Кара-Мурза за Куба

Сергей Кара-Мурза за Куба.

Защо ме понесе в "Свобода"

Повикаха ме на «Свобода» да изкажа впечатления за ролята на Кастро, който зададе вектора на революцията. Аз предупредих, че в полемика няма да участвам. Предполагах, че ще леят помия, но ще ми дадат 5 минути да кажа главното от това, което видях. И да се откажа в момента на погребението някак не можех. Ето какво примерно исках да кажа:

Тази революция е удивително и таящо в себе си множество уроци явление от втората половина на века. Съвершенна въпреки теориите и разчетите, тя извика безудържен възторг на евтушенките от цял свят, а после, по махване с дирижорската пръчица на хазяина — стана обект на тяхната най-патологична злоба и клевета.
Това предателство, което извърши световният културен елит в края на 80-те години по отношение на Куба е стълб на общата смута. Важна част от тази измяна зрееше сред нас, пред нашите очи и даже в нас самите. За 90-те г. телевизията в Москва не каза за Куба нито една топла дума — само злорадство и ненавист. Това е чист случай на ненавист, не оправдана с никакви разумни обстоятелства и интереси. Нали никаква осезаема вина на Куба не могат да припишат. Воплите за тоталитаризъм на Кастро са пълна нищожност. С прословутите права на човека в Куба бе несравнимо по-добре, отколкото във всички латиноамерикански «демокрациц» и даже в самите САЩ.
Това е ненавист към народ, който съхранява достоинство и се държи в условия, когато това изглежда абсолютно невъзможно. Ненавист към народ, който намирайки се на ръба на истински глад, съхранява детската смъртност на ниво 7 на хиляда — когато в богата Бразилия тя е 37 на хиляда. Ако бихме разбрали източниците на този преврат в душата на нашата либерална интелигенция, бихме прояснили много и в нашата сътба.
В Куба аз проведох щастливи години. Работех, гледах наоколо, разпитвах, мислех. Израстнах аз в АН СССР, в среда на «шестдесетници». Насъбрах от тях високомерие, с което те подхождаха към проблемите на обществото — демокрация, оптимизация, ефективност. Куба изтръска този боклук от мен, отупа ме като прашен килим. Колко много слоеве «прости» проблеми се налагаше да преодолея, докато започнах да разбирам същността.
За тази наука аз съм благодарен на огромното множество кубинци — пред очите ми се разиграваха драми на любов и разкол, победи и грешки, изкупления и прощания, както във всяка революция. Но нямаше в нея ненавист. За това кубинците са благодарни на СССР. Поддържали Куба в най-трудният момент, ние не позволихме тяхната революция да не се ожесточи. Ние през 30-те години такава ръка за помощ нямахме, и радостно бе да се види същността на революция от нашият тип, когато на хората не се налага да се озлобяват.
Любовта и идеализацията на човека са често източник на поражения, но в този момент съединението на жертвенност с любов просто създаде нова Куба — ново общество. Каквото и там да не ми говореха за производствени отношения. Ответната любов на народа компенсира неопытността и грешките, неизбежните лишения и недостига. Куба през 60-те години просто дишаше щастие. За да претеглим вярно това, трябва да знаем от какво се изтръгна Куба. Това бе патологическо общество.
 Аз пристигнах в Куба през 1966 г. Хвърли се в очите белегът на старото — това не ще отразиш в статистика. В Куба има много красиви девойки. Върви такава, с лице на богиня— а краката и като клечки, изкривени от туберкулоза, рахит и други следи на детско недохранване. В Ориенте, бедна провинция, това бе почти всеобщо явление. Като видиш, е страшно. Втори път отидох пак там през 1972 г. Подрастна поколение девойки, вече след революцията. Това бе като чудо — у всички спортни, хармонични фигури. Следите от болески начисто изчезнаха. Струваше си само да се даде, на гол волунтаризъм, на всяко дете и старик по литър мляко на ден – сутрин оставяха до вратата. И до бордея, и до обеления котеж на бивш милионер. Да се ремонтира това изпотрошено общество на «задното дворче» на САЩ — това бе подвиг на труд и търпение. Всичко бе творчество, всичко — против «теорията» и роя чуждестранни експерти.

Въобще, аз там толкова се нагледах и разговорих – с революционери, контрареволюционери, дисиденти и просто хора от Куба – че в Москва напуснах любимата се химия и се потопих в това обществоведение.

http://sg-karamurza.livejourna... - цинк