От 1945 година Америка лидира в световната политика и икономика. Във втората половина на XX век Щатите провеждаха своята вътрешна и външна политика практически без да се оглеждат към другите страни. Никой не се
осмеляваще да им отправи предизвикателство. Но днес тези дни наближават своя край, хегемонията на Америка скоро ще стане минало. Твърде дълго американският народ
живя, считайки, че добрите времена никога няма да свършат. Но всъщност това е само илюзия, в която заставиха хората да вярват.
Икономическият
бум на Америка пробуди от сън цяла плеяда развиващи се страни.
Развитието на технологиите уравновеси силите в световната икономика, мнозина от тези развиващи се страни не просто искат, но са и в състояние да тръгнат по
пътя на масовото потребление в западен стил. Иронията е в това, че не само извънредното потребление във самата Америка, но и опитите на
развиващите се страни да имитират потребителският модел на Запада, ще подкопаят
в резултат американската икономика. Ние живеем във времена на залеза на империя. Америка ще стои настрана, и ще наблюдава, как по-прозорливите нации
завощват икономиката. На тях няма да тежи бремето на неплатени дългове
и недалновидна парична политика.
Всички, които още вярват, че империята САЩ ще съществува вечно, трябва да погледнат фактите в лице:
Америка води скъпоструваща война с «тероризма»;
Валутата на Америка ослабва, точна стратегия за нейната поддръжка няма;
Паричната система на Америка се крепи на дългове и затова изисква постоянен експоненциален ръст, ръст на дълговете и обемите на производство. Такава
система очевидно е нежизнеспособна;
Големият обем потребителска задлъжнялост налага съществени ограничения на цялата икономика на страната;
Задлъжнялостта на държавата е от порядъка на трилиони долара, продължавайки да се увеличава с всяка минута. Задлъжнялост от такъв обем е невъзможно да се погаси, освен ако окончателно не се срине доларът, да се унищожат жизнено важни
програми за социално осигуряване или обложи населението на Америка с данъци до пълно разорение.
Това, което се появява, трябва да изчезне
Шотландският историк Александър Тайлер описва типичният цикъл на демокрацията:
«Демокрация
не може да съществува като постоянна форма на управление. Тя може да
съществува само до тогава, докато избирателите не разберат, че с помощта на
гласуване могат да изтеглят повече пари от хазната. От този момент
болшинството винаги гласува за кандидати, които обещават да похарчат по-голяма част от парите на хазната за избирателите. В резултат демокрацията винаги се
руши заради необмислена фискална политика. А после идва
диктатура».
На
протежение историята, всички бивши велики империи на света са достигали пика на
своето развитие само затова после завинаги да изчезнат:
Империята на Древен Египет пада под натиска на Асирийската империя;
Асирийската империя пада под натиска на Вавилонската империя;
Вавилонската империя пада под натиска на Мидо-Персийската империя;
Мидо-Персийската империя пада под натиска на гърците;
Гърците паднаха под натиска на Римската империя;
Римската империя бе поделена от други и т.н.
Ето ощо примери. Към 1714 година Холандия става доминираща сила в Европа благодарение на своето умение да извлича енергия от вятъра и морето.
През 1814
г мощта на военно-морския флот, в основата на успеха на когото лежаха въглищата, и
стремителният икономически ръст ознаменоваха възхода на Британската
империя.
През 1914
г, докато Британия и останалата Европа пилееха средства за
кървави, продължаващи десетилетия конфликти, на арената в качество на нов световен съперник излязоха САЩ.
Коя нация ще доминира през XXI век или през 2014 година? Едни правят залози на Китай, други на Европа или на организиран Близък изток
(или това е оксиморон?).
Всяка нация има свой жизнен цикъл, иначе ние до днес бихме говорили на гръцки и използвали римски монети.
Безнравствеността на
нашата парична система на хартиени пари заедно с мошеническата
банкова система, в която банките са задължени да създават резерви само за
малка част от своя дълг, подкопаха икономическите очаквания на
човечеството. Америка и целият останал цивилизован свят грешно предполагат, че «наличното – това е минимум». Понеже нашата фалшива парична система позволява печатането на пари, когато това е необходимо, ние грешно приемаме повишението на номиналната стойност на актива за увеличение неговата фактическа стойност (например, цените на недвижимост или пазарната
стойност на акциите). Това е заблуждение, защото инфлацията, възникваща в
резултат на излишното производство на пари, извиква само изкуствено,
а не фактическо увеличение на стойността на съответстния актив.
Отношението от типа «наличното – това е минимум» изисква цената на активите
постоянно да расте. Как могат чиновниците да очакват, че такава система е
жизнеспособна? Всъщност те знаат, че това не е така. Вместо това
майсторите на паричните афери във ФРС просто се опитват да избегнат следващата криза,
ежегодно напомпвайки трилион нова валута в икономиката на САЩ.
Но
когато къщичката от карти се разлети на части, ще започне объркване. И само тогава короната на хегемона ще премине в ръцете на друга страна или група
страни, които ще започнат всичко отново.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.