Вие имахте работа, вие имахте жилище. Вие имахте добри училища. Вие имахте стабилна валута и гарантирана пенсия. Вие
можехте без опасения да се разхождате по берлинската Александерплатц цяла нощ. И турци нямахте. Но това ви беше малко.
Вие искахте повече. Вие мечтаехте за разкошни автомобили, а "Вартбург" беше за вас не твърде изящен. Вие искахте банани, а нашите домашни ябълки също не ви харесваха. Вие искахте да имате в портмонето немска марка, нали марката на ГДР нямаше за вас голяма цена. Вие мечтаехте за свобода на словото, макар и в ГДР никой не ви забраняваше да говорите, е, само може би за социализма.
Вие се стремяхте във ФРГ, и днес вие попаднахте там.
Всичко това, което тогава "забрави" да ви разкаже западната телевизия, и днес пак не ви разказва. И в тези времена на Запад бе забранено открито да се разсъждава за проблемите, свързани с чужденците. Двойните стандарти царяха във ФРГ и в миналото. Имаше право за немците, и то бе прописано в законите. Но имаше и друго право за чужденците – тях политиците манипулираха за достигане на своите цели. Но вие бяхте радостни да се самозалъгвате. Западната пропаганда бе същата лъжа, каквато и у нас, просто тя бе по-красиво направена. Да се разобличи нашата пропаганду нищо не струваше, толкова повече за такива печени хитреци като вас. А виж западната телевизия ви правеше на глупаци както си искаше.
Погледнете живота си. Вие се докопахте до разкошни машини – в дълг. Вие достигнахте благосъстояние – на кредит. Вие станахте роби на банките. Да, за "Вартбург" се налагаше да се спестява, но вие просто плащахте за тях в брой, като горди свободни хора. Вашите марки на ГДР в спестовните книжки ви носеха добри проценти, и всички имахте солидни спестявания. Сега нямате нищо. Даже немска марка – и нея я няма. Пенсията в ГДР ви бе гарантирана. Сега тя е твърде малка и за живот... а и за смърт. Вашите деца в училищата на ГДР можеха да четат и пишат вече след шест седмици. Сега те не са в състояние да четат и пишат даже в трети клас. Никому не идваше наум от нещо да се бои даже в големия град, в Берлин, и никого не убиваха на Александерплатц. Днес вие се боите вечер да покажете нос от къщи в своето родно село, където по улиците бродят орди афганистански "бежанци". А нашата полиция, нашата народна армия! За вас те винаги бяха твърде прусашки, твърде груби. А сега разсъждавате за народно опълчение и си оглеждате оръжие, понеже на помощ от държавата повече не може да се разчита. В ГДР всичко вървеше по план, даже вашият живот. Сега вие не знаете и това, което ще се случи с вас утре. Надявам се, поне се наядохте с дефицитните банани? Нали свободата на словото за вас е все така недостижима.
Помните ли, как викахте: "Отворете ни границите!" Днес мечтаете границите да се затворят. Но неможе да се затвори това, което го няма.
Вие искахте да се наслаждавате на ФРГ без ограничения. Наслаждавайте се.
Вие искахте повече. Вие мечтаехте за разкошни автомобили, а "Вартбург" беше за вас не твърде изящен. Вие искахте банани, а нашите домашни ябълки също не ви харесваха. Вие искахте да имате в портмонето немска марка, нали марката на ГДР нямаше за вас голяма цена. Вие мечтаехте за свобода на словото, макар и в ГДР никой не ви забраняваше да говорите, е, само може би за социализма.
Вие се стремяхте във ФРГ, и днес вие попаднахте там.
Всичко това, което тогава "забрави" да ви разкаже западната телевизия, и днес пак не ви разказва. И в тези времена на Запад бе забранено открито да се разсъждава за проблемите, свързани с чужденците. Двойните стандарти царяха във ФРГ и в миналото. Имаше право за немците, и то бе прописано в законите. Но имаше и друго право за чужденците – тях политиците манипулираха за достигане на своите цели. Но вие бяхте радостни да се самозалъгвате. Западната пропаганда бе същата лъжа, каквато и у нас, просто тя бе по-красиво направена. Да се разобличи нашата пропаганду нищо не струваше, толкова повече за такива печени хитреци като вас. А виж западната телевизия ви правеше на глупаци както си искаше.
Погледнете живота си. Вие се докопахте до разкошни машини – в дълг. Вие достигнахте благосъстояние – на кредит. Вие станахте роби на банките. Да, за "Вартбург" се налагаше да се спестява, но вие просто плащахте за тях в брой, като горди свободни хора. Вашите марки на ГДР в спестовните книжки ви носеха добри проценти, и всички имахте солидни спестявания. Сега нямате нищо. Даже немска марка – и нея я няма. Пенсията в ГДР ви бе гарантирана. Сега тя е твърде малка и за живот... а и за смърт. Вашите деца в училищата на ГДР можеха да четат и пишат вече след шест седмици. Сега те не са в състояние да четат и пишат даже в трети клас. Никому не идваше наум от нещо да се бои даже в големия град, в Берлин, и никого не убиваха на Александерплатц. Днес вие се боите вечер да покажете нос от къщи в своето родно село, където по улиците бродят орди афганистански "бежанци". А нашата полиция, нашата народна армия! За вас те винаги бяха твърде прусашки, твърде груби. А сега разсъждавате за народно опълчение и си оглеждате оръжие, понеже на помощ от държавата повече не може да се разчита. В ГДР всичко вървеше по план, даже вашият живот. Сега вие не знаете и това, което ще се случи с вас утре. Надявам се, поне се наядохте с дефицитните банани? Нали свободата на словото за вас е все така недостижима.
Помните ли, как викахте: "Отворете ни границите!" Днес мечтаете границите да се затворят. Но неможе да се затвори това, което го няма.
Вие искахте да се наслаждавате на ФРГ без ограничения. Наслаждавайте се.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.