Въведение в конспирологията

Реалиите са такива, че произволен исторически факт винаги е бил конструируем. Не в силата на заговор или опит за объркване — исторически той е бил интерпретируем от позицията на наблюдателя на факта. Ако наблюдателите са били два, то са се появявали две интерпретации. Даже на битово ниво потърпевшият и обвиняемият ще описиват инцидентът различно, а цялата история е набор от подобни инциденти. Но в съвременността възможността за интерпретация носи често характер на откровена манипулация.
 ---

Един мой добър приятел преди някое време ме представяше на своите познати като "приятел-конспиролог". Трябва ли да кажа, че след такава презентация никакъв сериозен разговор вече не можеше да се състои. С такава препоръка може да се шегува, говори полусериозно, но действително да се обсъжда нещо ставаше невъзможно, защото в масовото съзнание живее убеждение, че всяка различна от общопризнатата интерпретация на събитията е абсурдна.
Но в такова убеждение се крият цели две подмени на понятията;
първо, реалиите са такива, че всеки исторически факт винаги е бил конструируем. Не в силата на заговор или опит за объркване — исторически той е бил интерпретируем от позиция наблюдателя на факта. Ако наблюдателите са били двама, то са се появявали две интерпретации.
Даже на битово ниво потърпевшият и обвиняемият ще описват инцидента различно, а цялата история е набор от подобни инциденти. Но в съвременността възможността за интерпретации носи често характер на откровена манипулация, при която безпорядъци в Москва в репортажите на западните СМИ протичат на фона на палми и подобни на това. И толкова нелепи подправяния не могат да не изискват опити за самостоятелен разбор.
Второ, опит за интерпретация на фактите различно от "официалната версия на събитията" не е конспирология по определение. Ако интерпретацията се опира на источници, то това вече не е "сonspiracy" — това и е история, която винаги е интерпретация, и по‑другому никога и не е било. "Сonspiracy" пък — това е скрита от гражданина подплата на събитията, тя не може да се основава на източници по причина тяхното отсътствие.
Реалната политика често протича зад затворени врати, по причина на което Рузвелт през 1943 год дава указание на Държавният департамент да не публикува протоколите от заседанията на Голямата четворка по време на Парижката мирна конференция през 1919 г. тъй като "такива записи никога не следва да се съхраняват и толкова повече публикуват".
В този смисъл класиката на конспирологията това е Грасе д`Орсе, който описва скритите механизми на историята като противостояние на парамасонски ордени. Но неговата интерпретация на събитията се опира на тайни смислове, заложени в скулптурни композиции от събори, при това не пояснявайки откъде той е черпил информация, защо нея е необходимо да се трактува така, а не иначе. Получава се, че опитът самостоятелно да се свъзват събития, опирайки се на общодостъпна информация — на практика е единственият способ да се разбере случващото се, защото в съвременният свят няма заинтересувани да подават на обществото реалната картина, а да я скриват — има, и ето защо:
Конспирологията е съсредоточена върху търсене на скрити механизми на историята, но в действителност тези механизми са очевидни, ако гледаме на тях не от историческа гледна точка. На всеки студент, обучаващ се във финансов вуз, обясняват, че пазарът естествено се монополизира, и това като че не извиква у никого особени възражения. Светът е глобализиран, а значи, от финансова гледна точка това е затворена система, където печалбата на един — това е загуба за друг, който за товарен обмен ще е принуден да проси финансов ресурс у този, който го е заработил пръв, или у банка, залагайки свой актив.
Процесът на монополизация ще тръгне особено бързо, ако в "играта" взема участие банка с неограничен ресурс на емисия, такава като ФРС в САЩ. Рано или късно затворената система ще стане монополна, което и потвърди съвременното изследване на швейцарската група под ръководството на Джеймс Глатфелдер, проанализирала 37 милиона компании и инвеститори, обединени в базата данни Orbis 2007. Съгласно техните данни, 60% от световният БВП контролира "ядро", състоящо се само от 147 транснационални корпорации, 75% от които — банки и други финансови учреждения.
Нима става дума за световен елит? Обикновено на това място казат, че ако такъв елит съществуваше, то никога не би могъл да се договори.
Но така не счита Джон Неш, математикът, послужил за праобраз на главният герой на филма "Игри на разума". Той става нобелев лауреат за разработка научните основи на теорията на игрите, и в работата си за поведението на играчите в олигополистическите пазари доказа, че монополите предпочитат да се договарят, а не да се унищожават един друг с конкуренция. 
Истинската история на конкурентната борба — това е история на картелни съглашения. При това детайлите на картелните съглашения като правило остават зад кулисите на преговорите, да‑да, световно задкулисие. Съвременната социология незаслужено не отделя внимание на феномена на елитите, а нали техните съвременни представители — това е пряко следствие от монополизацията на световната икономика.

Капитализмът на Карл Маркс се събираше в рамките на производствените отношения, което вероятно е било справедливо за средата на XIX век. Но монополизирал пазара, капитализмът излезе извън рамките на чистата икономика и продължи монополизацията на средствата за масова информация, наука, изкуства, последователно превръщайки ги в собствени инструменти.

Италянският икономист Парето за отличителен признак на елит счита способността да се променя обществото, използвайки насилие, или "убеждаване, манипулирайки човешките емоции". Елитите Парето дели на приемащи непосредствено участие в управлението и реализиращи изменения в художествената или научната сфера. Последните той отнася към така нареченият "неуправляващ елит", към който видимо причислява себе си и нобелевският лауреат Бертран Ръсел, считащ че "макар науката прилежно ще изучават, достъп до нея ще имат представители изключително от управляващата класа. Простолюдието не ще знаят, как се формират техните убеждения". Защо участието на Standard Oil във Втората световна война на страна на Третият райх не е общоизвестен факт?
Защото първите грантове за написване на история на Втората световна по горещи следи са заделени от фонда на Рокфелер, и затова "конспирологията" остава, всъщност, единствен вариант за построяване реална картина на събитията.
"Новата епоха иска не само ново рационално (макар и постнаучно) знание за света и човека, знания, формиращо се наоколо и по повод други обекти, от "пазар", "гражданско общество" и т.п., но и някаква идейна (макар и постидеологическа) система, която придава социален смисъл на новото рационално знание за света".

А. Фурсов "Биг Чарли", или о Марксе и марксизме: эпоха, идеология, теория

http://zavtra.ru/content/view/zadelo-161/