Аз вече отдавна талдича за необходимостта от внимателно изучение на теорията. Защото без теория няма да има никаква «практика». Може да съберем и изведем на площада и милион човека, но ако този милион не осъзнава своите икономически интереси, то той ще отстоява интереси — чужди. Като на Укромайдана — редовият активист ще получи гумен куршум в дроба, а някой връткав очилат гражданин, приличащ на зайчок, ще получи място на премиер-министър. То тава трябва ли ни? То тава не ни трябва.
Нашата цел е — комунизъм. Но, доколкото пълен комунизъм от капитализма веднага не ще се получи, наша промеждутъчна цел е — социализъм. Какво значит това на практика?
Днес «социализъм» наричат буквално каквото ви падне. Каквото бог на душата положи. Даже буржуазните идеолози, няма-няма, използват това слово в своите трактати. Е, буржуазните идеолози за това са и буржуазни идеолози, че да се стремят всячески да излъжат трудещите се. Проблема е в това, че и мнозина таварищи, причисляващи се към «левите», не напълно разбират що за звяр такъв — «социализъм», как да го добиеш, с какво го ядат и къде го набутват (отлична илюстрация към моя тезис за необходимост от внимателно изучение на теорията). У много другари вече общо място станаха уверения, като че социализмът е работа тънка и едва определима, посему не може да има в построението на оного социализъм никакви непреложни правила и закономерности.
Оттука се раждат съвершенно фантастически «формули на социализма», отрода на ето «национален социализъм», произведения на някои «интертрадиционалисти» (това привържъниците на брадатия филозоф Дугин така къдраво се наричат):
1. Общонародна държава, съюз на всички социални групи при посредническата роля на държавата, опираща се на принципите на социалната справедливост и етическо отношение към стопанството (виж «Философию хозяйства» на Сергий Булгаков).
2. Съчетание на различни форми на собственост при преобладание на обществена, артелна, акционерна. Национализация на стратегическите отрасли и тяхното управление от страна на държавата при обществен и корпоративен контрол. Зависимост на икономиката от обществото.
3. Унищожение на спекулативния капитал, ограничение на финансовите операции, не обезпечени с реални активи. Държавна поддръжка за кредитирането на промишлеността. Приоритет на предприниемачеството пред посредничеството (по Зомбарт), амортизируеми «свободни пари» (по Хезел).
4. Планово развитие на контролируемите от държавата стратегически отрасли с отчет на общонационалните проекти. Държавен патернализъм по отношение към обществено значими частни инициативи.
5. Господство на идея-правителница, при свобода на изразяване на възгледите, не противоречащи на интересите на народа и държавата.
6. Създаване на такива въоръжени сили, които биха позволявали да се защитават завоеванията на консервативната революция. Право на народа на въоръжена самоотбрана.
7. Безпощадно подавление на контрареволюционери и чуждестранната агентура.
Типичен случай, когато понятието «социализъм» се използва просто за красива думичка.Още в първия пункт от «формулата» — веднага няколко неразрешими противоречия. Що за «съюз на всички социални групи»? Капиталистите в съюз с пролетариите? Вие можете ли да си представите съюз на хулигана и грабения? В този смисъл, че у два субекта едва ли ще се получи да построят добър и здрав «съюз», ако първият субект постоянно гледа да ограби втория.
Държавата организира не «народа», а управляващата класа. В нашият случай — буржуазията. «Който плаща, той поръчва музиката», — мъдро забелязва г-н Ходорковски в своята книжка «Человек с рублём». Затова буржуазната държава се опира и ще се опира на буржуазните понятия за «справедливост». Буржуазната държава отстоява и ще отстоява интересите на капиталистите — на първо място. А интересите на всички останали «социални групи» буржуазната държава ще защитава по остатъчен принцип и само в този случай, ако те не противоречат на интересите на буржуазията.
Това и трябва да стане пръв пункт във «формулата на социализма». Да, нужно е своя формула да се измисли. Макар и на основа формулата на дугинските интертрадиционалисти).
Значи, за начало — диктатура на пролетариата. И да се достигне тя може само и изключително посредством Социалистическа Революция. Може до загуба на пулса с умиление да се разсъждава за това, как експлуататорите някога ще се слеят в патриотически екстаз с експлуатираните, но простият здрав смисъл подсказва: никой не ще започне да дели пари и власт доброволно. Особено ако става дума не за отделен човек, а цяла общност хора, за класа. Получава се, пишем: първи пункт — диктатура на пролетариата. Запомнете, граждани, само и изключително под този лозунг си струва да се «излиза на улицата», сражава, убива и загива. Всички останали лозунги — са само опит да ви вкарат в разборки между буржуазни групировки, в качеството на пехота, а то и просто месо.
След обобществление на средствата за производство може да се пристъпи към национализация на банките. Нали на държавата на трудещите се са нужни парици. «Ограничение на финансовите операции, не обезпечени с реални активи» и т. п. — това са полумерки. А и непросто дугинските интертрадиционалисти не конкретизират, как именно възнамеряват да «ограничават». Банкера в буржуазното общество — е фигура! Я пробвай - ограничи го! Целта, разбира се, е блага. Само защо ли във всички капстрани банкерите сами всички «ограничават» както си искат. Да си спомним поне как банкерите смело раздрапаха средствата, заделени за борба с кризата, към която точно алчността на банкерите и доведе. Ако целта на банкера е — извличане на максимална печалба, то той все едно ще се изпързаля надолу до лихварство и спекулации, както и да не забраняваш. Да се поправи ситуацията може само с национализация на всички банки и създаване на тяхна основа на Държавна Банка, която ще ръководи държава на трудещите се, в интереси на трудещите се. Това ще е трети пункт.
Доколкото средствата за производство, крупните фабрики и заводи у нас са станали собственост на цялото общество, всички трудещи се, нужен е единен център, който ще организира системата на работа на национализираните предприятия, поставя задачи, набелязва ред, последователност и срокове за тяхното изпълнение, разпределя производимият продукт — в съответствие с пролетарските представи за социална справедливост, по социалистическият принцип «от всекиго по способностите, всекиму — по труда». Или поне — до тогава, докато не бъде построен пълен комунизъм и не се появи възможност да се премине към разпределение по комунистически принцип: «всекиму — по потребностите». Значи четвърти пункт — организация на планово стопанство и справедливо разпределение на производимият продукт.
Пети пункт — идеология. Господството на «идея-правителница», да, съгласен. И името на тази идея — марксистско-ленинска идеология. Какво означава «господство на марксистско-ленинската идеология» на практика? Абсолютно доминиране на тази идеология във всички СМИ.
Също така, както днес във всички СМИ доминира буржуазната идеология, а за марксизма-ленинизма ако и говорят, то изключително с цел да се похилят над неговата «несъстоятелност». Да се изразяват възгледи, не съвпадащи с буржуазната идеология може. Но — изключително в къщи в кухнята или, като максимум, в своето блогче. Да се призовава към установяване диктатура на пролетариата не ще позволят нито на официозния Първи канал, нито на опозиционния до самото «не мога» канал «Дождь».
Изброените горе преобразования ще срещнат, разбрана работа, неистово съпротивление на капиталистите и части от дребната буржуазия (тези стопанственици, които сами мечтаят да станат абрамовичи-илия-павлови), значи държавата на диктатурата на пролетариата трябва да има въоръжени сили, способни да отстоят завоеванията на Социалистическата Революция. Следователно шести пункт ще е — създаване на Червена Армия. Ако разбира се не искаме да завършим като нещастния другар Алиенде.
«Когато бяха дописани последните стихове, аз се спомних, че този стих вече е написал А. Пушкин.» — жалвал се на Адам Козлевич Остап Бендер. Точно така и аз — дописах последните стихове и си спомних, че изброените седем пункта вече е озвучил другаря Сталин. В беседа с делегация от ЦК на КПК, през 1949 г..
…Какви са тези общи закономерност при построяване на социализма.
1. Това преди всичко е диктатура на пролетариата — държава на работниците и селяните, особена форма на съюза на тези класи при обезателна ръководна роля на най-революционната класа в историята — работническата класа. Само тази класа е способна да построи социализъм, да подави съпротивлението на експлуататорите и дребната буржуазия.
2. Обществената собственост върху основните оръдия и средства за производство. Експроприация на всички крупни заводи и фабрики и управлението им от страна на държавата.
3. Национализация на всички капиталистически банки, сливането им в една държавна банка и най-строг контрол върху неговата дейност от страна на държавата на диктатура на пролетариата.
4. Научно, планово водене на народното стопанство от един, главен център. Обезателно използване при построяване на социализма на принципа: от всекиго по способностите, всекиму по труда, разпределение на материалните блага в зависимост от качеството и количеството на труда на всеки.
5. Обезателно господство на марксистско-ленинска идеология.
6. Създаване на такива въоръжени сили, които биха позволили да се защитават завоеванията на революцията, винаги да се помни, че революцията само тогава нещо струва, ако тя може и умее да се защитава.
7. Безпощадно въоръжено подавяне на контрареволюционерите и чуждестранната агентура.Внимателният читател ще забележи, че и «интертрадиционалистите» своите «7 пункта» са съдрали от сталинските почти дословно, само са премахнали от словата на Най-добрия Приятел на Всички Физкултурници всякакви упоминавания за борба с буржуазията и за диктатура на пролетариата. Видимо, питаят топли чувства към буржуята. Виж ти загадка — за какво тия крадчовци да се любят-та? Впрочем, това е въпрос на вкус.
Но странно — дугинци, като че, наричат се почитатели на Сталин, а сами при това опитват да вървят по стъпките на Хрушчов. Същата хрушчовска тема — за «общонародна държава» и т.п. Трета, майка и за крака, програма на КПСС. Чист ревизионизъм, който и погуби Съветската държава. За марксистите няма защо да подбират развалените хрушчовски идейки докато под ръка има рецепта за приготовяне на социализъм от най-добрия шеф-готвач на всички времена и народи.
Те ви, другари, цели и задачи на социалистическата революция. Другаря Сталин специално отбелязвал, че ако не бъде изпълнен макар един пункт от седемте — построяването на социализма е обречено на неизбежен провал. Лично аз считам, че към мнението на такъв авторитетен борец за работното дело като другаря Сталин, следва да се прислушаме, че и по-внимателно.
Може да спорим за ролята на Църквата в държавата на трудещите се, за «съюза на комунистите с вярващите», за артели, за кооперации, за националният въпрос при социализма и т. н. Но диктатурата на пролетариата, пълно упразване на частната собственост върху средствата за производство (тук авторът леко прегъва палката, Сталинският модел предполага запазване и насърчаване на частната собственост и дребното предприемачество като стимул за конкуренция в не-крупните, не-стратегически производства на средства за широко потребление - бел.пр.), национализация на банките, планово стопанство, господство на марксистско-ленинската идеология, създаване на Червена Армия и безпощадна въоръжена борба с контрареволюцията — това са наши аксиоми. От тези пунктове не може да се отстъпва нито на половин крачка. Като минимум ако нашата цел е — Социалистическа Революция и комунизъм.
Ако нашата цел е — да мътим главите на трудещите се или просто да помечтаем в почивката, тогава — друга работа. Тогава може да фантазираме за грядущият «съюз на всички социални групи», за това, как лъва ще полегне редом с агънцето, капиталистът ще се сдружи с работягата, а господаря, узнал за такавата тяхна дружба, ще ги пожалува тях всички генерали…
Рот фронт!
Избрани материали от блога: http://remi-meisner.livejournal.com.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.