Спектакълът под название «Преразглеждане тавана на държавния дълг на САЩ»

Валентин КАТАСОНОВ

Завърши поредният акт от спектакъла под название «Преразглеждане тавана на държавния дълг на САЩ», който се разиграва във Вашингтон вече на протежение няколко десетилетия. Почти три седмици централна тема в световните СМИ бе бюджетната криза и възможният дефолт в САЩ. Едновременно се разглеждаха два проблема: отсътствие у страната от 1 октомври на държавен бюджет и изчерпване на лимита на държавните заеми. Едва късно вечерта на 16 октомври по местно време палатата на представителите на конгреса на САЩ одобри компромисен проект на бюджета, позволяващ да се повиши тавана на държавния дълг и да се избегне по такъв начин, технически дефолт, а също да се възобнови работата на правителствените учреждения. За законопроекта гласуваха 285 конгресмени, против — 144. По-рано, на 16 октомври, този документ бе одобрен от сената. Главна идея на спектакъла: Америка може и е длъжна да нараства своите държавни заеми. Тази идея вече е овладяла масите. На хората се внушава, че друг изход от бюджетната криза няма. Тоест, ако тавана се повдигне, правителството на САЩ ще може да разпредели във страната и зад граница нова партия ценни книжа, да получи необходимите пари и за сметка на тези вливания да формира федералният бюджет. Въпросът за това, трябва или не трябва да се повишава тавана на държавния дълг, даже не се обсъжда… Всички спорове и дискусии се въртят около частни въпроси. Какъв може (е длъжен) да стане новия таван на дълга? Какво ще могат да изтъргуват републиканците в обмен на своето съгласие да повишат тавана? Не следва ли да се отмени лимита и да се нараства държавния дълг без ограничения?  Необходимостта от повишение лимита на държавния дълг признават и двете главни политически партии в Америка, за неговото незабавно преразглеждане апелираха банкерите от Уолстрийт и Лондонското Сити. Към тези призиви се присъединиха такива страни, като Китай и Япония, които в съвкупност държат американски ценни книжа на сума около 2,4 трилиона долара и се опасяват, че тези книжа ще се обезценят. Към същото призоваваше и рейтинговата агенция «Фитч», която предупреди за възможно понижение рейтинга на Америка. Към преразглеждане лимита на заеми подтикваше и Международният валутен фонд, където справедливо предполагат, че така наречения «технически дефолт» по задълженията на правителството на САЩ ще провоцира световна финансова криза.  Не много опоненти, критикуващи политиката на нарастване на държавните заеми обръщат внимание на това, че държавният дълг в последните десетилетия расте по експонента. Ако се екстраполират миналите тенденции за изменение на държавния дълг на средно- и дългосрочна перспектива, то американската икономика трябва да рухне. Дългът на страната е резултат от несбалансиран федерален бюджет. Величината на държавния дълг на САЩ във всеки момент от време е нарастваща последица от дефицити и профицити на бюджетите от всички предхождащи години. На протежение историята федералният бюджет на Америка не веднаж е приключван с дефицит. Но после са настъпвали времена на профицитни бюджети, за сметка на които се удавало да се погаси част от държавния дълг. Например, от края на 1930-те до средата на 1940-те Америка имаше големи дефицити във федералния бюджет, което бе обусловено от многократният ръст на военните разходи. Държавният дълг неуклонно нарастваше. Ако през 1930 г. той бе 16,6% ВВП, то през 1940 г. той бе вече равен на 52,4% ВВП, а през 1946 г. достигна рекордна (и засега ненадмината) планка от 121,2% ВВП. Приключването на бюджетите с профицит след окончанието на Втората световна война позволи на Америка да започне плавно снижение на относителното ниво на държавния дълг: през 1950 г. той бе равен на 94,0%, 1960г. – 56,0%, а 1970 г. – 37,6%. Америка встъпи във фаза на хронически бюджетни дефицити от края на 1960-те. Те бяха провоцирани от войната на САЩ във Виетнам и бързият ръст на военни разходи. С идването в Белият дом на президента Р. Рейгън Вашингтон провъзгласи нова икономическа политика, която по-късно започнаха да наричат «рейгъномика». Важен елемент на тази политика стана точно ръстът на държавния дълг. Ако през 1980 г. държавният дълг на САЩ бе равен на 909 млрд., то през 1990 г. той достигна 3206 млрд., т.е. увеличи се 3,5 пъти. В относителна стойност държавният дълг в този период се увеличи от 33,4% до 55,9% ВВП. Някои добросъвестни американски икономисти обърнаха внимание на това, че в същото време в Америка наполно се прекрати икономическият ръст. Цифрите на прирост на ВВП на САЩ, показвани от официалната статистика са чист блъф. Тези цифри демонстрират не приръст на производството на стоки и услуги, а приръст на тяхното потребление. Това са стоки и услуги, които Америка придобива за сметка заимствания у други страни.  За последните 45 години Америка само четири пъти имаше бюджет с превишение на налоговите доходи над разходите. Това бяха годините на президентството на Б. Клинтън: 1998, 1999, 2000, 2001. През тези години настъпи почивка в нарастването на държавния дълг и даже някакво снижение на относителното (не абсолютното) ниво. Така например през 2000 г. той бе равен на 58,0%, а през 2001 г. – 57,4%. (Тук трябва да направя пауза. Както се вижда в постът Как САЩ разруши и разграби СССР от собственото признание на Клинтън твърде вероятно следва, че периодът на профицит по негово време се дължи на милиардните приходи от награбеното в Съветският Съюз. - бел.пр.)   Миналото десетилетие е период на ярко изразен ръст на държавния дълг. През 2001 г. в абсолютно изражение дългът състави 5,77 трлн. долара, а през 2011 г. - 15,14 трлн. долара, ръст от 2,6 пъти. В относително изражение дългът се увеличи от 57,4% до 100,0% ВВП. Американската икономика при президентите Дж. Буш-мл. и Б. Обама окончателно стана зависима от иглата на заемите, загуби стимули за развитие. През лятото на 2011 г. известна част от трезвомислещите републиканци съумя да настои тогава на това, че повишение на лимита на 2,5 трлн. долара трябва да се съпроводи със задължение на администрацията и демократите, поддържащи президента, да снизят за времето на действие на лимита сумарните разходи на федералният бюджет на същата сума. Администрацията пое, но не изпълни такова обещание, което изостри противостоянието на Капитолийският хълм през октомври тази година. Някои считат, че не само да се снизи, но даже да се замрази нивото на държавно задължняване на САЩ вече не е възможно. Но това не е така. За последните пет години ежегодният дефицит във федералния бюджет устойчиво превишаваше 1 трлн. долара. Това, грубо казано, е примерно 1/3 от разходите на федералния бюджет. Значи, ако  федералното правителство не прибягва към заеми, то за обеспечение на балансиран бюджет е необходимо да се снизят разходите примерно на 1/3. Разчетите на експерти показват, че такова съкращение е напълно възможно. При това не трябва даже да се отива до «технически дефолт».  За съжаление, алтернативни варианти на изхода на Америка от бюджетно-финансова криза не се обсъждаха нито на Капитолийският хълм, нито в американските СМИ. На специалистите тези варианти са известни: а) повишение на данъчната база на бюджета; б) съкращение на бюджетните разходи; в) покритие на дефицита на бюджета с помощта на парична емисия, организирана от Министерство на финансите (емисия на Мин-Фин билети или талони).  У большинството американски конгресмени се наблюдава много къса памет. Те даже не помнят някой закони, които бяха приети в САЩ съвсем наскоро. Преди всичко, това е Законът за балансиран бюджет и контрол за дефицита в извънредни условия, приет 1985 година. Още наречен Закон на Грем – Рудман – Холингс (Gramm – Rudman – Hollings Act). Законът ограничи приемането на актове, увеличаващи разходите и намаляващи доходите, включително до 1998 година. Впоследствие законът бе допълнен от общ закон за бюджетно съгласуване от 1993 г. Споменатият закон никой не е отменял, но за него по някаква причина днес не си спомнят.  При наличие на политическа воля президентът и конгресът на САЩ биха могли не само да замразят нивото на държавна задлъжнялост на САЩ, но даже да започнат да я снижават. Прецеденти в американската история има достатъчно. Един от тях е снижението на абсолютните размери на държавния дълг след края на Втората световна война. Още по-впечатляващ пример имаме през 30-те години на XIX век, когато президент Ендрю Джексън, ярък противник на създаването на централната банка в САЩ, влезе в историята на своята страна не само с това, че съумя да закрие съществуващата по това време централна банка, но и с това, че благодарение на решителни мерки доведе държавният дълг на САЩ до нула. Днес в Америка не често си спомнят своя легендарен президент Ендрю Джексън. Фактически национален герой на Америка той се оказа в информационна блокада. А именно историята на борбата на Ендрю Джексън против банкерите би могла да отвори очите на американците за събитията от октомври 2013 г. на Капитолийският хълм. Би станало понятно, защо се обсъждат едни варианти на изход от финансово-банковата криза и всячески се премълчават други. Отговорът е прост: защото решението, току-що прието от конгресът на САЩ е продиктувано от стопаните на Федералната резервна система. Държавният дълг е просто ефективен инструмент, с помощта на който финансовите олигарси държат под свой контрол и президента, и правителството, и «народните избранници».