През 2015 год. ВЦИОМ проведе социологическо допитване, в което търсеше отговор на въпроса, кога у човека е имало повече права и свободи. Ако относно правата мненията се разделиха, то относно свободите болшинството допитани отговориха, че в СССР те са били по-малко. Такава позиция изсказаха 67% от допитаните против 23%, които са уверени, че в СССР свободи е имало повече. Но най-интересното е, че при това хората заявяват, че по-щастливи са били до Перестройката, а не сега.
На пръв поглед - парадокс. Аз просто виждам, как нашата либерална интелигенция коментира, че, видите ли, такъв у нас ненормален народ с робска психология, който е щастлив само тогава, когато господин му седи на шията. Но причината разбира се е в друго. Свободите действително станаха повече, но само с един нюанс: след Перестройката на хората дадоха свобода да се движат надолу - към упадък, саморазрушение и самоликвидация (и деградация - бел.пр.). Свобода от закона (свобода да се окрадат съгражданите), свобода от хуманизъм (човек за човека е вълк), свобода от училищно възпитание (свобода да бъдеш некултурен неуч), свобода да бъдеш роб на своите малки потребителски желания, свобода да се спуснеш на дъното на живота и да издъхнеш на това дъно и т.н. В СССР нямаше тези свободи, защото те бяха противни на тези хуманистически идеали, около които се строеше съветското общество.
Съветското общество бе общество не на робство, а на служене, а служенето нищо общо с робството няма. Нима е роб офицер в армията или монах в манастира? Съветският Съюз служеше на идеалите на братството, справедливостта и хуманизма. Както казваше великият педагог Макаренко: "У човека трябва да има единствена специалност - да бъде голям човек, истински човек".
От това и освободиха съветските люде перестройчиците, давайки им възможност свободно да се движат надолу. Само че човеческото щастие в обществото на служене бе повече. Защото живота бе по-пълен и осмислен. А днешният живот в страната аз иначе, освен като живуркане да нарека не мога.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.