Има много способи за обработка на общественото мнение, в които идеологията на капитализма бе приземена и доведена до митове. Става дума за комплекс лъжливи истини (интересен израз, нали? - бел.пр.), които бъдейки повторени милион пъти на протежение поколения са станали за мнозина неоспорима истина. Те са били разработени, за да се представи капитализмът като заслужаващ доверие и осигурят поддръжката и доверието на масите. Тези митове се разпространяват и пропагандират от медийните средства, учебните заведения, семейни традиции, представители на църквата и т.н. Ето най-разпространените митове.
Мит 1. При капитализма всеки човек може да стане богат, ако много и добре работи
Капиталистическата система автоматически ще обезпечи човека с богатство, ако той добре работи. У работника подсъзнателно се формира илюзорна надежда, но ако тя не се реализира, то в това той ще вини само себе си. На практика при капитализма вероятността за успех, колкото и много да не се трудите, е същата като в лотария. Състоянията, с редки изключения, се натрупват не с тежък труд, а в резултат на мошенничества и отсътствия угризения на съвестта у тези, които разполагат с по-голямо влияние и власт. Това е мит за това, че успехът е резултат от упорна работа, която заедно с малко късмет и добра доза вяра зависи само от способността за предпринимателска дейност и конкурентоспособността на всеки. Този мит формира около себе си адепти на системата, на които тя се държи. За него работи и религията, особено протестантската.
Натрупаното богатство в ръцете на меншинството рано или късно ще бъде преразпределено между всички. Цел — да се даде възможност на работодателя да натрупа състояние, не задавайки въпроси и не питайки как го е направил. При това се подържа надеждата, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за своята работа и преданост на делото. На практика още Маркс е направил извода, че крайна цел на капитализма е не разпределение на богатството, а неговото натрупване и концентрация. Увеличаващият се разрив между богати и бедни през последните десетилетия, особено след установяване господството на неолиберализма доказа обратното. Този мит бе един от най-разпространените в течение фазите на "социално благосъстояние" от слевоенният период и работеше за главната задача — унищожение на социалистическите страни.
Мит 3. Ние всички сме в една лодка
В капиталистическото общество няма класи, затова отговорността за провали и кризи също лежи на всички и следователно - плащат всички. Цел — да се създаде комплекс за вина у работниците, което позволява на капиталистите да повишат доходите си, а разходите да прехвърлят на народа. На практика отговорността лежи изцяло на елита, състоящ се от милиардери, които поддържат властта и се поддържат от нея и винаги се ползват с големи привилегии в данъчното облагане, тендери, финансови спекуляции, офшорни зони, шуробаджанащина и т.н. Този мит се насажда от елита, за да избегне отговорност за бедственото положение на народа и да му вмени задължение да плаща за грешките на олигарсите.
Истинска свобода се достига само при капитализма, с помощта на така наричаното "пазарно саморегулиране". Цел — да се направи от капитализма нещо от рода на религия, където всичко се приема на вяра, и да се лиши народа от правото да участва в приемането на макроекономически решения. Действително, неограничена свобода във вземането на решения — това е висша свобода, но нея обладават само тесен кръг силни от мира сего, а не народа и даже не властните структури. В хода на самити, на форуми, в тесен кръг зад затворени врати от ръководителите на крупни компании, банки и транснационални корпорации се вземат основните финансови и икономически решения от стратегически и средносрочен характер. Пазарът по такъв начин, не се саморегулируа, а го манипулират. Този мит бе използван за да се оправдае, например, вмешателството във вътрешните рабити на некапиталистическите страни, основавайки се на твърдението, че у тях няма свобода, а има правила.
Миф 5. Капитализмът — това е демокрация
Само при капитализма иам демокрация. Този мит, който плавно произтича от предишния, е създаден за това, за да се предотврати обсъждане на други модели на обществено устройство. При това се твърди, че всички те са диктатури. Става дума за присвояване от капитализма на такива понятия, като свобода и демокрация, искривявайки при това техният смисъл. На практика обществото е разделено на класи, и богатите, бъдейки ултраменшинство, доминират над всички останали. Тази капиталистическа "демокрация" и е не нещо друго, а замаскирана диктатура, а "демократически реформи" са процеси, обратни на прогреса. Както и предишният, този мит също служи като предлог, за да се критикуват и атакуват некапиталистическите страни.
Изборите са синоним на демокрация, която, собствено, с тях се и ограничава. Целта се състои в това, да се очернят или демонизират и предотврати обсъждането на други политически и избирателни системи, в които лидерите се определят по различен от буржуазните избори метод, например, съгласно возраст, опит, популярност на кандидатите. На практика капиталистическата система манипулира и подкупва, гласът на избирателя е условно понятие, а изборите — само формален акт. Този прост факт, че на изборите винаги побеждава представител на буржуазното меншинство, демонстрира тяхната нерепредставителност. Митът че там, където има буржуазни избори има демокрация, е един от най-вкоренилите се, приети на доверие даже в някои леви партии и сили.
Мит 7. Редуващите се във власт партии — това е същото както алтернативни
Буржуазните партии, които периодически се редуват във властта, имат алтернативни платформи. Целта се състои в това да се увековечи капиталистическата система в рамките на господстващата класа, подхранвайки мита, че демокрацията се свежда до избори. Всъщност е очевидно, че системата за двупартийно или многопартийно устройство на парламента — това е еднопартийна система. Това са две или повече фракции от една политическа сила, те се сменят една друга, имитирайки партии с алтернативна политика. Народът винаги ще избере агент на системата, бъдейки уверен, че това не е така. Митът че буржуазните партии имат различни платформи и даже са опозиционни, е един от най-важните, той постоянно се мусира, за да може капиталистическата система да работи.
Политикът след избиране получава пълномощия, дадени от народа, и може да управлява по свое усмотрение. Целта на този мит е да храни народа с празни обещания и скрива реалните мерки, които ще асе реализират на практика. Всъщност избраният ръководител не изпълнява това, което е обещал или, което е още по-зле, започва да реализира незаявени мерки, често противоположни на първоначалните и даже противоречащи на Конституцията. Често такива политици, избрани от активното меншинство, в средата на мандата достигат минимум популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до смяна на политика по конституционен път, напротив, води капиталистическите демокрации към прераждане в замаскирана или реална диктатура. Систематическата практика за фалшификация на демокрацията при капитализма е една от причините за ръст броя на тези, които не ходят на избори.
Мит 9. Алтернативи на капитализма няма
Капитализмът не е идеален, но това е единственият възможен вариант на икономико-политическо устройство и следователно, най-адекватният. (Другарите от Китайската комунистическа партия вече са под масата от смях - бел.пр.) Целта е да се изключи изучаване и популяризация на други системи и с всички способи, включая силови, да се отстрани конкуренцията. На практика има и други политико-икономически системи, и най-известната е научен социализъм. Даже в рамките на капитализма има варианти на южноамерикански "демократически социализъм" или европейски "социалистически капитализъм". Този мит е призван да наплаши народа, за да предотврати обсъждане на алтернативи на капитализма и обезпечи единомислие.
Мит 10. Икономията генерира богатство
Икономическата криза е извикан от излишни привилегии за работниците. Ако те се махнат, то държавата ще икономиса и страната ще стане богата. Цел — да се прехвърли на държавния сектор, в това число на пенсионерите, отговорност за заплащане дълговете на капиталистите. Да заставят хората да се съгласят на обедняване, убеждавайки, че то е временно. Той също е предназначен за облегчение на приватизацията на държавният сектор. Народът убеждават, че икономисват во "спасение", не споменавайки при това, че то се достига с приватизация на най-печелившите сектори, чийто бъдещи доходи ще бъдат загубени. Тази политика води до снижение доходите на държавата и съкращение на привилегии, пенсии и пособия.
Мит 11. Колкото по-малко държава, толкова по-добре
Частният сектор се управлява по-добре от държавния. Цел — да се "подслади хапчето" от икономии, за да се облегчи приватизацията на активи и услуги. Този мит допълва предишният. На практика като правило, разкладът след приватизация винаги е по-лош за работниците, доколкото нараства давлението върху данъкоплатеца, а пособията и пенсиите се намаляват. От капиталистическа гледна точка управлението на общественият сектор е просто възможност за бизнеса. Капитализмът не се интересува от социалната справедливост. Този мит е един от най-"идеологическите" митове на неолибералният капитализъм. Да управлява страната е длъжен частният бизнес, а държавата само да го поддържа.
Мит 12. Днешната криза на капитализма е кратковременна и ще се реши за благо на народа
Днешната финансово-икономическа криза е обикновена циклическа криза на капитализма, а съвсем не системна, и не ще доведет до негов крах. Целта е, преди всичко финансовият капитал, който се е превърнал в лихвар — да продължава да граби държавата и експлоатира хората, докато това е възможно. Това също е средство за задържане на власт. Но всъщност и по Маркс, това, което днес се случва, е системна криза на капиталистическата система, тоест ръст на противоречията между общественият характер на производство и частният характер на присвояване на печалбата, и е неразрешим. Някои капиталистически теоретици, в това число, "социалисти" и социал-демократи, твърдят: капитализмът ще съумее да оцелее, ако се измени.
Те твърдят, че кризата се обяснява с грешките на политиците, алчни банкери и спекуланти или отсъствие на идеи у лидерите и механизми за разрешение на конфликти. Но това, което днес виждаме — това е постоянно влошаване нивото на живот на хората без всякаква надежда за подобрение. Капитализмът умира, но това ще е бавен процес с големи лишения за народите. Нашата задача е да поспособстваме неговият край.
Източник: http://artyushenkooleg.livejou...
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.