Гледайки филма на Оливър Стоун "Украйна в огън" - https://www.youtube.com/watch?v=SvQpHTxv4dw попаднах на интересен коментар, който искам да споделя:
"Грегъри Бейтсън, основател на няколко метода и школи в психотерапията, а също един от главните изследователи на шизофренията, в качество на главна причина за възникване на шизофрения нарича явлението, което се заключава в това, че на човека налагат две (или повече) противоположни съждения, които пряко си противоречат, а после отгоре ултимативно забраняват да се разсъждава за наличието между тях на противоречия, от които произтича, че като минимум едно от декларираните твърдения е лъжливо. В резултат от невъзможността да се построи относително пълна и непротиворечива картина на света, в резултат от невъзможност да се мисли логично предвид заведомо лъжливи базови установки и възниква шизофрения. В случая на пропагандата от киевският режим, противоречията в декларациите могат да се изразяват в едновременни твърдения, че "Русия е огромна, опасна и страшна" и "Русия е слаба, нища и е леко да се победи". А опитите да се указва това противоречие се обявяват за "происки агентите на Путин". Макар по-често пропагандата твърди нещо, което видимо противоречи на реалността, и забранява съмненията в това. Така се появяват "взривяващи се климатици", "сами себе си обстрлват", "сами себе си изгарят" "невидими руски войски", "законни преврати", "зигуващи НЕнацисти", "да уморим от глад нашите страдащи в окупация съграждани" и тям подобни шизофренически конструкции. "Животът в Русия е по-зле", но защо тогава милиони украинци пътуват там да заработят? И такива противоречия са множество. Но да се мисли не може, да се съмнява не може, защото ще лишат от работа, ще набият, ще преследват, ще похитят или даже убият, а може и въобще да считат за "предател", а така се иска да си в очите на другите "патриот". В резултате мнозина сами си забраняват да мислят в определено направление, създават класически оруеловски "мислепрестъпления". Трябва да си "добър", трябва да достигаш похвали от обкръжаващите, да си създаваш имидж на "патриот", а може още и в кариерата да помогне. А и опасно е инакомислието, да си "като всички" е далеч по-просто и безопасно. Да затваряш очи, да правиш вид, че нищо не разбираш, да игнорираш реалността – може без нищо да правиш. Подобна шизофренична ситуация заставя даже висши представители на режима да носят все по-оголтела ахинея. Например, когато Яценюк фактически заявяваше, че СССР е нападнал Хитлер, който е "бил принуден да отбранява цивилизована Европа от комунистическо нахлуване". Или когато Порошенко е бил принуден да осъжда в Кнесета нацистските колаборационисти, към които без съмнение се отнасят възвеличаемите днес в качество на "герои" Бандера, Шухевич и прочие представители на ОУН-УПА, които са вземали участие в масови убийства на евреи, белоруси, поляци и украинци във времената на Великата Отечествена война (която те вече така не наричат, защото в нея те се асоциират със загубилата нацистска старна). При това когнитивен дисонанс възниква само у тези, които гледат на ситуацията отстрани, не бъдейки въвлечен участник на тази система от бълнуване. Тези, които продължително време са потребител на официалната пропаганда, вече не са способни да осъзнават бълнуващият характер на ситуацията и адекватно да оценяват случващото се. Освен това, сериозен удар е нанесен по системата ценности. Практически са разрушени представите за ценността на самостоятелност, свобода, суверенитет. Вместо това повсеместно се декларира "по-добре да сме роби на американците, отколкото свободни с русите", често публично, не скривайки се и даже не осъзнавайки ущърбността и позорността на подобна "логика".
Между впрочем да предупредя читателя, който ще пожелае да гледа филма - един от коментиращите сподели, че следвайки най-добрите традиции на "свобода на словото" филмът на Оливър Стоун често е премахван/изтриван от youtube. Повод винаги ще се намери, а и Биг Брадър не е длъжен да дава отчет.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.