Wednesday, September 18, 2013

Америка е напълно дискредитирана

Източник: http://telegrafist.org/2013/09/17/87470/
Оргинал: http://www.paulcraigroberts.org/2013/08/30/america-totally-discredited-paul-craig-roberts/
 
Визитна картичка: Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) – баща на «рейганомиката», кавалер на Ордена на Почетния легион, влиятелен републиканец, бивш помощник по икономическа политика на министъра на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън (1981-1982). В днешно време старши научен сътрудник на Хувъровския Институт (англ. Hoover Institution), известен публицист, автор на постоянна колонка във вестник «The Washington Times».

Глупака президент Обама и идиота държавен секретар Кери доведоха правителството на Съединените Щати до най-лошото дипломатическо поражение в историята и унищожиха доверието към канцелярията на президента, държавния департамент и цялата изпълнителна власт. Всички те изглеждат сега като колекция третосортни лъжци.

Опиянени с надменност от миналите успехи на лъжите и измамите, използвани при унищожението на Ирак и Либия , Обама мислеше, че САЩ като “свръхдържава”,”изключителна” и “необходима” страна, може да използва подобно нещо и този път, в Сирия.

Но останалият свят се научи да избягва Вашингтонската военна треска, когато няма никакви доказателства. Глупавия Обама бе избутан на самия край от некомпетентният и ненадежден съветник по национална безопасност Сюзан Райс, и купчинка неоконсерватори, които я поддържат, а британският парламент отсече клона.

Какъв глупак ще се поставя в подобно уязвимо положение?

Сега Обама остана сам, изолиран, опитващ се да изтегли своите заплахи да атакува без чието и да било разрешение, било то на ООН, било на НАТО или Конгреса, които той проигнорира - кого - една суверенна страна. По Нюрнбергските стандарти военната агресия е военно престъпление. Вашингтон до днес маскираше своите военни престъпления, утвърждавайки ги в ООН или НАТО. Но независимо от тези “съгласувания”, те си остават военни престъпления.

Но неговия съветник по национална безопасност и неоконсерваторите – подпалвачи на войни му говореха, че той е длъжен да докаже, че е Истински Мъж, който може сам да върши военни престъпления без дирижирано прикритие от страна на ООН или НАТО или страхливия Конгрес. Това зависи само от Обама, настояваха те през цялото време, да зададе тон, че президентът на Съединените Щати е над всякакъв закон. Той, и само той е “решаващият”, той е Цезар, който определя какво е допустимо. Цезар от “единствената свръхдържава” е длъжен сега да утвърди своята власт над всички закони или Вашингтонската хегемония в света е загубена.

Както вече отбелязвах в предишната статия днес, ако Обама тръгне днес сам, то той ще бъде преследван на протежение целия си живот като военен престъпник и никога няма да смее да напусне САЩ. И действително, настъпващия икономически колапс има такива измерения, че може така да измени властта и отношението към Съединените Щати, че Обама да бъде привлечен към отговорност за своите военни престъпления.

Независимо от всичко друго, правителството на САЩ вече загуби своя авторитет във цял свят и никога няма да може да го върне, ако режимите на Буш и Обама не бъдат арестувани и предадени на съд за своите военни престъпления. (Нищо чудно, че напоследък се увеличава търсенето на материали по Нюрнбергският процес от върхушките в Западните страни - бел.пр.)

Унищожението на доверието към САЩ от Обама обаче излиза далеч зад рамките на дипломацията. Напълно вероятно тази есен или зимата, и почти със сигурност през 2014 година САЩ ще се сблъска с тежка икономическа криза.

Дългосрочното злоупотребление с ролята на резервна валута на долара от Федералната резервна система и Съкровищницата на САЩ, които  безкрайно продуцираха нови дългове и печатаха долари, за да ги финансират, намиращото се в центъра на внимание на икономическата политика спасение на “банки твърде големи, за да рухнат”, независимо от неблагоприятното въздействие на тези действия на вътрешната и световна икономика, на притежателите на съкровищни бонове от американския дълг, очакващите политическа криза на нерешения дефицит и лимит на тавана на държавния дълг, които ще приветстват връшането на Конгреса във Вашингтон през септември, рушащия се пазар на работни места и потъващата икономика – всичко това заедно представлява за правителството във Вашингтон накуп с кризата такъв крах, който е твърде голям за наличния интелект, знания и мъжество, за да има шанс за справяне с тях.

Когато гражданите попаднат в бурята, некомпетентната и корумпирана Федерална резервна система, и некомпетентната и корумпирана Съкровищница на САЩ няма да имат по-голямо доверие, отколкото Обама и Джон Кери днес.

Останалия свят, особено марионетните държави в НАТО, ще издевателстват над Вашингтон, изпитвайки огромно удоволствие от дискомфорта на “единствената в света свръхдържава”, която от момента на разпада на СССР, работеше само над формирането на собственото си високомерие.

Светът не възнамерява да спасява Вашингтон, който в днешно време е повсеместно ненавиждан с неговите валутни суапове, големи кредити и чуждестранна помощ. Американците са длъжни да се готвят да заплатят висока цена за своята небрежност, невнимателност, безгрижие и невежествена вяра, че нищо не може да тръгне на зле и всичко, което се случва е временно.

Две десетилетия работните места напускат САЩ отивайки в периферията, заемайки работната сила на третия свят с ниско заплащане за местните неконкурирани услуги, работна сила съпоставима с Индия преди 40 години. “Единствената свръхдържава в света” вече страда – благосъстоянието и преживяването на значителна част от населението зависи от правителството. Тъй като икономиката запада, възможностите на правителството по удовлетворение на растящите потребности за преживяване намаляват. Богатите ще изискват бедните да бъдат принесени в жертва в техни интереси. А политическите партии ще следват този призив.

Това ли е причината за това, че Националната Безопастност (DHS - Department of Homeland Security) – учреждение подобно на нацистското гестапо, в днешно време разполага с все по-разрастващи се военизирани сили снабдени с танкове, безпилотни летателни аппарати, и милиарди патрони?

Колко време ще измине, преди американските граждани да излязат на улиците против “своето” правителство, както това често се случва у близките съюзници на Вашингтон в Египет, Турция, Бахрейн?

Американците пренебрегнаха изискванията на свободата. Американците са така патриотични и така вярват в това, че всичко което е длъжно да направи правителството е да се загърне с флаг, а народът или мнозинството от него счита, че лъжещото правителство може да продължава да говори. И доверчивите хора ще защитават лъжата на правителството до смърт, всъщност, до гибелта на целия свят.

Ако американците продължат да вярват в лъжите на правителството, те нямат бъдеще. Ако погледнем истината в очите, то американците вече загубиха реално бъдещето си. Неоконсервативният “американски век” завърши, преди да започне.

Обновление: Аз чух от образовани и знаещи приятели, что проститутките от СМИ във вечерните новини вече бият барабаните на война. Това показва, какви платени курви са американските медии и тяхното пълно изключване от реалността. Всеки, който губи време с американските СМИ е идиот с промит мозък, и е опасност за човечеството.

Обновление направено вечерта на 30 август в 8:52: нима този идиот от Белия Дом ще стане жертва на собственото си небрежно президентско распореждане?

Нима той няма никого, който да му подскаже, как да избегне дилемата, пред която го поставиха идиотският държавен секретар и съветникът по национална безопасност? Някой трябва да подскаже на Глупака от Белия Дом да каже, че той приема заключението на световното съобщество, че няма достаточно доказателства за военно нападение срещу Сирия и убийства на още по-голямо количество хора, отколкото бе убито в предполагаемата, но не доказана, химическа атака, и че той чака нови и по-убедителни доказателства.

Да помага Бог на глупака и на нещастната страна, която той представлява!

No comments:

Post a Comment

Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.