J.P.Morgan Chase като предвестник на настъпващата криза

Валентин КАТАСОНОВ

Събитията в света на финансите се развиват все по-динамично. Един скандал се сменя с друг. Особено висока е концентрацията на финансови скандали в Америка. Не успя да завърши поредния акт от  безкрайният спектакъл под название «Повишение лимита на държавния дълг на САЩ», и СМИ се превключиха на скандална информация за дейността на най-крупната банка на Уолл-стрит – J.P.Morgan Chase. По величина на активите (2,3 трлн. дол.) тази банка заема второ място в света (след британската банка HSBC), поддържайки филиали и дъщерни структури в 60 страни. Както се съобщава на сайта на банката, тя обслужва всеки шести американец. През септември 2013 година завършиха съдебните и извънсъдебните разборки на банка Джи-Пи Морган Чейз (нататък за краткост – Чейз) с финансовите регулатори от САЩ и Великобритания. Изясни се, че през 2012 г банка Чейз е правила същото, което в миналото десетилетие правеше скандално известната банка Леман Бразерс. А тя, както е известно, се занимаваше главно със скриване на загубите, изкуствено завишение на печалбите, в крайна сметка с измама на клиентите, партньорите и финансовите регулатори. Сумарно трейдерите на Леман Бразерс съумяха да замаскират загуби на сума 50 млрд. долара. Преди пет години банката рухна, провоцирайки мощна вълна на финансова криза в Америка, която се разпространи по целия свят. Американските и английските финансови регулатори обвиниха Чейз в некачествен надзор на работата на своите сътрудници и в обнародване на лъжливи сведения за сделките от 2012 г. Съдебният процес над банка Чейз получи название «Делото на лондонският кит». Трейдерите от лондонското подразделение на банката натрупали 6,2 млрд. долара загуби, при това те успели да ги замаскират, завишавайки стоиността на портфейла от кредитни деривати. Мошенничеството е извършено в подразделение, което на практика е било призвано да намали рисковете на банката и да подобри контролът над депозитите. Операциите с деривати на лондонското подразделение, донесли милиардните загуби, са се извършвали с фиктивна цел хеджиране на компании от рискове. Британското подразделение на Чейз изкупило толкова голям пакет неликвидни деривати, че главният трейдер - Бруно Иксил - получил прозвището Лондонският Кит, мътещ водата на пазара. Банката по-късно призна, че лондонските трейдери са играли заради получаване на изгода, използвайки в своите операции застраховани от държавата банкови депозити. Сумарно Чейз се съгласи да изплати на пет финансови регулатора във вид на компенсации и глоби повече от 1 млрд. долара, в това число (млн. дол.): На комиссията на САЩ по ценни книжа и борси – 200; На инспекцията по контрол над финансовите организации на Британия – 220; На управлението на контролера по парично обръщение на САЩ – 300; На Федералната резервна система (ФРС) – 200; На Федералната комиссия на САЩ по търговия с фючерсни контракти – 100. Разбира се, компенсациите, глобите и съдебните разходи на банката не изглеждат огромни на фона на неговите астрономически финансови показатели (оборот, операционна и чиста печалба), но самите съдебни и несъдебни тъжби отрицателно се отразяват на рейтингите на банката, нанасяйки му трудно поддаващи се на разчет други загуби. А и официалните приходи на банката с отчет на разкритите машинаций се оказват «надути». Къде е гаранцията, че машинациите на банката се изчерпват само с историята на Лондонският Кит? Възможно реално у банката не съществуват приходи, а само загуби? Чейз е типичен представител на банковото съобщество на Уолл-стрит. Детонатор на банкова и финансова криза може да се окаже всеки обитател на Уолл-стрит, даже ако той не е под номер 1. На 17 октомври СМИ съобщиха, че Джи-Пи Морган Чейз  въвежда за своите корпоративни клиенти ограничения за теглене по сметки в брой и забрана на преводите на средства извън пределите на страната. Ръководителите на банката бяха принудени да потвърдят тази новост… Съгласно уведомленията, които банката започна да разпраща на клиентите преди около седмица, лимитът за операции с наличност за всяка сметка се установява в размер от 50 хил. долара за отчетен период, тоест за месец. Има се предвид “общата сума” на влоговете в налични пари и теглене на налични от сметките в отделенията на банката или през неговите банкомати. Обявените от банката мерки ще нанесат удар преди всичко, по малкият и среден бизнес в САЩ. За много компаний сега ще стане невъзможна някаква по-значителна покупка на акций зад граница. В главоболие ще се превърне и изплащане на заплатите на сътрудниците. Някои коментатори вече побързаха да изкажат предположение, че малкият и среден бизнес е само началото. Демек, Чейз и другите банки на Уолл-стрит скоро ще се доберат и до крупните корпораций. Причините за въвеждане на нови ограничения в уведомлението не се разясняват. В самата банка се позовават на “нови изисквания на закона” в САЩ и казват, че ще започнат да ги съблюдават “първи в страната”. Възниква въпрос: за какви «нови изисквания на закона» говори ръководството на банка Чейз? Доколкото е известно, никакви «нови изисквания на закона» по този повод в Америка няма. Някои коментатори предположиха, че Чейз вероятно е започнал да претворява в живота някакви нови законодателни изисквания по ограничение на излизането на капитал от страната. В това също  трудно може да се повярва. За това да се ограничава експортът на капитал зад граница, в САЩ до ден днешен избягваха да прилагат административни методи, практикуват се методи с косвен характер. Така например, приемането през 2010 г на закона FATCA (закон за данъчно облагане на чуждестранните сметки) може да се разглежда като средство за ограничение износа на капитал, т.к. този закон снижава привлекателността на чуждите инвестиций за американският бизнес. САЩ на протежение няколко десетилетия предприемаха опити поне някак да ограничат износът на капитал, но винаги се разглеждаха меки методи на ограничения - преди вссичко  основани на допълнително данъчно облагане на чуждите инвестиций. Аз имам две версии за случилите се събития. Първата версия е основана на този факт, че банка Чейз току-що бе подложен на сериозна «екзекуция» едновременно от страна на пет финансови регулатори. «Опарили се на млякото», банката започва да «духа на водата». Започва всячески да демонстра своята способност и желание да изполнява всички инструкции на финансовите регулатори. Всички тези документи са много обемни и крайно забъркани, те преследват най-разни цели - борба с прането на пари, предотвратяване финансирането на тероризъм, контрол над корупцията, предотвратяване на отклонения от плащането на данъци и т.н. и т.п. За това за да е в очите на финансовите регулатори безупречна, банката въобще не трябва да осъществява операции с налични пари и провежда трансгранични преводи. Не изключвам, че именно такава «ревност» в изпълнение на инструкциите и е решила да прояви банката. Может би за това, че да не допусне нови разследвания от страна на финансовите регулатори и да превключи енергията на последните на други банки. Но по-убедителна ми изглежда друга версия: банката се готви за криза. А банкова криза – това са набези на клиенти, които искат да изтеглят пари в брой. Макар Чейз и да е под  №1 на Уолл-стрит, не съм уверен, че всичко за него ще завърши добре. Историята с банка Леман Бразерс показа, чв формулата в банковия свят Too Big to Fail («Твърде голям, за да фалира») може да има изключения. Чейз отчите опитът на Кипър. Напомням, че за спасение на банките на острова ЦБ на Кипър задължи всички банки да въведат твърди ограничения за тегленето на налични чрез каси и банкомати, а също установи запрет на извод на средства от банките в задгранични сметки. Чейз може да не дочаква някакви указания отгоре, и да започва да прилага защитни мерки самостоятелно. А ако банковата криза започне, то със сигурност ще бъде използвана апробираната на Кипър схема на конфискация на банковите депозити. И така се опитва Чейз да удържи това, което после ще трябва за конфискация. Чейз тук излиза като предвестник на предстоящата банкова криза в Америка.