Да разгледаме основните форми робски зависимости, които са характерни за обществото към днешен ден:
1. Принуждение към постоянна работа. Съвременният човек е принуден да работи без спиране, тъй като заработените средства стигат само да се заплати жилище за 1 месец, храна за 1 месец и пътуване до работа и обратно за 1 месец. Доколкото парите стигат винаги само за 1 месец, то човек е принуден да работи цял живот до смърт. Пенсията също не е решение на проблема, тъй като пенсионерът дава цялата си пенсия за жилище и храна, и у него въобще не остават свободни пари. При това забележете, ако при класическото рабовладение предоставянето на робите на жилище, храна, медицинска помощ е било проблем за рабовладелеца, то сега всички тези проблеми лягат изцяло на самите роби!
2. Създаване търсене на «нужни» стоки с помощта на рекламата. Съвременният човек много трудно ще се откаже да прикупи някаква новинка или разрекламиран продукт (например, нов смартфон или даже дъвка на касата в супермаркета). Съответно, човек потребява повече, отколкото вече е заработил, взема кредити за тези «нужни» стоки — и в резултат заплаща стоката с проценти. В края на краищата неговата прекредитираност расте по експонента, той става зависим от своята работа, тъй като загубил я той не ще може да връща дълговете и ще загуби всичко! И това много силно стимулира да се изпълнява даже низкоплатена работа, без да се замисля (а гадостите и подлостите, които той е готов да извърши, за да не загуби работа нямат чет и брой - бел.пр.).
3. Мит е, че човек работи за държавата. Съвремените хора вярват, че работят за държавата, и тя в края на живота ще ги обезпечи с достойна пенсия. Именно затова те част от своите заработени пари дават на държавата във вид на данъци (в Америка самостоятелно, а в България за нас това прави работодателят). Но какво виждаме в реалността? Проработил цял живот човек получава мизерна пенсия (при това нейният размер не силно корелира с изпълнената от пенсионера работа — затова пък силно корелира с текущото състояние на икономиката).
5. Привързаност към едно място на жителство и работа — още една съвременна форма на робство. Този механизъм принуждава хората да работят цял живот на един и същ завод заради обещаното от завода жилище или други привилегии. В съвременното общество впрочем, тази система замениха неподемните ипотечни кредити —те заставят човека взел ипотека всеки месец да ходи на поклон в банката, така изработвайки у него рефлекс «цял живот трябва да се плаща по дългове», и не му дават да направи пауза за смяна на работата. «Не може да се загуби работа — нали трябва да се плаща ипотека».
Всичко води до това, че роба от свободен човека отличава не размера на заплатата или дохода — а съотношението между доходи и разходи. Ако вашите разходи са такива, че с труд успявате да доживеете до заплата и на вас висят кредити — вие сте роб, и никъде своите хазяи няма да се денете.
Ако вашите разходи са такива, че всеки месец ви остават излишни пари, които спестявате или харчите на някакви не особенно нужни неща, и на вас не висят кредити и ипотека — вие сте свободни. Дотолкова, доколкото въобще може да бъдеш свободен, оставайки в социума.
Малко хора разбират, че проблема в тази система не е толкова в доходите, колкото в разходите. По-точно — в умението да се балансират разходите с доходите. Именно това знание и умение всячески размиват и разрушават съвременните рабовладелци. Предлагат ви повече да потребявате не за да започнете да живеете по-добре — а за да се оказажете в робство.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.