Евразийският съюз ще се сформира напълно към 2025 година: у болшинството бивши членове на СССР няма алтернатива освен въвличането в този проект
Евразийският реинтеграционен проект,
призван да формира единен пазар и възстанови социокултурните и стопански връзки на пространството на бившият СССР, има всички шансове да бъде
реализиран в най-близкото десетилетие. Но естественият процес на
обединение на цивилизационно и исторически близките народи ще се натъкне на
интензивно противодействие от Запад, преди всичко
информационно-психологическо, което ще доведе до забавяне на интеграционните
процеси. Защото каквито и стратегически планове да строи политическаият елит, в условия на демократическа обществена формация ключеви държавни
решения, в това число в областта на вънешната политика, приема всъщност общественото мнение във страната. Затова именно изходът от
информационната война между Русия и Западът за предпочитанията на болшинството от
населението в страните от евразийското партньорство ще предопредели обликът на
формиращия се Евразийски съюз. Немаловажни ще са и факторите на
геополитическата и макроикономическа конюнктура (както в случая с
Украйна и Молдова), а също и географският. Например, на Узбекистан ще се наложи да тръгне към сближение с ЕАС, ако всички останали републики от Средна
Азия влязат в тази организация и де-факто затворят митническо-търговски пръстен около страната. Отчитайки всичко това, може с голяма степен на
вероятност да се прогнозира, че пространството на бившият Съветски Съюз
(изключая Прибалтика) към 2025 година ще бъде интегрирано в
единна, икономически цялостна, влиятелна международна структура,
която по обем ВВП ще стане четвърта икономика на планетата.
Проектът за пресъздаване на икономическото
единство на базата на цивилизационната, историческа, културна и
геополитическа общност на страните от бившият СССР бе иницииран още от
Нурсултан Назарбаев през март 1994 г, веднага след разпада на съветската
империя. Съгласно детализираният проект на президента на Казахстан се
предполагаше, че отначало в Евразийският съюз ще влязат пет републики от
бившият СССР: Русия, Казахстан, Белорусия, Киргизия, Таджикистан. По нататкък към него могат да се присъединят други държави — Армения,
Узбекистан, Молдова, а също възможно, самопровъзглашените
постсъветски държави — Абхазия, Южна Осетия, Приднестровие,
Нагорно-Карабахска Република. Днес виждаме, че формирането ан ЕАС
протича именно по този сценарий, даже със запазване на
последователността. Но през 90-те години у него нямаше шансове за
реализация, понеже обществата бяха погълнати от европейски и
евроатлантически романтизъм. Западът се възприемаше от болшинството
население като синоним на думите цивилизационен прогрес и единствено
възможен вектор на развитие на всички народи.
Първи етап: формиране на ядро (2009-2012 г.)
Ситуацията в общественото мнение във всички държави от СНГ започна коренно да се обръща на Изток след
кризата от 2008-09 г, когато стана очевидно, че икономическите
перспективи на западната цивилизация всъщност не са толкова безоблачни.
Например в Казахстан през 1998 г привърженици на идеята за обединение с
Русия бяха едва 36%, а през 2009-а – вече 67%. Затова импулс на
интеграционните процеси започнахме да наблюдаваме именно от 2009 година, когато на
участниците в реинтеграционният проект се удаде все пак да се договорят по
всички позиции за сътрудничество. Макар спорни въпроси, които се
съгласуваха в течение на цели 14 години, имаше предостатъчно. През 2009 година
на ниво държавни глави и правителства бяха приети и ратифицирани
40 международни договора, съставили основата на Митническия съюз
ЕврАзИС (Евро-Азиатски икономически съюз - бел. пр.). На 28 ноември 2009 г в Минск протече среща между Дмитрий Медведев,
Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев по създаването на територията на
Русия, Белорусия и Казахстан от 1 януари 2010 г на единно митническо
пространство. А през декември 2010 година, на самита на ЕврАзИС в Москва, бяха
достигнати договорености за създаване вече на Евразийски съюз на базата на
Единното икономическо пространство на Белорусия, Казахстан и Русия.
През октомври 2011 г бе подписан договор за създаване на зона за свободна
търговия в СНГ, в която впоследствие бе въвлечена и най-проблемната
страна в интеграционните процеси – Украйна. В хода на самита на ЕврАзИС
Владимир Путин объяви за началото на реализация на планове по създаване на
Евразийски съюз на основа бъдещото Единно икономическо
пространство. И макар структурата на бъдещата организация и конкретните планове по нейното създаване още не са определени, вече се изказваха пожелания за създаване на
паспортен, визов и валутен съюзи в рамките на планираното
обединение. По такъв начин бе обявено за намерението фактически
напълно да се открият границите във съюза и заличат административните
различия между страните за хората и организациите.
Стабилен социологически фундамент
Трябва да се отбележи, че алтернативи на
сближението с Русия у политическите елити на страните от СНГ просто няма.
Понеже езиковата, историческа, етнокултурна и стопанствена
общност на народите от бившият Съветски Съюз е толкова голяма и има толкова положителна историография, че общественото мнение в тези
страни не се удаде да бъде обърнато на Запад даже с масирани
информационно-психологически кампании от Вашингтон и Брюксел, за
които от момента на развал на СССР, по оценки на ЦРУ, е похарчено повече от 2,4
млрд долара. В рамките на ежегодният проект «Интеграционнен барометър
ЕАБР», реализиран от Центърът за интеграционни изследвания на Евразийската
банка за развитие (ЦИИ ЕАБР), през 2013 година са били проведени репрезентативни
социологически допитвания в 11 страни от СНГ и Грузия. Изследването, в което са
участвали международни експерти от ЕС и ООН, отчетливо
показа пълното приемане на идеята за реинтеграция с Русия от подавляващо
болшинство от населението на страните от СНГ. В ключовите страни — Белорусия,
Казахстан и Русия — за пореден път е показано високо ниво на
обществено одобрение за участие в МС и ЕАИП (Митнически Съюз и Евразийско Икономическо Пространство - бел.пр.) — 65%, 73% и 67%
съответно. У белорусите нивото на поддръжка за участие в МС и ЕАИП за последните три години се е увеличило от 60% до 65%. В Армения нивото на поддръжка от населението за встъпване на страната в Митническия съюз също е високо — 67%. От страните, не явяващи се членове на МС и ЕАИП, най-висока
поддръжка от населението на перспективите за присъединение към тях е била фиксирана в
Узбекистан, Таджикистан и Киргизия — над 70%. Интересен факт е
значителната поддръжка за встъпване в МС и ЕАИП от страна на гражданите на Грузия —
59%. Това е два пъти повече отколкото през 2012 година. Тук може да констатираме
фактът на постепенно въстановяване на доверието на грузинският народ към Русия след войната от 2008 година, имаща за цел точно настройката на общественото
мнение против руската идентичност. Видим е и традиционният разкол в
Украйна и Молдова: там одобряват възможността за встъпване в МС около
половината респонденти — 50% и 54% съответно.
Интересно, че във въпросите за политическа
поддръжка и военна помощ болшинството жители на страните от СНГ разчитат на
съдействие на съседите по постсъветско пространство. У казахите и
белорусите например, тези очаквания съставят повече от 85%, а у русите —
68%, без тенденции към снижение. Изключение от общата картина са
все още ориентираните на поддръжка от САЩ и Европа население на Грузия и
ориентираното към Турция население на Азербайджан. Изследването
показва, че в Азербайджан е налице най-ниската сред жителите на страните от СНГ
поддръжка на евразийска интеграция. Против присъединение към МС са
53% от азербайджанците. В последният случай на избора оказва съществено
влияние позицията на РФ в териториалния конфликт за Нагорни Карабах и нейното стратегическо партньорство с историческият враг — Армения.
Втори етап: първа вълна на разширение (2013-2015 г.)
Позитивното влияние на икономическото развитие на страните, решили се на този смел експеримент — Русия, Казахстан и Белорусия — започна да играе
роля на катализатор за стремежите на другите членове на СНГ в Митническия съюз и ЕАИП.
Всички макроикономически индикатори, особено показателите на външнотърговския
баланс, продемонстрираха, че тези страни се оказаха печеливши.
Товарооборотът във съюза ежегодно нарастваше със значително по-големи темпове, отколкото
между членове на обединението и външните контрагенти. Както и
прогнозираха теоретиците на евразийският проект, независимо от
неблагоприятната външно-икономическа конюнктура, се увеличи мобилността на
капитали, работна сила и население, а също забележимо нарастна обемът на пазара на производители във съюза. Затова и други държави,
въвлечени в исторически единна цивилизационна ос с руското ядро и
населението на които използва руски език, започнаха да проявяват интерес към
нов, по-дълбок формат на интеграция.
Киргизия
19 октомври 2011 г в Санкт-Петербург
на заседание на главите на ЕврАзИС бе заявено за присъединението на Киргизия към Митническия съюз. За една година бе проведена работа по изследване на всички икономически и политически аспекти на възможното влизане на републиката в
съюза и внимателно изучено мнението на болшинството на населението на страната по този въпрос, а също подведена теоретическата база за убеждаване и експертното съобщество и елитът в необходимостта от такава историческа стъпка. През април 2012 г Киргизия официално подаде заявка за встъпване в МС
и ЕИП. Започна работа по привеждане на законодателството и цялата
нормативно-правова база на републиката в съответствие със стандартите на
организацията. През август 2013 г киргизското правителство одобри
разработаната съвместно с действащите участници от МС «пътна карта»
по присъединение към съюза, а през септември тя вече премина съгласуване в
Евразийската икономическа комиссия. По тази карта Киргизия ще стане
пълноправен член на Митническия съюз вече в 2014 година. Подписването на
финалните документи ще се състои най-вероятно на самита на ЕврАзИС през октомври.
Таджикистан
На 20 декември 2012 г властите на Таджикистан
заявиха готовността си да започнат процедура на присъединение на републиката към Митническия съюз. Президентът Емомали Рахмон заяви, че
Таджикистан не само желае да встъпи в Митническия съюз, но вече
предлага да се преведат в практическо русло въпросите за създаване на работна
група и пристъпване към работа. При това естествено, главно изискване на официален Душанбе стана съблюдаването на интересите му по
въпросите на трудовата миграция. Във връзка с това, че Таджикистан няма
обща граница със страните от МС, бе прието решение за встъпване на страната в
съюза след Киргизия, която трансгранично ще свърже тази страна с
обединението. За да не се губи време обаче, междуправителствената
работна група вече започна своята работа. Нейният доклад ще бъде готов през октомври
2013-а. Във републиката с пълен ход върви подготовка на всички нива на
общественното мнение за встъпване на страната в Митническия съюз. Само
конференции и кръгли маси с участие на експерти, политици и икономисти за година в Душанбе бяха проведени 46. Тези процеси вървят на ура и с
положителен вектор, тъй като поддръжката на идеята за сближение с Русия
сред населението съставя 74%. В най-близките месеци (краят на 2013-а –
началото на 2014 г.), след приемане на съответният закон от парламента на
Таджикистан, ще се състои официално подаване на заявка и ще започне разработка на
«пътна карта». В крайна сметка републиката ще встъпи в Митническия съюз година след Киргизия - през есента на 2015 г.
Армения
На 3 септември 2013 г Армения излезе с
официално заявление за намерението си да стане член на Митническия
съюз и впоследствие да вземе участие във формирането на Евразийският икономически съюз. «Президентът на република Армения Серж Саргсян заяви за
решението на страната да встъпи в Митническия съюз и да предприеме за тези
цели необходимите практически стъпки, а впоследствие да участва във
формирането на Евразийският икономически съюз», — бе казано в съвместно
заявление на главите на РФ и Армения. Необходимите подготовителни процедури,
свързани с укрепването на информационно-психологическата платформа в
арменското общество, вече са запуснати. Работната група в рамките на Евразийската икономическа комисия също вече започна своята работа. После по сценарий:
официална заявка, «пътна карта» и собствено, присъединение,
което ще бъде проведено съдейки по стандартният административен алгоритъм и
темповете, наложени от арменското правителство, през 2015 година, съвместно с
Таджикистан. Заради това, че Армения няма обща граница със страните от МС, за нея са разработени специални механизми за търговия и съблюдение на
режима на едина митническа територия на съюза. За образец бе решено вземането на опит от
Евросъюза, ред членове на когото също имаха подобни погранични проблеми.
Трети етап: втора вълна на разширение (2015-2020 г.)
Туркменистан
Туркмен-баши, несъмнено е мъдър
политик, ако можа на протежение вече две десетилетия последователно и
стабилно да се придържа към политика на пълен неутралитет. При това както в
политически план, така и в икономически. Способства за това големият
ресурсен потенциал, който притежава страната. Това е най-състоятелната страна в Средна Азия: недрата са богати на енергоресурси, а
числеността на населението е само 4,6 млн души. От гледна точка структурата на
макроикономиката остра необходимост в интеграция в каквито и да е структури у
Туркмения няма. Затова правителството заложи на ресурсен модел на
развитие, по типа ОАЕ или Кувейт. Но Ашхабад има сериозни
геополитически рискове в сферата на безопасността: силно вероятна е
легитимация на талибаните в Афганистан през 2014 г, след извеждането на войските на САЩ и
НАТО. (Тук мненията не съвпадат напълно. Малка е вероятността за извеждане на войските на САЩ и
НАТО от Афганистан. Това ще означава бързо завземане на властта от движението Талибан, рязък спад във възможностите за контрол на ключов в геополитически смисъл район от САЩ и драстичен спад в производството на наркотици в Афганистан, днешното ниво на което достига 80% от произвежданите опиумни наркотици в световен мащаб. Съответно може да се очаква усилване на влиянието в Афганистан на Русия, Пакистан, Индия и Китай, което в светлината на засилващото се сближение между три от посочените страни и ключовото положение на Афганистан ще доведе до многократно по-лесно и по-бързо реализиране на плановете за сближение, създавайки геополитически център на противопоставяне на Запада. Спадът в производството на наркотици от друга страна ще доведе до редуциране възможността за унищожаване чрез тях на населението на страните от региона, в главна степен Русия. - бел.пр.) В приграничната с Туркменистан афганска провинция Фаряб вече имаше случаи на активизация на боеви отряди на талибаните и терористични актове.
Моджахедите дори успяха временно да получат контрол над някои
райони на провинцията. Независимо че контролът на Кабул над загубените
територии вече е въстановен, талибаните не са напуснали провинцията. Моджахедите се оттеглиха в планините, където се намират в безопасност и пълна недосегаемост.
Да противостоят на талибаните туркменските граничари, преведени на
самообеспечение, не са в състояние, а вероятността за това, че хаосът от
Афганистан может да проникне в Туркменистан, е крайно висока. И тогава най-вероятно на Туркменистан отново ще потрябва помощ от Русия. В случай на
стремителна дестабилизация на афгано-туркменската граница е възможно даже
връщане на границата на руските гранични войски, излезли от републиката през
1998 г по инициатива на Сапармурат Ниязов. Под съмнение остава
способността на туркменските силови структури бързо да противостоят на внедрените агенти
и боевици, скорощните събития от 2008 г показаха слабостта на силовите
структури на републиката в борба против организирани отряди. Тогава всъщност се наложи да се извикат на помощ бойците от руския «Вимпел».
Решение за участие в интеграционният
проект на Москва може да бъде прието исходя от потребностите от «чадър». А от всички възможни военно-политически центрове, които естествено
спят и виждат своята роля като защитник на Туркмения (САЩ, КНР и РФ), само Русия
удовлетворява условието за приемане от населението на възможен «голям брат».
Всички изследвания на общественото мнение, проведени в страната за
последните пет години, показват практически пълно доверие на подавляващо
болшинство на жителите на Туркменистан както към самата Русия, така и към нейните нови
интеграционни обединения. Поддържат встъпването на страната в МС и ЕИП
71% от гражданите. Ръководството на Туркмения сега може да игнорира запросът в
обществото за сближение с РФ, докато този запрос във връзка с изостряне на
обществено-политическата обстановка не прерастне в настоятелно изискване. По най-песимистична прогноза, вече към края на 2014 г
туркменският политически елит ще трябва да се замисли над този въпрос, а през 2015-а ще
инициира процедури за въвличане на Туркмения в евразийският проект.
Пълноправен член на МС и ЕИП тази крайно важна в икономическо отношение
страна (покупателната способност на населението е в пъти по-висока от съседите в региона) ще стане в 2017-18 години.
Узбекистан
Както написа експертът по политика в Азия от
правителството на САЩ Ерик Манфайер във влиятелното аналитическо списание
Stratfor (статията «Митническият съюз на Русия в Средна Азия е
неизбежен»): «Засега остава неясно, колько дълго Туркмения и
Узбекистан ще могат да се съпротивляват на встъпването в Митническият съюз, но тази съпротива, вероятно няма да е дълга. Ако болшинството държави в Средна Азия станат членове на съюза, да се остане извън пределите на този блок ще е трудно в икономически и политически смисъл».
Действително, ако Туркмения встъпи в ЕАС, то за последната
средноазиатска република от бившият СССР, отчитайки нейното географско
положение, ще бъде крайно неизгодно да остава зад борда на новия единен пазар. Тогава, ако изключим нефтогазовото направление, на страните от МС ще се падат повече от 80% от експорта и около 60% от импорта във външнотърговският оборот. 96% от границите ще бъдат със страни от Евразийският съюз. Тук обаче ще се наблюдава обратната ситуация. Пренаселената република (численост на населението повече от 30 млн) с крайно
ниско ниво на промишлено развитие и мизерен доход на глава от населението ще представлява миграциона заплаха на страните от ЕАС, преди всичко Русия.
Социалните рискове от узбекската трудова миграция, вече довели до силно
напрежение в големите градове на РФ и даже до развитие на национализъм
(гражданите само от Узбекистан съставят повече от 50% от всички гастарбайтери в
Русия) няма да позволят да се приеме тази страна в редовете на Евразийският съюз, в
рамките на когото съществува единен пазар на труда. През 2016 г Узбекистан ще подаде заявка в Митническия съюз, но най-вероятно ще получи отказ. Като
вариант, може би участниците в съюза ще изработят особен режим за
Република Узбекистан и ще я приемат с някакви уговорки, свързани с
квотиране на трудовата миграция. В такъв случай тя ще се окаже в състава на
ЕАС вече в края на 2017 година.
Украйна
Няма да влизаме в разсъждения за
причините на толкова недалновидно и очевидно губещо решение, като
евроатлантическият вектор за външна политика, избрана от правителството на
Украйна. Това е или отсътствие на каквото и да е стратегическо планиране на ниво политически елит, или обикновено предателство на интересите на
страната в угода на собствените минутни изгоди. Националната академия на
науките на Украйна прогнозира с вероятност 100%, че създаването на зона за
свободна търговия на Украйна с Евросъюза ще доведе до падане на украинският експорт и изпреварващ ръст на импорта. Резултатите от расчета показват,
че в текущите условия снижение на средната импортна митническа тарифа на
Украйна на един процентен пункт води до ускорение на импорта с 2-3%. И е много вероятно, че за отстраняване на проблема при формиране на търговския
баланс ще наложи девалвация на националната валута. А това от своя страна неизбежно ще бъде съпроводено от инфлационен шок.
В краткосрочна перспектива началото на
реализацията на съглашението за асоциация на Украйна и ЕС съдержа рискове за изместване на продукцията на украинските предприятия на пазарите на Митническия съюз заради нарастващата конкуренция от страна на стоките от Евросъюза. В бъдеще
съглашението с ЕС предлага, че при определение на страната от която происхождат стоките, експортирани от Украйна, детайлите и компонентите, происхождащи от страните от Европа да се разглеждат като украински. В силата на това Украйна
може да се превърне в своеобразен шлюз, чрез който западноевропейската
продукция ще постъпва на пазара в МС. В този случай Митническия съюз
ще бъде принуден да задейства условията за приложение 6 към Договора за зоната за
свободна търговия в СНГ от 18 октомври 2011 г, предполагащо
въстановяването на входни мита.
Главният и трудноразрешим в обозримо
бъдеще проблем на евроинтеграцията е в това, че практически всичко, което
произвежда сега Украйна, не съответства на технологическите регламенти в
ЕС. С други думи, ако Русия е съгласна да купува украински стоки,
които недостигат до европейските по качество, то Европа няма да ги купува. Затова загубите за някои отрасли на украинската икономика ще
бъдат съществени. Повече от половината от целия украински експорт в ЕС е продукция на металургията и селското стопанство: всяка от тези
отрасли обеспечава от порядъка на 20% от общия обем на експорт. Освен това
важна роля играе хранителната промишленност (около 6%), химическата и
нефтопреработваща отрасли (от порядъка на 4%), а също машиностроенето
(примерно 2,5%). Обнуляването на входните мита на границата с ЕС на продукцията от тези отрасли, по оценки на експертите, ще позволи да се увеличи експортът само с 12%, в същото време закриването на пазара на МС практически «ще срине» целият експортен поток на Украйна 2,5 пъти. Зоната за свободна търговия с ЕС заплашва
украинските аграрни производители със загуба на конкурентоспособност на вътрешния пазар, тъй като на рафтовете ще се появят по-качествени и евтини продукти от
Полша, Словакия, Унгария и други страни. Сега тяхното появяване
сдържат доволно високите вносни мита.
Проблеми определено чакат и химическият
отрасъл. Тъй като делът на химическата продукция в общия обем на експорт в
Русия представлява 11,6%, ударът по украинският химпром, изпитващ
съвсем не най-добри времена, ще бъде доства чувствителен. Вече към днешна дата след
всички протекли «търговски войни» с Русия производството на бензин в Украйна
спадна 2,1 пъти, на дизелно гориво — 1,8 пъти, мазута — 2,5 пъти.
Определено ще се окажат без работа отраслите по съдостроение (в Украйна е
съсредоточено 33% от отрасълът на целия бивш СССР), авио- и машиностроението,
всички високотехнологични предприятия. Става дума за такива компании, като
«Турбоатом», «Хартрон», «Моторсич», за производителите на високоволтови
трансформатори за линиите за електропредаване и т.п. Украйна ще загуби Русия
като партньор в технологическата верига за много от своите производства, а
ЕС за 20 години не е организирал в Украйна нито едно високотехнологично
производстви и едва ли ще прави това в бъдеще, отчитайки икономическите проблеми в самия Евросъюз. (Тук трябва да отбележа факта, че 24 години Евросъюзът така и не организира никакво високотехнологично производство в България, въпреки сравнително далеч по-добрият старт в началото на евроинтеграция.) Под заплаха са и
ракетно-космическият отрасъл, и вагоностроителната, и авиационната промишленост.
През ноември 2013 г Украйна ще подпише
съглашение за асоциация с ЕС, което ще бъде въведено от 1 януари 2014
г. При условие годишен преференциален период на адаптация, записан в
документа, страната ще получи за този период отсрочка от нулирането на митата за
болшинство от европейските стоки. Съответно, ако Москва не форсира събитията и не затвори пазара си за украинските стоки,
Украйна ще получи съществена изгода, примерно в размера на 2-3% ВВП. Но от 2015 година ситуацията значително ще се влоши, по-точно ще се обърне наобратно. В течение на първата година от пълноформатното действие на
съглашението с Евросъюзът стагнацията на ключевите отрасли на промишленността в
страната ще доведе до закриване на множество крупни предприятия. Спадът в
металлургията ще е повече от 20%, в селското стопанство — 17%, химическата промишленост — до
24%. Безработицата ще нарастне до рисковият показател от 16%. Социалното
напрежение, особено на изток и юг ще се усилят. През 2016 г икономиката на Украйна ще продължи своето стремително движение в пропастта:
цели отрасли ще се окажат на границата на съществуване, нивото на безработица ще израсте до показатели в депресивните страни от ЕС - 20-23%, търговският баланс ще стане рязко отрицателен и правителството ще трябва да проведе девалвация на
националната валута. Мерките за валутно регулиране ще доведат до съкращение
реалните доходи на населението и съответно, до още по-голямо социално
напрежение на цялата територия на Украйна.
Аз лично виждам два варианта на сценария за бъдещето развитие на събитията. Или политическият елит все пак ще развърне
страната обратно на изток, или Украйна в резултат на кръвопролитни
народни бунтове и революционни движения ще се разпадне на две независими държави. (Съществува и трети вариант, който авторът пропуска - Украйна тихо да умре "в прегръдките на Евросъюза".) Иска ми се да вярвам, че здравият смисъл все пак ще въстържествува и
правителството ще избере първият вариант. В такъв случай началото на движение на
Украйна към МС и ЕИП ще започне 2017-2018 г, а окончателното
присъединение към Евразийският съюз към 2019-2020-а.
Молдавия
Центробежните политически сили в
Молдавската Република, привеждани в действие от Румъния, Полша и
Украйна (и подтиквани от Вашингтон), не позволяват реализацията на
естественият сценарий на развитие на вънешната политика на страната, населението на
която вече нееднократно на референдуми на различно ниво се изказваше в
полза на интеграционните процеси на постсъветското пространство. Днес
54% от възрастното население е за встъпване в Митническия съюз, в сравнение с показателя за ЕС
— 36% (допитване от август 2013 г). Приемуществото не е толкова очевидно, но все пак в Молдавия няма такъв равен разкол на обществото, както в Украйна: 50 на
50. На очаквания от всички самит «Източно партньорство» тази година трябва да се състои парафиране на бъдещето съглашение за асоциация с
Евросъюза. Тоест до самото съглашение има още две-три години. На фона на изостряне на социално-икономическата обстановка в съседна Украйна, вече
преминала този етап на евроинтеграция, по мое мнение махалото на общественото
мнение в Молдавия ще даде явен крен в посока Изток. Тук, както се казва,
«при врачка не ходи». В общо, до съглашение за асоциация с ЕС Република
Молдова няма да стигне и от средата на 2015 г ще започне постъпателно движение
в страна на евразийският интеграционен проект. Член на МС и ЕИП страната ще
стане през 2017-2018 г.
Грузия
Грузия е страна, духовно и
исторически най-близки до Русия и идеята за евразийството, понеже населението изповядва православие, а през цялата своя история, на
протежение много векове, оцеляването на грузинците в среда от агресивни номади
и ислямски експансионистични империи, е било изключително за
сметка на защита от страна на Русия. При това тази защита всеки път ни е струвала
тежко, цената е била живота на хиляди войници и многомилионни загуби в икономиката. Множество историци оспорват самата необходимост от толкова
самоотвержено «съседство» с Грузия, но днес този исторически
фактор се проявява с пълна сила. През 2004 година, още на етап обсъждане в
обществото на идеята за нов формат на интеграция на пространството на СНГ, населението на
Грузия вече се изказваше в негова полза: за сближение с Русия гласува
до 80% граждани, аналогично на страните от Средна Азия, Казахстан или Белорусия.
Даже идването през 2004 година на власт на Михаил Саакашвили и проведената от него
сред населението масирана антируска
информационно-психологическа кампания индикаторът на общественното мнение
съществено не се промени. Масовата депортация на грузинци от Русия през 2006
година разбира се повлия на възприятието, снижавайки доверието към РФ с 6%, но към
кардинален прелом в обществото все едно не се стигна. Тогава стратезите от Вашингтон, където, всъщност, президентът на републиката ходеше с доклад
ежемесечно, разработиха радикален план за външнополитически завой на
Грузия на Запад – провоциране на военни действия, които да доведат до гибел на хиляди грузинци и гарантирано и дългосрочно отделяне на
грузинското обществено съзнание от руската геоисторическа
идентичност. Планът на голямата лъжа успя: по допитвания от 2010 г само 17% от
грузинците бяха готови да разглеждат възможност за сближение с Русия.
Обаче по-късно голямата лъжа за нападението на Русия срещу Грузия бе разкрита с идването в политиката на Бидзина Иванишвили. По
мнение на премиера на Грузия Иванишвили, военните събития от август 2008 г
са били «голяма провокация, протекла под ръководството на
главнокомандващия на въоръжените сили, президентът на Грузия Михаил
Саакашвили». Той се застъпва за възможно най-скорошна нормализация на руско-грузинските
отношения, а също и за въстановяване на културните и търговски връзки между
Грузия и Русия. Освен това, по мнение на Иванишвили, «грузинският бизнес
не е готов да експортира своята продукция в ЕС и САЩ, затова за грузинските
предприемачи си струва да се върнат на руският пазар, който е много
важен за икономиката и селското стопанство на Грузия». Международните връзки с
Русия вече започват да се въстановяват, антируската пропаганда в СМИ се
прекрати и даже в учебниците по история върнаха изтръгнатите по-рано страници за огромният принос на Руската империя, СССР и РФ в безопасността и
мирното развитие на Грузинската държава. В средата на октомври 2012 г в
Грузия бе закрит рускоезичният телеканал ПИК, създаден по инициатива на
Саакашвили през 2010 г и призван да дискредитира Русия сред
населението на Грузия. Да отбележим, че този медиаресурс се създаваше на дотации от държавния департамент на САЩ.
Возможно след 50 години, след снемане на
грифа «секретно» от документите от наши дни ще узнаем, че Иванишвили е бил
геополитически проект на Кремъл в Грузия, която се являва стратегически
важен играч във формирането сферата на влияние на Русия в Кавказ (без
Грузия Армения не може да стане пълноценен член на ЕАС заради граничният
проблем). Може би също Иванишвили е фигура самостоятелна, субект на естественият ход на развитие на събитията. Да оставим тези разсъждения на
потомците. Главното е, че резултатът, както се казва, е налице: социологическото
изследване ЕАБР, проведено през 2013 г показва, че 59% от гражданите на
Грузия са за встъпване на страната в Митническия съюз с Русия. През 2012 година
такива бяха почти два пъти по-малко — 32%.
Отчитайки темпото на сближение с Русия, наложено от Иванишвили, мисля, че към 2016 година републиката ще бъде готова към
постепенен запуск на процеса на евразийска интеграция. Москва ще предложи
«да се реши въпросът за «териториална цялост на страната» в рамките на
Евразийският съюз, и новите власти просто сами ще поискат в ЕАС. Изглежда към 2020 година Грузия ще бъде вече в състава на Митническия съюз и
Единото икономическо пространстви или вече в Евразийският икономически
съюз, в зависимост от вътресъюзните темпове на интеграция.
Азербайджан
Република Азербайджан е единственият
претендент за невстъпване в ЕАС. Изследването на ЕАБР показа, че в тази
страна съществува най-ниската сред жителите на страните от СНГ поддръжка на евразийската
интеграция: против присъединение към МС са 53% от азербайджанците, за — само 26%. Изглежда че многовековните вътрешнорегионални
конфликтни реалии, създаващи фобии на ниво историческа памет, са практически непреодолимо препятствие на пътя към сближение
между нациите. В дадения случай между Армения и
Азербайджан. Русия направи своя избор, напълно логичен, основан на
религиозен и цивилизационен вектор. Затова едва ли ще се случи чудо и
Азербайджан ще започне интеграция въпреки мнението на болшинството свои
граждани.
ЕАС
След като премине първата вълна на
разширение на Митническия съюз, след 2015 г интеграционното ядро ще вземе решение за задълбочаване на сътрудничеството, ще направи смела стъпка,
свързана с частично накърняване на суверенитета на всяка от страните, —
политическата, паспортната и валутната част от обединението. Проектът за
Евразийски икономически съюз предполага към 2020 г
формиране на наднационален колегиален орган, натоварен с
пълномощия в областта на макроикономическото регулиране. В бъдеще,
възможно към 2025 г ще бъдат запуснати валутен и банков съюзи по
примера на ЕС. В резултат на картата на света ще се появи нов мощен играч, икономически и политически сбалансиран и социално относително хармоничен в своето развитие, който ще бъде самостоятелен и напълно
независим от външни фактори на влияние. Обемът на ВВП за ЕАС към 2025 г ще бъде 5,7 трлн долара, ставайки по този показател четвърта икономика в света след Китай, САЩ и Индия (днес РФ е шеста икономика след САЩ, Китай, Индия, Япония и Германия).
Заключение
Първичният многофакторен анализ дава еднозначен отговор по повод най-вероятният сценарии на развитие на
евразийският проект — в течение на близките седем-десет години ЕАС ще се
сформира почти в границите на бившия СССР, изключая прибалтийските
републики, които фактически никога и не бяха напълно въвлечени в
интеграцията с център в Москва, даже във времената на СССР. Азербайджан, най-вероятно също няма да бъде въвлечен в новото обединение и геополитически ще
«премине» към Турция. Под въпрос остаева също Узбекистан,
представляващ миграционна заплаха за членовете на МС. Останалите страни, някога мирно въвлечени в Руската империя и Съветският Съюз и
преминали духовна и цивилизационно-историческа асимиляция с Русия,
ще влязат в състава на Евразийският съюз, подчинявайки се на искането на обществото. Фактически те нямат друг избор. Съществуват обаче фактори на риск за
евразийската интеграция. Например какво ще се случи със самата Русия след 2018
година, когато завършва президентският срок на Владимир Путин, който в момента обеспечава тотална политическа стабилност в страната и
престиж на международната арена? Кой ще победи на изборите за президент на
Украйна през 2015 година? И каква ще е външноикономическата конюнктура? В
частност, каква ще е макроикономическата динамика в Европейският съюз и
САЩ? Също така важен е въпросът, ще може ли Кремъл да удържи относителна
геополитическа стабилност в Близкият Изток? Този товар, взет от
Русия, може да се окаже не по силите. Тогава голяма близкоизточна
война все пак ще се състои и ще дестабилизира руското подкоремие —
Средна Азия и Закавказието, а също ще провоцира терор във Русия.
Тогава нашата страна ще престане да бъде център на привличане за съседите, даже
цивилизационно и исторически близки. На всички тези въпроси няма
отговор, затова вероятността на прогнозата, изложен в материала, не трябва да се
определи над 80%. За голямо мое патриотическо съжаление…
Сергей Тихонов
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.