1- Отвличане на вниманието
Основен елемент на управлението на обществото е отвличане на вниманието на хората от важните проблеми и решения, предприемани от политическите и икономически управляващи кръгове, посредством постоянно насищане на информационното пространство с малозначителни съобщения. Прийома за отвличане на вниманието е твърде съществен да не се дадат на гражданите възможности да получават важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, нервобиологията и кибернетиката.
«Постоянно да се отвлича вниманието на гражданите от истинските социални проблеми, превключвайки го на теми нямащи реално значение. Да се достига състояние гражданите постоянно с нещо да са заети и да не им остава време за размишления; от полето – в кошарата, както и всички прочие животни (цитат от книгата «Тихо оръжие за спокойни войни»).
2- Създават се проблеми, а после се предлагат способи за тяхното решение
Този метод също се нарича «проблем-реакция-решение». Създава се проблем, някаква «ситуация», разчетена на това да иззвика определена реакция сред населението така, че то само да поиска вземането на мерки, които са необходими за управляващите кръгове. Например, допуска се развъртане спиралата на насилие в градовете или организират кървави теракти, така че гражданите да поискат приемане на закони за усилване мерките за безопасност и провеждане на политика, засягаща гражданските свободи.
Или: да се предизвика икономическа криза, за да се застави приемането като необходимо зло нарушение на социалните права и свиване работата на градските служби.
3- Способ на постепенно прилагане
За да се достигне приемане на някаква непопулярна мярка е достатъчно да се внедрява тя постепенно, ден след ден, година след година. Именно така бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Свеждане до минимум функциите на държавата, приватизация, неувереност, нестабилност, масова безработица, заплата, която вече не обезпечава достоен живот. Ако всичко това се бе случило едновременно, то вероятно би довело до революция.
4- Отсрочка на изпълнението
Друг способ да се продави непопулярно решение е в това да се представи в качеството на «болезнено и необходимо» и да се достигне в даденият момент съгласие от гражданите за негово осъществяване в бъдеще. Далеч по-просто е постигане на съгласие за някакви жертви в бъдеще, отколкото в настоящето.
Първо, защото това няма да се случи незабавно. Второ, защото народа в масата си винаги е склонен да лелее наивни надежди, че «утре всичко ще се измени към по-добро» и че тези жертви, които искат от него ще се удаде да се избегнат. Това предоставя на гражданите повече време да свикнат с мисълта за промени и смирено да ги приемат, когато настъпи времето.
5- Обръщение към народа като към малки деца
В болшинството пропагандистски изказвания, разчетени на широка публика се използват такива доводи, персонажи, думи и интонация като че става дума за деца от училищна възраст със задръжка в развитието или умственно непълноценни индивидууми.
Колкото по-усилено някой се опитва да въведе в заблуждение слушащия, толкова в по-голяма степен той се старае да използва инфантилни речеви обороти. Защо? «Ако някой се обръща към човека така, като че той е на 12 или по-малко години, то в силата на внушаемост, в отговор или реакции на този човек, с определена степен на вероятност, също ще отсъства критическа оценка, което е характерно за деца на възраст 12 или по-малко години.
6- Да се прави упор на емоции в далеч по-голяма степен, отколкото на размишления
Въздействието на емоциите представлява класически прийом, насочен да се заблокира способността на хората към рационален анализ, а в резултат и въобще към способност за критическо осмисляне на случващото се. От друга страна, използването на емоционалният фактор позволява да се отвори врата в подсъзнателното, за да се внедрят там мисли, желания, страхове, опасения, принуждения или устойчиви модели за поведение…
7- Да се държат хората в невежество, култивирайки посредственост
Да се достига до ситуация в която хората стават неспособни да разбират прийомите и методите, използвани за тяхното управление и подчинение на чужда воля. «Качеството на образованието, предоставяно на низшите обществени класи, трябва да бъде колкото може по-оскъдно и посредствено така че невежеството, отделящо низшите обществени класи от висшите да остава на ниво, което не могат да преодолеят низшите класи.
8- Да се побуждат гражданите да се възторгват от посредствеността
Да се внедрява в населението мисъл, че е модно да бъдеш тъп, пошъл и невъзпитан…
9- Да се усилват чувството за собствена вина
Да се застави човека да повярва в това, че само той е виновен в собствените нещастия, които произтичат предвид недостатък на неговите умствени възможности, способности или прилагани усилия. В резултат, вместо това да възстане против икономическата система, човек започва да се занимава със самоунижение, обвинявайки се във всичко, което извиква подавено състояние, водещо освен друго към бездействие. А без действие за ниаква революция и дума не може да става!
10- Да се знае за хората повече, отколкото те сами знаят за себе си
В течение на последните 50 години успехите в развитие на науката доведоха до образуване на все по-увеличаващ се разрив между знанията на простите хора и сведенията, които притежават и ползват господстващите класи.
Благодаря биологията, невробиологията и приложната психология, «системата» получи в свое разпореждане най-напредничави знания за човека, както в областта на физиологията, така и на психиката. Системата успя да узнае за обикновения човек повече, отколкото той сам за себе си знае. Това означава, че в болшинството случаи системата притежава по-голяма власт и в по-голяма степен управлява хората, отколкото те сами.
Ноам Чомски - американски лингвист, философ, обществен деятел, автор на книги и политически аналитик. Заслужен професор по езикознание в Масачузетският технологически институт и един от изключителните деятели на науката през XX век. Неговите фундаментални трудове в областта на теорията на езикознание и науката за познанието са получили заслужено признание в научното и преподавателско общество.
Оригинал на публикацията: Diez formas distintas de manipulación mediática
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.