Системата PRISM - инструмент на глобално информационно и кибервоенно доминиране

САЩ възможно, за пръв път в историята са автоматизировали управлението на "цветните" революции.

Като разработчик на програмни продукти, предназначени за анализ и визуализация на агрегирани данни от големи масиви, имах щастието да участвам във внедряване на няколко подобни решения за интернет-индустрията. Изучил механизмите за сбор, съхранение и обработка на трафик- и финансова информация в компаниите за електронна комерция, социалните мрежи или плащане-за-клик, ми стана ясно, какво могъщество могат да получат в ръце структури, оседлали глобалните киберпотоци.

Всичко написано по-долу е не просто плод на отвлечени размишления, а переосмисляне на внедрени и работещи за клиентите осезаеми резултати от поразителната мощ на съвременните инструменти за бизнес-анализ. Моите догадки за съществуване на глобален механизъм на анализ на интернет потоците, съдържанието на социалните мрежи и особеностите на неговото функциониране бяха потвърдени с разобличенията ан Сноуден и обнародването на топ-секретната презентация от АНБ http://www.washingtonpost.com/wp-srv/special/politics/prism-collection-documents/.

Аз не виждам препятствия за появата на напълно автоматизирана глобална система за измерване, управление на колективните емоции. Корпорациите вече отдавна строят елементи на бизнес-аналитиката за повишение ефективността и доходността от своята дейност. Трябва просто творчески да се приложат вече широко известни методи, с поправка на необходимостта от мащабиране на задачите за астрономическите обеми данни.

Но и това е поправимо. Сноуден разкри на света за плановете за използване в сърверите на оперативна памет с петабайтни размери. В САЩ се строят гигантски хранилища за данни, които ще пазят екзабайти. Исползваната от АНБ технология на компресиране MapReduce изпълнява за минути заявки, които изискват часове в бази данни SQL или Oracle (и то без въвличане на по-мощните возможности на оперативната памет).

Може да направим извод, че съвременните технологически возможности позволяват сбор и съхранение на огромни потоци в световния интернет. Да преминем към особеностите за обработка и анализ.

Всяка сериозна интернет-структура записва и съхранява за бъдещо използване всичко, което прави ползвателят на нейните веб-ресурси. От историите за посещения се формират обновляеми таблици за посещението на страници, кликове, използвани канали за реклама и ползвателски сесии.

Силно упростена схема на мониторинга на недоволство в реално време изисква само три първоначални полета от тези логовв – време на инцидента, оставената запис във форума/социалната мрежа и вашият «пръстов отпечатък» — уникален номер, присвоен на вашият компютър (адрес на интернет протокола или IP Address, нататък – IP). Особеност на IP е, че той почти винаги може точно да се геопозиционира – да се определи страна, република, област, град, район за дадения ползвател (за проекта по-малките детайли може да пренебрегнем) .

И така, към нашите три първоначални полета се добавят полета за геойерархия страна-район. Таблицата е готова за по-нататъшно използване. Ще я наречем призма_революция.
Обръщаме се към оставеното от ползвателят съобщение «Долу властта», съхранено във вид на поле от нашата таблица (всъщност така се отсичат 95 процента от нашите логове, тъй като не всеки запис за ползвателско поведение съдържа оставено съобщение). Тук без помощ на яйцеглавите лингвисти и деятели от подобни профессий от страната-жертва на нашата програма няма да мине. тяхната задача е класификация на думите от аборигенският език в групи и подгрупи, изразяващи различни емоционални състояния на този, който ги употребява. Тази, най-сложна стъпка е критически важна за успешност на цялото начинание.

Група думи и словосъчетания [Група_Ярост], важна за построяване на топлови карти на народното недоволство, да допуснем включва 100 думи, една от които ще е «долу». Нашата таблица призма_революция получава още едно поле [Ярост] със значение 1 (ако съобщението на ползвателя съдържа дума/думи от група [Група_Ярост]) или 0 (в случай, ако такива думи не се съдържат).

Нужният вид таблица:

Дата Страна Област Град Район (или индекс) Ярост

1.1.2013 РФ Саратовска Пугачев 123456 0
…
2.1.2013 РФ Саратовска Пугачев 123457 1

Получава се обновляема таблица, съдържаща милиони реда и готова за изпълнение на заявки за визуализация и анализ. Бързодействието на заявки се поддържа не само от огромните обеми оперативна памет, но и от паралелната работа на сотици/хиляди сървъри, отговарящи на заявките, отнесени към разни страни/области/райони. При желание резултатите от заявки към различни сървъри после могат да се обединят в единна таблица за използване при визуализация.

Таблицата революция_ярост ще бъде групирана по йерархия страна-индекс и просумирана по поле [Ярост]. По всяка група агрегираме числото уникални IP (уникални ползватели) за калкуляция на нашият интегрален показател – средно количество употребяване на думи от група [Група_Ярост] за уникалният ползвател. Именно на този показател на плътност на недоволството е и съдено да стане тази крайна метрика, на която ще се базира цялата система за мониторинг на революционните настроения.

Разбира се, описаната система е значително упростена, нали е необходимо да не се забравя за степента на проникване на интернет в дадения район. Но инструментите за геолокация позволяват ефективно да се отсичат коментари, изпратени отвън – безпокоящи се за сътбата на руската провинция жител на Хайфа ще бъде игнориран.

Остана да се наложат геопозициите от таблиците на средства за визуализация (яндекс карти, гугъл мапс като груб пример). В зависимост от величината на интегралният показател ще оцветим нашите мащабируеми карти с палитра оттенъци от зелен (спокойно) до червен (близо до взрива). Всъщност картите могат да се пренебрегнат и да се автоматизира регулярно изпращане от Ленгли до посланиците с обновление на списъка «горещи точки» на поверената територия.

Въоръжен с такива динамически в пространството и времето пулсиращи карти, (изменящи се почти в реално време), нашият безпристрастен наблюдател ще прилича на астроном, дълги вечери изучаващ през мощен телескоп готовата да се взриви свръхнова, с тази разлика че такава система сама ще покаже областта за наблюдение – наливащи се с червено острови на тревога. А още у нашия астроном има всички възможности да влияе на и да приближава моментът на взрива.

С откриването на такава точка на недоволство се включва детайлизиран анализ – до установяване на контакти с най-активните и непримирими онлайн-активисти на дадената територия. Запуска се финансиране, обеспечава се информационна поддръжка.

Обратното е вярно за борба със своите дисиденти – зачистват се носителите на негативен потенциал, в зародиш се гасят искрите на недоволство. Та нали такъв могъщ инструмент може да се употреби и за противоположни цели – проявявайки у дома центрове на зараждащи се вълнения и заблаговременното им купиране.

Съгласявайки се (поради липсата на избор) да бъдем пронизани изцяло от чужда информационна система, трябва да се смирим с това, че противникът с течение на времето ще знае за нас все повече и повече. Ще настъпи време, когато чуждите ще ни изучат по-добре, отколкото нашите правители. Към това трябва да сме готови. Та нали подобни инструменти на анализ и теплови карти (с възможност да се изучава динамиката) може да се подготвят и по други линии на водораздел: щастливи-нещастни, образовани-невежи, пияни-трезви, агресивни-спокойни и т.н.

Изходът е един - настойчиво да излизаме от създалото се незавидно положение, със строеж на своя кибернезависимост и освобождавайки се от чужеземното иго.

Унгария умира в състава на Евросъюза

"Получихме свобода - може свободно да се прави това, което позволяват Съединените Щати. Нас просто ни колонизираха." - част от изказването на лидерът на партия "Йоббик - за по-добра Унгария" Габор Вона в МГУ.

Источници в разузнаването и банките: Световният елит планира да срути долара и посее в САЩ хаос, следва да «очакваме неочакваното»

В течение на последните 24 часа проведох две отделни беседи с двама различни източници, всеки от които каза почти едно и също: Бъдете готови за неочакваното. Нужно е да се събудите. Разберете, че всичко, което говорехме е лъжа. Намираме се в самия епицентър на «идеалната буря».
Първите думи, дошли от моя източник от разузнавателното съобщество казват много. «Тези хора [ режимът на Обама и неговите наставници ] «се изпуснаха». Те не получават това, което искаха със Сирия, защото ние ги изправарихме, като организирахме «Бенгази». Алтернативните средства за масова информация също ги «таковаха», но това не означава, че те са се предали. Това въобще не е така. Какво означава това? Това, че те имат същата цел, но измениха плановете си ".
За да стане ясно, аз попитах за крайните цели на играта.
"Унижение на Америка в качеството си на жизнеспособна глобална власт, в икономическо и военно отношения. Те разчитат, че вниманието на хората ще се насочи към политическият театър, а това е именно каквото се случва сега с провалът на бюджета. Но никой не търси с очи този, който се намира зад кулисите, и има ли някого там, и ако има, много малко от забелязалите ги разбират това, което виждат. Те съобразяват твърде зле и все още се хващат за парадигмите на политическия театър, от типа «дясно-ляво», - заяви той.
Целта се заключава в създаване на нова глобална икономическа и енергетическа структура по пътя на премахването на долара в качеството на резервна валута в света. По пътя на подчинението на САЩ под глобалната структура на власт. Защо никой в средствата за масова информация не говори за това? Защото те са съучастници. Защо болшинството от тези, които работят в "алтернативните средства за масова информация " не говори за това? Защото те не виждат голямата картина. Лъжата е толкова голяма, че те не са способни да разберат".
В този момент аз съобщих на моя източник в разузнаването за моят разговор един час преди това с финансов инсайдер, който използва Интернет псевдонимът “V, The Guerrilla Economist.”Този  финансов инсайдер има предварителни записи с почти идеално точни финансови прогнози, за което свидетелстват неговите многочислени разкрития на информация от доклада Hagmann & Hagmann аз Банка Япония и съвсем наскоро за Deutsche Bank. В допълнение към регулярното присъствие в качеството си на гост в доклада Hagmann & Hagmann, той наскоро основа сайтът Rogue Money и се появи в популярното предаване «От бряг до бряг» с Джордж Нури, миналата седмица. Той бе категоричен за текущата криза на ликвидността в САЩ. "Ние се счупихме, банкрутирахме, и не случайно, а по умъсъл", - заяви той. "Макар малко над 18.000 фанати янки, които невероятно отстояваха в течение на няколко часа миналата седмица, за да заявят за своите притеснения на главата на пенсионната система, тяхната страна, техните пенсии и пенсионни сметки от минута на минута ще бъдат разграбени. За съжаление, това е преобладаващият менталитет, който позволява на властта на брокерите и техните съучастници - СМИ, да направят това, което са планирали. Но ще има и още нещо по-голямо. Идеална военнена, икономическа и политическа буря."
"Хората са длъжни да разберат, че Китай и Русия ясно осъзнават нашите икономически и военни уязвимости и експлуатират тези уязвимости. Китай позиционира своята икономика като господстваща в света. Освен това, те увеличиха своята военна мощ, за да надминат САЩ", - добави той.
"В настоящо време русите се обединяват с китайците и провеждат военни учения. Помните, че 2008 година се проведе моделиране на военна ситуация с участие на американските Обединени ударни сили, когато F-35 fighters бяха против руските Су-35 тежки изтребители. Бе ясно, че русите постигнаха лека победа. JSF F-35 бяха като хлапета пред тях. «Ни за една минута не се съмнявам, че китайците и русите се позиционират като доминиращи над САЩ във военно отношение. Във връзка с това, че Русия отмести САЩ в ситуацията със Сирия, този момент се явява много важен", - ето какво заяви финансовият инсайдер. Едновременно с информацията, която получих от моят източник в разузнаването, "V" добави, че часовникът на долара, играещ роля на резервна валута в света, тиктака във вид на бомба със закъснение.
"Благодарение на политиката на Федералната резервна система и този режим на икономически психопати, САЩ се намира в много дълбоко финансово затруднение. Въпреки това, у вас има политически деятели и оратори, излизащи в новините, които разказват на всички, че всичко е наред. Това въобще не е така, не всичко е наред, и ние ще изпитваме същото, което се случва в Европа, когато банките дали работят, дали почиват, в допълнение към разграбването на нашите пенсий и пенсионни сметки. Това е само въпрос на време, а не «ако». " Той също добави, че очевидно съществува план за едина глобална валута, единна световна икономика. И с него идва една световна властна структура за контрол на този нов световен финансов порядък.
"Още нещо ", - добави финансовият инсайдер. " Във страната се наблюдават все повече банкрути на градски администрации, по аналогия с Детройт. Знаете ли, кой град веднага след Детройт се намира на ръба на банкрут?" - попита ме той. "Ню-Йорк - Сити. Точно така, Ню-Йорк върви веднага след Детройт ". Той вече е взел курс към финансов апокалипсис.

Оригинал на статията тук.

Прави добро!

От: http://politikus.ru/video/7624-sovershay-dobrye-dela.html

Залезът на американската хегемония

Robinson Jerry

От 1945 година Америка лидира в световната политика и икономика. Във втората половина на XX век Щатите провеждаха своята вътрешна и външна политика практически без да се оглеждат към другите страни. Никой не се осмеляваще да им отправи предизвикателство. Но днес тези дни наближават своя край, хегемонията на Америка скоро ще стане минало. Твърде дълго американският народ живя, считайки, че добрите времена никога няма да свършат. Но всъщност това е само илюзия, в която заставиха хората да вярват.

Икономическият бум на Америка пробуди от сън цяла плеяда развиващи се страни. Развитието на технологиите уравновеси силите в световната икономика, мнозина от тези развиващи се страни не просто искат, но са и в състояние да тръгнат по пътя на масовото потребление в западен стил. Иронията е в това, че не само извънредното потребление във самата Америка, но и опитите на развиващите се страни да имитират потребителският модел на Запада, ще подкопаят в резултат американската икономика. Ние живеем във времена на залеза на империя. Америка ще стои настрана, и ще наблюдава, как по-прозорливите нации завощват икономиката. На тях няма да тежи бремето на неплатени дългове и недалновидна парична политика.

Всички, които още вярват, че империята САЩ ще съществува вечно, трябва да погледнат фактите в лице:

Америка води скъпоструваща война с «тероризма»;

Валутата на Америка ослабва, точна стратегия за нейната поддръжка няма;

Паричната система на Америка се крепи на дългове и затова изисква постоянен експоненциален ръст, ръст на дълговете и обемите на производство. Такава система очевидно е нежизнеспособна;

Големият обем потребителска задлъжнялост налага съществени ограничения на цялата икономика на страната;

Задлъжнялостта на държавата е от порядъка на трилиони долара, продължавайки да се увеличава с всяка минута. Задлъжнялост от такъв обем е невъзможно да се погаси, освен ако окончателно не се срине доларът, да се унищожат жизнено важни програми за социално осигуряване или обложи населението на Америка с данъци до пълно разорение.

Това, което се появява, трябва да изчезне

Шотландският историк Александър Тайлер описва типичният цикъл на демокрацията:

«Демокрация не може да съществува като постоянна форма на управление. Тя може да съществува само до тогава, докато избирателите не разберат, че с помощта на гласуване могат да изтеглят повече пари от хазната. От този момент болшинството винаги гласува за кандидати, които обещават да похарчат по-голяма част  от парите на хазната за избирателите. В резултат демокрацията винаги се руши заради необмислена фискална политика. А после идва диктатура».

На протежение историята, всички бивши велики империи на света са достигали пика на своето развитие само затова после завинаги да изчезнат:

Империята на Древен Египет пада под натиска на Асирийската империя;

Асирийската империя пада под натиска на Вавилонската империя;

Вавилонската империя пада под натиска на Мидо-Персийската империя;

Мидо-Персийската империя пада под натиска на гърците;

Гърците паднаха под натиска на Римската империя;

Римската империя бе поделена от други и т.н.

Ето ощо примери. Към 1714 година Холандия става доминираща сила в Европа благодарение на своето умение да извлича енергия от вятъра и морето.

През 1814 г мощта на военно-морския флот, в основата на успеха на когото лежаха въглищата, и стремителният икономически ръст ознаменоваха възхода на Британската империя.

През 1914 г, докато Британия и останалата Европа пилееха средства за кървави, продължаващи десетилетия конфликти, на арената в качество на нов световен съперник излязоха САЩ.

Коя нация ще доминира през XXI век или през 2014 година? Едни правят залози на Китай, други на Европа или на организиран Близък изток (или това е оксиморон?).

Всяка нация има свой жизнен цикъл, иначе ние до днес бихме говорили на гръцки и използвали римски монети.

Безнравствеността на нашата парична система на хартиени пари заедно с мошеническата банкова система, в която банките са задължени да създават резерви само за малка част от своя дълг, подкопаха икономическите очаквания на човечеството. Америка и целият останал цивилизован свят грешно предполагат, че «наличното – това е минимум». Понеже нашата фалшива парична система позволява печатането на пари, когато това е необходимо, ние грешно приемаме повишението на номиналната стойност на актива за увеличение неговата фактическа стойност (например, цените на недвижимост или пазарната стойност на акциите). Това е заблуждение, защото инфлацията, възникваща в резултат на излишното производство на пари, извиква само изкуствено, а не фактическо увеличение на стойността на съответстния актив.

Отношението от типа «наличното – това е минимум» изисква цената на активите постоянно да расте. Как могат чиновниците да очакват, че такава система е жизнеспособна? Всъщност те знаат, че това не е така. Вместо това майсторите на паричните афери във ФРС просто се опитват да избегнат следващата криза, ежегодно напомпвайки трилион нова валута в икономиката на САЩ.

Но когато къщичката от карти се разлети на части, ще започне объркване. И само тогава короната на хегемона ще премине в ръцете на друга страна или група страни, които ще започнат всичко отново.

J.P.Morgan Chase като предвестник на настъпващата криза

Валентин КАТАСОНОВ

Събитията в света на финансите се развиват все по-динамично. Един скандал се сменя с друг. Особено висока е концентрацията на финансови скандали в Америка. Не успя да завърши поредния акт от  безкрайният спектакъл под название «Повишение лимита на държавния дълг на САЩ», и СМИ се превключиха на скандална информация за дейността на най-крупната банка на Уолл-стрит – J.P.Morgan Chase. По величина на активите (2,3 трлн. дол.) тази банка заема второ място в света (след британската банка HSBC), поддържайки филиали и дъщерни структури в 60 страни. Както се съобщава на сайта на банката, тя обслужва всеки шести американец. През септември 2013 година завършиха съдебните и извънсъдебните разборки на банка Джи-Пи Морган Чейз (нататък за краткост – Чейз) с финансовите регулатори от САЩ и Великобритания. Изясни се, че през 2012 г банка Чейз е правила същото, което в миналото десетилетие правеше скандално известната банка Леман Бразерс. А тя, както е известно, се занимаваше главно със скриване на загубите, изкуствено завишение на печалбите, в крайна сметка с измама на клиентите, партньорите и финансовите регулатори. Сумарно трейдерите на Леман Бразерс съумяха да замаскират загуби на сума 50 млрд. долара. Преди пет години банката рухна, провоцирайки мощна вълна на финансова криза в Америка, която се разпространи по целия свят. Американските и английските финансови регулатори обвиниха Чейз в некачествен надзор на работата на своите сътрудници и в обнародване на лъжливи сведения за сделките от 2012 г. Съдебният процес над банка Чейз получи название «Делото на лондонският кит». Трейдерите от лондонското подразделение на банката натрупали 6,2 млрд. долара загуби, при това те успели да ги замаскират, завишавайки стоиността на портфейла от кредитни деривати. Мошенничеството е извършено в подразделение, което на практика е било призвано да намали рисковете на банката и да подобри контролът над депозитите. Операциите с деривати на лондонското подразделение, донесли милиардните загуби, са се извършвали с фиктивна цел хеджиране на компании от рискове. Британското подразделение на Чейз изкупило толкова голям пакет неликвидни деривати, че главният трейдер - Бруно Иксил - получил прозвището Лондонският Кит, мътещ водата на пазара. Банката по-късно призна, че лондонските трейдери са играли заради получаване на изгода, използвайки в своите операции застраховани от държавата банкови депозити. Сумарно Чейз се съгласи да изплати на пет финансови регулатора във вид на компенсации и глоби повече от 1 млрд. долара, в това число (млн. дол.): На комиссията на САЩ по ценни книжа и борси – 200; На инспекцията по контрол над финансовите организации на Британия – 220; На управлението на контролера по парично обръщение на САЩ – 300; На Федералната резервна система (ФРС) – 200; На Федералната комиссия на САЩ по търговия с фючерсни контракти – 100. Разбира се, компенсациите, глобите и съдебните разходи на банката не изглеждат огромни на фона на неговите астрономически финансови показатели (оборот, операционна и чиста печалба), но самите съдебни и несъдебни тъжби отрицателно се отразяват на рейтингите на банката, нанасяйки му трудно поддаващи се на разчет други загуби. А и официалните приходи на банката с отчет на разкритите машинаций се оказват «надути». Къде е гаранцията, че машинациите на банката се изчерпват само с историята на Лондонският Кит? Възможно реално у банката не съществуват приходи, а само загуби? Чейз е типичен представител на банковото съобщество на Уолл-стрит. Детонатор на банкова и финансова криза може да се окаже всеки обитател на Уолл-стрит, даже ако той не е под номер 1. На 17 октомври СМИ съобщиха, че Джи-Пи Морган Чейз  въвежда за своите корпоративни клиенти ограничения за теглене по сметки в брой и забрана на преводите на средства извън пределите на страната. Ръководителите на банката бяха принудени да потвърдят тази новост… Съгласно уведомленията, които банката започна да разпраща на клиентите преди около седмица, лимитът за операции с наличност за всяка сметка се установява в размер от 50 хил. долара за отчетен период, тоест за месец. Има се предвид “общата сума” на влоговете в налични пари и теглене на налични от сметките в отделенията на банката или през неговите банкомати. Обявените от банката мерки ще нанесат удар преди всичко, по малкият и среден бизнес в САЩ. За много компаний сега ще стане невъзможна някаква по-значителна покупка на акций зад граница. В главоболие ще се превърне и изплащане на заплатите на сътрудниците. Някои коментатори вече побързаха да изкажат предположение, че малкият и среден бизнес е само началото. Демек, Чейз и другите банки на Уолл-стрит скоро ще се доберат и до крупните корпораций. Причините за въвеждане на нови ограничения в уведомлението не се разясняват. В самата банка се позовават на “нови изисквания на закона” в САЩ и казват, че ще започнат да ги съблюдават “първи в страната”. Възниква въпрос: за какви «нови изисквания на закона» говори ръководството на банка Чейз? Доколкото е известно, никакви «нови изисквания на закона» по този повод в Америка няма. Някои коментатори предположиха, че Чейз вероятно е започнал да претворява в живота някакви нови законодателни изисквания по ограничение на излизането на капитал от страната. В това също  трудно може да се повярва. За това да се ограничава експортът на капитал зад граница, в САЩ до ден днешен избягваха да прилагат административни методи, практикуват се методи с косвен характер. Така например, приемането през 2010 г на закона FATCA (закон за данъчно облагане на чуждестранните сметки) може да се разглежда като средство за ограничение износа на капитал, т.к. този закон снижава привлекателността на чуждите инвестиций за американският бизнес. САЩ на протежение няколко десетилетия предприемаха опити поне някак да ограничат износът на капитал, но винаги се разглеждаха меки методи на ограничения - преди вссичко  основани на допълнително данъчно облагане на чуждите инвестиций. Аз имам две версии за случилите се събития. Първата версия е основана на този факт, че банка Чейз току-що бе подложен на сериозна «екзекуция» едновременно от страна на пет финансови регулатори. «Опарили се на млякото», банката започва да «духа на водата». Започва всячески да демонстра своята способност и желание да изполнява всички инструкции на финансовите регулатори. Всички тези документи са много обемни и крайно забъркани, те преследват най-разни цели - борба с прането на пари, предотвратяване финансирането на тероризъм, контрол над корупцията, предотвратяване на отклонения от плащането на данъци и т.н. и т.п. За това за да е в очите на финансовите регулатори безупречна, банката въобще не трябва да осъществява операции с налични пари и провежда трансгранични преводи. Не изключвам, че именно такава «ревност» в изпълнение на инструкциите и е решила да прояви банката. Может би за това, че да не допусне нови разследвания от страна на финансовите регулатори и да превключи енергията на последните на други банки. Но по-убедителна ми изглежда друга версия: банката се готви за криза. А банкова криза – това са набези на клиенти, които искат да изтеглят пари в брой. Макар Чейз и да е под  №1 на Уолл-стрит, не съм уверен, че всичко за него ще завърши добре. Историята с банка Леман Бразерс показа, чв формулата в банковия свят Too Big to Fail («Твърде голям, за да фалира») може да има изключения. Чейз отчите опитът на Кипър. Напомням, че за спасение на банките на острова ЦБ на Кипър задължи всички банки да въведат твърди ограничения за тегленето на налични чрез каси и банкомати, а също установи запрет на извод на средства от банките в задгранични сметки. Чейз може да не дочаква някакви указания отгоре, и да започва да прилага защитни мерки самостоятелно. А ако банковата криза започне, то със сигурност ще бъде използвана апробираната на Кипър схема на конфискация на банковите депозити. И така се опитва Чейз да удържи това, което после ще трябва за конфискация. Чейз тук излиза като предвестник на предстоящата банкова криза в Америка.

Запуск на хиперинфлация в САЩ, възможност и свързаните с това въпроси

И така има ли вероятност за хиперинфлация в САЩ и как би изглеждал един от възможните процеси, заедно с някой причини за това през погледът на Авантюрист:

Новина: ИТАР-ТАСС получи официално потвърждение за налагане на ограничения върху тегленето на средства и банковите преводи преводи

Една от най-големите в САЩ комерчески банки "Дж.П. Морган Чейз" въвежда ограничения върху тегленето от сметки на суми в брой и забрана за преводи на средства зад пределите на страната. Тази информация кореспондент на ИТАР-ТАСС потвърди в самата банка. Новите правила встъпват в сила от 17 ноември. Съгласно писмата, които банката започна да изпраща на клиентите около седмица по-рано, лимитът за операций с пари в брой за всяка сметка се фиксира на размерът от 50 хиляди долара за отчетен период, тоест за месец. Има се предвид "общата сума" на влоговете в налични и тегленето на пари в брой от сметките в отделения на банката или от банкомати. "Вие повече няма да можете да осъществявате международни парични преводи", - предупреждава също банката своите бизнес-клиенти, добавяйки, че анулира всички такива преводи, в това число и регулярни, които "вие сте планирали да осъществявате след тази дата". Причините за новите ограничения в уведоменията не се разясняват. В самата банка се позовават на "нови законови изисквания" в САЩ и казват, че те започват да ги съблюдават "първи в страната".

Във връзка с горната новина ето преводът на разсъжденията на Авантюрист:

Основна идея за грамотен запуск на хиперинфлация в САЩ

Коментар в светлината на предната новина: идеален според Авантюрист (за финансовият елит на САЩ) първи етап на хиперинфлация на долара е съчетание на хиперинфлация във САЩ и едновременна ревалвация на долара относно другите валути чрез ограничение на доларовата ликвидност в света (след вече проведено напомпване в САЩ на голяма част от световните капитали). Точно това – ограничение на външната ликвидност – и означава новината за ограничение на преводите. Ето как описва Авантюрист началото на хиперинфлацията:

****************
Технически това ще изглежда примерно така. В самото начало на хиперинфлационният процес Клубът получава в свои ръце преобладаваща част от американските активи по силно коректирана цена. За сметка на масирано изкупуване на активи, американските пазари отново започват да растат – единствени в света. Към тях се устремява преобладаващата част от световната ликвидност, опитвайки да се възползва от бързият спекулативен ръст на пазарите, за да съхрани ценност, и издърпва пазара още по-високо. При това, основен продавач, естествено, ще бъде Клубът, който ще получи от това първият къс от печалбата. Отначало на американските пазари ще постъпят всички свободни задгранични долари. След това ще постъпят долари, получени в резултат на изкупуване от американското правителство на собствените държавни краткосрочни облигации, значително поевтинели в резултат от хиперинфлацията. При което обемът на доларовата ликвидност зад граница рязко ще падне, което ще предизвика външна ревалвация на долара на фона на вътрешна хиперинфлация (!!!). Допълнително търсене на поскъпналите долари от страна на нерезиденти се удовлетворяват от Клуба, който ги предоставя в обмен на най-перспективните чуждестранни активи, които към това време драматически ще поевтинеят. Когато потокът на ликвидност иззад граница секне, Клубът ще помогне на американските пазари отново да рухнат, този път до катастрофически нива. Изкупуването на евтинеещите с часове активи естествено отново ще се извършва от Клуба. В резултат на тази операция в ръцете на членовете му ще бъде съсредоточено от порядъка на 60-70% от цялото национално богатство и значителна част от световните активи. При това, следващият кръг на хиперинфлация ще съкрати финансовите задължения на Клуба пред ФРС до размер, който леко би се обслужвал от дивидентите от придобитите активи. А рязкото изчезване на външното търсене на долара ще доведе до взривна девалвация до ниво на вътрешната стоимост, т.е. 4-5 пъти за няколко месеца.
Хиперинфлация – това е последният етап преди голяма война. За това, тя да донесе нужният резултат, е нужна подготовка. Част от тази подготовка е разрушение на максимално количество финансови системи и напомпване в САЩ на значителна част от мобилните капитали от цял свят.
За да може хиперинфлационният шок да има не само вътрешен терапевтически ефект, но и да може да се използва като средство за първа атака срещу световната икономика, САЩ трябва първо да проведат достатъчно дълга кампания по укрепване на долара. Ако доларът няколко години расте добре на фона на нулева инфлация или даже дефлация, да добавим и при достатъчно висока ставка по държавните облигации, то той отново ще стане най-желаното средство за платежи и резервиране. И тогава когато всички се успокоят, разслабят, отново повярват в зелената хартия, тогава и ще може да се устрои на всички ад и израел.
Така че – за да се въвлекат чуждестранните капитали в игра на фондовият пазар на САЩ по време на хиперинфлация, доларът е нужно първо да се укрепи. И да се укрепи не за месец, а да се създаде увереност, че това е стратегически завой. Т.е. да се укрепва доларът е нужно поне година-две. И да се укрепва силно. Това е и елемент от моят сценарий. Всички пазари в света се рушат, в това число и в САЩ, но доларът укрепва. След година-две САЩ отново започват да се ползват с доверие от чужденците. Те започват да носят там парите си. След което се запуска скрита фаза на хиперинфлация на фона на продължаващото външно укрепване на долара. Скритата хиперинфлация води до начало на рязък ръст на фондовият пазар и пазара на недвижимост в САЩ. И тук чужденците с радост се втурват да играят с всички капитали на тези пазари. А как иначе? В техните страни всичко се руши, а в САЩ пазарите напират нагоре, та и на фона на поскъпващия долар.
Минават няколко месеца и тук – ТРЯС! ФРС пуска хиперинфлацията на финансовите пазари и в течение на 3-4 дни срива долара 4-5 пъти. Всички чуждестранни капитали горят моментално. Всички дългове на американските субекти практически изчезват.

Те това е операция.

Въпрос: Като прост гражданин и ни най-малко не икономист ще кажа, че за мен и, подозирам, не само за мен, ревалвация на долара на фона на хиперинфлация – това е най-непонятният момент в целия сценарии на Реконкистата. Защо, когато САЩ ще са наводнени от десетки трилиони долара, доларът е длъжен да поскъпва по отношение другите валути?

Отговор: Е, ревалвация в хиперинфлация – това разбира се е хипотеза. Моя персонална версия. Механиката си я представям примерно така: Щатите запускат хипер. На първи етап административно или технически затварят изходът на капитали по финансови сметки и ограничават изходът по търговски сметки от САЩ. В този период в Щатите настъпва скок на вътрешните цени на стоки и физически активи, от рода на къщи. Едновременно е възможно някакво падение на долара на Форекс в резултат паника на външните спекуланти и институционални инвеститори. Но падението не трябва да е твърде голямо, защото извън финансовата система на САЩ числото “излишни” долари вече е относително малко – след работата на доларовата прахосмукака от 2008-2010.
Но много бързо настъпва втори етап. Доларовите дългове у европейски и азиатски субекти никъде не са се дянали и по тях трябва да се плаща с долари. А нови долари от САЩ не постъпват. Търсенето на долара расте – снижението на курса спира, започва обрат. Реакцията расте лавинообразно.
Трети етап – хиперинфлацията в САЩ достига фондовите пазари и там започва ракетен ръст. Просто алчни граждани, а също тези които разбират, че хипер на долара неизбежно води до близък колапс на европейската и всички прочее финансови системи, на пачки купуват долар за евро, йени и прочие хартийки и бързат да надиплят американски финансови активи. Активите поскъпват повече или по-малко синхронно със доларовата хиперинфлация, нищо че може и с прилично изоставане.
Четвърти етап – Щатите завършват основното напомпване на икономиката с долари, в общи линии достигайки всички вътрешни цели, американските фондови пазари рязко се срутват, Дау лети в направление 2.5-3.5K. Суетливите граждани спешно се опитват да се избавят от щатските финансови активи, а после и от доларите, сменяйки ги на други валути, и стремително гонят зеления в направление 2.0. Тук вече отведнаж прилошава на сотици банки, фондове и корпораций в ЕС, Япония и пр. У тях на запас има гигантско купище доларови активи, които явно или косвено са обеспечение по техните задължения. А гледай пряко пред погледа те изчезват.
Епилог. В резултат на изпарение на доларовите активи, започва детонация на европейската и японската финансови системи. ЕЦБ и ЦБЯ в ужас мърсят на всички страни с десетки трилиона емиссионни евро и йени, опитвайки се да спрат колапсът на своите икономики. Обезумялото от целия този цирк народонаселение с квик и вопли, блъскайки се с лакти, обратно отлива валутите на примиращите страни, опитвайки се да изтръгне друг от друга заветният зеленодолар. Еврото с йената летят в кучи гъз със свръхзвукова скорост, изправарвайки на завоя завършващия да инфлира долар. След 6 месеца наблюдаваме курс $0.5 за евро и 260 йени за хиперинфлиран 5-6 пъти долар.
**************
Интересни коментари:
Въпрос: ну и каква отговорка трябва да се даде на пендосите и Ко? Просто е интересно, сам аз не съобразявам.
Отговор: Да се атакува финансовата система на САЩ (через слив на държавните облигации съвместно с Китай + инфоудар чрез всички достъпни канали) когато те не бяха готови. Сега влакът замина.
Остана само да се опита други пунктове на стратегията да се неутрализират – да се опита да се спре пожарът на Близкия Изток, или поне да се предотврати бъдеща военна агресия против Китай.
Без Китай, съвсем едни, ще ни е тежко.
Въпрос: Тук имам възражение – което ми се появи още като четох источниците. Цялото братство от ПП може да съсредоточава хартийки, които ще им дадат илюзия за владеене на тези активи. Но за фактическо владеене ще им трябва военна сила, способна дадените активи да контролира. Защото когато започне – записи в компютрите, хартийки в сейфовете и т.п. мътнотии вече никого няма да интересуват. Само военен контрол или контрол на елита (който също се достига само чрез възможност за унищожение). А с военният контрол у тях не върви. Ясно че се стараят да принизят всички останали във военно отношение до ниво попуаси. Но се получава далеч не със всички. Да, Европа деградира. Африка в болшинството случаи както бяха папуаси така и останаха. Но Азия активно се въоръжава. Латинска Америка също. Последната операция в Либия показа, че в реалност цялата тая НАТА вече никого не може да нарита. И в условия на реален колапса как ще предявяват претенции на някакъв актив например в Китай? За Русия въобще не говоря.
Отговор: Гледай. Имаш два варианта. Един – да мреш. Другият – да мреш с вероятност 80%, но има 20%, че нещо ще се получи. Какъв вариант ще избереш?
А сега приложи тази суперкриза на щатската олигархия.
Съгласен съм – най-вероятно, ще се пръснат от напъване – както се пръсна Хитлер. Но преди това ще направят всичко, за да оцелеят.

Изключитеlism

В какво е изключителността на американският народ? Откъде започва световния монопол на САЩ на демокрацията? Защо Съединените Щати свято вярват, че всичко ще им се резмине? Откъде у правителството на САЩ е тази увереност в това, че може беззаконно да се шпионират другите страни, своите съюзници и даже собствените граждани? Авторката на филма се опитва да намери отговори на тези и други непрости въпроси, игнорирани от властите на САЩ.

Спектакълът под название «Преразглеждане тавана на държавния дълг на САЩ»

Валентин КАТАСОНОВ

Завърши поредният акт от спектакъла под название «Преразглеждане тавана на държавния дълг на САЩ», който се разиграва във Вашингтон вече на протежение няколко десетилетия. Почти три седмици централна тема в световните СМИ бе бюджетната криза и възможният дефолт в САЩ. Едновременно се разглеждаха два проблема: отсътствие у страната от 1 октомври на държавен бюджет и изчерпване на лимита на държавните заеми. Едва късно вечерта на 16 октомври по местно време палатата на представителите на конгреса на САЩ одобри компромисен проект на бюджета, позволяващ да се повиши тавана на държавния дълг и да се избегне по такъв начин, технически дефолт, а също да се възобнови работата на правителствените учреждения. За законопроекта гласуваха 285 конгресмени, против — 144. По-рано, на 16 октомври, този документ бе одобрен от сената. Главна идея на спектакъла: Америка може и е длъжна да нараства своите държавни заеми. Тази идея вече е овладяла масите. На хората се внушава, че друг изход от бюджетната криза няма. Тоест, ако тавана се повдигне, правителството на САЩ ще може да разпредели във страната и зад граница нова партия ценни книжа, да получи необходимите пари и за сметка на тези вливания да формира федералният бюджет. Въпросът за това, трябва или не трябва да се повишава тавана на държавния дълг, даже не се обсъжда… Всички спорове и дискусии се въртят около частни въпроси. Какъв може (е длъжен) да стане новия таван на дълга? Какво ще могат да изтъргуват републиканците в обмен на своето съгласие да повишат тавана? Не следва ли да се отмени лимита и да се нараства държавния дълг без ограничения?  Необходимостта от повишение лимита на държавния дълг признават и двете главни политически партии в Америка, за неговото незабавно преразглеждане апелираха банкерите от Уолстрийт и Лондонското Сити. Към тези призиви се присъединиха такива страни, като Китай и Япония, които в съвкупност държат американски ценни книжа на сума около 2,4 трилиона долара и се опасяват, че тези книжа ще се обезценят. Към същото призоваваше и рейтинговата агенция «Фитч», която предупреди за възможно понижение рейтинга на Америка. Към преразглеждане лимита на заеми подтикваше и Международният валутен фонд, където справедливо предполагат, че така наречения «технически дефолт» по задълженията на правителството на САЩ ще провоцира световна финансова криза.  Не много опоненти, критикуващи политиката на нарастване на държавните заеми обръщат внимание на това, че държавният дълг в последните десетилетия расте по експонента. Ако се екстраполират миналите тенденции за изменение на държавния дълг на средно- и дългосрочна перспектива, то американската икономика трябва да рухне. Дългът на страната е резултат от несбалансиран федерален бюджет. Величината на държавния дълг на САЩ във всеки момент от време е нарастваща последица от дефицити и профицити на бюджетите от всички предхождащи години. На протежение историята федералният бюджет на Америка не веднаж е приключван с дефицит. Но после са настъпвали времена на профицитни бюджети, за сметка на които се удавало да се погаси част от държавния дълг. Например, от края на 1930-те до средата на 1940-те Америка имаше големи дефицити във федералния бюджет, което бе обусловено от многократният ръст на военните разходи. Държавният дълг неуклонно нарастваше. Ако през 1930 г. той бе 16,6% ВВП, то през 1940 г. той бе вече равен на 52,4% ВВП, а през 1946 г. достигна рекордна (и засега ненадмината) планка от 121,2% ВВП. Приключването на бюджетите с профицит след окончанието на Втората световна война позволи на Америка да започне плавно снижение на относителното ниво на държавния дълг: през 1950 г. той бе равен на 94,0%, 1960г. – 56,0%, а 1970 г. – 37,6%. Америка встъпи във фаза на хронически бюджетни дефицити от края на 1960-те. Те бяха провоцирани от войната на САЩ във Виетнам и бързият ръст на военни разходи. С идването в Белият дом на президента Р. Рейгън Вашингтон провъзгласи нова икономическа политика, която по-късно започнаха да наричат «рейгъномика». Важен елемент на тази политика стана точно ръстът на държавния дълг. Ако през 1980 г. държавният дълг на САЩ бе равен на 909 млрд., то през 1990 г. той достигна 3206 млрд., т.е. увеличи се 3,5 пъти. В относителна стойност държавният дълг в този период се увеличи от 33,4% до 55,9% ВВП. Някои добросъвестни американски икономисти обърнаха внимание на това, че в същото време в Америка наполно се прекрати икономическият ръст. Цифрите на прирост на ВВП на САЩ, показвани от официалната статистика са чист блъф. Тези цифри демонстрират не приръст на производството на стоки и услуги, а приръст на тяхното потребление. Това са стоки и услуги, които Америка придобива за сметка заимствания у други страни.  За последните 45 години Америка само четири пъти имаше бюджет с превишение на налоговите доходи над разходите. Това бяха годините на президентството на Б. Клинтън: 1998, 1999, 2000, 2001. През тези години настъпи почивка в нарастването на държавния дълг и даже някакво снижение на относителното (не абсолютното) ниво. Така например през 2000 г. той бе равен на 58,0%, а през 2001 г. – 57,4%. (Тук трябва да направя пауза. Както се вижда в постът Как САЩ разруши и разграби СССР от собственото признание на Клинтън твърде вероятно следва, че периодът на профицит по негово време се дължи на милиардните приходи от награбеното в Съветският Съюз. - бел.пр.)   Миналото десетилетие е период на ярко изразен ръст на държавния дълг. През 2001 г. в абсолютно изражение дългът състави 5,77 трлн. долара, а през 2011 г. - 15,14 трлн. долара, ръст от 2,6 пъти. В относително изражение дългът се увеличи от 57,4% до 100,0% ВВП. Американската икономика при президентите Дж. Буш-мл. и Б. Обама окончателно стана зависима от иглата на заемите, загуби стимули за развитие. През лятото на 2011 г. известна част от трезвомислещите републиканци съумя да настои тогава на това, че повишение на лимита на 2,5 трлн. долара трябва да се съпроводи със задължение на администрацията и демократите, поддържащи президента, да снизят за времето на действие на лимита сумарните разходи на федералният бюджет на същата сума. Администрацията пое, но не изпълни такова обещание, което изостри противостоянието на Капитолийският хълм през октомври тази година. Някои считат, че не само да се снизи, но даже да се замрази нивото на държавно задължняване на САЩ вече не е възможно. Но това не е така. За последните пет години ежегодният дефицит във федералния бюджет устойчиво превишаваше 1 трлн. долара. Това, грубо казано, е примерно 1/3 от разходите на федералния бюджет. Значи, ако  федералното правителство не прибягва към заеми, то за обеспечение на балансиран бюджет е необходимо да се снизят разходите примерно на 1/3. Разчетите на експерти показват, че такова съкращение е напълно възможно. При това не трябва даже да се отива до «технически дефолт».  За съжаление, алтернативни варианти на изхода на Америка от бюджетно-финансова криза не се обсъждаха нито на Капитолийският хълм, нито в американските СМИ. На специалистите тези варианти са известни: а) повишение на данъчната база на бюджета; б) съкращение на бюджетните разходи; в) покритие на дефицита на бюджета с помощта на парична емисия, организирана от Министерство на финансите (емисия на Мин-Фин билети или талони).  У большинството американски конгресмени се наблюдава много къса памет. Те даже не помнят някой закони, които бяха приети в САЩ съвсем наскоро. Преди всичко, това е Законът за балансиран бюджет и контрол за дефицита в извънредни условия, приет 1985 година. Още наречен Закон на Грем – Рудман – Холингс (Gramm – Rudman – Hollings Act). Законът ограничи приемането на актове, увеличаващи разходите и намаляващи доходите, включително до 1998 година. Впоследствие законът бе допълнен от общ закон за бюджетно съгласуване от 1993 г. Споменатият закон никой не е отменял, но за него по някаква причина днес не си спомнят.  При наличие на политическа воля президентът и конгресът на САЩ биха могли не само да замразят нивото на държавна задлъжнялост на САЩ, но даже да започнат да я снижават. Прецеденти в американската история има достатъчно. Един от тях е снижението на абсолютните размери на държавния дълг след края на Втората световна война. Още по-впечатляващ пример имаме през 30-те години на XIX век, когато президент Ендрю Джексън, ярък противник на създаването на централната банка в САЩ, влезе в историята на своята страна не само с това, че съумя да закрие съществуващата по това време централна банка, но и с това, че благодарение на решителни мерки доведе държавният дълг на САЩ до нула. Днес в Америка не често си спомнят своя легендарен президент Ендрю Джексън. Фактически национален герой на Америка той се оказа в информационна блокада. А именно историята на борбата на Ендрю Джексън против банкерите би могла да отвори очите на американците за събитията от октомври 2013 г. на Капитолийският хълм. Би станало понятно, защо се обсъждат едни варианти на изход от финансово-банковата криза и всячески се премълчават други. Отговорът е прост: защото решението, току-що прието от конгресът на САЩ е продиктувано от стопаните на Федералната резервна система. Държавният дълг е просто ефективен инструмент, с помощта на който финансовите олигарси държат под свой контрол и президента, и правителството, и «народните избранници».

За националистите

«Не, ние правилно постъпваме, че така сурово наказваме националистите от всички цветове и разцветки. Те са най-добрите помощници на нашите врагове и най-злите врагове на собствените си народи. Та нали заветната мечта на националистите е — да се раздроби Съветският Съюз на отделни ‘национални’ държави, и тогава той ще стане лесна плячка за враговете. Народите, населяващи Съветският Съюз, в болшинството си ще бъдат физически изтребени, останалата част ще се превърне в безсловесни и жалки роби на завоевателите. Не случайно презрените предатели на украинският народ — лидерите на украинските националисти, вссички тези мелниковци, коноваловци, бандеровци вече получиха задание от немското разузнаване да разпалват сред украинците, които са просто руснаци, ненавист към русите и да се добиват до отделение на Украйна от Съветският Съюз. Все същата стара песен от древни времена още от периода на съществуване на Римската империя: разделяй и владей. Особено преуспели в делото за разпалване на национални дразги и насъскване на едни народи срещу други са англичаните. Благодаря тази тактика, подкупвайки жалки и продажни вождове на разни народи, капиталистическа островна Англия е първа фабрика в света, нищожно малка по своите размери, но съумяла да завладее огромни территории, да пороби и ограби множество народи в света, да създаде ‘Велика’ Британска империя, в която, както хвалебствено заявяват англичаните, никога не залязва слънцето.»

Йосиф Сталин, март 1941 г, Събрани съчинения, т.15

_________________

Години минаха, технологиите не се сменят:

«Вашингтон се опитва да оказват давление на неудобните му политически режими, поддържайки опозиция под националистически флаг, заявил изпълнителният директор на Института Рон Пол за мир и процъвтяване Даниел Макадамс. Това позволява да се убедят хората в това, че те се борят за патриотическа идея… Това е своего рода машина, «машина за цветни революции». Ако погледнете на всички цветни революции, американският кандидат винаги е с флаг – с други думи, «националист». Да се посее смут в обществото е най-просто по пътя на разкола, създавайки и подкрепяйки радикални, непримирими, безмозъчни маргинални групировки, на първо място националисти (особено в многоетнически държави) и религиозни екстремисти (в ислямските страни); възможно е също съчетание на едните и другите – «гърмяща смес» в един екстремистски флакон.

«Това е своего рода психологическа манипулация над хората – да се всели вяра, че те стават по-патриотични, поддържайки кандидата, зад когото стоят чужденци», – заявява Макадамс. Той привежда за пример ситуацията в няколко страни. В частност, Белорусия, където, по неговите думи, проамериканската опозиция марширувала с националистически флагове, скандирала националистически лозунги и призовавала да се  приключи с употребата на руски език. «Същото се случи и в Украйна: националистът Ющенко против русофила Янукович. Така че Навални е от същата категория.Неговите  недостатъци не се смятат, защото той е нужен на Щатите».

Малко остава да чакаме

Източник: http://fondres.ru/index.php/analitika/345-zhdat-ostalos-nedolgo

Евразийският съюз ще се сформира напълно към 2025 година: у болшинството бивши членове на СССР няма алтернатива освен въвличането в този проект

Евразийският реинтеграционен проект, призван да формира единен пазар и възстанови социокултурните и стопански връзки на пространството на бившият СССР, има всички шансове да бъде реализиран в най-близкото десетилетие. Но естественият процес на обединение на цивилизационно и исторически близките народи ще се натъкне на интензивно противодействие от Запад, преди всичко информационно-психологическо, което ще доведе до забавяне на интеграционните процеси. Защото каквито и стратегически планове да строи политическаият елит, в условия на демократическа обществена формация ключеви държавни решения, в това число в областта на вънешната политика, приема всъщност общественото мнение във страната. Затова именно изходът от информационната война между Русия и Западът за предпочитанията на болшинството от населението в страните от евразийското партньорство ще предопредели обликът на формиращия се Евразийски съюз. Немаловажни ще са и факторите на геополитическата и макроикономическа конюнктура (както в случая с Украйна и Молдова), а също и географският. Например, на Узбекистан ще се наложи да тръгне към сближение с ЕАС, ако всички останали републики от Средна Азия влязат в тази организация и де-факто затворят митническо-търговски пръстен около страната. Отчитайки всичко това, може с голяма степен на вероятност да се прогнозира, че пространството на бившият Съветски Съюз (изключая Прибалтика) към 2025 година ще бъде интегрирано в единна, икономически цялостна, влиятелна международна структура, която по обем ВВП ще стане четвърта икономика на планетата.

Проектът за пресъздаване на икономическото единство на базата на цивилизационната, историческа, културна и геополитическа общност на страните от бившият СССР бе иницииран още от Нурсултан Назарбаев през март 1994 г, веднага след разпада на съветската империя. Съгласно детализираният проект на президента на Казахстан се предполагаше, че отначало в Евразийският съюз ще влязат пет републики от бившият СССР: Русия, Казахстан, Белорусия, Киргизия, Таджикистан. По нататкък към него могат да се присъединят други държави — Армения, Узбекистан, Молдова, а също възможно, самопровъзглашените постсъветски държави — Абхазия, Южна Осетия, Приднестровие, Нагорно-Карабахска Република. Днес виждаме, че формирането ан ЕАС протича именно по този сценарий, даже със запазване на последователността. Но през 90-те години у него нямаше шансове за реализация, понеже обществата бяха погълнати от европейски и евроатлантически романтизъм. Западът се възприемаше от болшинството население като синоним на думите цивилизационен прогрес и единствено възможен вектор на развитие на всички народи.

Първи етап: формиране на ядро (2009-2012 г.)

Ситуацията в общественото мнение във всички държави от СНГ започна коренно да се обръща на Изток след кризата от 2008-09 г, когато стана очевидно, че икономическите перспективи на западната цивилизация всъщност не са толкова безоблачни. Например в Казахстан през 1998 г привърженици на идеята за обединение с Русия бяха едва 36%, а през 2009-а – вече 67%. Затова импулс на интеграционните процеси започнахме да наблюдаваме именно от 2009 година, когато на участниците в реинтеграционният проект се удаде все пак да се договорят по всички позиции за сътрудничество. Макар спорни въпроси, които се съгласуваха в течение на цели 14 години, имаше предостатъчно. През 2009 година на ниво държавни глави и правителства бяха приети и ратифицирани 40 международни договора, съставили основата на Митническия съюз ЕврАзИС (Евро-Азиатски икономически съюз - бел. пр.). На 28 ноември 2009 г в Минск протече среща между Дмитрий Медведев, Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев по създаването на територията на Русия, Белорусия и Казахстан от 1 януари 2010 г на единно митническо пространство. А през декември 2010 година, на самита на ЕврАзИС в Москва, бяха достигнати договорености за създаване вече на Евразийски съюз на базата на Единното икономическо пространство на Белорусия, Казахстан и Русия.

През октомври 2011 г бе подписан договор за създаване на зона за свободна търговия в СНГ, в която впоследствие бе въвлечена и най-проблемната страна в интеграционните процеси – Украйна. В хода на самита на ЕврАзИС Владимир Путин объяви за началото на реализация на планове по създаване на Евразийски съюз на основа бъдещото Единно икономическо пространство. И макар структурата на бъдещата организация и конкретните планове по нейното създаване още не са определени, вече се изказваха пожелания за създаване на паспортен, визов и валутен съюзи в рамките на планираното обединение. По такъв начин бе обявено за намерението фактически напълно да се открият границите във съюза и заличат административните различия между страните за хората и организациите.

Стабилен социологически фундамент

Трябва да се отбележи, че алтернативи на сближението с Русия у политическите елити на страните от СНГ просто няма. Понеже езиковата, историческа, етнокултурна и стопанствена общност на народите от бившият Съветски Съюз е толкова голяма и има толкова положителна историография, че общественото мнение в тези страни не се удаде да бъде обърнато на Запад даже с масирани информационно-психологически кампании от Вашингтон и Брюксел, за които от момента на развал на СССР, по оценки на ЦРУ, е похарчено повече от 2,4 млрд долара. В рамките на ежегодният проект «Интеграционнен барометър ЕАБР», реализиран от Центърът за интеграционни изследвания на Евразийската банка за развитие (ЦИИ ЕАБР), през 2013 година са били проведени репрезентативни социологически допитвания в 11 страни от СНГ и Грузия. Изследването, в което са участвали международни експерти от ЕС и ООН, отчетливо показа пълното приемане на идеята за реинтеграция с Русия от подавляващо болшинство от населението на страните от СНГ. В ключовите страни — Белорусия, Казахстан и Русия — за пореден път е показано високо ниво на обществено одобрение за участие в МС и ЕАИП (Митнически Съюз и Евразийско Икономическо Пространство - бел.пр.) — 65%, 73% и 67% съответно. У белорусите нивото на поддръжка за участие в МС и ЕАИП за последните три години се е увеличило от 60% до 65%. В Армения нивото на поддръжка от населението за встъпване на страната в Митническия съюз също е високо — 67%. От страните, не явяващи се членове на МС и ЕАИП, най-висока поддръжка от населението на перспективите за присъединение към тях е била фиксирана в Узбекистан, Таджикистан и Киргизия — над 70%. Интересен факт е значителната поддръжка за встъпване в МС и ЕАИП от страна на гражданите на Грузия — 59%. Това е два пъти повече отколкото през 2012 година. Тук може да констатираме фактът на постепенно въстановяване на доверието на грузинският народ към Русия след войната от 2008 година, имаща за цел точно настройката на общественото мнение против руската идентичност. Видим е и традиционният разкол в Украйна и Молдова: там одобряват възможността за встъпване в МС около половината респонденти — 50% и 54% съответно.

Интересно, че във въпросите за политическа поддръжка и военна помощ болшинството жители на страните от СНГ разчитат на съдействие на съседите по постсъветско пространство. У казахите и белорусите например, тези очаквания съставят повече от 85%, а у русите — 68%, без тенденции към снижение. Изключение от общата картина са все още ориентираните на поддръжка от САЩ и Европа население на Грузия и ориентираното към Турция население на Азербайджан. Изследването показва, че в Азербайджан е налице най-ниската сред жителите на страните от СНГ поддръжка на евразийска интеграция. Против присъединение към МС са 53% от азербайджанците. В последният случай на избора оказва съществено влияние позицията на РФ в териториалния конфликт за Нагорни Карабах и нейното стратегическо партньорство с историческият враг — Армения.

Втори етап: първа вълна на разширение (2013-2015 г.)

Позитивното влияние на икономическото развитие на страните, решили се на този смел експеримент — Русия, Казахстан и Белорусия — започна да играе роля на катализатор за стремежите на другите членове на СНГ в Митническия съюз и ЕАИП. Всички макроикономически индикатори, особено показателите на външнотърговския баланс, продемонстрираха, че тези страни се оказаха печеливши. Товарооборотът във съюза ежегодно нарастваше със значително по-големи темпове, отколкото между членове на обединението и външните контрагенти. Както и прогнозираха теоретиците на евразийският проект, независимо от неблагоприятната външно-икономическа конюнктура, се увеличи мобилността на капитали, работна сила и население, а също забележимо нарастна обемът на пазара на производители във съюза. Затова и други държави, въвлечени в исторически единна цивилизационна ос с руското ядро и населението на които използва руски език, започнаха да проявяват интерес към нов, по-дълбок формат на интеграция.

Киргизия

19 октомври 2011 г в Санкт-Петербург на заседание на главите на ЕврАзИС бе заявено за присъединението на Киргизия към Митническия съюз. За една година бе проведена работа по изследване на всички икономически и политически аспекти на възможното влизане на републиката в съюза и внимателно изучено мнението на болшинството на населението на страната по този въпрос, а също подведена теоретическата база за убеждаване и експертното съобщество и елитът в необходимостта от такава историческа стъпка. През април 2012 г Киргизия официално подаде заявка за встъпване в МС и ЕИП. Започна работа по привеждане на законодателството и цялата нормативно-правова база на републиката в съответствие със стандартите на организацията. През август 2013 г киргизското правителство одобри разработаната съвместно с действащите участници от МС «пътна карта» по присъединение към съюза, а през септември тя вече премина съгласуване в Евразийската икономическа комиссия. По тази карта Киргизия ще стане пълноправен член на Митническия съюз вече в 2014 година. Подписването на финалните документи ще се състои най-вероятно на самита на ЕврАзИС през октомври.

Таджикистан

На 20 декември 2012 г властите на Таджикистан заявиха готовността си да започнат процедура на присъединение на републиката към Митническия съюз. Президентът Емомали Рахмон заяви, че Таджикистан не само желае да встъпи в Митническия съюз, но вече предлага да се преведат в практическо русло въпросите за създаване на работна група и пристъпване към работа. При това естествено, главно изискване на официален Душанбе стана съблюдаването на интересите му по въпросите на трудовата миграция. Във връзка с това, че Таджикистан няма обща граница със страните от МС, бе прието решение за встъпване на страната в съюза след Киргизия, която трансгранично ще свърже тази страна с обединението. За да не се губи време обаче, междуправителствената работна група вече започна своята работа. Нейният доклад ще бъде готов през октомври 2013-а. Във републиката с пълен ход върви подготовка на всички нива на общественното мнение за встъпване на страната в Митническия съюз. Само конференции и кръгли маси с участие на експерти, политици и икономисти за година в Душанбе бяха проведени 46. Тези процеси вървят на ура и с положителен вектор, тъй като поддръжката на идеята за сближение с Русия сред населението съставя 74%. В най-близките месеци (краят на 2013-а – началото на 2014 г.), след приемане на съответният закон от парламента на Таджикистан, ще се състои официално подаване на заявка и ще започне разработка на «пътна карта». В крайна сметка републиката ще встъпи в Митническия съюз година след Киргизия - през есента на 2015 г. 

Армения

На 3 септември 2013 г Армения излезе с официално заявление за намерението си да стане член на Митническия съюз и впоследствие да вземе участие във формирането на Евразийският икономически съюз. «Президентът на република Армения Серж Саргсян заяви за решението на страната да встъпи в Митническия съюз и да предприеме за тези цели необходимите практически стъпки, а впоследствие да участва във формирането на Евразийският икономически съюз», — бе казано в съвместно заявление на главите на РФ и Армения. Необходимите подготовителни процедури, свързани с укрепването на информационно-психологическата платформа в арменското общество, вече са запуснати. Работната група в рамките на Евразийската икономическа комисия също вече започна своята работа. После по сценарий: официална заявка, «пътна карта» и собствено, присъединение, което ще бъде проведено съдейки по стандартният административен алгоритъм и темповете, наложени от арменското правителство, през 2015 година, съвместно с Таджикистан. Заради това, че Армения няма обща граница със страните от МС, за нея са разработени специални механизми за търговия и съблюдение на режима на едина митническа територия на съюза. За образец бе решено вземането на опит от Евросъюза, ред членове на когото също имаха подобни погранични проблеми.

Трети етап: втора вълна на разширение (2015-2020 г.)

Туркменистан

Туркмен-баши, несъмнено е мъдър политик, ако можа на протежение вече две десетилетия последователно и стабилно да се придържа към политика на пълен неутралитет. При това както в политически план, така и в икономически. Способства за това големият ресурсен потенциал, който притежава страната. Това е най-състоятелната страна в Средна Азия: недрата са богати на енергоресурси, а числеността на населението е само 4,6 млн души. От гледна точка структурата на макроикономиката остра необходимост в интеграция в каквито и да е структури у Туркмения няма. Затова правителството заложи на ресурсен модел на развитие, по типа ОАЕ или Кувейт. Но Ашхабад има сериозни геополитически рискове в сферата на безопасността: силно вероятна е легитимация на талибаните в Афганистан през 2014 г, след извеждането на войските на САЩ и НАТО. (Тук мненията не съвпадат напълно. Малка е вероятността за извеждане на войските на САЩ и НАТО от Афганистан. Това ще означава бързо завземане на властта от движението Талибан, рязък спад във възможностите за контрол на ключов в геополитически смисъл район от САЩ и драстичен спад в производството на наркотици в Афганистан, днешното ниво на което достига 80% от произвежданите опиумни наркотици в световен мащаб. Съответно може да се очаква усилване на влиянието в Афганистан на Русия, Пакистан, Индия и Китай, което в светлината на засилващото се сближение между три от посочените страни и ключовото положение на Афганистан ще доведе до многократно по-лесно и по-бързо реализиране на плановете за сближение, създавайки геополитически център на противопоставяне на Запада. Спадът в производството на наркотици от друга страна ще доведе до редуциране възможността за унищожаване чрез тях на населението на страните от региона, в главна степен Русия. - бел.пр.) В приграничната с Туркменистан афганска провинция Фаряб вече имаше случаи на активизация на боеви отряди на талибаните и терористични актове. Моджахедите дори успяха временно да получат контрол над някои райони на провинцията. Независимо че контролът на Кабул над загубените територии вече е въстановен, талибаните не са напуснали провинцията. Моджахедите се оттеглиха в планините, където се намират в безопасност и пълна недосегаемост. Да противостоят на талибаните туркменските граничари, преведени на самообеспечение, не са в състояние, а вероятността за това, че хаосът от Афганистан может да проникне в Туркменистан, е крайно висока. И тогава най-вероятно на Туркменистан отново ще потрябва помощ от Русия. В случай на стремителна дестабилизация на афгано-туркменската граница е възможно даже връщане на границата на руските гранични войски, излезли от републиката през 1998 г по инициатива на Сапармурат Ниязов. Под съмнение остава способността на туркменските силови структури бързо да противостоят на внедрените агенти и боевици, скорощните събития от 2008 г показаха слабостта на силовите структури на републиката в борба против организирани отряди. Тогава всъщност се наложи да се извикат на помощ бойците от руския «Вимпел».

Решение за участие в интеграционният проект на Москва може да бъде прието исходя от потребностите от «чадър». А от всички възможни военно-политически центрове, които естествено спят и виждат своята роля като защитник на Туркмения (САЩ, КНР и РФ), само Русия удовлетворява условието за приемане от населението на възможен «голям брат». Всички изследвания на общественото мнение, проведени в страната за последните пет години, показват практически пълно доверие на подавляващо болшинство на жителите на Туркменистан както към самата Русия, така и към нейните нови интеграционни обединения. Поддържат встъпването на страната в МС и ЕИП 71% от гражданите. Ръководството на Туркмения сега може да игнорира запросът в обществото за сближение с РФ, докато този запрос във връзка с изостряне на обществено-политическата обстановка не прерастне в настоятелно изискване. По най-песимистична прогноза, вече към края на 2014 г туркменският политически елит ще трябва да се замисли над този въпрос, а през 2015-а ще инициира процедури за въвличане на Туркмения в евразийският проект. Пълноправен член на МС и ЕИП тази крайно важна в икономическо отношение страна (покупателната способност на населението е в пъти по-висока от съседите в региона) ще стане в 2017-18 години.

Узбекистан

Както написа експертът по политика в Азия от правителството на САЩ Ерик Манфайер във влиятелното аналитическо списание Stratfor (статията «Митническият съюз на Русия в Средна Азия е неизбежен»): «Засега остава неясно, колько дълго Туркмения и Узбекистан ще могат да се съпротивляват на встъпването в Митническият съюз, но тази съпротива, вероятно няма да е дълга. Ако болшинството държави в Средна Азия станат членове на съюза, да се остане извън пределите на този блок ще е трудно в икономически и политически смисъл». Действително, ако Туркмения встъпи в ЕАС, то за последната средноазиатска република от бившият СССР, отчитайки нейното географско положение, ще бъде крайно неизгодно да остава зад борда на новия единен пазар. Тогава, ако изключим нефтогазовото направление, на страните от МС ще се падат повече от 80% от експорта и около 60% от импорта във външнотърговският оборот. 96% от границите ще бъдат със страни от Евразийският съюз. Тук обаче ще се наблюдава обратната ситуация. Пренаселената република (численост на населението повече от 30 млн) с крайно ниско ниво на промишлено развитие и мизерен доход на глава от населението ще  представлява миграциона заплаха на страните от ЕАС, преди всичко Русия. Социалните рискове от узбекската трудова миграция, вече довели до силно напрежение в големите градове на РФ и даже до развитие на национализъм (гражданите само от Узбекистан съставят повече от 50% от всички гастарбайтери в Русия) няма да позволят да се приеме тази страна в редовете на Евразийският съюз, в рамките на когото съществува единен пазар на труда. През 2016 г Узбекистан ще подаде заявка в Митническия съюз, но най-вероятно ще получи отказ. Като вариант, може би участниците в съюза ще изработят особен режим за Република Узбекистан и ще я приемат с някакви уговорки, свързани с квотиране на трудовата миграция. В такъв случай тя ще се окаже в състава на ЕАС вече в края на 2017 година.

Украйна

Няма да влизаме в разсъждения за причините на толкова недалновидно и очевидно губещо решение, като евроатлантическият вектор за външна политика, избрана от правителството на Украйна. Това е или отсътствие на каквото и да е стратегическо планиране на ниво политически елит, или обикновено предателство на интересите на страната в угода на собствените минутни изгоди. Националната академия на науките на Украйна прогнозира с вероятност 100%, че създаването на зона за свободна търговия на Украйна с Евросъюза ще доведе до падане на украинският експорт и изпреварващ ръст на импорта. Резултатите от расчета показват, че в текущите условия снижение на средната импортна митническа тарифа на Украйна на един процентен пункт води до ускорение на импорта с 2-3%. И е много вероятно, че за отстраняване на проблема при формиране на търговския баланс ще наложи девалвация на националната валута. А това от своя страна неизбежно ще бъде съпроводено от инфлационен шок.

В краткосрочна перспектива началото на реализацията на съглашението за асоциация на Украйна и ЕС съдержа рискове за изместване на продукцията на украинските предприятия на пазарите на Митническия съюз заради нарастващата конкуренция от страна на стоките от Евросъюза. В бъдеще съглашението с ЕС предлага, че при определение на страната от която происхождат стоките, експортирани от Украйна, детайлите и компонентите, происхождащи от страните от Европа да се разглеждат като украински. В силата на това Украйна може да се превърне в своеобразен шлюз, чрез който западноевропейската продукция ще постъпва на пазара в МС. В този случай Митническия съюз ще бъде принуден да задейства условията за приложение 6 към Договора за зоната за свободна търговия в СНГ от 18 октомври 2011 г, предполагащо въстановяването на входни мита.

Главният и трудноразрешим в обозримо бъдеще проблем на евроинтеграцията е в това, че практически всичко, което произвежда сега Украйна, не съответства на технологическите регламенти в ЕС. С други думи, ако Русия е съгласна да купува украински стоки, които недостигат до европейските по качество, то Европа няма да ги купува. Затова загубите за някои отрасли на украинската икономика ще бъдат съществени. Повече от половината от целия украински експорт в ЕС е продукция на металургията и селското стопанство: всяка от тези отрасли обеспечава от порядъка на 20% от общия обем на експорт. Освен това важна роля играе хранителната промишленност (около 6%), химическата и нефтопреработваща отрасли (от порядъка на 4%), а също машиностроенето (примерно 2,5%). Обнуляването на входните мита на границата с ЕС на продукцията от тези отрасли, по оценки на експертите, ще позволи да се увеличи експортът само с 12%, в същото време закриването на пазара на МС практически «ще срине» целият експортен поток на Украйна 2,5 пъти. Зоната за свободна търговия с ЕС заплашва украинските аграрни производители със загуба на конкурентоспособност на вътрешния пазар, тъй като на рафтовете ще се появят по-качествени и евтини продукти от Полша, Словакия, Унгария и други страни. Сега тяхното появяване сдържат доволно високите вносни мита.

Проблеми определено чакат и химическият отрасъл. Тъй като делът на химическата продукция в общия обем на експорт в Русия представлява 11,6%, ударът по украинският химпром, изпитващ съвсем не най-добри времена, ще бъде доства чувствителен. Вече към днешна дата след всички протекли «търговски войни» с Русия производството на бензин в Украйна спадна 2,1 пъти, на дизелно гориво — 1,8 пъти, мазута — 2,5 пъти. Определено ще се окажат без работа отраслите по съдостроение (в Украйна е съсредоточено 33% от отрасълът на целия бивш СССР), авио- и машиностроението, всички високотехнологични предприятия. Става дума за такива компании, като «Турбоатом», «Хартрон», «Моторсич», за производителите на високоволтови трансформатори за линиите за електропредаване и т.п. Украйна ще загуби Русия като партньор в технологическата верига за много от своите производства, а ЕС за 20 години не е организирал в Украйна нито едно високотехнологично производстви и едва ли ще прави това в бъдеще, отчитайки икономическите проблеми в самия Евросъюз. (Тук трябва да отбележа факта, че 24 години Евросъюзът така и не организира никакво високотехнологично производство в България, въпреки сравнително далеч по-добрият старт в началото на евроинтеграция.) Под заплаха са и ракетно-космическият отрасъл, и вагоностроителната, и авиационната промишленост.

През ноември 2013 г Украйна ще подпише съглашение за асоциация с ЕС, което ще бъде въведено от 1 януари 2014 г. При условие годишен преференциален период на адаптация, записан в документа, страната ще получи за този период отсрочка от нулирането на митата за болшинство от европейските стоки. Съответно, ако Москва не форсира събитията и не затвори пазара си за украинските стоки, Украйна ще получи съществена изгода, примерно в размера на 2-3% ВВП. Но от 2015 година ситуацията значително ще се влоши, по-точно ще се обърне наобратно. В течение на първата година от пълноформатното действие на съглашението с Евросъюзът стагнацията на ключевите отрасли на промишленността в страната ще доведе до закриване на множество крупни предприятия. Спадът в металлургията ще е повече от 20%, в селското стопанство — 17%, химическата промишленост — до 24%. Безработицата ще нарастне до рисковият показател от 16%. Социалното напрежение, особено на изток и юг ще се усилят. През 2016 г икономиката на Украйна ще продължи своето стремително движение в пропастта: цели отрасли ще се окажат на границата на съществуване, нивото на безработица ще израсте до показатели в депресивните страни от ЕС - 20-23%, търговският баланс ще стане рязко отрицателен и правителството ще трябва да проведе девалвация на националната валута. Мерките за валутно регулиране ще доведат до съкращение реалните доходи на населението и съответно, до още по-голямо социално напрежение на цялата територия на Украйна.

Аз лично виждам два варианта на сценария за бъдещето развитие на събитията. Или политическият елит все пак ще развърне страната обратно на изток, или Украйна в резултат на кръвопролитни народни бунтове и революционни движения ще се разпадне на две независими държави. (Съществува и трети вариант, който авторът пропуска - Украйна тихо да умре "в прегръдките на Евросъюза".) Иска ми се да вярвам, че здравият смисъл все пак ще въстържествува и правителството ще избере първият вариант. В такъв случай началото на движение на Украйна към МС и ЕИП ще започне 2017-2018 г, а окончателното присъединение към Евразийският съюз към 2019-2020-а.

Молдавия

Центробежните политически сили в Молдавската Република, привеждани в действие от Румъния, Полша и Украйна (и подтиквани от Вашингтон), не позволяват реализацията на естественият сценарий на развитие на вънешната политика на страната, населението на която вече нееднократно на референдуми на различно ниво се изказваше в полза на интеграционните процеси на постсъветското пространство. Днес 54% от възрастното население е за встъпване в Митническия съюз, в сравнение с показателя за ЕС — 36% (допитване от август 2013 г). Приемуществото не е толкова очевидно, но все пак в Молдавия няма такъв равен разкол на обществото, както в Украйна: 50 на 50. На очаквания от всички самит «Източно партньорство» тази година трябва да се състои парафиране на бъдещето съглашение за асоциация с Евросъюза. Тоест до самото съглашение има още две-три години. На фона на изостряне на социално-икономическата обстановка в съседна Украйна, вече преминала този етап на евроинтеграция, по мое мнение махалото на общественото мнение в Молдавия ще даде явен крен в посока Изток. Тук, както се казва, «при врачка не ходи». В общо, до съглашение за асоциация с ЕС Република Молдова няма да стигне и от средата на 2015 г ще започне постъпателно движение в страна на евразийският интеграционен проект. Член на МС и ЕИП страната ще стане през 2017-2018 г.

Грузия

Грузия е страна, духовно и исторически най-близки до Русия и идеята за евразийството, понеже населението изповядва православие, а през цялата своя история, на протежение много векове, оцеляването на грузинците в среда от агресивни номади и ислямски експансионистични империи, е било изключително за сметка на защита от страна на Русия. При това тази защита всеки път ни е струвала тежко, цената е била живота на хиляди войници и многомилионни загуби в икономиката. Множество историци оспорват самата необходимост от толкова самоотвержено «съседство» с Грузия, но днес този исторически фактор се проявява с пълна сила. През 2004 година, още на етап обсъждане в обществото на идеята за нов формат на интеграция на пространството на СНГ, населението на Грузия вече се изказваше в негова полза: за сближение с Русия гласува до 80% граждани, аналогично на страните от Средна Азия, Казахстан или Белорусия. Даже идването през 2004 година на власт на Михаил Саакашвили и проведената от него сред населението масирана антируска информационно-психологическа кампания индикаторът на общественното мнение съществено не се промени. Масовата депортация на грузинци от Русия през 2006 година разбира се повлия на възприятието, снижавайки доверието към РФ с 6%, но към кардинален прелом в обществото все едно не се стигна. Тогава стратезите от Вашингтон, където, всъщност, президентът на републиката ходеше с доклад ежемесечно, разработиха радикален план за външнополитически завой на Грузия на Запад – провоциране на военни действия, които да доведат до гибел на хиляди грузинци и гарантирано и дългосрочно отделяне на грузинското обществено съзнание от руската геоисторическа идентичност. Планът на голямата лъжа успя: по допитвания от 2010 г само 17% от  грузинците бяха готови да разглеждат възможност за сближение с Русия.

Обаче по-късно голямата лъжа за нападението на Русия срещу Грузия бе разкрита с идването в политиката на Бидзина Иванишвили. По мнение на премиера на Грузия Иванишвили, военните събития от август 2008 г са били «голяма провокация, протекла под ръководството на главнокомандващия на въоръжените сили, президентът на Грузия Михаил Саакашвили». Той се застъпва за възможно най-скорошна нормализация на руско-грузинските отношения, а също и за въстановяване на културните и търговски връзки между Грузия и Русия. Освен това, по мнение на Иванишвили, «грузинският бизнес не е готов да експортира своята продукция в ЕС и САЩ, затова за грузинските предприемачи си струва да се върнат на руският пазар, който е много важен за икономиката и селското стопанство на Грузия». Международните връзки с Русия вече започват да се въстановяват, антируската пропаганда в СМИ се прекрати и даже в учебниците по история върнаха изтръгнатите по-рано страници за огромният принос на Руската империя, СССР и РФ в безопасността и мирното развитие на Грузинската държава. В средата на октомври 2012 г в Грузия бе закрит рускоезичният телеканал ПИК, създаден по инициатива на Саакашвили през 2010 г и призван да дискредитира Русия сред населението на Грузия. Да отбележим, че този медиаресурс се създаваше на дотации от държавния департамент на САЩ.

Возможно след 50 години, след снемане на грифа «секретно» от документите от наши дни ще узнаем, че Иванишвили е бил геополитически проект на Кремъл в Грузия, която се являва стратегически важен играч във формирането сферата на влияние на Русия в Кавказ (без Грузия Армения не може да стане пълноценен член на ЕАС заради граничният проблем). Може би също Иванишвили е фигура самостоятелна, субект на естественият ход на развитие на събитията. Да оставим тези разсъждения на потомците. Главното е, че резултатът, както се казва, е налице: социологическото изследване ЕАБР, проведено през 2013 г показва, че 59% от гражданите на Грузия са за встъпване на страната в Митническия съюз с Русия. През 2012 година такива бяха почти два пъти по-малко — 32%.

Отчитайки темпото на сближение с Русия, наложено от Иванишвили, мисля, че към 2016 година републиката ще бъде готова към постепенен запуск на процеса на евразийска интеграция. Москва ще предложи «да се реши въпросът за «териториална цялост на страната» в рамките на Евразийският съюз, и новите власти просто сами ще поискат в ЕАС. Изглежда към 2020 година Грузия ще бъде вече в състава на Митническия съюз и Единото икономическо пространстви или вече в Евразийският икономически съюз, в зависимост от вътресъюзните темпове на интеграция.  

Азербайджан

Република Азербайджан е единственият претендент за невстъпване в ЕАС. Изследването на ЕАБР показа, че в тази страна съществува най-ниската сред жителите на страните от СНГ поддръжка на евразийската интеграция: против присъединение към МС са 53% от азербайджанците, за — само 26%. Изглежда че многовековните вътрешнорегионални конфликтни реалии, създаващи фобии на ниво историческа памет, са практически непреодолимо препятствие на пътя към сближение между нациите. В дадения случай между Армения и Азербайджан. Русия направи своя избор, напълно логичен, основан на религиозен и цивилизационен вектор. Затова едва ли ще се случи чудо и Азербайджан ще започне интеграция въпреки мнението на болшинството свои граждани.

ЕАС

След като премине първата вълна на разширение на Митническия съюз, след 2015 г интеграционното ядро ще вземе решение за задълбочаване на сътрудничеството, ще направи смела стъпка, свързана с частично накърняване на суверенитета на всяка от страните, — политическата, паспортната и валутната част от обединението. Проектът за Евразийски икономически съюз предполага към 2020 г формиране на наднационален колегиален орган, натоварен с пълномощия в областта на макроикономическото регулиране. В бъдеще, възможно към 2025 г ще бъдат запуснати валутен и банков съюзи по примера на ЕС. В резултат на картата на света ще се появи нов мощен играч, икономически и политически сбалансиран и социално относително хармоничен в своето развитие, който ще бъде самостоятелен и напълно независим от външни фактори на влияние. Обемът на ВВП за ЕАС към 2025 г ще бъде 5,7 трлн долара, ставайки по този показател четвърта икономика в света след Китай, САЩ и Индия (днес РФ е шеста икономика след САЩ, Китай, Индия, Япония и Германия).

Заключение

Първичният многофакторен анализ дава еднозначен отговор по повод най-вероятният сценарии на развитие на евразийският проект — в течение на близките седем-десет години ЕАС ще се сформира почти в границите на бившия СССР, изключая прибалтийските републики, които фактически никога и не бяха напълно въвлечени в интеграцията с център в Москва, даже във времената на СССР. Азербайджан, най-вероятно също няма да бъде въвлечен в новото обединение и геополитически ще «премине» към Турция. Под въпрос остаева също Узбекистан, представляващ миграционна заплаха за членовете на МС. Останалите страни, някога мирно въвлечени в Руската империя и Съветският Съюз и преминали духовна и цивилизационно-историческа асимиляция с Русия, ще влязат в състава на Евразийският съюз, подчинявайки се на искането на обществото. Фактически те нямат друг избор. Съществуват обаче фактори на риск за евразийската интеграция. Например какво ще се случи със самата Русия след 2018 година, когато завършва президентският срок на Владимир Путин, който в момента обеспечава тотална политическа стабилност в страната и престиж на международната арена? Кой ще победи на изборите за президент на Украйна през 2015 година? И каква ще е външноикономическата конюнктура? В частност, каква ще е макроикономическата динамика в Европейският съюз и САЩ? Също така важен е въпросът, ще може ли Кремъл да удържи относителна геополитическа стабилност в Близкият Изток? Този товар, взет от Русия, може да се окаже не по силите. Тогава голяма близкоизточна война все пак ще се състои и ще дестабилизира руското подкоремие — Средна Азия и Закавказието, а също ще провоцира терор във Русия. Тогава нашата страна ще престане да бъде център на привличане за съседите, даже цивилизационно и исторически близки. На всички тези въпроси няма отговор, затова вероятността на прогнозата, изложен в материала, не трябва да се определи над 80%. За голямо мое патриотическо съжаление…

Сергей Тихонов

Expert.ru