Война - това не винаги са танкове

Статусът на американската валута е постигнат от «хазяите на парите» за твърде висока цена, затова не трябва да храним иллюзии, че те ще го дадат без бой. Има подозрения, че те ще държат отбрана до последно, а «последно» в този случай — това е Трета световна война.

http://cont.ws/post/170157?_ut...

В последно време някак твърде често започнаха да се появяват статии, в които като че всичко е вярно. Факти са посочени значещи. Връзки между тях са посочени верни. Но щом работата стигне до изводи, направо всички светии изнасяй.
Да вземем например историята на превръщането на САЩ в световен икономически хегемон. Всичко е вярно, ради достигането на своята цел Америка е разпалвала световни войни. Впрочем, а разпалвала ли е? Нима американските дипломати старателно са скарвали Русия с Германия и са я тласкали в англо-френските обятия? Като че не. Французите с британците сами не зле са се справили. Макар това и да не означава, че Вашингтон към организацията на двете световни войни никакво допиране не е имал. Имал е! Още как е имал! Само че е правил всичко иначе.
Война на Америка е била нужна не сама по себе си. Войната е била необходима като източник на мащабно търсене на високотехнологична продукция в мащаби, позволяващи да се натовари американската промишленост със поръчки до преливане и едновременно да не се плаща за тях от собственият джоб. Което и бива виртуозно изпълнено. Двата пъти воюващите страни активно купуват в САЩ всичко необходимо за война. А войната - е работа извънредно разходна. Комуто е интересно - препоръчвам да прочете мемоарите на хора, отговарящи за тиловото осигуряване на армиите и страните през годините на ВСВ. Седмица артилерийско настъпление на фронта е трябвала месечно напрежение на тиловете по натрупване на снаряди. Не е удивително, че в резултат повече от всички от двете войни спечелват именно Щатите. В пряк и преносен смисъл. В пари. В развитие на промишленността. Във върхови технологии. Е и в повишение на своят световен статус разбира се също.
Но да повторят този фокус трети път САЩ вече не са в състояние. Първо, наличието на ядрено оръжие не оставя шансове едновремено и в световната война да се поучаства, и фактически мирен живот, като предишните два пъти, да се продължава да се живее. Второ, съвременната глобална война, ако се води по старите схеми, е твърде скоротечна. Колко продължи Първата Иракска? От 17 януари до 28 февруари 1991 год, т.е. 42 дни. Втората Иракска? От 19 март до 1 май 2003, т.е. 41 ден. Макар фактически организираното съпротивление на иракската армия да се прекрати на 8 април, т.е. на 20-я ден на операцията. По-нататък вървеше само окупация и зачистка. Това е твърде кратко време за извличане на някаква сериозна печалба от Голямата война при традиционна форма на водене.
Впрочем, войната не винаги е длъжна да се води обезателно в традиционна форма. А и въобще бомбардировчиците, танковете и реактивните системи за залпов огън на война съвсем не са главното. Цел на всяка война преди всичко е налагане на противника на своята воля, принуждението му към изпълнението и. Същността от това малко се променя. Да се танцува сега трябва не от танковете и бомбардировчиците, да се танцува трябва от целите, които противникът желае с помощта на войната да достигне.
Могат ли САЩ отново да развият за сметка на военните поръчки своята промишленост до мащаби, определено превъзхождащи целият останал свят взет заедно? Не. И време съвременните войни за това не оставят, и съкрушителният ядрен отговор е неминуем и неотразим. Какво остава? Впрочем, това ли е тяхната главна цел? Ако ти не можеш да станеш по-силен от всички, то нали може да се направи така, че около теб да останат само тези, които са определено по-слаби! Т.е. да се вземат и разрушат икономиките на конкурентите така, че сред безкрайният свят а-ла Лудият Макс да остане на планетата единствено място където съвременна промишленност въобще съществува.
Нужни ли са за това бомбардировки по площи? Съвершенно не обезателно. Виж примерът в Украйна. Нима Южмаш или корабостроителниците в Николаев някой е бомбил? Не. Но само след няколко години никакво сериозно производство там ще бъде невъзможно. Или Германия да вземем. Още няколко гръмки дела в стил "Фолксваген", след които загубилият европейски производител ще плати два - три готови обема на своята печалба, и няма да има повече никакъв "Фолксваген". Заедно няма да има стотици хиляди работни места по цялата  технологическа верига. И милиарди евро данъчни постъпления, от които държавата финансира социални програми, също няма да има. А значи скоро и самата държава няма да я има. Практиката показва, стига да се лишат европейците от привичните държавни дотации, като мигом те излизат на улиците и започват да опитват да громят държавата. Ако се инициират проблеми достатъчно мащабно, то държавните институти не ще устоят. И край. Целта на войната е достигната.
Та така, Третата световна война от американците вече е започната и активно се води. Само дето тя изглежда малко по-иначе, отколкото през четиридесетте години на миналият век или в иракските пясъци в началото на сегашния. Но същността това не променя.

  Александр Запольскис

«Може би, по-добре за реактора»

Генерал-майор от юстицията Владимир Маркин — за информационните инфекции и лечението им

Не зная, как вие, а аз се старая да съм в курса на нещата в малката родина, в Челябинск. Само че кой знае защо в лентата новини от интернет повече има за происшествия и престъпления. Позитивни новости, освен за спорта, се налага да се издирват. Макар аз там да ходя и да зная, че като цяло животът е нормален. За всеки случай погледнах какво пишат за другите региони и страни, даже най-благополучните. Уви, там също читателите заливат с ексцеси и апокалиптически слухове.

От друга страна, ако за моят живот някой бе съдил само по лентата новости, то също би узнал само за счупеният крак. А останалото, което е в норма или по-добре, никого и не вълнува. Добре, да допуснем читателя е по-леко да се подмами с тревожно заглавие. Но даже в историите за манияк може да не се изтъкват подробности, а да се разкаже за уникалният опит и ум на следователя и безстрашната хватка на оперативника. Или поне по заветите на О. Бендера да се завърши новината за счупеният крак: «Конят се отърва с лека уплаха».

Такова впечатление се придобива, че за някои редакции е важно само да кликнат по заглавието. При това негативното заглавие може въобще да не съответства на новината, копирана от агенцията. Затова пък може да не се харчи бюджет за професионалисти, да се мине с гастарбайтери. Това поне още може някак да се обясни с икономия. Но как да се обясни отсътствието на профессионална работа по укрепване имиджа на региона при постоянен ръст на бюджетите за тези цели? При това че всичко е точно икономически оправдано, ако се има за цел приток на туристи, инвеститори, добри кадри. Нима дежурните отчети за съвещания или преразказ от ръководителите на статистически данни в къснобрежневски стил някого ще привлекат?

Още по-удивителна е ситуацията в социалните мрежи. Те като че дават възможност сам да избираш нормални приятели и по-надеждни источници на информация, в това число и за малката родина. Но тук пак започват да работят механизми на негативен отбор на най-нелепите слухове, най-тревожните прогнози, най-емоционалните до истерия отзиви за най-банални и нормални неща. Да бяха ругали нашата власт по дело, но на практика точно за това, за което хвалят западните страни и политици.

Има в това някакъв парадокс: съвременният цивилизован човек например не ще понесе у дома вдигнато на улицата парче хляб, още по-малко месо, неизвестно от кого и с какво обработено. Но при това е готов да се храни с непроверена и тенденциозно обработена информация, просто защото е модно и лекодостъпно. А впрочем е достоверно известно, че информационният метаболизъм оказва на здравето на човека не по-малко влияние от обикновеното храносмилане. Достатъчно е да се напомни за така наричаният ефект плацебо, когато позитивната прогноза на лекаря действа сама по себе си, без лекарства. Но има и точно обратен ефект, когато негативната информация влошава здравето. Например, по време на пожарите през лятото на 2010-а заболеваемостта и смъртността се повишиха не само в обхванатите от дима региони, а навсякъде където тази новост бе главна.

Нявярно, мрежата хипермаркети и молове за потребителя е удобна, заменя понякога даже парк на културата. Но напомням, че именно на новият пазар се разпространи партия сурогатен алкохол, от който загинаха десетки хора. Ако няма длъжният контрол, то такива мощни канали за доставки могат да оседлаят престъпни съобщества дори до терористи. Но точно същата ситуация е и с информационните «хипермаркети», там също може да се налети на съвсем натурална информационна инфекция.

Преди няколко години такива методи на целенаправена информационна война против Русия можеше да се отричат. (Без да се изключват българските медии - бел.пр.) А сега е достатъчно да се погледнат жалките останки на държавност и икономика на съседната страна, поразена именно от информационна инфекция. ("Кой не скаче, той...", "Евроинтеграция", "Америка е с нас" - бел.пр.) А нали всичко на всичко западните партньори внесоха отначало като че не смъртоносен вирус на гламура: «С добри дела да се прославиш не става!» И се почна. В края на краищата се стигна до състояние, когато в мас-медиите и блоговете въобще няма ни слово правда, а само опит да се заразят всички наоколо със своите недъги. И сега на политиците на тази бивша държава, за да си спомнят за тях, се налага да изпълняват еротически дивертисменти право на местата на «държавната сила». И какво? Милиони по света видяха позорището, но поне някой да запомни, за кого и за какво става дума? Е да, годино, затворили и забравили…

По повод такива информационни инфекции ми се понрави метафората на един блогер, също не помня името, сравнил разните степени деградация на личността с венерически болести. В основата на всичко лежи, разбира се, завистта — нея не напразно поставят като смъртен грях. Причина за завист бива дълбока лична неудовлетворенност, крах на наложените отвън амбиции. На практика човек би бил щастлив, работейки градинар, учител или спасител, домакиня, а са го съблазнили с кариера на мениджър, пиарчик, «модел», политик. Той започва сам себе си и своя живот да ненавижда, но да го измени не му стига сила на волята. Тогава и проектира своето нещастие на обкръжаващите, на страната, по-добре съседната, които може да се винят, а не себе си. Това е стадии на мизантропия.

После вече на антисанитарната почва на мизантропията изгряват ярко изразени болести на самосъзнанието. Например, «безроден космополитизъм» напълно аналогичен на гонореята, с него също е прието да се гордееш в определена среда. Антисемитизъм — болест срамна, като сифилис, но в наши времена не смъртоносна, лекува се при обръщение към добър доктор, като през 1945-а. А виж русофобията — това е като СПИН, болест неизлечима и смъртоносна. Може само някое време да се изкара на аналгетици и стимулатори на военна психоза, а резултатът винаги е един — саморазрушение и позорна погибел.

От къде се взима самата русофобия? А все оттам — от завист. Само завиждат не на материалното благополучие, а на душевните качества — доброта, справедливост, готовност да се дойде на помощ, да се сподели последното, да не се трепне при никакви обстоятелства. Челябинският метеорит е свидетел. Те и сами биха искали да са такива, да греховете не дават, и започват да ненавиждат в себе си и другите именно тези спасителни качества.

Какво да правим с тези болести? Нужно ли е да им се обръща внимание, ако да спасим тях от самите тях е невъзможно? Може ли да помогнем поне с нещо? Шанс има, ако не реагираме именно на русофобията. Тези опити да се привлече вниманието със своите язви може само да се игнорират. Всяка наша реакция, освен игнор — е храна за вируса русофобия. А виж да се обръща внимание на позитив, да се поддържат даже най-малки стъпки към нормализация — това е по-правилна терапия.

Разбира се, не е много приятно, общувайки с приятели или четейки лентата новости, да се види изведнаж редом поредната лошо миришеща драсканица или болезнени излияния. Но ние, суровите челябински мужици, и не в такива ситуации сме били. Ето помня в детството при 40-градусни студове занятията в училище отменяха, та ние всички тези дни на радостите хокей играехме. А те мислят нас с информационни инфекции да ни домъчат? Наивници.

А малката родина у нас — все едно е най-красива, и страната е най-добрата, и хората — добри и отзивчиви. Само е нужно да не се стесняваме това да го говорим и показваме.

Източник: http://izvestia.ru/news/599427

ISIS обяви Барак Обамa за свой халиф

Терористи от ДАИШ/ИДИЛ изразиха благодарност на американският президент за това, че той ги избави от Муамар Кадафи и им даде оръжие.

Боевици от ДАИШ публикуваха видеообръщение към президента на САЩ Барак Обама. В речта на терористите днешният американски лидер е представен като велик вожд. По мнението на екстремистите, именно той стои в основите на халифата и е издигнал джихадът на ново ниво. За заслуга на Барак Обама боевиците от ДАИШ преди всичко поставят унищожението на Муамар Кадафи.
— Може да си спомним Афганистан, Джордж Буш ни донесе Ирак, но истинският герой е Обама, който стои в зараждането на нашият халифат. Благодарение на него ние можахме да се избавим от несъгласните правителства, които не следваха законите на шариата. Обама можа да ни избави от Кадафи, който бе преграда за нас в установяването на закона. Сега, благодарение на милостивият Аллах, всички наши групировки са обединени — се казва в обръщението.
Терористите заявяват, че именно благодарение на американският президент те са получили оръжие, с помощта на което се борят с враговете на Обама. В заключение на обръщението боевиците обявяват Обама за свой халиф.
— Обама, ти ни подари оръжие, което ние използваме против твоите врагове. Ти направи много за нас, Обама, затова ние те обявяваме за наш халиф, наш водач на пътя към Аллах — заявяват терористите.

https://www.youtube.com/watch?v=z2iWWXSkZbc
(видеото засега не може да бъде добавено в блога, ползвайте връзката по-горе)

Източник

Минутка хумор. Прес-конференция на Путин

Владимир Путин: Заявление за пресата 30.11.2015

- Барак Обама поиска от Вас оставката на Асад. Какво ще кажете за това? - пита нагловат на вид журналист от CNN.
-Знаете ли - меко така отговаря Владимир Владимирович - Аз вчера разговарях по телефона с Башар. Той каза, что моли за оставката на Барак.
"Кого сега от тях в оставка да пратя?" - замисли се президентът на Русия за миг.
И тук идва мисъл: "Я да уволня аз Ердоган! Да, Ердоган! Отлична идея! Че никому да не е обидно"
- И така, в оставка ще пратим Ердоган - продължи да отговаря Владимир Владимирович. - А на негово място ще поставим Жириновски Владимир Вольфович, той е добър турколог, разбира местните обичаи. Мисля, там ще има пълен порядък. Още въпроси, моля?
Залата замря. Тишината продължи точно 26,5 секунди. Наруши "гробното мълчание" веселият глас на Песков - Е щом няма въпроси, то прес-конференцията обявявам за закрита.

За световната финансова система по пръстите на ръката

Разхождайки се по просторите на интернетите, се натъкнах на възхитителна копипаста откъм началото на 2009 г, която обаче актуалност още не е загубила. Внимание, много много букви!

Когато чета учебници по макроикономика си спомням курса лекций по психиатрия, който слушах в младостта като студент от мединститута. Най-често си споминям класическият вид нарушение на мислителната дейност под название «паралогическо мислене». Това е такъв способ на разсъждения като в известният анекдот: «Кутията е квадратна, значи в нея лежи нещо кръгло. Като е кръгло, значи е оранжево. Е а като е оранжево, значи е портокал!»

Не вярвате? Тогава ще ви приведа добре известна на всички жизнена ситуация: в една страна произвели например милион куба дъревесина, отлели милион тона чугун и затворили милиард консерви свинско варено и кондензирано мляко на случай глад. Да допуснем, че всичко това струва трилион долара и съставя брутният национален продукт. След няколко десетки години БНП на тази страна се увеличил пет пъти. А имено, за четири трилиона са били направени еротически масажи, маникюри, педикюри, прически и гримирания и още на трилион са обслужени посетители в стриптийз-барове и топлес-кафета. Чугунът пък, кондензираното мляко и свинското варено са внесли зад граница в дървени сандъци, които и използвали като замяна на дъревесината, която не са насекли и не разбичили сами. Заплатили както обикновено с долари. Долари напечатали много, че да стигне за всички.

Какво в този случай трябва да ми обясни автор на нормален учебник по макроикономика? Той трябва да ми покаже на пръсти, защо в страната е станало неизгодно да се произвежда дъревесина, чугун, свинско варено и кондензирано мляко; защо вместо това са започнали да правят еротически масажи, и защо търговските партньоро все още приемат като заплащане хартиените долари и дават за тях свинско варено и кондензирано мляко, макар тези долари с нищо освен еротически масаж вече не са обезпечени.

Вместо това учебникът по макроикономика ми обяснява, че националният доход съставя съвокупност от произведените в страната товари и услуги в доларово изражение, при това еротическите и гримьорските долари с нищо не се отличават от чугунените, дъревесните и месо-млечните. А някакви ребята в интернета ми разказват за Бретон-Вудската система, за която в учебника няма и гу-гу, и се кълнат в мама си, че ако не бе тя, то никой тези зелени гущери не би вземал за никакви пари.

Е добре, авторът на учебника е дипломиран икономист и голям учен, ще му повярваме и ще четем нататък. А нататък големият учен пише за предлагането на пари, механизма за създаване на наличност, кредитният мултипликатор и обезателните норми на резервиране за поддържане на ликвидност. Да допуснем, че когато цялата страна изправно лее чугун, пили дъревесина, дои мляко, гледа прасета и ги разфасова в месни консерви, обезателната норма за резервиране е около 10 процента от депозитите на търговска банка, положени на безпроцентен влог в центробанката на страната.

Сега да си представим, че в процеса на оказване и получаване на еротически масажи, маникюри и грим населението на страната здраво е изгладняло и желае сито да пообядва.  Но свинско варено и кондензирано мляко от Гърция на грях не са докарали, защото гърците ги изяли сами. А свои също не затворили, защото гръцките до едно до време стигало. И тогава по законите на пазара манджата рязко се повишава в цена. Гладните мениджъри, брокери, стриптизьорки и визажистки стремглаво се носят в банката и начисто изнасят цялата резервна наличност че да купят да поманджат. Естествено, по логиката на автора на учебника наличността стига само за десет процента вложители, прибягали първи. Останалата тълпа гонят надалеч, докато центробанка в спешен порядък не допечата недостигащата сума, че някак да нахрани населението — ако вече не със свинско варено, то поне с рязана хартия с изображение на гаранта и водни знаци.

Всичко гореописано се случва на практика, нарича се макроикономика и се счита в порядъка на нещата.

Възниква въпрос към автора на учебника: какви механизми има в наличие за да може поня някак да се уравновеси структурата на БНП, тоест да се създаде приемлив баланс между реалният сектор на икономиката и еротическият? И тук се оказва — при това авторите на учебника излагат това като аксиома — че никакви специални механизми въобще не са нужни, защото има универсален механизъм под название «пазар». Пазарът — това е механизъм за глобално уравновесяване на търсенето и предлагането, в резултат на който населението произвежда това, което се ползва с най-голямо търсене, за да получи максимална печалба. Печалбата на предприятието се обявява единствена цел за неговото съществуване — това вече съвсем като две по две четири. Който с това не е съгласен — той е клинически идиот.

Е добре, хубаво е когато пазарът е уравновесил структурата на икономиката с акцент на чугунно леене, дъревесина и свинско варено и с ущърб за еротическият масаж, който всеки може да си направи в къщи самостоятелно, ако много му припече. А какво да се прави ако еротическата съставяща на икономиката е свела на нула целият реален сектор? И нали не може да забраниш! Ибо в свободното общество свободата на всеки производител да произвежда каквото му хрумне, когато му хрумне и във вскчки законодателно отведени за това места е негово наипървейшо и неотменимо право, и не просто така, а съгласно конституцията. Всичко което противоречи на конституцията е незаконно. Съответстно, ако в учебника по макроикономика напишат, че законът на пазара — това е фикция, и че производителят е длъжен да произвежда това от което се нуждае обществото не само днес, но и утре и след десет години, а не това за което може да се трупне бала направо сега, то такъв учебник еднозначно ще пуснят под нож целият тираж.

Но как да бъде в ситуация, когато дълбокото сексуално удовлетворение е стимулирало повишен апетит, а да се утоли той няма с какво, ибо цялото население се е увлякло от оказване на скъпи и доходни сексуални услуги, а евтината общодостъпна храна в китайският буфет изведнаж неочаквано е свършила? Оказва се, много просто. Такава ситуация обозначават с думата «криза». При възникване на тази ситуация всички започват дружно да паникуват, никой не знае какво да прави, и всички си правят вид, че даже и не са предполагали, че такова може да се случи.

Безполезно е също да се търси в учебника по макроикономика такова системообразуващо икономическо понятие като мятане на върбата. Кратко ще обясня същността. Да допуснем, аз живея в пететажка, и на първи етаж живее алкохолик Петрович с две дъщери. Петрович кваси всеки ден, на какво живее е непонятно. Веднаж Петрович идва при мен и моли да му дам назаем на венчална рокля с воал и три кашона водка със закуска — дъщерята да омъжи. С обещание да върне в течение на три години с ежемесечно изплащане, за 20% годишни. Разбира се, знаейки Петрович, аз вежливо му отказвам, ибо зная, че нито дълга, нито процентите по него посмъртно няма да видя предвид специфическата биография на клиента.

Тогава Петрович отива в търговска банка, и там му дават леко желаемият кредит, вчрно вече не за 20, а за 40 процента, и Петрович излиза в дълбок запой. През това времене търговската банка упакова дълговите задължения на пет хиляди такива Петровичи в високодоходна ценна книга и я изхвърля на пазара на ценни книжа, където я купува, е например, Банко Централе Италяно.

Председателят на тази банка Чезаре Балъкуччи знае нищо не знае за кредитната история на петте хиляди неизсъхващи Петровичи. Затова той, разбира се, малко подпиква, ибо неговият италянски дробец му подсказва, че корелацията между доходността на финансовият инструмент и рискът на неговото правообладание са диаметрално противоположни на тези, които жаждат всички останали части от организма. Но в края на краищата алчността побеждава, и въжделената книга вкарват в инвестиционният портфейл с надежда на това, че мениджърът на кредитният отдел на Мосинцестбанка е проверил кредитната история на Петрович и се е убедил, че дългът с процентите ще бъде върнат в срок.

Петрович пък, за да започне да изплаща по кредита, трябва първо да си спомни, че той въобще някога го е вземал, а за това добре би било за начало поне малко да изтрезвее. Но началника на кредитният отдел на Мосинцестбанка Завлекачев и председателя на същата банка Прекарвилков този въпрос вълнува най-малко от всичко, защото те са успели да свалят своята бала в италянски лири, лирите са превели в долари, а доларите може вече и да не се търсят. След някое време ние ще узнаем от новините за финансова криза в Италия. Селият гореописан процес е добре известен в научните кръгове под название «финансова глобализация», която е част от общата глобализация на световната икономика.

И тук ние още веднаж се сблъскваме с парадокс, ибо същността на даденото макроикономическо явление напълно точно се обяяснява с термина  «мятане на върбата», но самият термин, както и да не е печално, по никой начин не принадлежи към речника на макроикономическата наука. А как той може към него да принадлежи, ако даже думата «глобализация» към този речник още не принадлежи? Нито в един учебник вие не ще прочетете за това, кой и как е способен да контролира глобализирана икономика, в която най-мощните субекти на пазара правят бизнес в хетерогенна законодателна среда, при това техният бизнес точно се е строил с расчет тази хетерогенност да им помага да избягат от правителствен контрол и от данъчни задължения за да получат свръхпечалби. Ако такава възможност нямаше, то цялата тази глобализация никому не би била нужна, би стигала и традиционната международна търговия.

Разбира се, в икономиката съществува такова понятие като «инвеститорски риск». Но ето пак някак — не е написано в учебника по макроикономика, че рисковете биват най-разни. Например, случва се, че всички честно бачкат, но бизнесът не тръгнал. Но в по-късни времена много по-често се оказва, че целият бизнес на контрагента изначално се е събирал в набор процедури, по които у теб може да се вземе назаем с обещание да се върне много повече, след което да се духне с парите. Такава бизнес-транзакция се нарича в просторечиито с думата «метнали». Това обстоятелство, че единият участник на транзакцията се намира в Сенегал, а другият в Торонто, силно облегчава процеса и намира маси подражатели. Затова в този случай трябва да се говори вече не просто «метнали», а «метнали глобално».

Ако само мятането бе досадно изключение от правилата, тогава още бива. Ако у Мосинцестбанка отзовават лиценза, на италянската банка възмездяват загубите, а Завлекачев и Прекарвилков изпращат на лесоповала заедно с Петрович, то аз не бих писал тази статия. Но когато изработването на «мятания на върбата» е поставено на промишлен поток в самият оплот на капитализма, в самите Съединени, страшно да кажеш, Щати на Америка, когато най-нагло «мятане на върбата» се нарича «финансов продукт», а неговата непрекъсната продажба в плътен поток е монтирана в световната икономическа система, то длъжен ли е накрая този механизъм да намери поне някакво отражение в икономическите учебници?

Например, търговска банка Вашинтон Мючуал издава ипотечен кредит за покупка на къща на работещ мексиканец с отлична кредитна история. Банката е уверена, че Хосе-Карлос няма да подведе и ще изплати цялата сума, затова кредит му се дава под 6 сложни процента на година (което означава примерно две стойности на къщата изплатени за двадесет години) и се нарича такъв кредит първосортен.

А после в същата банка идва напушената негърка Шаниква от гетото, не работила през живота си нито ден, ако не броим проституция и купуване на крадено. Тя е самотна майка на четири деца, и щат Луизиана и плаща пособие за всяко дете отделно, защото са с различни бащи, от които трима отдавна седят в тюрмата, а четвъртия са убили преди година. Шаниква също иска кредит. Доколкото у заемащата няма нито кредитна история, нито мозък, а във целият и организъм изправно работят само детородните органи, то рискът от неизплащане значително нараства. В банката това го разбират, но кредит все едно дават, но вече не под 6 мексикански процента, а под 17 негърски. И се нарича този кредит вече не първосортен, а второсортен. Разбира се, на Шаниква е напълно виолетово под какъв процент тя няма да изплаща парите по кредита — под 17 или под 117. Тя просто иска да поплаща два месеца, после бързо да префинансира къщата, да измъкне изпод него екуити няколко хиляди, да купи златни обеци и старичка кола и да замине при мама в Мисисипи, а после ако ще трева да не расте.

В това време Вашинтон Мючуал, който е оформил на Шаниква второсортен кредит, упакова всички второсортни кредити във високодоходни ценни книжа (че какво там, нали седемнадесет, мамка му, процента!) и ги продава на Чейз Манхатън Банка. А вече от него ги купува нашият стар познат Чезаре Балъкуччи, който е уверен че Чейз Манхатън празно не търгува. И той по своему е прав, защото в учебниците по икономика нито за Шаниква, нито за второсортни кредити нищо не е написано. В учебниците всички участници на пазарният обмен се ръководят от протестантска етика, всички са крайно честни и порядъчни, на това цялата система и стои. Докато не падне.

Наивният Чезаре се е сблъскал с доста жестокото правило «caveat emptor», което всеки познава на собствената си кожа. Това правило гласи, че самият купувач трябва да мисли как да не се натресе на минавка. Затова преди всяка покупка той трябва сам себе си да командва като в армията: «Стой! Бой се!». Затова производителят има право да произвежда каквото му е угодно, било то търговски кредит, ипотечна отстъпка, еротически масаж и прочие «финансови продукти», и да продава своите права за получаване на дивиденти по тях във вид на ценни книжа. А вече как купувача на тези книжа ще реализира своите права това са негови, на купувача, проблеми. Затова и caveat emptor. А ако той навреме не кавеат, то той вече не е никакъв и емтор, а натурален балък, и са го прекарали правилно.

Всичко би било не така зле, ако гореописаните тънкости бяха честно и подробно описани в учебниците по икономика. Правилата имат право да са най-твърди, но ако са желязно написани, то по тях все пак може да се играе и някак да се прогнозира ситуацията.

Но за съжаление, понятията «мятане», «балък» и «прекарване» не се срещат в икономическите речници, защото систематическата проверка за добросъвестност на намеренията на участниците в пазара не влиза в понятийният апарат на монетаристската икономика, а някои нейни апологети даже сега свято вярват, че дебелият слой спекуланти на пазара никога не може да предизвика икономическа криза, още повече от планетарен мащаб, че пазара всичко ще разреши и всички ще нахрани.

Разбира се, процедурите по проверка добросъвестност на намеренията на участниците в пазара се установява от федералните и щатските законодатели, голяма част от които нито веднаж в живота си не е отваряла учебници по макроикономика. Но доколкото те сами и техните близки родственици са люде доста състоятелни, то и процедурите, регулиращи пазара се строят по доста специфичен начин. Те се строят така че аз да не мога да метна банката, принадлежаща на брата на сенатора. Затова сенаторът прокарва закон, по който аз мога да получа кредит без залога не повече от 400 зелени. 400 зелени — това черните да не реват, че ги дискриминират по цвета на кожата. Искаш кредит без залог — ето твоите 400 гущера, искаш повече — давай в залог къщата. И ако не платиш, то банката ще ти вземе цялата къща, а не само сумата на неизплатеният дълг.

Затова пък банката, принадлежаща на брата на сенатора, може да пробута Шаниквините дългове във вид на високодоходна книга комуто му е угодно, ако ще даже на италянската банка. Нека после нещастният Чезаре ходи в Луизиана да продава Шаниквината къща за половин цена.

Е така някак и се получава, че бедните люде не могат да направят от богатите ни стотинка, затова богатите правят пари от бедните без проблем. Първо дават в дълг на нещастната, убита от бога Шаниква, а после Шаниквините дългове без проблем продават. В резултат възниква такава неприятна вещ като инфлация. Думата «инфлация» се превежда като «надуване». Е, правилно се превежда, ясна работа — надули са, при това многократно, тоест на цялата дължина на кредитният мултипликатор.

И как учебникът по макроикономика предлага да се борим с това пагубно явление? А ето, моля:

1. изменение на отчетната ставка на лихвения процент на центробанката;
2. изменение нормите за резервиране;
3. емисия на държавни ценни книжа;
4. операции на ЦБ на откритият пазар;

Ако всичко предишно на болният не е помогнало, то се включва на пълна мощност печатната машина на гореназованата кантора (в този план извиква интерес някога прозвучалото предложение да се обезпечи недостигащата доларова наличност със силите на Пермската типография на Гознак (Държавната печатница на РФ - бел.пр)).

Има още, разбира се, данъчна политика на държавата, но това вече всъщност не е макроикономически, а политически регулатор, който често може само да влоши ситуацията, окончателно добивайки реалният сектор.

Е и на закуска, национализация на финансовите институти и части от корпорациите, след която учебникът по макроикономиа може смело да се изхвърли в кофата за боклук заедно с привържаниците на монетарната парадигма написали го.

Но преди всички тези малоприятни вещи да се случат, нима не можеше да се направи най-прост анализ: да се погледне с какви темпове търговските банки дават кредити? С каква скорост се надува капитализацията на финансовите институти? И ако тези темпове с пет пъти превишават ръста на реалният сектор на икономиката за предишната година, то нали е понятно, че 80% от кредитите не ще се върнат никога, и точно на тези проценти някъде ще се сдуе капитализацията. Къде именно ще се сдуе, занапред е неизвестно, както в играта «музикални столове» е неизвестно, в каква последователност дупетата на участниците ще пропадат между седалките.

Удивително, но до този момент когато във въздуха увисва зловеща тишина, всички трескаво дават и получават кредити и не вярват, че музиката някога ще свърши. А може би и вярват, но нали не може сенатора със своята собствена ръка да проведе закон, по който неговият брат-банкер да не може да прави дебели бали от Шаниква и Петрович!

Възниква в резултат такова чувство, че в света съществат две реалности.

Една — това са макроикономическите учебници, в които е написано как да се обезпечи непрекъснато обръщение на парите и обмен на товарите и услугите в относително спокойни времена. В тях гримът лежи на равен слой по цялото лице, и пазарът — е просто е чиста панацея и рай на Земята.

И втора — в която реално съществуват и играчи, и балъци, и прекарвания, и мятания, и спекуланти. Но гледай — каква все пак е силата на печатното слово! Докато прекарването не е влязло в учебниците като част от съвременната икономика, всички кой знае защо мислят, че то е изключение от правилото, и създаваните от него колизии носят частен характер.

И даже когато кръговете по водата, пуснати от спекулантите, достигат до размера на цунами, преминавайки от частен характер в глобален, никой така и не нарича нещата със техните имена, ибо това е равносилно на загуба на лице. Вместо да крещат «Метнаха! Ограбиха! Върнете ни парите! На съд крадците!», викат «Криза! Спасете! Помогнете!». И държавата изкупува у финансовите институти надутите книжа за наличните долари, за да продължи процеса на кредитиране, без който ще спре цялата икономика. А вече с какво е надута наличността, турена от държавата, един само дявол знае. Да се надяваме, че не с дълговете на Шаниква и Петрович.

Но същността на моята статия въобще не е в това да поговорим за макроикономиката, а в това да обсъдим основополагащите принципи, които я определят. Тези принципи са индивидуализъм и конкуренция. Индивидуализъм означава правото на предприемача да произвежда всичко което не е забранено по закон изключително ради собствената си печалба. Конкуренция означава борба с другите предприемачи за място под слънцето и парите на заказчика.

Последното означава, че на печалба ще е този субект на пазара, който ще вземе на него максимална цена при минимални вложения, което в резултат ще даде максимална печалба. Разбира се, продажбата на прекарване, тоест мятане — това именно е този бизнес, който дава максимум печалба за най-кратко време. Следващ по печалба бизнес е вече споменатият еротически масаж. Дойде време да напишем единствено вярната икономическа формула, отразяваща съвременното състояние на икономиката:

Индивидуализм + Конкуренция = Прекарване с еротически масаж

Когато на завършващият етапе на перестройката потомъкът на автора на «Сътбата на барабанчика» предлагаше на Русия пазарна система в този вид, в който тя съществува в либералните страни, тази формула незнайно защо той забрави да нарисува на дъската, и на руснаците се наложи да я извеждат емпирически.

Пазар и индивидуализъм — това са частните проявления на известната марксова диада «битие и съзнание». Индивидуализъм — това е съзнание, идеология на човека живеещ в либерална страна. Пазар — това е социалният и физически механизъм посредством който се реализира индивидуалната психология и всеобщата идеология на индивидуализма. Накратко, то това е договореност на хората да продават един на друг продукти на своя труд, при това успешността на продажбите и покупките е единствена цел на съществуването на индивида и единствена мярка на неговият жизнен успех и обществен статус.

Пазарът, утвърдил се в съзнанието на човека — това е състояние на душата, когато човек скрива от другите и даже от себе си, че той е безжалостен хищник, когото интересува само сухото. Вместо това той убеждава себе си и другите, че той работи на благо потребителя и обществото като цяло.

В този мит дълго време вярвана самите американци, този мит ничтоже усъмнила се пре Русия в края на перестройката в качество на нов идеал, и едва когато «прекарвацията на икономиката» доведе до глобална криза, американците разбраха, че нещо трябва срочно да се мени. Засега за начало, те смениха белият президент на черен, и мнозина сериозно се надяват, че това ще им помогне да решат всички проблеми.


Защо е нужна търговска тайна.

Търговската тайна — това не е просто обичай на водене на бизнес. Това е символ на вярата на всеки бизнесмен, неотменима част на култа на частното предприемачество. Осветеният от времето обичай да се крие своя бизнес от чужди очи дава още едно потвърждение на факта, че удовлетворение потребностите на купувача, дошъл на пазара на товари и услуги, е едва странична цел на пазарният механизъм. Главна негова цел, както е доказал Карл Макрс, е удовлетворение потребностите на самият предприемач в получаване на най-голяма печалба, неважно по какъв способ и на каква цена за обществото в цяло.

Неотдавна аналите на Интернета се попълниха с тази душераздираща история:

В една компютърна фирма среден размер имало практика да се слага в кутията с компютъра кратко описание на характеристиките на прост език — за продавачите (насъбрали чайници). И ето веднаж връхлита злобен клиент, с купен наскоро компютър и иска незабавно да се върнат парите, демонстрирайки хартийка, намерена на дъното на кутията. Хартийката гласи: «Дъното е говно, видеокатрата дърво. Да се пробута на балък».

В даденият случай търговската тайна на предприятието — реалните характеристики на стоката — по исконно руска случайност станала известна на купувача и извикала неговият праведен гняв. Случай, разбира се, куриозен и извънреден, но ако разгледаме същността, то може да направим извод, че търговската тайна — това е уважаем в обществото закон, по който тези, когото наебават, по закон нямат право да узнаят, кой и как ги е наебал. Правомерността на този закон още нито веднаж не е поставяна под въпрос, доколкото всеки винаги се надява по-бързо, по-ловко и по-дълбоко от всички да го мушне на ближния си, и при това да запази от посегателства собствената си уязвима част, щателно съхранявайки в тайна нейният диаметър, стъпка на резбата и ориентация в пространството.

Може разбира се да се възрази, че съблюдение на търговската тайна има и позитивна страна. Че тя е необходима в конкурентната борба. Да допуснем, някаква фирма е напипала добра ценова стратегия и се е научила евтино да купува суровини, скъпо да продава своя товар и не бърза да се подели с тези знания с конкурентите, а затова и желае да съхранява в тайна сумите по сделките.

Но произвежда ли тази компания най-добрата продукция по съотношение цена и качество? Нали ако цел на пазарната икономика действително е на-добро и най-пълно удовлетворение потребностите на купувача, то конкуренцията трябва да протича в руслото на открита борба за най-евтиният и качествен товар, а не чрез нарапване на търгашите, резултатите от който не може да се афишират пред публиката, за да не те утрепят с камъни, нито още повече да се показват на конкурентите, че те от ярост да не побеснеят и не започнат да постъпават точно така.

Узаконеността и сакралността на търговската тайна лишава честните бизнесмени от възможност да хванат нечистият конкурент, който е пребъркал доставчика или купувача или е дал подкуп на властите за да избяга от данъците или е направил още някакви мръсни трикове, които са му позволили да получи повече печалба от средната по отрасъл. Така конкурентите също са принудени да правят мръсни трикове под покрова на търговската тайна, ако искат да се удържат в бизнеса.

Да се скриват честни сделки въобще няма никаква нужда. Нали ако нито една строна не злоупотреби с доверието на другата или с недостатък от информираност, цената и условията на всяка сделка ще бъдат близки до средното по отрасъл. И самата конкуренция на пазара ще е не война на унищожение, а само постоянен сигнал, че трябва да си в тонус, да не се лениш и да работиш, ако искаш да се удържиш в бизнеса. А по-твърда конкуренция, всъщност и не е нужна: тя предизвиква само проблеми, такива като безработица и социално напрежение.

А сега да допуснем, че някаква фирма е съумяла да снижи разходите по производство и за сметка на това може да свали цената и при това да получава свръхпечалба. Ако пазарът действително работеше на благото на потребителя, то иновацията би била подхваната от целият отрасъл и би се обърнала на голяма икономия като цяло в страната. Но у субектите на пазара има съвсем различни цели. Всеки от тях се опитва да използва техническите иновации за да смаже под себе си целият пазар и да разгони от него конкурентите. Затова иноваците са обречени завинаги да остават търговска тайна, ако само тях не ги откраднат конкурентите. В държава с планова икономика такива проблеми естествено не съществуват.

Търговската тайна пряко указва на индивидуалистическият, хищнически дух на предприемачеството и едновременно с това — на лицемерния характер на морала, хранещ капиталистическият бизнес. Непоклатимост на търговската тайна — това е непоклатимата увереност на предприемачите в това, че те ще съумеят да мошенничат под нейно прикритие по-ловко и по-нагло от конкурентите. Ако те се съмняваха в това или не искаха да мошеничат, те отдавна биха възвели прозрачността на сделките в ранг на закон.

Под покрова на търговската тайна банка Вашингтон Мючуал може леко да пробута неотдаваемите Шаниквини дългове на Чейз Манхатън, а той — да ги продаде нататък по веригата музикални столове. Идеята за търговия с чужди дългове мирише лошо даже при пълна ясност, кой кому е длъжен, и с какво ще връща. А вече да се купуват и продават дългове, които неизвестно как са наплескани — това е занятие по степен на почтеност примерно такова като да се насере в писмо, да се залепи в плик и изпрати по пощата.

Необходима бе глобална криза на икономиката, създадена от законспирираните спекуланти, че до световното съобществи по малко да започне да пробива факта, че конспиративният характер за водене на бизнеса в планетарни мащаби — означава пиздец. Никой не се досещаше за това, докато «писмото на щастие», престорило се на ценни книжа, не облетя земната орбита милион пъти и не осра от височината на своя полет всички световни финансови институти.

И едва сега, когато пиздеца вече повече или по-малко настъпи и се показа в цялата си неописуема краса, командата ликвидатори на пиздеца (неизвестно още наистина кой кого ликвидира), спешно дотичала във Вашингтон на самит на «двадесетте», прие декларация с план, който предполага, цитирам:

«повишение нивото на транспарентност и подотчетност, усилване качественото регулиране, поощрение съгласуванността на финансовите пазари, укрепване международното сътрудничество, реформиране на международните финансови организаций».

Е хули тук още ще кажеш?

Je suis бензовоз

Су-24 и пикиращият султан

И така във вторник сутринта турски изтребител Ф-16 свали в граничният район на Сирия руски бомбандировач Су-24. В цялата тази история има един много интересен аспект, който води директно към Султан Ердоган. Символично може да се каже, че пикиращият за последен път Су-24 е бил съпроводен от пикиращият султан, който макар още не се е ударил като сваления самолет в земята, то излизането му от пикирането е вече невъзможно и е настъпило последното му отредено време във "Високата порта".

Да разгледаме някой технически подробности от свалянето на самолета. Те не са важните в случая, но ще помогнат да навържем логическата верига от събития. И така турската страна твърди, че самолетът е бил свален за нарушаване на границата, при това е бил предупреден 10-тина пъти. Спасеният руският пилот отрича каквото и да е предупреждение. Не е абсолютно важно нарушена или не е била границата, но в историята с предупреждението има един важен момент - какво се прави след това. И то е, че със самолетът нарушител се установява визуален контакт, за случай че радиото и навигационното му оборудване е извън строя, след което той бива избутван от охраняваното въздушно пространство, или заставен да кацне на определено летище, при отказ се открива предупредителен огън, след което самолетът бива свален. Това е в груби линии описанието на прехват на нарушител, като няма да разглеждам в тънкости вариантите, когато нарушителят се подчинява/не се подчинява на нарежданията, или хитрува, уж подчинявайки се, но правейки маневри да избегне прехват. Тези детайли не са важни. Важен е фактът, че Су-24 в този район дори нарушавайки границата не би го направил за повече от 20 секунди. И то при положение, че в сравнение с нормалният си режим на полет той "пълзи като костенурка". Курсът на Су-24 е бил практически паралелен на границата, с евентуално нарушение над къс 2 километра издатък в сирийска територия. Дори Су-24 да е игнорирал предупрежденията, прехватът не би бил възможен след условно "избутване от охраняваното въздушно пространство". Което въобще не е било необходимо - той и без това е следвал курс за напускане в момента в който е направил нарушението или така нареченото нарушение. Оттук следва, че задачата за сваляне на руския самолет е била директно поставена на турският пилот. От кого? От командира на звено? На ескадрила? На авиобаза? От командващият ВВС на Турция? Не, заповедта е дошла директно от султан Ердоган. Никой друг в командната верига няма правомощията да издаде подобна заповед. Той би се превърнал в изкупителна жертва без изгледи за спасение. Идеята за изкупителната жертва е интересна, запомнете я, към това ще се върнем по-късно.

И тук стигаме до следващите събития, които могат да хвърлят светлина на някой неизвестни предходни и вероятни бъдещи събития. След свалянето на Су-24 султан Ердоган само след няколко часа се оказва в главната квартира на НАТО. Защо ще попитам аз? Защото е направил беля и бърза да се скрие в полите на майка си, ще отговорите вие, и ще сте прави. Генералният секретар на НАТО Йенс Солтенберг веднагически прави изявление, че турската версия на събитията е кошерната и правилната. Това е звездният час на султана. Но уви - много кратък. В следващата секунда вечерта престава да бъде пълна с нега за Ердоган. НАТО започва да се държи в духа на: "Аз съм НАТО-вчанка, дъщеря на офицер, повярвайте, не всичко тук е еднозначно, не всички са съгласни със султана. Мнението на Йенс Солтенберг си е негово лично, а НАТО няма и не желае да има нищо общо". Обамич както обикновено държи речи всякакви, без директно да казва да или не за Су-24. Вместо него в ефира на Fox News се появява Lt. Gen. McInerney, бивш заместник командващ ВВС на САЩ и заявява: "Turkey Shooting Down Russian Plane Was a 'Very Bad Mistake'" - Свалянето на руският самолет от Турция бе "Много голяма грешка" - https://youtu.be/OKyIa4UvzWI







Тук обаче никой не скача на амбразурата, заявявайки - "Мнението на генерала си е негово лично, официално Държавният Департамент и прочее и прочее...", което негласно говори за съгласуваност на изявлението на ген. McInerney.
 

В този момент султанът се почувства като загубен турист в тайгата, в тясно, без изход ущелие очи в очи с руската мечка, която той току-що бе цапардосал с тояга по гърба. Но това са още цветчета. Ягодките можем да търсим в поведението на султана и посещението в НАТО. Разбира се всички изводи са чиста спекулация на вашият покорен слуга, но можем да допуснем, че султанът е имал уговорена среща в НАТО, след свалянето на руски(ят) самолет, което сваляне също е било уговорено. Например на четири очи между султана и Обамич на самита на Г20. Султанът е получил твърдите уверения на Обамич, че той е стена зад гърба му, само трябва да мине в главната НАТО квартира, където всички са предупредени, ролите са раздадени и пак така стена застават зад гърба му. От него се иска нищо и никакво - един свален руски самолет. Но-о реалността се оказва малко по-различна за султана, стената разбира се е там, но не е от НАТО, а от камък и затваря единственият път за бягство от разядосаната вече мечка. С една дума султанът се вижда хвърлен на вълците... прощавайте на мечката и вече бие метани в посока Мека за последната си молитва.

Време е да отговорим и на въпроса "Защо?" Отговорът можем да започнем да търсим в протестите в Тахрир, които не бяха нищо друго освен отблясък от "арабската пролет" насочен срещу султана. С парирането на които той отлично се справи за голяма изненада на организатора, ръководителя и вдъхновителя на протестите. Друго парче от отговора ще ни даде гърченето на Запада по отношение на ИДИЛ, Джебхат-Ан-Нусра и всички видове и родове умерени и неумерени главорези, които след Париж и Брюксел може да се очаква да изпадат в немилост и оттук логично Западът би могъл да започва да сменя страна в конфликта. Публично известна е поддръжката на султана за умерените и неумерените главорези в Сирия, търговията му с нефт по $10, артефакти и съответните "насрещни услуги" на султана - оръжие, боеприпаси, медикаменти, лечение на бандитите и прочее. Смяната на посоката, от която духа вятъра поставя султан Ердоган с лице срещу него, а ходът със руският самолет, подсказан му от "когото трябва" го издухва от арената ако не днес, то утре със сигурност. И вместо да стане "героят на деня" на НАТО, Султан Ердоган се оказа в разписаната му от режисьора без негово знание роля на изкупителната жертва, за да обслужи режисьорските хрумвания на сцената на Близкият Изток. Или с други думи, малка провокацийка и неудобният султан е отстранен с чужди ръце - по перфектният сценарий на англосаксонската игра.

Такива различни теракти: какво писаха западните СМИ за взривовете в Русия и в Европа

През нощта на 14 ноември в Париж бе извършена серия теракти, в резултат на които загинаха минимум 129 човека. Политици и обществени дейци едногласно осъдиха атаките на джихадистите в самото сърце на Франция. От страниците на западните издания се чуват призиви незабавно да се накажат международните терористи, където и да се намират те, в името на ценностите на свободният свят. Такова единодушие не винаги е било присъщо за европейските и американските СМИ, които достатъчно нееднозначно освещаваха аналогични трагедии в Русия. Ruposters си спомни, какво писаха западните СМИ по следите на терористически атаки, които разтърсваха Европа и Русия.

Беслан (2004)

The Christian Science Monitor: "Още по-опасно, отколкото да се въобразява демокрация там, където я няма, е да се поддържа друга илюзия на Путин - за вината на международният тероризъм. В своята реч след трагедията в Беслан Путин не спомена Чечня нито веднаж, макар да бе очевидно, че следите от Беслан водят именно в тези терзаема от война република". >>>

Newsweek: "Дисциплината, налагана от Путин, е основана на страх, който води към инерция - към паралич на правителството. Последната вълна терора жестоко демонстрира тази слабост и направи самият Путин по-уязвим за критика, отколкото преди". >>>

Le Figaro: "В нормална страна обръщението на Владимир Путин към нацията след трагедията в Беслан би било възприето като признание за безсилие от страна на човека, който не може да парира заплахата от тероризма, породен от чеченският конфликт". >>>

The Weekly Standard: "Печалната истина е в това, че и днес след 15 години след разпада на СССР, отношението към хората в Русия не се е изменило. В човека виждат средство за достигане на цел, а не самоценна личност. Затова животите на бесланските деца бяха отписани от сметките от този момент, в който училището бе захванато. И този факт трябва да държим на ум, преди да даваме на Русия карт-бланш в нейната 'близка задграница' или, още веднаж поглеждайки в очите на Путин, да разгледаме в тях нещо, което ни изглежда подобие на душа". >>>

The Independent: "Горчивата истина е, че ако Русия не престане да мъчи Чечня, то терактите несъмнено ще продължават. Това ще донесе още повече болка за народа на Чечня и Русия". >>>

Автобусите в Лондон (2005)

The Financial Times: "Единственият отговор на терористите - това е издръжливост. Враговете на свободата винаги са недооценявали своите противници. Да им докажем, че те за пореден път са направили тази грешка. Ценностите, одушевляващи лондонци са единственият фундамент, на който може да се построи общ дом за цялото човечество". >>>

Le Figaro: "Убийствата на невинни хора в Лондон и Мадрид имат още и други последствия. Те правят европейците все по-решителни и усилват тяхната солидарност пред лицето на варварството". >>>

Los Angeles Times: "Работата по модернизация, либерализация и последваща демократизация на Големият Близък Изток - това е единственият надежден път в дългосрочна перспектива да се осуши това блато, в което растат терористическите комари. И вече тук в Европа, а не в Съединените Щати, е необходимо да се събудим и започнем по-активно да работим - при това трябва да се събудим бързо. Няма вече на света такова нещо като външна политика. Ето какво трябва да разберем от взривовете в Лондон". >>>

El Pais: "Лондонските взривове са длъжни да напомнят на всички, че нашето общество има смъртен враг, фанатичен, но изкусен и безжалостен, който счита нашите беди и страх най-големият свой успех. Този враг няма резки очертания, него е сложно да идентифицираш и локализираш, но ние вече знаем - особено благодаря полицейските рейдове в Испания, че този враг е сред нас, във нашето свободно и демократично общество". >>>

Метрото в Москва (2010)

Die Zeit: "Зад граница Кремъл представя военният поход под модната марка "борба против международният тероризъм" и така скрива, че конфликтът е извикан от стремежа на чеченците към независимост". >>>

The Guardian: "Терактите станаха мъст за смъртта на лидер на боевиците. Случилото се подчертава жизнено важната необходимост за Кремъл сериозно да започне да се бори със систематическото нарушение правата на човека в Северен Кавказ, а също с бедността и корупцията". >>>

"С теракти се сблъскват и западните общества, но врагът у Русия и у Запада - не е един и същ". >>>

The Globe And Mail: "Взривът в Москва стана предсказуем отговор на политиката по отношение Северен Кавказ, която съчетава в себе си привичката да се разчита на корумпирани и некомпетентни местни власти с действия на службите по безопасност, практически напълно ориентирани на мъст, репресии и извънсъдебни разправи – адресни убийства, преследване семействата на терористите, мъчения". >>>

The Financial Times: "Премиер-министър Путин не може да не съзнава, че проблемите на Северен Кавказ не може да се решат само с карателни мерки". >>>

The Economist: "Позор е че отсъства някаква реална алтернатива на Путин, ибо неговата политика по отношение метежната република е също така бедствена, както и политиката на неговият предшественик. До тогава, докато това положение решително не се измени, днешната ситуация в Чечня ще се съхрани: корупция, нестабилна смес от конкуриращи въоръжени банди, борещи се за лакоми късове от региона. В това време руснаците в Москва и в други гродове трябва да привикваат към постоянна заплаха от тероризъм на прага на дома". >>>

Влаковете в Мадрид (2005)

The Guardian: "Блеър е прав, че нам всички грози опасност от страна на ислямските терористи, които бяха провокирани от войната в Ирак и не ще ни оставят в покой, даже ако излезем оттам. Дори повече, пръвържъниците на 'Ал-Каида' са въодушевени от предполагаемото изтегляне на испанските войски от Ирак и го приписват на успешната атака в Мадрид". >>>

Christian Science Monitor: "Джихадът в Европа може да стане катализатор на преразглеждане на отношенията между христианите и мюсулманите ради конкретна цел осигуряване безопасност на обществото. Или, което е за предпочитане, той може да предвижи континента още по-далеч по пътя на преопределяне на своята идентичност". >>>

The Observer: "Не е просто да се убедят хората: да им се обясни, че тероризмът и нестабилните държави, притежаващи оръжие за масово унищожение - това са две страни на един медал, да се говори на хората това, което те не искат да слушат - че в света, където ние, жителите на Запада, се ползваме от всички блага, които дава съвременият живот, от прости до най-главните, ние се подлагаме на сериозна опасност. Ние трябва да се сражаваме и да победим в тази борба - и борбата днес върви в Ирак". >>>

Los Angeles Times: "Последното послание на бен Ладен към Европа гласи: не проливайте европейска кръв ради бандата, седяща в Белият дом. Това, че кръвта в Европа проливат терористите, в посланието се пропуска. Талантлив в изкуството на общуването, бен Ладен този път подбираше думите, за да продаде своя товар - активна опозиция срещу Америка и Запада - на колкото може по-широка аудитория". >>>

Аеропорт Домодедово (2011)

El Periodico: "Проблемът Кавказ, намиращ се между Европа и Азия, води корените си от XIX век. Насилието може да породи само насилие". >>>

The Financial Times: "Западните спецслужби и полиция предотвратяват теракти благодаря това, че отрано откриват и арестуват терористите, а също контролират достъпът към взривни вещества и технологии за производство на бомби. В Русия да се използват такива методи е много по-сложно, особено с отчет на това, че в някои райони на Северен Кавказ милицията не може да стъпи". >>>

"Организации, които воюват с властта на Русия на Северен Кавказ, определено са ислямистски, но не трябва да считаме, че проблемът с тероризма в Русия е подобен на проблема "Ал-Каида". >>>

The Times: "В Чечня, Дагестан, Ингушетия и всички други места между Черно и Каспийско море екстремистската религиозна идеология съществува само във форма, която паразитира на вече съществуваща идеология на националистите. Дори повече, макар методите, използвани от сепаратистските организации да са отвратителни, техните стремежи към своя държавност са справедливи". >>>

The Washington Post: "Спецслужбите на тази страна [Русия], за разлика от своите колеги в Европа и Северна Америка, се оказаха не в състояние да разработят способи и средства за откриване на терористическите групи, предотвратяване на нападения и защита на местата на масово събиране на народа, такива като аеропорти и метро". >>>

Time: "За последните години ислямският тероризъм не можа да нанесе нито един силен удар никъде извън пределите на афганско-пакистанският регион и Ирак. Никъде, с изключение на Русия. Фактически може да кажем, че руското правителство със своите действия за последните две десетилетия внесе много по-голям принос в създаване на най-големия и най-активен нов център на ислямски тероризъм в съвременият свят, отколкото Усама бен Ладен". >>>

"Шарли Эбдо" (2015)

El Pais: "Разстрелът на почти цялата редакция на списание Charlie Hebdo означава нещо по-страшно: това е опит да се застави западната култура, люлка на свободата, демокрацията и правата на човека, да се откаже от тези ценности, да въведе цензура, да ограничи свободата на словото, да установи теми, забранени за обсъждане, тоест, да се откаже от един от основополагащите принципи на свободното общество: правото на критика". >>>

The Wall Street Journal: "Случилото се в сряда нападение също за пореден път демонстрира, че воинствщият ислям - това не е реакция на нищета или политиката на Запада в Близкият Изток. Това е идеологическо предизвикателство, хвърлено на западната цивилизация и нейните принципи, в това число свобода на пресата и религиозен плурализъм". >>>

Някой изводи

Мнозина сравняват захватът на заложници в Париж с Норд-Ост. Съвершенно некоректно сравнение. Дори затова, че вече е очевидно - в Париж заложници не захващаха. Формално - хората в залата бяха заложници, по факта тях просто ги убиваха толкова, колкото имаше патрони. Тук не подхождат съвети "постарайте се да не раздражавате захваналите ви", защото да захваща никой не възнамеряваше. Как отработи френският спецназ? В тази ситуация добре да се отработи не е възможно. Успехът на вяка операция е в подготовката за нея. Ако ти работиш от ход, то вече работиш "както стане" - със загуби сред гражданските и бойците. Затова само сволоч ще поставя някакви оценки в тази ситуация. Друга работа, че правоохранителната система на Франция не е готова за подобни ситуации съвершенно. И Франция е беззащитна пред лицето на терористическата заплаха.


Тук ми писаха осъждащо в коментариите към предният пост: "И нито дума на съчуствие". Дайте да не лицемерим и да се занимаваме с откровен расизъм. Това не са първите жертви на "Ислямска държава" и, уви, не са последните. Колко мирни граждани натрошиха тези гадини в Сирия и Ирак? Много ли имаше съчувствие? Не, съчувствие имаше - към жертвите на "кървавият Асад". А хилядите отсечени глави Европа и цял свят в упор не виждаха. Но струва си варварите да посегнат на живота на "белият господин" - всички веднага се оцветиха в цветовете на френският флаг. Аз съчувствам на французите така, както и на всички, които пострадаха от ръцете на терористите - мълчейки. Или давайте гръмогласно да съчувстваме на всички - тогава ще е честно.

Никому не са интересни сирийците, нигерийците, руснаците и украинците. Само Египет оцвети пирамидите в цветовете на Франция, Русия и Ливан. Всички останали видяха само теракта в Париж. Аз не искам да съм кощунствен или циничен. Но истината е в това, что СМИ гледат не на реките кръв, разтичащи се по планетата, те втренчено се вглеждат в оттенъците на потоците. И изпадат в ужас, когато видят изменения в цветовата гама. Аз не казвам, че французите са недостойни за съчувствие. Аз твърдя, че за съчувствие са достойни и други люде. И ако всички не отвеждат очи от Франция, то не може ли поне с края на окото да се погледне и наоколо. Нима никой не забелязва тези планини от трупове?

Аз смея да твърдя, че "Ислямска държава" през цялото това време бе изгодна за САЩ, Франция, Германия и Англия - доколкото те имаха общ враг - Асад, не желаещ да се подчини на тези страни. "Ислямска държава" бе изгодна на Турция - защото убиваше проблемните кюрди и доставяше евтина нефт контрабанда. "Ислямска държава" е изгодна на Саудитска Арабия и Катар, защото ослабваше позициите на Иран и отливаше евтина нефт. И ето сега тази твар посмя да захапе една от ръцете, които я хранят. Обидно, да?

В отговор французите проведоха бомбардировка. Никой и въпрос не зададе - а не пострадаха ли там мирни граждани? Забелязахте ли странността? Белият господин се разсърдил - какви може да има въпроси. Какво да кажем за руснаците, които бомбят изключително детски градини и болници. Какво може да иска "Ислямска държава" от Франция? Прекратете да се борите с нас? Та Франция не се и бореше въобще. А те и не искаха от Франция нищо - това бе не теракт заради искания, това бе теракт заради наказание за опит да се предаде питомеца. Нима Франция, САЩ и Англия не биха съумели със съвместни усилия да преборят "Ислямска държава" в течение на месец? Та това е просто смешно. Те бомбеха по малко къде падне и се възмущаваха, а "Ванка папка че яде". (Има се предвид Ванка приемащ новините в СМИ такива каквито му ги сервират - безкритично - бел.пр.) И едва когато европейците започнаха да се скланят към отказ от общите цели, "Ислямска държава" направи предупредителен теракт-наказание.
Аз съчувствам на французите във връзка с терактите, но не повече и не по-малко, отколкото на другите жертви на терора, на които самите французи не съчувстваха, и даже не забелязваха - те просто старателно гледаха на другата страна. Нима само теракт може да ги застави да се огледат?

Източник: http://molonlabe.livejournal.com/225440.html

Пол Крейг Робъртс: Френските служби за безопасност са били ослепени по време на парижките атаки

Получих съобщение от европейската служба по безопасност, че е имало масивна кибератака срещу френските системи 48 часа до и по време на парижките атаки. Освен останалото, атаката е изключила френските мобилни мрежи за предаване на данни и е ослепила полицейският надзор. Това нападение не е било проста DDOS-атака, а сложна атака, нацелена срещу слабите места в инфраструктурата на апаратните средства.
Такава атака излиза извън рамките на възможностите на болшинството организации и изисква възможности, които едва ли ще са в арсенала на ISIL. Атака от такъв мащаб е много трудно да се осъществи без съдействие на властите. Координацията обезателно предполага участие на държавата.
Обичайно е за хора без опит в правителствата — да считат, че атаки под лъжлив флаг са невъзможни, доколкото те мислят, че цялото правителство трябва да е въвлечено и не тогава не е възможно единодушие. Някой ще проговори. Въпреки това, ако отчетът, който получих е коректен, едва ли е било необходимо всички да са въвлечени, а силите за безопасност са били просто изключени.
Помните ли съобщенията, че по време на събитията 9/11 са се провеждали учения, моделиращи точно същите събития, които така са въвели оговорните лица в заблуждение за реалността на случващото се.
Не мога да разкрия друга допълнителна информация. Ако експертите по безопасност намерят информацията за достоверна, те трябва да насочат своите въпроси към френските власти.

Източник:  http://www.paulcraigroberts.org/2015/11/15/french-security-left-blind-during-paris-attacks-2/

Клане в нужният момент или фалстартът на «Аз-съм-Шарли»

Още от времената на гибелта на лайнера «Луизитания» политиката на отделни страни и цели континенти управляват с помощта на локални, ярки и зверски събития.

Пътническият лайнер, за който всички отдавна са забравили, бе торпедиран от немска подлодка през май 1915 год. Загинаха 1198 пътници, от тях повече от сто бяха граждани на САЩ. Всичко това доведе  в крайна сметка до встъпването на САЩ в Първата световна война на страната на Антантата. Пепелта от пътниците на «Луизитания» достигаше до сърцето на всеки прост американец и зовеше за отмъщение. Такава мъст поиска и странната трагедия в Пърл-Харбър, която логично се отрази в участието на САЩ във Втората Световна, която на Запад, без да се стесняват, нарекоха «продължение на Първата световна война».

Да си спомним 911.

Атаката срещу САЩ, падането на кулите и тук, о чудо! редом лежат паспортите на изпълнителите на теракта и даже главната книга на мюсульманите - Коранът. (Оцелели в огнен ад претопил носещите колони на кулите-близнаци - бел.пр.)
Е как тук да не се изпълниш с чувство за свята американска мъст и да не започнеш военно нахлуване в Афганистан и Ирак, при това без мандат на Съвета за безопасност на ООН.

Серията теракти в Париж също се случи дяволски навреме, именно в този момент, когато в Сирия у най-упоритите и боеспособни ислямисти започна да се сипе фронта. И стана съвершенно очевидно, че следващи на ред са — Свободната Сирийска армия, толкова любимата на Запада «умерена опозиция на кървавият режим на Асад». Без радикалното ислямистко крило ССА ще смачкат и изтласкат остатъците в Турция за броени седмици. Нямаше време за губене. След кървавата, ненужна и някаква инфернално-безсмислена авантюра в Либия, на Франция бе сложно да се обясни, за какво сега и е нужна война в Сирия? И за останала Европа също бе непонятно.

През зимата до тях се опитаха да доведат директивата с привични методи — разстрелвайки редакцията на «хумористическото» списание. Резонанс имаше. Но, някакъв не такъв, без организационни изводи. Европейските политици съобразиха, че ги въвличат «в непонятното», затова просто постояха на улицата, здраво хванали се за ръчички, стараейки се да не мигат, за да не развалят груповото фото. После всички се разходиха по къщата. На следващият заход в Европа организираха «великото преселение на ползватели на Твитер и Фейсбук бягащи от войната в Сирия, разпалена от кървавият Асад». Надявам се, на никого не трябва да обяснявам как с помощта на соц.мрежи се направляваха тълпите европейски бежанци? И пак никой нищо не разбра и не направи.

Ще предположа, че за почивните дни европейският електорат ще бъде доведен до точката на кипене с помощта на СМИ, а вече в понеделник евробюрократите ще започнат да приемат решения. Най-нагледното, лежащо на повърхността — срочно да се окаже помощ на «добрата сирийска опозиция». И Запад в Сирия, пропуснал студените предястия, още ще успее към «топлото» основно ястие . Както с откриването на Вторият фронт. Помните ли? Три години предястия от ленд-лизовски консерви, с които хранеха изтичащият кръв СССР. Но, едва във войната се случи прелом, и възникна вероятност, че алуминиевите дизели на Т-34 ще димят на бреговете на Гибралтар и Босфор, на плажовете на Франция като хлеабрки, запълзяха американските съюзници. Бързаха да успеят да захапят своето парче. Хората в тези комбинации — бяха, и са, боклук.

Дмитрий СТЕШИН

Източник: http://www.kp.ru/daily/26458.7/3328433/

"Комсомольская правда" изразява искренни съболезнования на родствениците на загиналите и на целият народ на Франция

Пол Крейг Робъртс: Още едно нападение под лъжлив флаг в Париж?

В петък 13-ти в 7 часа вечерта в наше разпорежение има малко информация за «терористическите атаки» в Париж, освен тази, че Париж е затворен като Бостън след «Бомбата на Бостънският маратон», също така предполагаемо сфабрикувано произшествие.
Вероятно ще бъдат представени правдоподобни свидетелства, че Парижките атаки са били истински терористични атаки. Въпреки това, каква полза трябваше бежанците да извлекат от това да превърнат себе си в нежелателни гости с помощта на актове на насилие, насочени против страната на пребиваване, и къде във Франция биха могли бежанците да придобият автоматично оръжие и бомби? Всъщност, къде биха могли самите французи да ги придобият?
Милионите препълнили Европа бежанци от вашингтонските войни издигат на преден фронт на европейският политически живот националистически партии, такива като «Пегида» в Германия, «Партия за независимост на Съединеното Кралство» на Найджел Фарадж, «Национален Фронт» на Мари Льо Пен във Франция. Тези антиевропейски политические партии едновременно са антиимигрантски партии.
Последните допитвания до общественото мнение във Франция свидетелстват, че в резултат на притока на бежанци от вашингтонските войни, Марин льо Пен е възглавила списъкът кандидати за следващите избори за президент на Франция.
Със своята 14 годишна поддръжка на неоконсервативните вашингтонски войни за господство в Близкият Изток влиятелните кръгове на европейските правителства разрушиха своята електорална поддръжка. Народите на Европа искат да са французи, немци, холандци, италянци, унгарци, чехи, британци. Те не искат техните страни да се превърнат в многолика Вавилонска кула, създадена от милиони бежанци от вашингтонските войни.
Запазване на собствената национална принадлежност – ето какво предлагат на избирателя «Пегида», Фарадж и Льо Пен.
Не можем да изключим, че разбирайки своята уязвимост, управляващата върхушка на Франция  не е приела решение да защити своето пребиваване във властта с помощта на сфабрикувано нападение, което би позволило на управляващите  кръгове да затворят френската граница и така да лишат Марин Льо Пен от основният и политически аргумент.
Някои хора са дотолкова наивни и глупави, че мислят че нито едно правителство не ще започне да убива своите собствени граждани. Но правителствата правят това постоянно. Налице е безкрайно число атаки под лъжлив флаг, такива като операция «Гладио». Операция «Гладио» – това е съвместна операция на ЦРУ и италянското разузнаване, които в следвоенните години безпощадно устройваха бомбени атаки срещу съвършенно невинни италянци, от рода на чакащите влака на железопътната станция, убивайки стотици хора, а после хвърляйки вината за това насилие върху европейските комунистически партии, за да блокират успеха на комунистите на изборите.
Президентът на Италия разкри истината за операция «Гладио», и вие можете да прочетете за нейните омерзителни детали в мрежата и в цял ред книги. Тези бомбени атаки не са били устроени от комунистите, както бе широко разтиражирано в развратените западни СМИ. Взривовете са били устроени от италянското разузнаване при съдействие на ЦРУ. На слушанията в хода на едно от разследванията, сътрудник на италянското разузнаване заявил, че обекти за нападения са се избирали така, че максимално да се увеличи броят на смъртни случаи сред жени и деца, защото тези жертви били най-полезни за дискредитация на комунистите.
Вземайки под внимание отдавнащната традиция на организирани пропагандистски мероприятия под лъжлив флаг, «терористическите атаки» в Париж биха могли да станат най-свежите им въплъщения в реалност.
Пол Крейг Робъртс

Холандско извининение пред Путин за лъжите на Запада. Открито писмо до президента на РФ

 На сайта на холандската обществена организация «De Ommekeer» («Завой»), опитваща се да донесе до европейците истината за Новият световен ред, фалшификациите на историческите и съвременните събития от правителствата на западните страни и средства за масова информация, тези дни бе публикувано открито колективно писмо в адрес президента на РФ, пълен превод на което се публикува за пръв път на сайта на списание «Национальный контроль».

Един от авторите е известният художник по стъкло А. ван дер Пил. Пълният текст на холандски, немски и английски може да се прочете на сайта на организацията.

                                                Дълбокоуважаеми господин Президент Путин,

Моля приемете нашите извинения от лицето на болшинството граждани на Холандия за действията на нашето правителство и средства за масова информация. Фактите относно MH17 (холандският Боинг, свален над територията на Донецката народна република — заб. Н.И.) са извратени, за да оклеветят Вас и Вашата страна.

Нам се налага да сме само безсилни наблюдатели и свидетели на това, как Западните страни, под предводителството на Съединените Щати, обвиняват Русия в престъпления, които те извършват сами в несравними с нищо мащаби.
Ние отхвърляме двойните стандарти, едни от които се използват за Русия, други — за Запада. В нашето общество винаги са били необходими твърди доказателства за издигане на обвинения. Това, че в днешната ситуация Вие и Вашата страна се обвиняват в «престъпления» съвершенно бездоказателно е грубо нарушение на всички норми и предизвиква отвращение и презрение.
Вие ни спасихте от конфликт със Сирия, ескалацията на който би могла да доведе до световна война. Вина за масовите убийства на сирийски мирни граждани в хода на газови атаки, осъществени от терористи от Ал-Каида, които са били обучени и въоръжени от американците, а финанси получават от Саудитска Арабия, възложиха на Асад.
С това Запад се надяваше да настрои общественото мнение против Асад, да подготови почва за военна интервенция в Сирия.
Почти веднага след това Западните «специалисти» създадоха, подготовиха и въоръжиха «опозиция» в Украйна, подготвиха държавен преврат, насочен против законното правителство в Киев. След захвата на властта путчистите веднага бяха признати от западните страни. За създаване на финансови подпорки на новото правителство бяха дадени заеми, които събраха от нашите пари, иззети в вид на данъци.
Гражданите на Крим отказаха да поддържат путчистите, което се изрази в массови мирни демонстрации. Убийствата извършени от «неизвестни снайпери» и насилието от страна на украинските войски и полиция, доведоха до издигане на искане за независимост от Киев.
Поддържате ли Вие тези сепаратистски движения или не — не играе никаква роля, доколкото в разчет се вземат само чудовищните империалистически цели на Запада.
Против Русия се издигат страшни обвинения, без всякакви доказателства, без провеждане на разследване, без представяне на обломки от оръжието, с което сякаш е бил сбит MH17. Използвайки катастрофата в качество на предлог, западните правителства заявяват, че имат право да оказват икономическо давление на Русия. Ние, пробудилите се граждани на Запада, видели цялата лъжа и всички машинации на нашите правителства, искаме да поднесем нашите извинения, за това което се извършва като че от наше лице.
За съжаление, истината е, че нашите СМИ напълно са загубили независимост и са само рупори в ръцете на власт имащите. Заради това гражданите на западните страни получават извратена картина на реалността и не са способни да привлекат своите политици към отговорност.
Ние се надяваме само на Вашата мъдрост. Ние желаем мир. Ние разбираме, че западните правителства не служат на своите народи, но правят всичко за установяване на Новият световен ред. Унищожението на суверенните държави и убийството на милиони невинни люде, от тяхна гледна точка, е напълно приемлива цена за достигането на тази цел.
Ние, гражданите на Холандия, се стремим към мир и справедливост за нас, за Русия и заедно с Русия. Ние се надяваме да убедим всички, че холандското правителство действа само от свое собствено лице. Ние се  молим за това нашите усилия да помогнат да се ослаби растящото напрежение в отношенията между нашите страни.
С искрено уважение, Членоветете на организация «Завой»

(Оргинален превод Н. С. Иванова)

Източник: http://ru.faktxeber.com/News_h434144.html
http://ommekeer-nederland.nl/brief-met-excuses-aan-president-putin/

Стратегическото проектиране на миграцията като оръжие във война

Прочитайки това заглавие може да помислите, че става дума за описание на феномена, с който Европа се сблъска неотдавна: стотици хиляди беженци, както пострадали от граждански войни, така и авантюристи, по суша и море нахлуват на Балканите, а после с правди и неправди се опитват да пробият в по-богати земи - Германия, Франция, Скандинавия.

За такъв поток изглежда има объективни причини: в Либия, Сирия, Ирак с години продължават въоръжени сблъсъци и войни, в Палестина и Афганистан също е неспокойно. И в Тунис, и Египет, по които премина «арабската пролет», за положението на населението оставя да се желае по-доброто. Малко забелязват Бахрейн, където не за първа година протестите на опозицията се подавят по най-жесток начин. В Йемен въобще се нанасят авиоудари по свадбени процесии. Наистина, разположението на тези две държави не е много удобно - да се бяга просто няма къде. Има и още един немаловажен детайл: в Саудитска Арабия са построени лагери за бежанци-мюсулмани, но там кой знае защо никой не отива. В краен случай, остават в Йордания и Турция.

Има ли все пак някаква обща причина за това неистово желание да се избяга по-далеч от родината? Богати родственици, по-рано заседнали в страните от Евросъюза? Или разказите за социалните помощи, на които може не-бедно да се съществува? Нали да се преодолее такъв път е нужно щедро да се заплати за услугите на превозвачите. По някои сведения, за прехвърляне на един бежанец от Сирия или Ливан в Европа контрабандистите вземат от 4 до 10 хиляди долара. Даже ако зад граница у такъв човек има богати родственици, то в разрушената от война Сирия да се получат тези средства с банков превод е невъзможно. Организацията на превоза срещу дълг явно подразбира някакви гаранции, особено отчитайки факта, че съдовете нерядко потъват в Средиземно море.

Кой тогава и защо предоставя гаранции, подтикващи стотици хиляди хора да се устремяват от други континенти в Европа?

Изследователи са открили много интересен факт, свързан с използването на социалните мрежи. Било изявено, че призивите към мигрантите в «Твитер» да вървят в Германия са се формирали основно в САЩ. Не напразно САЩ са тренирали на други страни - от Иран по време на президентските избори през 2009 год до Египет и Тунис, където ролята на социалните мрежи във въпроса за мобилизацията на населението бе вече значителна.

Това което виждаме сега - това е практическа реализация на теоретически разработки от стратегически характер. Подобни стратегии се разработват отдавна. Една от тях е изследване на Белферският център по наука и международни дела към Харвардският университет, което носит название използвано от автора за заглавието на статията - "Strategic Engineered Migration as a Weapon of War". Изследването бе за пръв път публикувано през март 2008 г. в списанието Civil Wars. Авторът на тази работа Кели Гринхил, използвайки комбинация от статистически анализ на данни и тематически изследвания, дава отговори на въпросите: могат ли бежанци да бъдат особен вид оръжие, може ли да се прилага това оръжие не само във военно, но и в мирно време и доколко успешно може да бъде неговото използване. Като цяло на всички тези въпроси Гринхил отговаря положително.

Всъщност сътрудниците на Белферският център, както и на други подразделения на Харвардският университет, на протежение много години се занимават с проектиране на стратегии за управление на конфликти в контекста на по-широка външнополитическа проблематика. Директорът на Белферският център Греъм Елисън е бивш помощник министър на отбраната на САЩ в администрацията на Клинтън. Освен това Центърът финансира също изследвания на специална оперативна работна група, която се занимава с Русия.

САЩ само се преструват, че съчустват на Европа, изпитваща ударите на миграционната вълна. Така например, в скорощна статия от президента на влиятелната глобалистска структура "Съвет по международни отношения" Ричард Хаас, посветена на европейските проблеми, не случайно се използва думата «менежинг» (управление) по отношение на миграционната криза в Евросъюза. Отбелязвайки трудностите на Европа, предизвикани от притока на бежанци, Ричард Хаас отбелязва, че САЩ имат както задължения да помагат на Европейският съюз, така и стратегически интереси по отношение към Германия и Европа в цяло. Наистина, независимо от «задълженията да помагат», никаква помощ нито в контрола над незаконните прониквания в европейските страни, нито във въпроса за временното разполагане на бежанци от страна на САЩ не е забелязана.

Ето още един интересен факт. На 15 септември Барак Обама подписа указ за необходимостта от прилагане методи на бихевиористичната наука в държавното управление. Най-последният клон на бихевиоризма, известен като «nudge» (може да се преведе като «леко подбутване») – това не е нищо друго, а поредната технология за манипулация на хората. Тук явно се проследява ръката на Кас Санщейн, по-рано работил в Управлението по делата на информацията и въпросите за регулиране в кабинета на Обама. В съавторство с британският си колега той пише книгата Nudge: Improving Decisions About Health, Wealth, and Happiness, където зад красиви думи се скриват методи за психологически манипулации в условията на всекидневието. (Всъщност, жена на Санштейн е небезизвестната Саманта Пауел, представяща САЩ в ООН). Можем да не се съмняваме, че социалните техники на «лекото подбутване» ще се прилагат далеч зад границите на САЩ.

Но най-ефективно оръжие не само в переносен, но и в бъквален смисъл могат да бъдат тези мигранти, които са способни да създадат малък партизански отряд за извършване на диверсионно-терористически актове на новата територия. За отбелязване е, че най-«перспективните» кадри от този род САЩ не просто приемат у тях, а също им предоставят статус на бежанци, резиденти, а също официална защита от страна на американското правителство.

Доколко може да се съди по скорощната утечка на документ за вътрешно ползване, в специален доклад за Конгреса на САЩ за 2014 финансова година по въпросите на миграцията, подготвен от Министерството на вътрешната безопасност се отбелязва, че през 2014 год службата по гражданство и имиграция на САЩ е използвала 1519 изключения за отделни заявители, получили статус на бежанци, резиденти, а също официална защита от страна на правителството на САЩ. И най-интересното: всички тези лица така или иначе са свързани с терористически групировки и имат голям опит в подривната работа.

В този списък фигурират стари съюзници на Вашингтон от кубинските емигранти, боевици от армията за освобождение на Косово, които незнайно защо живеят зле в тяхната собствена изкуствено създадена държава, и много други тайни и явни съюзници на САЩ. Има представители на Alianza Republicana Nacionalistа от Салвадор, вероятно, тези, които по времето на студената война разстрелваха политическите си опоненти, а сега се укриват от правосъдието. Има бойци от Демократическото движение за освобождение на еритрейска Кунама - етносепаратисти, противостоящи на властите в Еритрея. Има Фронт за освобождение народа Тигре от Етиопия, има Фронт за освобождение Оромо от същата страна.

В списъка присъстват също активисти от Националният фронт Чин от Бирма и неговото бойно крило - националната армия Чин, влизащи в така наричаната Организация на нации и народи, нямащи представителства (Unrepresented Nations and Peoples Organization - UNPO). И тук също получилите квота за живеене в САЩ представители на Националният съюз на карените, включая боевици от националната армия на карените (етническа група, живееща в Бирма и Таиланд).

Статус на бежанци са присвоили и на 49 бивши граждани на Ирак от Иракската демократическа партия, Кюрдската демократическа партия и Патриотическият съюз на Кюрдистан. Има в броя «1519 изключения» и представители на други организации, посветили се на въоръжена борба от много години.

В качеството си на оръжие на какви бъдещи войни приемат при себе си САЩ такива специфически мигранти, може само да предполагаме.

Трагедията на самолета и смеещите се хиени ("Czech Free Press", Чехия)

Ненавистта към руснаците вече е достигнала до този стадии, когато тя мутира в тежко заболяване под название зверство. Зверовете сред нас се радват на смъртта на хора, чийто самолет е паднал по пътя от курорта. Има минути, когато аз се срамувам, че съм чех.

Тази новост се появи на портала iDnes в 8.53 сутринта. Руски самолет с 224 пасажери на борда излетял от египетският курорт Шарм-ел-Шейх и рухнал в пустинята в Синай. Не оцелял никой. Когато прочетох това, аз се потресох от ужас. Колко семейства ще си споминят този ден като черна събота. Колко хора ще страдат заради гибелта на своите близки, приятели и познати.

След няколко часа аз непредвидливо погледнах дискусията под статията. И вече за втори път се потресох, но този път от отвращение. В главата ми не се побира как смъртта и страданията на други хора могат някого да радват. Колко цинизъм е нужно, за да се пише под такова трагическо съобщение, например, такова: «Ако бе паднал чешки самолет, русофилите така не биха ревали». А ето пише някой, който скрива своето зверство зад като че черен хумор: «Неуспяло нападение на камикадзе срещу Израел?»

Сред отвратителните хиени, смеещи се над тези 224 пасажери, които в 8.30 още бяха живи, се намират и моралисти и проповедници на единствено правилният път, които са затъпели от пропаганда по телевизиата и в печата. Те кръвожадно призовават: «Божия кара за окупацията на Крим и Украйна!» Това е нормално? Това действително ли сме ние, чехите? Нима нам действително са ни промили мозъците? Нима ние сме дотолкова жалки и глупави, или нас така просто са ни настроили? Какво е това, ако не най-подлата форма на религиозен фанатизъм? И нали вреди и разпалва ненавист не един глупак, който например е изоставен от милата — нет, те са множество, тези цинични шегаджии с оскал на хиена.

«Ние сме много» — зъби се зверски един. «Людете на света са като г...» — присъединява се друг. «Засега работата изглежда като класическо руско нехайство» — упражнява се в остроумие друг. «За съжаление, причината е в руският бардак, не повече...» — мъдърства трети. «Ценили ли са руснаците човека някога?» — поучава още един. «Руснаците се издъниха», — радва се пети. А когато завършва запасът словесни фекалий, раздава се глас на привържъниците на малко по-друг подход за подритване на трупове, така наричаните «антибюджетници», които биха убили всички, които нямат пари.

«Икономните туристи доброволно отиват на този риск, и съвсем не ми е жалко за тях...» — доказва своето убожество първият чешки «богат духом» писач. «Днешната ситуация, когато цените на авиобилетите са далеч по-ниски от себестойността, и хората, включая бюджетниците, летят само защото може, все едно дълго няма да продължи» — словесно се испражнява друг.

Ужас, мерзост, печал. Да, ясно, това е само интернет, където комплексирани индивиди лижат своите душевни рани и треперят от наслаждение под защитата на анонимността... Но тази ненавист към някого само заради това, че той е роден в друга страна и говори на друг език цари навсякъде. И този път води не в ад, а, простете, в г***.

Оригинал публикации: Tragédie letadla a smějící se hyeny

Теория на самодезорганизацията

Живите организми както е известно се самоорганизират. Тоест хаосът се превръща в някакъв какъв да е, но порядък. Процесът е толкова занимателен и привлекателен, че така и ти се иска отвътре да бъде обобщен до всьо и вся.

Например, пазарните теоретици убедително ни разказват, че всички беди идват от несвободата. Злите сили, демек, насаждат тоталитаризъм и така лишават човечеството от щастие и процъвтяване. Човечеството, напълно и изцяло състоящо от индивиди с вродени права на човека, да не бяха тия зли сили, решително би се юрнало поединично към личното щастие, а като е така — твърдят пазарните теоретици — то неминуемо би притичало и към общественото щастие тоже. Нали това е очевидно: ако всеки иска както е по-добре, то дай им пълна свобода, и те всички заедно ще направят много хорошо.

Разбира се, има сред всички отделни някои, които искат както е по-зле, но ето с тях точно и трябва да се бори държавата. А тези, които искат като по-добре, да се бутат не трябва и тогава всичко ще е отлично.

Има, наистина, малък нюанс: болшинството иска да бъде като по-добре лично на тях. Следването от това на неминуемото Както Е По-добре за всички, като минимум не е очевидно, а даже примитивните наблюдения показват, че Както Е По-добре за един доста често противоречи на Както е По-Добре за друг. При това и двамата въобще нищо криминално не искат. Например, искат всичко на всичко да не работят и да живеят от дивиденти. При това е очевидно, че ако всички едновременно направят така, то на всички едновременно много скоро ще стане Както Е По-Добре като краен случай някъде в отвъдното.

Пазарните теоретици от такова въобще се отмахват и говорят, че демек, не трябва да считаме хората подлеци и всякакви такива. Всичко демек, ще се нормализира, без паника. Людете, демек, не са глупаци и отлично разбират какво и как.

Но въпреки това, иска се да разгледаме един животрептящ пример, нагледно демонстриращ, кой какво разбира и до какво това води.

Примерът аз лично нееднократно съм наблюдавал с очите си във най-близката станция на метрото. Всичко е устроено така. Има вход в станцията, редом с входа, зад турникетите малък хол, а от него стъпала водят надолу, на платформата. Много проста конфигурация и много разпространена:

Когато хората са малко, всичко прекрасно работи. Едни влизат от улицата — сини от студа, други излизат от вагоните, червени от жегата.

Когато към входа пристига автобус, входящият поток се усилва. Аналогично става с изходящият поток в момент на пристигане на влака. Тези събития, обаче, далеч не винаги се случват едновременно, затова например, входящите могат да забележат, че вътре влиза куп народ, а навън — почти никой.

Най-съобразителните и грамотни пичове бързо съобразяват: «ако аз, като глупак, тръгна по лявата страна, то ще попадна в тълпата и затова ще сляза на станцията бавната, а дясната страна, гледай, е свободна». Съобразителните пичове ловко обхождат тълпата безграмотни и на пълна скорост се носят към заветната цел. Това им позволява да спечелят до двадесет секунди! А ако затези  двадесет секунди дойде влак, то сметката отива на минути! Профит!!!

Но внезапно влак действително пристига. И от него внезапно излиза тълпа други пичове, които бързат да се изтръгнат от подземната жега на уличният хлад. Пристигналите бодро бягат към стъпалата и се сблъскват на тях лоб в лоб с грамотните пичове. Те започват да подозират, че техният план е съдържал някакво количество грешки, но е късно — да се отстъпва няма къде, доколкото в гърба им дишат други грамотни пичове.

Но пристигналите също няма къде да отстъпват, ибо тям в гърба дишат не по-малко, а не е изключено даже повече. Затова те започват да опитват да се промушат покрай стеничката. Което не е така просто, ибо влизащите продължават и продължават да влизат. Запълвайки целият хол, което впрочем, не спира току-що пристигналите грамотни пичове всички да обходят. От друга страна, пристига още един влак и разтоварва следваща порция жъдуващи да излязат на улицата.

Сред тях, всъщност, също има грамотни, и те се опитват да обиколят тълпата отдясно. С което отрязват на входящите последният шанс да влязат.

Фактически,случващото се започва да изглежда като два клина, вбити в прохода на стълбите. Ако по премълчаване проходът поддържа три-четири реда в две посоки, при това с интервал с ширина «размахни се ръка, разперчи се рамо», то сега в две посоки работи в най-добрият случай един ред. Този същият, където настрани покрай стената се просмукват на платформата и — от противоположната страна — към изхода.

Понякога, впрочем даже и не се просмукват. Фактически стоят стена срещу стена. По-точно, клин срещу клин.

Изглежда всичко в пълно съответствие с теорията: никой никому зло не е желал, всички са желали строго добро (особенно за себе си). Но всичко се е самодезорганизирало до пълна плаче майката. В резултат всеки е получил вместо печалба от двадесет секунди загуба, измеряема не е изключено дори в часове. И със времето получилата се ситуация само ще се влошава — нали от улицата все влизат, а от влаковете все пристигат.

В тези случаи тоталитарната власт в лице сътрудниците на станцията решително разставя оградки — точно по въображаемата разделителна линия. За това че гражданите, точно като скот — властта за тях със сигурност грош не дава — се движат по права без всякаква индивидуална оптимизация.

И о чудо, тоталитарното вмешателство, лишавайки от възможност майсторски да се икономисат двадесет секунди, въпреки това, дава възможност да се влезе и излезе за предсказуемо време.

Разбира се, с мощен входящ и изходящ поток може да се срути и тоталитарната система, но тя като минимум не се срутва сама себе си на равно място. Излиза че гражданите, не желаейки нищо лошо и даже в личен порядък усърдно работейки над оптимизация на собственото благо, довеждат системата до далеч по-лошо състояние, отколкото с тоталитарна ограда, подавляваща всяка здрава инициатива.

И ето ти, практически като овен, вървиш по отделеният ти тунел, без всякакви мега-маневри по оптимизация за двадесет секунди. За теб някаква ограда е определила целият маршрут, лишавайки те от възможност лично да се грижиш за своята сътба на тези бетонни стъпала. Тоталитаризмът те е натикал в стадо и насочил право там, където ти по релсите ще пътуваш строго напред, в тази желязна машина, която управляваш не ти, със скорост, която си определил не ти. И никаква свобода!

Наистина, има едно съществено отличие от гореспоменатите овни. Ти ще се спуснеш в станцията за гарантирано време, а после за гарантирано време ще стигнеш до пункта на назначение, който пункт на назначение си избрал именно ти. Ще те вози квалифициран специалист, който ще те докара с минимална вероятност от каквито и да е ексцеси. Ако ти би се юрнал, например пешком или даже на личният автомобил, то вероятността да се издъни нещо би била къде по-висока. При това, на теб никой не ти пречи ако желаеш, да станеш този същият специалист, който вози всички.

Дори повече, докато ти си вървял към гарантираният влак и пътувал в него, ти, за разлика от овена и грамотно оптимизиращият личните двадесет секунди пич, би могъл да решиш още нерешена задача, да съчиниш стихове или да мислиш за вечното. Именно в това е свободата. Не в това максимално хаотично да се движиш. Не в това, от утро до късна нощ да мислиш, как да гепиш излишни двадесет секунди и тридесет лева. Напълно свободен бяг по полето няма да те направи по-малко овен, отколкото движението по тунел. Свободата е в това: в решения, съчинения и размишления. На по-тоталитарному прав, удобен, гарантиран път — ибо лежи той в тези области, където всички задачи вече са решени — но в движението към решение на нерешеното, съчинение на несъчиненото и обмисляне на необмисленото.

Гаранциите, организацията и подреждането ти освобождават време за размишления. Ти достигаш по-бързо, а по време на самият процес си далеч по-малко натоварен. Така на теб ти е дадено време да мислиш. Ако теб искаха да те превърнат в овен, то биха ти отнели това време, заставяйки те лично да решаваш отново всички милион пъти решени въпроси и самостоятелно да се разплиташ от гореспоменатите клинове.

Да пороби гражданите иска не тази държава, която решава за тях стандартните въпроси, а тази, която пропагандира сред гражданите самостоятелно решение на всички въпроси. Ибо да мислят такива граждани ще бъдат само за най-примитивното — за друго няма да им остане време.

Алексей Кравецкий
 

Източник: http://www.odnako.org/blogs/teoriya-samodezorganizacii-v-kartinkah/