатори, но вече с използване на наркотик, вместо камшик.