TheSaker: Паника и агония на неоконите - явни признаци

Протестиращи в Капитолия щат Мичиган, град Лансинг, преди гласуването на избиращите на 19 декември 2016 г.. (Фото Рейчъл Вулф, The New York Times). Съществуват явни признаци на това, че неоконите, управляващи англо-ционистската империя и нейното дълбочинна държава се намират в състояние, близко до паника, и техните действия показват, че те наистина са в ужас.

Вътрешен фронт

На вътрешния фронт неоконите прибягваха към всякакви възможни известни мръсни трикове в опита да възпрепятстват Доналд Тръмп да попадне в Белият Дом, а именно:

• организираха бунтове и демонстрации (заплатени от Сорос).
• вдъхновяваха привържъниците на Клинтън да отхвърлят резултатите от изборите («не мой президент»).
• опитваха се да заплашват избиращите и да ги заставят или да гласуват за Клинтън, или въобще да не гласуват.
• опитваха се да убедят Конгреса да отхвърли решението на Колегията избиращи.
• сега се опитват да анулират резултатите от изборите на основание подозрения, че (видимо всемогъщи) «руски хакери» са компрометирали резултатите от изборите (видимо даже в тези щати, където се използваха хартиени бюлетини) и откраднали резултатите за Тръмп.

Наистина това е удивително развитие на събитията, особено ако отчетем, как Хилъри нападаше Тръмп заради това, че той не обеща да признае резултатите от изборите. Тя особено отбеляза, че отсътствието на гаранции от страна на Тръмп да признае резултатите ще заплашва основите на стабилност на политическата система на САЩ, а сега тя и нейните привържъници правят всичко, което им е по силите, за да достигнат именно това — да вкарат целият електорален процес в състояние на дълбока криза при отсъствие на ясен способа за неговото разрешение. Някои говорят, че демократите вървят на риск от гражданска война. Ако отчетем, че някои влиятелни конгресмени-републиканци заявиха, че поддържат идеята за разследване на приказките за «руски хакери», аз подозирам, че републиканците правят същото, че работата не е в демократите, сцепили се с републиканците, а в друго — «дълбочинната държава, противостояща на народа на САЩ».
Болшинството специалисти са съгласни с това, че нито една от тези тактики няма да сработи. Следователно, възниква въпроса глупави ли са неоконите, или считат, че могат да преуспеят и какви са техните истински цели.
Първата моя догадка — и основна — че случващото се сега е същото, което се случва винаги щом само у неоконите възникват сериозни проблеми: те отново вдигат ставките.
И отново. И отново. Това е един от основните признаци от психологическо мислене: те не могат да приемат поражение и още по-малко — своя грешка, и затова всеки път когато реалността нахлува в техните идеологически илюзии, те автоматически вдигат ставките. Те биха могли да рационализират своето поведение с комбинация от надежди, че възможно един от тези трикове ще сработи при стремеж да се нанесе максимален ущърб на избраният президент Тръмпу до неговото встъпване в длъжност. Аз никога не бих пренамалил злобната отмъстителност на тези хора.
Това което вдъхновява в случая е реакцията на Тръмп на всичко случващо се: след дъгих размишления той реши да предложи поста Държавен секретат на Рекс Тилерсън. От гледна точка на неоконите, ако генерал Майкс Флин е лош, то Тилерсън — е наистина апокалиптически мерзък: човека е получил награда «Приятел на Русия» право от ръцете на самия Владимир Путин!
Владимир Путин и Рекс Тилерсън.
Нима Тръмп не осъзнава, доколко провокационно е подобно назначение и как то ще бъде възприето от неоконите? Разбира се осъзнава! От негова страна това решение е съвершено умишлено. И ако е така, то това е много, много добър признак.
Аз мога да греша, но имам усещане, че Тръмп жъдува да приеме предизвикателството на неоконите, и че той ще отговаря на ударите. Например, неговата реакция на обвиненията на ЦРУ относно руските хакери бе твърде показателна:той  напомни на всички, че «това са същите хора, които говореха, че у Садам Хюсейн има оръжие за масово поражение». Аз мисля, сега напълно може да се твърди, че щом само Тръмп поеме контрола, в ЦРУ ще полетят глави.
[Отстъпление: не е ли удивително, че ЦРУ изказва своето мнение относно хипотетичната руска намеса по време на изборите в САЩ? Доколкото кога е било ЦРУ да обладава компетентност по случващото се във САЩ? Аз считах, че ЦРУ — е агенция по външно разузнаване. И кога това ЦРУ е започнало да взема участие във вътрешната политика на САЩ? Да, разбира се, оправните наблюдатели винаги са знали, че ЦРУ е ключов играч в политиката в САЩ, но сега агенцията, не замисляйки се открито това призна. Не мисля, че Тръмп ще има мъжество и средства да направи така, но честно казано, за него би било много по-добре да разпусне ЦРУ изцяло и напълно. Разбира се, това би могло да доведе до неговото убийство — стълкновението с ФРС и ЦРУ в САЩ са непростителни престъпления — но отново, Тръмп вече силно рискува, така че би могъл и да нанесе удар първи.]

На външният фронт

На външният фронт крупно събитие стана освобождението от сирийските войски на Алепо. В този случай, отново неоконите се опитаха да вдигнат ставките: те правеха всевъзможни съвершенно несъстоятелни заявления за екзекуции и зверства, а «Би-би-си», винаги с удоволствие придържащи се правилната линия, публикува статия, доколко ситуацията в Алепо прилича на това, което стана в Сребреница. Разбира се, събитията в Алепо и Сребреница си приличат в едно: в двата случая поддържаните от САЩ такфиристи загубиха и претърпяха поражение от правителствените сили, и в двата случая Западът разгърна злобна пропагандистска война в опит да превърне военното поражение на своите марионетки в своя политическа победа. Както и да не е, отчаяните пропагандистски усилия претърпяха неуспех, неизбежното се случи, и Алепо бе напълно освободен.
Империята достигна един успех: възползвайки се от това, че голяма част от чуждестранните сили, съюзници на сирийците (Хизбола, иранските КСИР, руският спецназ и прочие) бяха концентрирани около Алепо, поддържаните от САЩ такфиристи преуспяха, лишили сирийците от сила на волята, мнозина от тях избягаха в паника, а първите обкръжиха и отново в резултат завзеха Палмира. Този успех ще се окаже кратковременен, и аз напълно съм съгласен с моя приятел Александър Меркурис, които казва, че Путин скоро отново ще освободи Палмира, но докато това не се е случило, окупацията на Палмира доста смущава сирийците, иранците и русите.
За мен все по-малко вероятно изглежда, че движението на Даеш* към Палмира не е било забелязано от различните сирийски, ирански и руски разузнавателни агенции (като минимум един източник съобщи, че руските спътници са го забелязали), и следователно аз правя извод, че е било взето умишлено решение временно да се пожертва Палмира, за да може окончателно да се освободи Алепо. Така ли е?
Определено да. Въпреки западната пропаганда Алепо, а не Рака, винаги е била истинска «столица» на поддържаните от САЩ терористи. Рака — относително малък град: 220 000 с плюс жители в сравнение с над 2 000 000 в Алепо, тоест Алепо е 10 пъти по-голям от Рака. А относно миниатюрната Палмира, то нейното население е само малко над 30 000. И така, изборът между опитите да се затворят дупките в сирийската отбрана около Палмира и освобождението на Алепо — съвсем не е бином на Нютон. Сега, когато Алепо е освободен, градът трябва да се обезопаси и да се приложат сериозни инженерни усилия, че да се подготови към винаги възможна контратака на такфиристите. Но едно дело е отново да се захване малко градче в пустинята, и съвсе друго — да се отбие крупен градски център. Лично аз много се съмнявам, че Даеш&Со някога отново ще контролират Алепо. Някои неокони изглежда дотолкова са изпаднали в ярост от това поражение, че сега обвиняват Тръмп в «поддръжка на Иран» (Иска ми се той наистина да го стори!).
Миниатюрната Палмира с усилията на пропагандата на неоконите бе придадена двойна функция: да затъмни «руската» (там бяха не само «русите», но това не е важно) победа в Алепо и пусне мъгла около «американското» (там бяха съвсем не единствено «САЩ», но не е важно) поражение в Мосул. Сложна задача за миниатюрно пустинно градче, и не е удивително, че и този отчаян опит също се провали: възглавяемата от САЩ коалиция в Мосул изглежда също толкова слаба, колкото силна е възглавяемата от Русия коалиция в Алепо.
Всяко сравнение на тези две сражения просто довежда САЩ до объркване: поддържаните от САЩ сили не можаха да освободят Мосул от Даеш & Co., те даже не напълно обкръжиха града и не можаха да проникнат даже зад пределите на най-отдалечените предградия. От Мосул излиза крайно малко информация, но след три месеца боеве цялата операция по освобождението на Мосул изглежда пълен провал, като минимум в този момент. Аз искренно се надявам, че когато Тръмп заеме своя пост, той в края на краищата ще се съгласи да работи не само с русите, но и с Иран, за да отбият Даеш от Мосул. Но ако Тръмп изпълни дадените на Американо-израелския комитет по обществени връзки (AIPAC) обещания, а прочие израелски лобисти се организират и продължават да противодействат и заплашват Иран, то САЩ могат да забият болт на всякакви надежди да нанесат поражение на Даеш в Ирак.
От отчаяние и злоба пропагандистите от САЩ обвиниха Русия в убийство на мирни жители в Алепо, едновременно активно избягвайки всякакво споменаване за граждански жертви в Мосул. Но после същата пропагандистска машина, надсмиваща се над цвета на дима на руския авионосец «Адмирал Кузнецов» (предполагайки, че той всяка минута ще се разпадне) бе принудена да преглътне унижението, когато най-скъпоструващия и нов есминец на САЩ «Зумволт» се повреди и лиши от ход в Панамският канал, а «Кузнецов» продължаваше да изпълнява доста добра работа по поддръжка на руската операция в Сирия.
Отново и отново англо-ционистската пропагандистска машина търпи неуспех в скриването на неудобните факти, и сега става съвершенно ясно, че цялата политика на САЩ в Близкия Изток е в пълен безпорядък, и че неоконите са толкова невежествени, колкото и доведени до отчаяние.

Отчет до 20 януари

Напълно очевидно е, че управлението на неоконите идва към своя край в обстановка на некомпетентност, истерическо тикане с пръсти, напразни опити да се възпрепятства неизбежното и отчаян стремеж да се скрие мащаба на страшния провал, до който доведе поощряемата от неокните политика. Обама ще влезе в историята като най-лошия и най-некомпетентния президент в историята на САЩ. А относно Хилъри, нея ще помнят и като най-лошия Държавен секретар, и като най-негодния кандидат за президент.
В светлината на това, че неоконите винаги проваляха всичко с което се опитваха да се захванат, аз съм склонен да предполагам, че не ще им се удаде и да възпрепятстват Доналд Тръмпу да положи клетва. Но до 20 януари 2017г. аз, затаил дъх, ще чакам какво още ще измислят тези наистина чукнати в главата.
А относно Тръмп, засега още не мога да го раздъвча. От една страна той избира Рекс Тилерсън, което представлява умишлен сигнал - предизвикателство към неоконите, а от друга продължава да се опитва да умиротвори израелското лоби, избирайки ярък ционист от най-лошия род, Дейвид. М. Фридман като следващ посланик на САЩ в Израел. По-лошо от това е, че Доналд Тръмп видимо не желае да признае неоспоримият факт, че САЩ никога не ще победят Даеш, докато анти-иранската позиция на неоконите не се смени на истинско желание да се работи с Иран и да се възприема той като партньор и съюзник.
Сега риториката на Тръмп просто няма смисъл: той иска да дружи с Русия и да противодейства на Китай, той иска да нанесе поражение на Даеш, и отново заплашва Иран. Това е безразсъдство. Но все пак искам да укажа и на ползата от съмнения, някой е длъжен да го обучи на геополитическите реалии до това, докато той стигне до там окончателно да доведе външната политика на САЩ до пълно фиаско.
И да, още имам надежда.
Моята надежда е в това, че последните изхвърляния на неоконите достатъчно разгневиха и даже озвериха Тръмп до тази точка, когато той ще захвърли своите напразни опити да ги умиротвори. Само провеждайки систематическа политика на «де-неоконизация» на политическия истаблишмент на САЩ Тръмп ще може да се надява да «направи Америка отново велика». Ако планът на Тръмп се състои в това достатъчно дълго да умиротворява неоконите, за да положи клетва и получи одобрение от Конгреса за своите хора — отлично. Тогава у него има още шанс да спаси САЩ от катастрофически колапс, но само докато той остава твърдо настроен безжалостно да сломи съпротивлението на оставащите във властта неокони. Ако той се надява да отвлече неоконите, умиротворявайки ги по вторични или малки проблеми, то неговите усилия са напразни и той ще тръгне по същата пътека, по която вървеше и Обама, който, като минимум външно, първоначално изглеждаше не неоконовски кандидат, а завърши превърнал се напълно в марионетка на неоконите (през 2008-а неоконите заложиха на МакКейн и проникнаха в администрацията на Обама само след поражението на МакКейн).
Така или иначе, ние се движим към криза, единственият открит въпрос е — ще излязат ли САЩ от тази криза освобождени или обречени.
Сокол