Оранжева революция. Инструкция по анихиляция.

Източник: http://topwar.ru/33319-oranzhevaya-revolyuciya-instrukciya-po-annigilyacii.html

Признатият идеолог по Оранжеви революции Джин Шарп получи докторска степен по философия за труда «Ненасилствени методи за сваляне на режимите» (1964). По същността си това е сборник методи по политически, икономически и граждански саботаж, които може да се исползват против всяка страна, ненасилствено довеждайки я до дестабилизация и междоусобици, и с това давайки повод за защита в нея на «правата на човека», световната демокрация, дори до "хуманитарна" интервенция от страна на САЩ.

Затова по-правилно би било да наречем Шарп доктор по идеологически диверсии, и приемник на Лев Троцки, последовател на когото Шарп е бил в младостта си, и видимо творчески е преработил неговата световна «перманентна революция». Тесните връзки на Шарп с RAND Corporation и Националният фонд за демокрация (САЩ), възглавляем от сенатор Дж. Маккейн, любител на нанасяне на ракетно-бомбови удари в името на демокрацията, обещават много открития на своите изследователи.

Разработената от Шарп методика по разработка и експлуатация на Оранжеви революций «От диктатура към демокрация» – това е обикновена инструкция, тоест информационна програма, инициираща и поддържаща деструктивните процеси в атакуемата страна, но използваща при това стихийни процеси в нея, опираща се на специално сфабрикувани и поддържани от средствата за масова информация (СМИ) митове.
Но това, което има изкуствено происхождение, може да бъде и анихилирано (унищожено) от контрапрограма, специално разработана за тази цел. По принцип по същия начин, както това се прави в програмирането. «Болотните» събития в Русия и «свидетелите на Навални» на последните московски избори говорят за това, че разработка на програма по анихилация на оранжева програма е станала насъщна необходимост.

Да разработи такава анихилационна програма, вероятно е в силата на учреждение, аналогично на шарповският Институт Алберт Айнщайн. Например, Институт Михаил Ломоносов. Но защо да не опитаме да я напишем, помнейки за научния метод на проби и грешки, в качеството на опитен образец? Който може по-късно да се уточнява и допълня. Да я представим тезисно, в кратък вид, тоест без разгърнати доказателства, които може да се представят в бъдеще по необходимост.

Очевидно е, че на първо време трябва да бъдат разобличени главните митове, на които се опира оранжевата програма, тоест необходимо еработа върху идеологията на анихиляционната програма.

Мит за «демократичността» на Оранжевата революция. Това не е демократическа революция, тоест довеждаща до властта «народа», такива революции в природата няма, народът в революциите винаги, както показва историята, се оказва крайният «жертвен козел». Народни биват въстанията, които запалват революциите. Що за революция имаме тогава?

Оранжевата революция – това е демагогска революция, или революция на демагозите («водещите народа» – древ. гръц.), това е охлократия – власт на тълпата под влияние и управление на демагозите, на които се удава да «оседлаят» тълпата за известно време, обикновено незначително. Относително близки примери за демагози: Керенски, Саакашвили, Ющенко и Елцин – всички те бързо излетяха, и паднаха в очите на своя «електорат», тоест тълпата. Философите от Античността, от Платон до Аристотел са писали много за демокрацията като власт на демагозите, техните трудове са актуални и днес, затова се премълчават от съвременните демагози. Затова и те трябва да бъдат извадени на светло.

Непременно условие за такава революция е наличието на личност на ярък демагог – харизматичен, амбициозен, безпринципен, продажен, по волята на обстоятелствата, и благодарение на поддръжката на заинтересувани лица, сумял да възглави тълпата, тоест «народният протест». Затова и него се стараят едва ли не да обожествяват, следвайки инструкциите на Шарп, и затова не бива да има стеснение да бъде разобличаван.

Мит за «народа», правещ революцията. Народът във високият смисъл на думата, исторически, се формира от вяра, традиции, съответното им мирозрение, историческа сътба, общи свещенни ценности и символи. В народът не е възможно да се вложи революционна програма по преобръщане на всичко това.

Такава програма може да се вложи в хора с разкъсани исторически, общественни връзки, атомизирана част от обществото, която става в този случай тълпа или електорат, с внедрени от демагозите специални «нови идеи». А още – «авангард на революцията» или «прогресивна част от обществото»; те са «движеща сила» на революцията, а съвсем не народът. Днес това например са «хамстерите», «козлите» и кретивите на Навални, те и сами не се отнасят към народя, и се поставят над народа. (Както и "умните, интелигентните и красивите" - бел.пр.)

Но те не се обиждат, коато вождът ги нарича «хамстери», макар това да говори за истинското отношение към тях от Навални. Също така това говори и за нивото на интелектът им: на Навални е позволено всичко по отношение към тях, защото той е «светец». Това е нивото на секта, която изключва критическото мислене на човека. (Тук е интересно да направим сравнение с "умните, интелигентните и красивите". Тук играта е по-тънка, като трябва да се отбележи и факта, че тълпата УИК също така не излъчи и лидер. Това може да се тълкува като липса на необходимост от такъв, тъй като УИК не са оранжева революция в чист вид. Те нямат за цел дестабилизация на страната и смяна на формата на управление, а само смяна на правителството. Спечелилата изборите партия ГЕРБ отказала се/нежелаеща/не успяла да състави правителство оказва натиск върху съставеното, без при това да се афишира като ръководител на протестите. Нови избори биха и позволили да измени минимално, но достатъчно състава на Народното събрание и постигне крайната цел.)

Новопосветените «сектанти» леко възприемат простата, емоционална програма на демагога, която по принцип е винаги една и съща: Аз съм най-добрия, спасител, борец за всьо и вся, вярвайте ми, а тези, които ми противостоят, или просто не ми вярват – анатема!

Естествен фундамент на Оранжева революция са стихийните и конфликтни обществени процеси, в тях тя черпи «енергетика на протеста». Във всяко общество има социални и икономически проблеми, престъпност, корупция и просто глупост човешка. Демагогът обещава всички тези бързо да «реши», и самата необятност на такава програма е главният признак на демагога. Раздуване на всички проблеми по метода на саботаж на Шарп, и поливане с кал на всички, които действително се опитват да ги решат е основната стратегия на демагога.

Във всяко общество винаги има също маргинали (до 10% по статистика): голтаци и полуголтаци, анархисти по призвание, и хомосексуалисти, които искат празник за себе си «тук и сега», а също и свобода «културно да се разлагат» за другите, защото сам е скучно; неудачници, озлобени на цял свят, и просто мизантропи (човеконенавистници) по рождение. При това те са във всички слоеве на обществото, от бездомници до артисти, журналисти и пацифисти.

Това е благодатна среда за закваска на Оранжева революция, стига само да се създаде за маргиналите условия за лична безопасност и да се заплати за участие в «праздника на непослушание». Затова изискването за «свобода» и «защита на правата» на всякакъв род "меншинства" е първото изискване при оранжева «демократизация» на  обществото. Оттук, изискването за свобода на изразяване на мнението за цялото общество леко ще свие анархическите щения на неговата маргинална част.

Инструкция: 5 стъпки за анихиляция. За удобство по прилагане «ненасилствената» програма на държавен преврат е сведена до пет стъпки, ще последваме този пример.
1.«Кукичката за революция» - използване (провокиране) на някакъв скандал за справедливо обществено възмущение. Скандали в обществото се случват постоянно, в краен случай винаги има някакви избори. (Идеален повод за скандал бе назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. До такава степен идеален, че извиква подозрението, че назначението бе направено с единствена цел да провокира скандала.) Тази стъпка изглежда най-важна: ако бъде неутрализирана осталналите губят смисъл. Затова тук ще се спрем по-подробно.

В качество на такава «кукичка» нашите белолентовци използваха президентските избори в Русия през 2012 г. Почва за нея създават НПО по развитие на демокрацията с чуждестранно финансиране. С тяхна помощ се създава «гражданско общество», или гражданска «мрежа», разкъсваща традиционните обществени връзки, и внедряваща неорганични за страната «нови прогресивни идеи» (последната новост – хомосексуалност). С това те създават паство за «новите лидери» на обществото, а паралелно обучават бъдещите демагози. Всички оранжеви лидери, като правило, минават стажировка в университетите на САЩ, и Навални също е в това число.

Организациите, или движенията на съвременните демагози се строят по мрежови принцип, напомнящ обикновена мрежева комерсиална компания, от типа Avon. Ако такава комерсиална компания продава на обществото своя винаги «изключителен» по качество продукт (например парфюмерия), то политическата мрежева компания «продава» своя най-добър в страната лидер, например Навални, явяващ се на свой ред еманация на най-добрият в света американски модел на демокрация.

Мнозина редови участници в мрежата искренно вярват в изключителните свойства на своята «стока» - в «американската демокрация», която по «вълшебен» начин може да реши проблемите на всяка страня. Затова не са им интересни реалните обществени проблеми и програми; на сложните въпроси те отговарят с баналности от рода на необходимост от всеобща честност, и повишение ефективността на управлението.

Всички участници на «мрежата» са пряко заинтересовани в продажбата на «продукта» на компанията, те имат от това реални дивиденти, затова и не възприемат критика по свой адрес, агресивни са в налагането на своята «стока» на обществото. Религиоведите отнасят комерсиалните «мрежи» към тоталитарните секти, в още по-голяма степен това се отнася към политическите мрежеви компании. Мнжество наблюдатели отбелязват тези сектантски истерически черти, и наричат нашите болотни революционери «свидетели на Навални». С пълно за това основание.

Средство за анихиляция тук е настойчивото разобличение на фалшивите «продукти на мрежата», демагозите, създаване на традиционалистическа контрамрежа за координация на контрапропагандистска работа, издигане на алтернативни «мрежи» лозунги и харизматични лидери. Общата терапия е пропаганда на отечествената култура, история, включая политическите съставни.

2. «Разпалване» - «бойните хамстери и козли» излизат на улицата и създават постоянно действащ митинг. Безопасността на участниците на митинга се осигурява с вербовка на «агенти на влияние» в силовите структури и правителството. Ако Оранжевата революция е дошла до «разпалване», то не остава друго, освен да се оказва пряко противодействие на «бойните хамстери и козли», да се търси поддръжка в същите силови структури, да се мобилизоират патриотическите сили, и да се извеждат на улицата. На този етап се удаде да се спре «болотната» белолентова революция от пролетта на 2012 г, когато в противовес на Болотният митинг бе организиран митинг на Поклонна гора. На революционерите също така не се удаде да разцепят путинското правителство.

3. «Захват на улицата» от прочее «хамстери», «козли», «креакла» и маргинали, създаване на атмосфера на истерия чрез дружеските СМИ за дезориентация на обществото, разпространение на анархия във цялото общество и други опозиционни сили. За въвличане на последните се издига искане за отставка на властта. Ярък пример на такъв «захват» е Оранжевата революция в Украйна. В този момент правителството още може да "измъкне" ситуацията, да въведе извънредно положение, ако в обществото има значителни сили, разбиращи същността на произходящото. В Украйна и правителството, и обществото на този стадии на революция бяха вече разцепени и парализирани.

4.«Сакрална жертва», реална или подставена, за обвинение «властта» в безчовечност, и обявление «извън закона».

5.Провеждане на избори, при необходимост фалшификация, за това те отрано се обявляват за нечестни от страна на «безчовечната власт» – това е формален, «законен» повод за захват на властта от демагогът. Последните два пункта действат автоматически, да им се препятства по законен път вече е невъзможно, като в шахмата: неизбежен мат в два хода.

Остава последното средство: да се отговори на държавния оранжев преврат с друг преврат. За това трябва да се намери, като минимум, силен лидер, не отстъпващ на оранжевия демагог. Египетската «пролет»,нейният  революционен президент Мурси и укротителят генерал Ал-Сиси могат да служат в качеството на пример.

Накрая, радикално лечение на Оранжева революция се постига с най-новото индийско лекарство. Правителството на Индия забрани неотдавна дейността на всички НПО с чуждестранно финансиране, след като те се опитаха да осъществят «разпалване». В Индии има твърде много проблеми, затова и церемониите и толерантността са по-малко. Руският закон за НПО засега сеосмели да ги нарече «чуждестранни агенти»…

Автор Виктор Каменев

 Коментари на читатели:

- Такива предпоставки (за недоволство) има винаги и ще има навсякъде. Даже слънчицето не на всички еднакво ярко свети. За едни твърде жарко, за други - недостатъчно ярко.

А въобще, ИМХО, статията е безполезна.
Първо, защото "лекарство" от "оранжеви революции" вече е измислено. При това отдавна и названието му е Тянанмън.

Второ, да се предотврати оранжева революция е невъзможно по принцип, тя може само да се изреже, като раков тумор. Защото във всяка държава има свои проблеми. Но даже ако властта излиза от кожата си, за да се понрави на народа, както това правеше Кадафи, то винаги може да се измисли някакъв "Химкински лес" или "парк Гези". И това защото замислящи "революциите" са не гражданите на страната, а професионални провокатори и "петата колона", обучена от чуждестранни специалисти. На тях им е абсолютно все едно, че народът може "да му тече мас от крачолите". Главно е, че са им платили за протест и те ще го направят. А после ще се прилепят местните удари-чела, които няма какво да правят, бандюги, които по време на кипежа по-лесно крадат и грабат. И ето че се получил "Майдан". И да се реши този въпрос може само така, както направиха китайците.

- Сумарно на "революции" на розите в Грузия и лалетата в Киргизия фондът на Сорос похарчи $150 млн. Дребни разходи. Две години и по 75 млн на страна. Някой, събудете СВР!!! Нещо с Украйна трябва да се предприема!