Използвайки слабостта на Украйна, да се направи новият “Синопски погром” не изискваше особен труд. Можеше да се вземе Мариуполь, и през Бердянск да се просече сухопътен коридор до Крим. Но в този случай да се избегне открито западно вмешателство в украинският конфликт най-вероятно не би се получило. “Опълченците” подминаха все пак през септември 2014 год Мариуполь и не стигнаха няколко километра до Бердянск, но после тихо отстъпиха, за да не “дразнят гъските”.
В резултат Запад се ограничи с полумерки, а санкциите бяха именно полумерки, и се насочи да чака кога “страната-бензоколонка” ще рухне сама по себе си, или ще капитулира, приела всички западни условия. Това не се случи, макар изглежда в подобно развитие на събитията вярваха не само в Украйна.
Русия устоя. Устоя, независимо от разразилият се така ненавреме и синхронно със санкциите обвал на световните цени за нефт (привет на конспиролозите), който реално оказа къде по-голямо от санкциите негативно влияние на руската икономика. Цял свят, затаил дъх, наблюдаваше развитието на събитията, опита за публично бичуване на бившата свръхдържава от страна на англо-саксонският свят и техните германо-романски сателити. Разкладът сили нагледно отсвети гласуването за антируската резолюция 68/262 на Генералната Ассамблея на ООН по Крим, за която гласуваха 100 страни при 11 против, 58 въздържали се и 24 избегнали гласуването. При това в числото въздържали се бяха страните от БРИКС: Китай, Индия, Бразилия и ЮАР, заели изчаквателна позиция.
Със санкции и опит за всемирно осъждане и се ограничи работата. Полумерките всъщност са глупост. Не решили се на пълномащабни карателни мерки като нефтено ембарго или изключване от SWIFT, еднополярният свят показа своята слабост, и нататък всичко вече зависеше от волята и извъртливостта на хазяина на италянският замък (така сега величаят Кремъл в украинските исторически кръгове) в центъра на Москва.
Противникът на щурм на руската крепост не се реши, ограничи се, изразявайки се с военна терминология, с пасивно обхващане очаквайки вдигането на бял флаг. В такава ситуация у обсадените остават 2 варианта: пасивно да дояждат запасите чак до котки и кучета, а именно това се предполаше и очакваше, или да провеждат излази с цел да заставят да се свяли обсадата. И този излаз бе предприет. Предприет там, където не чакаха, в Сирия.
И пак, решително противодействие на действията на Русия в Сирия нямаше. Обама не се реши веднага да “даде по ръцете”, разчитайки видимо, че русите ще се провалят сами и не си струва да им се пречи. Но когато за изумление на световното съобщество му явиха нова съвременна армия с ефектно въоръжение, нещо да се предприема бе вече късно. Всичко се ограничи с вселенски вой на подконтролните на англо-саксите СМИ по всеки повод и демарши в Съвбеза на ООН. Стоящата на прага на военно поражение армия на Асад се освести и премина под прикритието на руските ВКС в настъпление, кулминация на което стана битката за Алепо, където през последните дни положението на обкръжените ислямисти стана безнадеждно. Русия започва да действа без оглед на мнението на Запада. Лавров вече заяви, че боевиците в Алепо ще бъдат унищожени.
Окончателната зачистка на града видимо е дело на най-близки даже не седмици, а дни, след което съмнения в победата на сирийският Президент-офталмолог в гражданската война вече не ще останат. По-точно вече не останаха. Дълго изчаквалият Китай, наблюдавал отстрани Путинският метеж против еднополярното проамериканско световно устройство, осъзна момента, и открито поддържа Русия. На вчерашното гласуване в Съвета по Безопасност на ООН Китай заедно с Русия гласува против антируската резолюция по Алепо, налагайки на нея двойно вето. Случай беспрецедентен за китайската външна политика. Още повече безпрецедентен бе отговорът на китайският представител на англичанина, опитал се било от неочакваност на емоции да изскаже своето недоволство от неговите действия. Англичанина посъветваха да не отравя въздуха. Това вече не е реплика, а пряко оскърбление.
Китай се присъедини към руският метеж. От този момент може уверено да твърдим, че еднополярният свят рухна, англо-саксонската хегемония изкара само четвърт век. Ясно че огромна роля тук изигра избирането за Президент на САЩ на Доналд Тръмп, когото Сирия не интересува, и който в същото време вече бе провъзгласил конфронтация с Китай. На Китай са нужни союзници, и кой, ако не Русия, е способен да му обезпечи надежден тил. Но Тръмп бе само катализатор на неизбежния процес, Америка се надхвърли, и вътрешните проблеми в икономиката парализираха волята на нейното ръководство. Което не се случи с руското ръководство.
Сега ще тръгне обвал на съществуващият световен порядък. Меркел вече заяви, че с Русия трябва да се строят отношения по-новому. И това е само началото. Европа закипя. Големи промени се очакват във Франция, където на предстоящите президентски избори у проамериканската социалистическа партия няма никакви шансове да пробутат своя кандидат. Под въпрос е и преизбирането на Меркел. Процесът тръгна. Очакват ни завладяващи събития. Русия стремително възстановява своите позиции на международната арена. Бивши имперски страни като Китай и Иран също ще се стремят да заемат това положение, на което те имат право исторически. Ще бъде ли многополярният свят устойчив, ще покаже времето. Да си спомним знаменитото китайско проклятие “да живееш в епоха на промени”. Но днес Китай сам започна да стимулира тези промени, а това значи, че те са неизбежни.
P.S. В качеството на черешка на тортата. Украйна върна на въоръжение в армията картечниците “Максим”. Но ще им помогне ли това? Америка блокира сметките на президента Порошенко. Ако отчетем, че по руските държавни канали в последно време вече открито говорят за несъстоялата се украинска държавност и необходимост от денацификация на Украйна, то след падането на Алепо, изглежда основен фронт отново ще стане украинският.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.