Мистър Обама, не трябва да звъните на президента Путин!

Източник:  http://contrpost.com/en/78-2013-05-10-13-45-19/3274-2013-07-13-03-01-34
Както се казваше в нашата статия от 29 юни "Что происходит когда президент молчит": «Ако в означения период от време – две следващи седмици САЩ не започнат да проявяват интерес към Сноудън, Русия ще трябва да вземе инициативата в свои ръце. И наистина, ако шегата с транзитната зона на Шереметиево се задържи още две седмици, то на руското ръководство ще е трудно да обясни на журналистите какво става на руска територия, та даже и в транзитна зона. Тази мъгла вече няма да мине. Да търси изход от създадената ситуация тогава би се наложило вече на Русия, а Путин не би искал това. Той предпочита САЩ да изискват, тогава биха били ясни намеренията на американците».

Тук авторът точно угада тренда за следващите две седмици. Ако някому се струва, че Сноудън случайно в това време е започнал да проявява някаква активност, авторът съветва да помисли за това, което бе казано в предната статия. Историята действително се закучи. Някой казват че това постави Русия в неудобно положение, но това засега не е факт, фактите едва започват да изплуват.

Активността на Сноудън вероятно му е била подсказана от руските другари. В дадения случай, Путин много правилно изстисква от ситуацията всичко, което може. Ударите и ходовете на неговите аналитици са много чувствителни за САЩ. Повтаряме, за САЩ би било по-добре, ако за Сноудън повече никой и никога не си спомни, но това няма как да стане и вероятно това е най-силния сдържащ ефект от това събитие. За в бъдеще САЩ ще се натъкват ту тук ту там на резултати от утечките, произведени от избягалия агент.

Самата среща или даже да кажем по-точно операция, да я наречем G9, е връх на майсторството.  Путин насъска срещу САЩ собствените им правозащитници, които до това кълняха изключително Русия и никога не обелваха зъб за нищо друго. Сега въпроса бе поставен така, че който се откаже от участие в това гръмко дело, би станал чуждестранен агент по факта, даже без всевъзможни заявления по закона.

Вашингтон по този повод мяташе гръм и мълнии и скърцаше зъби, бе понятно, че Путин пак уцели десятката, а по-точно, изигра казачок върху кървавия мазол на Обама. Но това би могло общо-взето да се предвиди, а виж реакцията на Обама, който заяви, че ще звъни на президента Путин по този повод е неочаквана и говори само за това, че никакви други способи за давление у САЩ над Русия вече няма. Спомнете си предните години, само нещо и Държавния департамент вече «съжалява», «изразява недоумение», «готви санкции», «урязва помощта» и «даже заявява за изключване на Русия» отнякъде и наопаки, включва я някъде.. например, в някоя ос на злото!

Е какво може да каже Обама на президента Путин? Че не е очаквал такава презагрузка? Обаче тук Путин может да му напомни, че презагрузката стана през март 2009 г, а буквално 8 месеца преди това САЩ устроиха кръвопролитие в Южна Осетия, чрез своя полуумен палаш – Саакашвили. Тове бе грамадна грешка от американска страна. След Великата Отечествена Война, русите добре разбират цената на съюзниците и лошо се отнасят към този, който ги убива.  

В същото време САЩ нищо не могат да направят днес със силната Русия. Например, в Афганстан САЩ здраво налапаха руската примамка, именуема «руски транзит», който е най-малко разходоемния способ да излязат от Афганистан, което още предстои да бъде направено от САЩ.  Интересен също е и друг момент. Американските политолози говорят, че Русия систематически възпрепятства националните интереси на САЩ, вероятно съвсем не допускайки, че у Русия има свои национални интереси, които са и по-близки, отколкото интересите на презокеанските партньори.

Един такъв умник заяви, че САЩ се нуждаят от това Русия да е по-спокойна на световната арена и да дава възможност на САЩ да въплати плановете си. Така и ти се иска да попиташ, не му ли минава през главата на уважаемия аналитик, че Русия се намесва само тогава, когато това засяга нейните национални интереси, докато в същото време САЩ се бъркат винаги и навсякъде. Та може би САЩ трябва да са по-спокойни и да не секат кибрит седейки на бурето с барут? Иначе това обезателно ще предизвиква взривни последствия. Но за САЩ всички свои външнополитически или военни планове – това са неприкасаеми вещи за останалите страни. Във всеки случай по-рано бе именно така.

Съвершенно глупава изглежда идеята със списъка Магнитски. Американските законодатели мислеха, че някого с това ще наплашат, а излезе така, че Путин обърна тези инициативи на полза на самата Русия и даже обра каймака от този закон два пъти. Първия път когато подписа закона на Дима Яковлев, а втори път когато списъка Магнитски удари по властната върхушка и се появи забрана за сметки в чужди банки. В резултат влиянието на САЩ над руския елит се смали. Е ли това в интересите на САЩ? Разбира се не! Глуповатите американски законодатели от дворния шахматен клуб седнали да играят с гросмайстор. Проблемът тук е, че колкото повече шахматни дъски в този сеанс на едновременна игра се слагат, толкова по-зле е ситуацията за САЩ.

Та ако гросмайстора е един, а против него играят на 16 дъски, то всяка загубена от него партия е само 1/16 от бала, но всяка спечелена е цял бал. Така не става в шахматните турнири, но именно така изглежда в международната политика. Това в САЩ изглежда не разбират и едно след друго се подставят. По-рано това се подкрепяше с мощни флоти и бърза разправа. Сега ни възмездие, ни разправи, ни флоти. Даже сътрудниците на ЦРУ са в неплатени отпуски. Приблизително същото както в Русия в нулевите години. Само не е нужно да кълнете Русия и Путин, това дело е на вашите ръде, господа полуумни «маккейни и кардини». Що се касае закона на Дима Яковлев, то това бе такъв як шамар, че политиците на САЩ не могат до сега да се оправят.

Неотдавна в една от частните беседи с един такъв господин, на авторът бе зададен следния въпрос: «Как мислите, Путин и за в бъдеще ли ще прилага санкции против САЩ ако не му хареса това, което ние приемаме против Русия, или вече изстреля всички патрони които имаше?». Честно казано, въпросът ме свари неподготвен. Първа естествена реакция бе да не се сдържам и да се разсмея, но не трябва да се забравя, че това бе доверителна беседа и обидил по такъв начин събеседника, в бъдеще би могло просто да загубя такава великолепна възможност на пряко общуване. Трябваше да отговоря обстоятелно.

Путин нищо не е изстрелвал и даже не се е опитвал да го прави. Самия израз тук е неправилен, той предполага някакви спонтанни действия. Путин засега само напипа път за въздействие, той като американските пионери движещи се по нови пътища към неоткритите земи търси най-добрите ходове, а намерил ги, развива маршрутът нататък. За никакъв изстрел не может да става и дума. Въобще, след като стана дума за изстрели, то за Путин – това е последна грижа, но ако все пак до това се стигне, то Путин би предпочел нож, а не пистолет. Знаещите хора говорят, че ножът в такива дела е предмет на персонално майсторство, а колтът чисто и просто обезличен подход. Впрочем, Путин и с голи ръце не е подарък.

Влошаването на междудържавните отношения е история не от днешния ден. Миналата година, веднага след избирането Путин се отказа от визита при Обама и срещата в Овалния кабинет рухна, премазвайки под себе си тези, които я планираха. Това бе неимоверна глупост, която САЩ правят не за първи път. По-рано така се набута и Израел. Помислете - хазяинът на кабинета Обама е на своето място на хазяин, а Путин на какво място е? На място на просител или подчинен. Точно така в Израл искаха да му наложат кипа, така да се признае върховенството на чужда на Путин религия. Господата, готвили това блюдо на кухнята си сами се и опариха на него. Междувпрочем да забележа, че тези, които се гордеят с религията си само за това, че тя е източник за останалите религии, е малко кухо. Хората се гордеят с миналото тогава, когато с настоящето не става да се гордееш.

Ако авторът на тази статия бе съветник на Обама, то съветът би бил такъв: Не е нужно да звъните на Путин и да молите да предаде Сноудън. Делата твои трябва да говорят в полза и вместо твоите слова, а не наопаки.

Въобще казано, политическата наука в САЩ преживява значителен упадък. Американците проспаха този момент, когато бе нужно да развиват други механизми на въздействие или, даже по-правилно да кажем, взаимодействие. Още при силния флот и богатата страна бе нужно да се мисли за бедните години, но вместо това САЩ мачкаха всички в дебелашки маниер. Никой не мислеше за това, да строи човешки отношения между страните, всичко се свеждаше до някаква всемирна бандитска разборка. Може би затова, че в американската политика тогава присътстваха тексаски мотиви на президента-велосипедист? Там, както е известно, куршумите свистят, а мислите спят. Впрочем, всичко това ще продолжава още известно време, докато от политическата американска уста не извадят гнилите зъби, от рода на МакКейн, който смърди на цял свят и заставя уважаващите себе си хора да се отдръпнат от това щастие по-далеч.