В авторитетните световни справочници, включително и в издавания ежегодно от издателстото на "New York Times" статистически бестселър "Световен алманах" България биваше представяна като аграрна страна. Но тази икономическа характеристика отдавна принадлежи към историята.
Днес населението на най-бедната европейска държва се изхранва с вносни земеделски продукти. Годишната консумация на месо, съгласно нормите за България, е 650 000 тона. А в българските ферми се произвеждат всичко на всичко 220 000 тона. Безпристрастната статистика е най-убедителния свидетел за окаяното състояние на западналото българско селско стопанство. През 1982 г. в страната са добити 10.2 милиона тона зърно. Тази година – рекордна за последните осем – общият добив е 4.7 милиона тона. България беше сред водещите в света износители на дребен рогат добитък. Изнасяхме около между 1 и 1.3 милиона агнета годишно. А сега земеделският министър Димитър Греков успокоява обеднелите и безпомощни фермери с идея за изготвяне на планове и програми за съживяване на овцевъдството и за износ на български агнета за Катар. За упадъка на животновъдството говорят много и убедителни факти като следните, например: през 1990 г. броят на овцете в България е бил около 11 милиона, а миналата година те са едва 1.4 милиона. Едрият добитък в през 1990 г. е бил 2 350 000 на брой, а сeга е 568 000. За последните 23 години броят на свинете е намалял 7 пъти, а на птиците - 2 пъти. За състоянието на животновъдството в някога развитата аграрна страна с елитни говедовъдни стопанства, говори и една справка на Еростат за млеконадоя в отделните страни на ЕС. В България кравите дават два пъти по-малко мляко отколкото в западнопейските и скандинавските страни където млеконадоят достига 8000 литра годишно. Както може и да се очаква България е на последно място по брой на животните в едно стопанство - средно 5. За сравненние най-голям брой говеда в една ферма има в Дания – средно 140.
Представям
тази подробна и многозначителна статистическа справка за илюстрация на
катастрофалното състояние, в което е нашето животновъднство, първият по
значение отрасъл на селското стопанство, който дава 53 процента от
общата земеделска продукция. Българските фермери напоследък са силно
обезпокоени, тъй като банките отказват да ги кредитират и те не могат да
закупят достатъчно фуражи за зимата. Финансовите институции искат
гаранции от Министерството на земеделието и храните, каквито досега не
са получили. Според Бойко Синапов, председател на Асоциация на
животновъдите, централите на чуждите банки са издали директива до своите
клонове в България да не отпускат средства за този зпаднал бизннес
поради несигурната политическа обстановка в страната. Миналата година по
това време фермерите получиха субсидии по европейските програми. Тази
година те вече губят надежди за някаква помощ от държавата.
Тези
дни животновъди заплашиха, че ще блокират пътища и магистрали, ако в
срок от 30 дни правителството не изпълни исканията им за отпускане на
нисколихвени и с петгодишен гратисен период държавни кредити и облекчено
преминаване на ферми, мандри и преработвателни предприятия на
животинска продукция в по-висока категория. Едната от причините за това
ултимативно искане е сушата, която затруднява фермерите да изплащат
досегашните си дългове и поради невъзможността да покрият изискванията
за най-висока категория – онези които са я получили могат да изнасят в
чужбина продукцията си.
Причините за незапомнения срив в
българското животновъдство са много. Но една от най-важните е, че то бе
лишено от субсидии. А в цяла Европа животновъдството е субсидирано –
най-голямото перо в разходите на Европейския съюз е за общата аграрна
политика. В България помощите на глава добитък са двойно по-малки
отколко в найните по-стари европейски партньори. Това е и главната
причина за готвения национален протест на животновъдите, който се очаква
в края на месеца. Тогава по жълтите плочки в центъра на София ще
дефилират не сърдити и недоволни млади хора, а мършави крави и жалки
блеещи овчици. Протестите от всякакъв род в България продължават ...
Петър Бочуков
Петър Бочуков
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.