Световният паразит дърпа света към гибел – не защото го иска. Световният паразит просто да съзидава не умее – и е сугубо
вторичен по природата си. Той изяжда запасите блага, създадени съвсем не от него. А значи – благата привършват. А привършвайки – убиват нормалният
човешки живот, поставят хората на ръба, а после тласкат и зад ръба на оцеляването.
Одържимите от либерализъм правителства търсят пари – а да ги заработват не умеят. И да се учат да заработват не желаят. Но много искат да намерят. Не да направят, не да произведат, не да израстят – а да намерят... «Муха по полю пошла, муха денежку нашла…»
А затова изобретяват все нови и нови «Платони» (система за отчитане пътя на камионите - винетки - бел.пр.), не разбирайки, че да се взема може от печалбата, но не от оборота!
Това правило – колкото просто, толкова и игнорирано. Ако при вас е дошъл сантехник да поправи тръбите, то вие разбира се ползвате неговият труд – затова и сте го викали. Но ако у сантехника му вземете инструментите, неговият водопроводен ключ, клещи и уплътнения всякакви – той нищо няма да ви ремонтира! А с какво да ремонтира? С голи ръце?!
Вие взехте инструментите, които струват стотинки – а потопа във вашата квартира, в зависимост от обстановката може и в милиони да струва.
Но когато правителствата се опитват да свалят пари от оборота, а не от чистата печалба – те се занимават с това, че вземат от работника инструментите.
Предприемача не е получил още никаква печалба – а соцзстраховка вече е длъжен… Водача още не е докарал товара до магазина – а на «Платона» вече е задлъжнял…
Има такъв финансов анекдот, в две думи разкривающ същността на финансовата и социална кабала. Отишъл мужик при лихваря да заеме рубла. Лихваря казва: не се обиждай, ще ти дам рубла, но след месец ще върнеш две! Къде да ходи? Съгласил се мужика, получил рубла. На вратата лихваря до догонва и ласково така му казва: «Слушай, а тежко ще ти е след месец две рубли да даваш!» – «Да, тежичко!» «Е та дай една рубла сега, а след месец наполовина ще ти е по-леко!» Излязъл мужика от лихваря и мисли: «Как така? Рубла както нямах, така и нямам, но още и рубла съм длъжен сега!»
Но всъщност този анекдот е най-краткото и най-точно описание на кабалата, казуистиката на световният паразит, който никому нищо не дава полезно, у всички всичко взема и прави при това всички свои длъжници!
Храненето на паразита с това, което не е произвел – е половин беда. Бедата е там, че паразитът, хранейки се, не дава да произвеждат другите това, което и сам не произвежда.
Потенциалът за снабдяване се изчерпва – подядени са и резерви, и ресурси, и техника, и технологии, и кадри, словом, всичко. А нов потенциал да се вземе няма откъде: паразитът плановата икономика презира, защото за бъдещето не мисли и нам не вели. Плюскайте демек това, което има – докато го има.
Световният паразит, на казуистиката на лихварство построил доход, а на дохода – власт, а на властта – сплотен заговор, в наши дни фактически вече дояжда света.
А какво вижда и за какво говори простият, обикновен човек, 90% от земното човечество днес? Само това, че навсякъде царят гнет и пакост, «разгуляла се е поган и просвет няма».
От властта отдавна вече не излизат блага – нищо делово и полезно. Но още по-зле, че властта се е убедила сама себе си, че и не може да даде на хората блага – доколкото тя нали и не произвежда блага, а само у людете ги отнема!
Тоест, разбирате ли, космическата ракета не съветската власт е създала: тя е отишла в някое село и там от мужиците в хамбара тая ракета е намерила... Както и ДнепроГЕС, Турксиб, БАМ и Норникел... А преди това царската власт не е създавала Трассиб, тя също от мужиците в село заедно с недоимъците е отнемала...
Считайки, че властта не е подател на блага, а взимател на данъци, нашият елит демонстрира философия на паразит, който отрича самата възможност на друг тип хранене освен вампирско.
На практика властта не само може, и не само е длъжна да дава блага в низовете на обществото, но навсякъде в световната история именно върховете са давали лъвският пай от разполагаемите блага на низовете, а не наопаки.
Икономическият живот у нормалните общества (у историческите, а не у антиисторическите) се строи на предоставяне, а не на данъчно облагане (имащо твърде тесен, технически и напълно вторичен характер).
Какво може да се вземе от нищия, от този, комуто не са предоставили възможности да създава блага, не са дали за това ресурси и инструменти, необходимо пространство, профилно образование, точни инструкции и достатъчно време?
Е нали всеки нормален човек разбира, че от нищия – изначално обездолен – нищо не ще вземеш, ако и «Платон» го облагай, ако и с пенсионни вземания, ако и със застраховки, ако и с вноски за капремонт! Нормалният човек разбира – а властта не разбира. Тя не разбира, че е длъжна с конструкторски трудове да създава богатство за своите подданни-граждани. Тя мисли, че е създадена да се храни с това богатство, което е непонятно как и непонятно за сметка на какво се образува (пищят за инвеститори, които ще дойдат неизвестно откъде и неведомо как ще позлатят нищите).
И в резултат от властите на всички нива в бившият СССР вече не чакат никакво добро. Ибо те само присвояват чуждо, създадено с непомерен труд на милиони хора и много поколения не под тяхно ръководство.
Людете ежедневно ограбват, отнемайки не само възможностите, но и перспективите, използват подли схеми и изощрени механизми-машинации.
По този път тръгна тяхната, ако може така да се изразим, «еволюция» – тоест у властта, като у биологически организъм, започнаха да се развиват и усъвършенстват инструменти за лъжа, мошенничество, двоедушие, цинизъм, нахален рекет. В това само те и преуспяха. А в останалото са бездарници – другите не за лъжа отговарящи дялове на мозъка еволюционно атрофират и отмират...
Паразитът, който сам не прави блага и на другите не дава да правят – справедливо виждайки в такова правене заплаха за собственото безделие, ще дояде цялото човечество или ще бъде унищожен.
Световният либерализъм – това е опит да се спре историята, научният, технически и социален прогрес. Да се прекъсне пътя на вървещите – да се слепят краката на човечеството с лепкава маса, заемаща цялото му време. Това е опит да се създадат от хората (мислещи, стремящи се към по-добро, способни към саморазвитие) – вуду-зомби, бездумни и робски-покорни на своите магьосници.
През XXI век вместо порив към звездите човечеството гнусно се къпе в лихварски кривения, влачи живота си в нарастващ нищета и увеличаващи се лишения. Ние всички, арменци или руси, еквадорци или японци, испанци или американци – се оказахме в яма с паяжина, която изплетоха за нас, вместо това да изплетат за нас обещаната стълба в небето. Пророците на новият свят се оказаха плътоядни паяци!
А ние се въртим, обръщаме, опитвайки се някак да очеловечим тяхното безумие, някак да приведем света около себе си в относителен порядък. Ние живеем не за радост на себе си, а кривейки се от болка, преяждайки с обилие от боклук при остър дефицит на блага, изпивайки отровата на реформизма.
Въртим се като пумпал, като в ада, а отгоре високоговорителите на техните СМИ обещават отново и отново повече свобода, повече изобилие… Тоест обещават всичко повече и повече от това, което в реалност под тяхно ръководство е все по-малко и по-малко.
Ето такъв е техният обещан рай. Те атакуваха перспективният, макар и доста несъвершен СССР, осъждайки го за неговите пороци – а какво бе дадено в замяна? Свят, в който законите са само на хартия, а за реалният живот – само сговори и бандитски «понятия»? Свят, в който ние всички сме играчки и нашият живот не ни принадлежи?
Грамади побъркани планове – а на практика навсякъде само митове и машинации. Плътоядният паяк не може другояче. Най-умните от паяците даже разбират, че изяли ни, сами ще изгинат без навеки изчезнали источници хранене. Те, най-умните паяци, даже се опитват нещо да правят на дребно. Но да изменят своя биологически вид и тип хранене не им е по силите…
Какво са всичките тези монетаризъм, либерализъм, вашингтонски консенсус, стандартни програми на МВФ и т.п.?
Това са опити да се минимизират разходите за блага за простите хора в условия, когато съзидателният труд е похабен и всички потребляеми блага стават неизпълняеми.
Говорим за това че в света неспособните за конструкторска работа паразити са захванали властта и предали на анатема съзидателният труд.
Това е ситуация, когато у определен кръг хора, сплотени с желязна солидарност на заговорници власт има, а ум, способности за конструиране на бъдеще, способности за разумно развитие – няма. Властта на такъв кръг заговорници става власт на не-развитие, и се опира като феодалната монархия на феодалите – на деградация.
Това е власт на неспособни да поставят спектакъл режисьори, не запознати с нотите диригенти, не умеещи да кормуват водачи – които въпреки това много обичат да ловят аплодисменти и премии за режисура, диригентство, кормуване.
Засега в икономиката има само говорилня и афери. Спекулативната система на икономически отношения лежи по цялата плоскост на пазара. Устройството и е най-унизително-дивото за много векове история. Паразитите, поощрявайки и поддържайки се един друг, са се вцепили в псевдо-валута пускайки хартийки като капитал, налагайки ги на страните и взамен измитайки реално богатство, реален капитал, а после извозвайки и условните знаци с крадливите си ръце.
Това е като казино – в което загубата искат да се плаща със златни монети, а печалбата – дават с нови фишки взамяна на дадените фишки. Тоест казино, в което не печели никой освен неговите владелци!
Развитието на човека и неговият антропогенен свят е заглъхнало. Днес в титаническо надбягване изнуряващо-напразно се харчи човешка енергия, предприемачеството е ослепено от хазарт на непредсказуем късмет вместо гаранции за възнаграждаемост за полезна дейност.
От това и предприемачите и банкрутират с купища – мнозина побъркали се преди това. Може да се живее, играейки (някое време), но не може играейки, да се оцелее.
Нам е нужно да излезем от паяковата кутия на съвременната икономика, в която юридически лица са сити само от канибализъм (изяждане на себе подобни юредически лица) – и да преминат към разумна политика на планиране и поощрение към съзидателна дейност.
Можем да се отнасяме към света като към кравай – и да го ядем докато не свърши. А може да виждаме в света поле, на което расте хляб за краваи. И във вторият случай краваят никога не ще свърши – нали той ще може да се обновява.
Но първият свят е добър за паразитите с това, че в него не е нужно да се трудят – може само да потребяват. Вторият предвижда труд. Но и в труда може да се намери радост от съзиданието – и истински да се стане щастлив, печейки, а не само дояждайки краваи…
Вазген Авагян
Одържимите от либерализъм правителства търсят пари – а да ги заработват не умеят. И да се учат да заработват не желаят. Но много искат да намерят. Не да направят, не да произведат, не да израстят – а да намерят... «Муха по полю пошла, муха денежку нашла…»
А затова изобретяват все нови и нови «Платони» (система за отчитане пътя на камионите - винетки - бел.пр.), не разбирайки, че да се взема може от печалбата, но не от оборота!
Това правило – колкото просто, толкова и игнорирано. Ако при вас е дошъл сантехник да поправи тръбите, то вие разбира се ползвате неговият труд – затова и сте го викали. Но ако у сантехника му вземете инструментите, неговият водопроводен ключ, клещи и уплътнения всякакви – той нищо няма да ви ремонтира! А с какво да ремонтира? С голи ръце?!
Вие взехте инструментите, които струват стотинки – а потопа във вашата квартира, в зависимост от обстановката може и в милиони да струва.
Но когато правителствата се опитват да свалят пари от оборота, а не от чистата печалба – те се занимават с това, че вземат от работника инструментите.
Предприемача не е получил още никаква печалба – а соцзстраховка вече е длъжен… Водача още не е докарал товара до магазина – а на «Платона» вече е задлъжнял…
Има такъв финансов анекдот, в две думи разкривающ същността на финансовата и социална кабала. Отишъл мужик при лихваря да заеме рубла. Лихваря казва: не се обиждай, ще ти дам рубла, но след месец ще върнеш две! Къде да ходи? Съгласил се мужика, получил рубла. На вратата лихваря до догонва и ласково така му казва: «Слушай, а тежко ще ти е след месец две рубли да даваш!» – «Да, тежичко!» «Е та дай една рубла сега, а след месец наполовина ще ти е по-леко!» Излязъл мужика от лихваря и мисли: «Как така? Рубла както нямах, така и нямам, но още и рубла съм длъжен сега!»
Но всъщност този анекдот е най-краткото и най-точно описание на кабалата, казуистиката на световният паразит, който никому нищо не дава полезно, у всички всичко взема и прави при това всички свои длъжници!
Храненето на паразита с това, което не е произвел – е половин беда. Бедата е там, че паразитът, хранейки се, не дава да произвеждат другите това, което и сам не произвежда.
Потенциалът за снабдяване се изчерпва – подядени са и резерви, и ресурси, и техника, и технологии, и кадри, словом, всичко. А нов потенциал да се вземе няма откъде: паразитът плановата икономика презира, защото за бъдещето не мисли и нам не вели. Плюскайте демек това, което има – докато го има.
Световният паразит, на казуистиката на лихварство построил доход, а на дохода – власт, а на властта – сплотен заговор, в наши дни фактически вече дояжда света.
А какво вижда и за какво говори простият, обикновен човек, 90% от земното човечество днес? Само това, че навсякъде царят гнет и пакост, «разгуляла се е поган и просвет няма».
От властта отдавна вече не излизат блага – нищо делово и полезно. Но още по-зле, че властта се е убедила сама себе си, че и не може да даде на хората блага – доколкото тя нали и не произвежда блага, а само у людете ги отнема!
Тоест, разбирате ли, космическата ракета не съветската власт е създала: тя е отишла в някое село и там от мужиците в хамбара тая ракета е намерила... Както и ДнепроГЕС, Турксиб, БАМ и Норникел... А преди това царската власт не е създавала Трассиб, тя също от мужиците в село заедно с недоимъците е отнемала...
Считайки, че властта не е подател на блага, а взимател на данъци, нашият елит демонстрира философия на паразит, който отрича самата възможност на друг тип хранене освен вампирско.
На практика властта не само може, и не само е длъжна да дава блага в низовете на обществото, но навсякъде в световната история именно върховете са давали лъвският пай от разполагаемите блага на низовете, а не наопаки.
Икономическият живот у нормалните общества (у историческите, а не у антиисторическите) се строи на предоставяне, а не на данъчно облагане (имащо твърде тесен, технически и напълно вторичен характер).
Какво може да се вземе от нищия, от този, комуто не са предоставили възможности да създава блага, не са дали за това ресурси и инструменти, необходимо пространство, профилно образование, точни инструкции и достатъчно време?
Е нали всеки нормален човек разбира, че от нищия – изначално обездолен – нищо не ще вземеш, ако и «Платон» го облагай, ако и с пенсионни вземания, ако и със застраховки, ако и с вноски за капремонт! Нормалният човек разбира – а властта не разбира. Тя не разбира, че е длъжна с конструкторски трудове да създава богатство за своите подданни-граждани. Тя мисли, че е създадена да се храни с това богатство, което е непонятно как и непонятно за сметка на какво се образува (пищят за инвеститори, които ще дойдат неизвестно откъде и неведомо как ще позлатят нищите).
И в резултат от властите на всички нива в бившият СССР вече не чакат никакво добро. Ибо те само присвояват чуждо, създадено с непомерен труд на милиони хора и много поколения не под тяхно ръководство.
Людете ежедневно ограбват, отнемайки не само възможностите, но и перспективите, използват подли схеми и изощрени механизми-машинации.
По този път тръгна тяхната, ако може така да се изразим, «еволюция» – тоест у властта, като у биологически организъм, започнаха да се развиват и усъвършенстват инструменти за лъжа, мошенничество, двоедушие, цинизъм, нахален рекет. В това само те и преуспяха. А в останалото са бездарници – другите не за лъжа отговарящи дялове на мозъка еволюционно атрофират и отмират...
Паразитът, който сам не прави блага и на другите не дава да правят – справедливо виждайки в такова правене заплаха за собственото безделие, ще дояде цялото човечество или ще бъде унищожен.
Световният либерализъм – това е опит да се спре историята, научният, технически и социален прогрес. Да се прекъсне пътя на вървещите – да се слепят краката на човечеството с лепкава маса, заемаща цялото му време. Това е опит да се създадат от хората (мислещи, стремящи се към по-добро, способни към саморазвитие) – вуду-зомби, бездумни и робски-покорни на своите магьосници.
През XXI век вместо порив към звездите човечеството гнусно се къпе в лихварски кривения, влачи живота си в нарастващ нищета и увеличаващи се лишения. Ние всички, арменци или руси, еквадорци или японци, испанци или американци – се оказахме в яма с паяжина, която изплетоха за нас, вместо това да изплетат за нас обещаната стълба в небето. Пророците на новият свят се оказаха плътоядни паяци!
А ние се въртим, обръщаме, опитвайки се някак да очеловечим тяхното безумие, някак да приведем света около себе си в относителен порядък. Ние живеем не за радост на себе си, а кривейки се от болка, преяждайки с обилие от боклук при остър дефицит на блага, изпивайки отровата на реформизма.
Въртим се като пумпал, като в ада, а отгоре високоговорителите на техните СМИ обещават отново и отново повече свобода, повече изобилие… Тоест обещават всичко повече и повече от това, което в реалност под тяхно ръководство е все по-малко и по-малко.
Ето такъв е техният обещан рай. Те атакуваха перспективният, макар и доста несъвершен СССР, осъждайки го за неговите пороци – а какво бе дадено в замяна? Свят, в който законите са само на хартия, а за реалният живот – само сговори и бандитски «понятия»? Свят, в който ние всички сме играчки и нашият живот не ни принадлежи?
Грамади побъркани планове – а на практика навсякъде само митове и машинации. Плътоядният паяк не може другояче. Най-умните от паяците даже разбират, че изяли ни, сами ще изгинат без навеки изчезнали источници хранене. Те, най-умните паяци, даже се опитват нещо да правят на дребно. Но да изменят своя биологически вид и тип хранене не им е по силите…
Какво са всичките тези монетаризъм, либерализъм, вашингтонски консенсус, стандартни програми на МВФ и т.п.?
Това са опити да се минимизират разходите за блага за простите хора в условия, когато съзидателният труд е похабен и всички потребляеми блага стават неизпълняеми.
Говорим за това че в света неспособните за конструкторска работа паразити са захванали властта и предали на анатема съзидателният труд.
Това е ситуация, когато у определен кръг хора, сплотени с желязна солидарност на заговорници власт има, а ум, способности за конструиране на бъдеще, способности за разумно развитие – няма. Властта на такъв кръг заговорници става власт на не-развитие, и се опира като феодалната монархия на феодалите – на деградация.
Това е власт на неспособни да поставят спектакъл режисьори, не запознати с нотите диригенти, не умеещи да кормуват водачи – които въпреки това много обичат да ловят аплодисменти и премии за режисура, диригентство, кормуване.
Засега в икономиката има само говорилня и афери. Спекулативната система на икономически отношения лежи по цялата плоскост на пазара. Устройството и е най-унизително-дивото за много векове история. Паразитите, поощрявайки и поддържайки се един друг, са се вцепили в псевдо-валута пускайки хартийки като капитал, налагайки ги на страните и взамен измитайки реално богатство, реален капитал, а после извозвайки и условните знаци с крадливите си ръце.
Това е като казино – в което загубата искат да се плаща със златни монети, а печалбата – дават с нови фишки взамяна на дадените фишки. Тоест казино, в което не печели никой освен неговите владелци!
Развитието на човека и неговият антропогенен свят е заглъхнало. Днес в титаническо надбягване изнуряващо-напразно се харчи човешка енергия, предприемачеството е ослепено от хазарт на непредсказуем късмет вместо гаранции за възнаграждаемост за полезна дейност.
От това и предприемачите и банкрутират с купища – мнозина побъркали се преди това. Може да се живее, играейки (някое време), но не може играейки, да се оцелее.
Нам е нужно да излезем от паяковата кутия на съвременната икономика, в която юридически лица са сити само от канибализъм (изяждане на себе подобни юредически лица) – и да преминат към разумна политика на планиране и поощрение към съзидателна дейност.
Можем да се отнасяме към света като към кравай – и да го ядем докато не свърши. А може да виждаме в света поле, на което расте хляб за краваи. И във вторият случай краваят никога не ще свърши – нали той ще може да се обновява.
Но първият свят е добър за паразитите с това, че в него не е нужно да се трудят – може само да потребяват. Вторият предвижда труд. Но и в труда може да се намери радост от съзиданието – и истински да се стане щастлив, печейки, а не само дояждайки краваи…
Вазген Авагян
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.