Джеф Монсън събра новогодишни подаръци за западните приятели (RT)

СТАЛИН. Десет сталински удари по несправедливостта.

Десет сталински удари по несправедливостта.

Русите не просто помнят Сталин, те го считат за една от най-забележителните личности в историята на Русия. И това не е всичко – те желаят неговото завръщане. Знаете ли защо? Русите искат Справедливост.

Не всеки е способен да осъзнае щастието на това, че неговите родители и той сам са участвали в строителството на идеалната Справедлива държава. Не някакъв хипов Град на Слънцето или хартиена Утопия, а съвсем истинска – реална, успешна, заемала една шеста част от сушата. Една шеста! Това не са ти експерименти на полоумни сектанти на частно ранчо в «задщатния» щат Аризона. У нас мащабите – стотици милиони души, влияние на цял свят и законна убеденост, че съветският човек е най-прогресивният на света.
Съветският Съюз бе практически (и успешен!) опит за създаване крепост на пътя на настъпващата ера на Несправедливост, в която ние с вас сега и живеем. Тя вече настъпи тази ера, разрушила Справедливата страна. Така често се случва – Несправедливостта и Злото са по-прости от Доброто, по-извъртливи, изглеждат презентабелно и предлагат на човека лек и приятен път към самоудовлетворение. И днешните потомци на защитници на крепости, облечени в латекс и паунови пера, с упоение разпродават съдържанието на складовете и се подтриват с бойните знамена на отците и дедите. От горди воини и победители ние сме се превърнали в полуграмотни диваци, за които категориите Добро и Зло са се свили до размерите на собствения търбух, до животинските усещания «сит – гладен».
Опитите за т.н. десталинизация – това е краен етап от борбата между Справедливост и Несправедливост, и в случая на наше поражение робството става не просто прогнозируемо, но и неизбежно.
С какво е така ненавистен Сталин за западният свят на Несправедливост? Защо, давейки се и прекъсвайки един друг, служителите на демократическо-либерални култове шаманят на месите на различни ток-шоу, пишат манускрипти и лъжат, лъжат, лъжат, лъжат безспир? А просто образът на генералисимуса, нанесъл на света на Несправедливостта десет съкрушителни сталински удара им действа като чесън на вампири; докато неговият портрет виси на стените в нашите квартири, и русите го считат човек на столетието (резултатите от гласуването нека се присънват на фалшификаторите в ада!) Злото не може да празнува победа. Освен това, десталинизацията – това е рефлекс на нашите собствени политически елити, временници, захванали властта, които на генетическо ниво се боят от наказание за разрушената страна, откраднатите заводи и земи. Те искат да се обезопасят от справедлив съд за разхищение на народната собственост. И създават мит за тъмното и кърваво минало, защото в това минало тях, мерзавците, биха разстреляли. И това би било Справедливо!
И така, кои са тези десет сталински удари по Несправедливостта които имам превид?
Удар първи. Възраждане на Империята
Как англосаксите са разрушавали Руската империя, прикривайки се с кайзерова Германия е известно. В хода на противостоянието на Доброто и Злото унищожението на мощен духовен център на света – Русия – бе най-важно събитие и както се надявали нашите противници, последна и решаваща битка, след която светът спокойно би могло да се разреже като празнична торта, не отчитайки генетическият стремеж на русите към Справедливост. Всъщност методите за идеологическа война малко са се изменили оттогава. Лъжедемокрация, отрицание на своето минало, всепозволеност, духовно обедняване, поголовен разврат, ненавист към собствените ценности – ето какво са инжектирали на руският народ. И инжектират до ден днешен.
Тогава не се получава. Империята бива събрана в юмрук и редът възстановен.
Удар втори. Справедливо наказание.
Но даже във възстановената от Сталин империя е имало слаби места. Едно от тях – партийните кадри, участвали в демонтажа на Руската държава, в преследвания на православни свещенници, в кървави зверства – разстрели, изтезания и екзекуции. Много от тях са били агенти на влияние на чужди държави, а понякога – просто шпиони. Имало разбира се и обикновени бездарници, приспособленци или мародери. Във всеки случай новата империя не би могла да се управлява от предатели и унищожители на руският народ. Някои от тях бват отстранени, някои – особено опасни – унищожени. В хода на партийните чистки всички пропиващи златния запас на Русия, къпещи се с проститутки в шампанско, захванали за лично ползване дворци, всички разхристани накокаинени революционери изчезнали като дим. И това е Справедливо. Благодарим Ви, другарю Сталин!
Удар трети. Държава, а не комерческо предприятие.
Когато за пореден път става ясно, че нова Русия така просто не ще завоюваш, в ход тръгват западните пазарни трикчета. НЕП. Да, това е същият този НЕП, който домъчи СССР при съдействие на Горбачов, отпочиващ сега в Лондон. Тогава, при Ленин също вървяло към това. Благо задача на Сталин е била строеж на държава, а не на комерческо предприятие за обогатяване на непмани-скоробогати (чети – олигарси). Съдейки по всичко, болният Илич просто е махнал с ръка на настойчивите искания на Сталин, давайки му карт-бланш за решителни мерки. И бардака свършил. Създаването на несправедливо общество, обслужващо финансовите и промишлени елити се прекратило. Бандити, спекуланти, далавераджии от всички сортове бързо привели в чувство и поставили на място. Интересно, не това ли сега чакат русите от ръководството на страната? Можем да ги запитаме. Отговорът според мен е очевиден.
Удар четвърти. Защита на православието.
Когато антисталинистите няма какво да кажат те започват да вещаят за сталинските гонения на православната църква. Точно обратното. Сталин се опитвал да спре антицърковната вълна, която пораждат «просветени» умове в Русия още до октомврийските събития. Толстой, гений на световната литература и чист сектант, на погребението на който селяните(!) отказват да се кръстят(!) в знак на протест. А кучия син Пушкин съв своята «Сказка о попе…»! И още много-много примери, когато великите отвращавали своя собствен народ от Вяра и от църква. За революция всичко е било готово. Народът е бил възпитан в «най-добри» атеистически традиции – нахлувал в църкви, трошел кръстове, горял икони, издевателствал над свещеннослужителите. Главатарите на революционните шайки само управлявали този процес, но те не са могли да го подготовят – съзнанието на масите вече е било сформирано от либералната творческа интелигенция.
Както и да искал Сталин да спре този процес, гниенето на душите отишло твърде далеч. Той направил това, което могъл – прекратил вакханалията и въвел институтът на Патриаршеството. По време отбраната на Москва над столицата правел кръгове самолет с иконата на Божата Майка, а в храмовете вървели богослужения. Православната църква в Съветският Съюз не изчезнала, разпадът на централният духовен стълб на руският народ започнат от дореволюционите «западници», демократи и либерали е бил спрян.
Удар пети. Селекция на кадрите.
Съвременният «демократически» модел на обществено устройство декларира неограничени възможности за всеки отделен индивид. Това разбира се е пропаганда чиста проба, не по-добра и не по-лоша от гьобелсовата. Да се попадне на върха, в клуба управляващ държавните процеси просто «от улицата» е невъзможно. Потомствените демократи здраво държат строй, отсичайки чуждите. И как точно е казвал Херцен, макар и за други хора – «Тесен е кръга ... Страшно далеч са те от народа». Този тесен кръг масирано обработва мозъците на своите крепостни, успешно превръщайки ги в безинициативни и малограмотни потребители за продукцията на своите корпорации. Няма никаква «велика американска мечта» – има «велика американска лъжа», красиво упакована и разрекламирана. А и въобще не е съществувало нито една страна, където прост стругар или например миньор е бил допуснат до държавния штурвал.
Нито една, освен СССР. Сталинските карателни органи, демонизирани от солженицини-новодворски, имали освен преките си задължения още една важна функция – да избират и предвижват успешни и талантливи люде по кариерната стълба. Повярвайте, Буш-младши при съветската система за селекция на кадри не би имал ни най-малка надежда да попадне във висшите ешалони на властта. Макар и за това, че е глупак. А в либерално-демократическата система богати идиоти могат да възглавяват ядрени държави, заплашвайки цял свят, а и собствената си страна.
Успешността на сталинският мениджмънт се опирала на ефективна кадрова работа. И което е най-опасно за света на Несправедливостта, тази система била истински демократична, давала възможност на всеки талантлив и работещ човек да направи кариера.
Удар шести. Наука и образование.
Разстроеният Кеннеди казвал «Космосът загубихме от русите зад училищният чин». Аз бих добавил – и не само космосът. Най-съвершенната съветска система на обучение даде не просто стопроцентна грамотност, но и развиваше в хората тяга към творчество, към науките, възпитаваше гражданин на своята страна. За разлика от усилено копираната днес западна система, която «печата» от конвейера леко грамотни потребители. Хайде добре ако всички еднакво печаташе! Но нали днешният западен елит обучава своите деца в затворени заведения, създадени по образ и подобие на руските и съветски училища и лицеи, увеличавайки с това разрива между управляващата върхушка и основната маса хора. Западният свят на Несправедливост бе в шок от успехите на науката и образованието на страната, «стенеща» под Сталин. Какъв удар! Милиони образовани творчески хора в стана на врага, развиващи своята държава, и милиони полуграмотни, жулещи пуканки на своя територия. Т.к. да се учат своите е неизгодно във всеки смисъл и даже опасно, значи трябва да се разруши системата на противника.
Това дълго време не се удаваше. Но днешните ръководители на Русия и Украйна с удоволствие биха се заели с унищожение сложната система за образование в своите страни. Каквито и прогресивни лозунги те да не издигат за прикритие – те вече са застанали на страна на Несправедливостта, превръщайки великият народ в полуграмотно стадо.
Удар седми. Великата Победа.
Това бе момент на истина, когато цял свят разбра ефективността на сталинската система. Дори повече - той разбра неговата справедливост. Само народ, живеещ в справедлива страна, би могъл така героически да се сражава и победи. Светът започна да «червенее», а сам Сталин стана истинска световна звезда. В Гърция вървеше гражданска война между комунисти и антикомунисти, Източна Европа попадна под влияние на СССР, в Западна Европа и САЩ авторитетът на Съюза нарастна неимоверно, поклатил устоите на обществото частници, индивидуалисти и потребители.
Това на Сталин не можеха да простят. Чърчил в Фултън точно определи заплахата за света на Несправедливостта, и започна «студената война», «лов на вещици» и плана Дълес…
Удар осми. Ядрена бомба, космос или Добро с юмруци.
Бидейки прогресивна държава с високо ниво на технологии и огромен научен потенциал, Съветският Съюз в най-кратки срокове ликвидира западният монопол над ядрено оръжие и продължи напред – в космоса. И ядрената, и космическата програми бяха заложени още при Сталин – създадени полигони, институти, заводи, обучени хиляди специалисти. Прибавете към това многомилионна армия-победителка, и ще разберете как посърнаха враговете на Справедливата империя. Доброто трябва да е с юмруци. И сега силата на тези юмруци би могъл да оцени всеки желаещ. Слава Богу, до сега никой не се е решил.
Удар девети. Справедлива Империя.
Историята знае множество примери, когато високопоставени западни чиновници, инженери, учени са работили доброволно за съветското разузнаване. При това материалната съставна в тяхното сътрудничество даже не е била разглеждана. Тях не са купували, те са били доброволци, съзнателно застанали на страна на Справедливостта. Запад надигравахме по известната формула на героя на Сергей Бодров от филма «Брат-2»: «Силата – е в правдата!»
В правдата! Съветският Съюз бе Империя на Справедливостта. Либералите, разбира се, всичко се опитват да мерят с метри салами или дълбочина на потребителска кошница. Да спорим с тях е безполезно – те защитават други ценности, те са от друг свят. Думите «гордост», «чест» и «справедливост» за тях са пуст звук. Затова ще поговорим за вещи по-земни и понятни за всички – за равенство пред закона.
По време на Великата Отечествена война командирите от всякакъв ранг, изпратили своите войкици без подготовка срещу укрепени вражески позиции, са се разстрелвали. Всеки партапаратчик (по модному – елит) се е наказвал по най-строг начин за грубост на работното място при общуване с простият човек. Работника не могли да уволнят от предприятието без достатъчни основания, Кодекса на Труда изпълнявали неотклонно. Борбата с подкупите е била жестока – до разстрели.
Как мислите, какво би се случило при Сталин с ръководители от разни нива, ако децата в детска градина се отровят със столова храна? Мисля даже в Обкома биха полетели глави.
А ето пример от живота. В далечния Север във военно градче «размразяват» системата за отопление, двама войници лягат с пневмония, още трима – леки измръзвания. След ден там има комисия от МО, в която като специалист по строителство е моят баща. Командира на частта лишават от звание и изгонват от партията, заместника по тила – в затвора и т.н. Но главното – в деня на пристигане на комисията вече завършват възстановителните работи (в 50-градусен студ!) и в казармите е топло.
А сега трови деца, замразявай войници, нагрубявай, сидейки в кожено кресло посетителя, вземай подкупи – нищо страшно. Парите решават всичко. Ето на битово ниво разликата между Справедливост и Несправедливост.
Е и главното. Съветската империя бе пълна противоположност на западните империи. Първо, в Съюза нямаше угнетени и унищожени народи, за разлика от САЩ и Великобритания. Второ, всички богатства на страната принадлежаха на държавата, т.е. на народа. В Западният свят държавата принадлежи на представителите на крупните кланове и корпорации.
Не ви ли се струва, че се развиваме по най-лошия от възможните пътища?

Удар десет. Сталин е жив!

Трябва да отдадем длъжното на извъртливостта на нашите врагове – избегнали пряк конфликт със свръхдържавата те можаха да разрушат Съветският Съюз, наложили своите ценности и своята порочна пазарна система. Остана само едно препятствие – историческата памет. Тя и не дава на нашият народ да се разсее по света като безродни индивидууми-потребители, тя продължава да циментира останалите камъни в строежа отбранителни стени. Сталин – един от най-важните ингредиенти на тази циментираща смес. За ужас на разрушителите на империята на Справедливостта Сталин нанася по тях десети удар вече след своята смърт, точно сега.
Русите не просто помнят Сталин, те го считат една от най-забележителните личности в историята на Русия.
Дори повече – те желаят неговото завръщане. Знаете ли защо?
Русите искат Справедливост.

http://sovsojuz.mirtesen.ru/bl...

Социалните мрежи къртят 9 - "Ние няма да създаваме проблеми на дипломатите от САЩ. Ние никого няма да гоним"

"Ние няма да създаваме проблеми на дипломатите от САЩ. Ние никого няма да гоним." Путин покани децата на американските дипломати в Москва на Новогодишна елха в Кремъл.


Выпускайте Кракена!: При Кремълската новогодишна елха ще влязат децата на дипломатите от САЩ, а ще излязат агенти на Кремъл!


Леди Кац: Главния хакер на Русия хакна мозъка на действащата администрация на САЩ, поканвайки децата на американските дипломати на Новогодишна елха в Кремъл.


Прошлогодной Лимонад: Именно при Барак Хюсеинович Държдеп се превърна от сериозна структура в конкурент на британските учени, укр. разузнаване и арменското радио!


Кот Путина: Нощес звъня Тръмп, пита Путин къде да праща Обама. Обратно в родината в Кения или в Украйна.
Путин предложи Ростов.


MadGun RUS: "Гълъба на мира" Обама, превърнал се в "куца патица" започна да сере като порядъчен кон.


Передоросль: Обама разбира се кърти напоследък.
Особено санкциите против ФСБ и ГРУ зарадваха.
Хората, които могат да си направят какъвто и да е паспорт са просто в шок.


pontylyk: Е ти чичо Вова) Ех виртуоз на полит-тролинга))
За последно кениеца така унижаваха в Китай, когато не му подадоха трап за самолета!


Во///дь: Сега Обама, за да има последната дума и да "надиграе Путин" ще трябва сам да си изтегли дипломатите. Многоходовочка!


Хрюн Моржов: Приятели, а как в санкционен списък да попадна? Нужно е за характеристика за работа.


Адик Ватный: "Вие ми разбихте живота" - викаше на заминаващите 35 дипломата заминаващия си 44-ти президент.


Радио1000хохлов: Путин задигнал децата на американските дипломати. И заплашва да ги кара да играят хоровод около елхата докато не паднат санкциите.


Филипп Масловский: Когато Путин вместо козни покани децата на американските дипломати на елха, Обама разбра кой тук всъщност е президент на регионална държава.


Во///дь: Обама мнг се надяваше на ответка и изостряне, но коварния Тиран го нарече кухненски дипломат, поздрави с НГ и каза, че ще почака Тръмп.


Филипп Масловский: Заклинилия Обама прави всичко, че американците никога вече в своята оставаща история да не изберат за президент още един глупав негър.



 

 

 

Психовойна (2010) (пълна версия с бълг. субтитри)

Психологическата война (Психовойната) се изразява в планирано използване на пропагандата и други психологически методи с основната цел да се повлияе върху мнението, чувствата, отношението и поведението на дадена вражеска група, в името на постигането на националните интереси.
Позната е и с термина „информационна война" (infowar), който подчертава тактическото значение на използването на информацията за военни цели.
Методите, използвани в психовойната, се наричат психологически операции или психологически маневри (на английски PSYOPS, Psychological operations). Те са модерни методи, използвани от военните институции и могат да бъдат описани като сбор от психологически действия, прилагани чрез планирано използване на комуникацията. Прилагат се в периоди на мир, криза или война и са насочени срещу групи от приятели, неутрални или врагове (правителство, обществено мнение, организации, групи или индивиди) с цел да повлияят на отношението и поведението на избраната група и да се постигнат определени политически резултати.
Психовойната може да се определи като неконвенционална война, стремяща се да унищожи съзнанието на врага, вместо неговия военен потенциал.
„Психовойна" е филм на режисьора Скот Нобъл (режисьор и на Human Resources) от 2010 г. В него се проследява историята на пропагандата и връзките с обществеността в САЩ. Кои са създателите на пропагандата? Дали психовойната във военно време и рекламата в мирно време не са едно и също нещо? Дали цялото общество не е жертва на подобна психовойна? И ако е така, то как бихме могли да реагираме? Изключително интересен и интелигентен филм.

Metanoia-Films.org

Сценарист и режисьор
Скот Нобъл

Разказа
Микела Джей

Превод и субтитри
Даниела Пенкова
и анонимен преводач в dotsub.com

Подписан проект резолюции о восстановлении границ СССР

24 декабря 2016 года незаметно произошло историческое событие. Представители России, Украины, Белоруссии, Молдавии, Киргизии, Эстонии, Донбасса вместе с Народными депутатами СССР, во главе с Сажи Умалатовой и депутатом Государственной Думы РФ Евгением Фёдоровым, подписали Проект резолюции о восстановлении границ СССР.

Проект резолюции по итогам Круглого стола «25 лет главной геополитической катастрофы XX века»

Мы, представители Республик СССР, участники круглого стола «25 лет развала СССР», проходившего в рамках Координационного совета НОД СССР. В связи с изменением геополитической реальности, основываясь на исторической общности наших народов и сложившихся между ними связях. Исходя из противоправных действий высшего руководства СССР. Учитывая:

1. Незаконный развал СССР, требуем от правоохранительных органов и судебной системы Российской Федерации, как правопреемницы СССР, начать расследование событий 1991 года.

2. Необходимость защиты Российской Федерации, путём консолидации гражданского общества, на пути восстановления суверенитета России и недопущения попыток внешних интервенций, под видом цветных революций или иных вмешательств.

3. Начать переговорный процесс с политическими представителями, общественными организациями, гражданами республик СССР о восстановлении международно-признанных границ СССР, утверждённых Организацией Объединённых наций по итогам Второй мировой войны.

Источник: http://rusnod.ru/novosti/v-mire/politika/2016/12/25/politika_27197.html

Какво е геополитика и защо е нужно тя да се знае

И към това цялата същност е в това, че възръстни не съществуват…
Андре Малро

В края на краищата смъртта винаги се оказва победител.
И. В. Сталин

От незапомнени времена политиката преследва едни и същи цели. Тези цели не зависят нито от времето, нито от мястото. Новият век променя само фамилиите и имената на държавните деятели, и още като слънчеви зайчета танцуват насам-натам границите на страни и империи. Стават изменения в социалния строй, в декларирамите ценности, в отношенията към човешките слабости и пороци. Нови герои водят народите към нови свершения. Сменят се династии, исчезват и се появяват градове, растат мегаполиси. Сменят се гербове и знамена, кокарди и символи, цвят и кройка на военната форма, пагони изчезват от раменете, за да се появят отново там. Въвеждат се нови валути, рушат се цели икономики, бушуват военни конфликти. Всички тези събытия постепенно отиват в миналото, за да станат повод за ожесточени сражения за трактовка на историята. Но целите на държавните мъже от всички времена, всички страни и всички континенти остават неизменни. Знанието на тези цели и способите за тяхното достигане и съставят това главно, което трябва да владее умовете на новите поколения политици. Именно затова и е нужно да се изучава историята – нали и преди сто, и преди петстотин години се е водила една и съща борба. Главна и единствена същност на световната политика – това е борба за ресурси и за контрол над тях. Всичко останало са – само методи и форми на тази безкрайна и непримирима война.
На нашата планета се разиграва шахматна партия, която няма начало и край. Тя е поделена на хиляди периоди, етапи и ходове. А виж играчите винаги са далеч по-малко, отколкото зрителите на трибуните. Във времената на Наполеон това са били шест държави: Русия, Англия, Франция, Австрия, Прусия и Турция. След сто години, преди Първата световна война, сътбите на света отново вършат същите шест държави: Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Турция. След разгрома на Хитлер противостоянието върви практически само между СССР и САЩ плюс Великобритания. След няколко десетилетия като самостоятелен играч излезе Китай. В съвременния свят играчите са четири: все така САЩ заедно с Великобритания, Европа во главе с Германия и Франция, Русия и Китай. Времето върви, минават столетия, но количеството играчи рядко превишава броя пръсти на едната ръка. Но нали страни, блокове и съюзи са далеч повече? Разбира се повече. Но не трябва да бъркаме фигурите, поставени на шахматната дъска, и гросмайстора, който играе с тях. Зад световната политическа шахматна дъска винаги има няколко играчи, а на нея – огромна маса фигури и пешки. Статистите и масовката заемат немалка част от сцената, но още повече е публиката в зрителната зала.
Аналогията с шахмата дава прекрасна възможност да се разбере същността на политиката. Представете си класически шахмат – бели и черни. Могат ли белите да се помирят с черните и заедно да освояват шахматната дъска? Очевидно, че това е невъзможно. Не затова, защото някой това не иска по причина своят особен безчовечен морал или отсътствие на съвест. Мирното съсъществуване на бели и черни на шахматната дъске противоречи на правилата на играта. А сега добавете към цветовата палитра на шахмата още два-три цвята. Способни ли са четири-пет разни сили мирно да поделят дъската на сектори на влияние, не сблъсквайки се и не враждувайки? Не. Те ще формират коалиции, конфликтуват и сключват мир в зависимост от ситуацията. И тази партия няма да има край. Което и наблюдаваме много столетия на нашата планета.
Но все пак може ли да се примирят белите и черните? Може. Има такъв вариант. Това е пълн предаване на позициите от една от страните под одобрителните възгласи на другата. Черните започват и печелят, защото белите отстъпват по цялата линия на съприкосновение. Ето такава партия нищо ли не напомня? Това е триумфа на Перестройката, която ни устрои Горбачов. Тя засегна едва зоните на влияние на Русия, която любимият на Запад Горби просто предаде под контрол на Вашингтон и Брюксел. Нашите фигури някак незабелязано се оказаха «изядени». Цели отрасли от икономиката, флота, армията, съюзници, идеи за патриотизъм и любов към Родината – ние се лишихме от всичко това. В различна степен и в различни срокове, но процесът вървеше неумолимо и неотклонно. И неизбежно. Когато партия шахмат става партия в поддаване, друг резултат и не може да има. Нали отстъпва само един играч. Вторият аплодира, тупа по рамото, дава премии за мир, нарича «велик немец» този, който напълно унищожава една от страните във вечния световен шахмат. Връх на противоестествената и самоубийствена партия в шахматно поддаване стана разрушението на Съветският Съюз. Закономерно е и това, че Горбачов се обиди на Елцин не за самите Беловежки съглашения, а за това, че Борис Николаевич пръв доложи за тях, тоест за унищожението на СССР на президента на САЩ Джордж Буш. Унищожилият само за шест години колосално геополитическо наследство генсек и президент искаше да направи това лично. Мисля че и въпроси защо в чест на 80-летието на Горбачов организираха грандиозен празник в Лондон повече няма у никого…
Но нали светът след развала на СССР стана по-безопасен! Така обикновено говорят тези, които не желаят да се съгласят с очевидното. Нали по-рано стояхме на прага на ядрена война, а благодаря Горбачов тази опасност е отстранена! Ой ли? Точно? Кой със пълна отговорност може да каже, че през 1983 год гражданин на Съветският Съюз се е чувствал по-малко защитен от възможността от война, отколкото през 2013 год гражданин на Русия, Белорусия или Украйна? За други заплахи дори не става дума. Нито престъпност, нито наркотици, нито локални конфликти, нито икономически потресения сега не слагаме в сметката. Просто заплахата от война за нашата страна – стана ли тя по-малка? И можем ли да твърдим, че това предаване на позициите ни даде гаранция за мирно небе над главите в някаква по-продължителна перспектива? Историяте ни учи на две неща.
1. Политиката на всички страни се осъществлява винаги за техните собствени интереси и никога за интереси чужди.
2. Военната слабост никога не е била залог за безопасност, а напротив, винаги е била притегателен фактор за потенциалния агресор.
Искаш да бъдеш свободен, искаш безопасност – бъди силен. Всичко е пределно просто. Но защо ние все за политиката, че за историята? А  се договорихме да говорим за геополитика. В какво е разликата? И що за дисциплина е това – геополитика? Самото название говори, че тук са съединени две понятия – политика и география. Както някога бе казал Наполеон, географията – това е присъда. И е бил абсолютно прав. Но за истинско разбиране на геополитиката е необходимо да се добави още една съставна – историята. Ето тогава всичко ще си застане на мястото. И така, нека не ми се обидят професионалните геополитици.
Геополитика = политика + история + география.
Порядъкът на важност е именно такъв: не знаейки география още може повече или по-малко успешно да се действа, а без разбиране принципите на световната политика и история в тази сфера успехът е практически невъзможен. Като в хокея – не умеейки да се пързаляш на кънки в този спорт нямаш място; без защитно оборудване е голяма вероятността от травма; а без стик да се играе може, макар и резултатът от такава игра е съмнителен. Най-добре във форма и в шлем, добре пързаляйки се и имайки стик с извивка в нужната страна. В нашият случай – нужно е да се разбира политиката, да се изучи историята и знае географията.
Така че добре дошли в геополитиката! С какво за нас тя е интересна? С това, че има приложно значение. И аз сега говоря не за необходимостта от изучаване на тази дисциплина от бъдещите монарси, президенти, премиери, депутати, пълководци. Не, става дума за това че геополитиката днес е способна да отвори очите на хората, които самостоятелно да сторят това по различни причини не могат. Хората, които се намират в плен на илюзии или неверия. Комуто недостатък знания или щори в съзнанието пречат по новому да се погледне на обкръжаващият свят. Причината не е важна, главното е – да се отворят очи и разбере, че всичко около нас случващо се е производна от политическите решения на политиците. Които се ръководят в тяхното вземане от каноните на геополитиката. (Длъжен съм да вметна бележка за българският читател - що се отнася до българските политици те най-вече се ръководят от каноните на собствения джоб и собственото обогатяване, а после, ако това не противоречи на първото - то и от геополитиката. Така останалите страни, водени от собствените си интереси срещу малко подкупче могат да осигурят техните интереси с ръцете на българските политици - бел.пр.) Искате да разбирате решенията – нужно е да знаете мотивите и правилата за тяхното вземане.
Какво обикновено днес говорят руските западници (тоест либералите), за които вселената се върти около Вашингтон, Брюксел и Лондон? «Твърдението, че Запад се интересува от Русия – това е пълна глупост». Няма той, Запада, никакво дело до нашата страна. Освен много иска той, сърдечния, да вижда Русия силна и демократическа.
 Без корупция иска да я вижда Запада, без престъпност и лоши пътища. И няма у Запада и никога не е имало никаква стратегия за обкръжение и отслабване на Русия. А разполагането на ПРО около нашите граници – това е само необходимост от борба. С иранските ракети. Нека тях още да ги няма и е непонятно кога у Техеран те ще могат да се появят. Но нали някога ще могат. И затова трябва отрано да се разположат ракети против иранските засега не съществуващи ракети… в Полша и Румъния. Тоест редом с Русия, но при това самата Русия американците въобще не интересува.
Слушали ли сте такова? Това е тяхна стара любима «плоча». Та така знанието на основите на геополитиката не оставя от тези тезиси камък върху камък. Работата е там, че геополитиката – това е абсолютно, на сто процента западна наука.
 Руски геополитици е имало малко, и решаващо влияние на формиране на тази дисциплина те не са оказали. Създават геополитиката англосаксите, после французите и немците малко я отшлифоват, а руските мислители създава евразийството. От чисто геополитическите теоретици от руската школа отделно искам да отбележа генерал Едрихин (Вандам), който в навечерието на Първата световна описал печалната участ на Русия, ако тя се сражава на страна на своите геополитически врагове – англичаните. Сред практиците – Петър Велики и Екатерина Велика, Сталин, частично Ленин и даже Брежнев.
 Тоест у нас или гениален политик – и тогава в страната има полет и процъвтяване, или откровено слаб (Горбачов или Хрушчов) – и тогава последствията са сродни на катастрофа. А «от другата страна на барикадите» основно здрави середняци, крайно рядко замесени с умници. Затова и слабаци практически няма.
Политиката се е родила не вчера, и заедно с нея е възникнала геополитиката. Необходимостта някак да се систематизират знанията и, което е далеч по-важно, получи разбиране на връзката на политическите действия към конкретни географически условия и точки се е усещала отдавна. Но геополитиката се е  появила на бял свят не много бързо. Много векове политиците са действали «опипом», разбирайки няколко основни постулати.
1. Ресурсите винаги са ограничени.
2. Ако ресурсите не контролират белите, значи тези ресурси ще са в распореждане на черните (или други цветове в спектъра от четири-пет-шест играчи, които ги има винаги). Ничии ресурси не съществуват.
3. Задачата на всеки играч – съхранявайки контрол над имащите се у него ресурси, да се опита да вземе под контрол чужди ресурси и ги застави да работят за него.
4. Съществуват географски точки, които са ключови за достигане на горните резултати.

Да ме простят професионалните геополитици – тази книга не е за вас, уважаеми. Тя е за тези, които с геополитиката засега не са запознати. За тези, които правят в нея първите си стъпки. А затова ние ще постъпим не съвсем обичайно – не ще бъдем дълго и скучно говорим за теорията, а буквално веднага ще преминем към практиката, където нейните закономерности ще бъдат по-понятни. Всеки ще може да реши сам, иска ли да копне по-дълбоко и малко по-широко. Но все пак няколко най-основни геополитически термини е нужно да се знаят.
Същността на геополитиката е в противопоставянето на две начала: Море и Суша. Две цивилизации, два принципа на битието. Сушата и Морето постоянно се борят един с друг. Положението определя целите, то също определя средствата. Цивилизацията на Морето строи флот и се занимава с морска търговия, цивилизацията на Сушата се разширява по сухопътен начин. Задачата на Сушата – да не даде на Морето да я блокира, вземе под контрол прибрежните зони и сама да излезе до Световния океан. Задачата на Морето – да затвори на Сушата достъп до морските простори, да подчини на свое влияние прибрежните зони и разсичайки на части постепенно да погълне Сушата. Сухопътната цивилизация е силна с армия, морската – с флот. За да се побеждава противника, нужно е да не му се дава да развива флот или силна армия, в зависимост от положението. А нали играчи на планетата не са двама, те са повече. Да се бориш с чужди ръце, да се сдавят две Суши или две Морета между себе си – това вече е приложна част от геополитиката.
Сега е точно време да си спомним защо геополитиката е така добра за извеждане на чисто на либералите-западници. В книгите на западните геополитици става дума за необходимостта от борба, ослабване и унищожение на цивилизацията на Сушата, защото съвременната западна геополитика се олицетворява с цивилизацията на Морето. Малко е че геополитиката са измислили англосаксите, малко е, че в нея става дума за пряко и неизбежно стълкновение на Суша и Море, та още и един от класиците на геополитиката е говорил това, имайки предвид именно Русия! Хелфорд Дж. Маккиндер въвел понятието Heartland – «Централна земя», сърцевина на континента. Иначе казано, Русия е най- «сухопътна Суша» от всички имащи се. Маккиндер наричал безкрайните руски простори «Географска Ос на Историята». Тоест цялата история се върти около нас. «От стратегическа гледна точка Русия е самостоятелна териториална структура, чиято безопасност и суверенност са тъждествени на безопасност и суверенност на целият континент. Това не може да се каже за нито една друга голяма евразийска държава: нито за Китай, нито за Германия, нито за Франция, нито за Индия… Само Русия може да излиза от името на Heartland с пълно геополитическо основание. Само нейните стратегически интереси не просто са близки до интересите на континента, но са им строго тъждествени» .
Стоял у изворите на създаването на геополитиката Маккиндер признавал водещата стратегическа роля на Русия. Той писал: «Русия заема в цял свят толкова централна стратегически позиция, както Германия по отношение на Европа. Тя може да осъществява нападения във всички страни и да се подлага на нападения от всички страни, освен север. Пълното развитие на нейните железопътни възможности е дело на времето…» Изходя от това Маккиндер считал, че главна задача на англосаксонската геополитика е недопускане образуване на стратегически континентален съюз около «географската ос на историята» (Русия). Следователно, стратегията на силите на «външният полумесец» се състои в това, да откъсва максимално количество брегови пространства от Heartland и ги поставя под влияние на «островната цивилизация».
Изводът от всичко гореказано е прост, но неутешителен: нас никога не ще оставят в покой. Просто затова, че ние, изходя от географските реалии – това е центърът на Евразия, центърът на цивилизацията на Сушата. Ние, говорейки на шахматен език, сме белият цар, и черните не ще се спрат, докато не поставят мат, докато не ни вкарат в ъгъл. Докато те не вземат под контрол полетата, на които по-рано са стояли нашите офицери, пешки и коне, тяхното окончателно тържество е невъзможно. Затова те отново и отново ще опитват да ни бодат и дробят, да унищожават нашата държавност. Нищо лично, само геополитика.
А и въобще, може ли някой да назве време, когато западните «приятели» действително не са се довличили на нашите простори, оставили ни да «загиваме» в своето «варварство»? Не, все се натискат да «просветят» русите. От псетата-рицари от Ливонския орден, носещи на православните «светлината» на католицизма, до днешните «небесни» еврокомисари, настойчиво заставящи да се провеждат гей-паради и признават еднополовите бракове. Уверен съм, че мнозина от нас са се замисляли за причините за няккаква патологическа нелюбов на Запада към Русия. Нелюбов – това е още меко казано. Та геополитиката дава на този въпрос изчерпателен отговор. Ние – сме друга цивилизация.
 Ние – сме Руска Цивилизация на Сушата. Оттук нашият консерватизъм, нашето неприемане на промени, които така силно са дразнели всички отечествени реформатори и революционери. Морето е изменчиво, в същото време Морето е еднакво и огромно. Каква разлика къде ще живееш? Ето ви и лекотата на преместване на западният жител. Сушата – тя навсякъде е различна, тя се променя крайно бавно. Сушата и Морето – във всичко са антиподи.
Периодически в тази книга ще гледаме картата, за да разберем разстановката на силите, нали геополитиката е тясно свързана с географията. Но ако държавните граници се менят, то за последните хиляда години никакви тектонически премествания на световната карта не са се случили. Старите континенти никъде не са се провалили, нови не са се появили. А тези, които са «намерили и открили» европейците, та те всъщност са били там винаги. Словосъчетанието «откриване на Америка» звучи много по детски. Детето искрено се удивява, че до неговото раждане въобще нещо е съществувало. На него му е сложно да разбере, че мирозданието е започнало не с неговият първи вик. Така и европейците – открили Америка, като че тя от някого се е скрила или загубила.
Поглед на картата ще помогне да разберем смисълът на борбата, който обикновено ни убягва. Ето само един пример. Колко републики имаше в СССР? Младежта точно не знае, по-старите ще кажат веднага: петнадесет. Днес това са все независими държави. Много от тях заемат стратегическо положение, но геополитическо положение – не всички. А кои? Искате да разберете – спомнете си, кои части от Съветският Съюз Запад веднага прие в НАТО, за да ги «прикрие» и напълно подчини на своето влияние. Само трите Прибалтийски страни: Литва, Латвия, Естония. Защо? Защото това е прибрежна зона, от която Морето трябва да изтласква Сушата. Сушата – това сме ние, читателю. Още по-точно – това сте вие.
И каквито и да не бяха възгледите на политиката, нашите геополитически «приятели» неотклонно ще ни изтласкват, по-точно – ВАС, читателю, от прибрежната зона.
Петър Велики «просичал прозорец» в Европу нали не само в Петербург, отначало този «прозорец просичат» в Прибалтика. Рига и Талин стават руски градове през XVIII век, превръщайки се в бази на нашият флот. В рамките на тази книга ние още подробно ще разгледаме историята на действията на Петър I, затова няма точно сега твърде да се задълбаваме в нея. Латвия и Естония и в по-малка степен Литва – това е изход на Сушата към крайбрежието на Балтийско море. Което, съгласно каноните на геополитиката, Морето не може да допусне. И именно прибалтийските части от Руската империя незабавно признават независими от Русия, при това и през 1991-а, и през 1918 години. Бързо и веднага. Не признавайки нито Деникин, нито Колчак, нито Ленин. А като как Литва?
В Литва също има първокласно пристанище. Вярно… немско. Клайпеда – така то се нарича днес. А по-рано, до поражението на Германия в Първата световна този град се именува Мемел. И е бил най-северният немски град. Между впрочем, историята на Мемел-Клайпеда за изучаващите геополитика има твърде важно значение, затова ще я разгледаме обстоятелно. Победителите в Първата световна, англичани, французи плюс американци, и са били (а и сега са) цивилизация на Морето.
Някога Франция оспорвала у Британия палмата на първенството и играла в ролята на Суша, но после влязла във фарватера на англосаксонската политика и сама станала част от Морето. Та победителите, сблъскали помежду им Русия и Германия, две велики сухопътни държави, след войната незабавно започнали да кроят картата на Европя по геополитически шаблони. Всички изходи към море или, по-точно казано, тяхно максимално възможно количество за русите и немците са били прекрити. Как? Много просто. Тези изходи дали на отново появили се (Полша) или никога не съществували в историята на човечеството до това държави (Естония, Латвия) .
 Възникналите от парчета от Русия и Германия нови страни се ползвали в началото на ХХ век с такава благосклонност на Запада, както и днешните осколки от СССР. На особена сметка – прибрежните области, имащи портове и изход към Балтийско море. И прибалтите за това се хващат. «На 11 януари 1923 год, възползвайки се от отказа на Германия да продължава изплащането на репарации, правителството на Франция въведе войски в Рурска област на Германия. Литовските правители решиха да не пропуснат шанса да захванат чуждо добро. На 13 януари литовските войски нахлуват на територията на Мемелски край и след два дни заемат града» .
Под названием Клайпеда Мемел влиза в състава на Литва. Но радостта в Литва не е дълга. Друг млад хищник, по-голям, точно така обласкан от Антантата, решава да полови риба в мътна послевоенна вода. Работата е там, че столицата на независима Литва – град Вилно, от гледна точка на поляците е съвсем полски град. Борбата между Полша и Литва за обладание на Вилнюс продължава около четири години (1919–1923) в гореща форма и още няколко години в студена. Накрая, през 1927 год литовците неохотно се съгласяват, че Вилно и Виленска област принадлежат на Полша . Така продължава до 1939 година, когато СССР получава тези територии. Отначало Виленска област влиза в състава на РСФСР, но след влизането на Литва в състава на Съветският Съюз Сталин предава днешната литовска столица на Литва. И градът започва да се нарича Вилнюс.

Прибалтийските държави – прибрежна зона, от която Морето трябва да изтласка Сушата – бяха единствените територии от СССР, които Запад направи своя част и прие в НАТО
С Мемел-Клайпеда историята е още по-интересна. На 22 март 1939 година Хитлер от борда на линкора «Дойчланд» изисква от Литва да върне Мемел на Германия, което бива незабавно направено. Когато Литва се съгласява, фюрерът приплува вече в немският порт Мемел, а не в литовската Клайпеда, почти завършил с това «събиране на немските земи» . Оставал само Данциг и «полският коридор». С какво завърши това – вие знаете. На 1 септември 1939 год същият линкор «Дойчланд», пристигнал «с дружеска визита» в Данциг, започна в упор да разстрелва полското военно укрепление Вестерпляте.
А Мемел? Той, взет с щурм от нашата армия, отново става Клайпеда и влиза в състава на Литовска ССР. Когато Литва излиза от състава на Съюза, тя защо ли не връща на Русия «подаръка от ненавистният сталински режим». Няма да питаме защо – нали е ясно, че във великата геополитическа игра на двама (или повече) изполини малките страни и народи не могат да бъдат независими наблюдатели. Тяхната «независимост» – винаги е плод на договоренности на свръхдържавите (като у Швейцария) или е обусловена от интереса на една от страните. Днешна «независима» Прибалтика има само един смисъл за съществуването си – да прегражда на Русия път към морето. 

фрагмент от книгата " Геополитика: Как это делается"

Николай Стариков

+2

Colonel Cassad

 
Памятник Сталину в Ростовской области http://161.ru/text/newsline/24...


Памятник Сталину в Архангельске http://abcdpolk.livejournal.co...

Памяти Доктора Лизы(Елизаветы Петровны Глинки) посвящается

Памяти Елизаветы Петровны Глинки (Доктор Лизы)

25 декабря стало известно, что на борту потерпевшего крушение над Чёрным морем самолета Ту-154 Минобороны РФ находилась российский врач и филантроп Елизавета Петровна Глинка, более известная в народе как Доктор Лиза. Она была одна из первых, кто откликнулся на беду жителей Донбасса, отправляя тяжелобольных и раненных детей на лечение в Россию, а также регулярно оказывая гуманитарную помощь медучреждениям Народных Республик.
Память о ней навсегда останется в сердцах её маленьких пациентов и их родителей, а также в сердцах других жителей Донецкой Народной Республики.
Команда интернет-издания «Правда ДНР» в память о погибшей Доктор Лизе подготовила сборник цитат с жизненной позицией Человека с большой буквы – человека, который вселял надежду и доброту в сердца других людей.

И в дополнение слова Александра Проханова:

"Да, этот Ту-154 был наполнен мирными людьми, но он летел на войну. А война жестока, она без правил и границ, - там убивают посла, захватывают заложников, взрывают больницы… На войне как на войне, и мы должны быть готовы к этим жертвам, должны сплотиться, должны сжать зубы, должны сражаться до победного конца, как это было в Великую Отечественную войну. Да, и это справедливо и праведно, но и это - не те слова!
Это не те слова, потому что в то время, когда самолёт Минобороны летел на войну, другие самолёты с российскими богачами и вельможами летели в Куршавель, Ниццу, в Альпы вместе с эскортами любовниц и дорогих проституток. И когда Ту-154 падал в Черное море, и мёртвые люди расстилались по волнам, в «элите» шли отвратительные гульбища и попойки. Призыв «сплотиться» не действенен. Страна рассечена на миллиарды кусков!
Так какие же слова должны прозвучать?!
Я думаю, что каждый человек, который обладает хотя бы зачатками духовного сознания, не говоря уже о тех, для кого мир – это творение Божие, в котором Господь проявляется каждое мгновение,- должен воспринять гибель этого самолёта как знак, как гневно указующий перст Божий - мы в России живём неправедно.
Россия – несправедливая страна. В эти дни от ядовитой отравы в нашей стране погибло семьдесят человек, ещё десятки корчатся на больничных койках, изрыгая из себя этот ад. А в это время наш креативный класс, наши великие снобы говорят, что это хорошо, так и должно было произойти!  По их мнению, те, кто пьют палёную водку - заслуживают смерти, и в их гибели – оздоровление нации. «Надо пить вино за тысячу евро булылка, и всё будет в порядке!», - говорит одна норковая особь. И её поддерживает целый класс! Это знак того, что невозможно с высоких трибун, на фоне георгиевских золотых надписей, возглашать справедливость и единство страны в этом чудовищном состоянии раскола. Когда большинство людей продолжают страдать, беднеть, сгнивают заживо в своих нищих деревнях  и полуразрушенных городах, а другая часть жирует, наслаждается, богатеет, ворует и по-прежнему покупает недвижимость в Лондоне, хохоча над народом. Они мнят себя сверхрасой, сверхкастой на фоне народа – «лузера», проигравшего всё.
В сказании о пророке Данииле огненные слова, начертанные на стене во время пира Валтасара: «мене, мене, текел, упарсин» — «исчислено, исчислено, взвешено, разделено» - были знаком Бога Валтасару, последнему царю Вавилона. Гибель Ту-154 – такой же знак.
Все, кто погиб в этом самолёте – жертвенные агнцы, певчие птицы России, - самые дивные, добродетельные и прекрасные наши братья. Мир их праху и вечная память!"

Съвременното робство

Роби на капитала

Ако си мислите, че главните признаци на робство — това са вериги и надзирател с камшик, то имам за вас лоши новини. Капитализмът с успех замени веригите и камшика с икономическа принуда. Робът все така е роб — само че сега си мисли, че е свободен.
Да разгледаме основните форми робски зависимости, които са характерни за обществото към днешен ден:
1. Принуждение към постоянна работа. Съвременният човек е принуден да работи без спиране, тъй като заработените средства стигат само да се заплати жилище за 1 месец, храна за 1 месец и пътуване до работа и обратно за 1 месец. Доколкото парите стигат винаги само за 1 месец, то човек е принуден да работи цял живот до смърт. Пенсията също не е решение на проблема, тъй като пенсионерът дава цялата си пенсия за жилище и храна, и у него въобще не остават свободни пари. При това забележете, ако при класическото рабовладение предоставянето на робите на жилище, храна, медицинска помощ е било проблем за рабовладелеца, то сега всички тези проблеми лягат изцяло на самите роби!
2. Създаване търсене на «нужни» стоки с помощта на рекламата. Съвременният човек много трудно ще се откаже да прикупи някаква новинка или разрекламиран продукт (например, нов смартфон или даже дъвка на касата в супермаркета). Съответно, човек потребява повече, отколкото вече е заработил, взема кредити за тези «нужни» стоки — и в резултат заплаща стоката с проценти. В края на краищата неговата прекредитираност расте по експонента, той става зависим от своята работа, тъй като загубил я той не ще може да връща дълговете и ще загуби всичко! И това много силно стимулира да се изпълнява даже низкоплатена работа, без да се замисля (а гадостите и подлостите, които той е готов да извърши, за да не загуби работа нямат чет и брой - бел.пр.).
3. Мит е, че човек работи за държавата. Съвремените хора вярват, че работят за държавата, и тя в края на живота ще ги обезпечи с достойна пенсия. Именно затова те част от своите заработени пари дават на държавата във вид на данъци (в Америка самостоятелно, а в България за нас това прави работодателят). Но какво виждаме в реалността? Проработил цял живот човек получава мизерна пенсия (при това нейният размер не силно корелира с изпълнената от пенсионера работа — затова пък силно корелира с текущото състояние на икономиката).

4. Механизмът на инфлацията. Именно той не позволява на много хора икономически да се развиват. Ръстът на цените без ръст на заплатата води към незабележимо обедняване. Съответно на хората се налага още повече да работят от година на година, та поне да остават на същото ниво благополучие. Дори повече. Инфлацията — това е данък за спестяванията. С помощта на инфлацията държавата по малко отнема вашите парички, които още не сте похарчили — за да ви върне към т.1.
5. Привързаност към едно място на жителство и работа — още една съвременна форма на робство. Този механизъм принуждава хората да работят цял живот на един и същ завод заради обещаното от завода жилище или други привилегии. В съвременното общество впрочем, тази система замениха неподемните ипотечни кредити —те  заставят човека взел ипотека всеки месец да ходи на поклон в банката, така изработвайки у него рефлекс «цял живот трябва да се плаща по дългове», и не му дават да направи пауза за смяна на работата. «Не може да се загуби работа — нали трябва да се плаща ипотека».
Всичко води до това, че роба от свободен човека отличава не размера на заплатата или дохода — а съотношението между доходи и разходи. Ако вашите разходи са такива, че с труд успявате да доживеете до заплата и на вас висят кредити — вие сте роб, и никъде своите хазяи няма да се денете.
Ако вашите разходи са такива, че всеки месец ви остават излишни пари, които спестявате или харчите на някакви не особенно нужни неща, и на вас не висят кредити и ипотека — вие сте свободни. Дотолкова, доколкото въобще може да бъдеш свободен, оставайки в социума.
Малко хора разбират, че проблема в тази система не е толкова в доходите, колкото в разходите. По-точно — в умението да се балансират разходите с доходите. Именно това знание и умение всячески размиват и разрушават съвременните рабовладелци. Предлагат ви повече да потребявате не за да започнете да живеете по-добре — а за да се оказажете в робство.

Источник

Социалните мрежи къртят 8

Филипп Масловский: Думите на Путин, че "армията на РФ е по-силна от всеки потенциален агресор" вбесиха Дж.Кирби, който подпален отговори, че САЩ са най-силния агресор


MadGun RUS: "Държавния департамент нарече армията на САЩ най-силна за цялата история на човечеството". Кирби говореше за тази армия, над която се хили цял свят, когато морпехите и заседнаха на плажа в Португалия и която хвърляше Хамери без парашути.


Голос Мордора: При Путин идвали с обиск по ордера на Печорския съд от града Киев. Говорят избегал през черния вход.



Кот Лаврова: Украински следователи дошли с обиск в кабинета на Путин



Vlasislav Breeg: Украински следователи дошли с обиск в кабинета на Путин, инстинктивно сложили плочки, измили тоалетната, поклонили се и си отишли.


Новости. Как есть: Моментално побелелите боевици от движението "Джейш Ал-Фатх" заявиха, че новината, че те са поели отговорност за убийството на посланика - е фейк!


Во///дь: САЩ призова Русия да отмени закона за чуждестранните агенти. Така си и представих Путин отменящ закон с формулировката: "по молба на САЩ"


Прошлогодний Лимонад: 1437 журналисти от цял свят са акредитирани на пресконференцията на директора на "незначителна, нищо не решаваща" бензоколонка от третия свят.

TheSaker: Паника и агония на неоконите - явни признаци

Протестиращи в Капитолия щат Мичиган, град Лансинг, преди гласуването на избиращите на 19 декември 2016 г.. (Фото Рейчъл Вулф, The New York Times). Съществуват явни признаци на това, че неоконите, управляващи англо-ционистската империя и нейното дълбочинна държава се намират в състояние, близко до паника, и техните действия показват, че те наистина са в ужас.

Вътрешен фронт

На вътрешния фронт неоконите прибягваха към всякакви възможни известни мръсни трикове в опита да възпрепятстват Доналд Тръмп да попадне в Белият Дом, а именно:

• организираха бунтове и демонстрации (заплатени от Сорос).
• вдъхновяваха привържъниците на Клинтън да отхвърлят резултатите от изборите («не мой президент»).
• опитваха се да заплашват избиращите и да ги заставят или да гласуват за Клинтън, или въобще да не гласуват.
• опитваха се да убедят Конгреса да отхвърли решението на Колегията избиращи.
• сега се опитват да анулират резултатите от изборите на основание подозрения, че (видимо всемогъщи) «руски хакери» са компрометирали резултатите от изборите (видимо даже в тези щати, където се използваха хартиени бюлетини) и откраднали резултатите за Тръмп.

Наистина това е удивително развитие на събитията, особено ако отчетем, как Хилъри нападаше Тръмп заради това, че той не обеща да признае резултатите от изборите. Тя особено отбеляза, че отсътствието на гаранции от страна на Тръмп да признае резултатите ще заплашва основите на стабилност на политическата система на САЩ, а сега тя и нейните привържъници правят всичко, което им е по силите, за да достигнат именно това — да вкарат целият електорален процес в състояние на дълбока криза при отсъствие на ясен способа за неговото разрешение. Някои говорят, че демократите вървят на риск от гражданска война. Ако отчетем, че някои влиятелни конгресмени-републиканци заявиха, че поддържат идеята за разследване на приказките за «руски хакери», аз подозирам, че републиканците правят същото, че работата не е в демократите, сцепили се с републиканците, а в друго — «дълбочинната държава, противостояща на народа на САЩ».
Болшинството специалисти са съгласни с това, че нито една от тези тактики няма да сработи. Следователно, възниква въпроса глупави ли са неоконите, или считат, че могат да преуспеят и какви са техните истински цели.
Първата моя догадка — и основна — че случващото се сега е същото, което се случва винаги щом само у неоконите възникват сериозни проблеми: те отново вдигат ставките.
И отново. И отново. Това е един от основните признаци от психологическо мислене: те не могат да приемат поражение и още по-малко — своя грешка, и затова всеки път когато реалността нахлува в техните идеологически илюзии, те автоматически вдигат ставките. Те биха могли да рационализират своето поведение с комбинация от надежди, че възможно един от тези трикове ще сработи при стремеж да се нанесе максимален ущърб на избраният президент Тръмпу до неговото встъпване в длъжност. Аз никога не бих пренамалил злобната отмъстителност на тези хора.
Това което вдъхновява в случая е реакцията на Тръмп на всичко случващо се: след дъгих размишления той реши да предложи поста Държавен секретат на Рекс Тилерсън. От гледна точка на неоконите, ако генерал Майкс Флин е лош, то Тилерсън — е наистина апокалиптически мерзък: човека е получил награда «Приятел на Русия» право от ръцете на самия Владимир Путин!
Владимир Путин и Рекс Тилерсън.
Нима Тръмп не осъзнава, доколко провокационно е подобно назначение и как то ще бъде възприето от неоконите? Разбира се осъзнава! От негова страна това решение е съвершено умишлено. И ако е така, то това е много, много добър признак.
Аз мога да греша, но имам усещане, че Тръмп жъдува да приеме предизвикателството на неоконите, и че той ще отговаря на ударите. Например, неговата реакция на обвиненията на ЦРУ относно руските хакери бе твърде показателна:той  напомни на всички, че «това са същите хора, които говореха, че у Садам Хюсейн има оръжие за масово поражение». Аз мисля, сега напълно може да се твърди, че щом само Тръмп поеме контрола, в ЦРУ ще полетят глави.
[Отстъпление: не е ли удивително, че ЦРУ изказва своето мнение относно хипотетичната руска намеса по време на изборите в САЩ? Доколкото кога е било ЦРУ да обладава компетентност по случващото се във САЩ? Аз считах, че ЦРУ — е агенция по външно разузнаване. И кога това ЦРУ е започнало да взема участие във вътрешната политика на САЩ? Да, разбира се, оправните наблюдатели винаги са знали, че ЦРУ е ключов играч в политиката в САЩ, но сега агенцията, не замисляйки се открито това призна. Не мисля, че Тръмп ще има мъжество и средства да направи така, но честно казано, за него би било много по-добре да разпусне ЦРУ изцяло и напълно. Разбира се, това би могло да доведе до неговото убийство — стълкновението с ФРС и ЦРУ в САЩ са непростителни престъпления — но отново, Тръмп вече силно рискува, така че би могъл и да нанесе удар първи.]

На външният фронт

На външният фронт крупно събитие стана освобождението от сирийските войски на Алепо. В този случай, отново неоконите се опитаха да вдигнат ставките: те правеха всевъзможни съвершенно несъстоятелни заявления за екзекуции и зверства, а «Би-би-си», винаги с удоволствие придържащи се правилната линия, публикува статия, доколко ситуацията в Алепо прилича на това, което стана в Сребреница. Разбира се, събитията в Алепо и Сребреница си приличат в едно: в двата случая поддържаните от САЩ такфиристи загубиха и претърпяха поражение от правителствените сили, и в двата случая Западът разгърна злобна пропагандистска война в опит да превърне военното поражение на своите марионетки в своя политическа победа. Както и да не е, отчаяните пропагандистски усилия претърпяха неуспех, неизбежното се случи, и Алепо бе напълно освободен.
Империята достигна един успех: възползвайки се от това, че голяма част от чуждестранните сили, съюзници на сирийците (Хизбола, иранските КСИР, руският спецназ и прочие) бяха концентрирани около Алепо, поддържаните от САЩ такфиристи преуспяха, лишили сирийците от сила на волята, мнозина от тях избягаха в паника, а първите обкръжиха и отново в резултат завзеха Палмира. Този успех ще се окаже кратковременен, и аз напълно съм съгласен с моя приятел Александър Меркурис, които казва, че Путин скоро отново ще освободи Палмира, но докато това не се е случило, окупацията на Палмира доста смущава сирийците, иранците и русите.
За мен все по-малко вероятно изглежда, че движението на Даеш* към Палмира не е било забелязано от различните сирийски, ирански и руски разузнавателни агенции (като минимум един източник съобщи, че руските спътници са го забелязали), и следователно аз правя извод, че е било взето умишлено решение временно да се пожертва Палмира, за да може окончателно да се освободи Алепо. Така ли е?
Определено да. Въпреки западната пропаганда Алепо, а не Рака, винаги е била истинска «столица» на поддържаните от САЩ терористи. Рака — относително малък град: 220 000 с плюс жители в сравнение с над 2 000 000 в Алепо, тоест Алепо е 10 пъти по-голям от Рака. А относно миниатюрната Палмира, то нейното население е само малко над 30 000. И така, изборът между опитите да се затворят дупките в сирийската отбрана около Палмира и освобождението на Алепо — съвсем не е бином на Нютон. Сега, когато Алепо е освободен, градът трябва да се обезопаси и да се приложат сериозни инженерни усилия, че да се подготови към винаги възможна контратака на такфиристите. Но едно дело е отново да се захване малко градче в пустинята, и съвсе друго — да се отбие крупен градски център. Лично аз много се съмнявам, че Даеш&Со някога отново ще контролират Алепо. Някои неокони изглежда дотолкова са изпаднали в ярост от това поражение, че сега обвиняват Тръмп в «поддръжка на Иран» (Иска ми се той наистина да го стори!).
Миниатюрната Палмира с усилията на пропагандата на неоконите бе придадена двойна функция: да затъмни «руската» (там бяха не само «русите», но това не е важно) победа в Алепо и пусне мъгла около «американското» (там бяха съвсем не единствено «САЩ», но не е важно) поражение в Мосул. Сложна задача за миниатюрно пустинно градче, и не е удивително, че и този отчаян опит също се провали: възглавяемата от САЩ коалиция в Мосул изглежда също толкова слаба, колкото силна е възглавяемата от Русия коалиция в Алепо.
Всяко сравнение на тези две сражения просто довежда САЩ до объркване: поддържаните от САЩ сили не можаха да освободят Мосул от Даеш & Co., те даже не напълно обкръжиха града и не можаха да проникнат даже зад пределите на най-отдалечените предградия. От Мосул излиза крайно малко информация, но след три месеца боеве цялата операция по освобождението на Мосул изглежда пълен провал, като минимум в този момент. Аз искренно се надявам, че когато Тръмп заеме своя пост, той в края на краищата ще се съгласи да работи не само с русите, но и с Иран, за да отбият Даеш от Мосул. Но ако Тръмп изпълни дадените на Американо-израелския комитет по обществени връзки (AIPAC) обещания, а прочие израелски лобисти се организират и продължават да противодействат и заплашват Иран, то САЩ могат да забият болт на всякакви надежди да нанесат поражение на Даеш в Ирак.
От отчаяние и злоба пропагандистите от САЩ обвиниха Русия в убийство на мирни жители в Алепо, едновременно активно избягвайки всякакво споменаване за граждански жертви в Мосул. Но после същата пропагандистска машина, надсмиваща се над цвета на дима на руския авионосец «Адмирал Кузнецов» (предполагайки, че той всяка минута ще се разпадне) бе принудена да преглътне унижението, когато най-скъпоструващия и нов есминец на САЩ «Зумволт» се повреди и лиши от ход в Панамският канал, а «Кузнецов» продължаваше да изпълнява доста добра работа по поддръжка на руската операция в Сирия.
Отново и отново англо-ционистската пропагандистска машина търпи неуспех в скриването на неудобните факти, и сега става съвершенно ясно, че цялата политика на САЩ в Близкия Изток е в пълен безпорядък, и че неоконите са толкова невежествени, колкото и доведени до отчаяние.

Отчет до 20 януари

Напълно очевидно е, че управлението на неоконите идва към своя край в обстановка на некомпетентност, истерическо тикане с пръсти, напразни опити да се възпрепятства неизбежното и отчаян стремеж да се скрие мащаба на страшния провал, до който доведе поощряемата от неокните политика. Обама ще влезе в историята като най-лошия и най-некомпетентния президент в историята на САЩ. А относно Хилъри, нея ще помнят и като най-лошия Държавен секретар, и като най-негодния кандидат за президент.
В светлината на това, че неоконите винаги проваляха всичко с което се опитваха да се захванат, аз съм склонен да предполагам, че не ще им се удаде и да възпрепятстват Доналд Тръмпу да положи клетва. Но до 20 януари 2017г. аз, затаил дъх, ще чакам какво още ще измислят тези наистина чукнати в главата.
А относно Тръмп, засега още не мога да го раздъвча. От една страна той избира Рекс Тилерсън, което представлява умишлен сигнал - предизвикателство към неоконите, а от друга продължава да се опитва да умиротвори израелското лоби, избирайки ярък ционист от най-лошия род, Дейвид. М. Фридман като следващ посланик на САЩ в Израел. По-лошо от това е, че Доналд Тръмп видимо не желае да признае неоспоримият факт, че САЩ никога не ще победят Даеш, докато анти-иранската позиция на неоконите не се смени на истинско желание да се работи с Иран и да се възприема той като партньор и съюзник.
Сега риториката на Тръмп просто няма смисъл: той иска да дружи с Русия и да противодейства на Китай, той иска да нанесе поражение на Даеш, и отново заплашва Иран. Това е безразсъдство. Но все пак искам да укажа и на ползата от съмнения, някой е длъжен да го обучи на геополитическите реалии до това, докато той стигне до там окончателно да доведе външната политика на САЩ до пълно фиаско.
И да, още имам надежда.
Моята надежда е в това, че последните изхвърляния на неоконите достатъчно разгневиха и даже озвериха Тръмп до тази точка, когато той ще захвърли своите напразни опити да ги умиротвори. Само провеждайки систематическа политика на «де-неоконизация» на политическия истаблишмент на САЩ Тръмп ще може да се надява да «направи Америка отново велика». Ако планът на Тръмп се състои в това достатъчно дълго да умиротворява неоконите, за да положи клетва и получи одобрение от Конгреса за своите хора — отлично. Тогава у него има още шанс да спаси САЩ от катастрофически колапс, но само докато той остава твърдо настроен безжалостно да сломи съпротивлението на оставащите във властта неокони. Ако той се надява да отвлече неоконите, умиротворявайки ги по вторични или малки проблеми, то неговите усилия са напразни и той ще тръгне по същата пътека, по която вървеше и Обама, който, като минимум външно, първоначално изглеждаше не неоконовски кандидат, а завърши превърнал се напълно в марионетка на неоконите (през 2008-а неоконите заложиха на МакКейн и проникнаха в администрацията на Обама само след поражението на МакКейн).
Така или иначе, ние се движим към криза, единственият открит въпрос е — ще излязат ли САЩ от тази криза освобождени или обречени.
Сокол

Социалните мрежи къртят 7

Обама, в прощалната си реч, чисто по Фройд, спомена 38 пъти една слаба регионална държава с разкъсана от санкции икономика.


Филипп Масловский: Администрацията на Тръмп не включи Русия в списъка първостепенни заплахи, така потвърждавайки наличието на болезнено-параноидални отклонения при расиста-русофоб Обама.


Голос Мордора: Танкерите "Маршал Жуков" и "Сталинград" са включени в списъка санкции на САЩ. Държавния департамент, вие сериозно?


Во///дь: Държавния департамент заяви за непричасността на САЩ към убийството на руския посланик в Анкара. При това, че никой публично не ги е обвинил.


Во///дь: Френските електрици помолиха САЩ да усмирят умерената опозиция от Ислямска Държава, защото не успяват да сменят лампичките с нужните цветове по Айфеловата кула.


Либеральное днище: Ето какво значи визитата на Путин в Япония за преговори по спорни територии: САЩ обявиха за най-голямото от 1972г. връщане на територии на Япония.

 

 

Още фото за Елцин-център. 

 

 

 

 

 

 

 

 

«Властям постсоветских республик»

Властям постсоветских республик

Не соблазняйтесь на подачки
Американских сволочей:
У нас достаточно заначки,
Убереженной от рвачей.
И пусть британская корона
Не затмевает вам глаза:
Она - и черная ворона,
И ядовитая гюрза.
А псевдоценности Европы
Уже настоль извращены,
Что верят в них лишь остолопы
Да порожденья сатаны.
Для них мы - глупые игрушки
В антироссийской кутерьме.
А нам родней намного Пушкин,
Чем дядя Сэм в своем дерьме.
Но всех страшней угроза с юга,
Где орды варваров кишат:
Взрывая в дикости друг друга,
Они и к нам уже спешат.
Имеем выучку и силу,
Но все ж не стоит забывать,
Что только братская Россия
За нас готова воевать.
Другие страны лишь словами
Окажут помощь: мол, друзья,
Держитесь, мысленно мы с вами,
Громите полчища зверья.
Пора уже забыть обиды
Из прошлой жизни и обресть
Иные, дружеские виды
На Русь, у коей совесть есть.

Бахтиёр Ирмухамедов

Как «титаника» на глобализацията се разби в златния айсберг

В основата на всичко лежат парите. Макар на практика общата икономическа ефективност на всичко — от частният бизнес до обществото и държавата — да се определя с множество различни параметри, като цяло всички те в крайна сметка се свеждат към пари. Даже властта, ако оставим частностите, означава на първи ред мащаба на контрола над финансовите потоци и правото да се установяват правила за тяхното движение. Последният момент, за правилата, точно и е главна движеща сила и ключев смисъл на процеса на глобализация. За какво са нужни тези правила? За внасяне на пределна ясности във въпроса: кой и как ще дели парите. Американският модел на глобализма предполагаше, че всички пари в света трябва да се падат на САЩ.

Глобализацията — просто ребрендинг на империите
Би било невярно да се каже, че правилото «на мен, на мен, на мен и отново на мен» са изобретили именно американците. Първата успешна модел на глобален «дерибан на целия цивилизован свят» в своя полза построили още древните римляни. На пространство от Шотландия до африканска Сахара, от Португалия до Иран действали единни закони, вървели еднакви пари, съществували всеобщи правила и норми, а всякакви, особено трансгранични, стопански и още повече политически спорове, се решавали строго в Рим. Основна част от съвкупната печалба също осядала там. Собствено римляните тогава глобализма точно за доходите и са налагали. Наистина, в тези времена такава дума не е съществувала, а римските легиони просто са разширявали границите на империята.
Всъщност, глобализмът това и е империя, само че след съвременен ребрендинг. Управляващите елити са се занимавали с неговото построяване през цялата история на човечеството. В империята на испанците от XVII век живели над 6% от населението на Земята. Тях надплюли само британците, империята на които през 1922 год включвала 24% от жителите на планетата. Ако у американците би се получило, то тяхната империя би могла да обхване над 40%.
Независимо от различията в география, езици и флагове, същността на процеса остава неизменна. Има територия, на която живеят и се трудят хора и която управлява държавата. Тя установява норми на стопанствено право, осигурява съблюдаване на углавните закони и охрана на границите от нахлуване на съседи. За изпълнение на своите функции държавата събира данъци. Колкото по-обширна и развита е територията, толкова по-мащабен е дохода. Колкото повече постъпления има в хазната, толкова по-широки са възможностите на конкретна страна. В това число — военни, благодаря които може да се опита подконтролната територия да се расшири още повече. Ако отложим настрана рекламната шумотевица става очевидно, че налагайки своята идея за глобализма американците са се стремили точно към това.
Икономическото и политическото доминиране на САЩ възниква точно в този момент, когато размера на тяхната икономика от 14–15 достига 45% от световния. За това наистина се наложи да се поучаства в Първата световна война и активно да се способства за започването на Втората. Световният разклад от това време изглеждаше просто и нагледно. Почти половината от икономиката на планетата е американска, още примерно 35% — съветска, лежащата в руини Европа дърпаше към 12–14%, всички останали страни заедно — 6%. Тъй като послевоенното възстановяване на Европа ставаше за американски пари и под американски контрол, то фактически те имаха всички основания да считат «свои» почти 2/3 от света. Това трябваше само да се оформи юредически.

Кога пропусна Акела
Строго казано историята на съвременния глобализъм именно тогава и започна, през юли 1944 год, в местенце под название Бретон-Уудс. Тогава още САЩ допуснаха стратегическа грешка, която днес доведе тяхната империя до крах. Всяка територия е малко да се захване, после трябва още да се удържи.
Рим границите на империята разширяваше със силата на своите легиони не просто така. Както е известно, с добра дума и револвер може да се направи далеч повече, отколкото с едната само добра дума. А да се прави трябваше много. Като първо публично да се легализира еднозначност на отговора на въпроса: кой тука е главния и чие слово е последно. Британската империя просъществува петстотин години (от 1497 до 1997 г.) преди всичко затова, защото там всеки подданник добре знаеше, че всички въпроси решава Лондон, а «единствено правилните правила» — са британските. Наистина, вбиваше се това знание най-често с огън и барут. За тези, които не са в курса: например, главатарите на подавеното в Индия въстание на сипаите британците публично разкъсаха с изстрели от оръдия, а за да заставят да се огънат бурите от Трансваал и Република Оранжева река (и това и другото после започна да се нарича ЮАР), «червените мундири» «измислиха» концентрационни лагери.
Провъзглашавайки и налагайки Pax Americana, САЩ публично да разпространят своя закон и своето право да го издават, трактуват и по него да съдят на всички подконтролни територии не можаха и не съумяха. Вместо това Америка се опита да се ограничи само с финансов контрол, чрез парите. Доларът се признава единствена свободна световна валута, стойността на всички останали пари се определя само чрез него.
Тогава, на Бретон-Уудската конференция такова решение изглеждаше отлична идея.
Обикновена териториална държава, освен дохода от новите територии, автоматически получава още и цял сонм сложни социални проблеми, изискващи решения. Например социални гаранции. Трябва или да се плаща от хазната всякакви там пенсии и дотации, или да се държат войски за подавяне недоволството на населението, което също струва немалки пари. Построявайки чисто финансова система за контрол, без публично признание на своето доминиращо положение, САЩ се опитаха да прескочат между Сцила и Харибда. Доходите от експлуатация на подконтролният свят трябваше да вървят на ръст на благосъстоянието само на гражданите на САЩ, в същото време докато всички социални и прочие расходи оставаха грижа изключително на местните национални правителства. Да, подконтролни задкулисно, но външно — местни, свободни, демократически изборни. Макар разбира се не трябва да се забравя и за съветските танкове. Да извъртят «империя по-британски» Сталин на Вашингтон не би позволил точно. Даже с цената на ядрена война.

Ний делихме портокала
Отначало американският модел на глобализма се съпътстваше от успех — Америка богатееше. За 30 години, към средата на 1970-те, частта на средна класа в САЩ се удвои и достигна 72% от населението. Но заедно с това започна отчетливо да проглежда плашеща тенденция. Американската икономика престана да бъде най-голямата в света. И най-главното, на планетата свършиха свободните пазари, за сметка на експанзията на които Америка би могла да продължава да расте и разчита отново да набере приемущество. За двадесет години Китай от изостанала страна се превърна във водеща икономика на света и започна да измества САЩ не само от своя вътрешен (!) пазар, но и от вътрешния пазар в самата Америка. От 72 трлн дол. съвкупен БВП на планетата на САЩ през 2014 се падат само 17,4 трлн, в същото време докато у Китай са 17,6 трлн, у Евросъюза — 14,4 трлн, у Индия — 7,3 трлн. Но най-важно от всичко се оказа, че от 1990-те години на ХХ век приемущества от въздиганата империя престана да получава и самата Америка като държава.
Къде отидоха парите? В частни корпорации, които за изминалите 25 години много силно израстнаха в размери и по обем ресурси постепенно започнаха да се приближават към мащабите на държави, а някои страни — даже да превъзхождат.
Така например, печалбата на Apple за 2015 финансова година (234 млрд дол.) е: 11,1 пъти повече доходната част на бюджета на Украйна, почти равна на доходната част на бюджета на РФ, само 4,6 пъти отстъпва на тази статия в бюджета на Китай, 5,9 пъти по-малко от бюджета на ФРГ, 13,8 пъти по-малко от бюджета на САЩ.
При това за 2009–2011 години корпорацията е била длъжна да заплати в САЩ федерални данъци на сума 13,7 млрд дол., но по факта е заплатила само 5,3. Трябва да кажем това още не е рекорд. Аналитиците от JP Morgan публикуваха разултатите от едно любопитно изследване. Оказа се, че зад пределите на САЩ Apple държи 67% от своите парични средства, у Oracle тази цифра е 84%, Microsoft и Cisco по 89%, а у HP и Johnson & Johnson — всичките 100%. На техен фон 50% у GE и 48% у Google изглеждат почти като патриотизъм. Който въобще не определя слънчево или облачно. 602 юридически «американски» корпорации от 974 млрд дол. свои парични средства 588 млрд държат на задгранични сметки. А някои умелци, като например GE, в задгранични офшори пазят 119 млрд дол., получили при това 28 млрд пряка държавна финансова поддръжка.
Та, може глобалните корпорации да плащат данъци по място на получаване на печалбата — да кажем в Европа? Съдейки по това, че Брюксел, след продължително разследване изписа на Apple данъчна глоба на сума 13 млрд евро (по резултатите за 1991–2007 финансови години), не плащат глобалистите данъци никъде. Даже в Ирландия, по място на официалната регистрация на основната част от своите задгранични филиали Apple е заплатила само 0,005% данъци, макар по местните закони е трябвало да заплати 12,5%, а това е една от най-ниските ставки за корпоративен данък в ЕС. Макар за какво да говорим, с данъците и международното законодателство мухлюват всички ТНК.
В Италия от 2008 до 2013 година Google е недоплатила над 350 млн дол., във Великобритания с местните данъчни счетоводителите на гиганта се удаде да се «договорят» за 185,4 млн дол. «недостиг». В Белгия ВР и още 35 други ТНК незаконно се възползваха от данъчни облекчения за 800 млн дол. Мрежата кафета Starbucks в Нидерландия само за 2015 година «недоплати» примерно 35 млн дол.

За какво се бори Тръмп
Собствено това и е отговора за причините за краха на американският глобален проект. В крайна сметка той се оказа не американски, а откровено корпоративен. В най-добрите традиции на приватизация на печалбите и национализация на разходите. Приемуществото на глобализма изглеждаше привлекателно само в рекламните клипчета. Безвизови пътешествия по света. Мигновени преводи на пари и картички, приемани във всяка точка в света. Всякакви там покупки през Интернет, които до прага на вашия дом се доставят и от другия край на планетата. На практика глобалният мир ставаше удобен само за ТНК. Местното производство при това се унищожаваше, а територията беднееше. Ако расширението на британската колониална система водеше до обогатяване като минимум на самите британци и Великобритания като държава, то от развитието на глобализма за Америка — за народа и държавата — все по-често оставаха само трохи. При официална ставка на корпоративният данък печалба 35% продвижващите глобализъм американски ТНК средно плащат само 24%, а в голяма част от случаите, особено в сферата на медицината и ПО, където основна капитализация са патенти и прочие аналогични нематериални права, и по-малко — 21,5%.
А въобще в цяло, недоплатените от «глобалисти» данъци в света се оценяват като минимум на скромната сума в 180–200 млрд дол. за година. Ето за тях и бе борбата между «държавниците» и «глобалистите» на планетата на протежение последните 10 години. Това е тази сума, ради получаването на която (или поне изрядна нейна част) местната корпоративна Америка налагаше Тръмп за президент, а аналогичните европейски елити започнаха битка за лидиращи постове във Франция, Италия и Германия. Това е този златен айсберг, в който се разби «титаника» на глобализма.
Така и се иска да добавя — а всичко от алчност.

Специално за «ПОСТФАКТУМ»

 

Александр Запольскис

На таблицата за умножение и е без разлика продавате или купувате.