Как ще се разреши ситуацията с ограниченията и паниката заради COVID-19?

У хората се появяват все повече въпроси кога и как ще свърши цялата вакханалия с ограничителните мерки, свързани с коронавируса.

За да се разбере с какво всичко това ще завърши е важно да се отчете следното.

Първо.

Днес в България (оргинално - в Русия. Заместено също надолу в текста. - бел.пр.) обществената формация е капитализъм. И властта в България принадлежи на крупната буржуазия, на олигарсите. Затова президентът, членовете на правителството, депутатите, регионалните власти разбира се не са никакви слуги на народа.

Те са слуги на крупната буржуазия, на олигарсите и действат изцяло в техните интереси, създавайки максимално благоприятни условия за олигарсите по-удобно и по-комфортно да грабят страната и народа.

Тези истини за грозната реалност на буржуазната държава са описани не само от класиците на марксизма-ленинизма.

За това се разказва даже в книги, които по-рано се смятаха просто за детски приказки написани в такава форма просто за да достигне до всички, даже до децата (но уви, започна да достига до мнозина едва сега).

 

— А какви са тези полицаи? — попита го Селдичка.

— Бандити! — ядосано отвърна Пшеничко. — Честна дума, бандити са! Тяхната истинска длъжност е да защищават населението от грабежи, но в действителност те защищават само богаташите. А точно богаташите са най-големите грабители. Само че те ни грабят под прикритието на законите, които сами си измислят. Но я ми кажете, има ли някаква разлика в това дали ще ме ограбят по закон или незаконно? На мене ми е все едно!

— Тук при вас всичко ми се вижда някак странно! — обади се Винтчо. — Че защо се подчинявате на полицаите и на тези, как им казвате… на богаташите?

— Опитай се само да не им се подчиниш! Всичко е в техни ръце: и земята, и фабриките, и парите, и отгоре на всичко — оръжието!

Николай Носов - Незнайко на Луната

И всичко гореизложено трябва да се има предвид и да се разбира, раглеждайки днешните ограничителни мерки и нагнетаемата через СМИ паника заради коронавируса.

Второ.

Съвершенно ясно е, че да се вярва че същите чиновници, които:

• "оптимизираха" медицината, като всъщност я угробиха, направиха я неготова за съвременните предизвикателства и нови болести (в това число и COVID-19);

• приемаха и одобряваха закони за повишение на пенсионната възраст, на практика ограбиха възрастните хора, лишиха ги от техните законни пари;

• приемаха ред други людоедски закони, влошаващи живота на хората в България,

изведнаж са се загрижили за здравето на народа - е и смешно, и наивно, че и просто нелепо.

Следователно, напълно очевидно е, че всички тези ограничителни мерки разбира се се въвеждат не ради народа и неговото здраве, а ради същата крупна буржуазия, олигарсите, което не е удивително за изучавалите трудовете на класиците на марксизма-ленинизма.

Трето.

За какво всичко това и трябва на крупната буржуазия, т.е. олигарсите? Работата е там, че егоизмът на групка богатеи доведе буржуазният свят до глобална системна криза.

А как буржуазията преодолява кризи? За това, как буржуазията преодолява кризи са писали Карл Маркс и Фридрих Енгелс още през далечната 1848 година в своя изключителен "Манифест на комунистическата партия":

"По какъв начин буржуазията преодолява кризи? ... чрез принудено унищожение на маси производителни сили."

Какво виждаме днес? Погром на икономиката под предлог борба с коронавируса, тоест точно "принудено унищожение на маси производителни сили" за да се излезе от тази катастрофа, където споменатия егоизъм на група богаташи е довел света.

И ще излизат те разбира се за сметка на самия народ, у когото днес най-активно се премахват граждански конституционни права, и който все повече и повече се закабалва икономически.

А за по-малко възмущение на народа, принадлежащите на олигарсите СМИ без умора трещят, че всичко се прави разбира се за здравето на народа и защита от коронавируса.

И разбира се цялата трескотня на СМИ и е нужна за това, че народът, наплашен от коронавирусни страхове не забелязва как попада във все повече и повече робско положение.

Четвърто.

Какво ще се случи в бъдеще и с какво всичко ще завърши?

Буржуазията, зараги глобалната системна криза устроила колосален погром над икономиката, по своите мащаби сравним с активни и мащабни военни действия, получава в резултат също такова колосално и бързо обедняване на народа, у когото бързо изчезват средства за съществуване.

Тоест случва се точно това, което в "Манифеста на комунистическата партия" се описва още през 1848 год, където се казва, че буржуазията

"е неспособна да господства, защото е неспособна да осигури на своя роб даже робско ниво на съществуване, защото е принудена да го принизи до такова положение, когато тя сама трябва да го храни, вместо това да се храни за негова сметка.

Обществото не може повече да живее под нейна власт, тоест нейният живот е несъвместим повече с обществото."

Именно това днес наблюдаваме в пълна картина. Животът на буржуазията не е съвместим повече с живота на обществото. С това всичко е казано. Или те, или ние. 

Така че в бъдеще са възможни два варианта:

Вариант първи. Все повече и повече закабаленият народ ще се окаже в робство в общество, представляващо хибрид от фашистска диктатура, крепостно право и кошмарни фантастически антиутопии.

Под тежкият товар на победилото зло такава цивилизация е обречена на гибел.

Вариант втори. Народът ще прояви своята гражданска позиция, ще отстои своите конституционни права, ще отхвърли капитализма, превръщащ живота на народите в истински ад, и ще се върне към социализма и комунизма:

А с COVID-19 ще бъде както и с другите болести. Как трябва да се прави?

Просто:

• здравите - да се оставят на мира;

• болните - да се лекуват;

• абсурда ограничителни мерки - да се прекрати.

И средствата да се насочват не на контрол над хората и не за репресии против народа за несъблюдаване на все по- умножаващите се забрани и ограничения, а:

• на здравеопазване, така че медицинската помощ да е и качествена и общодостъпна;

• на повдигане жизненото ниво на народа, така че хората да могат да си купуват качествени продукти и лекарства, повишавайки своя имунитет;

• на повдигане качеството на живот на народа, така че хората да не се боят какъв людоедски ужас може утре да се очаква от властта, да не живеят в такъв ужас,  да не подриват така своя имунитет, а да са уверени в утрешният ден, ибо такава увереност повишава и психическото здраве и уверенността в себе си, и естествено имунитета.

Ето такива варианти на бъдещето имаме. Всеки от тях е възможен. Но мен лично ме устройва вторият и категорически не ме устройва първият.

Пазарът

 

   Пазарната икономика е невероятно ефективна. Пазарната икономика подари на цял свят процъвтяване и развитие. Особено помогна на нашата изстанала, бедна страна, осъзнала се от вековния кошмар. Именно пазара ни облече и обу. Именно пазара ни осигури гаджети и битова техника. Именно пазара, изключително той, нахрани полугладния народ с всевъзможни кандибобери, по-рано неизвестни за тъмните люде.

   И това не е шега, аз зная за какво говоря. Като специалист по хранително производство, имащ зад гърба си и техническо, и икономическо образование, аз съм работил на големи предприятия достатъчно солидно количество време.

   Там, зад стените на заводите, ден и нощ гърмят технологически линии, включени в непрекъснат процес на производство на продукти, за броени часове пълнещи рафтовете на хипермаркетите и малките лавки. От мащабите на случващото се на непосветеният потребител му спира дъха. Макар че по-скоро би му спрял дъха от мащабите на успеха  на компаниите-производители. Кой знае.… Във всеки случай хранителната технология е също бизнес, не по-добра, и не по лоша. Нищо лично както се казва.

   Някога отдавна аз, енергичен младеж с хубава диплома, отидох да се устроя в компания с безупречна репутация и впечатляващ бренд. Моето резюме бе изумително. И какво бе моето удивление, когато началникът на отдела кадри го смачка като тоалетна хартия, и изхвърли през рамо в коша.

 «Образованието няма значение — язвително се усмихна той. — На нас са ни нужни такива, които са готови да бачкат. Да орат, чаткаш? Ние плащаме над пазара! Ти готов ли си?»

  Разбира се, аз бях готов.  Аз бях щастлив да стана част от успешна команда. Да, успехът не ме застави да го чакам. Производството и реализацията на маслотлъстинната продукция е въобще изгодна тема в обществото на фастфуда.  Ние нараствахме нейните обеми, и търговските мрежи разтваряха пред нас обятия. За да произвеждаме все повече и повече, за да насищаме пазара, ние напълно се отказахме от натуралните суровини и ингредиенти. Те усложняват технологията и повишават стойността на продукцията. Всички компании, не направили това отдавна умряха и изгниха. Това е конкуренция. Оцеляват само най-ефективните.

   Фактически натуралните продукти — това е «совък». Само като си помислиш - предните поколения строили стотици хранителни заводи, разработвали най-сложни технологически линии, настройвали десетки свръхточни процеси за обработка на суровините и създаване на крайния продукт. Защо? Заради това да нахранят със свежа, полезна храна аморфна маса хора? Това е върха на неефективността. Тези хора са безполезен добитък. Те съществуват само за снемане на каймака от гениалните мениджъри. Кой идиот го вълнува тяхното здраве, продължителност на живот, способност за възпроизводство? На тях може да се пробута всичко, какво да е, под всякакви лозунги. Те ще ядат. Не продукция за хората, а хора за продукцията. Това е бизнес.

  Ние работехме за пазара. Вие мислехте, че фалшификацията, снижаването на качеството, лъжата на маркетинга — това са пороци? Не. Просто така е устроена икономиката. Икономиката изисква ръст, а някакъв такъв "производствен морал" способства само за нейната стагнация. Естествено компанията е максимално коректна. Директорът често се появява във вестниците и говори за грижата за населението, администрацията устройва детски праздници и градски мероприятия, а още имаме корпоративна култура. На какво е основана? Много просто — на непоклатима вяра в успеха на компанията. Една команда професионалисти, обединена от общите перспективи. Всички, които не разделят това положение, вървят покрая. Работниците, заети в цеховете, получават достойна заплата. Достойна за тяхното положение. Тя е по-ниско от доходите на управляващите десетки пъти. Компанията се грижи за всички свои членове. За всички способни да работят. Неудачниците, получаващи на завода травми, излизащите в болнични, възпитаващите деца са си виновни сами. Да се махат. В този живот има място само за успешните и активни личности. Кому са интересни нищожества? На един дебил му откъснало пръстите на конвейера, друг загубил съзнание от преумора и си разбил главата. Слабаци… Нямат място на предприятието. Корпоративната култура — въобще не е лицемерие и преструвачество в промишлени мащаби. Просто тя е за сериозните хора.

  Ситуацията винаги е била сложна. Пазара постоянно се мени. Оглеждайки се назад, да се търсят в миналото възможности за бъдещето банално нямаше време. Малко да се отвлечеш и продажбите паднали. Проблемът бе във «Великите пости». Народът не купуваше нашите продукти заради религиозни врътки. Изходът бе прост като 100 долара. Поканихме църковник, за да освети многотонните резервоари с готова продукция. А после добавихме на етикета икона и пуснахме за реализация. Никой не ни обвини в мракобесие, никой не се смя. Научният подход към производството, предполагащ такива бълнувания като планиране, отговорност, порядъчност, остана в мрачното тоталитарно минало. Аз съм виждал и други предприятия. Всички така работят, всички се ориентират на пазара. Пазара — не е толкова основа на икономическите процеси, колкото морално обоснование на случващото се.

 Пазарът е справедлив, невероятно справедлив. Например кариеризмът, култивиран от него, осигури издигане по служба на най-талантливите сътрудници на компанията. Те нямаха образование, нямаха навици за ръководство на колектива, нямаха даже съответни на производствената дейност знания. Те, бидейки силни личности, вървяха по главите, плетяха интрижки, избавяха се от всичко излишно на завода. Те станаха победители, изместили от лостовете за управление техническите специалисти, старите совкови ръководители, технолози с научни степени, квалифицирани работници. Пазарниците не се гнусяха от подлости и не срещнаха съпротива. Резултат от това стана разрушението на недъгавия совков хранителен гигант и възраждане в нов облик със сияеща корпоративна култура, рентабилна продукция, талантлива администрация, с високи цели за покорение на местната мрежа хипермаркети, с избавяне от всичко неефективно, остаряло и безсмислено от пазарна гледна точка.

Пазарната икономика е невероятно ефективна. И това не е шега, аз зная какво говоря. Аз съм специалист с внушителен стаж и прекрасни перспективи. Аз отлично се вписах в пазара, а вие?

Евгений Лаптев

Два свята, две корони.

 

Веднага се вижда разликата между страна където може да избираш от двама и повече кандидати на свободни избори, и където властта е узурпирана от коммуняките. А като съберем смъртните случаи и възстановилите се изниква въпрос - а къде липсват още 5 милиона? Властите нещо лъжат - крият?

RUSSIAN MARS COLONISATION PROGRAM

 

"

День седьмого ноября - Красный день календаря

День седьмого ноября - Красный день календаря.

Погляди в свое окно: Все на улице красно.

Вьются флаги у ворот, Пламенем пылая.

Видишь, музыка идет Там, где шли трамваи.

Весь народ - и млад и стар - Празднует свободу.

И летит мой красный шар Прямо к небосводу!

Анестезиолог и хирург

Пациента е с тежка запусната форма на капитализъм. Ампутацията е неизбежна и единствено животоспасяваща!

 

 

Психология на днешния пролетариат (цитат от youtube)

 

Артур Косс 1 year ago

На мен дори като специалист ми е трудно да разбера уличното простолюдие, радващо се например на събарянето в РФ и в Украйна на паметниците на Ленин. С какво може да се обясни подобно тържество на хора по същество прости наемни пролетарии? От гледна точка на известен европейски психолог, какъвто съм, нападките на представители на пролетариата (не притежаващ имущество плебс в «гръцко» прочитане) срещу СССР, срещу Ленин или срещу Сталин са сродни на явно изразено умопобъркване (предполагам, една от тежките форми на perturbatio). Тук имаме особен род душевен недъг (може да се говори за вънешно слабо изразен садомазохизъм) в комбинация с тежко проникващо поражение на левият мозъчен дял. Такива нападки (ограбваните фактически ненавиждат своите защитници) са или следствие на хроническо – при това придобито под външно информационно въздействие - слабоумие (dementia), или такива нападки са изключителна подлост (форма на социално-патологическо т. н. «болезнено безсрамие» в смес с «культурен» феномен под название schizophrenia) – нищо друго да се заподозре тук е невъзможно. Ако се прекрати да се вие срещу луната и се започне да се оперира със социо-натурални физически категории, то антисъветчиците изглеждат изключителни мерзавци и/или душевноболни хора с напълно при това разстроен логически апарат. И не само – още с разрушен инстинкт за самосъхранение, което на мен като психолог е напълно непонятно (тук е нужен специалист от калибъра на Ч. Ломброзо). Такива те изглеждат, доколкото са агресивно против всичко това, което в Русия не е било до СССР и което изчезна в РФ и в Украйна с развала на СССР, а именно против: 

 безплатна медицина
безплатно образование
безплатен масов спорт
безплатно жилище
против почти безплатни комунални разходи
против почти безплатни пионерски лагери
против спокойна увереност в утрешният ден
против най-силната в света наука
против мощна промишленост
против най-добрата в света армия
против пълният покой на нощните улици
против първите места на всички Олимпиади
против спокойни, без мръсотия, лъжи, пошлости и истерии СМИ
против най-ниската в света детска смъртност
против от 13.6% световното продоволствие, произвеждало се в СССР (1988)
против най-великият в света кинематограф
против най-великият в света хокей и въобще против потресаваща култура – именно руска култура, а не чуждестранна, както днес

 

За какво се застъпват днешните антисъветски пролетарии? Тържествувайки по повод сваленият паметник на Ленин, те фактически се застъпват уж против целият тизи «комуняцки бълвоч», но фактически активно, свалили панталони до коленете, се застъпват за присвояване на общонародното достояние – ТЯХНОТО ДОСТОЯНИЕ - от стотица кошерни бандюгани в системата на дермокрация, за тотална наркоманив и проституция, за безработица и нищета, за грозна беспризорност и търговия с детски органи! Какво е това, Delirium? Вероятно да. А още днешните пролетарии – са за олимпийски позор и неимоверно лъжливи и мръсни СМИ, за срамно лизане от «елита» на РФ на най-мръсните европейски ануси, за правото на «михАлкови», тоест, явно болни персони с признаци на megalomania, «свободно да се самоизразяват», иначе казано, рядко и безнаказано да пикат и какат в техните(!) души, и за нищ, унижен, обран до конец и слабообразован народ. Тук има място видимо още и явление на т. н. «социален цисвестизъм» - опит на нищия роб да прилича на своя охранен чорбаджия ако не по дебелината на портмонето, то поне(!) «идеологически». Кои след това са всички тези медведеви, гозмани, пукини, гундяи, кудрини, холмогорови, лаврови, михалкови, сванидзи, говорухини и проч. – е ясно. Но кои след това са пролетариите, които мислят точно в такива класови категории, като някой Ротенберг, Векселберг или като табачно-алкохолният «патриарх» Гундяев – ето къде е въпроса! Те как, сериозно считат, че през 1917-а хората действително са мечтали за "кариера" на дворен мужик за всичко у тлъстия чорбаджия и за бичуване до конюшнята, а комуняците по тази кристална народна мечта - с кървавия щик! Ах! - чувам аз гневен глас на работник от Тюмен - та нали при Сталин много са седели! Стига сте лъгали, скъпи пролетарии – днес в РФ седят повече, а в обожаемите от вашата «елита» САЩ хората като в Освенцим гонят в газови камери. Представяш ли си, миньоре от Кузбас, какво щеше да се твори в днешните руски и «световни» СМИ, ако в сталинският СССР хората по «шахтинското дело» са екзекутирали в газови камери или запържвали на електротигани! А ето дермократите – за тях може значи. Ох! Сталин е убевалЪ нарота! – възмущава се металург от Череповец. Не лъжи, сталевар - населението по време на СССР нараства двойно (141-287 млн), а при елцини-пукини-валцмани с глад, нужда, болести, студ, депресии и издевателства с елементи на културен садизъм ДЕЙСТВИТЕЛНО е унищожено вече почти 50 МИЛИОНА КОРЕННИ ЖИТЕЛИ на РФ и Украйна (31+17). Още веднаж, за който не е разбрал – от власовци и бандеровци (тези зондеркоманди на капитала) в РФ и на Украйна е унищожено ПЕТДЕСЕТ МИЛИОНА – два пъти повече, отколкото всички съветски хора загинали през Великата Отечествена война. И цялото това скотство – под лицемерен вой за «гулага» и под мерзки квичения за «голодомора».

Невероятните

Поляци, вие сте невероятни.

Вие обявявате стачки, вие преграждате пътища, вие излизате на многохилядни митинги! Вие обезателно ще победите, а правителството използващо сила срещу мирните протестиращи ще отговаря за своите злодеяния. Jeszcze Polska nie zginęła!

…както твърдял бащата на съвременните СМИ Йозеф Паул Гьобелс — гениално чудовище, далеч изпреварило своята епоха — «Лъжа, повторена хиляда пъти става истина». Самата история на тази фраза пoтвърждава всесъкрушаващата правота на последният райхсканцлер на Германия: на практика изречението принадлежи на перото на Шатобриан. Но подпиши цитата хиляда пъти с друга фамилия…

Накратко. Ето вече много години наред европейските вестници, телевизия, интернет единодушно разказват на собствените им граждани как добре след свалянето на правителствата живеят народите освободени от тоталитарната диктатура. Как прекрасни и всесилни са девойките в бели роклици, които се изкачват на барикадите и взели се за ръце пеят песента на Свободата — а над тях нависва с железните си гъсеници замрял в объркването си танк. Как е полезно да се палят гуми, да се преграждат пътища, да се саботира работата на предприятията и атакуват сътрудниците на силовите структури, опитващи се да наведат порядък на площадите и улиците.

Като пример се привеждат многочислени забележки на тема «защо в Украйна се получи», «как в Хонконг децата излязоха и победиха», «колко дни останаха до бягството на Лукашенко». Последното е от най-димящото и свежичко, и да се педали тази тема са хвърлени всички демократически сили на прибалтийският триумвират.

Много показателно: с каква настойчивост в главите на поляците се вбиваше парадигмата за «всенародни стачки», «спрени пътища» и «страха на диктатора пред победилия народ» — всяка алтернативна гледна точка мигновено се затъпкваше с крака, за да не разваля картината на пълното тържество на майданната демокрация.

Много показателно: в края на краищата поляците приеха все пак мнението на властите транслирано от всяка ютия за чиста монета. Не последна роля изигра и близкото съседство с театъра на военни действия, на който без регистрация и смс се наблюдаваше пълна победа на революцията. Ако «се получи» ето буквално зад ъгъла (че няма в Интернет единогласно да лъжат два милиона подписани на телеграм-канала NEXTA) — значи дошъл е наш ред да действаме!

Европейските правителства хиляда пъти повториха лъжа — и тя стана истина. Поляците повярваха, че невероятните белоруси са невероятни, и решиха да станат още по-невероятни. Е ако това работи, на нас много години ни повтаряха — работи! — значи, какво чакаме ние собствено?

В печката демокрацията! Резултатите от изборите може просто да не се признават, а да се излезе на улицата и твоят кандидат ще стане главен (киргизите са супер!) — защо въобще са някакви гласувания?

По дяволите парламентите! По телевизора говорят: революцията на чадърите в Хонконг предотврати приемането на закона за екстрадиция, значи — всеки закон може да се отмени палейки гуми и серейки в урните, по такъв начин #умнитеикрасиви можаха да преборят целият Китай!

Трепи карателите! Гледайте, как мирно и без оръжие протестираха свободните европейски украинци: те с коктейли Молотов, а в отговор да се стреля не може, защото протеста е мирен и ако нещо — санкции! Световната общност бди!

Преграждай пътища! Започвай стачки! Невероятните белоруси вярват могат перемогат! Аз в новините видях: у тях там вече-вече почти победа и пряк път в светлото бъдеще, а някой нещо дудне за «развал на държавата» — тоя е ватник и агент на Кремъл, на него във Фейсбук му изтриват страницата.

Представителите на официална Варшава с десетилетия грижливо създавали илюзията за «революция на достоинството», се пънкат пред микрофоните и с пачки дъвчат «Товаедургин-форте». Прекрасен в своята незамътненост главата  на правителството Матеуш Моравецки, казал 22 август: «Това е жажда за пълна свобода и демокрация, жажда да бъдеш част от свободните народи…» — характеризирайки масовите бягания по Минск на бяло-червено-белите змагаряти. Когато неговите собствени съотечественици — поляците — възжаждаха да станат част от свободните народи с помощта на съвсем същите инструменти за въздействие, които така рекламираше премиера, Моравецки кой знае защо нарече техният духовен порив недопустимо варварство. Направо така и заяви: «Това, което се случва в публичното пространство — тези актове на агресия, варварство, вандализъм — е абсолютно недопустимо. Защото това ще предизвика ескалация, която може да доведе до нещо много лошо в нашето общество».

Второто изказване на полският политик ние сме принудени да признаем зряло, разумно и претеглено. Но уви, сей глас на разума не е повече от бръмчене на комар на фона оглушителният рев на полските соцмрежи и емисиите новини: «Белорусите са невероятни!» «Киргизите са супер!» «В Хонконг се получи!» Да се поклати в съзнанието на хората така дълго налагания фантом — няма да стане, даже ако мигновено се смени държавната риторика, отменят анти-руските санкции и официално с цяла Европа се признае Лукашенко за президент на Белорусия. Набрана е инерция, построена е система от оценки и тя се е прихванала.

Сега всеки европеец знае: горящите гуми — работят, и в техният дим Украйна вече построи «прекрасното утре». Спирането на предприятията е благо, и белорусите стават все по-невероятни с всеки нов ден. Извикващият гласа на разума е предател, и щом само ние напълно мирно дойдем на власт ще го обесим без съд и следствие. Излезлият да скача на площада по подразбиране е прав, непогрешим и светец.

Вие сам, скъпи Моравецки (а с него — и Макрон, Меркел, Столтенберг и прочие) хиляди пъти повторихте всичко горе изброено. И вашата лъжа — предвид закономерността на Шатобриан, приписвана на Гьобелс — стана правда за милиони европейци. Те вече живеят в свят на нови ценности, получили ги от вашите високи трибуни. Вие пикахте на електората в очите и го уверявахте в божественият произход на тази влага — преследвайки свои минутни дълбоко користни цели отгледахте поколение на Кривите Огледала.

Вие хвалехте метежа. И убедихте всички: да се убиват такива като вас - е правилно.

Аплодисменти. Вие сте невероятни.

От душа желаем на поляците всичко да им се «получи». Старата Европа — на опашката.

Китайската меритократия на практика

Вече писах за китайската меритократия - «властта на достойните». Когато избират не «по-малкото зло», а най-добрите от най-добрите. Сега ще ви дам пример от живота как това работи на практика.

Живея в Китай, в град Иу. През септември се проведоха избори на различни нива. Избори разбира се не преки - никакви избирателни участъци и агитации. Всичко се решава някъде «на върха».

Например, кмета на грод Иу естествено претендира на повишение до длъжност губернатор на провинция - специално използвам термините «губернатор» и «кмет» - за да е ясна аналогията.

Губернатор може да стане само бивш кмет на град. При това се съставя списък от най-добрите градове - с най-добрите показатели. Ако града не показва резултати - кмета никъде няма да бъде повишен, както и да се старае.

Съответно, главите на районите на град Иу потенциално претендират за длъжността на кмета на град Иу - естествено ще бъде избран главата на района с най-добри показатели. И така нататък.

Оценяват работата на чиновниците по статистически показатели - развитие на региона, средна заплата, изкореняване на бедността, екология и прочее. Но не само по статистически данни. Също така се провежда анкета на местното население.

Ето такива листовки ни раздадоха в този период някакви люде:

Това е паметка. Как да се отговаря на въпросите на столичната комисия от компартията. Авторът на паметката е неизвестен. Тя не е обезателна за изпълнение разбира се.

Какво се случва. За оценка показателите на работа на местните чиновници от Пекин, направо от «императорският дворец», пристигат хора на място - за провеждане на анонимни анкети на местните жители.

Групата от тези другари е практически нереално да се подкупи. Част от тях са от местното «КГБ», кой на кого ще докладва за подкуп от местните чиновници за хубави резултати от анкетите - и те сами не знаят. Отрова по вената никой от тях да си пусне няма желание. В Китай вече не разстрелват - слагат отровна инжекция.

Да анкетират хората те могат къде угодно - да ходят по къщите, по офисите, просто на улицата. Да се отгатне плана на техните действия и къде ще са също е практически невъзможно.

Що за паметка? А в нея са «правилните» отговори на въпроси, които може примерно да задава тази комиссия. Съдейки по списъка паметката е направена в интересите на ръководител на район в град Иу, а не самият кмет на града. Видимо главата на района преживява за свои те показатели и се надява, че хората ще му помогнат и «няма да го предадат» на императорските люде (чети - на КГБ и ЦК на КПК - бел.пр.).

Въпросите са такива (ще приведа част от списъка):

- Има ли близо до вас в радиус 15 минути пеша от дома пазар свежи плодове и зеленчуци?

- Има ли медпункт на 15 минути пеш? (Освен аптеки у нас има медпунктове с медицински сестри и понякога доктори, отделна тема, нещо като частна мини-поликлиника)

- Когато вашите родственици/приятели идват във вашия район, какво говорят за чистотата на улиците?

- Чувствате ли се в опасност когато ходите по улицата нощем?

- Последната година вас или вашите приятели / познати били ли са ограбвани?

- Можете ли да кажете че местните власти правят всичко за развитието на вашият район?

И прочее. В паметката ни препоръчват да отговаряме, че всичко у нас е великолепно разбира се. С надежда, че хората ще помогнат на своите местни любими власти..

Но, когато реално стига до анкета, в болшинството случаи хората казват на комисията цялата истина - защо им е да покриват местните чиновници, които не си вършат работата? Анкетата е анонимна.

Като резултат има шанс за лоша работа местният чиновник въобще ще излети от своя пост. Не да се повиши по служба.

Генералният директор на Microsoft: дойде време да реформираме капитализма

 Генералният директор на Microsoft Сатья Надела счита, че е време да се переосмисли принципът на работа на капитализма, пише Business Insider.

Надела призова към «референдум за капитализма». Той счита, че бизнесът трябва да стане по-отговорен. В частност, успехът на компаниите по негово мнение трябва да се определя не само по печалбата, но и по ползата, която те носят на обществото.

По мнението на Надела, успешността на бизнеса трябва да се измерва по количеството работни места които създава, по жизненото ниво на сътрудниците и по тази печалба, която дой донася не само на себе си, но и на своите доставчици.

«Това е справедливо днес, през 2020 година. И сега, в разгара на пандемията трябва да проведем референдум за капитализма» — заявил Надела на виртуалният самит Forbes JUST 100.

Както отбелязва BI, изказването на Надела прозвучало на фона растящо търсене на «капитализъм  на заинтересуваните страни». Той се заключава в това, че компаниите се съсредоточават на потребностите на всички участници в бизнес пътеките, включая обществото като цяло.

Буржуята ще нареформират, само гледайте. 

Става сутрин гендиректора на Микрософт и реве:"Галя! Днес започвам нов живот! Днес ставам по-отговорен към своите работници и страната! Аз съм социално ориентиран, Галя! Къде е флага? Дай ми флаг, аз ще се загърна в него. Ето, видиш ли, загърнах се във флага. Аз съм социално ориентиран! Аз съм патриот! Сега ще отида на работа и ще разнеса на сътрудниците кафе, ще ги разпитам за семейните им работи, ще узная накрая с какво те там живеят, у кого се кредитуват, какъв процент по ипотека плащат... Галя, махни хайвера, аз съм социално ориентиран патриот, аз трябва да ям това, което ядат моите сътрудници. Какво ядат моите сътрудници? Китайска храна? Аз не мога да ям китайска храна, аз съм патриот. Аз трябва да върна производството в страната и да открия работни места! Галя, дай ми телефон, сега ще звъня на моя конгрессмен. Ние срочно трябва да проведем референдум! Галя, ти трябва да дойдеш на референдума. Какво значи "не искам"? Галя, трябва да се реформира капитализма, а то революция ще стане, и ти ще работиш в колхоза "Оклахомски работник", а не по Долче и Габана ще се шляеш . Край, нищо не искам да слушам, ще дойдеш на референдум - и точка! Къде е моя телефон?.. Стига вече като скот сме живели, стига сме мъчили доставчиците, на тях също печалба им е нужна... Бедните, нещастни доставчици... Миличкият дребен бизнес... Доставчици... Къде е тоя телефон бе, Галя?! На ръката в часовника? Проклети технологии!..."

А по повод реформи на капитализма най-добре да се питат професионалистите:

Космическа стачка. Капиталисти в космоса.

 Автор: Сергей Калядин.

Да се пренесем в 70-е години на миналия век, когато светат още си спомнял за полетите на Луната. В това време НАСА изпратила в космоса първата (и единствена) американска орбитална станция «Скайлаб». В течение половин година на станцията се сменили 3 екипажа, всеки от който работел на износ. Разпорядъкът на деня бил крайно строг, всеки от дните бил планиран даже не по минути, а на отрезки по 30 секунди. Първите две експедиции успешно се справяли с такъв пресинг за сметка на това, че всяка се състояла от ветерани и времето на пребиваване на станцията е било два месеца, но тази схема дала сбой по време на последната мисия до станцията.

Самата станция

На 16 ноември 1973 г последният екипаж пристига на «Скайлаб», и в течение на следващият месеца космонавтите бачкат като волове, работейки по 16 часа на ден. Въпреки този натоварен график НАСА продължавало да увеличава обема работи: заставяло астронавтите да провеждат експерименти по време на хранене и урязвайки времето за сън. По степента на увеличение на натоварването астронавтите започват да се жалват от своето самочувствие. На Земята на всичко това полагали Сатурн-5, продължавайки да считат хората си за някакви биороботи, които с лекота изпълняват дневният план на работи и искат «йоще». За това НАСА има основания, тъй като двата предишни екипажа след изпълнение на своята дневна норма искали допълнителна работа. Повярвали в неуязвимостта на хората си, Хюстън съставил най-големия списък работи за последният екипаж, но не учел, че за целият екипаж това бил първият полет в космоса. На станцията възраждането на стахановското движение не оценили, и в скоро време започнали да готвят метеж.

Метежният екипаж

В един прекрасен ден командирът на екипажа Джералд Кар изпратил на Земята такова послание «Ние никога не бихме работили по 16 часа на ден в течение на 84 дни поред на земята, и от нас не следва да се очаква това тук, в космоса» и на 28 декември астронавтите прекъснали връзката с ЦУПа, започвайки първата космическа стачка. Командирът обявил почивен ден на станцията. НАСА цял ден се опитвала да се свърже с астронавтите, но отговор нямало и Хюстън не можел нищо да направи. Докато на Земята псували екипажа оценявайки финансовите загуби от подобен бунт, обитателите на станцията провели този ден гледайки в илюминаторите и занимавайки се с лични дела. За този ден астронавтите могли истински да починат и се наспят. На следващият ден връзката със Земята била възстановена и екипажа след обсъждане на случилото се подновил работа.

Какви са последствията от първата космическа стачка? Първо, НАСА снизило натоварването за последният екипаж на «Скайлаб», което положително повлияло на графика изследвания. Благодаря това програмата на работи за цялата мисия била изпълнена изцяло. Второ, стачката разкрила множествени психологически проблеми на човека в космоса и позволила да се подобрят взаимоотношенията между астронавтите и ЦУП. Космическите държави получили ценен урок, че е нужно да се щадят екипажите и да не се претоварват с работа. Това била първата и единственая космическа стачка в историята на космонавтиката, можело ли е подобно да се случи на съветска станция? Възможно да, но трябва да се отчита, че съветският ЦУП е бил къде по-либерален към своите хора, и много по-внимателно следил за моралното състояние на космонавтите.

Командир държи подчинения

Оригинал: https://vk.com/wall-162479647_196741

Автор: Сергей Калядин. 

 

Коментари:

 keksveks

Може да се перефразира:

"Теб ще те експлуатират и изстискват всички сокове, докато не заявиш за своите права". На никого не му пука за твоето здраве, личност, и всичко прочее - работодателя интересува само печалбата.

Едва когато заради твоите протести започне да страда печалбата, собственика на компанията ще бъде готов да търси компромис и да се договаря. Масовите стачки са работили винаги и винаги ще работят. 

alexeykuzmin0

Само още един нюанс: техният работодател е държавата

keksveks

Нищо удивително. При капитализма държавата и олигархията (капитала) се сливат в едно цяло. Затова и няма смисъл силно  да се разграничават държ.компании и частните

Прогреса не е зад девет планини в десета

Капитализмът очаквано се осра. А всичко това, защото печалбата се взема от човешкия труд, а не от роботите. Адидасите накрая разбраха. 150 години след "Капитала", аха.

Но ако роботите не са изгодни, то трябва да се помисли какво е по-изгодно. Какво ако се пресади човешки мозък в буркан и тя се присъедини към струга? Ще бъде ли това по-изгодно от роботите?

Може да се отиде и по-далеч, и генетически  да се модифицират човешките организми така, че да донасят максимална печалба на собствениците на производства.

Нас всички ни чака прекрасно, възхитително бъдеще.

В средата на ноември 2019 г Adidas обяви, че планира да закрие високотехнологичните роботизирани заводи в Германия и САЩ до април 2020 год. Макар роботите да позволяват да се икономисва на работна сила и осигуряват гъвкаво производство, те излизат твърде скъпо.

През 2016 г Adidas пуска производство на обувки на роботизирана фабрика Speedfactory в немският град Ансбах. През 2017 г се появи още една роботизирана фабрика около Атланта (САЩ). Adidas откриваше подобни заводи, опитвайки се да удовлетвори търсенето на бърза доставка на нови модели и противостои на ръста на заплатата в Азия и повишението на стойността на доставката. Първоначално се планираше да се пусне световна мрежа роботизирани фабрики. Компанията не съобщи защо затваря тези обекти, но се предполага, че те са се оказали твърде скъпоструващи и сложни.

Източник.

Ето илюстрация как капиталистическият способ на производство започва да тормози прогреса на човечеството. Производителните сили вече позволяват  да се шият маратонки въобще без участие на човека - но частната собственост и необходимостта да се присвоява прибавъчната стойност и увеличава капитала изискват работа на хиляди низкоплатени работници в Азия по шиене на същите маратонки. При това трябва да се поддържа ниска заплата за труда и всячески да не и се дава да расте. За награда у тези работници има възможност да открият СВОЕ ДЕЛО и да започнат да конкурират с Адидас. А горе обозначените противоречия може да се решат, ако правителството е без "либерали", а от едни "патриоти", които ще "върнат производството в родните страни". И въобще противоречия не съществуват, това е измислица на Мордехай Леви, Улянов Бланк и Карл Енгелс, трябва просто да вярваш в себе си и отидеш да боядисаш входа, че най-накрая да "са оправим".

Внимание, на старт: в Америка публично бе обявена перестройка

Случи се това, за което с години, вече кажи-речи ъъм-найсет, предупреждаваха б̶о̶л̶ш̶е̶в̶и̶к̶и̶те всички аналитически и политологически ютии на планетата: Америка накрая публично обяви, че върви по пътя на късния СССР. Обявлението звучи примерно така: перестройка — дословно ускорение — по контекста; и вишеничка на тортата — капитализъм с човешко лице. 

Едно удоволствие е да се чете концентрираното изложение на постулатите от «сваления летец» и недопрезидент Хилари Клинтън в списание Foreign Affairs, където мадам обрисува всички стратегически направления, в които САЩ са настигнати от тотален американски тупик. Виноват, естествено, е Тръмп заедно с Китай и Русия, а да се измъкне страната от тупика може само намиращия се на прага към друг свят Байден, че кой друг. При това най-забавното е, че до Клинтън същото осъзна Тръмп и обяви «Америка преди всичко» като изход от тоя същия тотален тупик, който Клинтън описва така:

«пандемията показа доколко САЩ зависят от импорта от Китай и други страни на жизнено важни стоки, не само спасителни медицински средства, но също и суровини, например редкоземни минерали, и електронно оборудване. От тях зависи функционирането на всички сфери, от телекомуникаците до системите въоръжения»

Но да се обърнем към обявената перестройка и съпутстващото я ускорение и човешко лице.

Може различно да се преведат думите на Клинтън «domestic renewal, the rebuilding of the country’s industrial and technological strength», но на мен ми е близък такъв превод:

«вътрешно обновление, перестройка на промишлената и технологическа мощ на страната»

Въобще, предлагам да се насладим на слогана и смисъла в един флакон.

Перестройка

«Нейната [на САЩ — авт.] индустриална и технологическа мощ е отслабнала, жизнено важни вериги на доставки са станали уязвими, съюзните отношения са на ръба, правителството е опустошено»

«да се пробуди страната от сън, да се позволи да събере сили и достойно да отговори на бъдещите предизвикателства»

«Сред най-важните приоритети — модернизация на отбранителните възможности на САЩ. В частност, нужно е да се откажем от скъпоструващите остарели системи въоръжение, създадени за свят, който вече не съществува»

«Модернизацията на военната сфера ще освободи милиарди долари, които могат да се инвестират вътре в страната в перспективни производства, изследвания и разработки»

«Те [Русия и Китай- авт.] «прибягват към откритият интернет и икономика, за да подринат американската демокрация и изложат на показ уязвимостта на нейните остарели системи въоръжение» (да разбираме ли САЩ ще издигнат желязна завеса наоколо си? и американските граничари ще разстрелват бягащите прескачащи стената американци?  - бел-пр.)

«дълбоките вътрешни проблеми на САЩ им пречат да защитят себе си и своите съюзници»

«Излишната военизация на външната политика на САЩ — това е лоша привичка с корени в миналото»

«раздували военният бюджет, урязвайки финансирането на гражданските ведомства»

«САЩ следва да модернизира своя подход към отбраната»

«страната не може да се бори, ако едната ръка и е завързана»

«При наличие на правилни дългосрочни инвестиции, предприятията могат успешно да се перестроят»

«САЩ трябва да изменят своя подход към националната безопасност и да обновят основите на своята национална мощ»

«Целта на всичко това — да се запуснат в страната ключеви сектори на производството, от черни метали до робототехника и биотехнологии, да се възстановят уязвимите вериги за доставки и увеличат стратегическите запаси от стоки първа необходимост»

Ускорение

«Правителството като цяло и армията в частност бавно се адаптират към новите заплахи»

«Аз видях колко трудно е да се изменят такива масивни бюрократически ведомства като Пентагона»

«да изменим себе си в съответствие с изискванията на XXI век»

«предложените от нас реформи се натъкваха на препятствия, които остават и днес»

«следва да се инвестира в ускорение»

«да се въведат по-строги норми за продвижване напред на американската продукция»

«Настана време за амбициозна промишлена стратегия»

«модернизацията на армията и вътрешно обновление трябва да се осъществяват едновременно»

Капитализъм с човешко лице

«ще облекчи икономическите страдания, провокирани от съкращенията в бюджета на Пентагона»

«ще защити американските работници»

«когато под въпрос стои живота на хората»

«в страната ще възникнат четири милиона нови работни места» (ВВС - само за месец заради коронавируса САЩ загуби 20млн работни места - бел.пр.)

«да се поддържат работниците, уволени заради съкращения»

«правителството на САЩ может да направи повече, за да помогне на загубилите работа и излезлите в оставка от военна служба да намерят нови работни места»

«Сложно е да си представим, че с тази работа някой ще се справи по-добре от Джо Байден… Байден — защитник на трудещите се»

Е как, насладихте ли се? Да се справи може само Байден, който така и не можа нищо понятно да сформулира, затова за перото трябваше да се вземе верната съратница Хилари, че поне някак да напълни със смисъл демократите три седмици до изборите.

Лично аз получих неизказано удоволствие от осъзнаването на истината «умният се учи на своите грешки, а глупака с никакви грешки не можеш научи». Може и другояче, но същността от това не се променя, а пропусналия бумеранг непременно се връща.

Но набора цитати не отговаря на въпроса, а какви инструменти се предлагат на поколението от Клинтън. Цитираме:

«Републиканците не можаха да използват инструменти за принуждение към търговия»

Е ясно, ще пречупват през коляно със санкции и търговски войни противници и съюзници, представили си, че пазар, това е когато ти купуваш не американско, а това, което е по-добро и по-евтино.

«Китай, а заедно с него и Русия, представляват различна заплаха от тази от страна на Съветският съюз»

«Ако отупаме праха от методичките от времената на студената война, това не ще ни помогне да подготвим САЩ за среща с тези противници»

«военната заплаха от страна на Китай и Русия е реална»

Тук въобще свалям шапка: класика на жанра в чист вид, във всички проблеми са виновни Тръмп, че и Русия и Китай, жаждащи да изтрият изключителните от лицето на планетата.

А сега най-главното:

«Обемни нови инвестиции в перспективни производства и научни изследвания ще са скъпи, но те са важни за дългосрочните икономически и отбранителни интереси на САЩ. Те ще се изплатят в бъдеще. Няма съмнения, критиците ще предупреждават, че увеличението на държавния дълг само по себе си е риск за националната безопасност. Но във времена, кога то реалните процентни ставки са достигнали исторически минимум, а безработицата — исторически максимум, страната не трябва да се бои от смели инвестиции. Сред икономистите расте разбиране — Вашингтон не трябва да замира от страх пред дълга. Той може да си позволи да направи крупни национални инвестиции, които ще се обърнат в огромна печалба, особено в криза. Какво САЩ не могат да си позволят, това е да продължават да отлагат тези инвестиции»

О как, «не трябва да замира от страх пред дълга», ибо, ако преведем на нормален човешки език: Америка е дотолкова далеч от самодостатъчност, че единственото спасение е — неограничена от нищо и от никого машина за печатане на пари. За това всъщност и без Клинтън на всички е известно и понятно — никакви други инструменти, освен да се зарине страната с наличност вече у САЩ не останаха.

Въобще това е присъда, с което ние тях всички и поздравяваме, а също и бързаме да напомним: за това ние предупреждаваме вече ъъм-найсет години.

А сега да опитаме да проведем аналогия на процесите в двете свръхдържави, където една перестройка вече отдавна завърши, а втората тече, но публично току-що беше обявена.

Та това, което следва непременно да се има предвид: това са безусловно не тъждествените условия за вход в процеса на Съветският Съюз и САЩ.

Късният СССР съществуваше в условия на наличие на реална суверенна технологическа зона, обхващаща всички отрасли на стопанството. Това бе и предимство и недостък едновременно. Накратко: предимство — като минимум независимост от външни изменящи се влияния. Недостатък — консервация на изоставането в ред критически области.

Въпреки това във всеки случай СССР бе многоотраслево стопанство със затворен производствен цикъл, където всичко бе свое: от кибрита до космическите кораби, от съвременна фундаментална наука до елементна база.

Съвременните САЩ — това в много аспекти е сапунен балон, където малко неща се произвеждат от нула до готови изделия и където даже сложните проектантски работи се извършват с привлечане на международни коллективи и организации, да не говорим за комплектуващите, в това число и критически важни, пристигащи на широк поток от цял свят, в това число и от геополитическите противници. Именно затова, когато Тръмп обяви «Америка преди всичко», то, независимо от бесния напор бе принуден да отстъпи и да направи основен залог на страна-бензоколонка, което и осъществяваше успешно до момента, докато света не влезе във вирусно пикиране. След което единствени инструменти останаха стремително нарастване на дълга и санкции срещу цял свят.

Като извод ще отбележа: документът, представен от Клинтън, е интересен и много напоминящ красивите руски лозунги от следперестроечните 90-те години. Също такъв гладък, вчесан и… неосъществим без заплахи, печатната машина за пари и сриване на страната в необратима вакханалия, заплашваща с разпад.

След обявяването на перестройката Русия дойде до пропастта и се осъзна примерно след 15 години: 1985 — 2000 г. С отчет на спецификата и размера на американските проблеми, усложнени от пандемията и погромите по цялата страна предполагам, че им грозят не по-малко от 30 години. Е и на нас с Китай това ни стига, че да оставим на Америка това място, което заслужават. Главно фантомните болки за загубеното величие не много силно да ни досягат.

Специално за РУССТРАТ (институт за руски стратегии)

Александр Дубровский

Китайска компания подари на сътрудниците си 4116 нови автомобила като бонус

Напомням ако някой случайно е забравил - Китай по конституция е социалистическа държава, под управлението на Комунистическата партия на Китай.
 

Китайска стоманолеярна компания неотдавна попадна в заглавията на новините за това, че предложи на своите сътрудници 4 116 нови автомобили като бонус за преизпълнение на плановите показатели по печалба за пета поредна година.

На 1 октомври Jiangxi West Dajiu Iron & Steel Corporation организира грандиозно мероприятие, за да отпразнува своя успех и награди сътрудниците за техния принос в производството. Компанията съобщаваше за увеличение на печалбата за последните пет години, и ръководството поиска да направи нещо особено, за да благодари на своите сътрудници, затова бе решено да се подари на всеки сътрудник по автомобил. Общо 4116 нови автомобили — 2 933 Jiangling Ford Territory и 1 183 FAW-Volkswagen Magotan — бяха разпределени на партии за няколко седмици.

По данни на китайската новостна агенция Sohu, стойността на 4116 нови автомобила е около 500 милиона юани (74 милиона долара), но компанията Jianxi също обяви, че ще заплати и производството на номерата за автомобилите, както и пет годишна автозастраховка, а също и пътните данъци.

 Комунисти, какво да ги правиш...

Я не бедный человек.Имею все,бизнесс,дома,катера и прочую херню

 

Капитализъм за овните

 

Живял на белият свят един социалистически Овен и бил той дълбоко нещастен.

Макар изглеждало всичко си имал достъчно: и любима овца, и уютен дом, и сито пасбище, но той точно знаел, че някъде наблизо, само зад хълма, има капитализъм, където тревата е по-сочна, овците - по-стройни и въобще - всичко е по-хубаво.

Веднъж захвърлил той своя нагласен бит и тръгнал към капитализма. Дълго ли, кратко ли вървял, но срещнал по пътя Вълк. Овена отначало се поизплашил, но Вълка се държал мирно и Овена решил, че може да се договори с Вълка.

- Здравейте! Кажете моля, господин Вълк, мога ли да видя капитализма?

- Разбира се, да вървим, ще ти покажа - и Вълка го повел, отначало на ливадка със сочна трева, после към цяло стадо стройни овчици... А после го завел в някакво мрачно страшно здание, където бързо и акуратно постригали Овена, отпилили му рогата, откъснали му копитата...

- Сега да вървим - казал Вълка - Ще направим от теб шишчета.

- Но как така? - проплакал Овена - Вие ми обещахте да ми покажете капитализма?!

- А ето, ти вече не само го виждаш, но и участваш!..

Нова ера на глад удари САЩ

 

Източник Financial Times (MSN) - със съкращения 

 

Коронавирусната пандемия разшири тази работа(безплатното раздаване на храна - бел.пр.) като броят американци в нужда рязко подскочи. Независимо че живеят в страна, която произвежда достатъчно храна за всички, множество американци се намериха гладни за пръв път в живота им.

Започнах кариерата си в Financial Times със случаите на глад в Африка през 1980-те. Не очаквах, че ще пиша за глад в моята собствена страна 40 години по-късно. (Авторката Пати Валдмейр е кореспондент за Северна Америка за FT от 1980, работила в Лондон, Вашингтон, Йоханесбург и Шанхай). Но Америка завършва 6 месеца в коронавирусен хаос, и опашките гладни нюйоркчани се разтягат на четверт миля от благотворителните организации в Куинс и безплатните раздавания на храна провоцират задръствания, които могат да продължат часове.

Г-жа Babineaux-Fontenot дава няколко шокиращи цифри. "Надявам се да греша, но ако съм права", казва тя, "още 17 милиона хора в САЩ ще са "хранително несигурни" през 2020 в резултат на пандемията" (обожавам този птичи език! вместо "гладни" - "хранително несигурни". не ви лъжат въобще, как може! - бел.пр.). Това ще направи общо 54 милиона според изчисленията на Feeding America, започвайки от 37.2 милиона преди кризата. И 18 милиона, или 1 от всеки 4 от тези гладни хора ще са деца.

Снижение на цените

Не, не днес. Не ме разбирайте неправилно. Кървавите комуняки. В СССР. През 1949-а. 4 години след ВВ2, оставили страната в руини и без 27 милиона население. Без съответните за 27 милиона работни ръце, и дори малко повече, защото воюват мъжете в трудова възраст. 

Апропо, сметките платихте ли си? А чек от миналата година случайно не пазите ли - как са там цените? Като сме в пазарна икономика, в капитализъм и демокрация - надявам се се повишават нормално, напук на кървавите комуняки?

Официално: 84% от всички активи на водещите корпорации в САЩ са надувки и басни

 

Любопитна статистика от отчета на Bank Of America по корпоративния сектор на САЩ.

Ако се вземат и съберат в едно всички активи на всички корпорации от списъка S&P500 - цялата наличност и сметки в банки, всички запаси суровини, всички дебиторски дългове и облигации, цялата недвижимост, цялата земя, всички фабрики и заводи то се изяснява, че 84% от всичко това са "нематериални активи" (intangible assets), тоест не нещо физическо, а нещо, което е невъзможно да се измери, чиято ликвидност по заявената цифра е неочевидна, но - вярвайте ни! - highely likely всичко това толкова и струва, колкото нарисувахме.

За сравнение - през 1975 скоро след "златният фалит на САЩ" и когато въобщ всичко там и се запързаля надолу делът на "неизмеримото" в корпоративните активи бе едва 17%, тоест от 1975 до 2020 има петкратен ръст на този дял.

линк

Накратко ако сравняваме капитализацията на Google, Apple, Ford, GM и прочее и твърдим, че тя надминава БВП на някоя избрана страна, то преди да сравним - трябва да извадим 84%.

ДОНБАСС ЗА НАМИ ст.Владимира Скобцова, муз.Михаила Хохлова, исп. Маргарита Лисовина и Наталья Качура

За "благата" конкуренция

Глупак - това е непрофессионалист, вземащ решения ©

Мозъците изцяло проядоха с чудото на живителната конкуренция...

На практика тук е като с плоската Земя: погледнал през прозореца - Земята е плоска. А помислил и погледал по-внимателно - геоид, почти сфера.

При това вярно е, което е характерно, и едното, и другото. Не трябва да се смеем над тези, които говорят, че Земята е плоска. Те са прави. На малки растояния, локално, ако се гледа не по-далече от носа си, Земята без съмнения е плоска...

Така е и с конкуренцията. Ако се гледа локално, то само полза от нея: имало един ресторант на улицата - сега два. ИЗБОР! И да се ходи никъде не трябва. А ако се помисли?

А ако се помисли, има един фактор, който определя действието на конкуренцията - това, че в "обществото на печалбата" компаниите преследват именно печалбата, а не нещо друго. А печалбата може да се увеличи по няколко начина:

- създавайки нова стока удовлетворяваща някаква потребност, която по-рано не е била удовлетворена. Именно на това наблягат любителите на конкуренцията: конкуренцията, демек, обеспечава разнообразие!

- расширявайки производството - тоест произвеждайки повече стоки и услуги;

- снижавайки разходите за производство;

И което е немаловажно, нужно е постоянно да се има предвид, че всеки пазар е ограничен. Той е ограничен най-често от покупателната способност, което създава особена връзка между производството и потреблението, но е ограничен и физически!

От това и ще започнем.

Да кажем - панталони. Да си представим, че ги раздават безплатно - или по-точно с пълно покритие на разходите за закупуване от "вълшебен източник". Тоест да предположим ограничения на покупателната способност просто няма (като да предположим, че Земята е плоска глобално).

Е, колко чифта панталони човек ще "купи" в този случай? Едва ли някой ще се възползва от безплатността и ще си набере 1000000 или даже 50 чифта. Защо?

С други думи, капацитета на всеки пазар - тоест съвокупността стоки, удовлетворяващи дадена обективна потребност е винаги ограничена. Нека тя е ограничена до N-броя съв срок на амортизация Ta. Това значи, че да се произвежда за време Ta повече панталони, отколкото N няма смисъл: "те и даром не са нужни".

Тук е момента да си спомним още един икономически закон: себестойността на изделието пада с увеличение на серията:

Това значи, че ако ЕДНА компания произвежда ЕДИН ВИД панталони количество N, то тяхната себестойност (при това ниво технология) ще е най-ниска (за монополните цени временно ще забравим - сега разглеждаме от другият край историята и географията).

До какво тогава ще доведе появата на конкуренция както във вида на конкуриращи компании, така и във вида на увеличение разнообразието панталони? Като минимум до съкращение размера на партиите и съответно, до ръст на себестойността на единица панталони.

Това значи, че разнообразието, неотделим атрибут на конкуренцията, води до увеличение разходите и - при установила се на пазара равновесна цена - до съкращение на печалбата. Оттук в частност стремежите за монополизация и разширение на пазарите до абсолютни предели.

Ясно е, че разходите се заплащат при това от потребителите. С други думи за "отстрани панделка" трябва да се плаща.

Но за бизнеса това все едно не е изгодно, тъй като и за него се съкращава потенциалната печалба. Единствен способ да се съкратят загубите от конкуренцията - това е снижение на разходите за производство или чрез съкращението на разходите на работна сила пряко, или косвено, чрез използване на суровини и полуфабрикати с по-ниско качество.

Съкращението на разходите за работна сила е възможно или чрез снижение на заплатите, или чрез използване на техника, съкращаваща потребността от работна сила. Първото води до бедност, второто - до безработица, което е по-зле от бедност. И тези процеси ние виждаме всеки ден.

Що се касае снижението средно на качеството на продукцията, това е най-интересният ефект от конкуренцията.

Нюансът е в това, че главният ресурс на либерализма и капитализма това е - ГЛУПАКА. Тоест непрофесионалистът, вземащ решения. Една от главните черти на професионалиста - това е способност да различава детайлите. Ако за детето - кола - това е просто кола, за автомобилиста това са да кажем, Toyota или WV, професионалиста ще каже и годината на производство и какъв двигател стои, и каква гарнитура трябва да се смени, и т.н..

Когато редовият купувач отива в магазина, той практически нищо не знае за продукта, който купува. Ако хората - а такива са абсолютното болшинство - не са способни да отличат реалната извара от фалшификата от соя, палмовото масло и още бог знает какво, то какво да кажем за колбасите, за качеството тъкани, телевизорите и т.н. На следващата рисунка е изобразено нагледно:

У професионалиста "разрешаващата способност" е добра, той улавя нюанси и в частност леко ще отличи даже незначително снижение на качеството, да не говорим за китайско менте на Гуччи от Гуччи. Обикновеният човек също има определена разрешаваща способност. Но тя е достатъчно ниска, така че в нейните граници да се снизи качеството на продукта достатъчно, че да се снизи и себестойността на неговото производство. При това очевидно, по-качественият продукт се оказва неконкурентоспособен и се измества от по-евтин продукт "със същото" от гледна точка  на обикновения човек "качество", и по-низкокачественият продукт постепенно заема нишата на еталона... А после се появява продукт с още по-ниско качество, и т.д., и т.п. Тоест конкуренцията оказва постоянен натиск в посока снижение в "long run" на качеството на продукцията. А ако се добавят още и относително по-големите разходи на реклама, които могут да си позволят производителите на "същата" продукция с по-ниско качество, то ефекта се получава впечатляващ.

Надпис на етикета:"Кашкавалоподобен продукт с дупки 45%"

 

Резултатът - продоволствените магазини на Запад са затрупани целогодишно с неразвалящи се ябълки, круши, ягоди... които е невъзможно да се ядат. При това аборигените просто вече въобще не знаят какво е това вкус на нормални "неизглеждащи" добре плодове. Син  на мой приятел - арменец, от детството си привикнал към американската храна и американските магазини, успешен програмист, тръгнал да посети родината на предците си Армения... И буквално се шашнал от качеството на храната. Той не вярвал на очите си и езика си, на това, че ябълките могат да бъдат сочни и не напомнят на леко подсладена дъревесина, че кошничка ягоди поставена на масата в гостната благоухае по цялата къща, че кориандъра мирише, че месото има вкус, и т.н. Неочакван резултат: останал да преподава на младежта програмиране.

Още резултат - погледнете това убожество, което днес хората обличат. Как се получи да се внуши, че джинсите от отпадъци от производството на тъкани - това е самото то... Още в съветските години ме поразяваше: какви безмозъчни дебили трябва да сме, че да се предпочитат джинсите пред нормални качествени панталони, та още и ФИЗИЧЕСКИ ДА СЕ ПОВРЕЖДАТ -  да се варят, протриват... да се следва идиотската мода. Не е широко известно, че и мини-полите са били създадени за снижение себестойността за производство на облекло: за тях тъпо отива по-малко тъкан.

Но бог с тях мини-полите - тяхната уродливост се компенсира поне понякога от изгледа на прелестни женски крачка. Те поне не развалят човека. Но погледнете съвременното всекидневно облекло на идиотите-средяци... Унисекс? Действително, защо производителите да се задълбават с разна продукция за мъже и жени? И КАКЪВ юнисекс? Грошеви фланелки с трикотажни толкова готови "тренировочни" костюми. Безформени кроcовки вместо стилни обувки.

Вгледайте се - и ще видите: цялото това убожество е резултат на рекламно внушение заради снижение на себестойността, но съвсем не в интересите на купувачите, не способни да разберат качеството на стоките.

Е и последното "достоинство" на конкуренцията - следствие на снижението на себестойността чрез увеличение производителността на труда - това в най-добрия случай ще е привеждане заплатите до марксовото ниво на просто възпроизводство на работната сила (а това е просто теорема) и към ръст на безработицата - вече зад тези предели.

И така, конкуренцията има следните следствия:

- излишно израсходване на ресурси заради свръхпроизводство на разнообразие;

- перманентно снижение качеството на продукцията;

- съкращение на доходите на наемните работници до ниво просто възпроизводство;

- ръст на безработицата;

Съгласете се: за това си струва да се бориш

Ps. И последно за конкуренцията:

Американско училище в Ланкастер, 1959 г. Пазарна икономика.

Съветска детска градина 1961 г. Планова икономика.

Източник.

Wall Street Journal: Предупреждение за изключвания на тока в Калифорния. Ще има режим на тока?

Статията във Wall Street Journal предупреждава за възможни изключвания на тока в Калифорния. Накратко Калифорния е близо до режим на тока. Щатът, инвестирал в зелени, възобновяеми източници на енергия, фотоволтаици и Грета Тумберг е в енергетическа криза, тъй като през деня всичко е слънчево и работи прекрасно, но вечер, когато започне да се смрачава, а климатиците и компютрите на Apple, Google, Intel и Facebook с трилиони долари капитализация продължават да работят над Калифорния пада сянката на режим на тока.

Едно малко мексиканче попитало баща си:

- Тате, ние от къде вземаме ток?

- От Съединените Щати моето момче.

- А къде са Съединените Щати?

- Ей там, в тъмното.

"Гладни Ню-Йоркчани образуваха 1/4 миля опашка за безплатна храна в Куинс"

Статията под това заглавие публикува New York Post.

Вкратце превод на няколко абзаца от нея:

Опашката се разпъна на четвърт миля преди дори слънцето да изгрее напълно в събота виейки се като змия около ъглите, досуш като хлебните опашки през 1930те. Но гладните в Queens са днешните нюйоркчани останали безработни при коронавируса.

 

 “Напомня ми снимка от Великата Депресия където човек в костюм дава на друг такъв в костюм и вратовръзка една ябълка . Това е всичко, което той има.” Това каза доброволецът в La Jornada Педро Родригес за вестника. “Ние даваме всичко, което имаме, но това не е достатъчно.”

 

Уолтър Барера е тук от 6 сутринта, за да получи продукти за семейството си за предстоящата седмица — ориз, картофи, консервирани супи, дори плодове и зеленчуци.

Барера на 50 години идва всяка събота на раздаването на храна след като загуби работата си в строителството преди 4 месеца. Той не може да намери друга, както не могат и синовете му на 19 and 17 години. Неговият най-малък син е на 11.

 

1.08.2020 Берлин: Немският народ иска оставка на правителството на Германия. Обновена 29.08

 

29.08.2020 - продължението

Никога няма да забравя израза на лицето на Хилъри...

 

И одма лазим в коментарите:

 Справедливости ради, у нас тоже часто минусят тех, кто не соглашается с общим мнением и пишет, что не все в США и даже на Западе живут хорошо и благополучно. У меня на пикабу самые заминусованные комменты были про американскую медицину, от которой охереть можно без нормальной страховки. Причём я в основном комменты американцев с их местечковых форумов просто переводил.

 

Блядь, как меня заебали эти американские "апартменты", которые в аренду!

Отопление (кроме северных штатов) на электричестве, по сути - кондиционер на обогрев. Это дорого, но хуй с ним. А вот то, что все окна продувают, дверь одна, и через неё пиздец как дует - это вообще пиздец. И ведь жильё арендное, не сделаешь ничего. Так и сидишь, мёрзнешь, одеваешься дома, и платишь кучу денег за электричество.

И это ещё выше среднего по цене за аренду, не халупы какие-нибудь.

 

Конечно, везде своей жопы хватает, и волшебной страны эльфов не существует. Везде свои плюсы и минусы.

Но все-таки можно сравнивать реальный уровень и качество жизни какого-то человека. Ну не знаю - например, водителя городского автобуса. Какую еду он ест, сколько часов в неделю работает, как отдыхает, в каком жилье живет, какую медицинскую помощь получает, насколько у него за окном чистый воздух и безопасные по ночам улицы и т.д.

 О-о-о, давайте сравним. Где живёт водитель автобуса? В каком-нибудь засратом Гётеборге или в Стокгольме? А в каком районе этих городов? Потому что практически все пункты вами названные будут на порядок отличаться друг от друга (ну мож только зарплата не будет, про неё ничего сказать не могу), особенно безопасность по ночам и в каком жилье живёт.

Также и у нас живёшь ты в спальном районе Челябинска или в туристическом городке Калининграда — достаточно большая разница.

Доступность медицины у нас давно уже на уровне Канады (плюс-минус разные услуги и доступность разных лекарств) по полису/страховке — тут на Пикабу тип постил с детальным сравнением. Но опять же, зависит от города к городу тоже. 

 

 Как канадец, скажу тебе, что медицина здесь хоть и доступная, но полное говно, очереди по 4-6 часов в больнице - норма и это только чтобы сделать рентген, вместо нормального лечения просто выписыввают антибиотики и обезболивающее, всё. И это при острой почечной недостаточности, например. Или при воспалении лёгких врач может даже не послушать стетоскопом, а просто выписать всё те же антибиотики и обезболивающее. Хотя хирургия тут хорошая и акушеры-гинекологи ещё что-то понимают. Это с точки зрения бывшего советского врача.

 

 Антибиотики - это ещё удача, чаще всего - "идите домой, когда начнёте помирать приходите снова к нам" . Для уржанса 4-6 часов - это еще весьма шустро. Запись к специалисту - "позвоните через два месяца, у нас даже листов ожидания еще нет" . 

 

 А в Канаде, по крайней мере в квебеке, альтернативы нет, даже за деньги. Не существует такой вещи как просто пойти в любой момент к любому специалисту заплатив за приём.

Капитализъм

True capitalism.

USA.

True capitalism.

Britain.

True capitalism.

Russia.

True capitalism.

France

True capitalism.

Switzerland.

True capitalism.

Greece.

True capitalism.

Canada.

 

 

Ванкувер

Торонто

 

True capitalism.

Australia.

True capitalism.

Norway.

True capitalism.

Germany.

True capitalism.

Spain.

.................

 Продължаваме темата.