Победите на Радев в България и Додон в Молдавия свързват разбира се както всичко сега случващо се в световната политика, с триумфа на Тръмп, но всъщност са плод на многолетната стратегия на Владимир Путин, не опитващ се със сила да върне страните от бившият Съветски блок в орбита на Русия, а направил ставка на това, че плодът сам ще узрее и падне в ръце. В този смисъл те са много показателен пример за Донбас и Украйна.
Изборите в България и Молдавия станаха промеждутъчен резултат на отдавна зреещото разочарование на страните от Източна Европа в евроинтеграцията и като цяло, в западната илюзия "семейство от цивилизовани народи". Това всъщност е предвестник на разочарованието в глобалната илюзия, където Запад се възприемаше от неговите поклонници като благословен свят на свобода и достатък. Нито едното, нито другото в реалността САЩ не предложиха на малките народи, избрали западната демокрация. Дори повече - при Тръмп техните елити възнамеряват да поемат курс, когато вече никого няма да подхранват, а всички ще изстискват до последна капка. Ето защо те решиха да се люшнат в противоположната страна, като че напипвайки нов хазяин. В този смисъл Радев и Додон не са проруски политици, те са разочаровани и търсещи нов център на сила, към който би могло да се прилепят.
Но тук възниква важният въпрос - как да се отнася Русия с тях в бъдеще? И крайно важно е да се избегнат две крайности. Първо, в никакъв случай не трябва да се става нова хранилка, от която могат безвъзмездно да засучат тези нелоши и близки нам народи. Но и злопаметството не е в нашите традиции, а затова не са верни и раздаващите се гласове, че всички тези небратя трябва да се пратят някъде по-далече, даже ако те молят да ги приемем обратно. В близките години на Москва предстои да изгради балансирана политика на здравомислие и искреност по отношение страните от бившият съветски и западен блокове. Нито България, нито Молдавия, нито даже Украйна с Белорусия (именно като държавни проекти, а не руски люде) повече никога не трябва да стават нахлебници или временни съюзници срещу заплащане.
От сега пред тях трябва честно да се постави прост избор - вие или ще дремете в покрайнините на Западният свят и ще страдате от неговите корпорации, които в агония се опитват да изстискат ресурси от всички колонии, или започвате да се присъединявате към руският свят, но на условия съ-правене, съ-действие, получавайки ниво блага и защита в съответствие с привнесената в нашият Евразийски съюз полза. Тоест акцентът трябва да бъде направен на пропорционалност на блага и отговорност, печалба и създадена продукция. Говорейки упростено, ако вие доставяте само български чушки и молдавско вино, то ви се определят условия за търговия на евразийският пазар, но никакви високотехнологични заводи Москва няма да ви строи. Ако искате заводи, то влагйте в наука и производство, обучавайте кадри и харчете на това свои средства - Москва ще си помогне със съвет и определено участие.
Но нито копейка просто така, нито едно предприятие за красиви очи - да не се налага после както след развала на СССР да се остане без половината промишленост в покрайнините. Всички ключови инфраструктурни проекти трябва да бъдат в пределите на Руската Федерация. Само така и никак иначе.
russkiy-malchik
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.