Крахът на Големия Светъл Американски мит.

Второто 11.09. за Pax Americana. 

Вие чувате ли грохота на сриващите се камъни? Виждате ли облаците вдигнал се прах? Зад които светът се старае да угадае фигурата на новият американски президент? Това бе рухналият Голям Светъл Американски мит. Мит за страна - огнище на демокрация и образец за подражание, честност и безупречност на политическата система на която сама дава основания да се бомбят всички тези, които не са готови да се приближат до образеца по стандарти на демокрация. Митъ рухна - и вече не е важно кой ще победи в САЩ на 8-ми. Важно е друго: светът озадачено видя цялата задпределна корумпираност и вселенска подлост и гнилост на американската политическа система, налагана на човечеството в качеството си на еталон. Всичко тайно стана явно. Прави се оказаха съветските комунисти, от своя политически гроб върнали на САЩ ответен удар. Цял свят сега разбра - Съветите не лъгаха, не преувеличаваха и не се занимаваха с пропаганда, когато излагаха на показ цялата продажност и лъжливост на системата на нагло господство на империализма на САЩ. Дотолкова нагъл, че челюстта увисва от наглост. 

Именно на Светлият Американски мит стоят всички пети колони в другите страни на света. Вярата в моралната императивност на Империята на Доброто подържаше дисидентите от СССР и перестроечните активисти от ЦК на КПСС до миньорите от мината Засядько, увлечено разрушаващи съветският социализъм с вяра, че цените ще са в рубли като в СССР, а заплатата в долари, като в Америка. Вярата в Светлият Американски мит лежи в основата на Символа на Вяра на руската либерална интелигенция. Сега те осиротяха. Изпод тях избиха Катехизиса. Те са лишени от Символа на Вяра. Не, те разбира се могат да продължават замаяно да дуднят старите мантри, но либералният американоцентричен мит умря пред очите ни в течение на октомври 2016-а. Рухна, като кулите-близнаци.

След всичко, случило се с Клинтън, Америка няма ни най-малко право да се занимава с изобличение на корупция в други страни. До мащабите на корупция в САЩ всяка страна в света е много далеко. Всяка американоцентрична антикорупционна риторика по други страни след "изборите" на Клинтън неизбежно ще се натъкне на сарказъм и унищожителна ирония на масите. Клинтън лиши своята агентура от оръжие. Тя уби авторитетът на САЩ като арбитър по въпроса за корупцията. Сега САЩ са страна, в която корупционери управляват институтите на държавата и нелегитимен президент с методи на политически бандитизъм, задкулисен сговор и информационен терор налага своята власт над обществото. САЩ стават образец на криминална държава. Криминалният елит на САЩ се държи като окупант в собствената си държава. 

Авторитетът на САЩ като арбитър е убит в корен. Това ще има колосални последствия в световните политически процеси. Последствията ще се разгръщат постепенно и ще запуснат лавината на обвал на ръководещият статус на САЩ. С една сила властта не може да се удържи. Силата без авторитет - това е тирания. Сътбата на всички тирани е недълговечна и печална. С една сила и страх дълго да се управлява не може.   

Путин победи на изборите за американски президент.

Това, което устрои Путин на американският естаблишмент, иначе освен избиване да се нарече е невъзможно.  

Външната политика - без съмнение сфера на абсолютено путински триумф. Вътрешната политика - отделна тема, а виж външната - безспорно негово тържество. Путин унищожи моралната основа за притезания на Америка на глобална власт изящно и плавно, постепенно усилвайки натиска. Бавно, с приспивна либерална риторика танцувайки около Америка, Путин стъпка след стъпка сриваше от американският партньор покровите на дрехите. При всяко сриване на поредното сако или панталон, Путин с усмивка демонстрираше ръце и ги разтваряше настрани - демек, не разбирам какво се случва... Докато американският колос не обнажи пред цял свят немощното си старческо тяло, увесено с кобури и ножници. Путин показа, че у Америка вече не и стига дъх за дълги схватки на тепиха. Путин дразнеше демократите и издевателстваше над тях. Той просто ги избиваше със серии удари, съчетавайки атаки срещу ИДИЛ в Алеппо и вхвърляния във Викиликс, игнор на Порошенко и поддръжка на Донбас, нарастване на недоволството на елита на Европа и строителство на моста в Крим, построяване на отношения с Китай и Турция и уреждане на сепаратен мир с Израел и Иран, и замота управляващите демократи до пълно отъпяване и бяс. Яростта на Клинтън по отношение на Русия няма граници защото Русия показа, че американският орел е парцален и той не може да премине чертата, която му е нарисувал Путин. Ибо зад чертата ще последва ядрен удар. Остана само демонстративно да се движат войски и изригват проклятия в СМИ. Апотеоз на безсилието при пълно обладание на силови превес - това е мъчение, което и на врага не ще пожелаеш. Това не е невроз, а истерика. Всички политически начинания на САЩ рухнаха заради Русия. Страна с бюджет по-малък от бюджета на Пентагона. Има от какво да се стигне до бяс. Мордобоя на Обама в Украйна и Сирия завърши с овъргалване в калта на семейство Клинтън в предизборната кампания. Путин врътеше руля в избирателната кампания в САЩ така нагло и смело, че Клинтън изпаднаха в ступор - те са отвикнали даже от мисълта, че на тяхна територия такова въобще е възможно. Всички планове на щаба и полетяха под откос и тя така и не можа да започне да води своята игра. Нейната кампания бе срината. Вместо това да избира време и място за удар по Тръмп, да бие с оттегляне и се усмихва тя през цялото време се зъбеше и оправдваше хвърляйки се на усмихващия се Путин като куче на ограда.  Путин я измъчи с компромати, както мечока мъчат с кучета. Клинтън бе настигната неподготвена и така и не можа да дойде на себе си. 

Когато всички скрыти техники за противодействие престанаха да работят, в ход тръгна открита силова сеч. Клинтън започна да убива опонентите на пачки и да въвлича в нарушения на американските закони все по-широки кръгове, на които се държи американската юстиция. Цял свят видя, че прехваленото американско право е лъжя и мръсен договорняк, и всички управлява банален подкуп и заплахи. Мнението на избирателите е игнорирано, законността е игнорирана, на страната е наложен всъщност диктатор. От такава позиция САЩ много трудно ще морализират и играят роля на съдия. 

Мъст - блюдо, което поднасят студено. 

Путин мъстеше на Клинтън бавно и с наслаждение. Мъстеше за Сърбия и за Ирак, за Украйна и Либия, за Болотна и Олимпиадата в Рио. Той разтягаше екзекуцията на Клинтън, упивайки се от нейният бяс и демонстрирайки на цял свят нейното нищожество. Авторитетът на Америка се топеше пред очите, като пролетен сняг. Това разбираха всички световни елити, започвайки от самата Клинтън и завършвайки с премиер-министърът на Япония. Който за пръв път след атомната бомбардировка се осмели да води с Русия преговори без съгласуване със САЩ. Израелтяните въобще се зарегистрираха за жителство в приемната на Путин. И американците даже не знаеха, за какво те там говорят. 

Клинтън напирада отмъсти. Тя преживява страшна ломка. Жаждата за реванш ще я застави да направи грешки, които ще затегнат примката на шията и. Тя ще бърза да докаже на света, че тя е силна - и ще попадне във всички клопки, грижливо поставени от усмихващият се Путин. Русия ще издържи и нов накат на санкции, и ръст на дипломатическа истерика от САЩ и техните сателити, и опити за оранжеви революции в Средна Азия и в Кавказ, и намеса в изборната кампания на Путин през 2018-а. Но след като настъплението на Клинтън се изчерпа, а сама тя изпадне в депресия, ресурсите за давление бъдат изчерпани, а недоволството на васалите достигне апогей, Русия ще премине в настъпление. Както под Курск през 43-а. Както е известно, тогава след Курск бе Киев, после Варшава, после Берлин. Русия умее да чака с началото на генералното настъпление. Наполеон е свидетел. 

Угрозата за Средна Азия ще доведе само до ръст на влиянието на Русия.  Ради съхранение на живота и властта местните бабаи ще забравят за "многовекторност" и ще се върнат в лоното на влияние на Русия. В обмен на безопасност. После ще последва затяжен крах на украинският проект. С една дума, Клинтън сама ще помогне на Путин да събере СССР 2.0. И това ще и бъде особено обидно. 

Но най-много ще и бъде обидно, когато Путин я награди с орден "За заслуги пред Отечеството". И ще добави, че "нашите американски партньори някога изграха решаваща роля в развала на Съветският Съюз, и ето сега те измениха своето отношение към нас и станаха инициатори на процесите за неговото възстановяване. Под друго име, но по същност еднакъв. За което ние сме готови да им поставим паметник".  

Клинтън от тези думи разбира се ще получи удар. 

Но затова пък какви хора ще тръгнат след ковчега! 

Александр Халдей