Евросъюз - не значи, че всички са равни

"Или: кой спомена думата "номенклатура"?
("Handelsblatt", Германия)

Ян Малиен (Jan Mallien)

Даже в сравнение с Германия заплатата на депутатите от Европарламента е висока. Бруто парламентаристите слагат в джоба си не по-малко от 7956 евро на месец. Но особено значително изглеждазаплащането на труда им на фона на доходите в по-бедните страни на Евросъюза. Обикновения човек в България е длъжен средно да работи 23 месеца, за да получи толкова пари, колкото получава за месец бруто депутат от Европарламента от неговата страна. Даже президентът на България получава наполовина по-малко, отколкото представящ страната европарламентарий.

Разбира се, стойността на живота в Страсбург и в Брюксел е много по-висока, от тази в България. Но за изглаждане ценовите различия депутатите от Европарламента получават различни надбавки:  компенсация за пътните разходи, обща компенсация до степен изплащане на дневни, а също заплащане на наем, храна и други разходи, произведени в официалните работни дни. Ако парламентаристът използва всички приемущества, то той може да получи за месец до 17888 евро. Въпреки това, депутатите от Европарламента не влизат в числото на най-високоплатените в Европа: доходите им стигат само 38,5% от доходите на съдии от Европейския съд.

Привилегиите у чиновниците от Евросъюза по някой позиции са съществено по-големи, отколкото у депутатите.Но заради дълговата криза и приетия строг курс на икономии те започват да изпитват давление. По време на преговорите относно финансовият план на бюджета на Евросъюза до 2020 г, преди всичко, британският премиер-министър Дейвид Камерън настояваше за съкращения доходите на чиновниците от Евросъюза. В началото на юли Европарламентът, най-накрая, одобри реформа на персоналния устав за сотрудниците на Евросъюза.

Согласно неговите положения еврочиновниците, например, през тази и следващата година не могат да разчитат на повишение на заплатата. Новите сътрудници на Евросъюза сага трябва да се трудят не до 63 години, а до 67, а вече работещите чиновници – до 65 години. Продължителността на работната седмица се увеличава от 37 часа до 40 часа. Но мнозина считат, че това е недостатъчно.

«Работата на чиновниците от Евросъюза и след изменение на устава продължава да остава най-високоплатената в Европа, - подчертава главата на Съюза на данъкоплатците Райнер Холцнагел (Rainer Holznagel). Непипнато остава безчисленото количество привилегий, в това число значителни и необлагаеми с данък надбавки. И сега тяхното получаване даже е гарантирано за 10 години напред. Мнозина чиновници в Германия например, са длъжни да работят 42 часа в седмица и могат да излязат в пенсия само на 67 години.

«Чиновниците от Евросъюза, от гледна точка на Съюза на данъкоплатците, продължават да остават необосновано привилегировани в неподходящо за това време», - отбелязва Холцнагел. Огромната разлика между средната заплата на средния жител на България и доходите на депутат от Европарламента от същата тази страна свидетелства за наличие на фундаментален проблем: както и в случая с еврото, всички страни от Евросъюза са длъжни да провеждат еднаква политика, макар съществуващите в тях условия да са твърде различни. Евросъюзът е решил проблемът със заплачането по следния начин: неговите институти се ориентират по най-високите ставки на национално ниво и още като правило се предвиждат надбавки.

Заплатата на чиновниците от Евросъюза е от 2654 евро до бруто заедно с доплащанията сума от 22800 евро. Към високите заплати се добавят значителни привилегии, в това число бесплатно пътуване до родината и допълнителна отпуска. освен това, чиновниците от Евросъюза плащат по-малко данъци от колегите си в страните-членки на Евросъюза. Вместо национални данъци те са длъжни да плащат съществено по-ниски постъпващи в бюджета на Евросъюза. В резултат чиновник от Евросъюза, независимо от по-високата заплата, плаща по-малки данъци, отколкото сравним с него колега от страна членка на Евросъюза.

Депутатът от Европарламента от партията ХДС Ингеборг Гресле (Ingeborg Graessle) е разочарована от реформата на устава на чиновниците. «Като цяло тази реформа се оказа недостатъчна», - счита тя. Днешния статут ще действува до 2023 г. «Посланието е следното: всичко трябва да остане както си е. Чиновниците от ЕС, които до 2004 г вече са били на служба в структурите на Евросъюза, отново успяха да преложат необходимостта от приемане на реформи на следващите поколения свои колеги», - подчертава Гресле.

Особено раздражение, по нейното мнение, предизвиква «непрозрачността при приемане на закона». Гласуването по него бе проведено ден по-рано от набелязания срок, като в навечерието се състоя заседание на фракцията. И в резултат депутатите бяха принудени да гласуват по въпроса за изменение на устава без пленарни дебати и обсъждане във фракциите. «От самата процедура на приемане на закона просто ти настръхват косите» - заключава Гресле.

За този депутат от Баден-Вюртемберг уставът на сътрудниците от Евросъюза и след внесените в него изменения остава каталог по оказване на услуги от едни привилегировани лица по отношение други привилегировани лица». Множество правила са били приети още по време, когато работата зад граница с използване на чужд език се е считала нещо особенно. Гресле счита, че е нужно например, да се преразгледат многочислените допълнителни платени дни отпуск, които получават чиновниците от Евросъюза.

По мнение на профсъюза на служащите в Евросъюза, одобрените съкращения, напротив, стигат твърде далеч. Профсъюзните работници от ЕС миналия месец неколкократно призоваваха към провеждане на стачка. «Днес положението вече е такова, че желаещите от Германия, Франция или Скандинавия се отказват от работа в Евросъюза, тъй като условията им изглеждат непривлекателни», - казва Гюнтер Лоренц (Guenther Lorenz), генерален секретар на профсъюза на Евросъюза Union-Syndicale. «Подобна ситуация само ще се задълбочава в бъдеще», - заключава той. Такива страни като Германия, Великобритания, а също скандинавските страни и без това са представени в по-малко количество в структурите на Евросъюза. Заради влошаване на условията за чиновниците от Евросъюза тази тенденция само ще се усилва, счита Лоренц.

Депутатът от Европарламента Гресле не споделя това мнение. На първо място най-високоплатените категории чиновници, по найно мнение, не могат да се жалват. «Винаги има достатъчно количество придобивки и привилегии», - счита тя. Например необлагаеми с данък надбавки за работа зад граница остават непипнати. А проведените съкращения, по мнение на Гресле, по съвсем различен начин засягат чиновниците в Брюксел и в Страсбург: целият товар бе прехвърлен на тези чиновници, които са постъпили на служба след 2004 г и ще бъдат приети на работа след 2014 година.
Като цяло, както счита Гресле, Евросъюзът напълно издържа сравнение с други международни организации. «Освен това, на нас не са нужни такива хора, които идват замо затова, че искат да заработят добре тук – на нас са нужни такива сътрудници, които са въодушевени от идеята за Европа и имат намерение да внесат своя принос въс формиране на нейното бъдеще», - подчертава депутатът от Европарламента.

Оригинал на публикацията: Leben wie Gott in Brüssel

Единственото което мога да добавя, е да повторя мисълта си от началото:  отново номенклатура? От трън та на глог, че е по-висок!