Русите не просто помнят Сталин, те го считат за една от най-забележителните личности в историята на Русия. И това не е всичко – те желаят неговото завръщане. Знаете ли защо? Русите искат Справедливост.
Не всеки е способен да осъзнае щастието на това, че неговите родители и той сам са участвали в строителството на идеалната Справедлива държава. Не някакъв хипов Град на Слънцето или хартиена Утопия, а съвсем истинска – реална, успешна, заемала една шеста част от сушата. Една шеста! Това не са ти експерименти на полоумни сектанти на частно ранчо в «задщатния» щат Аризона. У нас мащабите – стотици милиони души, влияние на цял свят и законна убеденост, че съветският човек е най-прогресивният на света.
Съветският Съюз бе практически (и успешен!) опит за създаване крепост на пътя на настъпващата ера на Несправедливост, в която ние с вас сега и живеем. Тя вече настъпи тази ера, разрушила Справедливата страна. Така често се случва – Несправедливостта и Злото са по-прости от Доброто, по-извъртливи, изглеждат презентабелно и предлагат на човека лек и приятен път към самоудовлетворение. И днешните потомци на защитници на крепости, облечени в латекс и паунови пера, с упоение разпродават съдържанието на складовете и се подтриват с бойните знамена на отците и дедите. От горди воини и победители ние сме се превърнали в полуграмотни диваци, за които категориите Добро и Зло са се свили до размерите на собствения търбух, до животинските усещания «сит – гладен».
Опитите за т.н. десталинизация – това е краен етап от борбата между Справедливост и Несправедливост, и в случая на наше поражение робството става не просто прогнозируемо, но и неизбежно.
С какво е така ненавистен Сталин за западният свят на Несправедливост? Защо, давейки се и прекъсвайки един друг, служителите на демократическо-либерални култове шаманят на месите на различни ток-шоу, пишат манускрипти и лъжат, лъжат, лъжат, лъжат безспир? А просто образът на генералисимуса, нанесъл на света на Несправедливостта десет съкрушителни сталински удара им действа като чесън на вампири; докато неговият портрет виси на стените в нашите квартири, и русите го считат човек на столетието (резултатите от гласуването нека се присънват на фалшификаторите в ада!) Злото не може да празнува победа. Освен това, десталинизацията – това е рефлекс на нашите собствени политически елити, временници, захванали властта, които на генетическо ниво се боят от наказание за разрушената страна, откраднатите заводи и земи. Те искат да се обезопасят от справедлив съд за разхищение на народната собственост. И създават мит за тъмното и кърваво минало, защото в това минало тях, мерзавците, биха разстреляли. И това би било Справедливо!
И така, кои са тези десет сталински удари по Несправедливостта които имам превид?
Удар първи. Възраждане на Империята
Как англосаксите са разрушавали Руската империя, прикривайки се с кайзерова Германия е известно. В хода на противостоянието на Доброто и Злото унищожението на мощен духовен център на света – Русия – бе най-важно събитие и както се надявали нашите противници, последна и решаваща битка, след която светът спокойно би могло да се разреже като празнична торта, не отчитайки генетическият стремеж на русите към Справедливост. Всъщност методите за идеологическа война малко са се изменили оттогава. Лъжедемокрация, отрицание на своето минало, всепозволеност, духовно обедняване, поголовен разврат, ненавист към собствените ценности – ето какво са инжектирали на руският народ. И инжектират до ден днешен.
Тогава не се получава. Империята бива събрана в юмрук и редът възстановен.
Удар втори. Справедливо наказание.
Но даже във възстановената от Сталин империя е имало слаби места. Едно от тях – партийните кадри, участвали в демонтажа на Руската държава, в преследвания на православни свещенници, в кървави зверства – разстрели, изтезания и екзекуции. Много от тях са били агенти на влияние на чужди държави, а понякога – просто шпиони. Имало разбира се и обикновени бездарници, приспособленци или мародери. Във всеки случай новата империя не би могла да се управлява от предатели и унищожители на руският народ. Някои от тях бват отстранени, някои – особено опасни – унищожени. В хода на партийните чистки всички пропиващи златния запас на Русия, къпещи се с проститутки в шампанско, захванали за лично ползване дворци, всички разхристани накокаинени революционери изчезнали като дим. И това е Справедливо. Благодарим Ви, другарю Сталин!
Удар трети. Държава, а не комерческо предприятие.
Когато за пореден път става ясно, че нова Русия така просто не ще завоюваш, в ход тръгват западните пазарни трикчета. НЕП. Да, това е същият този НЕП, който домъчи СССР при съдействие на Горбачов, отпочиващ сега в Лондон. Тогава, при Ленин също вървяло към това. Благо задача на Сталин е била строеж на държава, а не на комерческо предприятие за обогатяване на непмани-скоробогати (чети – олигарси). Съдейки по всичко, болният Илич просто е махнал с ръка на настойчивите искания на Сталин, давайки му карт-бланш за решителни мерки. И бардака свършил. Създаването на несправедливо общество, обслужващо финансовите и промишлени елити се прекратило. Бандити, спекуланти, далавераджии от всички сортове бързо привели в чувство и поставили на място. Интересно, не това ли сега чакат русите от ръководството на страната? Можем да ги запитаме. Отговорът според мен е очевиден.
Удар четвърти. Защита на православието.
Когато антисталинистите няма какво да кажат те започват да вещаят за сталинските гонения на православната църква. Точно обратното. Сталин се опитвал да спре антицърковната вълна, която пораждат «просветени» умове в Русия още до октомврийските събития. Толстой, гений на световната литература и чист сектант, на погребението на който селяните(!) отказват да се кръстят(!) в знак на протест. А кучия син Пушкин съв своята «Сказка о попе…»! И още много-много примери, когато великите отвращавали своя собствен народ от Вяра и от църква. За революция всичко е било готово. Народът е бил възпитан в «най-добри» атеистически традиции – нахлувал в църкви, трошел кръстове, горял икони, издевателствал над свещеннослужителите. Главатарите на революционните шайки само управлявали този процес, но те не са могли да го подготовят – съзнанието на масите вече е било сформирано от либералната творческа интелигенция.
Както и да искал Сталин да спре този процес, гниенето на душите отишло твърде далеч. Той направил това, което могъл – прекратил вакханалията и въвел институтът на Патриаршеството. По време отбраната на Москва над столицата правел кръгове самолет с иконата на Божата Майка, а в храмовете вървели богослужения. Православната църква в Съветският Съюз не изчезнала, разпадът на централният духовен стълб на руският народ започнат от дореволюционите «западници», демократи и либерали е бил спрян.
Удар пети. Селекция на кадрите.
Съвременният «демократически» модел на обществено устройство декларира неограничени възможности за всеки отделен индивид. Това разбира се е пропаганда чиста проба, не по-добра и не по-лоша от гьобелсовата. Да се попадне на върха, в клуба управляващ държавните процеси просто «от улицата» е невъзможно. Потомствените демократи здраво държат строй, отсичайки чуждите. И как точно е казвал Херцен, макар и за други хора – «Тесен е кръга ... Страшно далеч са те от народа». Този тесен кръг масирано обработва мозъците на своите крепостни, успешно превръщайки ги в безинициативни и малограмотни потребители за продукцията на своите корпорации. Няма никаква «велика американска мечта» – има «велика американска лъжа», красиво упакована и разрекламирана. А и въобще не е съществувало нито една страна, където прост стругар или например миньор е бил допуснат до държавния штурвал.
Нито една, освен СССР. Сталинските карателни органи, демонизирани от солженицини-новодворски, имали освен преките си задължения още една важна функция – да избират и предвижват успешни и талантливи люде по кариерната стълба. Повярвайте, Буш-младши при съветската система за селекция на кадри не би имал ни най-малка надежда да попадне във висшите ешалони на властта. Макар и за това, че е глупак. А в либерално-демократическата система богати идиоти могат да възглавяват ядрени държави, заплашвайки цял свят, а и собствената си страна.
Успешността на сталинският мениджмънт се опирала на ефективна кадрова работа. И което е най-опасно за света на Несправедливостта, тази система била истински демократична, давала възможност на всеки талантлив и работещ човек да направи кариера.
Удар шести. Наука и образование.
Разстроеният Кеннеди казвал «Космосът загубихме от русите зад училищният чин». Аз бих добавил – и не само космосът. Най-съвершенната съветска система на обучение даде не просто стопроцентна грамотност, но и развиваше в хората тяга към творчество, към науките, възпитаваше гражданин на своята страна. За разлика от усилено копираната днес западна система, която «печата» от конвейера леко грамотни потребители. Хайде добре ако всички еднакво печаташе! Но нали днешният западен елит обучава своите деца в затворени заведения, създадени по образ и подобие на руските и съветски училища и лицеи, увеличавайки с това разрива между управляващата върхушка и основната маса хора. Западният свят на Несправедливост бе в шок от успехите на науката и образованието на страната, «стенеща» под Сталин. Какъв удар! Милиони образовани творчески хора в стана на врага, развиващи своята държава, и милиони полуграмотни, жулещи пуканки на своя територия. Т.к. да се учат своите е неизгодно във всеки смисъл и даже опасно, значи трябва да се разруши системата на противника.
Това дълго време не се удаваше. Но днешните ръководители на Русия и Украйна с удоволствие биха се заели с унищожение сложната система за образование в своите страни. Каквито и прогресивни лозунги те да не издигат за прикритие – те вече са застанали на страна на Несправедливостта, превръщайки великият народ в полуграмотно стадо.
Удар седми. Великата Победа.
Това бе момент на истина, когато цял свят разбра ефективността на сталинската система. Дори повече - той разбра неговата справедливост. Само народ, живеещ в справедлива страна, би могъл така героически да се сражава и победи. Светът започна да «червенее», а сам Сталин стана истинска световна звезда. В Гърция вървеше гражданска война между комунисти и антикомунисти, Източна Европа попадна под влияние на СССР, в Западна Европа и САЩ авторитетът на Съюза нарастна неимоверно, поклатил устоите на обществото частници, индивидуалисти и потребители.
Това на Сталин не можеха да простят. Чърчил в Фултън точно определи заплахата за света на Несправедливостта, и започна «студената война», «лов на вещици» и плана Дълес…
Удар осми. Ядрена бомба, космос или Добро с юмруци.
Бидейки прогресивна държава с високо ниво на технологии и огромен научен потенциал, Съветският Съюз в най-кратки срокове ликвидира западният монопол над ядрено оръжие и продължи напред – в космоса. И ядрената, и космическата програми бяха заложени още при Сталин – създадени полигони, институти, заводи, обучени хиляди специалисти. Прибавете към това многомилионна армия-победителка, и ще разберете как посърнаха враговете на Справедливата империя. Доброто трябва да е с юмруци. И сега силата на тези юмруци би могъл да оцени всеки желаещ. Слава Богу, до сега никой не се е решил.
Удар девети. Справедлива Империя.
Историята знае множество примери, когато високопоставени западни чиновници, инженери, учени са работили доброволно за съветското разузнаване. При това материалната съставна в тяхното сътрудничество даже не е била разглеждана. Тях не са купували, те са били доброволци, съзнателно застанали на страна на Справедливостта. Запад надигравахме по известната формула на героя на Сергей Бодров от филма «Брат-2»: «Силата – е в правдата!»
В правдата! Съветският Съюз бе Империя на Справедливостта. Либералите, разбира се, всичко се опитват да мерят с метри салами или дълбочина на потребителска кошница. Да спорим с тях е безполезно – те защитават други ценности, те са от друг свят. Думите «гордост», «чест» и «справедливост» за тях са пуст звук. Затова ще поговорим за вещи по-земни и понятни за всички – за равенство пред закона.
По време на Великата Отечествена война командирите от всякакъв ранг, изпратили своите войкици без подготовка срещу укрепени вражески позиции, са се разстрелвали. Всеки партапаратчик (по модному – елит) се е наказвал по най-строг начин за грубост на работното място при общуване с простият човек. Работника не могли да уволнят от предприятието без достатъчни основания, Кодекса на Труда изпълнявали неотклонно. Борбата с подкупите е била жестока – до разстрели.
Как мислите, какво би се случило при Сталин с ръководители от разни нива, ако децата в детска градина се отровят със столова храна? Мисля даже в Обкома биха полетели глави.
А ето пример от живота. В далечния Север във военно градче «размразяват» системата за отопление, двама войници лягат с пневмония, още трима – леки измръзвания. След ден там има комисия от МО, в която като специалист по строителство е моят баща. Командира на частта лишават от звание и изгонват от партията, заместника по тила – в затвора и т.н. Но главното – в деня на пристигане на комисията вече завършват възстановителните работи (в 50-градусен студ!) и в казармите е топло.
А сега трови деца, замразявай войници, нагрубявай, сидейки в кожено кресло посетителя, вземай подкупи – нищо страшно. Парите решават всичко. Ето на битово ниво разликата между Справедливост и Несправедливост.
Е и главното. Съветската империя бе пълна противоположност на западните империи. Първо, в Съюза нямаше угнетени и унищожени народи, за разлика от САЩ и Великобритания. Второ, всички богатства на страната принадлежаха на държавата, т.е. на народа. В Западният свят държавата принадлежи на представителите на крупните кланове и корпорации.
Не ви ли се струва, че се развиваме по най-лошия от възможните пътища?
Удар десет. Сталин е жив!
Трябва да отдадем длъжното на извъртливостта на нашите врагове – избегнали пряк конфликт със свръхдържавата те можаха да разрушат Съветският Съюз, наложили своите ценности и своята порочна пазарна система. Остана само едно препятствие – историческата памет. Тя и не дава на нашият народ да се разсее по света като безродни индивидууми-потребители, тя продължава да циментира останалите камъни в строежа отбранителни стени. Сталин – един от най-важните ингредиенти на тази циментираща смес. За ужас на разрушителите на империята на Справедливостта Сталин нанася по тях десети удар вече след своята смърт, точно сега.
Русите не просто помнят Сталин, те го считат една от най-забележителните личности в историята на Русия.
Дори повече – те желаят неговото завръщане. Знаете ли защо?
Русите искат Справедливост.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.