В основата на всичко лежат парите. Макар на практика общата икономическа ефективност на всичко — от частният бизнес до обществото и държавата —
да се определя с множество различни параметри, като цяло всички те в
крайна сметка се свеждат към пари. Даже властта, ако оставим
частностите, означава на първи ред мащаба на контрола над финансовите
потоци и правото да се установяват правила за тяхното движение. Последният момент, за правилата, точно и е главна движеща сила и ключев
смисъл на процеса на глобализация. За какво са нужни тези правила? За внасяне на
пределна ясности във въпроса: кой и как ще дели парите. Американският
модел на глобализма предполагаше, че всички пари в света трябва да се падат на
САЩ.
Глобализацията — просто ребрендинг на империите
Би било невярно да се каже, че правилото «на мен, на мен, на мен и отново на мен» са изобретили именно американците. Първата успешна модел на глобален «дерибан на целия цивилизован свят» в своя полза построили още древните римляни. На пространство от Шотландия до африканска Сахара, от Португалия до Иран действали единни закони, вървели еднакви пари, съществували всеобщи правила и норми, а всякакви, особено трансгранични, стопански и още повече политически спорове, се решавали строго в Рим. Основна част от съвкупната печалба също осядала там. Собствено римляните тогава глобализма точно за доходите и са налагали. Наистина, в тези времена такава дума не е съществувала, а римските легиони просто са разширявали границите на империята.
Всъщност, глобализмът това и е империя, само че след съвременен ребрендинг. Управляващите елити са се занимавали с неговото построяване през цялата история на човечеството. В империята на испанците от XVII век живели над 6% от населението на Земята. Тях надплюли само британците, империята на които през 1922 год включвала 24% от жителите на планетата. Ако у американците би се получило, то тяхната империя би могла да обхване над 40%.
Независимо от различията в география, езици и флагове, същността на процеса остава неизменна. Има територия, на която живеят и се трудят хора и която управлява държавата. Тя установява норми на стопанствено право, осигурява съблюдаване на углавните закони и охрана на границите от нахлуване на съседи. За изпълнение на своите функции държавата събира данъци. Колкото по-обширна и развита е територията, толкова по-мащабен е дохода. Колкото повече постъпления има в хазната, толкова по-широки са възможностите на конкретна страна. В това число — военни, благодаря които може да се опита подконтролната територия да се расшири още повече. Ако отложим настрана рекламната шумотевица става очевидно, че налагайки своята идея за глобализма американците са се стремили точно към това.
Икономическото и политическото доминиране на САЩ възниква точно в този момент, когато размера на тяхната икономика от 14–15 достига 45% от световния. За това наистина се наложи да се поучаства в Първата световна война и активно да се способства за започването на Втората. Световният разклад от това време изглеждаше просто и нагледно. Почти половината от икономиката на планетата е американска, още примерно 35% — съветска, лежащата в руини Европа дърпаше към 12–14%, всички останали страни заедно — 6%. Тъй като послевоенното възстановяване на Европа ставаше за американски пари и под американски контрол, то фактически те имаха всички основания да считат «свои» почти 2/3 от света. Това трябваше само да се оформи юредически.
Кога пропусна Акела
Строго казано историята на съвременния глобализъм именно тогава и започна, през юли 1944 год, в местенце под название Бретон-Уудс. Тогава още САЩ допуснаха стратегическа грешка, която днес доведе тяхната империя до крах. Всяка територия е малко да се захване, после трябва още да се удържи.
Рим границите на империята разширяваше със силата на своите легиони не просто така. Както е известно, с добра дума и револвер може да се направи далеч повече, отколкото с едната само добра дума. А да се прави трябваше много. Като първо публично да се легализира еднозначност на отговора на въпроса: кой тука е главния и чие слово е последно. Британската империя просъществува петстотин години (от 1497 до 1997 г.) преди всичко затова, защото там всеки подданник добре знаеше, че всички въпроси решава Лондон, а «единствено правилните правила» — са британските. Наистина, вбиваше се това знание най-често с огън и барут. За тези, които не са в курса: например, главатарите на подавеното в Индия въстание на сипаите британците публично разкъсаха с изстрели от оръдия, а за да заставят да се огънат бурите от Трансваал и Република Оранжева река (и това и другото после започна да се нарича ЮАР), «червените мундири» «измислиха» концентрационни лагери.
Провъзглашавайки и налагайки Pax Americana, САЩ публично да разпространят своя закон и своето право да го издават, трактуват и по него да съдят на всички подконтролни територии не можаха и не съумяха. Вместо това Америка се опита да се ограничи само с финансов контрол, чрез парите. Доларът се признава единствена свободна световна валута, стойността на всички останали пари се определя само чрез него.
Тогава, на Бретон-Уудската конференция такова решение изглеждаше отлична идея.
Обикновена териториална държава, освен дохода от новите територии, автоматически получава още и цял сонм сложни социални проблеми, изискващи решения. Например социални гаранции. Трябва или да се плаща от хазната всякакви там пенсии и дотации, или да се държат войски за подавяне недоволството на населението, което също струва немалки пари. Построявайки чисто финансова система за контрол, без публично признание на своето доминиращо положение, САЩ се опитаха да прескочат между Сцила и Харибда. Доходите от експлуатация на подконтролният свят трябваше да вървят на ръст на благосъстоянието само на гражданите на САЩ, в същото време докато всички социални и прочие расходи оставаха грижа изключително на местните национални правителства. Да, подконтролни задкулисно, но външно — местни, свободни, демократически изборни. Макар разбира се не трябва да се забравя и за съветските танкове. Да извъртят «империя по-британски» Сталин на Вашингтон не би позволил точно. Даже с цената на ядрена война.
Ний делихме портокала
Отначало американският модел на глобализма се съпътстваше от успех — Америка богатееше. За 30 години, към средата на 1970-те, частта на средна класа в САЩ се удвои и достигна 72% от населението. Но заедно с това започна отчетливо да проглежда плашеща тенденция. Американската икономика престана да бъде най-голямата в света. И най-главното, на планетата свършиха свободните пазари, за сметка на експанзията на които Америка би могла да продължава да расте и разчита отново да набере приемущество. За двадесет години Китай от изостанала страна се превърна във водеща икономика на света и започна да измества САЩ не само от своя вътрешен (!) пазар, но и от вътрешния пазар в самата Америка. От 72 трлн дол. съвкупен БВП на планетата на САЩ през 2014 се падат само 17,4 трлн, в същото време докато у Китай са 17,6 трлн, у Евросъюза — 14,4 трлн, у Индия — 7,3 трлн. Но най-важно от всичко се оказа, че от 1990-те години на ХХ век приемущества от въздиганата империя престана да получава и самата Америка като държава.
Къде отидоха парите? В частни корпорации, които за изминалите 25 години много силно израстнаха в размери и по обем ресурси постепенно започнаха да се приближават към мащабите на държави, а някои страни — даже да превъзхождат.
Така например, печалбата на Apple за 2015 финансова година (234 млрд дол.) е: 11,1 пъти повече доходната част на бюджета на Украйна, почти равна на доходната част на бюджета на РФ, само 4,6 пъти отстъпва на тази статия в бюджета на Китай, 5,9 пъти по-малко от бюджета на ФРГ, 13,8 пъти по-малко от бюджета на САЩ.
При това за 2009–2011 години корпорацията е била длъжна да заплати в САЩ федерални данъци на сума 13,7 млрд дол., но по факта е заплатила само 5,3. Трябва да кажем това още не е рекорд. Аналитиците от JP Morgan публикуваха разултатите от едно любопитно изследване. Оказа се, че зад пределите на САЩ Apple държи 67% от своите парични средства, у Oracle тази цифра е 84%, Microsoft и Cisco по 89%, а у HP и Johnson & Johnson — всичките 100%. На техен фон 50% у GE и 48% у Google изглеждат почти като патриотизъм. Който въобще не определя слънчево или облачно. 602 юридически «американски» корпорации от 974 млрд дол. свои парични средства 588 млрд държат на задгранични сметки. А някои умелци, като например GE, в задгранични офшори пазят 119 млрд дол., получили при това 28 млрд пряка държавна финансова поддръжка.
Та, може глобалните корпорации да плащат данъци по място на получаване на печалбата — да кажем в Европа? Съдейки по това, че Брюксел, след продължително разследване изписа на Apple данъчна глоба на сума 13 млрд евро (по резултатите за 1991–2007 финансови години), не плащат глобалистите данъци никъде. Даже в Ирландия, по място на официалната регистрация на основната част от своите задгранични филиали Apple е заплатила само 0,005% данъци, макар по местните закони е трябвало да заплати 12,5%, а това е една от най-ниските ставки за корпоративен данък в ЕС. Макар за какво да говорим, с данъците и международното законодателство мухлюват всички ТНК.
В Италия от 2008 до 2013 година Google е недоплатила над 350 млн дол., във Великобритания с местните данъчни счетоводителите на гиганта се удаде да се «договорят» за 185,4 млн дол. «недостиг». В Белгия ВР и още 35 други ТНК незаконно се възползваха от данъчни облекчения за 800 млн дол. Мрежата кафета Starbucks в Нидерландия само за 2015 година «недоплати» примерно 35 млн дол.
За какво се бори Тръмп
Собствено това и е отговора за причините за краха на американският глобален проект. В крайна сметка той се оказа не американски, а откровено корпоративен. В най-добрите традиции на приватизация на печалбите и национализация на разходите. Приемуществото на глобализма изглеждаше привлекателно само в рекламните клипчета. Безвизови пътешествия по света. Мигновени преводи на пари и картички, приемани във всяка точка в света. Всякакви там покупки през Интернет, които до прага на вашия дом се доставят и от другия край на планетата. На практика глобалният мир ставаше удобен само за ТНК. Местното производство при това се унищожаваше, а територията беднееше. Ако расширението на британската колониална система водеше до обогатяване като минимум на самите британци и Великобритания като държава, то от развитието на глобализма за Америка — за народа и държавата — все по-често оставаха само трохи. При официална ставка на корпоративният данък печалба 35% продвижващите глобализъм американски ТНК средно плащат само 24%, а в голяма част от случаите, особено в сферата на медицината и ПО, където основна капитализация са патенти и прочие аналогични нематериални права, и по-малко — 21,5%.
А въобще в цяло, недоплатените от «глобалисти» данъци в света се оценяват като минимум на скромната сума в 180–200 млрд дол. за година. Ето за тях и бе борбата между «държавниците» и «глобалистите» на планетата на протежение последните 10 години. Това е тази сума, ради получаването на която (или поне изрядна нейна част) местната корпоративна Америка налагаше Тръмп за президент, а аналогичните европейски елити започнаха битка за лидиращи постове във Франция, Италия и Германия. Това е този златен айсберг, в който се разби «титаника» на глобализма.
Така и се иска да добавя — а всичко от алчност.
Специално за «ПОСТФАКТУМ»
Би било невярно да се каже, че правилото «на мен, на мен, на мен и отново на мен» са изобретили именно американците. Първата успешна модел на глобален «дерибан на целия цивилизован свят» в своя полза построили още древните римляни. На пространство от Шотландия до африканска Сахара, от Португалия до Иран действали единни закони, вървели еднакви пари, съществували всеобщи правила и норми, а всякакви, особено трансгранични, стопански и още повече политически спорове, се решавали строго в Рим. Основна част от съвкупната печалба също осядала там. Собствено римляните тогава глобализма точно за доходите и са налагали. Наистина, в тези времена такава дума не е съществувала, а римските легиони просто са разширявали границите на империята.
Всъщност, глобализмът това и е империя, само че след съвременен ребрендинг. Управляващите елити са се занимавали с неговото построяване през цялата история на човечеството. В империята на испанците от XVII век живели над 6% от населението на Земята. Тях надплюли само британците, империята на които през 1922 год включвала 24% от жителите на планетата. Ако у американците би се получило, то тяхната империя би могла да обхване над 40%.
Независимо от различията в география, езици и флагове, същността на процеса остава неизменна. Има територия, на която живеят и се трудят хора и която управлява държавата. Тя установява норми на стопанствено право, осигурява съблюдаване на углавните закони и охрана на границите от нахлуване на съседи. За изпълнение на своите функции държавата събира данъци. Колкото по-обширна и развита е територията, толкова по-мащабен е дохода. Колкото повече постъпления има в хазната, толкова по-широки са възможностите на конкретна страна. В това число — военни, благодаря които може да се опита подконтролната територия да се расшири още повече. Ако отложим настрана рекламната шумотевица става очевидно, че налагайки своята идея за глобализма американците са се стремили точно към това.
Икономическото и политическото доминиране на САЩ възниква точно в този момент, когато размера на тяхната икономика от 14–15 достига 45% от световния. За това наистина се наложи да се поучаства в Първата световна война и активно да се способства за започването на Втората. Световният разклад от това време изглеждаше просто и нагледно. Почти половината от икономиката на планетата е американска, още примерно 35% — съветска, лежащата в руини Европа дърпаше към 12–14%, всички останали страни заедно — 6%. Тъй като послевоенното възстановяване на Европа ставаше за американски пари и под американски контрол, то фактически те имаха всички основания да считат «свои» почти 2/3 от света. Това трябваше само да се оформи юредически.
Кога пропусна Акела
Строго казано историята на съвременния глобализъм именно тогава и започна, през юли 1944 год, в местенце под название Бретон-Уудс. Тогава още САЩ допуснаха стратегическа грешка, която днес доведе тяхната империя до крах. Всяка територия е малко да се захване, после трябва още да се удържи.
Рим границите на империята разширяваше със силата на своите легиони не просто така. Както е известно, с добра дума и револвер може да се направи далеч повече, отколкото с едната само добра дума. А да се прави трябваше много. Като първо публично да се легализира еднозначност на отговора на въпроса: кой тука е главния и чие слово е последно. Британската империя просъществува петстотин години (от 1497 до 1997 г.) преди всичко затова, защото там всеки подданник добре знаеше, че всички въпроси решава Лондон, а «единствено правилните правила» — са британските. Наистина, вбиваше се това знание най-често с огън и барут. За тези, които не са в курса: например, главатарите на подавеното в Индия въстание на сипаите британците публично разкъсаха с изстрели от оръдия, а за да заставят да се огънат бурите от Трансваал и Република Оранжева река (и това и другото после започна да се нарича ЮАР), «червените мундири» «измислиха» концентрационни лагери.
Провъзглашавайки и налагайки Pax Americana, САЩ публично да разпространят своя закон и своето право да го издават, трактуват и по него да съдят на всички подконтролни територии не можаха и не съумяха. Вместо това Америка се опита да се ограничи само с финансов контрол, чрез парите. Доларът се признава единствена свободна световна валута, стойността на всички останали пари се определя само чрез него.
Тогава, на Бретон-Уудската конференция такова решение изглеждаше отлична идея.
Обикновена териториална държава, освен дохода от новите територии, автоматически получава още и цял сонм сложни социални проблеми, изискващи решения. Например социални гаранции. Трябва или да се плаща от хазната всякакви там пенсии и дотации, или да се държат войски за подавяне недоволството на населението, което също струва немалки пари. Построявайки чисто финансова система за контрол, без публично признание на своето доминиращо положение, САЩ се опитаха да прескочат между Сцила и Харибда. Доходите от експлуатация на подконтролният свят трябваше да вървят на ръст на благосъстоянието само на гражданите на САЩ, в същото време докато всички социални и прочие расходи оставаха грижа изключително на местните национални правителства. Да, подконтролни задкулисно, но външно — местни, свободни, демократически изборни. Макар разбира се не трябва да се забравя и за съветските танкове. Да извъртят «империя по-британски» Сталин на Вашингтон не би позволил точно. Даже с цената на ядрена война.
Отначало американският модел на глобализма се съпътстваше от успех — Америка богатееше. За 30 години, към средата на 1970-те, частта на средна класа в САЩ се удвои и достигна 72% от населението. Но заедно с това започна отчетливо да проглежда плашеща тенденция. Американската икономика престана да бъде най-голямата в света. И най-главното, на планетата свършиха свободните пазари, за сметка на експанзията на които Америка би могла да продължава да расте и разчита отново да набере приемущество. За двадесет години Китай от изостанала страна се превърна във водеща икономика на света и започна да измества САЩ не само от своя вътрешен (!) пазар, но и от вътрешния пазар в самата Америка. От 72 трлн дол. съвкупен БВП на планетата на САЩ през 2014 се падат само 17,4 трлн, в същото време докато у Китай са 17,6 трлн, у Евросъюза — 14,4 трлн, у Индия — 7,3 трлн. Но най-важно от всичко се оказа, че от 1990-те години на ХХ век приемущества от въздиганата империя престана да получава и самата Америка като държава.
Къде отидоха парите? В частни корпорации, които за изминалите 25 години много силно израстнаха в размери и по обем ресурси постепенно започнаха да се приближават към мащабите на държави, а някои страни — даже да превъзхождат.
Така например, печалбата на Apple за 2015 финансова година (234 млрд дол.) е: 11,1 пъти повече доходната част на бюджета на Украйна, почти равна на доходната част на бюджета на РФ, само 4,6 пъти отстъпва на тази статия в бюджета на Китай, 5,9 пъти по-малко от бюджета на ФРГ, 13,8 пъти по-малко от бюджета на САЩ.
При това за 2009–2011 години корпорацията е била длъжна да заплати в САЩ федерални данъци на сума 13,7 млрд дол., но по факта е заплатила само 5,3. Трябва да кажем това още не е рекорд. Аналитиците от JP Morgan публикуваха разултатите от едно любопитно изследване. Оказа се, че зад пределите на САЩ Apple държи 67% от своите парични средства, у Oracle тази цифра е 84%, Microsoft и Cisco по 89%, а у HP и Johnson & Johnson — всичките 100%. На техен фон 50% у GE и 48% у Google изглеждат почти като патриотизъм. Който въобще не определя слънчево или облачно. 602 юридически «американски» корпорации от 974 млрд дол. свои парични средства 588 млрд държат на задгранични сметки. А някои умелци, като например GE, в задгранични офшори пазят 119 млрд дол., получили при това 28 млрд пряка държавна финансова поддръжка.
Та, може глобалните корпорации да плащат данъци по място на получаване на печалбата — да кажем в Европа? Съдейки по това, че Брюксел, след продължително разследване изписа на Apple данъчна глоба на сума 13 млрд евро (по резултатите за 1991–2007 финансови години), не плащат глобалистите данъци никъде. Даже в Ирландия, по място на официалната регистрация на основната част от своите задгранични филиали Apple е заплатила само 0,005% данъци, макар по местните закони е трябвало да заплати 12,5%, а това е една от най-ниските ставки за корпоративен данък в ЕС. Макар за какво да говорим, с данъците и международното законодателство мухлюват всички ТНК.
В Италия от 2008 до 2013 година Google е недоплатила над 350 млн дол., във Великобритания с местните данъчни счетоводителите на гиганта се удаде да се «договорят» за 185,4 млн дол. «недостиг». В Белгия ВР и още 35 други ТНК незаконно се възползваха от данъчни облекчения за 800 млн дол. Мрежата кафета Starbucks в Нидерландия само за 2015 година «недоплати» примерно 35 млн дол.
Собствено това и е отговора за причините за краха на американският глобален проект. В крайна сметка той се оказа не американски, а откровено корпоративен. В най-добрите традиции на приватизация на печалбите и национализация на разходите. Приемуществото на глобализма изглеждаше привлекателно само в рекламните клипчета. Безвизови пътешествия по света. Мигновени преводи на пари и картички, приемани във всяка точка в света. Всякакви там покупки през Интернет, които до прага на вашия дом се доставят и от другия край на планетата. На практика глобалният мир ставаше удобен само за ТНК. Местното производство при това се унищожаваше, а територията беднееше. Ако расширението на британската колониална система водеше до обогатяване като минимум на самите британци и Великобритания като държава, то от развитието на глобализма за Америка — за народа и държавата — все по-често оставаха само трохи. При официална ставка на корпоративният данък печалба 35% продвижващите глобализъм американски ТНК средно плащат само 24%, а в голяма част от случаите, особено в сферата на медицината и ПО, където основна капитализация са патенти и прочие аналогични нематериални права, и по-малко — 21,5%.
А въобще в цяло, недоплатените от «глобалисти» данъци в света се оценяват като минимум на скромната сума в 180–200 млрд дол. за година. Ето за тях и бе борбата между «държавниците» и «глобалистите» на планетата на протежение последните 10 години. Това е тази сума, ради получаването на която (или поне изрядна нейна част) местната корпоративна Америка налагаше Тръмп за президент, а аналогичните европейски елити започнаха битка за лидиращи постове във Франция, Италия и Германия. Това е този златен айсберг, в който се разби «титаника» на глобализма.
Така и се иска да добавя — а всичко от алчност.
Специално за «ПОСТФАКТУМ»
На таблицата за умножение и е без разлика продавате или купувате.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.