А ако русите бяха по-умни?

Bruno Guigue / Брюно Гиг

Вместо встъпление:Когато живях в Германия, тръгнах на курсове да уча немски език. А там групите са построени така че всички ученици са от различни страни, и могат да общуват само на немски. 

Та имаше там една девка от Шотландия, и някак тя мен не ме възлюби. Ходеше вирнала нос, дружеше с японката от нашата група. Та така. Имаше у нас задание да разкажем всеки за своята страна, на немски. 

Дойде ред до мен. Започнах си разказа, и тук тя ме прекъсва с въпроса:" А Русия това къде е?" 

Аз я питам:"А ти знаеш къде е Шотландия?" Отговаря: 

" Да разбира се!!!" А къде е Япония?

"Разбира се зная!" 

Та така ВСИЧКО което е между тях - това е Русия!" - отговорих аз.

Групата ме аплодира!

===

Барак Обама неотдавна заяви, че Русия е - «малка страна, която нищо не произвежда, която експортира нефт, газ и оръжие... страна, в която няма иновации». 

Действително, Русия не претендира на хегемония в икономически план. Тя знае своите възможности. Но тя не краде нефт и газ от други страни, разпалвайки там гражданска война, както това направи Западът в Либия. Тя не сее хаос зад граница под лицемерен предлог защита правата на човека. Тя не нахлува и не дестабилизира никоя суверенна държава, тя не финансира нито една организация, която трябва да сее безпорядък. Тя се намесва в конфликта в Сирия по молба на законното правителство, и се сражава с терористите, вместо да им доставя оръжие, симулирайки борба с тях.

Русите не са най-силните във военно отношение. Те не разполагат и с десета част от възможностите за външно прехвърляне на сили, имащи се у САЩ. Намиращ се в течение на последните десет години в процес на модернизация, техният военен апарат служи за защита на обширната територия на Федерацията.
Тяхната стратегия носи отбранителен, а не настъпателен характер. Те имат само две военни бази зад граница, докато у САЩ те са 725.
Русите не се дават в обида, но у тях има чувство за мярка. Именно НАТО възроди надпреварата във въоръженията чрез разгръщане на ПРО, а не Русия. Обвиняват я в заплаха за мира, докато нейният военен бюджет ($ 48 млрд) е по-малък, отколкото бюджета на Великобритания ($ 53 млрд), и е 8% от военният бюджет на САЩ ($ 622 млрд).

Но даже ако русите располагат със скромни средстви, те умеят да ги използват. Няма необходимост да се харчат колосални усилия за достигане на своите цели, достатъчно е да се прави това умно.
За месец, без един изстрел, Крим се върна в лоното на Родината-майка. Запад ще трябва да се смири с това.
Това е окончателно. Русите спечелиха партията и на сирийският театър. За година руска намеса бе спряно настъплението на наемниците, спонсорирани от западните държави и корумпираните нефтени монархии.
Освобождението на Алепо, вторият по величина град в Сирия, след ожесточена 30 дневна битка, открива път за пълно възстановяване на сирийският суверенитет.

С 5.000 човека и 70 самолета, Москва наруши баланса на силите. Тя срина разработаните от Вашингтон планове по «смяна на режима», които бяха приведени в действие през 2011 год благодаря «арабската пролет». С поражението на въоръжените банди от ваххабитски сорт, западните ученици на чародея току-що получиха урок.
Което, вероятно, и обяснява горчивината на американският президент, събиращ куфарите, за да отстъпи място на своя приемник, който иска да възобнови диалога с Москва. Какъв шамар! Да мислиш, че вече е недостатъчно да изпратиш авионосец, за да повлияеш на хода на събитията. Западниците нищо не разбраха, или нищо не искаха да разберат от това, което се случва в Сирия. Тезо високомерни хищници загубиха партията.

Тази «малка страна, която нищо не произвежда» преподаде урок по смирение на янките, които се считат гении на геополитиката. Опряла се на Китай, който е възходяща държава, тя даде шанс за създаването на многополярен свят. Американците считаха, че възглавяват бала, а са принудени да подпират стената. Струва си да признаем нещо. Ако русите одържат връх над Запада, то не е затова, че са по-силни. А защото са по-умни. Те разбират обкръжаващият свят с голяма тънкост. Те по-добре разбират измененията на реалността. У тях има тази острота на погледа, която забелязва преломната точка, времето и мястото, когато е нужно да се действа, за да се повлияе на хода на събитията. Руското превъзходство не е количествено, а качествено, не трябва да се недооценява страната на Толстой и Достоевски. Хилядолетната култура я е научила на търпение. Трагическата история и е дала чувство за реалност.

Именно това не стига на болшинството американци. Может ли Барак Обама да разбере какво се случва?
САЩ - това са средства на цивилизацията, приемани за самата цивилизация. Техният исторически опит показва, че колосалният БВП не винаги се обръща в проницателност.
Нито един физически закон не преобразува, като във вълшебство, материалната сила в способност за стратегическо мислене.
Янките се считат висше, и това чувство за превъзходство ги ослепява. Те мислят, че привлекателността на техният културен модел е достойна за всеобщо одобрение.
Те мислят, че тяхната вяра в себе си разделят и другите.
Каква илюзия! «Еднополярният момент», започнал след разпада на СССР, съвсем не е «края на историята», а скобка, днес отново затворена.

Малката страна, която нищо не произвежда, се е заела да я затвори с две завъртания на ключа.

Et si les Russes étaient plus intelligents?