Звярът трябва да бъде спрян!

(официално обръщение на Съюза на руските писатели)

Днес войната е на прага на суверенната Сирийска държава. На народа на Сирия, както и на другите народи от Арабския Изток цивилизованите варвари Англия, САЩ, Израел, Франция и Турция възнамеряват с ракетно-бомбови удари да установят прословутият стар фашистски «световен ред». С интервал пет минути световните СМИ непрекъснато каканижат, че ден за ден започва бомбардировката на Дамаск.

Варварското решение на НАТО и техните съюзници доведе света до тази черта на противостояние, когато всеки трябва да избере, с кой е той – с убийците на жени и деца, палачите, готови на всяко кръвопролитие заради принципите на «световната демокрация», или в редовете на тези, които противостоят на убийствата на невинни и политическото насилие над народите. Първата кръв на сирийските деца, пролята от наемниците на империализма преди две години и отговорността за нея лежи изцяло на Англия, САЩ, Израел, Франция, Турция, на саудитите, катарците, на техните съюзници... Президенти, крале, кралици и премиери на тези страни, джуджеобразни новообразования на арабския свят, изявяващи се в поддръжка на кървавото решение завинаги влизат в световната история като фашистски престъпници.

Последствията от започнатата война без съмнение ще повлияят на сътбите на всички народи и всички Президенти, без зависимост от тяхното участие или неучастие в агрессията – достатъчно е да напомним в какви мъки доживяха живота си ястребите на злото А. Шарон и Р. Рейгън... Усилията на Съвета за Безопасност на ООН, миролюбивите инициативи на Русия и Китай се оказаха недостатъчни, твърде нерешителни и неизразителни. Те не можаха да дадат достоен нравствен отпор на държавите-агресори. Страхът пред военната мощ на САЩ и НАТО, икономическата и геополитическа зависимост изиграха своята сътбоносна роля, фактически потвърждавайки правото на страните-агресори за разпореждане със сътбите на страните и народите.

Звярът на войната не получи достоен отпор и излезе с вдигнато забрало по пътя на войната.
В разсъжденията за икономически изгоди и геополитически интереси нашите правители забравиха моралната и общочовешка страна на въпроса за сътбата на Сирия, както това вече се случи с Югославия, Ирак и Либия. Цената на забравеното са животите на невинни мирни жители от целия Близък Изток и сирийския народ.

Ние, писателите на Русия сме категорически на страна на сирийския народ, неговите лидери и тези сили, които се изявяват против войната в Сирия.

Протестирайки, ние изразяваме своето решително намерение да постигнем не само морална, но и юридическа оценка на агресията против Сирийската Арабска република. Извършва се военно престъпление, което трябва да бъде наказано. Ние считаме, че всички форми на духовно, политическо и физическо съпротивление са необходими и оправдани, а затова заявяваме за пълния си отказ за сътрудничество с политиците и деятелите на културата, поддържащи агресията на страните от НАТО и техните съюзници в Близкия Изток.

Звярът на войната трябва да бъде спрян в началото на пътя, за да не може трагедията на Арабския Изток да стане трагедия на целия свят, в това число и Русия. Леко е да се предположи, че конфликтът в Близкия Изток ще се иззползва с цел противопоставяне на Исляма и Христианството, че в условията на Русия това може да доведе до последствия, заплашващи безопасността на всичките и граждани.

Ние призоваваме всички граждани на Русия по дълг на съвестта и милосърдието да вземат участие във всички акции на антивоеннен протест във всички градове на Русия и зад граница, от когото и под каквито и политически знамена те да се провеждат.

Автор Прес-службата на Съюза на писателите в Русия

Брюксел лишава европейските страни от суверенитет

Източник: http://bulgarian.ruvr.ru/2013_08_21/Brjuksel-lishava-evropejskite-strani-ot-suverenitet-9097/

Европейският съюз все по-бързо се движи към превръщане във федеративна държава, в която европейските страни ще загубят остатъците на своя политически и икономически суверенитет.

Икономическата криза и политическата воля на Брюксел тласкат страните от Европейкия съюз към проекта „Съединени щати на Европа” и вече е ясно, че „федерализаторите на Европа” са извлекли необходимите уроци от опита на СССР и САЩ.

За да лиши европейските страни дори от теоретичната възможност да излязат от новата централизирана структура, Брюксел унищожава техния държавен суверенитет не само „отгоре”, чрез ожесточаване на фискалната дисциплина и предаване на икономическата политика в ръцете на Еврокомисията, но и „отдолу”, унищожайки под маската на развитие на местното самоуправление на централната администрация на европейските страни. Изглежда, че на регионите може да се попречи да върнат властта в столицата, ако това е необходимо? Европейските ръководители имаха предвид тази възможност и за пълното унищожение на националните държави задействаха програма за създаване на „еврорегиони”, които да се състоят от части от различни страни. Еврорегионите ще имат собствени програми за развитие и значително равнище на самосоятелност от националните правителства.

Сред европейските политици рядко могат да се намерят такива, които са против унищожението на суверенитета на еввропейските държави. Във Франция за запазване на суверенитета и националната идентичност се бори Марин Льо Пен. В Англия не само опозиционната Партия на независимостта на Обединеното кралство, но и членове на правителството започнаха да се изказват против плановете на Евросъюза. Държавният секретар по въпросите на местното самоуправление Ерик Пикълс обвини ЕС в опит „да изтрие Англия от картата” и обеща да се съпротивлява срещу диктата на Брюксел.

От източноевропейските страни само Унгария се опитва да се съпротивлява срещу унищожението на суверенитета и националната идентичност. Независимо от това, че ЕС периодично обещава на Унгария помощ в създаването на унгарски етнически автономи и в съседните страни, Будапеща не бърза да поддържа инициативите по федерализация на ЕС. Може би унгарските политици не са толкова наивни за да смятат, че Брюксел е гото да отмени Трианонския договор от 1920 година и да възстанови „Велика Унгария”.

В 1920 година Унгария загуби две трети от територията и населението, но се запази като държава. Ако плановете на „европейските федералисти” се сбъднат, то самата Унгария, както и другите европейски държави, вече няма да ги има, т.е. те ще престанат да съществуват като субекти на международното право. Може би именно такава перспектива и кара унгарският прлемиер Виктор Орбан да се откаже от сътрудничество с МВФ, да търпи икономически санкции на Брюксел и да търси геополитически съюзници извън ЕС.

През ноември миналата година Ангела Меркел заяви, че „някога Еврокомисията ще стане правителство, а Европарламентът – парламент”. Този ден все повече се приближава, а ЕС все повече напомня на капан за страните, които се съблазнили от обещанията за европейско благополучие. Скоро ние ще разберем, кои страни ще успеят да се спасят, а кои завинаги ще изчезнат от картата на света и ще се влеят в единната европейска държава.

Валентин Мъндрешеску

"На мою могилу нанесут кучу мусора, но ветер истории безжалостно развеет ее!" ©

София, 5 август 2013 Централна ЖП Гара

 

"Многие дела нашей партии и народа, будут извращены и оплеваны прежде всего за рубежом, да и в нашей стране тоже. И мое имя тоже будет оболгано, оклеветано. Мне припишут множество злодеяний.

И все же, как бы ни развивались события, но пройдет время, и взоры новых поколений будут обращены к делам и победам нашего социалистического Отечества. Год за годом будут приходить новые поколения. Они вновь подымут знамя своих отцов и дедов и отдадут нам должное сполна.

Свое будущее они будут строить на нашем прошлом" 

И. Сталин

Как България умира в прегръдките на Евросъюза

Източник: http://vpoanalytics.com/2013/08/20/kak-umiraet-bolgariya-v-obyatiyax-evrosoyuza/

Запазвам превода възможно най-близко до оргинала, въпреки на места отдалечаването от изразните конструкции на българският език.

Искате да знаете как ще живеете в състава на Евросъюза? Идете в България. Само че не на отдих, за да ходите по крайбрежната от ресторант до ресторант. Това е маска — това е фасада. Пропътувайте малко, на няколко десетки километра, навътре в страната. Ще видите развалини на заводи, ще видите нищета, която цари наоколо. Ще видите размазана от Евросъюза икономика, ще видите хора, които напразно се опитват да си намерят работа.
Това което няма да видите — това са щастливи млади хора, тъй като едни от тях са заминали временно на гурбет, а други – завинаги. Като че има свобода на словото, и да се ругае правителството може, но не силно — за да не се случат проблеми на работа. А ако ти още, не дай Боже, употребяваш словата Русия, Путин – засичай време: след седмичка ще получиш «вълчи билет» за никъде. Веднага ще те заклеймят шпионин, подгласник, ще те обвинят във всички смъртни грехове.
Като че са отворени границите – може да се ходи на почивка в Западна Европа, само че кой ще отиде? Безработицата на ниво 18%, за която бодро рапортуват властите е нагла лъжа! В реалност е два пъти повече! Минимум всеки четвърти трудоспособен човек не може да си намери работа. Който може – заминава, добре че границите са отворени. Но кои са те там? Може би, мениджъри, технолози, инженери?.. Не, те там са черноработници, миячи на чинии. Гастарбайтери! Ето какво ни даде Евросъюзът – възможност без виза да заминем, за да се занимаваме с неквалифициран труд.

ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ

Да, ние влязохме в Евросъюза, но Евросъюзът не влезе в нас. (Да отворя скоба - ще влезе. Ще мине не мине време, ще приемем закони за правата на гейовете и ще влезе. Дано поне с вазелин.) У нас остана същото корумпирано правителство, същите продажни чиновници, умножени на суровите нормативи, правила, методики на Евросъюза. Ние се оказахме унищожени, размазани от Евросъюза. Да, те ни дават някакви траншове за развитие, но къде изчезват тези пари – никой не знае. Всичко потъва по джобовете на чиновниците, и даже ако нещо някъде достига, то само за «своите» и за «свои» проекти.

Бездарното правителство набра кредити от МВФ, който започна да диктува своята нова икономическа политика. Бяха наложени сурови условия, които в крайна сметка разрушиха икономиката на страната.

Методично бе унищожена цялата индустрия, за безценица бе приватизирано всичко, което  въобще можеше, и нарязано на скрап. Напълно бе унищожено селското стопанство. Разрушена бе системата за висше образование. Наплодиха се маса вузове, които за подкуп дават дипломи за висше образование. Всичко, което можем да предложим на експорт – това е евтина неквалифицирана работна сила.

В България населението от 9 млн намаля до 7. Младите двойки престанаха да раждат деца. Който може – заминава. Извършва се разрив между поколенията. Огромно количество хора работят на Запад. Децата отглеждат дядовци и баби. Децата не виждат родители. Ето цената, която България заплати за ЕС.

Ние искахме друг живот, но не такъв. Жестоко ни излъгаха. Вмъкнаха ни в този ЕС, не питайки хората. Поливат ни със западна пропаганда. Ние се надявахме, че встъпили в ЕС, ще започнем да живеем по-добре. Не! Да се живее стана непоносимо!

КАКВО ПОЛУЧИ ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК?

Встъпването в ЕС бе изгодно за шепа олигарси, които спечелиха от разпродажбата на народното стопанство. Добре в България живеят съвсем не мнозина. Болшинството едва свързва двата края.

36-годишен фотограф, алпинист и революционер с романтическото име Пламен, когато в кротка България нещата тръгнаха съвсем зле, извърши публичен акт на самозапалване на площада пред кметството на град Варна. В знак на протест против нищетата, корупцията, несправедливостта и пренебрежението на властите. Ако неговата страна умира — защо тогава той да живее?

Тази смърт не бе единствена. Още пет човека избухнаха в живи факли в края на мъчителната зима. Сред тях — баща на пет деца 53-годишния Венцислав Василев, загубил работа (съдебните пристави бяха длъжни да опишат имуществото на семейството заради дълга за «комунални услуги» — 219 евро за вода), и безработният Траян Петров (той бе едва на 26 години).

«Такова никога не се е случвало в българската история! — с горчивина възкликва легендата на българската журналистика Валери Найденов. — Ние сме христианска страна, не познаваща радикализъм и фундаментализъм. Самозапалвания на хора — това е нещо неочаквано и шокиращо. За християните въобще политическото самоубийство е неприемливо. А ние нямаме съмнения, че тези самоубийства са политически. Ако искате да се самоубиете има маса други, безболезнени начини. При самозапалване човек не умира веднага — това са две седмици мъчения и агония».

Какво се случи с България — някога благодатна, процъвтяваща земя? Какво се случи с българите — най-търпеливия и сговорчив народ на Европа?

ХЛАДИЛНИКЪТ ПОБЕДИ ТЕЛЕВИЗОРА

«През януари ни дойде съвсем нанагорно, — въздъхва моята приятелка Светла. — Хората получиха сметки за електроенергия, два пъти превишили пенсиите. Ако дори пенсионерът престане да яде, той все едно няма да може да плати сметката». Когато делото стигна до реална угроза от глад и студ (много жилища се отопляват с електричество), десетки хиляди хора по цялата страна излязоха на улиците. Започна «електрическата революция». Както остроумно се изрази един местен политик, «празния хладилник накрая победи телевизора». Невъзможно е да се нахранят хората с речи за «европейските демократически ценности». Дойде пролет — и телевизорът, изглежда, отново побеждава.

ИЗХОДЪТ Е ЕДИН — БЯГСТВО ОТ СТРАНАТА

Гневът изпревари осъзнаването на проблема: хората излязоха на протест не като граждани, у които има ясни ценности, а като разгневени потребители. Те помахаха с ръце, повикаха и се умориха.

Българите предпочитат да се спасяват поединично. Популярна е шегата: «У България има два изхода от кризата — терминал 1 и терминал 2 на аерогарата». Младите, талантливите и упоритите опаковат вещи и бягат без да се оглеждат назад, оставяйки старците да умират по селата. Северът на страната, където безработицата съставя (по официални данни) 60% (!), е обезлюден. Редките туристи го сравняват с чернобилската зона. За последните 20 години страната напуснаха 2 млн души. Страната загуби повече хора, отколкото за две световни войни, но и това не е предел. Икономическата криза съвпадна с ужасяваща по мащаб демографска катастрофа. Към 2060 година населението на България ще съставлява едва 5 млн души, от които 1,5 млн — цигани. Българите като единен народ с най-древна православна култура са обречени.

«За миналата година се родиха едва 62.000 деца, — казва телевизионния журналист Иво Христов. — Това е най-ниската раждаемост от 1945 година. България се топи по-бързо от всички европейски страни. По-лош резултат има само Естония. За цялата си 1300-годишна история нашата страна никога не е била така близко до разпад».

“НИЕ СМЕ ПРИВИКНАЛИ ДА ЧАКАМЕ, КОГА ЩЕ НИ СПАСЯТ”

- Нима сега е по-лошо, отколкото под турците? — удивявам се аз.

— По-лошо е. Демографската и икономическата кризи съвпаднаха с морално разложение. Обществото днес е далеч по-развратено, отколкото във времената на турцко иго, когато народът обединяваше идеята за борба за освобождение. А какво искате от нас? Българите са тих народ, — в очите на известния публицист Светослав Терзиев бляскат искрици ирония. — Бяхме петстотин години под турско иго. Ние сме привикнали. После дойде Русия и ни освободи. После се сдушихме с немците, но те се оказаха лоши съюзници. От тях ни освободи Червената Армия. Заедно с нея дойде СССР, който през 90-е години ни освободи от самия себе си. Какво е нашето бъдеще? А защо да мислим за него? Преживяхме ден до вчера, и това не е зле. Българите са привикнали да седят и да чакат, кога ще ги спасят.

КАК ДОЙДОХМЕ ДО ТОЗ ЖИВОТ

В началото на 90-те, когато се рушеше империята СССР и се разпадаше на късове източноевропейският блок, за процесът внимателно и с тържествуващо хладни, алчни очи наблюдаваше КАПИТАЛЪТ. Пред монополиите се откриваха нови завладяващи перспективи. Първо, финансовата криза се отлагаше с цели двадесет години. Второ, крушението на желязната завеса откриваше път към всемирно господство на олигархията под сосът на «глобализация» и «свобода на пазара» (т.н. «Вашингтонски консенсус» от 1989 година).

Собствениците на транснационалните корпорации потриваха ръце от удоволствие и предвкушение — пред тях лежаха огромни, беззащитни територии с наивно, оглупяло от лозунги за свобода население. Планът на олигархията бе прост, като планът на завоевател от рода на Атила: териториите предстоеше да се завладеят, покорят, унизят, разорят, да се изсмучат от тях всички сокове, а населението да се пороби във вечно робство. Да, планът бе прост, но методите — къде по-изтънчени.

В това време ние бяхме така заети с нашата собствена трагедия — развалът на Съветският Съюз, че малко ни занимаваше сътбата на източноевропейските страни. Да, Полша възприе крахът на СССР с ликуване — като избавление от ненавистното руско господство. Но имаше  и такива страни, като братска България, съществуваща за сметка на сделката на века: нефт в обмен на домати — и изведнаж загубила своя водител и кърмилец.

О, ДИВЕН, НОВ СВЯТ !

В началото на 90-те в страните от СНГ, Източна Европа и в Русия на пачки пристигаха американски икономически съветници и консултанти. Това бяха прекрасно възпитани и облечени енергични люде в зрелите си години, по възгледи всички като един — убедени либертарианци от крайно десен вид. (Либертарианството в икономиката това е една от най-безчовечните теории, която напълно отрича социалната държава, а също и всяко вмешателство на държавата в икономиката. Всъщност, това е икономически дарвинизъм: нека в свободна конкуренция оцелеят силните, а слабите погинат.

Държавата трябваше да се откаже от финансиране на здравеопазването и образованието, а заедно и от данъчно облагане, а пенсионните фондове трябваше да станат само частни. Ако сами не сте си спестили за стари години, то сърдете се на себе си. А ако сте беден и болен — плачете до вратите на благотворителните фондове. Вашите деца — те са само ваша грижа, не мътете главата на държавата.)

В порядъчните страни от Западна Европа със силна социална политика либертарианците по това време и близко не бяха допускани до държавното управление (тях биха ги затъпкали още боевитите профсъюзи), а в екс-социалистическият край на неплашени идиоти те бяха на почест. Тях не просто аплодираха и гледаха в устата — на тях още и им плащаха за консултации. Местните политици стояха пред тях на задни лапки, очаровани от фразите за «пазарни реформи».

РУДАТА - НА БЕЛГИЙЦИТЕ, ВОДОПРОВОДЪТ - НА ФРАНЦУЗИТЕ

«При цар Симеон II електроразпределителните мрежи продадоха на чехите, австрийците и немците, за французите отидоха водопроводът и канализацията, а медната руда, по слухове, отиде за белгийците — казва един от лидерите на националистите Ангел Джамбазки. — Това бяха тайните условия за встъпване на България в ЕС. Всички стари държави се пазаряха, за да може по-скъпо да продадат своето съгласие. Благодарение на предателството от самия връх България бе продадена на търг».

«От началото на 2000-те България живееше като весела вдовица след смъртта на богатия мъж — казва журналистът Валери Найденов. — Тя разпродава къщи, земи, цялото имущество на съпруга и пет години живее далеч по-добре от преди. А после събори-къща вдовицата остава на боб и проси милостиня на стъпалото на църквата. До 2005 г. България демонстрираше великолепен ръст на ВВП (отчитаха се всякакви сделки на покупко-продажба). Тоест ние разпродавахме националните активи, а във ВВП това се отразяваше като доход. Всички бяха щастливи: ах, какви чужди инвестиции! Властите унищожиха националната икономическа наука и разгониха сериозните институти. А всички изследвания по поръчка на правителството за парите на данъкоплатците провеждат прозападните НПО».

Към 2013 година България загуби 60% от работните места, обезлюдя и се превърна в колония под политическото управление на ЕС. Най-добрата в света доматена република даже престана да произвежда домати!

ПОГРЕБЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПИПЕР

В рецептата на знаменитата шопска салата днес влизат турски (или йордански) «пластмасови» домати, «български чушки» от Холандия и Македония, лук от Китай и френско сирене. На местният пазар повече няма български домати, затова има в изобилие холандски. 80% от всички зеленчуци и плодове са вносни. Погребал българският пипер заедно с домата, ЕС посегна на святото — ракията (производството на алкохол в частния сектор), но после затихна. Ясно бе, че такова надругателство над чувствата даже плахите българи няма да понесат. Ракията (спасение за душата!) тече още в казанките по цяла България. «Село без казанка — като село без църква», — гласи народната мъдрост.

СЪСЕДИ

«По социологически допитвания 70% от българското население са русофили, но при това Русия проигра политическата и медийна битка в България. Парадокс! — възкликва журналистът Иво Христов. — Защо Русия отстъпи на Запада? Доминиращите идеи в СМИ се инжектират от така наречените местни think tank («мозъчни тръстове», «фабрики на мисълта»), които се финансират от американски (по-рядко от европейски) фондове.

Всички тези институти се самоцитират един друг и обезателно в името си имат нещо «демократическо» — Фонд за изследване на демокрацията или Институт за либерални стратегии. Те никога не афишират своята проамериканска насоченост». Хората са в плен на русофобска истерия. Цялата аритметика бе изтрита от дъската и бе написано с огромни букви «Енергетическа зависимост от Русия». Тове е една такава европейска страшилка за деца. И новият български прозападен елит паразитира на ирационални страхове. Какво е днешна България? Това е жертвена пешка на шахматната дъска. Нейната роля — да бъде блокираща пешка за всички руски проекти. Ние обслужваме чужди интереси, разваляме отношенията с Русия и губим пари за транзит на нефт и газ. А американските "приятели" тупат българите по рамото и викат: «Юнаци сте момчета! Имате демокрация!» Един български сатирик много точно определи, какво е това демокрация: «Това не е власт на народа — това е власт на демократите».

Globalconflict.ru

Как САЩ разруши и разграби СССР

Сензационно признание на САЩ. Бил Клинтън: "Да ние разрушихме СССР".

 За желаещите директни връзки:
http://youtu.be/4iGtP5IdDZs
http://www.youtube.com/watch?v=4iGtP5IdDZs

Русия бe права относно "арабската пролет" (Forbes)

Източник: http://3mv.ru/publ/rossija_byla_prava_otnositelno_quot_arabskoj_vesny_quot/1-1-0-18452

Днес, когато Египет отново е обхванат от вълна насилие и всичко върви към гражданска война, е най-доброто време да се заемем с анализ на "арабската пролет" като цяло, пише журналистътъ Марк Адоманис в статия за Forbes. Този факт, че след 2,5 години след свалянето на Мубарак на улиците на Кайро както по-рано убиват мирни демонстранти, свидетельства: прави се оказаха по-скоро тези, които скептически се отнасяха към арабските революции.

Може с увереност да се каже, че осветяването на събитията от "арабската пролет" в Русия поразително се отличаваше от западното, се казва в статията. Не само безотказните кремълски експерти и пиар-специалисти, но и учените, и независими аналитици от самото начало без особен ентузиазъм се отнесоха към разгръщащите се в Близкия Изток събития. За разлика от западните си колеги, руските специалисти предричаха за региона икономически колапс, религиозни конфликти и политически хаос.

В същото време докато Кремъл ловко подстройваше дипломацията си към условията на всяка конкретна страна, руското общество като цяло не прие "арабската пролет" и беше уверено, че всичко ще завърши с катастрофа, споделя наблюденията си журналистът. Недолюбването от русите на народни въстания е предизвикана от техния собствен неудачен исторически опит и останалото от времената на СССР всеобщо недоверие към участието на населението в политиката, което се поощрява от действащата власт, обяснява Адоманис.

Днес направените от западните експерти през 2011 г прогнози за бъдещето на страната на пирамидите поражават с наивност и благодушие, признава авторът: те искренно вярваха, че със сманата на Мубарак всички проблеми на Египет ще се решат от самосебе си. В действителност отчитайки хаотичната икономика, религиозните разногласия и незрелостта на политическите институти би било просто чудо, ако този период в историята на страната не бе завършил с трагедия.

В светлината на ужасните последици на "арабската пролет" Западът трябва с голям скептицизъм да се отнася към масовите политически движения и внимателно да отчита противоположните виждания за резултатите от тяхната дейност, съветва журналистът.

Имат ли хората право да избират това, как да бъдат управлявани? - задава въпрос авторът. Без съмнение. Но от историческа гледна точка масовите въстания в бедни страни нямат много добра репутация. "Изглежда, русите добре са усвоили това, а ние следва срочно да си го спомним", - резюлира Адоманис.

 Коментар: Марк Адоманис е и прав, и неправ. Прав е в частта, в която говори за ужасните последици от "арабската пролет" и за недоверието и неприемането и от руското общество. Но е неправ за наивността и благодушието на Запада по отношение на "пролетния процес". В два материала по теория на управляемия хаос ( http://cccp-2.blogspot.com/2013/06/blog-post_5.html и http://cccp-2.blogspot.com/2013/08/1.html ) подробно се разглеждат начините и методите на организиране и управление на на пръв поглед "хаотични" "арабски пролети", "цветни революции" и "площади Тексим". По скоро би следвало да се говори за цинизма на Запада в разрушаването на съществуващи стабилни политически режими с цел извличане на максимални облаги от социалната нестабилност чрез подкрепа на плъзгащия се към пропастта долар и заграбване ресурсите на потопените в хаос страни от Близкия Изток, тъй като само и единствено Западът е отговорен за създалото се положение. Можем също така да си зададем и въпросът: А защо точно в Близкия Изток и защо само в Близкия Изток се наблюдават подобни процеси? Защо подобни "нежни революции" не настъпват в други части на света, например в Индия, Китай, Латинска Америка? Някой би възразил - в Бразилия вече избухнаха протести. Но те и затихнаха така бързо, както и избухнаха. Бразилия не е нефтодобивна зона, тя не е близо до Европа или Русия, които са главните цели за дестабилизация. Бразилската (както и турската, а в последно време - и българската) политическа класа може да бъде само "предупредена". Що се отнася до Индия и Китай - то нима Западът ще поиска да се лиши от главната си работна сила и главния си производствен цех? Западната колониална политика има една стандартна цел - да държи в подчинение и експлоатира колкото е възможно по-широк пояс от страни, с маргинализирано, обезверено и наплашено население, в името на охолния си живот и спокойствие, градени върху гърбовете на милиарди колониални роби.

Управляемият хаос се прокрадва към Русия (1)

Източник http://topwar.ru/31834-upravlyaemyy-haos-podbiraetsya-k-rossii.html

(1) Поредния превод на материал на руските аналитици. Важното в случая е точното показване на методиката за осъществяване на "цветна" революция и някой от възможните мерки за противодействие на държавно ниво. Допълнителна информация по същата тема за методите и начините за противодействие може да намерите във изказването на Николай Стариков пред форума "Селигер 2013" в youtube.


Сценаристите на революции се опират на добре разработена теория за прилагане на мощно идеологическо оръжие

Анализът на геополитическите преобразования в края на XX – началото на XXI век показва, че в тяхната първооснова лежаха вътрешни трусове на държавите от различен мащаб. Распадът на Варшавския договор предшестваше серия революции в ред страни от социалистическия лагер. Аналогични по своята природа бяха и събитията в Съветския Съюз. След ред инспирирани мащабни изяви на населението против съществащата власт, неумелият опит на ГКЧП да предотврати разрушението на СССР стана само катализатор на неговия разпад. В последствие в постсъветското пространство премина поредица «цветни и цветови революции», някъде успешни (например в Грузия), а някъде не. Югославия се рушеше по подобен сценарии. Накрая гръмна и «арабската пролет», която вече напълно очевидно демонстрира: зад тези формално спонтанни революционни събития стоят външни режисьори.

Всички тези събития, радикално перекроили за последните 30 години геополитическата картина на света, имат маса общи черти. Първата от тях е – всички те започваха във формално благополучни страни със стабилни режими или внезапно, след съвсем незначителни поводи, или след относително кратък «период на заплаха» за разлика от революционните събития от началото на XX век, които протичаха на фона на тежките изпитания на Първата световна война, свързани с нагнетяване на социалното напрежение.


Втора отличителна черта е мълниеносната положителна реакция на тези събития от страна на водещите страни от Запад с изразяване на пълна поддръжка на революционните сили и настоявания в адрес на действащата власт да прекрати насилието, в ред случаи съпроводени със заплахи за прилагане на военна сила.

Трета важна черта – практическа еднотипност на сценария, състояща се в това, че повод за масови изяви бяха несъпоставимо нищожни с мащабът им събития на фона на стабилна като цяло обстановка в страната и често  висок стандарт на живот на населението. По-рано за иницииране на подобни събития бяха нужни далеч по-мащабни предлози.

Всичко това свидетелства за това, че организаторите на такива преврати в съвременни условия се опират на добре разработана теория, ефективно доказала се на практика.

Това е теорията на управляемия хаос.

Същност на теорията

Ключева роля в развитие на теорията на управляемия хаос изигра Джин Шарп, който създаде трудът «От диктатура към демокрация. 198 способа на борба», станал учебник за «цветните революционери».

С най-голяма активност теорията на управляемия хаос започна да се разработва в САЩ от началото на 80-те години на XX век, където през 1984 бе създаден институт за междудисциплинарни изследвания в Санта-Фе, специализирал се на нейното развитие. Скоро след това през 1992 година Стив Ман изнесе доклад на конференция на института на тема «Теория на хаоса и стратегическа мисъл», в който той изложи изходните положения на нова геополитическа концепция за завоюване на превъзходство, в основата на която бяха положени методи за хаотизация на държавата-противник.

Методическата база на теорията съставят най-интензивно развиващите се в днешно време математически дисциплини, като теория на нелинейните динамически системи, теория на катастрофите, теории, описващи различни случайни процеси и собствено математическата теория на хаоса.

Тези теории изследват поведението на сложни нелинейни динамически системи, имащи голяма размерност, у които има поне една точка на неустойчиво равновесие. При това системата е длъжна да бъде чувствителна към началните условия. Под това се разбира възможност значителни изменения в траекториите на развитие на системата при малки изменения на началните условия.

Плавно изменение на състоянието на социалната система под действие на външни и вътрешни фактори, даже съпроводени с изменение на нейната структура, съответства на еволюционно развитие на системата.

Бифуркационен преход, неизбежно съпроводен с радикална смяна на структурата на социалната система, от своя страна се определя като революция.

Теорията на управляемия хаос изследва въпросите по какъв начин да се доведе системата към точката на бифуркация и да се осъществи бифуркационен преход в желаното направление, тоест да се осъществи управление на хаотическия процес на този преход.

Как да се сформира хаос

За да се сформира бифуркационно състояние и осъществи управляем бифуркационен преход е необходимо изпълнение на няколко условия.

Първо, да се знае с висока степен на детайлизация началното и текущото състояние на социалната система в процес на нейното развитие под управляващото въздействие на етап еволюционното подвеждане на тази система към точката на бифуркация.

Второ, да са налични достатъчно време и възможности за привеждане на системата в бифуркационно състояние.

Трето, да е достъпна възможност точно да се определят възможните варианти на устойчиви състояния в точката на бифуркация.

Четвърто, да се разкрият поне в общ вид механизмите на разрешение на бифуркацията, ефективните механизми, методи и средства за въздействие върху системата в този период.

Пето, да са налични в достатъчно количество средства за управление развитието на системата за реализация на управляващи въздействия.

Шесто, да има възможност да се прогнозират с достатъчна точност резултатите от управлението на бифуркацията.

Реализация на всички тези условия, с изключение може би на второто и петото е възможна само при наличие на високоефективна система за сбор на информация за състоянието на социалния строй, позволяваща да се обновява информацията с достатъчна за управление на процеса пълнота и достоверност в реален мащаб на времето.

Условия за революция

Анализът на характера на революционните събития в страните от социалистическия лагер, Близкия Изток и Северна Африка свидетелства за това, че като минимум първите четири условия за организация на успешен революционен взрив са били изпълнявани.

Подготовката на революция практически във всички страни имаше относително стандартен характер. При това особено внимание се обръщаше на идеологическите и организационните въпроси.

Идеологическо ядро практически навсякъде бе идеята за създаване на либерална демокрация и развитие на пазарни отношения и реформи с едновременно изместване на традиционните ценности и деидеологизация на обществото. При това гоялмо внимание се уделяше на повишение на жизненият стандарт на населението и особено на елитът, което пораждаше от една страна, повишени социални изисквания от населението, а от друга – стремеж на елита още повече да се обогатява за сметка жителите на страната.

В организационно отношение ключеви задачи бяха обединение в критическият момент на разделените политически сили, противопоставящи се на съществуващата власт, подрив на уверенността на представителите на върхушката в собствените сили и лоялността на силовите структури, пряка дестабилизация на обстановката в страната, распространение на протестни настроения, привличане на криминални елементи, създаване и развитие на панически настроения, недоверие на населението към властните структури на всички нива, и накрая собствено организация на смяна на властта чрез демократически избори или с използване на силови методи, включая военни метежи.

Но както показа опитът, в частност от «арабската пролет», след сваляне на действащата власт далеч не винаги на организаторите на революции се удаваше да запуснат бифуркацията по желаното направление.

Много често в резултат на революцията на власт идваха съвсем не тези, които желаеха нейните организатори.

Причини за неуспехите

Масовите революционни прояви с активно и понякога решаващо участие на населението завършваха обикновено с радикална реорганизация на цялата социална структура на обществото.

Променяше се системата на социални противоречия, свързана с отстраняване от властта на предишните кланове, частично изменение на системата на социални отношения, изменение на духовните основи на жизнената дейност на обществото, неголямо снижение нивото на имуществено неравенство. В структурата на новата власт се оказваха представители от тези слоеве на населението, които по-рано бяха отстранени от властни пълномощия, като правило независими от Запада.

По-рано внедрената агентура за влияние губеше възможност за управление на развитието на събитията, в частност за сметка на това, че тази и част, която бе внедрена в структурите на свалената власт, губеше и влияние, и авторитет.

Накрая, темпът на развитие на ситуацията при съществуващите методи на сбор на информация за състоянието на социалната среда практически изключваше възможността за проследяване в реален мащаб във времето, което водеше до вземане на неверни решения.

В тези условия обеспечаване на точно управление в зоната на бифуркация става практически невъзможно и събитията се развиват вече извън сценария на организаторите на революцията.

Изключение може да има само в този случай, когато в събитията се намесва трета сила, по потенциал превъзхождаща всички играчи на «революционното поле». Тогава тази сила определя изходът от революционния процес. Обаче след прекратяване на нейното участие в него има висока вероятност за възобновяване на постреволюционния хаос с възникване на непрогнозируеми изходи. Така например, това се случи в Либия, когато натовската намеса позволи свалянето на режима на Муамар Кадафи. Но с изтеглянето на войските на алианса от Либия  противостоянието на либералите-западници и ислямистите се възобнови, а в близка перспектива то може да се разреши в полза на последните.

Анализът на ядрото на механизма за управление на хаоса показва, че повече или по-малко надежно управление на социалните промени в обществото е възможно само в случай на преврати на върхушката, когато масите на населението не участват в тях или тяхното участие е ограничено до ролята на статист.

Примери за такива варианти могат да бъдат революционните събития в Грузия (идването на власт на Саакашвили) и в Украина (идването на власт на Ющенко).

Русия в зоната на бифуркация

Съвременната ситуация в Русия може да се охарактеризира като благоприятна за управление на хаоса. Фактически ние вече се намираме близо до точката на социална бифуркация. За това ние имаме в момента практически целия гореспоменат набор от  условия.

Положението се задълбочава от това, че нашият бизнес-елит, създал състояние преобладаващо чрез криминални методи, се възприема от абсолютното болшинство от населението на страната като напълно враждебно съобщество – както за отделния човек, така и за страната като цяло.

Обаче и към рекламираната в СМИ «болотна» опозиция у голяма част от населението на страната има малко симпатии – нейната основа съставят либерали-западници, тези, които през 90-е погубиха държавата.

Затова за организаторите на революция устройването на поредната бифуркация в Русия ще бъде доста рисковано. Без бой днешната власт няма да си отиде, и това е очевидно. Твърде високи са рисковете всичко да бъде загубено. Достатъчно е да си спомним заплахите, изказани по адрес на Владимир Путин от някои американски сенатори, и то такива с доста високо влияние.

Също така либералната опозиция без масова поддръжка нищо не може да направи.

Включването на масите на руското население в революционният процес незабавно ще го преведе в неуправляема за организаторите фаза. В резултат на власт ще дойдат съвсем не тези, когото организаторите биха искали да видят.

Отчитайки обаче критичността на глобалната ситуация за Западът, трябва да предполагаме, че търсенето на  способ за организиране в Русия на нова либерална революция с цел смяна на властта ще продължават.

Именно затова лидерите на нашата страна трябва да предприемат срочни мерки по предотвращение на революция – уход от точката на социална бифуркация.

В числото някои первосрочни мерки в това направление може да споменем следните:

национализация на ресурсите, земята и инфраструктурата;

гласно завършване на делата за корупция, в частност най-гръмките, например делото за «Оборонсервис», с предаване под съд на всички реално виновни независимо от личните им връзки с лицата от ръководството на страната, бивши заслуги и пр.;

пресичане без разговори дейността на всички организации, контролирани от чуждестранни държавни структури;

изключване възможността за влияние върху руската политика не само на организации, имащи чуждестранно финансиране, но и физически лица, които имат значителни чуждестранни активи и сметки в чужди банки;

отказ от внедрение на електронни системи, които биха създали благоприятни условия за сбор на информация за състоянието на руското общество от чуждестранните спецслужби. В качество на пример може да посочим универсалните електронни карти, внедрението на които значително ще упрости тази задача за американските спецслужби. Достатъчно е да си спомним информацията, дадена от Едуард Сноудън.


Ако бъде реализиран поне този непълен списък, рискът за хаотизация на Русия практически ще изчезне.

Автор Константин Сивков

«Освен отвращение към себе си, вие нищо повече не може да предизвикате»

Източник: http://politikus.ru/articles/5728-krome-brezglivosti-k-sebe-vy-nichego-bolee-vyzvat-ne-mozhete.html

 

От твитер. Внимание, ненормативна лексика, като в оригинала. Уверен съм, всеки ще разбере към кого е обръщението.

Той пилотира изтребител, плава с подводна лодка, целува момчурляк по пъпа и погали мечок. Ако някой от вас бе Президент, той би тъпкал фазанско, заливайки с шампанско. Вие не бихте полетели, у вас интересите са свински. Вие съдите по себе си, вие винаги така правите. И когато дерете гърла, в очакване на диктатура, която няма да настъпи.

Когато за вашето офисно безделие ви плащат повече, отколкото в Европа, вие плямпате, че сте ебали стабилността. Когато се строят подводници, които не могат да засекат сонарите на НАТО и се обновява ракетно-ядреният щит, вие съскате, че нямате врагове. На вас нищо не се харесва, а Путин е кофти. Или, както вчера, "жерав".

За вас е страшно да приемете очевидното: на него не му е нужна тази власт.

Той е Президент от безизходност, от вашата тъпа безизходност.

Да ви пуснат Немцов, Навални или Чириков означава да проебем страната за пореден път.

Той иска да се пързаля със ски, гмурка с акваланг, да лети на делтапланер. А трябва да се ебе със служба от шест сутрин до двенадесет през нощта. В ритъм, който на вас хамстерите, не се е и присънвал. Та вие бихте издъхнали за седмица при такъв график.

Хилете се, хилете се още. Освен отвращение към себе си, вие нищо повече  не може да предизвикате.

Путин си държи на думата и поставя Обама в неудобно положение

Източник: http://3mv.ru/publ/putin_derzhit_slovo_i_stavit_obamu_v_neudobnoe_polozhenie/1-1-0-18289

Странна история се случва в течение на последната седмица във външната политика на САЩ. Както е известно, САЩ закриха 19 посолства в Близкия Изток. Ню Йорк Таймс заяви, че това е свързано с прехващането на переписка на Ал-Каида с планове да устрои терористични актове против американски дипломатически представителства в Близкия Изток.

Но както стана известно, това не е съвсем така. САЩ закриха посолства съвсем не по тази причина. Заплахата от терористически атаки възникна не от самосебеси. Ал-Каида тук няма нищо общо. Всъъщност не, има, но Ал-Каида в случая съвсем нищо не е планирала. Опасността произлиза от съвсем друга страна.

Посолства бяха закрити в: Абу-Даби и Дубай (ОАЭ), Аман (Иордания), Кайро (Египет), Ер-Рияд, Джида, Дахран (Саудовская Аравия), Доха (Катар), Ел-Кувейт (Кувейт), Манама (Бахрейн), Маскат (Оман), Сана (Йемен), Триполи (Ливия), Антананариву (Мадагаскар), Бужумбура (Бурунди), Джибути (Джибути), Хартум (Судан), Кигали (Руанда) и Порт-Луи (Маврикий), Даке (Бангладеш), Алжир, Нуакшот (Мавритания), Кабул, Герат, Мазари-Шариф (Афганистан), Багдад, Басра и Ербил (Ирак). На никого ли не му хрумва, че такова мащабно мероприятие даже за Ал-Каида е свръх-сили?

Может би САЩ се презастраховат и затварят всички посолства, защото не знаят, къде именно ще ударят терористите? Много малко вероятно. Ако е прихваната преписка, то би трябвало да знаят не само къде, но и кога нещо ще става. Не, уважаеми читатели, работата тук е съвсем друга. Някой сети ли се да съпостави някой цифри, в смисъл числа, а още по-точно дати?

Дайте да караме подред. Наш източник твърди, че решението за отмяна на посещението в Русия Обама е бил готов да озвучи още в понеделник, но не го е направил, малко по-късно авторът ще кажет, защо Обама постъпи именно така. Работата е там, че САЩ се опасяваха от ответни мерки от страна на Русия. Тоест, американците разглеждаха вариант на отказ от посещение и ответни мерки на този отказ от руска страна. Един от вариантите на възможен отговор от страна на Путин на отказа на Обама по мнение на специалните служби е да даде разпореждане за разкриване на информация, която владее Сноудън. При това информация толкова чувствителна за арабския свят, че в САЩ са сметнали възможната реакция от страна на анти-американски настроените араби достигаща до терористически атаки срещу посолства в страните от Близкия изток.

Грубо казано, у САЩ няма абсолютно никакво основание да очаква скок на насилие в Близкия изток. В Иран новият глава на правителството отново говори за преговори, палестинският въпрос, благодарение на Кери, отново влиза в бавнотекущ стадий на преговори. Израел не може да бомбардира Иран. По такъв начин, угрозата за американските посолства произлиза не вътре в региона, а отвън.

Никаква информация относно реално готвени терористични актове у САЩ както преди няма, и тук въобще не става дума за това. Ако читателят помни, тоза  Сноудън един от важните въпроси бе достъп до интернет. В Китай не му гарантираха такъв, и това стана ключов момент за неговото напускане на Далечния изток и прместването му в Москва. Тук той получи това, което искаше – свобода и интернет. Някому може да се сторят наивни изискванията на интернет гика, но тук не всичко е просто. Появявайки се в интернет, и показвайки че е свободен, Сноудън по такъв начин, показва на своите скрити съюзници, разположени някъде в света, че за изпускане на информация като защитна мярка засега няма необходимост. В момента в който той престане да се появява, информацията ще започне да попада в мрежата, и тук американците может да им стане тясно. Даже съвсем малка частица от това, което вече каза господин Сноудън, скара САЩ със сдържаната и толерантна Европа, а сега си представете какво ще се случи ако някаква реална, компрометираща информация бъде подадена не против «възпитаната» Европа, а против «дивия» Изток. Там и така взривяват нещо всеки ден.

Има единствена възможност да се обезоръжи Сноудън – да се намерят материалите, които държи, така да се каже, да му се извади жилото. Това стана огромно главоболие за САЩ. Сега същото АНБ (NSA) трескаво търси тези материали. откровено казано, това изглежда достатъчно комично. Тези, които следиха целия свят, сега не могат да намерят «скривалищата» само на един човек. Възниква въпросът: такива ли професионалисти са тези хора? Ето този въпрос се и старае да реши ръководството на АНБ. За това се използуват всички възможности, разбира се и незаконни.

Търсенето на материалите на Сноудън доведе до това, че САЩ, по-точно АНБ, сега искат да получат достъп до пощенската кутия на сървиса lavabit.com. На собственика на сървиса сега се оказва юридическо давление. Всичко доведе до това, че сървисът бе закрит. Нека читателят не се лъже за това, че АНБ без решение на съда не може да влезе в кутията на Сноудън, разбира се те вече са били там и всичко са претършували.

Без официалного разрешение за достъп до кутията обаче информацията не може да бъде използвана в съда против Сноудън, като «добита по незаконен начин». Това значи само едно, а именно че в пощата няма пряко указание за адреса на съратниците на Сноудън, там има някаква информация, която дава възможност да се търси нещо по-нататък, и най-вероятно, това «по-нататък» се намира зад границите на САЩ. Тук вече ще трябват не виртуални интернет действия, а реални действия в «човешкия» свят. А тук без законна основа вече няма да мине. Ще трябват някакви обръщения до съседни държави, и тук обезателно ще е нужна застраховка, защото в края на краищата някой отново ще спусне всичко на пресата.

По такъв начин противоположно на това, което говорят либералите за бесполезността на Сноудън, у Путин се появи супероръжие. Всички говорят, че «от Сноудън остана само кожичката», всички вътрешности  изтърбушиха китайците, а това въобще не е така. В ръцете на Путин се появи възможност сериозно да усложнява положението на САЩ, даже без особени усилия. За Путин е достатъчно само за незначително време да ограничи достъпът на Сноудън в интернет. В момента в който той престане да бъде видим, или престане да оставя някакви знаци в уговореното място, всички кошмари за САЩ ще станат реалност. Сега всичко зависи от Путин, и от неговата реакция се бояха САЩ, когато затвориха посолствата в Близкия изток. Това ни дава възможност да разберем, че информацията, която притежава Сноудън касае действията на САЩ именно в този регион – оттук и опасенията.

Днес реалната заплаха за САЩ, разбира се не е Сноудън, а информацията, която той притежава. Докато той бе в публичното пространство АНБ го следеше и опитваше да се добере до скритата информация, след което можеше и да не го преследва повече. Сега Сноудън се оказа зад руската ограда, и да се хване неговия изход към интернет няма да се получи. У русите е възможно всичко. Излизайки в интернет в Подмосковието, той може да се появит на спътниците, като свързващ се някъде от Новосибирск. Задачата за намиране на скритата информация, става нерешаема, тоест Сноудън ще бъде потенциално опасен още значително количество време.

Обаче, отказвайки се от среща с Путин Обама се боеше от «насрещен ход». Винаги съществува възможност да получи в отговор – «нещо такова». Затова и се затваряха посолства. Сега, когато Западът видя спокойната реакция на Путин на отказът на Обама, Държавния департамент разбра, че е прекалил. Путин както преди е верен на думата си относно ненанасяне на ущърб на САЩ по въпроса със Сноудън. Руският президент се показва като много уравновесен човек, което по принцип е и истината. Той държи на думата си, и с това поставя в неудобно положение прекалилия Държавен департамент и безпомощния президент Обама.

Експерти за пресконференцията на Барак Обама: това е някак си детински

Източник: http://bulgarian.ruvr.ru/2013_08_10/Eksperti-za-preskonferencijata-na-Barak-Obama-tova-e-njakak-si-detinski-6164/

Фото: EPA

Президентът на САЩ Барак Обама най-накрая развея мъглата, забулила руско-американските отношения във връзка с „делото Сноудън”. На 9 август той проведе непланирана пресконференция. Основните тези са следните: Америка взема пауза в отношенията с Русия за да преосмисли проблемите и да „калибрира” тези отношения, но САЩ са готови и занапред да действат с Русия. И накрая – никакъв бойкот на Олимпиадата в Сочи няма да има.

На пресконференцията Барак Обама обясни и решението си да не идва в Москва за срещата на високо равнище. Той призна, че разногласията с Русия ще се запазят и в бъдеще, но това няма да бъде причина да не се дискутира с нея. От времето на падането на СССР, каза американският президент, в отношенията с Русия от време на време са възниквали моменти на напрежение, имало е сътрудничество в едни сфери и съперничество в други. Постигнат е консенсус в сферата на новия договор по стратегическите настъпателни оръжия, Русия оказва помощ на САЩ в Афганистан:

- Мисля, че последният епизод („делото Сноудън”) е само една от проявите на разногласията. През последните месеци такива възникват около Сирия, както и във връзка с правата на човека. Целесъобразно е да вземем пауза, да преосмислим, накъде върви Русия, какви са нашите основни интереси и да направим едно калибриране на отношенията. Следва да се признае, че някои разногласия ще се запазват и това едва ли е възможно да се скрие. Но това е нещо нормално.

Барак Обама каза, че не смята за необходимо да се бойкотира Олимпиадата в Сочи, към което призовават не толкова десните в Конгреса, колкото лобито на сексуалните малцинства, недоволни от приемането в Русия на закона за забрана върху пропагандата на хомосексуализъм:

- Знам, че се повдига въпросът за нашия подход към Олимпиадата. Искам всички ясно да разберат следното: не мисля, че е необходимо да се бойкотира Олимпиадата.

Отказът на Барак Обама нанася вреда на американско-руските отношения, каза пред "Гласът на Русия" експертът на вашингтонския изследователски център Globalist Research Center Мартин Сиф:

- Дори по време на "студената война" и от двете страни имаше бегълци: от САЩ в СССР и от СССР в САЩ. Но и тогава нито един съветски лидер или американски президент не бяха го използвали като основание за отмяна на някаква среща на високо равнище. И президентът Барак Обама също не биваше да го прави. Лично аз го смятам за кроеж на съветника на президента Сюзън Райс. Това е една много неразумна стъпка.

Пропагандният апарат на Белия дом сега настойчиво внедрява мисълта, че именно САЩ се опитвали да упътят Русия към прогреса, но те постоянно се връщат към реториката на "студената война".

Особено странно звучат тези думи, ако се има предвид, че точно САЩ разгърна глобалното следене в такива мащаби, каквито не беше и сънувал никой по времето на "студената война". И изобличенията бяха предоставени от бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън, получил в Русия временно политическо убежище.

Не… най-голямата риба Путин хвана в Белия дом ("Forbes")

Източник: http://www.forbes.com/sites/larrybell/2013/08/04/no-putins-largest-fish-was-caught-in-the-white-house/

Очевидно, че руският президент Владимир Путин бе всъщност непривично скромен миналата седмица, позирайки с огромната 23-килограмова щука, хваната в Сибир. Ако той сериозно искаше да се похвали със своите изключителни рибарски способности, то той би могъл да покаже значително по-голяма риба, която хвана тук, в Америка.

Путин продемонстра своето майсторство на следващия ден, когато предостави на американския похитител на секретна информация Едуард Сноудън (Edward Snowden) убежище със срок една година, и това беше направено независимо от многочислените искания на Белия дом за предаването му. Генералния прокурор Ерик Холдер (Eric Holder) даже увери своя визави Александър Ковальов, че Съединените Щати няма да искат смъртно наказание за Сноудън и няма да го измъчват (о ужас!), ако блудния син – моля, много умоляваме – бъде изпратен назад в неговата всепрощаваща родина.

Исходя от това, че Русия вероятно е получила достъп до цялата секретна информация, намираща се в разпорежение на Сноудън, този отказ съдейки по всичко, бе в голяма степен продиктуван от едно главно желание, а именно – с гордост да се представи лидера на отмъстителната свръхдържава в качество на още един значим трофей.

Освен това, следва да се спомене за неуважението и презрението, които бяха демонстрирани от руските военни, насочили своя флагмански боен кораб с управляеми ракети на борда към бреговете на Куба. На 26 юли официалният представител на Черноморския флот заяви в интервю за информационното агентство «Интерфакс– АВН»: «Крайцерът «Москва» и големия морски танкер «Бубнов» се насочват в Хавана в хода на четвъртата седмица от своя далечен поход». Той също добави, че на път към Куба крайцерът ще изпълни тестови пускове на крилати ракети.

Американските официални лица заявиха, че тази визита в Куба е част от усилията на Москва, насочени за укрепване на отношенията с комунистическа Куба във военно, енергетическо и транспортно направления. Премиер-министърът Медведев подготви във връзка с влизането на корабите ценен подарък и обяви, че Москва опрощава голяма част от дълга на Куба от съветската епоха, който по оценките се приближава до 30 милиарда долара.
Има също основания да се предполага, че програмата за руско-кубинско сътрудничество включва в себе си възобновяване на електронния шпионаж от територията на големия разузнавателен комплекс от съветската ера в Лурдес, близо до Хавана. Този комплекс е разположен на по-малко от 100 мили от острова Кей-Уест, и неговите установки ще бъдат способни да прехващат голяма част от комуникациите на юго-изтока на Съединените Щати.
Боже мой, защо всички не живеем дружно

В края на краищата, работата не е в това, че президентът Обама не е направил всичко възможно за това да изпълни изискванията на Путин и да започнем да живеем дружно. Та къде е благодарността и уважението? Разбира се, нищо подобно не се наблюдава, и в същото време целият свят става свидетел на това, как затъналата в скандали администрация сама, вероятно се удивява на това, че Бари даже след скорощните дружески фотосесии и обмен на глуповати шеги с Влад на самита G-8 в Северна Ирландия не можа да върне Сноудън в къщи.

Когато преди известно време на прес-конференция във Финляндия Путин бе попитан за делото Сноудън, той просто се усмихна и каза: «Аз бих предпочел да не занимавам с подобни вопросами. Това е все едно да стрижеш прасенце – квичене много, а вълна малко». И добави: «Той (Сноудън) не пресича граници, виза не му е нужна. И всички обвинения по адрес на Русия (относно оказване на помощ) са глупост и празна работа».

Путин просто обясни, че у Русия няма договор за екстрадиция със Съединените Щати, и предположи, че Москва би могла да изпрати Сноудън само в този случай, ако той би бил престъпник. Намирайки се в резиденцията на финския президент Саули Ниинисте (Sauli Niinisto) и стоейки редом с него, Путин каза: «На територията на Руската Федерация г-н Сноудън, слава Богу, никакви престъпления не е извършил».

На прес-конференция в Саудитска Арабия държавния секретар Джон Кери подчерта, че Съединените Щати действително нямат договор за екстрадиция с Русия, новъпреки това Москва е длъжна да съблюдава практиката на прилагане на обикновеното право, съществуваща между страните, когато става дума за бегълци. «Аз просто призовавам към спокойствие и разумност. Ние бихме искали да се надяваме, че Русия няма да застане на страната на човека, спасяващ се с бягство от правосъдието», - подчерта Кери. Той също напомни на русите, че Съединените Щати за последните няколко години са предали седем човека, «подозирани в извършването на престъпления» от числото на тези, «които те искаха да получат».

Това е всичко, що се касае разумността. Само няколко дни след Рождество Путин подписа закон, забраняващ осиновяване на руските деца от граждани на Съединените Щати. В резултат бе анулирано двустранно съглашение, встъпило в сила само месец преди това. Забраната за осиновяване бе в спешен порядък проведена през руския парламент след като Конгресът на САЩ прие Актът на Магнитски, забраняващ на русите, нарушаващи правата на човека, да посещават Съединените Щати и да ползват услугите на банки в Америка.

След презагрузката напред към удивителния нов договор по СНВ

А къде е целия този знаменит дух на «презагрузка» и сътрудничество с Русия, проявлението на който, както ни бе казано, трябваше да очакваме? Спомнете си как президентът на Съединените Щати по време на глобалния самит в Сеул при включена камера и микрофон уверяваше руския президент Дмитрий Медведев в това, че той ще прилага «по-голяма гъвкавост» при обсъждане на спорни въпроси след ноемврийските избори? Медведев със съзнание за дълг каза, че ще предаде тези думи на тогава още готвещия се да стане президент Путин.

И той наистина получи тази гъвкавост, а в качество на отстъпка за Русия отложи финансирането на наземните ракети-прехващачи (GBI) и радари, които Съединените Щати обещаха да разположат в Полша и в Чешката Република за защита от иранските пускови установки. Следва особено да се отбележи, че Обама информира нашите верни съюзници по НАТО поляците за своето решение да се откаже от нашите задължения да предостави на бившите съветски сателити защита от ракетно нападение от страна на воинствената Русия, и това бе направено в телефонен разговор, състоял се на 17 септември 2009 г, в деня на 70-тата годишнина на съветското нахлуване. Тогава той твърдеше, че в негово разпореждане се намира друг, по-качествен план.

(Да вметна - излиза че ракетите се разполагат за защита от иранските пускови установки за защита от войствената Русия? Какво общо имат двете неща? Ако отговорът ви е "нищо" то имаме очевидния пример за говорене на едно, вършене на съвем друго от страна на САЩ.)


След това през март тази година той се отказа и от този «по-качествен план», когато министърът на отбраната Чък Хейгел (Chuck Hagel) обяви за прекращаване реализацията на четвъртата и последна фаза на програмата за създаване на източноевропейски ракетен щит, … която също би обеспечавала защита на територията на Съединените Щати от ирански ракети. Четвъртата фаза включваше разработка на ракета-прехващач SM-3IIB, по-съвершенна версия на тези ракети, с  които са снабдени в днешно време нашите противоракетни кораби Aegis. Трите предишни фази бяха длъжни да противодействат само на ракети, насочени към Европа.

Всъщност, Русия в близко време завършва строителството на радара «Армавир» (така е в текста) в балтийския ексклав Калининград, който ще бъде способен да следи за пусковете на ракети от Европа и от Иран. Именно на това място на брега на Балтийско море Русия първоначално заплашваше да разположи своите съвременни пускови ракетни установки с близък радиус на действие «Искандер», способни да носят ядрени бойни глави, като Москва заяви за своята готовност да отиде на такава стъпка в случай, че администрацията на Буш ще започне к реализация на плановете по раполагане на наземни ракети-прехващачи в Полша и в Румъния, а също и противоракетен радар в Чешката Република. Е вие знаете, това са тези, от които администрацията на Обама се отказва в расчет на това, че Русия учтиво ще се съгласи да проведе съответните общи съкращения в областта на отбраната.

По това време «Армавир», един от четирите съвременни противоракетни радари, построени в Русия за последните години, в срочен порядък ще влезе в експлуатация до 2020 година. Всеки от тях е способен да следи едновременно за 500 обекти. Три радара вече са разположени близо до Санкт-Петербург и в Сибир Иркутска област. Всички те са защитени със най-съвремените руски зенитно-ракетни комплекси С–400.

Но, по мнение на руското министерство на външните работи, ние все още сме далеч от това да постигнем любовта на русите. След заявлението на Хейгел, че реализацията на четвъртата фаза на източноевропейския противоракетен щит ще бъде отложена за неопределено време, руското външнополитическо ведомство публикува заявление, в което подложи на критика Пентагона за «продължение на курса на усилване на своята глобална противоракетна система и повишение на нейната ефективност».

В това време Русия незаконно расширява глобалната сфера на действие на своите ракети. Неотдавна русите в нарушение на договора от 1987 г за ядрените средства със среден и малък обсег (INF) проведоха изпитания на балистическата ракета «Ярс-М». Този договор забранява изпитания и производство на балистически и крилати ракети с радиус на действие от 500 до 5 000 километра. Русия може да го заобиколи, заявявайки, че това всъщност са междуконтинентални балистични ракети с голям радиус на действие (МБР), предназначени да заменят старите системи въоръжения.

Президентът Путин на 19 юни отбеляза, че някой «съседи» на Русия (на първо място се имаше предвид Китай) също разработват ракети със среден радиус на действие. По неговите думи Москва няма да допусне договорът за ракети със среден обсег да препятства укрепването на стратегическите въоръжениа. Освен това, Русия планира да достави противокорабни ракети, а също и ракети клас земя – въздух на режима на сирийския президент Башар Асад, което представлява особена заплаха за Израел.

Отказвайки се от източноевропейския ядрен щит, нашият главнокомандващ положи под масата или въобще се отказа от няколко важни програми в областта на разработка на въоръжения. Тук следва да се отнесе съкращението на програмата по създаване размещаеми на самолети лазери, способни да прехващат вражески ракети в ранната фаза на запуск, а също отказ от разработка на противоракети с няколко бойни глави(MKV) и ракети-прехващачи с кинетическа енергия (KEI), исползващи малки заряди и способни да различават лъжливи цели, което повишава шансовете за успех.

Плановата замяна на ядрените подводници от класа Ohio, носители на ядрени балистически ракети, също бе отложена, и засега не е прието ново решение относно това, ще носят ли стратегическите бомбардировачи на САЩ от ново поколение ядрено оръжие на борда. В това време Русия, както стана известно, създава подводни лодки от нов класа «Борей», способни да носят на борда 16 ядрени ракети с голям радиус «Булава». Русите също възнамеряват още тази година да разположат на постоянна основа военно-морско съединение в Средиземно море, а новият руски стратегически бомбардировач ще е готов към 2020 година.

Наивност, станала прекалена

В середата на април съветникът на Белия дом по национална безопасност Томас Донилон (Thomas Donilon) предаде по време на своя визит в Москва все още оставащо секретно письмо на президента Обама до президента Путин. Помощникът на Путин Юрий Ушаков пред журналистите отбеляза, че това послание «засяга проблеми от военната политика, включая въпроси на противоракетната отбрана и ядрените арсенали».

Членът на Републиканската партия Майк Роджерс (Mike Rogers) от щата Алабама, явяващ се председател на Подкомитета по стратегически сили на Комитета по въоружения на Палатата на представителите на Конгреса потвърди, че военния план е близък към завършване и че, «по всяка вероятност, ще бъде препоръчано провеждане на по-нататъшни съществени съкращения на ядрените сили на Съединените Щати». «Доколкото наличните запаси се съкращават, ние достигнахме ситуация, при която следващите съкращения имат колосално значение за националната безопасност», - подчерта той.

В същото време създаването на един от главните за провеждане на модернизация комплекси, необходим за продължаване живота на нашите стареещи ядрени боеприпаси, в настоящето е отложено като минимум за пет години, а някой считат, че завинаги. Докато Русия, притежаваща най-големия в света ядрен арсенал, продолжава модернизацията и обновлението на своите бойни заряди. Русия също се готви да приеме на въоръжение ново поколение междуконтинентални баллистични ракети, всяка от които ще е способна да носи до 15 бойни глави.

Председателят на Комитета по въоръжените сили на Палатата на представителите на Конгреса Бък Маккеон (Buck McKeon) – републиканец от щата Калифорния - изрази тревога във връзка с това, че дискусията по повод съкращения на въоръженията с Русия не се води от равни позиции. Позовавайки се на упоменаването от Обама на тази тема в реч, произнесена 19 юни в Берлин, той подчерта: «Желанието на президента да започне нов рунд преговори по въпроса за контрола над въоруженията с русите, в същото време когато Русия се държи нечестно при изпълнение на условията на най-важния съществуващ договора за контрол над ядрените оръжия, извиква въпроси по повод на лековерие».

Освен това на Русия бе предложена още една маслинена клонка за започване на преговори по новия договор СНВ, и сега администрацията на Обама предлага да деактивира в едностранен порядък една трета от ядрения арсенал на САЩ и да направи това без съгласие на Сената. Генерал-лейтенант от военно-въздушните сили в отставка Томас Макинерни (Thomas McInerney) охарактеризира това като «най-опасната от всички стъпки, предприети от американски президент доколкото аз си спомням. Днес не е време да се тръгва по толкова опасна пътека, тъй като Китай, Русия, Иран и Северна Корея увеличават своите ядрени сили».
 

Днешния командващ Тихоокеанският флот на САЩ четиризвезден адмирал Сесил Хейни (Cecil E.D. Haney), предложен на длъжност глава на Стратегическото командване на САЩ, заяви във своята реч в Сената в хода на проведените 30 юли слушания по повод неговото ново назначение, че той ще бъде против едностранните съкращения. Адмирал Хейни подчерта, че ядрената модернизация е «даже по-критична» за стареещия американски арсенал с отчет на съкращенията, предвидени от новия договор СНВ. «Много е важно ние да разполагаме с надеждни, безопасни и ефективни ядрени средства за устрашение и промишлената основа поддържа всичко това».
Затова сега ние сме принудени да чакаме това, което Обама ще предложи на своя нов най-добър приятел Владимир в областта на контрол над въоруженията, когато те се срещнат през сепртември по време на самита на групата G-20 в Санкт-Петербург. Нивото на напряжение е просто поразителен, и несъмненно, може да бъде сравнен с възбудата на Нанси Пелоси (Nancy Pelosi) в този момент, когато тя искаше да узнае, какво хубаво може да се съдържа в пазарния чувал на програмата на Обама по медицинско обеспечение, която контролирания от демократите Сенат одобри, без да чете.

По това време може да се обзаложим, че президентът Обама също се намира под напрежение. В крайна сметка, нима точно президентът Обама не «въстанови позициите на Америка в света»? В хода на даденото 2009 година на телекомпанията CNN интервю той каза: «Ние видяхме конкретни области на сътрудничество по повод ядрения въпрос. По време на моята инаугурация световната общност все още бе разделено относно истинските намерения на Иран… Ние мобилизирахме международната общност. Сега имаме такива средства за проверка като Международното агентство по атомна енергия, имаме групата P-5 плюс един, в която влизат Русия и Китай, и всички казват на ръководителите на Иран – вие сега сте на неправилната страна на историята».

И ако ви се харесва тази чудовищна лъжа, то вие сте длъжни да послушате и веселата история за рибата, извикваща смях у Путин.

Автор Лари Бел

За лъжата

Автор: Анатолий Вассерман

Историята се защищава от изследванията. Нужен е запрет на лъжата, а не на съмненията.
Да се забранява може само повторение на тезиси, по-рано опровергани във формат на нормална научна дискусия. Ако човек повтаря опроверганото, то той или не е «в час» (и тогава в неговите публикации няма смисъл), или съзнателно лъже.
Въобще забраната на повторение на вече опровергана лъжа е полезен не само приложено към нашата история, но и в множество други въпроси. Аз не веднаж съм казвал и писал: бащите-основатели на Съединените Държави на Америка са обосновавали свободата на словото с правото на всеки човек за достъп към всички сведения, необходими за приемане на обосновани решения. Дори повече, самата концепция на свобода на информиране заради свободата за решение е съществовала във философията множество векове до появата на Съединените Държави. От това следва: свободата на словото по никакъв начин не означава свобода на лъжата. Хората са длъжни да разполагат със свобода на слово за изказване на достоверни — доколкото това е възможно в дадено време при дадени обстоятелства — сведения. А виж свободата на лъжа по никой начин не означава свобода на словото и не следва от свободата на словото. Напротив, свободата на лъжа означава, че действително свободното слово е ограничено — поне с това, че ресурсът на човешкото внимание е краен, и този, който е посветил време за четене и прослушване на лъжи, може после да не намери време за четене и прослушване на опровержения.

Дискредитираната Америка

Източник: http://politikus.ru/articles/5672-amerika-diskreditirovana.html

Авторът на тази статия Пол Крейг Робъртс е бил помощник-министър на финансите на САЩ и член на редколегията на Wall Street Journal. Бил е също обозревател във вестниците Business Week, Scripps Howard News Service и Creators Syndicate. Авторът има множество лекций в различни университети.

За последен път непростителното поведение на Вашингтон се прояви в отговор на това, че руската емиграционна служба предостави убежище в Русия на американският осведомител Едуард Сноудън. Убежището е предоставено за срок от една година, за периода докато се разглежда молбата на Сноудън за постоянно убежище. Превръщайки САЩ в страна без закони, Вашингтон вече няма никаква концепция за съдебното производство. За закон се счита всичко, което служи на Вашингтон. По мнение на самия Вашингтон, законът – това не е нищо друго, освен собственото му желание. С произволен човек или страна, противопоставили се на закона на Вашингтон ще се отнасят незаконно.

Тъй като Обама, както и Буш до него, обикновено не се подчинява на закона на САЩ, Белият дом счита, че президентът на Русия Путин също не е длъжен да се подчинява на руските и международните закони, отменяйки решението на емиграционната служба за предоставяне на убежище и предавайки Сноудън на Вашингтон.

Вашингтон очакваше, че Русия ще предаде Сноудън само затова, че те са го поискали. Подобно на двугодишно дете Вашингтон не може да разбере, че неговите изисквания нямат приоритет над международните закони и вътрешните правови процеси на всяка от страните. Как само Русия е посмяла да застане в защита на закона против «незаменимата нация».

Официалният представител на Белия дом заяви, че глупендера от Белия дом може да накаже Путин с това, че следващия месец няма да дойде в Москва на среща с него. Уверен съм, че за Путин е абсолютно все едно, ще се появи ли глупендера от Белия дом или не.

Срокът на управление на глупендера от Белия дом наближава своя край, но Путин, ако не бъде убит от ЦРУ, остава да управлява още един срок. Още повече, всеки потенциален руски президент разбра – словото на САЩ не значи нищо. Клинтън, двата Буша и днешния глупендер нарушиха всички съглашения, които Рейгън сключи с Горбачов. Защо му е тогава на президента на Русия, спазваща законите страна, да се среща с тиранин?

Не желаейки да изостават от детинщините на Белия дом, членовете на Палатата на представителите на САЩ и Сената внесоха своите «пет стотинки» за позор на Америка. Съгласно репортажите по новините, глупендерите от Конгреса «отреагираха гневно» и предупредиха за «сериозни последствия за американо-руските отношения». Това е поредната демонстрация на колосално високомерие от страна на САЩ. Само Русия е длъжна да се безпокои за последствията за отношенията. Вашингтон въобще не е длъжен да се безпокои. Негово Императорско Величество просто ще откаже на Путин аудиенция.

А Конгресът, изглежда, въобще не е в курс за собствената си шизофрения. От една страна, Конгресът е възмутен от незаконният и противоречащ на конституцията шпионаж на Националната агенция Щази – особено шпионажът върху самия Конгрес – и се опитва да лиши от финансиране програмата по надзор на Щази. Поправката към сметките за военни разходи, внесена от републиканецът от Мичиган Джъстин Амаш, почти мина. С малко приемущество тази поправка победи, благодарение на гласовете, получени в шпионската индустрия.

От друга страна, без да обръща внимание на възмущението от следенето, на Конгреса е нужен скалпът на смелия герой Едуард Сноудън, разказал им за това следене. В този случай виждаме проявление на историческата глупост на правителството – застреляй куриера.

Само някой умопобъркани десни вярват, че универсалното следене над всеки американец е необходима за безопасността на САЩ. Националната агенция Щази ще се бори с всички сили и ще шантажира всички членове на Палатата на представителите и Сената, но всъщност този шантаж ще доведе до подрязване на крилата на агенцията Щази, е, или в краен случай, ще можем да се надяваме това да се случи. Ако скоро това не се случи, у агенцията Щази ще се появи време за организация на фабрикувано отвличащо събитие, което ще потресе подобния на стадо овци народ и ще сложи край на опитите да се обуздае агенцията мошеници.

САЩ се намират на ръба на икономически колапс. Така наричаната «свръхдържава» е страна-банкрут, след осем години опити не можа да завладее Ирак, и бе принудена да вдигне ръце. След единадесет години «свръхдържавата» бе повалена в Афганистан от няколко хиляди лековъоръжени талибани, и сега подвила опашка, бяга към укритието.

Вашингтон компенсира своята войскова импотентност със извършването на военни престъпления против мирните граждани. Американските военни са превъзходни убийци на жени, деца, селски старейшини и сътрудници на хуманитарни организации. Всичко на което е способна могъщата «свръхдържава» е да стреля с безпилотни самолети по фермерски жилища, землянки, училища и медицински центрове.

Шизофреническите обитатели на Белия дом направиха американците ненавиждан народ. Тези у когото има план за бягство от нарастващата тирания, вече разбират, че където и да поискат убежище, ще бъдат възприемани като паразити от най-ненавистната нация, и те ще играят ролята на жервени козли, а също така ще бъдат подложени на рискът да бъдат унищожени в репресии против неотдавнашните злодеяния на Вашингтон.

Вашингтон вече унищтожи всички перспективи за американците както в родната страна, така и зад граница.

Един въпрос и един отговор на "Индивидуалистите срещу културата на зависимост" от Юлия Иванчева

Публикуваната днес 05.08.2013 статия в Дневник "Индивидуалистите срещу културата на зависимост" от Юлия Иванчева предизвика един въпрос и един отговор. И така, въпросът:

Не ли малко странно, че България няма алтернативни политици? - коментар [ #4 ] от “comandante”

И отговорът:

Не, не е странно, ако познаваме механизмите на формиране на българска политическа класа. А те са: българските политици се утвърждават и формират като преки наследници на върхушката на БКП, предала българския национален интерес при преврата от 10-ти ноември. Създадените разклонения на партии от лявото, дясното и централното пространство имат единствен ръководен център и провеждат една и съща политика с леки залитания в незначителните детайли на управление, а именно - политика на планомерно унищожаване на българската икономика и геноцид на българския народ. Отклоненията от правилото, най-вече при управление на днешната наследница БСП са резултат на по-високата ориентираност към Москва и вътрешнопартийните борби между про-западните, про-европейски тенденции в БСП и про-източните такива, които борби довеждат до забавяне на движението на България по наклонената плоскост, но не го премахват напълно. Поради тежкия наследствен товар, носен от БСП, водещ до невъзможност за обновление и подмладяване на партията (и трябва да отбележа - съставен главно от пропагандни лозунги, без никакви, или с изкривени факти(1)) тя е обречена да се маргинализира и следва общата тенденция на колониална институция, предназначена да отклонява вниманието от същността на управлението. С две думи - въпреки видимостта за зависимост на БСП от Москва, тя всъщност е зависима и подчинена на неоколониалната политика, провеждана от ЕС и САЩ. Останалите партии от българското политическо пространство нямат дори тази минимална пъпна връв със Русия, което води до пълно и абсолютно подчинение на неоколониалистите, и оттам - максимална скорост на обезличаване и обезлюдяване на страната при периодите на дясно-центристко управление.
За съжаление перспективите не са розови. Шанс за страната има във възникването на национално-освободително движение, представено от съществуващите лица в българската политика, което обаче е твърде малко вероятно. Подборът на кадри в днешния политически живот е изграден в строгите рамки на самоподдържане и самообновяване на съществуващата схема, което налага строги ограничения върху личностите, преминаващи подбор и налагани в публичното пространство.

(1) Въпреки привидната простота на това твърдение не трябва да забравяме и националното предателство, извършено от върхушката на БКП/БСП през 1989-1992, което добавя негативизъм към вече работещия механизъм на пропаганда против социалистическия период от българската история.

Факти, само факти

И така време е да се извиня на читателя. До днес публикувах предимно преводи на материали, намерени в Рунет, сега е време да направя нещо различно - да дам факти, които до днес считах за даденост, но който може би са неизвестни или неосъзнати от читателите. Причини за това, че блогът бе предимно руско-ориентиран има много, но нека посоча главната според мен - слушайки, анализирайки и съпоставяйки материалите, публикувани в Рунет аз намерих редица прилики между сегашното положение на България с положението в което се намира Русия, и осъзнах причините, заради които ситуацията е такава каквато я виждаме както и пътищата за нейното подобряване. Използвам случая да благодаря на моите задочни учители в пътя по личностното ми осъзнаване Евгений Фьодоров, Сажи Умалатова, Николай Стариков, Александър Дугин и Артьом Войтенков, както и Сергей Кара-Мурза и неговата книга "Манипуляция сознанием 2"

И така, следвайки позива "Факти, само факти" по естествен начин преминаваме към митовете.

Мит №1: Икономиката на социализма бе неефективна, под световно равнище, остаряла технологически.

Още в мит №1 се сблъскваме с казаното от Анатолий Вассерман - "За да се опровергае една лъжа, която може да бъде написана на един ред, понякога се изискват страници опровержения". Първо да разгледаме статията "Една невярна теза за рухването на социализма" от проф., д.ф.н., Васил Проданов. Там проф. Проданов твърди, че по темп на нарастване на БВП в края на 80-те години на миналия век България е на четвърто място в Европа. Освен това външния дълг на страната от два пъти годишния БВП през 1939 е доведен до 0.65 пъти БВП през 1989, и е значително по-малък от дълга натрупан към днешна дата. Същата теза защитава реч на Маргарет Тачър в която тя твърди, че Съветският Съюз е представлявал главно икономическа заплаха за Запада. Друг аргумент ще бъде един пример от личния опит: личната ми ангажираност в бригадирското движение. Минимум 3/4 от моите връстници са били ангажирани в ученически, войнишки и студентски бригади, не бях изключение и аз. Моят опит включва бране на грозде, домати, лук, чушки, кайсии, бригади в хлебозавод и консервен комбинат и може би още някои, които са се изтрили от паметта. Официалната заетост в годините на социализма бе 100%, неофициалната безработица вероятно е достигала максимум 1%. Изводът, който правим, е, че при пълна трудова заетост икономиката мобилизира кампанийно допълнителен трудов ресурс, за да смогне с прибирането на реколтата. Нима подобен факт може да бъде показател за ниска ефективност на икономиката?
Допълнително ще посоча част от историята на заводите Икарус. Всички помнят масовия автобусен транспорт в България, представян от Икарус и Чавдар. Икарус работейки в "неефективната" социалистическа икономика изнася автобуси за всички страни членки на СИВ и няколко други извън Съвета, печели международни конкурси по дизайн и подготвя излизането си на американския и канадския пазари. След "демократизацията" и въвеждането на "пазарна икономика" фирмата е раздържавена (евфемизъм за продадена на безценица), производството замира и заводът е закрит през 2007 година. Изводът, който можем да направим е очевиден - разказите за неефективност на социалистическата икономика не са нищо повече от един мит.

Мит №2 - "Милионите избити лично от Сталин"

Използвам това заглавие единствено, за да подчертая абсурдът на този мит. Въпреки това ще разглеждаме строго примери от българската действителност. Всекидневно и всечастно "демократи" и "либерали" надават вой за жертвите на комунистическия терор. Не е необходимо да ходим в Сибир, да надникнем в ГУЛАГ, за да разкрием същността. И така моят баща през 1951-ва участвува в нелегална земеделска организация, целяща въоръжена съпротива против "Народната власт" (слагам термина в кавички единствено за да бъде разпознат като официален, моето лично мнение е, че неговото съдържание напълно отговаря на названието). Той е арестуван, съден и лежи в затворите в Плевен, Варна и лагера в Белене. Присъдата му от 5 години затвор е съкратена до 3 години и 5 месеца фактически излежани, което личи по справката за изплатено обезщетение на пострадал от "репресиите", след което той работи честно и почтено всички години на омразният "социализъм", построява две къщи само с труда си като строителен работник, изплаща 4000 лева глоба за частна работа (съгласно тогавашния закон, почти още половин къща), и след 10-ти ноември участвува във възстановяването на БЗНС-Никола Петков, заедно със съратниците и съкилийниците си от годините на "репресии". Всички те след "репресивните" години на социализма са в добро здраве, съотнесено възрастта им (да си спомним социалистическото здравеопазване и спокойствието и сигурността на онези години), енергични и имат достатъчно сили, за да работят за каузата в която вярват. След няколко години "демокрация" обаче голяма част от тях си отиват от този свят, включително и баща ми, починал 2001 година. Това разбира се може да бъде отнесено и до напредналата възраст, и до енергията посветена на новата дейност, но също така и до изменените условия на живот, включващи "шокова терапия", "приватизация", рухналите планове за по-нататъшния живот. Частично потвърждение на казаното можем да намерим, като проследим некролозите, окичени във всяко българско гробище. Въпреки, че никога не съм харесвал тази традиция, тя помага да се състави картина на част от смъртността в миналите 23 години "демокрация" - един голям процент от починалите са хора в разцвета на живота си между 30-40-50 години. Помага и графиката на броя на населението в България 1961-2010.  Лесно можем да направим извода, че "репресивния" социалистически апарат на Държавна Сигурност дори и близо не стои до съвременния механизъм на унищожаване на българския народ - почти 2-та милиона жертви и прокудени българи от годините на "демокрацията" са далеч напред в съревнованието по терор.

Мит №3 - Съветският съюз нанесе непоправими щети на България за годините на социализма

Този мит най-добре може да бъде описан с вица: "Русите нахлуваха в аулите, кишлаците, катуните и оставяха зад себе си заводи, училища, библиотеки, електростанции." Преди встъпването си във Втората световна война България е аграрно-промишлена страна. Основната промишленост е представена от мино-добивна, тютюнева и розово-маслена промишленост. Към 1989 година страната има развити енергетика (АЕЦ Козлодуй, в строеж е АЕЦ Белене), металургия (комбинат Кремиковци), машиностроене (завод Мадара-Шумен, Вапцаров-Плевен, корабостроителен и кораборемонтен заводи във Варна и Русе, предприятия на ВПК във Сопот, Казанлък, Червен Бряг), електроника (заводи в Ботевград, ДЗУ-Стара Загора), текстилна, шивашка, консервна промишленост (удобно настанена върху мощната база на българското земеделие). Тук ще направя малко отклонение - консервите, произвеждани от българската промишленост съдържаха единствено плод или зеленчук, сол, захар, оцет и вода. Днешните с количеството консерванти и изкуствени овкусители са по-скоро продукт на химическата, отколкото на консервната промишленост. Допълнително забравих да спомена българската химическа промишленост - нефтохим Бургас и Плевен, заводи за изкуствени торове - Девня. Разбира се има множество клонове на промишлеността, които пропускам, но ще направя едно сравнение: разхождайки се днес в родния си град Плевен правят впечатление няколко неща: първо градът се е обезлюдил дори видимо, второ количеството банки и "молове" на търговски вериги е несъразмерно с пазара, който трябва да обслужват. И така днес градът не произвежда, но живее на кредит, т.е. затъва в дългове, които някога ще трябва да плаща, и пазарува в търговски обекти, в които трябва да остави пари, а няма да произведе блага, които да донесат приходи. Но нека отправим поглед към ресурса "Загубената България". Снимките, които успях да намеря и характеризират българската промишленост през периода на "разрушаващото" влияние на Съветския съюз са следните:

http://www.lostbulgaria.com/?p=5194
http://www.lostbulgaria.com/?p=5193
http://www.lostbulgaria.com/?p=5190
http://www.lostbulgaria.com/?p=5165
http://www.lostbulgaria.com/?p=5162
http://www.lostbulgaria.com/?p=4184
http://www.lostbulgaria.com/?p=4182
http://www.lostbulgaria.com/?p=4157
http://www.lostbulgaria.com/?p=3471
http://www.lostbulgaria.com/?p=2444
http://www.lostbulgaria.com/?p=2360
http://www.lostbulgaria.com/?p=2359
http://www.lostbulgaria.com/?p=1076
http://www.lostbulgaria.com/?p=525
http://www.lostbulgaria.com/?p=524
http://www.lostbulgaria.com/?p=518
http://www.lostbulgaria.com/?p=515
http://www.lostbulgaria.com/?p=512
http://www.lostbulgaria.com/?p=511
http://www.lostbulgaria.com/?p=510
http://www.lostbulgaria.com/?p=509
http://www.lostbulgaria.com/?p=508
http://www.lostbulgaria.com/?p=506
http://www.lostbulgaria.com/?p=502

Оставям на читателя да намери снимките, характеризиращи българската промишленост под "благотворното" влияние на Запада самостоятелно.

Мит №4 - България е равноправен член на Европейския съюз, нейните свобода, права на човека и просперитет са гарантирани.

Този мит дори не е необходимо да се коментира, разисква и доказва. Достатъчно е да погледнем към старите страни-членки Испания, Португалия и Гърция и да си спомним за "Шенген".

Мит №5 - Многопартийната система в България е гарант за демократично развитие.

Веднага държа да отбележа, че това дори не е мит, истина или каквато и да е фраза носеща смислова стойност. Горната фраза е образец на чиста пропаганда, с използването на заместване на термините, или също така наричания "птичи език". Мит №5 попада в описанието като абсурд, за да покаже несъстоятелността и откъснатостта на фактическото положение на нещата от поднесеното от средствата за масова информация и манипулаторите. Термините "многопартийна система" и "демократично развитие" в същността си означават много, но най-често се използват от политиците за успиване и манипулиране на масите с цел запазване на статуквото. Горното изречение не означава всъщност нищо и под термините в него може да се крие огромно разнообразие от средства и методи за запазване и продължение на властта и манипулация на избирателите. За желаещите да научат повече по въпроса препоръчвам книгата "Манипуляция сознанием 2" от Сергей Кара-Мурза, връзка към която съм посочил в началото на статията.

Мит №6 - България е суверенна страна.


Този мит изглеждаше като най-трудната част от тази статия. Дотолкова, че няколко пъти отлагах нейното разглеждане и оставях да "отлежи". Но неочаквано се оказа изключително лесен за опровергаване. И така да започнем от основите:

Държавният суверенитѐт (на френски: souveraineté — върховна власт) е неотчуждаемо юридическо качество на независима държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право; необходимо за изключителното върховенство на държавната власт и предполагащо независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса на независимата държава като цялостен обществен организъм; обусловено от правовото равенство на независими държави и стоящо в основата на съвременното международно право.


Посочен е цитат от википедия, дефиниращ суверенитет. Специално внимание обръщаме на частта: "независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса...". Нека веднага подчертая, че цитираният текст е непълен. Ако например зависимостта от властта на друга държава не е изчезнала по силата на доброволно изменение, а насилствено, то това не означава, че страната не е загубила суверенитет. Например попадането на България под турско робство 1396 г. не е доброволен акт, въпреки всичко води до загуба на суверенитет, въстановен с обявяването на независимост през 1908 г. Убеден съм, че това твърдение звучи тривиално, но също така съм изненадан от текста във википедия за доброволността на изменението, така че се чувствам длъжен да включа изрично горната забележка.


Сега да се опитаме да намерим елементите на чужда власт в днешния живот на Република България. Отварям сайтът на Народното Събрание, в частта "Законопроекти". Отварям произволни законопроекти (всъщност първите четири в списъка - те са произволни по силата на факта, че достъпвам до тях в напълно случаен момент от време, а именно днес 24.08.2013 г.) По-долу привеждам названието на законопроекта със кратък цитат от него:

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Народната просвета
"Съгласно препоръките на Mental Disability Advocacy Center (MDAC - Център за застъпничество за лица с ментални увреждания) и Български хелзинкски комитет"

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права
"Необходимостта от изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е продиктувана от приемането на Директива 2011/77/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г. за изменение на Директива 2006/116/ЕО за срока за закрила на авторското право и някои сродни права."

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения
"Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като пълноправен член на Европейския съюз за въвеждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) No 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ, L 172 от 30.06.2012 г.) (регламент за роуминга)."

Законопроект за ограничаване изменението на климата
 "Със законопроекта са транспонирани напълно Директива 2009/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността"

И така четири от четири произволни законопроекта са свързани със "синхронизиране", "изпълнение на ангажиментите", "транспониране" и "продиктуване" от Европейския парламент и Съвета на Европа. След като правилата за управление (законите) в България са "продиктувани" отвън, то напълно ясно е, че за суверенитет в случая е невъзможно да се говори.

Какъв е изводът от тази статия? Основните изводи са няколко - първо населението на България е съзнателно заблуждавано и подвеждано за своето състояние, както се казва телевизорът побеждава хладилника. Второ - машината за манипулация работи в направление маргинализиране и унищожаване на българския народ, и някога отново ще кажем както каза А.Страшимиров: "Клаха народа така, както турчин не го е клал".
И трето - заплахата за България може да бъде избягната. Водената информационна война срещу страната е основният проблем, но тя трябва да се превърне и в основно решение. На първият етап е необходима контраофанзива във информационното пространство за просвещение и разкриване на истината до максимално широки слоеве от населението. Вторият етап включва активно гражданско волеизлияние за премахване на съществуващият политически гнет и възстановяване на суверенитета, чрез обединяване на народа около съществуваща или нова водеща фигура, при осигуряване на механизъм за отстраняването ѝ при необходимост. По мое мнение спазването на българската традиция до известна степен задължава поне на начален етап следването на принципите на БРЦК, съобразени със днешните условия, и описани в неговия Устав.

"И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Йоан 8:32