В близките пет години против Русия ще се разгърне истинска психоисторическа война

Източник: http://3mv.ru/publ/v_blizhajshie_pjat_let_protiv_rossii_razvernjotsja_samaja_nastojashhaja_psikhoistoricheskaja_vojna/3-1-0-17921
В близките пет години против Русия ще бъде развърната истинска психоисторическа война. Такова мнение изказва руския историк и публицист Андрей Фурсов. В своя блог историкът, в частност, пише:

- Ние живеем във военно време — военно два пъти. С натовската агресия против Югославия, а по-точно — против сърбите — започна перманентна гореща война, станала следствие от разрушението на СССР: Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Едновременно с горещата фаза, ту параллелно, ту преплитайки се с нея се развива набираща сила друга форма на война — организационна война. Нейна главна цел е разрушаването на организационните структури (структурите на управление) на обществото-мишена — включващо всички: от социалните и финансовите до структурите на съзнанието и познанието, т.е. структурите на психосферата в най-широк смисъл на думата. Именно тази сфера постепенно става основнен театър на действията на организационната война, която в психосферата става психоисторическа война.

У психоисторическата война (организационна война в психосферата) има няколко нива на измерения, а по-точно — информационен, концептуален и метафизически (смислов). Информационната война в тесен смисъл — това са действия на ниво факти, тяхната фалшификация, изкривяване по определен начин. Концептуалното измерение на психоисторическата война засяга, както е ясно от названието, концептуалната интерпретация на фактите, т.е. развива се в сферата на перхода от емпирически обобщения към теоретически. Метафизическата война — висшия пилотаж на организационната война в психосферата — е предимствено война на смисълът; физическа победа без победа в метафизиката, в смисловата сфере е невъзможна.

В качество на конкретен пример може да се приведе версията на Катинските събития, проследяването на която води чак до Й.Гьобелс. Информационното ниво на психоисторическата акция е следното: нас ни убеждават (по пътя на груби фактографически подмени, разрушаващи се при задаването на елементарни въпроси), че поляците са разстреляни от съветския НКВД. Следва преход на концептуално ниво: разстрелял, защото НКВД е елемент на «кървавия сталински режим», а цялата история е проявление на тоталитаризма, и го илюстрира; тук замазват очи с образ («кървав сталински режим») и с концепцията «тоталитаризъм», при това самият термин е длъжен да подтикне обекта на информационната агресия към уравняване на «сталинизма» и «хитлеризма».

Въобще, нужно е да се отбележи, че образите в психоисторическата война са изключително важни: може да се действа на информационно ниво, в стил Сванидзе, а може и на образно-концептуално, в дух Гелман.

И накрая метафизика: тоталитаризъмът произлиза от парадигмата на руската история, от целия опит на руската история, нейния смисъл, които, следователно, подлежат на смислово изменение. Не напразно един от главните бесове на горбачовщината, надзираващ иззад океана, говореше, че с Перестройката те разрушават не само СССР и комунизъмът, но и хилядолетният модел на руската история. Ето това е и действие на организационното оружие, при това приложението на което във «физическата сфера» предшестваше приложението в метафизиката.

Целта на психоисторическата война е да разруши организацията на психосферата на противника, блокирайки го на лъжлив информационен поток, внедрявайки свои концепции за неговата самота в пространството и, главно, във времето, и лишавайки го от собствен смисъл и налагайки чужд — разрушителен и парализиращ волята за борба. Най-важното направление на психоисторическата война е историята. Битката за историята — това всъщност е главната битка на организационната война в психосферата, защото тя подрива последната наведнаж по няколко направления, включая психоудари по историческата памет (най-важните събития, най-значимите и знакови фигури — оттук и поливане с кал на нашата Победа, воинската слава, конкретни лица, преди всичко Сталин, схемата «мита за Гагарин» и т.п.), по идентичност, по традиционни за дадената цивилизация ценности.

В близките пет години ни чакат немалко кръгли дати от руската и световна история:

2014 г. — 100 години от началото на Първата световна война;

2015 г. — 200 години от края на наполеоновските войни и установяване на «Виенската система»;

2016 г. — 25 години от разрушаването на СССР;

2017 г. — 100 години от Октомврийската революция;

2018 г. — 100 години от началото на Гражданската война в Русия и 200 години от рождението на Маркс.

Можем да не се съмняваме, че по повод всички тези дати и стоящите зад тях събития против Русия ще се разгърне истинска психоисторическа война. Напълно е възможно да се допусне например издаването на многотомник, посветен на темата «Русия: световната война и революцията». Целта — да се докаже, че Русия не е играла значителна роля във войната. Финансирането ще дойде от западните «научни» фондове. 90% от авторите са западни учени, 10% — представители на «компрадорската наука» от РФ, «деца на грантовете», главно тесни специалисти, без претенции за голям наратив и обобщения (това е монопол на хазяите-грантодатели). А ще «освятят» всичко това редколегия от титуловани околонаучни чиновници, които не се гнусят да приемат награди от чуждестранните власти за защита на техните интереси в нашата наука. Същото може да допуснем и по повод разрушаването на СССР.

Морал: не трябва да се чака, докато противникът нанесе удар — нужно е да бием първи. Нужни са ни свои работи по история на указаните събития, по история на Русия и — обезателно — по история на Запада, с когото и в полза на когото сравняват Русия. При това в хода на сравнението у Русия се подчертава негативът, или просто и се приписва нещо не съществуващо в реалността, а у Западът се ретушират тъмните петна. Въобще нужно е да се каже, че умението да се налага "табу" на неприятните за Запада теми и грозните, престъпни страници от неговата история е характерна черта на западната култура, в това число и научната. Не можем да не се съгласим с английският историк Д. Ливен, който в работата си «Империя: Руската империя и нейните съперници» (английско издание — 2000 г.) отбелязва, че в съвременната сравнителна история и политология господства превърната в догма «странна версия на англо-американското самопоздравление-самовъзхваление (self-congratulation), написана в немски маниер».

Западът, преди всичко неговото англосаксонско ядро е превърнал себе си, своето уникално историческо «аз» в универсално мерило, в съответствие с което се оценява всичко останало. Англосаксите са свободни, подобно на «Краля» и «Херцога» от «Приключенията на Хъкълбери Фин», да правят всички възможни трикове.

Нашата задача и задължение да не се ловим на тях и налагаме своята линия, преди всичко в психосферата. А затова сме длъжни да пишем не само своята история, но и историята на Запада (и Изтока разбира се) без ретуш. Необходима ни е систематическа, настъпателна и стратегически проверена работа в сферата на «боевете за историята» (Л. Февр), за нашето минало. Това е необходимо условие за победата в битката за бъдещето.

Коментар: Текущото положение в България не предполага подобен сценарии, макар елементи на описаното от Андрей Фурсов да наблюдаваме ежедневно. Разликата е в етапа, на който се намира българското общество и обществено съзнание в сравнение с руското, който етап бих определил като пост-военен. България вече е загубила сражението в психологическата война, и цел на Западът в днешно време е единствено поддържането и в устойчиво "зомбирано" състояние, като не се допуска появата, развитието и укрепването на национално самосъзнание и затърдяване на българските култура и традиции, и замяната им, там, където те все още мъждукат с чужди. Причина за това е разликата в ресурсния потенциал на България и Русия, като сравнението е твърдо в полза на последната. Шанс за българското общество и за страната като цяло е да използва опитът на руската интелигенция за противостоене на западното влияние, което води до разрушаващи последици, застрашаващи съществуването на българския народ.