Безрадостна старост в бедна държава

Източник: http://bulgarian.ruvr.ru/2013_09_16/Bezradostna-starost-v-bedna-drzhava-4058/

Фото: РИА Новости

Националният осигурителен институт, след обстоен анализ за финансовото си състояние, извести неотдавна, че на критично ниско ниво са възможностите му да изпълни задълженията си към пенсионерите и че стабилността на пенсионната система е сериозно застрашена...

Демографският срив и икономическата криза, смятат експерти от профсъюзните централи, налагат спешна реформа на цялата система по която се осигуряват парите за старини. И засега единственият рационален изход, според тях, е увеличаването на възрастта за пенсиониране, нещо което характеризираше политиката на ГЕРБ и се отхвърля от сегашното правителство. Премиерът Орешарски се аргументира с факта, че че у нас продължителността на живота и времето за получаване на пенсия са под европейските показатели. Освен това младежката безработица е много висока. „Всяко по-нататъшно увеличаване на пенсионната възраст, е натиск върху младежката заетост от една страна. От друга страна продължителността на живот у нас е по-ниска от средноевропейските стойности. Но при всички случаи мярката ще бъде временна", каза Орешарски.

Днес гръбнакът на солидарната пенсионна система – работещите българи между 30 и 40 години, са 1.2 милиона - повече на брой от предшестващите и следващите ги възрастови групи. Което означава, че с осигуровките си те плащат пенсиите на своите родители. А когато днешните активни българи в младежка и средна възраст се пенсионират, системата ще трябва да бъде финансирана от сегашните тийнейджъри (10-20-годишните), които днес наброяват всичко на всичко около 700 хиляди. При това една значителна част от тях са необразовани.

Перспективата е такава, че ако възрастта за пенсиониране не бъде вдигната с още няколко години, драстично ще бъде намалена пропорцията между работещи и пенсионери. Според анализа на Националния осигурителен институт намаляването на работната сила и увеличаването дела на пенсионерите, които в момента са 2.2 милиона, както и недостатъчната събираемост на осигурителните приходи при значителна – над 35 процента скрита икономика, способността на системата със собствени приходи да покрива поетите ангажименти към пенсионерите е на критично ниво. Общият брой на работещите е 2 855 000 души. Те издържат всички пенсионери, които ги доближават по брой.

Смущаващ е и тревожният факт, че 30 процента от пенсионерите получават до 200 лева, което е под официалния праг на бедността - 241 лева. При това пенсиите се обезценяват втора поредна година, въпреки двете символични увеличения с 10 лева - на вдовишката добавка от 1 януари и на минималната пенсия от 1 юни. От 1 април миналата година пък бяха увеличени всичко пенсии и средният месечен размер на парите за старост нарасна с 2 процента и достига твърде скромните за нормален живот 271 лв. (266 лв. година по-рано). Реално обаче стойността на пенсиите е намаляла с 0.8 процента поради миналогодишната 3-процентна инфлация.

Досега, вече 23-години от началото на прехода, държавата не е намерила решение и на още един важен проблем. Преобладаващата част от работещите българи излизат в пенсия значително по-рано от определената от закона възраст, която в момента е 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете упражнявали трета. категория труд. Системата обаче позволява да се намират “вратички” и да се заобикаля закона. Поради тази причина средната възраст на пенсиониралите се през миналата година е 56.2 години. Много по-рано се пенсионират също служилите в армията и полицията – за 2012 г. тяхната средна пенсионна възраст е 49.7 години. При това положение очевидно не е далеч времето в което Националният осигурителен институт ще фалира, а държавата, изпаднала в безисходица, ще бъде принудена да намали и без друго оскъдните пари за старост.

Петър Бочуков