Рано или късно някой бе длъжен да каже това на глас. Експертите чакаха вече пет години, съгласявайки се на това, че да озвучи неизбежното европейските елити ще доверят някому от монарсите, статусът на които не застрашават издигания и падания на народния гняв, но не старите, а някой от младите, още не наскучали на поданиците.
Так и стана.
Ако се беше поминал не дай Боже, Негово Величество Хуан Карлос, и «черна вест» би трябвало да стане принц Филип. Отивайки в историята леди Лилибет, и тези роля би била изиграна от крал Карл III или (както вече там решат) Вилхелм V. Но така се обърнаха нещата, че в оставка излезе кралица Беатрикс, — и ролята на «глашатай на беда» се падна на нейния син.
Накратко казано, преди няколко дни Вилхелм-Александър, свеж, с огън, със страст крал на Нидерландите, съобщи на поданиците — но, фактически, на всички обитатели на Стария Континент — за края на държавността на «всеобщо благосъстояние».
«Социалната държава на ХХ век вече не съществува», — публично заяви Негово Величество, обяснявайки след това, че настъпва епоха на participation society, тоест «общество на активно участие». Тоест закон на джунглата, където всеки предстои да вземе на себе си отговорност за своето собствено бъдеще и бъдещето на семейството, без да се надява, както по-рано, на помощ от грижливата държава, в първа сметка в областта на медицинското обслужване, пенсионно осигуряване, младежки гаранции и пособия по безработица.
По мнение на най-сериозните експерти, това означава край на «красивата приказка»за общество на всеобщо процъвтяване, сега плавно преминаваща в нов (по-скоро стар и добре забравен) стадии, когато за всеки предстои «да се бори за оцеляване с всички законни средства», и такава перспектива сериозно тревожи всички. Както аналитиците с «близък прицел», така и специалистите, рискуващи да гледат по-далеч, от стъпка-две напред.
«Закономерностите на икономическо развитие, — разсъждава Пол Елси, един от водещите футуролози на Великобритания, — не позволяват на Европа да се върнв в старите добри времена, но в новите условия ние сме длъжни да бъдем готови към отказ на обществото от високи морални ценности, с които всички заслужено се гордеем». На британеца приглася Хорст Вилке, негов немски колега: «Несъмнено, отказът от принципите за социална поддръжка на нуждаещите се, както и плавно да се осъществява, щв стане сериозна угроза за социалния мир и правилата на взаимна търпимост».
Да наречем нещата с техните имена: «цивилизования» свят встъпва в отдавна забравен период, когато ни за «заслужен отдих», ни за «образование за всички желаещи», ни за гарантирано трудоустройство и пособия по безработица никой още не е и мечтал, в период на борба всички със всички за живот и на държавите — против звереещите от безнадеждност общества.
Накратко казано, в пълно съответствие с максимата «нищо не е вечно под луната», великата епоха се оказа поредния призрак, един от многото, бродещи по Европа, наляво и надясно раздавайки аванси. Приказката, примамваща половин свят, свърши, а какво има напред — никой не знае.
Но очевидно нищо хубаво.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.