Родоският форум: до срива остават месеци. А може и седмици

Източник: http://www.odnako.org/blogs/show_29714/

…Въобще, нужно е да се разбира, че форумът «Диалог на цивилизациите», завършил тези дни в Родос, — това именно е «купон», тоест най-интересното там не е официалната част (която, всъщност е устроена така, че дискусия е практически невъзможна), а беседите «в кулуарите». Но и тук е нужно да правим съответната поправка — отрано никога не може да се каже, какво отразява реалното мнение на човека, а какво е добре премислена дезинформация, умишлено или неумишлено транслирана от събеседника. Освен това, ако беседата се води не един на един, то се появяват допълнителни проблеми — понеже не пред всички всичко може да се говори.
По тази причина в настоящия текст аз пиша вече резултатите от собствената обработка на такива новости, тоест не е изключено, че аз нещо съм разбрал неправилно или неправилно съм обработил получената информация. Тук вече простете, човек е слаб.
За начало — за най-болезненото, за Украйна. Тук всички в един глас говореха за това, че руските официални структури в реалност работят за сближение на Украйна с Евросъюза (не различавайки глупост и предателство), че проруската позиция в украинските СМИ отсътства «като вид» (което във много е следствие от това, че руските олигарси също играят в полза на ЕС), че самите украинци нищо не знаят ни за условията по асоциация, ни за това, какво е това въобще. Дори повече, значителна част е уверена, че те встъпвайки в ЕС и ще получат право за свободно предвижване из ЕС.
От друга страна, представители на ЕС говореха за това, че нищо не е решено, че Германия няма да даде за развитие на Украйна нито пфениг, защото у нея вече няма пари за действащите членове на ЕС, че единствената задача на ЕС е да разруши вътрешното производство на Украйна, за да започнат там да купуват стоки от ЕС. (Звучи ли ви познато? Ако още не се сещате, въпрос: къде е вътрешното производство на България? бел. пр.) На моят въпрос, с какви пари украинците ще купуват стоки от ЕС, отговорът бе: ще продават на Китай земя, а на Близкия Изток — украинки. Е и нещо ще внасят в Русия, докато последната позволява. Този отговор, впрочем, бе даден само от един човек и то в дълбока вечер, след  доволно основателни възлияния. (Възлиянието (лат. libatio) е елемент от античните религиозни ритуали и по-специално от жертвоприношенията. Причислява се към безкръвните принасяния на жертва. С термина се означава изливане на течности в чест на боговете: вино, мед, зехтин, вода и др. В случая едва ли са изливани мед, зехтин или вода. бел. пр.)
Втора тема — Сирия. Тук никой нищо не разбира. Защото съдержателно описание на това, за какво там е нужна война, в рамките на западната идеология е невъзможно да се намери, тук в пресата се просмука вече достатъчно количество информация, за да е ясно, че за никаква «демократическа» сила в опозицията не трябва и да се споменава. Някой там говореше, че опозицията е «разна», и е нужно да се отделят «овните от козлите», но изглежда никой не вярва в това. Моята хипотеза за това, че войната е нужна за отписване на дълговете, като общо, не бе срещана "на нож" («в това има нещо»), но все пак някои опасения се изказваха. От рода: «Нима те (политиците и банкерите) са такива гадини?» Тоест разбиране за това, че на власт в Западните страни стоят кървави вампири, засега няма, но готовност към такова разбиране вече присъства.
Оттук естествено произлиза темата за разпад на световният финансов елит. Тук отношението е още по-сложно. Към моите разсъждения, че елитът се е разпаднал на няколко части, общо взето доверието е високо — твърде много факти се натрупаха, въпроси възникват във всеки случай. На аргументът, че за съхранение на световната финансова система е нужен частен (тоест не национален) контрол над емисионният център (ФРС), възражения също няма, тук историята със Самерс е понятна на всички — върви борба за контрол над емисията. Но във въпроса, кой за кого и какви у кого са плановете, — никакво разбиране няма и наблизо, даже у люде достатъчно напреднали.
Не зная, в какво са причините за такова обстоятелство. Възможно в това, че никой не си е задавал въпроса за интересите на световния финансов елит до «делото Строс-Кан» и за това, какви ресурси стоят под тези или онези групировки. Опитите да се анализират личната или корпоративната система на отношения завършват без резултат (естествено, тази система е сформирана дълго до 2011 г и не е така просто да се разруши), моите предложения да обсъдим ресурсите извикаха голям интерес и желание «да помислим». Въобще, считам, че зерното е посято, а какво от него ще израсте — ще видим.
Още една тема — потенциалният дефолт в САЩ. Тук всички разбират, че републиканци и демократи са влезли в жесток клинч, че работата в частност, е в изборите през ноември 2014 г, и това е понятно на всички. На моето предложение в качество на времево ограничение да се разглежда сривът на балона на финансовите пазари на САЩ бе отговорено, че това е тема интересна, но няма увереност, че участниците разбират, доколко този срив ще бъде разрушителен. Самите ми събеседници при това напълно се съгласяваха с това, че сривът може да предизвика сериозни последствия, къде по-сериозни от дефолта, но да се «продаде» това понимание на електората в САЩ ще е значително по-трудно от дефолт.
И накрая, собствено кризата. Тези участници, които професионално се занимават с икономика, в един глас твърдят, че до срива остават не години, а месеци, а то и седмици. При това считат, по резултати този срив (който сравняват с 2008 година) съществено ще съкрати числеността на страните от «златния милиард». Тоест от групата повече или по-малко богати страни ще изпаднат не само Гърция (която влизаше там само като член на ЕС), но и, да кажем, Южна Корея и Италия, а може би, и още някои страни в ЕС. С други думи, това, което се случи в Гърция, ще се случи в много страни, които засега се считат относително благополучни. Или иначе, обемът на страните от «златния милиард» ще се съкрати до максимум «златен полумилиард».
Моите разсъждения за структурната криза (които може да видите на видео от моето изказване) извикаха къда по-сериозна реакция, отколкото предишните години, но до край не бяха възприети. Грубо казано, такъв мащаб на проблема бе отказано да се възприеме, при това не толкова с разум, колкото чисто емоционално. Казваха ми примерно следното: «Това не може да бъде! Ние самите грешки във вашите разсъждения не виждаме, но, може би, такива все пак има!».
При това, когато привеждах разни локални примери, то като общо, се съгласяваха. Но щом само работата стигаше до объединение на локалните случаи в единна система — започваше емоционален протест. Много силен. Тъй като срив от такъв мащаб, какъвто ни предстои, никога не се извършва в един етап, фактически всички са готови да говорят само за първият етап. Ни причини, защо на това всичко ще спре от самосебе си (структурните причини за кризата те вече усвоиха), ни ресурси за ръст не се виждат — но страхът извиква чисто ирационална вяра, че проблемите ще бъдат ограничени. Като минимум в няколко страни.
Собствено, на това може и да завърша, изводи няма да правя, защото от казаното всеки може да направи това самостоятелно.

Автор:  Михаил Хазин