За съветският дефицит, спекулантите и гибелта на СССР, вкратце

Когато говориш с хората за СССР, то в 9 разговора от 10 се налага да се обсъжда темата за дефицита. Дефицит, опашки, връзки, "под тезгяха" — е това е то. Много важна тема, доколкото без разговор за нея не може да се говори за гибелта на СССР, там всичко е много плътничко взаимосвързано. Така че да поговорим за дефицита, спекулантите и гибелта на СССР.

«Послушайте! Нали, ако звездите запалват — значи — това някому е  нужно? Значи — някой иска тях да ги има?» — писа забележителният съветски поет Маяковски. Не зная, как е там съв звездите. Но виж с обществените явления — стопудово всичко е именно така, строго по Маяковски. Ако явление стабилно съществува, значи има в обществото група хора, за която явлението е изгодно.
Ето и в случая с дефицита и засилването на спекулантите — «Is fecit cui prodest», и никак иначе.
Главни спекуланти бяха — да се спомним, например, поне «Памучното дело» — нашите криптокапиталисти-партийци.

Те още тогава натрупваха «първоначален капитал», че достойно да срещнат бъдещите 90-те. Те разграбваха държавният бюджет чрез система «преписвания». Те изпомпваха пари от населението чрез своите търгаши. У тях цели цехове на огромни комбинати гонеха продукция «наляво». В техните магазини имаше празни рафтове, затова «под рафта» — благодат божия, направо всичко-всичко-всичко има, направо всеки каприз за вашите пари! При това в огромно болшинство случаи тези «ништяки», които продаваха търгашите — бяха никакъв не импорт, а продукция от обикновените съветски заводи, която просто до рафтовете «не е стигнала».

Помните ли филма «Иван Васильевич меняет профессию» — как Шурик транзистори у търгаша изпод полата купи? В единия държавен магазин ремонт, другият също затворен незнайно защо, в третия стока няма — и тук търгаша се появява, направо спасител, сцуко! У търгаша всички нужни транзистори има, търгаша молодец, търгаша е ефективен предприемач, той е къде по-добър от сдуханата совкова търговийка! Аха, аха, по-добър. Само тука един въпрос има. А как мислите, къде търгаша тия транзистори ги е намерил — сам ли ги е измайсторил, щоли, у гаражо, или мерикански шпиен «закладка» в парка под камък му е предал?

Ваопще не от склада ли на тоя същия затворен «типа за ремонт» магазин не е у тръгаша неговата стока? А вероятно така и е било. Сенчеста икономика, сцуко, държава в държавата.
А днес отделни граждани гадаят — «Е защо вертолети, танкове и ракети ние правехме повече от годни, а да наложим производство на джинси не можахме? Защо с тежката промишленост в СССР всичко беше много добре, а с леката — пълен пипец?»
А работата е в това, кой потребяваше продукцията на тежката промишленост, а кой — на леката. Леката промишленост — работи основно за населението. Нейните купувачи — не са държавата и предприятията, а «простият народ», трудещите се маси, които от края на 50-те години незабележимо за самите себе си станаха да «изпускат юздите», да губят управлението на страната. Държавата се отчуждаваше все повече и повече, превръщайки се в това, което тя представлява сега. Да се застъпва "за мужика" тя започна все по-рядко и все по-неохотно. Затова леката (лековесничката) промишленост стана лекинко да безобразничи, да забива рафтовете на магазините с всякакъв шлак. Стадото ще купи, кво. А не ще да купи — ще иде за нормален ширпотреб при спекуланта.

В случая с тежката промишленост и с отбраната — не ставаше врътка да се гони брак или преписки да се правят, видиш ли, купувачите бяха много вредни и придирчиви. Защото вертолети, танкове и ракети бяха нужни на управляващата класа за защита и за укрепване на своето господство. А виж да се налага производството на някакви там джинси за управляващата класа бе пряко неизгодно. За какво на «комунистическият» (вече само в кавички) началник да урежда масово производство на модни гащи, ако този началничек трупа капиталец, спекулирайки с импорта и продукция от цеховете? Ако в магазините се появят накуп евтини и качествени джинси, то кой дебил ще иде при спекуланта и ще му преплати тройно за същите джинси? А ако у спекуланта няма доход — спекуланта на началничека дял няма да занесе… А докато се случваше тази оргия на началничките с търгашите, доблестният ОБХСС (стопанска милиция - бел.пр.)… внимателно следеше, бармените да не си кроят пиячка с порции. А ако някой бармен не премисли подлога и налее 40 грама вместо 50 — такъв бармен да се съди на показателен съд и покарае по цялата строгост!
Отвреме-навреме и някой крупен паразит показателно разстрелваха, но това бе — примерно както сега със затворите на Улюкаеви-Василеви. Мужика гледаше показателният разстрел на директора на «Елисеевски» и само свиваше рамене. Че там директора на магазина, ако че и членовете на Политбюро бе нужно да се разстрват през един! Е хайде, "намокриха" тоя крадчо, а полза-та, ако ТАМ, НА ВЪРХА, всички са такива, поголовно?

И мужика бе не съвсем-въобще неправ, когато говореше, че «там, горе, всички са такива». Застанала на капиталистически релси, системата действително започна да подбира управленци «за себе си». Ти можеш да се удържиш в системата, само ако си «системен». Ако не дуриш, като главгероя на филма «Инспектор ГАИ», ако уважаваш неформалната сенчеста йерархия, готов си да помагаш на нужните хора и затваряш очи на всякакво.
Е, тоест — ето дошъл си ти да работиш в ОБХСС, твърдо желаейки да защитаваш обществото от негодници. А после изведнаж изясняваш, че «конците» от главните негодници водят в такива яки кабинети, в които теб никога крака ти няма да стъпне. Ти разбираш, че началството е в курса. И — какво после? А после ти или излизаш от тази система, в която теб все едно нищо редовно няма да направиш. Или оставаш и започваш да работиш като всички. В края, целият държавен апарат се оказва запълнен с хора, които всичко ги устройва. Тези хора вече са се приучили да работят не за обществото, а за Хазяина, тези хора са забравили за своя дълг и са се съсредоточили на своята лична кариера и своите лични доходи.

Всъщност, не просто така в това време активно внедряваха в масите идея: «да се порти не трябва в никой случай!» А защо, собствено? Ако това е МОЯТА държава, която е заточена под МОИТЕ интереси — защо да не се обърна към държавата, когато аз виждам явно нарушените на моите интереси?
Някой може ли да си представи ситуация, когато мужика не изплаща проценти по кредит, а банката при това не го дава в съд — защото банката «не ще да се цапа с портене»? Че всичките тези пристави-ментове-гвардейци само за банкерите и шетат цели дни и нощи! А пролетарият, види се, да съобщи в народната милиция за крадчето-началник (тоя - директора на овощната база) няма морално право, щото «37магодинарепресиинасталинягодаежовберияужосужоснабутовскияполигонмилиардкърмачетаизяли». Позицията удобна, кво. За крадчето-началничек. Ох, не напразно главен писател, продвижващ темата за съдбовните «милиони доноси», бе лагерната кумовка Солженицин, отдавнашен и голям приятел на оперчастта!

Вопще, «да се тропа» стана срамно и позорно. Затова и крадчето-началник спокойно си крадваше на воля, неговият ментовски «покрив» гражданите не дразнеха с излишни жалби, от които едно главоболие… А самите горди не-тропачи злобно гледаха на разграбващите народното добро началнички, гневно ги осъждаха и после — постъпваха като в гениалната песен на Юра «Хоя» Клинских:
«Председатель как барбос,
полколхоза в дом унёс!
А мы чё, хужей яво?
Тоже тырим кой-чаво!»
Всички вече бяха в курса, че партейният началничек базари за марксизъм-ленинизъм и комунизъм със светло бъдеще само за вид, а сам с женски гащи спекулира, в особено крупен. Всички знаеха, че ментовете «получават» от цеховиците. Всички знаеха, че директорите на овощни бази в магазините гонят всякаква гнил, а «центряка» пуска през търгашите или раздава на полезни познати. Всички виждаха, че под плакатите «Слава на труда!» най-добре от прочие се е устроил цеховика-спекулант и неговият ментовски «покрив». Нагледали се на началничките, започнаха да се разлагат и низовете. Влачи от завода всеки гвоздей, ти тук си хазяин, а не гост! Не е реално! А какво да се прави, ако заплатите за услуги на спекуланта не стигат? Не говоря, че поголовно ВСИЧКИ са крали, но е факт, че краденето в късния СССР ставаше все повече ежедневие.Те , г-н Роман Носиков някак пийсал, че неговият татунко в късносъветските времена «рутинно» крал сол от завода и даже крадец при това не се считал. Съмнявам се, че Носиков-старши е бил един такъв)))
Към марксизма, комунизма и практиката за строителство на социализма тази мръсна картина отношения няма. Тоест — как? Има, малкочко. Това е — мъртъв социализъм, разлагащ се социализъм, криптокапитализъм. Ние в това време, другари, се отдалечавахме от социализма все по-далече и по-далече. И колкото по-далече от социализма, толкова по-зле на мужика бе да живее. През 70-те бе по-зле, отколкото в края на 60-те; през 80-те стана по-зле, отколкото през 70-те… Както казваше един мъдър чукча — «Тенденция, однако!»
В края на краищата, към началото на светите 90-е години, от завоеванията на социализма у нас останаха едни само публични разглаголствания за «общенародна държава» и за «строителство на комунизма». В края на краищата, тези условности омръзнаха на началничките-криптокапиталисти. Омръзна им да скриват своето богатство, омръзна им да плюскат хайвер тайно, заиска им се гуляят по-търгашки. Корейко се умори да чака връщането на капитализма, реши да изкара пачката от своя знаменит чумадан и да я похарчи на това, че капитализма да се върне по-бързо. Изпратиха своите проверени момци в задгранкомандировка, че да се научат те там правилно спекулантски схеми да построяват.

Усилиха накала на разобличения на сталинизма. На националните покраинини агенти на КГБ организираха класически «майдани», на места даже с истински «небесни сотни». И — устроиха в страната преврат. Столичният народ излезе на улицата с плакатики: «Повече демокрация — повече социализъм!» и «Мошениците от сенчестата икономика — на съд!».

А по резултат на излизането всичко се получи не като на плакатиците, а строго наобратно. Социализъм не се добави, социализмът унищожиха въобще, а на «мошениците от сенчестата икономика» връчиха накуп още и икономиката най-обикновена — нате вам, ребятки, разпореждайте се! При това — кой връчи-то? Най-главният партейен «борец с корупцията», най-главният изобличител на пороците на «номенклатурата» и разоблачител на престъпленията на сталинизма! Не, е кой би могъл да помисли, а? Такъв скромняга, такъв честен и свойски младеж изглеждаше, в тролейбуса се возеше, ан се оказа — такъв волчара!

За участниците в героическото излазане остана само ошашавено да повтарят: «А ние не за това стояхме!» Аха, аха, не за това. Защото да се мисли трябва, другари! Политически грамотни трябва да се бъде — първо. Политически активни да се бъде — второ!
Омаше ли тогава в страната разбиращи люде, които разбираха към какво всичко върви? Ето например разбиращ.

Всичко вярно другаря професор говори. И как доходчиво говори! Само него малко някой го е слушал. Не затова, че професора фашисти-штурмовици от трибуната са свличали, не затова, че неговите речи цензурата е изрязала от телетранслациите. Просто — е кой през 90-а година гледаше по кутията тези скучни сиви конгреси с техните сукнени «слушали-постановили»? А завладяващите статий на «Огоньок» — реално четеше цялата страна! А да се гледат конгреси, че още да се анализират произнесените на тях речи — уволнете, скучно-с!
Тук като във филма «Гараж» се получи. Първо гражданята на всички събрания нетърпеливо се връткаха, поглеждаха часовника, мислеха за стремително издъхващия и разлагащ се жив шаран в чантата, гласуваха машинално за всичко, кво там началството не гради, само по-бърза да се отмажат и в къщи, да ядат шарана и Щирлиц по кутията да гледат. А после внезапно се чухнаха, като влязоха, че могат без собственост да останат. Само в киното всичко се получи правилно: организирано кипишнаха, леко сбиха прическата на забравилото се началство и изхвърлиха от кооператива паразитите. А в живота — паразитите и забравилите се началници все пак победиха, взеха си въобще целият «кооператив», заплашили или пряко убили недоволните и съпротивляващите се. И — започнаха да се наслаждават на живота не «на половина», като при Брежнев, а по пълна програма!

Политически безграмотните граждани се оказаха в положение на наемни роби в собствената си страна. Ей така ти на тебе по меките места, товарищ съветски пролетарий! Ето ти награда, за загуба на пролетарска бдителност и нежелание да повишаваш своята политическа грамотност. Без политграмота ти не можеш да управляваш собственият живот, значи него ще управлява някой друг, а ти сам ще се окажеш както заложник на тоя управленец. Добре, ако той поиска да кормува во име всеобщо благо. А ако той своя собствен интерес си преследва? А ако неговият интерес още и е противоположен на твоя, товарищ пролетарий? Е, тава е. Повишавай политическата грамотност, товарищ пролетарий! Учи се да разбираш своите коренни класови интереси! Учи се да ги формулираш и отстояваш! Иначе ще се случи с тебе същото, което се случи с пролетариите от късния СССР.
Впрочем! Аз гледам по повод късния СССР в левия сегмент на ЖЖ текат ожесточени спорове — добър ли е бил късния СССР, или лош? По-добре ли е било тогава (през 70-те, да кажем) да се живее от сега? Еднозначно по-добре разбира се. Тогава всички тези тъмни сили, които нас днес в пълен ръст злобно ни гнетят, още само са се зараждали и оформяли. Дракончетата-буржуазчета тогава само са се излюпили от яицата и по размер не са били по-големи от кокошка. А сега това са огромни монстри, по 30 метра в талията, кратуната с къща големина! Такъв да искаш да притенджериш — така не веднага и ще разбереш от коя страна към делото да подходиш…

И не трябва да забравяме, че тези днешни монстри започваха жизнен път именно тогава, в брежневският СССР. Именно тогава се оформяха кланове, които днес владеят всичко, у които е нужно всичко да се отнеме, които струваха, струват и ще ни струват много-много кръв. Доколкото разбирам, и сътбата на СССР окончателно се реши именно тогава. Вопче, изразявайки се иносказателно, в брежневски СССР бе по-добре от путинска РФ, дотолкова, доколкото да се седи в дървена баня, на която гори един ъгъл е по-добре, отколкото да се седи в дървена баня, която гори целиком и напълно. Съзнателният пролетарий няма за какво да люби «нашият скъп» Леонид Илич. Такова е мнението на нашият творчески коллектив. Мнение, което ние никому не налагаме, но считаме единствено вярно)))

Някак така, товарищи читатели. На това засега стопЕ. Считайте този пост реклама на политпросвещението.

Рот Фронт!

Източник https://cont.ws/post/439124