Икономиката на отнемане търси пари – а да ги заработва не умее

Световният паразит дърпа света към гибел – не защото го иска. Световният паразит просто да съзидава не умее – и е сугубо вторичен по природата си. Той изяжда запасите блага, създадени съвсем не от него. А значи – благата привършват. А привършвайки – убиват нормалният човешки живот, поставят хората на ръба, а после тласкат и зад ръба на оцеляването.
Одържимите от либерализъм правителства търсят пари – а да ги заработват не умеят. И да се учат да заработват не желаят. Но много искат да намерят. Не да направят, не да произведат, не да израстят – а да намерят... «Муха по полю пошла, муха денежку нашла…»
А затова изобретяват все нови и нови «Платони» (система за отчитане пътя на камионите - винетки - бел.пр.), не разбирайки, че да се взема може от печалбата, но не от оборота!
Това правило – колкото просто, толкова и игнорирано. Ако при вас е дошъл сантехник да поправи тръбите, то вие разбира се ползвате неговият труд – затова и сте го викали. Но ако у сантехника му вземете инструментите, неговият водопроводен ключ, клещи и уплътнения всякакви – той нищо няма да ви ремонтира! А с какво да ремонтира? С голи ръце?!
Вие взехте инструментите, които струват стотинки – а потопа във вашата квартира, в зависимост от обстановката може и в милиони да струва.
Но когато правителствата се опитват да свалят пари от оборота, а не от чистата печалба – те се занимават с това, че вземат от работника инструментите.
Предприемача не е получил още никаква печалба – а соцзстраховка вече е длъжен… Водача още не е докарал товара до магазина – а на «Платона» вече е задлъжнял…

Има такъв финансов анекдот, в две думи разкривающ същността на финансовата и социална кабала. Отишъл мужик при лихваря да заеме рубла. Лихваря казва: не се обиждай, ще ти дам рубла, но след месец ще върнеш две! Къде да ходи? Съгласил се мужика, получил рубла. На вратата лихваря до догонва и ласково така му казва: «Слушай, а тежко ще ти е след месец две рубли да даваш!» – «Да, тежичко!» «Е та дай една рубла сега, а след месец наполовина ще ти е по-леко!» Излязъл мужика от лихваря и мисли: «Как така? Рубла както нямах, така и нямам, но още и рубла съм длъжен сега!»
Но всъщност този анекдот е най-краткото и най-точно описание на кабалата, казуистиката на световният паразит, който никому нищо не дава полезно, у всички всичко взема и прави при това всички свои длъжници!
Храненето на паразита с това, което не е произвел – е половин беда. Бедата е там, че паразитът, хранейки се, не дава да произвеждат другите това, което и сам не произвежда.
Потенциалът за снабдяване се изчерпва – подядени са и резерви, и ресурси, и техника, и технологии, и кадри, словом, всичко. А нов потенциал да се вземе няма откъде: паразитът плановата икономика презира, защото за бъдещето не мисли и нам не вели. Плюскайте демек това, което има – докато го има.
Световният паразит, на казуистиката на лихварство построил доход, а на дохода – власт, а на властта – сплотен заговор, в наши дни фактически вече дояжда света.
А какво вижда и за какво говори простият, обикновен човек, 90% от земното човечество днес? Само това, че навсякъде царят гнет и пакост, «разгуляла се е поган и просвет няма».
От властта отдавна вече не излизат блага – нищо делово и полезно. Но още по-зле, че властта се е убедила сама себе си, че и не може да даде на хората блага – доколкото тя нали и не произвежда блага, а само у людете ги отнема!
Тоест, разбирате ли, космическата ракета не съветската власт е създала: тя е отишла в някое село и там от мужиците в хамбара тая ракета е намерила... Както и ДнепроГЕС, Турксиб, БАМ и Норникел... А преди това царската власт не е създавала Трассиб, тя също от мужиците в село заедно с недоимъците е отнемала...
Считайки, че властта не е подател на блага, а взимател на данъци, нашият елит демонстрира философия на паразит, който отрича самата възможност на друг тип хранене освен вампирско.
На практика властта не само може, и не само е длъжна да дава блага в низовете на обществото, но навсякъде в световната история именно върховете са давали лъвският пай от разполагаемите блага на низовете, а не наопаки.

Икономическият живот у нормалните общества (у историческите, а не у антиисторическите) се строи на предоставяне, а не на данъчно облагане (имащо твърде тесен, технически и напълно вторичен характер).
Какво може да се вземе от нищия, от този, комуто не са предоставили възможности да създава блага, не са дали за това ресурси и инструменти, необходимо пространство, профилно образование, точни инструкции и достатъчно време?
Е нали всеки нормален човек разбира, че от нищия – изначално обездолен – нищо не ще вземеш, ако и «Платон» го облагай, ако и с пенсионни вземания, ако и със застраховки, ако и с вноски за капремонт! Нормалният човек разбира – а властта не разбира. Тя не разбира, че е длъжна с конструкторски трудове да създава богатство за своите подданни-граждани. Тя мисли, че е създадена да се храни с това богатство, което е непонятно как и непонятно за сметка на какво се образува (пищят за инвеститори, които ще дойдат неизвестно откъде и неведомо как ще позлатят нищите).
И в резултат от властите на всички нива в бившият СССР вече не чакат никакво добро. Ибо те само присвояват чуждо, създадено с непомерен труд на милиони хора и много поколения не под тяхно ръководство.
Людете ежедневно ограбват, отнемайки не само възможностите, но и перспективите, използват подли схеми и изощрени механизми-машинации.
По този път тръгна тяхната, ако може така да се изразим, «еволюция» – тоест у властта, като у биологически организъм, започнаха да се развиват и усъвършенстват инструменти за лъжа, мошенничество, двоедушие, цинизъм, нахален рекет. В това само те и преуспяха. А в останалото са бездарници – другите не за лъжа отговарящи дялове на мозъка еволюционно атрофират и отмират...
Паразитът, който сам не прави блага и на другите не дава да правят – справедливо виждайки в такова правене заплаха за собственото безделие, ще дояде цялото човечество или ще бъде унищожен.
Световният либерализъм – това е опит да се спре историята, научният, технически и социален прогрес. Да се прекъсне пътя на вървещите – да се слепят краката на човечеството с лепкава маса, заемаща цялото му време. Това е опит да се създадат от хората (мислещи, стремящи се към по-добро, способни към саморазвитие) – вуду-зомби, бездумни и робски-покорни на своите магьосници.

През XXI век вместо порив към звездите човечеството гнусно се къпе в лихварски кривения, влачи живота си в нарастващ нищета и увеличаващи се лишения. Ние всички, арменци или руси, еквадорци или японци, испанци или американци – се оказахме в яма с паяжина, която изплетоха за нас, вместо това да изплетат за нас обещаната стълба в небето. Пророците на новият свят се оказаха плътоядни паяци!
А ние се въртим, обръщаме, опитвайки се някак да очеловечим тяхното безумие, някак да приведем света около себе си в относителен порядък. Ние живеем не за радост на себе си, а кривейки се от болка, преяждайки с обилие от боклук при остър дефицит на блага, изпивайки отровата на реформизма.
Въртим се като пумпал, като в ада, а отгоре високоговорителите на техните СМИ обещават отново и отново повече свобода, повече изобилие… Тоест обещават всичко повече и повече от това, което в реалност под тяхно ръководство е все по-малко и по-малко.
Ето такъв е техният обещан рай. Те атакуваха перспективният, макар и доста несъвершен СССР, осъждайки го за неговите пороци – а какво бе дадено в замяна? Свят, в който законите са само на хартия, а за реалният живот – само сговори и бандитски «понятия»? Свят, в който ние всички сме играчки и нашият живот не ни принадлежи?
Грамади побъркани планове – а на практика навсякъде само митове и машинации. Плътоядният паяк не може другояче. Най-умните от паяците даже разбират, че изяли ни, сами ще изгинат без навеки изчезнали источници хранене. Те, най-умните паяци, даже се опитват нещо да правят на дребно. Но да изменят своя биологически вид и тип хранене не им е по силите…

Какво са всичките тези монетаризъм, либерализъм, вашингтонски консенсус, стандартни програми на МВФ и т.п.?
Това са опити да се минимизират разходите за блага за простите хора в условия, когато съзидателният труд е похабен и всички потребляеми блага стават неизпълняеми.
Говорим за това че в света неспособните за конструкторска работа паразити са захванали властта и предали на анатема съзидателният труд.
Това е ситуация, когато у определен кръг хора, сплотени с желязна солидарност на заговорници власт има, а ум, способности за конструиране на бъдеще, способности за разумно развитие – няма. Властта на такъв кръг заговорници става власт на не-развитие, и се опира като феодалната монархия на феодалите – на деградация.
Това е власт на неспособни да поставят спектакъл режисьори, не запознати с нотите диригенти, не умеещи да кормуват водачи – които въпреки това много обичат да ловят аплодисменти и премии за режисура, диригентство, кормуване.
Засега в икономиката има само говорилня и афери. Спекулативната система на икономически отношения лежи по цялата плоскост на пазара. Устройството и е най-унизително-дивото за много векове история. Паразитите, поощрявайки и поддържайки се един друг, са се вцепили в псевдо-валута пускайки хартийки като капитал, налагайки ги на страните и взамен измитайки реално богатство, реален капитал, а после извозвайки и условните знаци с крадливите си ръце.
Това е като казино – в което загубата искат да се плаща със златни монети, а печалбата – дават с нови фишки взамяна на дадените фишки. Тоест казино, в което не печели никой освен неговите владелци!
Развитието на човека и неговият антропогенен свят е заглъхнало. Днес в титаническо надбягване изнуряващо-напразно се харчи човешка енергия, предприемачеството е ослепено от хазарт на непредсказуем късмет вместо гаранции за възнаграждаемост за полезна дейност.
От това и предприемачите и банкрутират с купища – мнозина побъркали се преди това. Може да се живее, играейки (някое време), но не може играейки, да се оцелее.

Нам е нужно да излезем от паяковата кутия на съвременната икономика, в която юридически лица са сити само от канибализъм (изяждане на себе подобни юредически лица) – и да преминат към разумна политика на планиране и поощрение към съзидателна дейност.
Можем да се отнасяме към света като към кравай – и да го ядем докато не свърши. А може да виждаме в света поле, на което расте хляб за краваи. И във вторият случай краваят никога не ще свърши – нали той ще може да се обновява.
Но първият свят е добър за паразитите с това, че в него не е нужно да се трудят – може само да потребяват. Вторият предвижда труд. Но и в труда може да се намери радост от съзиданието – и истински да се стане щастлив, печейки, а не само дояждайки краваи…

Вазген Авагян

Украинци, знаете ли как трябва да се променя страната? Българи, за вас въпроса важи ли?

Учете се от нас, от русите.



Превод (със съкращения): "Днес Полтавченко уволни питерски чиновник за "ремонт" на пътя във фотошоп. На заседание на правителството губернатора много ругал и казвал, че трябва нормално да се работи, а не с рисуване да се занимава.

Вице-кмета на Волгоград миналата седмица напусна поста си за оскърбление на деца-танцьори. Той обеща да закрие спортната школа, в резултат самият той си тръгна със скандал, обвинявайки във всичко СМИ и социалните мрежи.


И още тези дни в Орел бе уволнена сътрудничка на полицията, отказала помощ на жертва на насилие. Вместо мерки тя се пошегувала, че обезателно ще дойде да опише трупа, ако има убийство. Това и станало. В резултат против майора възбудили углавно дело за небрежност, довела до смърт.


Много ме радва, че във всички тези случаи веднага следва твърда реакция и никой не покрива случая и оправдава служебно несъответствие. При това излитат от работа не само за престъпления, но и за заявления, абсолютно неприемливи за човек от властта.


Надявам се този вятър на промяната съм забелязала не само аз, а и всички фотошопери, любители да пооскърбят и пошегуват, които по странно стечение на обстоятелствата седят в кресла на чиновници, и ще започнат вече нормално да работят."
Анастасия Федоренчик

Украинци! С отчет на всички ваши разкази за вашето гражданско достоинство, извънредно израстнало след Майдана, иска ми се да ви задам само един въпрос: можете ли да си представите нещо подобно във вашата страна-бунище, същата, където живеят нероби?

 Аз си представям, как беснеете, наблюдавайки случващите се промени в Русия, как мечтаете за своя Путин, как ни завиждате и как все по-силно заради това ни ненавиждате. И широко се усмихвам))

Роден воин

Anna-News излезе със сюжет посветен на паметта на командира на "Лива-ал-Кудс" Мухамад Рафе, който направи много за освобождението на северно Алепо, бе награден с руски медал и трагически загина в деня, когато отбраната на боевиците в Северно Алепо рухна.

Кара-Мурза за Куба

Сергей Кара-Мурза за Куба.

Защо ме понесе в "Свобода"

Повикаха ме на «Свобода» да изкажа впечатления за ролята на Кастро, който зададе вектора на революцията. Аз предупредих, че в полемика няма да участвам. Предполагах, че ще леят помия, но ще ми дадат 5 минути да кажа главното от това, което видях. И да се откажа в момента на погребението някак не можех. Ето какво примерно исках да кажа:

Тази революция е удивително и таящо в себе си множество уроци явление от втората половина на века. Съвершенна въпреки теориите и разчетите, тя извика безудържен възторг на евтушенките от цял свят, а после, по махване с дирижорската пръчица на хазяина — стана обект на тяхната най-патологична злоба и клевета.
Това предателство, което извърши световният културен елит в края на 80-те години по отношение на Куба е стълб на общата смута. Важна част от тази измяна зрееше сред нас, пред нашите очи и даже в нас самите. За 90-те г. телевизията в Москва не каза за Куба нито една топла дума — само злорадство и ненавист. Това е чист случай на ненавист, не оправдана с никакви разумни обстоятелства и интереси. Нали никаква осезаема вина на Куба не могат да припишат. Воплите за тоталитаризъм на Кастро са пълна нищожност. С прословутите права на човека в Куба бе несравнимо по-добре, отколкото във всички латиноамерикански «демокрациц» и даже в самите САЩ.
Това е ненавист към народ, който съхранява достоинство и се държи в условия, когато това изглежда абсолютно невъзможно. Ненавист към народ, който намирайки се на ръба на истински глад, съхранява детската смъртност на ниво 7 на хиляда — когато в богата Бразилия тя е 37 на хиляда. Ако бихме разбрали източниците на този преврат в душата на нашата либерална интелигенция, бихме прояснили много и в нашата сътба.
В Куба аз проведох щастливи години. Работех, гледах наоколо, разпитвах, мислех. Израстнах аз в АН СССР, в среда на «шестдесетници». Насъбрах от тях високомерие, с което те подхождаха към проблемите на обществото — демокрация, оптимизация, ефективност. Куба изтръска този боклук от мен, отупа ме като прашен килим. Колко много слоеве «прости» проблеми се налагаше да преодолея, докато започнах да разбирам същността.
За тази наука аз съм благодарен на огромното множество кубинци — пред очите ми се разиграваха драми на любов и разкол, победи и грешки, изкупления и прощания, както във всяка революция. Но нямаше в нея ненавист. За това кубинците са благодарни на СССР. Поддържали Куба в най-трудният момент, ние не позволихме тяхната революция да не се ожесточи. Ние през 30-те години такава ръка за помощ нямахме, и радостно бе да се види същността на революция от нашият тип, когато на хората не се налага да се озлобяват.
Любовта и идеализацията на човека са често източник на поражения, но в този момент съединението на жертвенност с любов просто създаде нова Куба — ново общество. Каквото и там да не ми говореха за производствени отношения. Ответната любов на народа компенсира неопытността и грешките, неизбежните лишения и недостига. Куба през 60-те години просто дишаше щастие. За да претеглим вярно това, трябва да знаем от какво се изтръгна Куба. Това бе патологическо общество.
 Аз пристигнах в Куба през 1966 г. Хвърли се в очите белегът на старото — това не ще отразиш в статистика. В Куба има много красиви девойки. Върви такава, с лице на богиня— а краката и като клечки, изкривени от туберкулоза, рахит и други следи на детско недохранване. В Ориенте, бедна провинция, това бе почти всеобщо явление. Като видиш, е страшно. Втори път отидох пак там през 1972 г. Подрастна поколение девойки, вече след революцията. Това бе като чудо — у всички спортни, хармонични фигури. Следите от болески начисто изчезнаха. Струваше си само да се даде, на гол волунтаризъм, на всяко дете и старик по литър мляко на ден – сутрин оставяха до вратата. И до бордея, и до обеления котеж на бивш милионер. Да се ремонтира това изпотрошено общество на «задното дворче» на САЩ — това бе подвиг на труд и търпение. Всичко бе творчество, всичко — против «теорията» и роя чуждестранни експерти.

Въобще, аз там толкова се нагледах и разговорих – с революционери, контрареволюционери, дисиденти и просто хора от Куба – че в Москва напуснах любимата се химия и се потопих в това обществоведение.

http://sg-karamurza.livejourna... - цинк

Дванадесет мита на капитализма

Капитализмът в неолиберален вариант се изчерпа: финансовите акули не искат да губят печалбата, а основната тежест на дълговете прехвърлят върху пенсионерите и неимущите. По Старият Свят броди призракът на "европейската пролет", и противниците на капитализма разясняват на народа, как се разрушава животът му — за това е статията на португалският икономист Гилерме Алвеша Коелю.

Добре известен израз е, че всеки народ има това правителство, което заслужава — не е толкова чак справедливо. Народът може да се измами и оглупи главата му с агресивна пропаганда, формираща стереотипи на мислене, и после с лекота да се манипулира. Лъжата и манипулациите днес са вид оръжие за масово унищожение и угнетяване на народите и са също толкова ефективни като и традиционните средства за водене на войни. В много случаи те се допълват едни други. И двата метода служат за достигане на победа на изборите и унищожение на непокорните страни.
Има много способи за обработка на общественото мнение, в които идеологията на капитализма бе приземена и доведена до митове. Става дума за комплекс лъжливи истини (интересен израз, нали? - бел.пр.), които бъдейки повторени милион пъти на протежение поколения са станали за мнозина неоспорима истина. Те са били разработени, за да се представи капитализмът като заслужаващ доверие и осигурят поддръжката и доверието на масите. Тези митове се разпространяват и пропагандират от медийните средства, учебните заведения, семейни традиции, представители на църквата и т.н. Ето най-разпространените митове.
Мит 1. При капитализма всеки човек може да стане богат, ако много и добре работи
Капиталистическата система автоматически ще обезпечи човека с богатство, ако той добре работи. У работника подсъзнателно се формира илюзорна надежда, но ако тя не се реализира, то в това той ще вини само себе си. На практика при капитализма вероятността за успех, колкото и много да не се трудите, е същата като в лотария. Състоянията, с редки изключения, се натрупват не с тежък труд, а в резултат на мошенничества и отсътствия угризения на съвестта у тези, които разполагат с по-голямо влияние и власт. Това е мит за това, че успехът е резултат от упорна работа, която заедно с малко късмет и добра доза вяра зависи само от способността за предпринимателска дейност и конкурентоспособността на всеки. Този мит формира около себе си адепти на системата, на които тя се държи. За него работи и религията, особено протестантската.

Мит 2. Капитализмът създава богатство и благополучие за всички
Натрупаното богатство в ръцете на меншинството рано или късно ще бъде преразпределено между всички. Цел — да се даде възможност на работодателя да натрупа състояние, не задавайки въпроси и не питайки как го е направил. При това се подържа надеждата, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за своята работа и преданост на делото. На практика още Маркс е направил извода, че крайна цел на капитализма е не разпределение на богатството, а неговото натрупване и концентрация. Увеличаващият се разрив между богати и бедни през последните десетилетия, особено след установяване господството на неолиберализма доказа обратното. Този мит бе един от най-разпространените в течение фазите на "социално благосъстояние" от слевоенният период и работеше за главната задача — унищожение на социалистическите страни.
Мит 3. Ние всички сме в една лодка
В капиталистическото общество няма класи, затова отговорността за провали и кризи също лежи на всички и следователно - плащат всички. Цел — да се създаде комплекс за вина у работниците, което позволява на капиталистите да повишат доходите си, а разходите да прехвърлят на народа. На практика отговорността лежи изцяло на елита, състоящ се от милиардери, които поддържат властта и се поддържат от нея и винаги се ползват с големи привилегии в данъчното облагане, тендери, финансови спекуляции, офшорни зони, шуробаджанащина и т.н. Този мит се насажда от елита, за да избегне отговорност за бедственото положение на народа и да му вмени задължение да плаща за грешките на олигарсите.

Миф 4. Капитализмът — това е свобода
Истинска свобода се достига само при капитализма, с помощта на така наричаното "пазарно саморегулиране". Цел — да се направи от капитализма нещо от рода на религия, където всичко се приема на вяра, и да се лиши народа от правото да участва в приемането на макроекономически решения. Действително, неограничена свобода във вземането на решения — това е висша свобода, но нея обладават само тесен кръг силни от мира сего, а не народа и даже не властните структури. В хода на самити, на форуми, в тесен кръг зад затворени врати от ръководителите на крупни компании, банки и транснационални корпорации се вземат основните финансови и икономически решения от стратегически и средносрочен характер. Пазарът по такъв начин, не се саморегулируа, а го манипулират. Този мит бе използван за да се оправдае, например, вмешателството във вътрешните рабити на некапиталистическите страни, основавайки се на твърдението, че у тях няма свобода, а има правила.
Миф 5. Капитализмът — това е демокрация
Само при капитализма иам демокрация. Този мит, който плавно произтича от предишния, е създаден за това, за да се предотврати обсъждане на други модели на обществено устройство. При това се твърди, че всички те са диктатури. Става дума за присвояване от капитализма на такива понятия, като свобода и демокрация, искривявайки при това техният смисъл. На практика обществото е разделено на класи, и богатите, бъдейки ултраменшинство, доминират над всички останали. Тази капиталистическа "демокрация" и е не нещо друго, а замаскирана диктатура, а "демократически реформи" са процеси, обратни на прогреса. Както и предишният, този мит също служи като предлог, за да се критикуват и атакуват некапиталистическите страни.

Мит 6. Изборите са синоним на демокрация
Изборите са синоним на демокрация, която, собствено, с тях се и ограничава. Целта се състои в това, да се очернят или демонизират и предотврати обсъждането на други политически и избирателни системи, в които лидерите се определят по различен от буржуазните избори метод, например, съгласно возраст, опит, популярност на кандидатите. На практика капиталистическата система манипулира и подкупва, гласът на избирателя е условно понятие, а изборите — само формален акт. Този прост факт, че на изборите винаги побеждава представител на буржуазното меншинство, демонстрира тяхната нерепредставителност. Митът че там, където има буржуазни избори има демокрация, е един от най-вкоренилите се, приети на доверие даже в някои леви партии и сили.
Мит 7. Редуващите се във власт партии — това е същото както алтернативни
Буржуазните партии, които периодически се редуват във властта, имат алтернативни платформи. Целта се състои в това да се увековечи капиталистическата система в рамките на господстващата класа, подхранвайки мита, че демокрацията се свежда до избори. Всъщност е очевидно, че системата за двупартийно или многопартийно устройство на парламента — това е еднопартийна система. Това са две или повече фракции от една политическа сила, те се сменят една друга, имитирайки партии с алтернативна политика. Народът винаги ще избере агент на системата, бъдейки уверен, че това не е така. Митът че буржуазните партии имат различни платформи и даже са опозиционни, е един от най-важните, той постоянно се мусира, за да може капиталистическата система да работи.

Мит 8. Избраният политик представлява народа и затова може да решава за него
Политикът след избиране получава пълномощия, дадени от народа, и може да управлява по свое усмотрение. Целта на този мит е да храни народа с празни обещания и скрива реалните мерки, които ще асе реализират на практика. Всъщност избраният ръководител не изпълнява това, което е обещал или, което е още по-зле, започва да реализира незаявени мерки, често противоположни на първоначалните и даже противоречащи на Конституцията. Често такива политици, избрани от активното меншинство, в средата на мандата достигат минимум популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до смяна на политика по конституционен път, напротив, води капиталистическите демокрации към прераждане в замаскирана или реална диктатура. Систематическата практика за фалшификация на демокрацията при капитализма е една от причините за ръст броя на тези, които не ходят на избори.
Мит 9. Алтернативи на капитализма няма
Капитализмът не е идеален, но това е единственият възможен вариант на икономико-политическо устройство и следователно, най-адекватният. (Другарите от Китайската комунистическа партия вече са под масата от смях - бел.пр.) Целта е да се изключи изучаване и популяризация на други системи и с всички способи, включая силови, да се отстрани конкуренцията. На практика има и други политико-икономически системи, и най-известната е научен социализъм. Даже в рамките на капитализма има варианти на южноамерикански "демократически социализъм" или европейски "социалистически капитализъм". Този мит е призван да наплаши народа, за да предотврати обсъждане на алтернативи на капитализма и обезпечи единомислие.
Мит 10. Икономията генерира богатство
Икономическата криза е извикан от излишни привилегии за работниците. Ако те се махнат, то държавата ще икономиса и страната ще стане богата. Цел — да се прехвърли на държавния сектор, в това число на пенсионерите, отговорност за заплащане дълговете на капиталистите. Да заставят хората да се съгласят на обедняване, убеждавайки, че то е временно. Той също е предназначен за облегчение на приватизацията на държавният сектор. Народът убеждават, че икономисват во "спасение", не споменавайки при това, че то се достига с приватизация на най-печелившите сектори, чийто бъдещи доходи ще бъдат загубени. Тази политика води до снижение доходите на държавата и съкращение на привилегии, пенсии и пособия.
Мит 11. Колкото по-малко държава, толкова по-добре
Частният сектор се управлява по-добре от държавния. Цел — да се "подслади хапчето" от икономии, за да се облегчи приватизацията на активи и услуги. Този мит допълва предишният. На практика като правило, разкладът след приватизация винаги е по-лош за работниците, доколкото нараства давлението върху данъкоплатеца, а пособията и пенсиите се намаляват. От капиталистическа гледна точка управлението на общественият сектор е просто възможност за бизнеса. Капитализмът не се интересува от социалната справедливост. Този мит е един от най-"идеологическите" митове на неолибералният капитализъм. Да управлява страната е длъжен частният бизнес, а държавата само да го поддържа.
Мит 12. Днешната криза на капитализма е кратковременна и ще се реши за благо на народа
Днешната финансово-икономическа криза е обикновена циклическа криза на капитализма, а съвсем не системна, и не ще доведет до негов крах. Целта е, преди всичко финансовият капитал, който се е превърнал в лихвар — да продължава да граби държавата и експлоатира хората, докато това е възможно. Това също е средство за задържане на власт. Но всъщност и по Маркс, това, което днес се случва, е системна криза на капиталистическата система, тоест ръст на противоречията между общественият характер на производство и частният характер на присвояване на печалбата, и е неразрешим. Някои капиталистически теоретици, в това число, "социалисти" и социал-демократи, твърдят: капитализмът ще съумее да оцелее, ако се измени.
Те твърдят, че кризата се обяснява с грешките на политиците, алчни банкери и спекуланти или отсъствие на идеи у лидерите и механизми за разрешение на конфликти. Но това, което днес виждаме — това е постоянно влошаване нивото на живот на хората без всякаква надежда за подобрение. Капитализмът умира, но това ще е бавен процес с големи лишения за народите. Нашата задача е да поспособстваме неговият край.

Източник: http://artyushenkooleg.livejou...